Жалба, подадена на 20 април 2011 г. - Rautenbach/Съвет и Комисия
(Дело T-222/11)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Muller Conrad Rautenbach (Harare, Зимбабве) (представители: S. Smith QC, M. Lester, Barristers и W. Osmond, Solicitor)
Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да се отмени Решение 2011/101/ОВППС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно ограничителни мерки срещу Зимбабве (ОВ L 42, стp. 6) и Регламент (EС) № 174/2011 на Комисията от 23 февруари 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 314/2004 на Съвета относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве (ОВ L 49, стp. 23), доколкото те се отнасят до жалбоподателя; и
да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.
Първото правно основание е изведено от твърдението, че нито Регламент (EС) № 174/2011 на Комисията, нито Решение 2011/101/ОВППС на Съвета почиват на валидно правно основание, тъй като съответните институции са превишили своите правомощия.
Второто правно основание е изведено от твърдението, че ответниците не разполагат с правомощие да налагат тези ограничителни мерки на жалбоподателя; при условията на евентуалност, фактът че той е субект на тези мерки се основава на явна грешка в преценката, тъй като ответниците са допуснали грешка, считайки че ограничителните мерки са обосновани по отношение на жалбоподателя.
Третото правно основание е изведено от твърдението, че оспорваните мерки нарушават правото на защита и правото на ефективна съдебна защита.
Четвъртото правно основание е изведено от твърдението, че ответниците са нарушили задължението си за излагане на мотиви, доколкото изложението на мотивите не съответства на такова задължение на институциите на ЕС.
Петото правно основание е изведено от твърдението, че оспорваните мерки водят до налагане на необосновано и непропорционално ограничение на основните права на жалбоподателя, и по-конкретно на правото му на собственост, на свободата му да осъществява търговска дейност и на правото на зачитане на репутацията и на семейния му живот.
____________