РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

15 октомври 2023 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна — Замразяване на средства — Списък на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват — Включване и оставяне на името на жалбоподателя в списъците — Понятие за виден бизнесмен — Член 2, параграф 1, буква ж) от Решение 2014/145/ОВППС — Възражение за незаконосъобразност — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката — Право на изслушване — Право на собственост — Свобода на стопанската инициатива — Пропорционалност — Злоупотреба с власт“

По дело Т‑193/22,

OT, представляван от J.‑P. Hordies и C. Sand, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, представляван от V. Piessevaux, A. Boggio-Tomasaz и M.‑C. Cadilhac,

ответник,

подпомаган от

Кралство Белгия, представлявано от C. Pochet, L. Van den Broeck и M. Van Regemorter,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се от: D. Spielmann (докладчик), председател, R. Mastroianni, M. Brkan, I. Gâlea и T. Tóth, съдии,

секретар: H. Eriksson, администратор,

предвид определение от 30 май 2022 г., OT/Съвет (T‑193/22 R, непубликувано, EU:T:2022:307),

предвид изложеното в писмената фаза на производството, по-специално:

–        жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 15 април 2022 г.,

–        решението от 2 юни 2022 г., с което е уважено искането за анонимност на жалбоподателя и е отхвърлено искането му за разглеждане на делото по реда на бързото производство,

–        решението от 25 август 2022 г., с което е допуснато встъпването на Кралство Белгия в подкрепа на Съвета,

–        изявлението за изменение на жалбата, подадено в секретариата на Общия съд на 11 ноември 2022 г.,

–        документите на жалбоподателя, подадени в секретариата на Общия съд на 19 декември 2022 г. и приложени към делото,

–        решението от 6 февруари 2023 г. да не се прилагат към делото нови доказателства, представени от жалбоподателя на 24 януари 2023 г.,

предвид изложеното в съдебното заседание от 26 април 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, ОТ, иска отмяната, от една страна, на Решение (ОВППС) 2022/429 на Съвета от 15 март 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 87 I, 2022 г., стр. 44) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/427 на Съвета от 15 март 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 87 I, 2022 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „първоначалните актове“), и от друга страна, след изменение на жалбата, на Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 149) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете за оставяне в списъците“), в частта, в която тези актове (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“) се отнасят до него.

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателят е бизнесмен, руски гражданин.

3        На 17 март 2014 г. Съветът на Европейския съюз приема на основание член 29 ДЕС Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16). На същата дата Съветът приема на основание член 215 ДФЕС Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 6).

4        На 21 февруари 2022 г. президентът на Руската федерация подписва указ, с който признава независимостта и суверенитета на самопровъзгласилите се „Донецка народна република“ и „Луганска народна република“ и разпорежда разполагането на руски въоръжени сили в тези зони.

5        На 22 февруари 2022 г. върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (наричан по-нататък „върховният представител“) публикува декларация от името на Европейския съюз, в която осъжда тези действия, тъй като те представляват сериозно нарушение на международното право. Той обявява, че Съюзът ще реагира срещу тези последни нарушения на Руската федерация, като приеме спешно допълнителни ограничителни мерки.

6        На 23 февруари 2022 г. Съветът приема първи пакет ограничителни мерки. Те включват, първо, ограниченията, отнасящи се до икономическите отношения с неконтролираните от правителството Донецка и Луганска област, второ, ограничаване на достъпа до капиталовия пазар, по-специално посредством забрана за финансиране на Руската федерация, нейното правителство и централната ѝ банка, и трето, добавяне на членове на правителството, банки, бизнесмени, генерали, както и на 336 членове на Государственная Дума Федерального Собрания Российской Федерации (Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация) в списъка на лицата, образуванията и органите, за които се прилагат ограничителни мерки.

7        На 24 февруари 2022 г. президентът на Руската федерация обявява военна операция в Украйна и руските въоръжени сили нападат Украйна.

8        На същата дата върховният представител публикува декларация от името на Съюза, в която заклеймява „непровокираното нахлуване“ на руските въоръжени сили в Украйна и посочва, че отговорът на Съюза ще включва както секторни, така и индивидуални ограничителни мерки.

9        На извънредното си заседание на същата дата Европейският съвет осъжда руската военна агресия срещу Украйна и в същото време постига принципно съгласие за приемане на ограничителни мерки и икономически санкции срещу Руската федерация с оглед на предложенията на Европейската комисия и на върховния представител.

10      На 25 февруари 2022 г. Съветът приема втори пакет ограничителни мерки. На същата дата, предвид сериозното положение в Украйна Съветът приема, от една страна, Решение (ОВППС) 2022/329 за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 50, 2022 г., стр. 1), и от друга страна, Регламент (ЕС) 2022/330 за изменение на Регламент № 269/2014 (ОВ L 51, 2022 г., стр. 1), с цел по-специално да актуализира критериите, при прилагането на които физически или юридически лица, образувания или органи могат да бъдат обект на разглежданите ограничителни мерки.

11      Член 2, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/145, в редакцията след изменението с Решение 2022/329, предвижда следното:

„1.      Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:

[…]

г)      физически или юридически лица, образувания или органи, които осигуряват материална или финансова подкрепа на вземащите решения лица в Русия, отговорни за анексирането на Крим или дестабилизирането на Украйна, или които извличат ползи от тези вземащи решения лица;

[…]

ж)      видни бизнесмени или юридически лица, образувания или органи, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна,

и свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи, както са изброени в приложението.

2.      Никакви финансови средства или икономически ресурси не могат да се предоставят пряко или непряко на разположение или в полза на физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в приложението“.

12      Условията и редът за замразяването на финансови средства са определени в член 2, параграфи 3—6 от Решение 2014/145.

13      Член 1, параграф 1, букви б) и д) от Решение 2014/145, изменен, гласи, че държавите членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през техните територии на физически лица, отговарящи на критерии, които по същество са идентични с критериите по член 2, параграф 1, букви г) и ж) от същото решение.

14      Регламент № 269/2014, в редакцията си след изменението с Регламент 2022/330, налага приемането на мерки за замразяване на финансови средства и определя условията и реда за замразяването по начин, по същество идентичен с формулировката в Решение 2014/145, измене. Всъщност член 3, параграф 1, букви а)—ж) от този регламент след изменението възпроизвежда по същество член 2, параграф 1, букви а)—ж) от посоченото решение.

15      В този контекст, с първоначалните актове Съветът добавя името на жалбоподателя в списъците на лицата, образуванията и органите, спрямо които се налагат ограничителни мерки, съдържащи се в приложението към Решение 2014/145, изменен, и в приложение I към Регламент № 269/2014, изменен (наричани по-нататък „спорните списъци“).

16      Мотивите за включване на името на жалбоподателя в спорните списъци са следните:

„[Жалбоподателят] е основен акционер на конгломерата Alfa Group, който включва Alfa Bank — един от най-големите данъкоплатци в Русия. Смята се, че той е една от най-влиятелните личности в Русия. Той има добре установени връзки с руския президент. Най-голямата дъщеря на Владимир Путин Мария е ръководила благотворителен проект Alfa-Endo, който е бил финансиран от Alfa Bank. Владимир Путин възнаграждава лоялността на Alfa Group към руските власти, като предоставя политическа помощ за чуждестранните инвестиционни планове на Alfa Group.

Следователно той активно осигурява материална или финансова подкрепа на вземащите решения лица в Русия, отговорни за анексирането на Крим или дестабилизирането на Украйна, и извлича ползи от тези вземащи решения лица. Наред с това той е виден руски бизнесмен, осъществяващ дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.

17      На 16 март 2022 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие на вниманието на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/145, изменено с Решение 2022/429, и в Регламент № 269/2014, прилаган с Регламент за изпълнение 2022/427 (ОВ С 121 I, 2022 г., стр. 1). В това известие се посочва по-специално, че засегнатите лица могат да отправят до Съвета искане, придружено от съпътстваща документация, за преразглеждане на решението за включване на имената им в списъците, приложени към посочените актове.

18      С писма от 5 и 8 април 2022 г. жалбоподателят иска от Съвета да се запознае с преписката, на която се основава включването на неговото име в спорните списъци.

19      На 13 април 2022 г. Съветът предоставя на жалбоподателя цялата преписка WK 3073/2022 (наричана по-нататък „преписката с доказателства“), въз основа на която е взел решението си.

20      На 14 април, 30 май, 7 юни, 5 юли и 18 август 2022 г. жалбоподателят изпраща възраженията си на Съвета, като иска от него в частност да преразгледа решението си за включване на неговото име в спорните списъци и да го изслуша.

21      На 14 септември 2022 г. Съветът приема актовете за оставяне в списъците. От тези актове следва, че приложимите към жалбоподателя индивидуални ограничителни мерки се удължават до 15 март 2023 г. със същите мотиви като съдържащите се в първоначалните актове (вж. т. 16 по-горе).

22      С писмо от 15 септември 2022 г. Съветът по-конкретно посочва на жалбоподателя, че възраженията, изложени в неговите писма от 14 април, 30 май, 7 юни, 5 юли и 18 август 2022 г., не поставят под съмнение оценката на Съвета за необходимостта от запазване на разглежданите ограничителни мерки. Съветът посочва още, че предвид сходството в доводите той препраща към своите съображения, представени в рамките на обезпечителното производство и по настоящото дело. Ето защо той заключава, че името на жалбоподателя трябва да бъде оставено в спорните списъци.

23      На 15 септември 2022 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/145, изменено с Решение 2022/1530, и в Регламент № 269/2014, прилаган с Регламент за изпълнение 2022/1529 (ОВ С 353 I, 2022 г., стр. 1).

24      На 1 ноември 2022 г. жалбоподателят подава пред Съвета искане за преразглеждане.

 Искания на страните

25      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваните актове,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

26      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата за отмяна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

27      Кралство Белгия моли Общия съд да отхвърли жалбата за отмяна.

 От правна страна

28      В подкрепа на жалбата жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на разпоредбите на член 1, букви г) и ж) от Регламент 2022/330. Освен това той изтъква основание за нарушение на членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на членове 2 и 3 от Конвенцията от Ню Йорк за правата на детето, подписана на 20 ноември 1989 г., и на член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., основание за неизпълнение на задължението за мотивиране, основание за нарушаване на правото на защита и правото на изслушване, основание за явна грешка в преценката, основание за нарушаване на принципа на пропорционалност и основание за нарушаване на правото на собственост, на свободата на стопанската инициатива и на правото да се упражнява професия. В рамките на изявлението за изменение на жалбата той изтъква и основание за наличие на злоупотреба с власт.

29      В съдебното заседание жалбоподателят посочва, че не поддържа доводите за нарушение на членове 7 и 24 от Хартата на основните права, членове 2 и 3 от Конвенцията от Ню Йорк за правата на детето и член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и доводите, отнасящи се до неговия личен и семеен живот, което е отразено в протокола.

 По възражението за незаконосъобразност на член 1, букви г) и ж) от Регламент 2022/330, водеща до нарушение на принципите на равно третиране, правна сигурност и добра администрация

30      Жалбоподателят твърди главно, че включването на името му в спорните списъци е резултат от прилагане на незаконосъобразна разпоредба, тъй като счита, че Регламент № 269/2014, изменен, позволява на Съвета да включи в спорните списъци имена на лица с руско гражданство, които нямат никаква връзка с режима, спрямо който се прилагат разглежданите ограничителни мерки, под претекст че посредством техните икономически дейности те били източник на приходи за руското правителство. Той изтъква нарушение на принципите на равно третиране, на правна сигурност и на добра администрация. Тъй като включването на името му в спорните списъци било последица от прилагането на незаконосъобразна разпоредба, то трябвало да се отмени. В писмената реплика той твърди, че Съветът е упражнил оперативната си самостоятелност избирателно, и следователно дискриминационно, в зависимост от гражданството или съответните икономически сектори. Нещо повече, според него Съветът трябвало да е в състояние да обоснове по какъв начин създаването на категориите, посочени в член 1, букви г) и ж) от Регламент 2022/330, е преодоляло неефективността на приетите след 2014 г. мерки, и да докаже, че те са необходими, подходящи и незаместими. В изявлението за изменение на жалбата той подчертава, че във въведените от 2022 г. критерии е заличена връзката между обстановката в Украйна и ролята на санкционираните физически лица, и произтичащата от това необходимост от засилен съдебен контрол.

31      Съветът, подкрепен от Кралство Белгия, оспорва тези доводи.

32      Съгласно член 277 ДФЕС всяка страна може при спор, който засяга акт с общо приложение, приет от институция, орган, служба или агенция на Съюза, да се позове на средствата, предвидени в член 263, втора алинея, за да обоснове пред Съда на Европейския съюз неприложимостта на този акт.

33      Член 277 ДФЕС съставлява израз на общия принцип, че за да получи отмяната на решение, чийто адресат е, всяка страна може инцидентно да оспори валидността на актове с общо приложение, които представляват правното основание на това решение, ако тази страна не е имала право да обжалва пряко на основание член 263 ДФЕС тези актове, чиито последици търпи, без да е била в състояние да поиска отмяната им. Общият акт, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва да бъде пряко или непряко приложим в конкретното производство по обжалване и трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния общ акт (вж. решение от 17 февруари 2017 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет, T‑14/14 и T‑87/14, EU:T:2017:102, т. 55 и цитираната съдебна практика).

34      Що се отнася до интензитета на съдебния контрол, съгласно постоянната съдебна практика юрисдикциите на Съюза, в съответствие с предоставените им от Договора за функционирането на ЕС правомощия, са длъжни да осигурят контрол, който по принцип трябва да е пълен, за законосъобразността на всички актове на Съюза с оглед на основните права, които са неделима част от общите принципи на правото на Съюза. Това изискване е изрично закрепено в член 275, втора алинея ДФЕС (вж. решения от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 58 и цитираната съдебна практика, и от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 65 и цитираната съдебна практика).

35      Съветът обаче разполага с широка свобода на преценка при общото и абстрактно определяне на правните критерии и подробните правила за приемане на ограничителни мерки (вж. в този смисъл решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 41 и цитираната съдебна практика). Следователно нормите с общо приложение за определяне на тези критерии, подробните правила, каквито са разпоредбите на обжалваните актове, в които са предвидени спорните критерии, посочени в настоящото основание за обжалване, са предмет на ограничен съдебен контрол, който се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, дали не е допусната грешка в правото, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения от 9 юли 2009 г., Melli Bank/Съвет, T‑246/08 и T‑332/08, EU:T:2009:266, т. 44 и 45, и от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет, T‑163/18, EU:T:2020:57, т. 149 (непубликувано).

36      В случая, вследствие от член 2 и член 3, параграф 1, букви г) и ж) от Регламент № 269/2014, изменен, се замразяват финансовите средства и икономическите ресурси на тези „физически или юридически лица, образувания или органи, които подкрепят материално или финансово вземащите решения лица в Русия, отговорни за анексирането на Крим или за дестабилизирането на Украйна, или които извличат ползи от тези вземащи решения лица“ (член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 269/2014, изменен) (наричан по-нататък „критерият по буква г)“) и на тези „видни бизнесмени или юридически лица, образувания или органи, участващи в икономически сектори, които осигуряват значителен източник на приходи за правителството на Руската федерация, което е отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“ (член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 269/2014, изменен) (наричан по-нататък „критерият по буква ж)“).

37      Жалбоподателят твърди, че приложените в случая критерии по букви г) и ж) (наричани по-нататък заедно „спорните критерии“) нарушават принципите на равно третиране, на правна сигурност и на добра администрация.

38      На първо място следва да се припомни, че принципът на равно третиране, който съставлява основен правен принцип, забранява да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 9 юли 2009 г., Melli Bank/Съвет, T‑246/08 и T‑332/08, EU:T:2009:266, т. 135).

39      Следва да се отбележи, че в случая спорните критерии не се отнасят единствено до руски граждани или до определени икономически сектори, а до всяко лице, което подкрепя материално или финансово вземащите решения лица в Русия, и всяко влиятелно физическо лице по смисъла на приложимите критерии. Както посочва Съветът, спрямо граждани на държавите членки на Съюза също могат да се налагат ограничителни мерки.

40      Освен това, доколкото жалбоподателят твърди, че Съветът е пропуснал да приеме ограничителни мерки спрямо някои лица и някои образувания, отговарящи на спорните критерии, упражнил е правомощията си дискриминационно и е пропуснал да разгледа грижливо и безпристрастно всички данни, отнасящи се до тези лица и образувания, тези доводи се отнасят до разглеждането на личното положение на жалбоподателя. Ето защо те трябва да се отхвърлят като неотносими към законосъобразността на разглеждания критерий.

41      Следователно това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

42      На второ място, принципът на правна сигурност предполага законодателството на Съюза да бъде ясно и точно и прилагането му да бъде предвидимо за правните субекти (вж. решения от 5 март 2015 г., Europäisch-Iranische Handelsbank/Съвет, C‑585/13 P, EU:C:2015:145, т. 93 и цитираната съдебна практика, и от 17 февруари 2017 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет, T‑14/14 и T‑87/14, EU:T:2017:102, т. 192 и цитираната съдебна практика).

43      В случая жалбоподателят твърди, че спорните критерии не отговарят на изискването за предвидимост, тъй като по същество те са дефинирани твърде общо.

44      Необходимо е да се отбележи, от една страна, че що се отнася до критерия по буква г), от самия текст на Регламент № 269/2014, изменен, се установява недвусмислено, че посоченият критерий е насочен целево и избирателно към физическите и юридическите лица, които, макар сами по себе си да нямат никаква връзка с дестабилизирането на Украйна, подкрепят материално или финансово вземащите решения лица в Русия, отговорни за него, или извличат ползи от тези вземащи решения лица. Така критерият по буква г) е съставен от два елемента, а именно, материалната или финансовата подкрепа за вземащите решения лица в Русия, които са отговорни за анексирането на Крим или за дестабилизирането на Украйна, и факта, че от тези вземащи решения лица се извлича полза, като тези два елемента не са кумулативни. Освен това този критерий не изисква съответните лица или организации да извличат лично полза от анексията на Крим или дестабилизирането на Украйна. Достатъчно е те да извличат ползи от някое от „вземащите решения лица в Русия“, отговорни за тези събития, без да е необходимо да се установи връзка между ползите, с които се ползват посочените лица, и анексията на Крим или дестабилизирането на Украйна (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2016 г., Rotenberg/Съвет, T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 87).

45      От друга страна, що се отнася до критерия по буква ж), неговият текст достатъчно ясно и точно визира по-специално видните бизнесмени, участващи в икономически сектори, които осигуряват значителен източник на приходи за руското правителство. Предвид формулировката на този критерий следва да се приеме, че съответните лица трябва да се считат за влиятелни поради тяхната значимост в сектора, в който осъществяват дейността си, и поради значимостта на този сектор за руската икономика (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Rosneft и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 157).

46      Освен това критерият по буква ж) се вписва в правна рамка, която е ясно очертана от целите на правната уредба, регламентираща разглежданите ограничителни мерки, а именно необходимостта, като се има предвид сериозната обстановка, да се упражни максимален натиск върху руските власти, за да преустановят действията и политиките, дестабилизиращи Украйна, както и военната агресия срещу тази държава. Така погледнато, разглежданите ограничителни мерки са в съответствие с целта по член 21, параграф 2, буква в) ДЕС, а именно опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, съгласно целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, подписан в Сан Франциско (САЩ) на 26 юни 1945 г. (вж. в този смисъл решения от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 115 и 123, от 25 юни 2020 г., VTB Bank/Съвет, C‑729/18 P, непубликувано, EU:C:2020:499, т. 59, и от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет, T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 163).

47      Нещо повече, свободата на преценка, предоставена на Съвета със спорните критерии, се компенсира със задължението за мотивиране и засилените процесуални права (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678, т. 122 и цитираната съдебна практика).

48      Следователно спорните критерии отговарят на степента на предвидимост, изисквана от правото на Съюза.

49      От друга страна, що се отнася до критерия по буква ж), обратно на твърденията на жалбоподателя, налице е логическа връзка между насочеността срещу видните бизнесмени, които извършват дейност в икономически сектори, осигуряващи значителен източник на приходи за правителството, предвид значимостта на тези сектори за руската икономика, от една страна, и целта на ограничителните мерки, преследвана в случая, да се увеличи натискът върху Руската федерация, както и цената на нейните действия, насочени срещу териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, от друга страна (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Rosneft и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 157 и цитираната съдебна практика).

50      Следователно доводът на жалбоподателя, че не се изисква връзка между положението в Украйна и ролята на физическите лица, спрямо които са наложени разглежданите ограничителни мерки, следва да се отхвърли.

51      Ето защо следва да се отхвърли твърдението за нарушение на принципа на правна сигурност.

52      На трето място, твърдението за нарушение на принципа на добра администрация, който налага задължение на компетентната институция да разгледа грижливо и безпристрастно всички данни в съответния случай (вж. в този смисъл решения от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 58, и от 6 юни 2018 г., Arbuzov/Съвет, T‑258/17, EU:T:2018:331, т. 61), не е подкрепено с други данни и следователно също следва да се отхвърли.

53      На четвърто място, в писмената реплика жалбоподателят упреква Съвета, че не бил в състояние да обоснове по какъв начин категориите лица и образувания, посочени в член 1, букви г) и ж) от Регламент 2022/330, биха довели до преодоляване на неефективността на приетите след 2014 г. мерки, и да докаже, че те са необходими, подходящи и незаместими.

54      Както подчертава обаче Съветът, и това не беше опровергано от жалбоподателя в съдебното заседание, този довод не е бил изтъкнат в жалбата. Ето защо той трябва да се отхвърли като недопустим на основание член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, който забранява въвеждането в хода на производството на нови основания, които не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството.

55      Поначало законосъобразността на ограничителните мерки не зависи от установяването на техните непосредствени последици, а единствено изисква те да не са явно неподходящи с оглед на целта, която си поставя компетентната институция (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2020 г., Rosneft и др./Съвет, C‑732/18 P, непубликувано, EU:C:2020:727, т. 97). Ето защо Съветът изобщо не е бил длъжен да доказва, че спорните критерии са можели да преодолеят твърдяната неефективност на приетите след 2014 г. мерки.

56      Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, с което оспорва необходимия и подходящ характер на спорните критерии, следва да се припомни, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза и изисква приложените с разпоредба на правото на Съюза мерки да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (решение от 13 март 2012 г., Melli Bank/Съвет, C‑380/09 P, EU:C:2012:137, т. 52).

57      Освен това Съветът разполага с широко право на преценка в областите, които предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки, и единствено явно неподходящият характер на приета в тези области мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 77).

58      В случая спорните критерии, тълкувани през призмата на законодателния и историческия контекст, в който са приети, не изглеждат да са явно неподходящи, като се има предвид целта на ограничителните мерки, припомнена в точка 46 по-горе, и първостепенното значение на поддържането на мира и на европейската и световната сигурност и стабилност.

59      Накрая, твърденията на жалбоподателя, в които той подчертава, че името му е включено в спорните списъци само защото е акционер в Alfa Bank и тази банка е квалифицирана като голям данъкоплатец в Русия, което той оспорва, попадат в обхвата на проверката на неговото лично положение, а следователно и на проверката на основанието, изведено от грешка в преценката.

60      Ето защо възражението за незаконосъобразност трябва да се отхвърли.

 По основанието за нарушение на задължението за мотивиране

61      Жалбоподателят твърди, първо, че мотивите на обжалваните актове не му позволяват да определи точно за какви „спорни сделки“ ставало въпрос и да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка. Второ, мотивите не позволявали да се приеме, че Съветът внимателно е разгледал основанията за включване на името му в спорните списъци, и всъщност били чисто формални. В писмената реплика той добавя, че мотивите на актовете са необосновани и неточни. В изявлението за изменение на жалбата жалбоподателят твърди, че актовете, с които неговото име е оставено в спорните списъци, не позволяват да се определят причините за това оставяне през септември 2022 г., макар положението да е различно от положението при приемане на първоначалния регламент през 2014 г. Нещо повече, не била извършена равносметка на въздействието на мерките или актуална преоценка. Писмото от 15 септември 2022 г., с което Съветът отхвърлил искането му за преразглеждане, също не съдържало никакви мотиви, от които да се разберат причините за оставянето на името му в спорните списъци.

62      Съветът, подкрепен от Кралство Белгия, оспорва тези доводи.

63      Съгласно съдебната практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 49).

64      Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. По-конкретно, не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, нито да съдържат подробен отговор на съображенията, формулирани от заинтересованото лице при консултациите с него преди приемането на акта, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 53; вж. също решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 48 и цитираната съдебна практика).

65      Така, от една страна, увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка. От друга страна, степента на точност на мотивите на един акт трябва да бъде съразмерна с действителните възможности, техническите условия и сроковете, при които той трябва да бъде приет (вж. решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет, T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 104 и цитираната съдебна практика).

66      Освен това в съдебната практика се уточнява, че мотивите към акт на Съвета, с който се налага ограничителна мярка, трябва да разкриват не само правното основание на тази мярка, но и специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност Съветът приема, че спрямо съответното лице следва да се вземе такава мярка (вж. решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет, T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 105 и цитираната съдебна практика).

67      В случая основание за приемане на спорните мерки са обжалваните актове, които — както първоначалните актове, така и актовете за оставяне в списъците — в съответните съображения уточняват контекста и правните основания, на които са приети.

68      Освен това изложението на фактическите обстоятелства, припомнено в точка 16 по-горе, представлява достатъчно ясни и точни мотиви, за да позволи на жалбоподателя да разбере причините, поради които неговото име е включено и след това оставено в спорните списъци.

69      В това отношение доводът, че мотивите на обжалваните актове не му позволяват да определи точно за какви „спорни сделки“ ставало въпрос, не опровергава тази констатация, доколкото не се изисква мотивите да посочват всички относими фактически и правни обстоятелства преди приемането на акт за оставяне на името му в спорния списък. Освен това, като се имат предвид изложените мотиви, доводът, че те са чисто формални, също следва да се отхвърли. Всъщност мотивите в случая съдържат достатъчно фактически данни и уточнения, за да позволят на жалбоподателя да разбере обхвата на взетата спрямо него мярка, а на Общия съд — да упражни съдебен контрол.

70      Доводите на жалбоподателя, че мотивите на Съвета са неточни или необосновани, се отнасят до законосъобразността по същество и са неотносими с оглед на задължението за мотивиране. Същото се отнася и до довода, че не била извършена равносметка на въздействието на мерките, нито актуализирана преоценка.

71      Накрая, в изявлението за изменение на жалбата жалбоподателят твърди, че актовете за оставяне в списъците не позволяват да се установят причините за това оставяне.

72      Както се установява от точки 20 и 22 по-горе обаче, следва да се приеме, че след като е разгледал представените от жалбоподателя възражения, Съветът е приел, че поради сходство на доводите следва да приложи своите предходни съображения по настоящото дело.

73      Това достатъчно ясно означава, че мотивите за оставяне на името на жалбоподателя в спорните списъци са същите като тези, които са обосновали първоначалното му включване, и допълнителни мотиви шест месеца по-късно не са необходими. Нещо повече, не се изисква мотивите на актовете за оставяне в списъците да отговарят подробно на съображенията, формулирани от заинтересованото лице при консултациите с него преди приемането на същия акт.

74      От друга страна, доводът, че Регламент за изпълнение 2022/1529 препраща към Регламент № 269/2014, макар че според жалбоподателя положението се е променило, се отнася до основателността на мотивите и е неотносим към задължението за мотивиране. При всяко положение той трябва да се отхвърли. Всъщност съображенията на Решение 2022/1530 се основават на продължаващата руска военна агресия срещу Украйна и Регламент за изпълнение 2022/1529 само адаптира приложение I към Регламент № 269/2014, за да съответства то на приложението към Решение 2014/145 след изменението на последното с Решение 2022/1530.

75      Предвид гореизложените съображения следва да се приеме, че обжалваните актове излагат в достатъчна степен фактическите и правните елементи, които според техния автор представляват техни основания.

76      Ето защо основанието за обжалване, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, следва да се отхвърли.

 По основанието за нарушение на правото на защита и на правото на изслушване

77      Жалбоподателят изтъква, че правото му на защита е нарушено, като твърди, че не е получил своевременно мотивите за вписването на името му в спорните списъци. Той посочва, че Съветът не му е съобщил лично спорните актове, а публикувал известие в Официален вестник, макар неговият адрес да е бил известен на френските власти. Той подчертава, че неговото искане за изслушване, направено в писмото му от 7 юни 2022 г., е останало без отговор. В изявлението за изменение на жалбата той добавя, че Съветът е следвало да го уведоми за причините неговото име да остане в спорните списъци. Освен това представянето на ново доказателство в писмената дуплика нарушавало правото му на защита.

78      Съветът, подкрепян от Кралство Белгия, оспорва тези доводи.

79      Следва да се припомни, че предвиденото в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права право на изслушване във всяко производство, което е неразделна част от зачитането на правото на защита, гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административно производство и преди срещу него да бъде прието решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет, T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 75 и цитираната съдебна практика).

80      Член 52, параграф 1 от Хартата на основните права все пак признава възможността да се ограничи упражняването на признатите от нея права, при положение че съответното ограничение е предвидено в закон, зачита същността на съответното основно право, и — при спазване на принципа на пропорционалност — то е необходимо и действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 101 и цитираната съдебна практика).

81      В това отношение Съдът многократно приема, че правото на защита може да подлежи на ограничения или дерогации, по-специално в областта на ограничителните мерки, приети в контекста на общата външна политика и политиката на сигурност (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 67 и цитираната съдебна практика).

82      Освен това наличието на нарушение на правото на защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 102 и цитираната съдебна практика).

83      Следва също така да се припомни, че съдът на Съюза различава, от една страна, първоначалното включване на името на дадено лице в разглежданите списъци, и от друга страна, запазването на името на това лице в посочените списъци (вж. в този смисъл решение от 30 април 2015 г., Al-Chihabi/Съвет, T‑593/11, EU:T:2015:249, т. 40).

84      Настоящото основание за обжалване следва да се анализира от перспективата на тези принципи на съдебната практика.

 Относно първоначалните актове

85      Първо, жалбоподателят твърди, че Съветът е трябвало да му съобщи първоначалните актове, като му ги връчи пряко.

86      В случая съобщаването на мотивите за включване на името на жалбоподателя в спорните списъци е станало с известие, публикувано в Официален вестник на 16 март 2022 г. (вж. т. 17 по-горе).

87      В това отношение е уместно най-напред да се посочи, че от една страна член 3, параграф 2 от Решение 2014/145, изменен, а от друга страна, член 14, параграф 2 от Регламент № 269/2014, изменен, гласят, че Съветът съобщава решението си и изложението на мотивите на лицето, спрямо което са приети ограничителни мерки „пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на известие, за да [му] предостави възможност […] да представи възражения“.

88      По-нататък, съгласно постоянната съдебна практика, щом като е необходимо по принцип лично уведомяване за този вид решения и единствено публикуването в Официален вестник не е достатъчно, съдът на Съюза следва във всяко производство да обсъди дали обстоятелството, че жалбоподателят не е запознат лично с мотивите на спорното решение, е имало за последица лишаването на последния от възможността да се запознае своевременно с мотивите на спорното решение и да прецени основателността на наложената му мярка за замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси (решения от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 48, и от 22 септември 2021 г., Al-Imam/Съвет, T‑203/20, EU:T:2021:605, т. 102; вж. в този смисъл още решение от 16 ноември 2011 г., Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, EU:C:2011:735, т. 56).

89      Освен това в съдебната практика се приема, че е възможно Съветът да е в невъзможност да връчи лично на физическо или юридическо лице или на дадено образувание акт, който ги засяга и съдържа ограничителни мерки, когато адресът на това лице или образувание не е публикуван или не му е предоставен или когато изпратеното съобщение на адреса, с който разполага Съветът, не е получено въпреки положените с цялата дължима грижа усилия, за да се извърши такова съобщаване (решения от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 61, и от 22 септември 2021 г., Al-Imam/Съвет, T‑203/20, EU:T:2021:605, т. 103).

90      В случая Съветът твърди, че не е разполагал с адреса на жалбоподателя.

91      Жалбоподателят не е представил данни, които да показват, че Съветът е разполагал с негов личен или служебен адрес към датата на приемане на първоначалните актове, защото посоченият адрес му е бил предоставен или защото е бил публикуван. В това отношение изтъкнатият от жалбоподателя факт, че френските власти са разполагали с неговия адрес, следва да бъде отхвърлен. Всъщност обстоятелството, че френските власти може да са имали неговия адрес, не засяга констатацията, че към датата на посочените актове Съветът не е разполагал с него.

92      Ето защо доводът, че Съветът е трябвало да съобщи на жалбоподателя първоначалните актове, като ги връчи пряко, следва да се отхвърли.

93      Поначало следва да се отбележи, че според съдебната практика липсата на лично съобщаване на първоначалните актове, макар да има последици за началото на срока за обжалване, сама по себе си не обосновава отмяната на въпросните актове. Жалбоподателят не изтъква нито един довод, който да покаже, че в случая липсата на лично съобщаване на тези актове е довело до нарушаване на неговите права, което да наложи отмяната на тези актове в засягащата го част (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., VTB Bank/Съвет, T‑734/14, непубликувано, EU:T:2018:542, т. 111 и цитираната съдебна практика).

94      Второ, жалбоподателят твърди, че не е получил своевременно мотивите за включване на името му в спорните списъци.

95      От преписката обаче се установява, че след публикуването на известието от 16 март 2022 г. жалбоподателят е поискал от Съвета с писмо от 5 април 2022 г. да му съобщят документите, обосноваващи посоченото включване, и Съветът е направил това с писмо от 13 април 2022 г. Възраженията на жалбоподателя са изпратени на Съвета с писмо от 14 април 2022 г.

96      Ето защо в случая съобщаването на мотивите следва да се приеме за своевременно, доколкото е позволило на жалбоподателя надлежно да изложи своята гледна точка относно засягащите го мотиви.

97      Трето, следва да се припомни, че нито въпросната правна уредба, нито общият принцип за зачитане на правото на защита предоставят на заинтересованите лица правото на изслушване, тъй като е достатъчно те да изложат становището си в писмен вид (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 93, от 6 септември 2013 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, EU:T:2013:397, т. 105, и от 10 ноември 2021 г., Alkattan/Съвет, T‑218/20, непубликувано, EU:T:2021:765, т. 64).

98      В случая, след получаването на цялата преписка с доказателства на 13 април 2022 г. жалбоподателят изпраща възражения на Съвета на 14 април, 30 май, 7 юни, 5 юли и 18август 2022 г. Освен това той е бил в състояние да подаде жалба пред Общия съд и молба за обезпечителни мерки, които са мотивирани.

99      Ето защо в случая следва да се приеме, че неизслушването на жалбоподателя от Съвета не е засегнало неговото право на защита.

 Относно актовете за оставяне в списъците

100    В изявлението си за изменение на жалбата жалбоподателят твърди, че преди да остави името му в спорните списъци, Съветът трябвало да доведе до знанието му причините за това оставяне.

101    Следва да се припомни, че в случай на решение за замразяване на средства, с което име на лице или образувание, вече включено в списъка с лица и образувания, чиито средства се замразяват, се запазва в този списък, приемането на решението по принцип би трябвало да се предхожда от съобщаване на установените факти и доказателства, както и от предоставяне на възможност за изслушване на съответното лице или образувание (решение от 15 септември 2021 г., Boshab/Съвет, T‑107/20, непубликувано, EU:T:2021:583, т. 78, в този смисъл вж. още решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 62).

102    Правото на изслушване преди приемането на актове, които оставят името на лице или образувание в списък с лица или образувания, спрямо които са наложени ограничителни мерки, се налага, когато в решението за запазване на името в този списък Съветът приема за установени по отношение на него нови уличаващи доказателства, тоест доказателства, които не са посочени в първоначалното решение за включване на името му в този списък (вж. решение от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет, T‑163/18, EU:T:2020:57, т. 54 и цитираната съдебна практика).

103    Когато обаче оставянето на името на съответното лице или образувание в списъка на лицата или образуванията, по отношение на които се налагат ограничителни мерки, се основава на същите основания като тези, които са обосновали приемането на първоначалния акт, без срещу него да са били приети нови доказателства, Съветът не е длъжен, за да спази правото му на изслушване, да му съобщи отново уличаващите го доказателства (решения от 7 април 2016 г., Central Bank of Iran/Съвет, C‑266/15 P, EU:C:2016:208, т. 32 и 33, и от 22 юни 2022 г., Haswani/Съвет, T‑479/21, непубликувано, EU:T:2022:383, т. 85).

104    В случая, с писмо от 15 септември 2022 г. Съветът е отхвърлил искането за преразглеждане с мотива, че възраженията на жалбоподателя не опровергават неговата преценка, че са налице достатъчно основания за оставяне на името му в спорните списъци. Освен това, предвид сходството на доводите Съветът е препратил към своите становища в обезпечителните производства, отнасящи се до жалбоподателя (дела T‑193/22 R и C‑526/22 P (R), и към писмената защита по настоящото дело.

105    По този начин Съветът е уведомил жалбоподателя, че името му е оставено в спорните списъци на същите основания, които са обосновали приемането на първоначалните актове, и срещу него няма нови доказателства.

106    Предвид тези обстоятелства, за да зачете правото му на изслушване, Съветът не е бил длъжен да му съобщава отново уличаващите доказателства.

107    От друга страна, следва да се посочи, както твърди Съветът, че статията в изданието Le Monde diplomatique от септември 2019 г. относно корупцията в Русия, е представена с писмената дуплика в отговор на довод от писмената реплика, а не като мотиви a posteriori. Ето защо не може да се приеме, че в това отношение има нарушение на правото на защита.

108    Следователно основанието, изведено от нарушение на правото на защита и на правото на изслушване, трябва да се отхвърли.

 По основанието за очевидна грешка в преценката и за необоснованост на мотивите

109    От мотивите за включването и за оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци се установява, че ограничителните мерки са приложени спрямо него по силата на спорните критерии.

110    В настоящото основание жалбоподателят оспорва, първо, доказателствената сила на доказателствата, представени в подкрепа на включването на името му в спорните списъци, и второ, твърди, че преценките в мотивите на обжалваните актове са явно погрешни.

111    Общият съд счита, че е уместно да започне с разглеждането на тези две части от основанието с оглед на критерия по буква ж).

 По първата част, изведена от липса на доказателствена сила на доказателствата, представени в подкрепа на критерия по буква ж)

112    Жалбоподателят оспорва доказателствената сила на документите, съставящи преписката с доказателства на Съвета. Той твърди, че представените от Съвета статии от пресата са без дата или са от преди повече от 17 години, или че техният автор е неизвестен. Той поставя под съмнение тяхната достоверност и подчертава, че не е извършена проверка на тяхната правдоподобност чрез съпоставка с други източници, произхождащи от официални органи.

113    Съветът, подкрепян от Кралство Белгия, оспорва тези доводи.

114    Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика дейността на съдилищата на Съюза се ръководи от принципа на свободна преценка на доказателствата и единственият критерий за преценка на силата на представените доказателства е тяхната достоверност. Ето защо, за да се прецени доказателствената сила на даден документ, следва да се провери правдоподобността на съдържащата се в него информация и да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата по съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали предвид съдържанието му той изглежда логичен и достоверен (вж. решения от 31 май 2018 г., Kaddour/Съвет, T‑461/16, EU:T:2018:316, т. 107 и цитираната съдебна практика, и от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет, T‑163/18, EU:T:2020:57, т. 95 (непубликувана) и цитираната съдебна практика).

115    В отсъствието на разследващи правомощия в трети държави преценката на органите на Съюза следва всъщност да се основава на публично достъпни източници на информация, доклади, статии в пресата, доклади на тайните служби или на други подобни източници на информация (решения от 14 март 2018 г., Kim и др./Съвет и Комисия, T‑533/15 и T‑264/16, EU:T:2018:138, т. 107, и от 1 юни 2022 г., Prigozhin/Съвет, T‑723/20, непубликувано, EU:T:2022:317, т. 59).

116    Освен това е важно да се отбележи, че обстановката на конфликт между Руската федерация и Украйна на практика прави особено труден достъпа до някои източници, изричното посочване на първичния източник на дадена информация и евентуалното събиране на свидетелства от страна на лица, които са съгласни да бъдат идентифицирани. Така следващите от това затруднения при разследването могат да създадат пречки за представянето на точни доказателства и обективна информация (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 46, и от 24 ноември 2021 г., Al Zoubi/Съвет, T‑257/19, EU:T:2021:819, т. 73).

117    В случая, за да обоснове включването на името на жалбоподателя в спорните листи с оглед на критерия по буква ж), Съветът се е позовал на статия от 6 април 2018 г. на американския новинарски сайт Daily Beast, написана от историчка от САЩ (доказателство № 1). Доводът на жалбоподателя, че тази хроника цели да експлоатира нова ниша за сатирични и популярни блогове в навечерието на изборите в САЩ, не отнема доказателствената сила на този документ.

118    Статията от интернет страницата „astral.ru“ (доказателство № 2), макар и без дата, съдържа подзаглавие, от което е видно, че се отнася до най-големите данъкоплатци в Русия през 2020 г. Освен това дори да става въпрос за комерсиална интернет страница на руски доставчик на дигитални услуги, както твърди жалбоподателят, тя препраща към акт на руската федерална данъчна служба и посочва критериите, по които дадена организация се класира сред най-големите данъкоплатци. В нея е прибавен списък с най-големите руски данъкоплатци за 2020 г. Следователно доказателствената сила на тази статия, която цитира своите източници и проверимите данни, на които се основава, не може да се отхвърли.

119    Статията, публикувана на интернет страницата „banki.ru“ на 30 август 2018 г. (доказателство № 3), се позовава на класацията на списание Forbes за най-влиятелните руснаци. Макар да става въпрос за вторичен източник, тя цитира като свой източник класацията за влияние на Forbes за 2018 г. и следователно нейната доказателствена сила не може да се постави под съмнение.

120    Предвид всичко гореизложено, като се вземе предвид контекстът, с който се характеризира обстановката в Русия, и липсата на разследващи правомощия на Съвета в трети държави (вж. съдебната практика, цитирана по-горе в т. 115 и 116), доказателствената сила на документите от преписката с доказателства не може да се отхвърли.

 По втората част за „явно“ погрешна преценка на фактите с оглед на критерия по буква ж)

121    Най-напред е важно да се отбележи, че това основание трябва да се разгледа като изведено от грешка в преценката, а не от явна грешка в преценката. Всъщност, макар наистина Съветът да разполага с известно правомощие за преценка, за да прецени във всеки конкретен случай дали са изпълнени правните критерии, на които се основават разглежданите ограничителни мерки, съдилищата на Съюза са длъжни да осигурят контрол за законосъобразност на всички актове на Съюза, който по принцип е пълен (вж. в този смисъл решение от 1 юни 2022 г., Prigozhin/Съвет, T‑723/20, непубликувано, EU:T:2022:317, т. 70 и цитираната съдебна практика).

122    По-нататък следва да се припомни, че ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права, изисква по-специално съдът на Съюза да се увери, че решението, с което са приети или запазени ограничителни мерки и което придобива индивидуален характер за засегнатото лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да включи въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119).

123    Компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице или образувание, а не последното да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви (решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 121, и от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, T‑565/12, EU:T:2014:608, т. 57).

124    При преценката на основателността на тези мотиви доказателствата и данните не трябва да се разглеждат отделно, а в техния контекст. Всъщност Съветът изпълнява възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между лицето, на което е наложена ограничителна мярка, и режима или най-общо ситуациите, срещу които се води борба (вж. решение от 20 юли 2017 г., Badica и Kardiam/Съвет, T‑619/15, EU:T:2017:532, т. 99 и цитираната съдебна практика).

125    Дали Съветът е допуснал грешка в преценката, като е приел, че в случая е имало достатъчно солидна фактическа основа, която може да обоснове първоначалното вписване, от една страна, и запазването на името на жалбоподателя в спорните списъци, от друга страна, следва да се определи от перспективата на тези принципи на съдебната практика.

126    Необходимо е предварително да се прецени допустимостта на допълнителните доказателства, представени от жалбоподателя.

–       По допустимостта на допълнителните доказателства, представени от жалбоподателя

127    Следва да се припомни, че член 85, параграф 3 от Процедурния правилник гласи, че по изключение главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано.

128    В случая на 19 декември 2022 г. жалбоподателят представя пет допълнителни доказателства и мотивира късното им представяне, като посочва, че продължавал ежедневно да проучва преписката и да отговаря на доводите на Съвета.

129    Съветът твърди, че тези доказателства са късно представени и следователно са недопустими, както и че във всеки случай са неотносими.

130    Първото допълнително доказателство е удостоверение от 9 декември 2022 г., издадено от одиторите на ABH Holdings SA, а второто допълнително доказателство е удостоверение от 16 декември 2022 г., издадено от адвокатите на посоченото дружество. В тези документи са посочени по-специално качеството на миноритарен акционер на жалбоподателя, споразумение за прехвърляне на неговите дялове в ABH Holdings непосредствено преди приемането на обжалваните актове от март 2022 г. и акционерната структура на това дружество. Така тези доказателства предават информация, която със сигурност е била известна на жалбоподателя на по-ранен етап. Жалбоподателят не твърди, че не е бил в състояние да ги представи на по-ранен етап от производството и по какви причини. Твърдението, че продължава ежедневно да проучва преписката, не е изключително обстоятелство, което да обоснове тяхното късно представяне по смисъла на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник.

131    Третото допълнително доказателство съдържа свидетелски показания от 28 март 2022 г., а четвъртото и петото допълнително доказателство се отнасят до свидетелски показания от 1 април 2022 г. Необходимо е да се отбележи, че тези доказателства са можели да бъдат представени като приложение към писмената реплика от 19 април 2022 г. и дори като приложение към жалбата от 5 април 2022 г.

132    При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателят не е мотивирал по смисъла на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник късното представяне на тези допълнителни доказателства. Ето защо тези документи са недопустими и няма да бъдат взети предвид от Общия съд при разглеждането на настоящото основание.

–       По първоначалното включване

133    Жалбоподателят твърди, че не отговаря на условията по критерия по буква ж), който според него се отнася до ограничен кръг от видни бизнесмени, които се ползват от благоразположението на президента Путин и които подкрепят руския режим, какъвто той не е. Нито един от документите от преписката с доказателства не позволявал да се направи извод, че той е виден бизнесмен. Той оспорва и възприетото от Съвета понятие „влиятелна личност“, което не можело да се основава само на значимостта на лицето, без да държи сметка за неговите тесни връзки със съответния политически режим. Той оспорва класацията на руското издание на Forbes, като подчертава, че някои бизнесмени са споменати в него, но не са санкционирани. Той добавя, че не отговаря на определението за олигарх по украинското право.

134    Освен това той оспорва смесването между него и образуванието Alfa Bank, тъй като никога не бил имал изпълнителна роля в това образувание, в което бил миноритарен акционер с 16,3 % и нямал дори блокираща квота, и от което излязъл при приемането на първоначалните актове. Alfa Bank имала редовна дейност в Русия, въпреки че не подкрепяла действията на режима. Той подчертава, че понятието „влияние“ не се ограничава само до притежаването на дялово участие в дружество от съответната държава, без да се взема предвид изпълнителната функция или мажоритарното участие. Той не упражнявал контрол и не бил действителен собственик в нито едно от образуванията в Alfa Group.

135    [Поверително](1).

136    Съветът, подкрепян от Кралство Белгия, оспорва тези доводи.

137    Следва да се припомни, че името на жалбоподателя е вписано в спорните списъци въз основа на критерия по буква ж) с мотива, че той „е основен акционер на конгломерата Alfa Group, който включва Alfa Bank — един от най-големите данъкоплатци в Русия [и се смята за] една от най-влиятелните личности в Русия“.

138    Необходимо е да се посочи, че критерият по буква ж) използва понятието „видни бизнесмени“ във връзка с извършването на дейност в „икономически сектори“, които осигуряват значителни източници на приходи за [руското] правителство“, без друго условие за пряка или непряка връзка с посоченото правителство. Целта на този критерий е всъщност да се окаже максимален натиск върху руските власти, за да преустановят своите действия и политики, дестабилизиращи Украйна, както и военната агресия срещу тази държава.

139    В това отношение, както беше припомнено по-горе (вж. т. 49 по-горе), налице е логическа връзка между насочеността срещу видните бизнесмени, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на руското правителство, от една страна, и целта на ограничителните мерки в случая, а именно, да се увеличи натискът върху Руската федерация, както и цената на действията на последната, които подкопават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, от друга страна (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Rosneft и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 157).

140    Въпреки това в съображенията и в разпоредбите на Решение 2014/145 и Регламент № 269/2014, изменен, няма нищо, което да позволи да се заключи, че Съветът е бил длъжен да докаже наличието на тясна връзка или взаимозависимост между, от една страна, лицето, чието име е включено в спорните списъци, и от друга страна, руското правителство или неговите действия, които подкопават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

141    Обратно на твърденията на жалбоподателя, от съдебната практика, отнасяща се до критерия за „виден бизнесмен“, приложен в рамките на ограничителните мерки срещу Сирийската арабска република, не може да се направи извод, че понятието „видни бизнесмени“, използвано в рамките на приложения в случая критерий, предполага задължение за Съвета да докаже наличието на тесни връзки или взаимозависимост с руското правителство.

142    Такова тълкуване би било в противоречие не само с текста на критерия по буква ж), но и с поставената цел.

143    Всъщност, от една страна, с оглед на текста на критерия по буква ж), припомнен в точка 44 по-горе, следва да се приеме, че визираните лица трябва да се считат за влиятелни поради тяхната значимост в сектора, в който са активни, и поради значимостта на този сектор за руската икономика (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Rosneft и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 157 и цитираната съдебна практика). Ето защо в това отношение понятието „видни бизнесмени“ трябва да се разбира в смисъл, че визира значимостта на последните, по-специално предвид техния професионален статут, значимостта на техните икономически дейности, размера на капиталовото им участие или техните функции в едно или повече предприятия, в които осъществяват тези дейности.

144    От друга страна, целта на разглежданите ограничителни мерки не е да бъдат санкционирани определени лица или образувания поради техните връзки с положението в Украйна или с руското правителство, а както е припомнено в точка 46 по-горе, да бъдат наложени икономически санкции на Руската федерация, за да се увеличи натискът върху нея, както и цената на нейните действия, които имат за цел да подкопаят териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, и да се сложи възможно най-бързо край на агресията срещу тази държава (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Rosneft и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 160).

145    Ето защо, противно на твърденията на жалбоподателя, критерият по буква ж) не предполага Съветът да доказва наличието на тесни връзки или отношение на взаимозависимост с руското правителство. Той не зависи и от това дали на жалбоподателя може да бъде вменено решението за продължаване на военната агресия срещу Украйна или от пряка или непряка връзка с анексирането на Крим или дестабилизирането на Украйна, както се твърди в изявлението за изменение на жалбата.

146    Проверката дали в решението си Съветът е допуснал грешка в преценката, приемайки, че жалбоподателят е виден бизнесмен, активен в икономически сектор, който е значителен източник на приходи за руското правителство, следва да се извърши с оглед на тези съображения.

147    В случая, на първо място, що се отнася до приписаното на жалбоподателя качество „виден бизнесмен“, следва да се припомни, че както се установява по-конкретно от доказателство № 1, той е съосновател на Alfa Group, която е голяма частна промишлена и финансова група в Русия, и която, както жалбоподателят призна в съдебното заседание, има интереси в различни сектори като нефт, газ, търговия, застраховане, далекосъобщения, търговско и корпоративно банкиране.

148    От доказателство № 3 се установява още, че списание Forbes е съставило класация на най-влиятелните руски бизнесмени, включително политици, депутати, губернатори и директори на най-големите предприятия, и че жалбоподателят фигурира в списъка със 100‑те най-влиятелни руски личности. Както посочва Съветът, дори да има разногласия по използваните при съставяне на въпросната класация параметри, тя си остава най-малкото показателна за личностите, които имат важно място в икономическата, политическата или административната област в Русия. Поначало това се потвърждава и от статията в Insider от 13 април 2022 г., представена като приложение към жалбата, която се позовава на класацията Forbes international за 2022 г. и посочва жалбоподателя като „една от най-влиятелните личности в Русия“. Доводът на жалбоподателя, че някои бизнесмени са посочени в нея, но спрямо тях не са приложени ограничителни мерки, следва да се отхвърли, доколкото в това отношение евентуалната отклоняваща се практика на Съвета е в обхвата на неговата свобода на преценка и не може да породи оправдани правни очаквания у засегнатите лица и образувания (вж. в този смисъл решение от 13 март 2012 г., Melli Bank/Съвет, C‑380/09 P, EU:C:2012:137, т. 62).

149    Нещо повече, от доказателствата в преписката се установява, че от октомври 2018 г. до 15 март 2022 г. жалбоподателят е бил един от осемте членове на Надзорния съвет (Supervisory Board) на A 1 Investment Holding SA, инвестиционна структура на консорциума Alfa Group.

150    Накрая, от доказателствата в преписката и от дадените от жалбоподателя в съдебното заседание уточнения следва, че Alfa Group включва банкова структура — ABH Holding — която притежава по-специално Alfa Bank и че жалбоподателят е притежавал 16,3 % от акциите на ABH Holdings.

151    От това следва, че макар след 2010 г. жалбоподателят вече да не е упражнявал изпълнителни функции в ABH Holdings или в неговите дъщерни дружества, Съветът не е допуснал грешка в преценката, като го е квалифицирал като „основен акционер на конгломерата Alfa Group“, предвид факта че той е притежавал 16,3 % от ABH Holdings. Макар наистина да става въпрос за миноритарно участие, то все пак е значително, предвид обстоятелството, че на свой ред това дружество е собственик на Alfa Bank, която е най-голямата частна търговска и корпоративна банка в Русия.

152    Наистина, от удостоверението от 6 април 2022 г. от директора на ABH Holdings се установява, че жалбоподателят е прехвърлил своите акции в това дружество на 14 март 2022 г. и че вече няма дялово участие (ownership interest) в него.

153    Въпреки това, доказателствената сила на това удостоверение, което е издадено от директора на дружеството, в което жалбоподателят е бил акционер, трябва да бъде преценявана съгласно цитираната по-горе съдебна практика (вж. т. 114 по-горе) и следва да се приеме, че посоченото удостоверение предполага, че жалбоподателят е бил акционер в ABH Holdings непосредствено до приемането на първоначалните актове. Дори да се приеме, че тази твърдяна промяна на положението, настъпила непосредствено преди приемането на първоначалните актове, е доказана, тя не би могла да доведе до отпадане на квалификацията на жалбоподателя като виден бизнесмен и до констатация за грешка в преценката на Съвета в това отношение.

154    Нещо повече, с оглед критерия по буква ж) понятието „виден бизнесмен“ се основава на фактически данни, които се вписват както в миналото, така и в настоящето. Ето защо фактът, че мотивите за включване на името на жалбоподателя в спорните списъци се позовават на фактическо положение, което е съществувало преди приемането на първоначалните актове и което е било променено непосредствено преди приемането им, не означава непременно, че ограничителните мерки, приети срещу него с посочените актове, са остарели (вж. по аналогия решение от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет, T‑163/18, EU:T:2020:57, т. 83).

155    Ето защо, предвид всички тези съображения Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е приел към датата на приемане на първоначалните актове, че жалбоподателят отговаря на условието за виден бизнесмен по смисъла на критерия по буква ж).

156    На второ място, що се отнася до разглеждания икономически сектор, следва да се отбележи, че притежаваната от ABH Holdings Alfa Bank е частна банка, осъществяваща според изявленията на жалбоподателя редовна дейност в Русия, която е най-голямата руска частна търговска и корпоративна банка и е част от Alfa Group — голяма частна промишлена и финансова група в Русия. В това отношение е важно да се подчертае, че според критерия по буква ж) икономическият сектор, а не физическото или юридическо лице, чието име е включено в спорните списъци, трябва да осигурява значителни източници на приходи на руското правителство. Разглежданият икономически сектор в случая е банковият сектор, за който не е спорно, че представлява значителен източник на приходи за руското правителство.

157    Освен това констатацията, че Alfa Bank е един от най-големите данъкоплатци в Русия, се основава на непротиворечиви доказателства, представени от Съвета. По-конкретно доказателство № 1 споменава Alfa Bank като една от най-големите частни банки в Русия, а доказателство № 2 съдържа списък с 24‑те най-големи руски данъкоплатци за 2020 г., сред които е Alfa Bank.

158    Доводът на жалбоподателя, с който оспорва мястото на Alfa Bank сред 24‑те най-големи данъкоплатци в Русия, следва да се отхвърли. Всъщност жалбоподателят оспорва класацията, направена в този документ, като твърди, че ако финансовите отчети на тези дружества не са публикувани, качеството на данъкоплатец не може да се провери и докаже, без да се получи от данъчните органи на съответната държава точната информация за класирането по платени данъци на въпросния данъкоплатец. Въпреки това, макар жалбоподателят да оспорва достоверността и точността на посочената класация, той не поставя под съмнение, че това дружество е голям данъкоплатец.

159    Следователно Съветът е доказал с достатъчно конкретни, точни и непротиворечиви данни, че Alfa Group, която включва Alfa Bank, е активна в икономически сектор — в случая банковия — който представлява значителен източник на приходи за руското правителство.

160    С оглед всички тези съображения Съветът не е допуснал грешка в преценката, като към датата на приемане на първоначалните актове е счел, че жалбоподателят отговаря на условията за прилагане на критерия по буква ж).

161    Останалите изтъкнати от жалбоподателя доводи не опровергават този извод.

162    Първо, представените от жалбоподателя данни относно факта, че Alfa Group, която не е контролирана от държавата и не получава никаква подкрепа от нея, е останала встрани от политиката, прилага „западните етични стандарти“ и заема важно място в украинската икономика, са неотносими с оглед на критерия по буква ж). Същото се отнася до твърдението, че Alfa Bank има редовна дейност в Русия, въпреки че не подкрепя действията на руското правителство срещу Украйна. Всъщност критерият по буква ж) посочва, че секторът трябва да е значителен източник на приходи за руското правителство, но не поставя условие да има връзка между този източник на приходи и действията на това правителство в Украйна, нито да се докаже намерение да подкрепя тези действия. Поначало, както жалбоподателят потвърди в съдебното заседание, Alfa Bank е в европейските списъци с ограничителни мерки от 25 февруари 2022 г. (вж. приложение V към Решение (ОВППС) 2022/327 на Съвета от 25 февруари 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 48, 2022 г., стр. 1).

163    Второ, жалбоподателят твърди, че включването на името му в спорните списъци е грешка от гледна точка на многостранната политика на санкции. Въпреки това доводите на жалбоподателя, че името му не е включено в украинските списъци със санкции или в тези на САЩ, не могат да са определящи за тълкуване на критериите за включване, присъщи на правния ред на Съюза. Освен това една разпоредба от правото на Съюза трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Pantochim, C‑19/19, EU:C:2020:456, т. 37 и цитираната съдебна практика). Ето защо определението за „олигарх“ по смисъла на украинското право е неотносимо при тълкуването на критерия по буква ж), който не зависи от личното въвличане на жалбоподателя във войната или от наличието на преки или тесни връзки или отношение на взаимозависимост със съответния политически режим.

164    [Поверително].

165    От всичко гореизложено следва, че Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е приел в първоначалните актове, че жалбоподателят отговаря на условията по критерия по буква ж).

–       По оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци

166    В изявлението за изменение на жалбата жалбоподателят твърди, че е представил на Съвета данни, които не са били взети предвид, като факта, че е само миноритарен акционер, че няма влияние върху сделките или стратегията на банката и следователно не е бизнесмен, активен в съответния сектор. Той се позовава и на неефективността на мерките, липсата на равносметка или преоценка на тези мерки и че е взет предвид само на контекста към септември 2022 г., което е без отношение към неговото лично положение.

167    Съветът, подкрепян от Кралство Белгия, оспорва тези доводи.

168    Важно е да се припомни, че ограничителните мерки имат охранителен и по дефиниция временен характер и действието им винаги зависи от това дали още са налице фактическите и правните обстоятелства, поради които са приети, както и от необходимостта да бъдат оставени в сила с оглед на осъществяването на техните цели. Съответно при периодичното преразглеждане на тези ограничителни мерки Съветът трябва да актуализира преценката на положението и да направи равносметка на въздействието на такива мерки, за да определи дали те са позволили да се постигнат целите, преследвани с първоначалното включване на имената и респективно на наименованията на съответните лица и образувания в спорния списък, или все още е възможно да се направи същият извод за посочените лица и образувания (вж. решение от 27 април 2022 г., Ilunga Luyoyo/Съвет, T‑108/21, EU:T:2022:253, т. 55 и цитираната съдебна практика, решение от 26 октомври 2022 г., Ovsyannikov/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 67).

169    За да обоснове оставянето на името на дадено лице в разглеждания списък, на Съвета не е забранено да се позове на същите доказателства, които са обосновали първоначалното включване, повторното включване или предходното оставяне на името на засегнатото лице в този списък, стига, от една страна, да няма промяна в основанията за включване, и от друга страна, контекстът да не се е променил толкова, че тези доказателства вече да не са актуални (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет, T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 99). Посоченият контекст включва не само положението в държавата, по отношение на която е въведена системата от ограничителни мерки, но и личното положение на засегнатото лице (решение от 26 октомври 2022 г., Ovsyannikov/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 78, вж. също решение от 9 юни 2021 г., Borborudi/Съвет, T‑580/19, EU:T:2021:330, т. 60 (непубликувана) и цитираната съдебна практика). Освен това, оставянето на името в спорния списък е обосновано с оглед на всички релевантни обстоятелства, и по-специално с оглед на факта, че целите, преследвани с ограничителните мерки, не са постигнати (вж. в този смисъл решения от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет, T‑163/18, EU:T:2020:57, т. 83 и 84, от 27 април 2022 г., Boshab/Съвет, T‑103/21, непубликувано, EU:T:2022:248, т. 121, и от 27 април 2022 г., Ilunga Luyoyo/Съвет, T‑108/21, EU:T:2022:253, т. 56).

170    В случая в резултат от член 6 от Решение 2014/145, изменен, това решение подлежи на постоянен преглед и евентуално се удължава или изменя, ако Съветът прецени, че целите му не са постигнати. От своя страна член 14, параграф 4 от Регламент № 269/2014, изменен, предвижда списъкът в приложението към него да се преразглежда редовно и най-малко на всеки 12 месеца.

171    За актовете за оставяне в списъците следва да се посочи, че мотивите за включване са останали същите като в първоначалните актове.

172    Ето защо, при прилагане на цитираната по-горе съдебна практика (т. 169 по-горе) е необходимо да се провери дали контекстът, целите и личното положение на жалбоподателя са позволявали името му да остане включено въз основа на непроменени мотиви.

173    Що се отнася до общия контекст, свързан с положението в Украйна, следва да се отбележи, че към датата на приемане на актовете за оставяне на името на жалбоподателя в списъците, обстановката в Украйна е продължила да е сериозна.

174    Ето защо ограничителните мерки продължават да са обосновани с оглед на преследваната цел, а именно, упражняване на максимален натиск върху руските власти, за да преустановят своите действия и политики, дестабилизиращи Украйна, както и военната агресия срещу тази държава, и увеличаване на цената за действията на Руската федерация, които целят да подкопаят териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

175    Що се отнася до личното положение на жалбоподателя, следва да се посочи, че в писмата на жалбоподателя, и по-специално в писмото от 30 май 2022 г. и в искането за преразглеждане от 1 ноември 2022 г., са изложени доводи, които вече са били изтъкнати във възраженията срещу първоначалните актове. В частност, в тях жалбоподателят подчертава [поверително], че единствено Alfa Bank е руски данъкоплатец и че той е само миноритарен акционер в Alfa Bank, без управленски функции.

176    Ето защо данните, изложени от жалбоподателя в изпратените от него до Съвета документи с цел преразглеждане на ограничителните мерки, основателно са счетени от Съвета като данни, които не са нито нови, нито решаващи спрямо кореспонденцията, разменена в рамките на настоящото дело по отношение на първоначалните актове.

177    Следователно, като се имат предвид тези данни, Съветът не е допуснал грешка в преценката, приемайки, че няма промяна в личното положение на жалбоподателя, и се е обосновал със същите данни, за да остави името му включено в спорните списъци.

178    Доводът на жалбоподателя, че той не носи никаква отговорност за решението за продължаване на нахлуването в Украйна, изтъкнат в изявлението за изменение на жалбата, трябва да се отхвърли, доколкото критерият по буква ж) не предвижда такова условие.

179    Останалите доводи на жалбоподателя относно липсата на равносметка или преоценка на тези мерки и за неефективността на мерките също следва да се отхвърлят. Всъщност те не могат да докажат грешка в преценката при оценяването на неговото лично положение с оглед на приложимия критерий.

180    Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя за прехвърлянето на неговите дялове в ABH Holdings, следва да се припомни, че посоченото прехвърляне не беше подкрепено с достатъчно убедителни доказателства в производството пред Общия съд. Всъщност, както е припомнено в точка 114 по-горе, за да се оцени доказателствената сила на даден документ, следва да се вземат предвид по-специално неговият произход, обстоятелствата по съставянето му и неговият адресат, и да се прецени дали предвид съдържанието му той изглежда логичен и достоверен.

181    В случая удостоверението, представено като приложение към писмената реплика от 19 август 2022 г., е издадено от директора на ABH Holdings и посочва, че на 14 март 2022 г. жалбоподателят е прехвърлил своите дялове в това дружество на трето лице и че вече няма дялово участие (ownership interest) в посоченото дружество.

182    Следва да се посочи, че това удостоверение не е подкрепено от друг официален документ и в него няма по-специално уточнение относно цесионера на дяловете на жалбоподателя или условията на прехвърляне на посочените дялове. Нещо повече, в рамките на искането за преразглеждане, изпратено на Съвета на 1 ноември 2022 г., както и в рамките на своите писмени изявления пред Общия съд жалбоподателят е продължил да споменава своето качество на „миноритарен съдружник“ или „миноритарен акционер в Alfa Bank“.

183    В конкретните обстоятелства следва да се приеме, че предвид липсата на доказателства за твърдяното от жалбоподателя прехвърляне на дяловете на трето несвързано с него лице, Съветът основателно е приел, че личното положение на жалбоподателя не се е променило дотолкова, че данните в преписката с доказателства по първоначалното включване на името му в спорните списъци да са станали неактуални.

184    Ето защо, като се има предвид все така сериозната обстановка в Украйна, обстоятелството, че целите на ограничителните мерки не са постигнати и липсата на доказателства, че личното положение на жалбоподателя се е променило, Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е запазил разглежданите ограничителни мерки.

185    С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че мотивът за включване на името на жалбоподателя в спорните списъци, основаващ се на неговия статут на виден бизнесмен, активен в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи за руското правителство, съответстващ на критерия по буква ж), е достатъчно обоснован, поради което включването и оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци в резултат от първоначалните актове и актовете за оставяне в списъците са основателни.

186    Според съдебната практика, по отношение на контрола за законосъобразност на решението за приемане на ограничителни мерки и предвид превантивния им характер, ако съдът на Съюза приеме, че поне един от посочените мотиви е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение (вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 72 и цитираната съдебна практика).

187    Ето защо четвъртото основание, отнасящо се до първоначалните и до актовете за оставяне в списъците, следва да се отхвърли като неоснователно, без да е необходимо да се разглежда основателността на останалите твърдения на жалбоподателя, с които се поставя под съмнение преценката на Съвета с оглед на критерия по буква г).

 По основанията за нарушение на принципа на пропорционалност и за нарушение на правото на собственост, свободата на стопанска инициатива и правото на упражняване на професия

188    Жалбоподателят твърди, че обжалваните актове са непропорционални, доколкото му пречат да упражнява професионална дейност. Приложените спрямо него ограничителни мерки представлявали и непропорционално нарушение на неговото право на собственост, на свободата му на стопанска инициатива и на правото му на упражняване на професия, още повече че доказателствата, с които се обосновавал Съветът, били явно недостатъчни.

189    Съветът, подкрепян от Кралство Белгия, оспорва тези доводи.

190    Следва да се припомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква приложените с разпоредба на правото на Съюза мерки да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 122, и от 1 юни 2022 г., Prigozhin/Съвет, T‑723/20, непубликувано, EU:T:2022:317, т. 133).

191    Правото на собственост също е част от общите принципи на правото на Съюза и е прогласено в член 17 от Хартата на основните права. Освен това според текста на член 16 от посочената харта „[с]вободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики“.

192    Следва да се отбележи, че в случая ограничителните мерки, съдържащи се в обжалваните актове, водят до ограничения за жалбоподателя да упражнява правото си на собственост и правото си на свободна стопанска инициатива.

193    Въпреки това цитираните от жалбоподателя основни права не са абсолютни и упражняването им може да се ограничава, когато това е обосновано поради следваните от Съюза цели от общ интерес, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните цели от общ интерес и не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните права (решения от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 148, и от 25 юни 2020 г., VTB Bank/Съвет, C‑729/18 P, непубликувано, EU:C:2020:499, т. 80).

194    За да е в съответствие с правото на Съюза, засягането на разглежданите основни права трябва да бъде предвидено в закон, да зачита основното съдържание на посочената свобода, да преследва цел от общ интерес, призната като такава от Съюза, и да не е непропорционално (вж. решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет, T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 222 и цитираната съдебна практика).

195    Следва да се отбележи, че в случая тези четири условия са изпълнени.

196    Първо, разглежданите ограничителни мерки са „предвидени в закон“, тъй като са приети с актове, които са по-конкретно с общо приложение, имат ясно правно основание в правото на Съюза и са достатъчно предвидими, което не се оспорва от жалбоподателя.

197    Второ, обжалваните актове се прилагат за период от 6 месеца и подлежат на редовно преразглеждане, както предвижда член 6 от Решение 2014/145. Ето защо посочените мерки са временни и обратими, поради което следва да се приеме, че те не засягат основното съдържание на изтъкнатите свободи. Освен това обжалваните актове предвиждат възможност за разрешаване на дерогации от приложените ограничителни мерки. В частност, що се отнася до замразяването на финансови средства, член 2, параграфи 3 и 4 от Решение 2014/145, изменен, и член 4, параграф 1, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Регламент № 269/2014, изменен, предвиждат възможност, от една страна, да се разреши използването на замразените финансови средства за задоволяване на основни нужди или за изпълнение на определени задължения, а от друга страна, да бъдат издавани конкретни разрешения, които позволяват размразяването на финансови средства, други финансови активи или други икономически ресурси.

198    Трето, разглежданите ограничителни мерки отговарят на цел от общ интерес, призната като такава от Съюза, която е в състояние да оправдае отрицателните последици за някои оператори, дори когато са съществени (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 150). Всъщност те целят да упражнят натиск върху руските власти, за да преустановят те своите действия и политики, дестабилизиращи Украйна. В това отношение през февруари 2022 г. Съветът е решил да отслаби руската икономика със стратегическа цел, от една страна, като забрани по-специално финансирането на Руската федерация, нейното правителство и нейната централна банка, и от друга страна, като приложи такива мерки по-конкретно в областта на финансите, отбраната и енергетиката. Освен това от съображение 11 от Решение 2022/329 се установява, че предвид сериозната обстановка в Украйна критериите за включване в списъка следва да бъдат изменени. Ето защо е видно, че Съюзът иска да ограничи приходите на руската държава и да окаже натиск спрямо руското правителство, за да намали нейната способност да финансира неговите действия, които подкопават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, и да им сложи край, с оглед на запазването на европейската и световната стабилност. Става въпрос за цел, която е сред целите на общата външна политика и политиката на сигурност, посочени в член 21, параграф 2, букви б) и в) ДЕС, каквито са опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност.

199    Четвърто, що се отнася до подходящия характер на разглежданите ограничителни мерки, следва да се отбележи, че с оглед на цели от общ интерес, които са от такова основополагащо значение за международната общност като целите, посочени в точка 198 по-горе, тези мерки не могат сами по себе си да се разглеждат като неподходящи (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 декември 2020 г., Kalai/Съвет, T‑178/19, непубликувано, EU:T:2020:580, т. 171 и цитираната съдебна практика).

200    Освен това, що се отнася до техния необходим характер, други по-малко принудителни мерки, като система за предварително разрешаване, не позволяват така ефективно да се постигне поставената цел, а именно, упражняването на натиск върху поддръжниците на руското правителство или върху видните бизнесмени, по-специално предвид възможността за заобикаляне на наложените ограничения (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 декември 2020 г., Kalai/Съвет, T‑178/19, непубликувано, EU:T:2020:580, т. 172 и цитираната съдебна практика). Нещо повече, както е посочено по-горе, става въпрос за временни и обратими ограничения, които предвиждат възможности за дерогации, предоставяни от държавите членки.

201    Що се отнася до нанесените на жалбоподателя вреди, действително обжалваните актове ограничават неговото право на собственост, доколкото той по-специално не е в състояние да разполага с притежаваните от него финансови средства, намиращи се на територията на Съюза, или да прехвърля притежавани от него финансови средства към Съюза, освен по силата на конкретно разрешение.

202    Въпреки това, неудобствата за жалбоподателя не са несъответни на важната цел, която си поставят обжалваните актове. Всъщност тези актове предвиждат периодично преразглеждане на включването в спорните списъци, за да се гарантира, че имената на лицата и образуванията, които вече не отговарят на критериите за включване в тези списъци, ще бъдат заличени. Освен това, както се припомня в точка 197 по-горе, обжалваните актове предвиждат възможност да се разреши използването на замразени финансови средства за задоволяване на основни нужди или за изпълнение на определени задължения, както и да се дават конкретни разрешения, които позволяват размразяване на финансови средства, финансови активи или други икономически ресурси. В това отношение националните органи са компетентни да преценят в съответствие с принципа на пропорционалност уместността и обхвата на необходимите разрешения и дерогации и да осигурят тяхното прилагане на национално равнище.

203    Накрая, доводът на жалбоподателя относно недостатъчните доказателства за основателността на разглежданите ограничителни мерки се отнася до преценката им по същество, а не до тяхната пропорционалност.

204    От гореизложеното следва, че обжалваните актове не са нарушили принципа на пропорционалност и не са засегнали непропорционално правото на собственост на жалбоподателя, свободата му на стопанска инициатива или правото му да упражнява професия.

205    С оглед на гореизложените съображения следва да се отхвърлят основанията за нарушение на принципа на пропорционалност и за нарушение на правото на собственост, свободата на стопанска инициатива и правото на упражняване на професия.

 По основанието за наличие на злоупотреба с власт, изложено в изявлението за изменение на жалбата

206    Жалбоподателят твърди, че като включва неговото име в спорните списъци, Съветът счита, че той е отговорен заедно с други лица за положението в Украйна, макар че между него и дестабилизацията на тази държава няма никаква пряка или непряка връзка. Като налага ограничителни мерки, чиято цел не може да е запазване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, тъй като те нямат никаква връзка с реално отговорните за дестабилизирането на Украйна лица, нито пряка или непряка връзка с това положение, Съветът променил преследваната в началото цел, без да направи необходимите изводи от това с оглед на запазването на индивидуалните ограничителни мерки. По този начин той допуснал злоупотреба с власт, изразяваща се в подмяна на целта без предварителна равносметка, оправдаваща запазването на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя.

207    Съветът, подкрепян от Кралство Белгия, оспорва тези доводи.

208    Съгласно постоянната съдебна практика даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне цели, различни от целите, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, или да избегне процедура, специално предвидена от Договорите, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (решения от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 135, и от 25 юни 2020 г., Vnesheconombank/Съвет, C‑731/18 P, непубликувано, EU:C:2020:500, т. 63).

209    Достатъчно е да се посочи, че в случая жалбоподателят не е представил такива данни. Както подчертава Съветът, преследваната цел, а именно, да се упражни максимален натиск спрямо Руската федерация, за да сложи тя край на войната в Украйна, по никакъв начин не е променена.

210    Ето защо доводът за наличие на злоупотреба с власт следва да се отхвърли, а следователно и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

211    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе собствените си съдебни разноски и разноските на Съвета, в съответствие с искането на последния, включително тези по обезпечителното производство.

212    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Кралство Белгия понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      OT понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз, включително направените в обезпечителното производство

3)      Кралство Белгия понася направените от него съдебни разноски.

Spielmann Mastroianni Brkan

Gâlea       Tóth

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 октомври 2023 година.

Подписи

*      Език на производството: френски.

1      Заличени поверителни данни.