Language of document : ECLI:EU:T:2021:91

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

17 февруари 2021 година(*)(i)

„Държавни помощи — Пазар на въздушния транспорт на територията на Швеция, от Швеция и към Швеция — Гаранции по заеми в подкрепа на авиокомпаниите в рамките на пандемията от COVID‑19 — Решение да не се повдигат възражения — Временна рамка за мерки за държавна помощ — Мярка, предназначена за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Свободно предоставяне на услуги — Равно третиране — Пропорционалност — Критерий за притежаване на лиценз, издаден от шведските органи — Липса на съпоставяне на положителния ефект на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържане на ненарушена конкуренция — Член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС — Ratio legis — Задължение за мотивиране“

По дело T‑238/20

Ryanair DAC, установена в Суордс (Ирландия), за която се явяват E. Vahida, F.‑C. Laprévote, S. Rating и I.‑G. Metaxas-Maranghidis, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явява L. Flynn, S. Noë и F. Tomat, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Френска република, за която се явяват E. de Moustier, C. Mosser, A. Daniel и P. Dodeller, в качеството на представители,

и от

Кралство Швеция, за което се явяват C. Meyer-Seitz, H. Eklinder, A. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, H. Shev, R. Shahsavan Eriksson и J. Lundberg, в качеството на представители,

встъпили страни,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2020) 2366 final на Комисията от 11 април 2020 година относно държавна помощ SA.56812 (2020/N) — Швеция — COVID‑19: схема за гарантиране на заеми в полза на авиокомпаниите,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от: M. van der Woude, председател, Ал. Корнезов, E. Buttigieg (докладчик), K. Kowalik-Bańczyk и G. Hesse, съдии,

секретар: S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 септември 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 3 април 2020 г. Кралство Швеция съобщава на Европейската комисия мярка за помощ под формата на схема за гарантиране на заеми на някои авиокомпании (наричана по-нататък „разглежданата схема за помощ“) в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС. Разглежданата схема за помощ цели да гарантира, че авиокомпаниите, титуляри на лиценз, издаден от тази държава членка (наричан по-нататък „шведският лиценз“), които имат важна роля за осигуряване на въздушната свързаност на последната, разполагат с достатъчно ликвидни средства, за да не се допусне причинените от пандемията от COVID‑19 сътресения да застрашат жизнеспособността им и да се запази непрекъснатостта на икономическата дейност през и след настоящата криза. От разглежданата схема за помощ следва да се ползват всички авиокомпании, които към 1 януари 2020 г. са титуляри на шведски лиценз за извършване на търговски дейности в областта на въздухоплаването съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3), с изключение на авиокомпаниите, чиято основна дейност се състои в спорадично предоставяне на услуги за въздушен превоз на пътници. Максималният размер на гарантираните по тази схема заеми е 5 милиарда шведски крони (SEK) и гаранцията, отнасяща се до инвестиционните кредити и кредитите за оборотен капитал, се предоставя най-късно до 31 декември 2020 г. и е с максимална продължителност шест години.

2        На 11 април 2020 г. Комисията приема Решение C(2020) 2366 final относно държавна помощ SA.56812 (2020/N) — Швеция — COVID‑19: схема за гарантиране на заеми в полза на авиокомпаниите (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в което, след като прави извод, че разглежданата мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, посочената институция преценява съвместимостта ѝ с вътрешния пазар в светлината на своето Съобщение от 19 март 2020 г., озаглавено „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID‑19“ (ОВ C 91 I, 2020 г., стр. 1), изменено на 3 април 2020 г. (ОВ C 112 I, 2020 г., стр. 1) (наричано по-нататък „Временната рамка“).

3        В това отношение, на първо място, Комисията приема, че съгласно Регламент № 1008/2008 авиокомпаниите, които отговарят на условията за предоставяне на лиценз, имат „основно място на стопанска дейност“ (вж. т. 26 по-долу) в Швеция и финансовото им състояние е предмет на редовен контрол от страна на предоставящия лицензи национален орган. Освен това извършването на редовни услуги за превоз на пътници от авиокомпаниите, ползващи се от разглежданата мярка, би могло да играе основна роля за осигуряване на свързаността на държавата. Следователно критериите за предоставяне на помощта били релевантни за определянето на авиокомпаниите, които имат връзка с Швеция и играят роля за осигуряване на свързаността ѝ в съответствие с целта на разглежданата схема за помощ. Второ, Комисията счита, че посочената схема е необходима, подходяща и пропорционална за преодоляването на сериозни затруднения в шведската икономика и че отговаря на всички релевантни условия, посочени в точка 3.2 от Временната рамка, озаглавена „Помощ под формата на гаранции върху заемите“. Така Комисията прави извод, че разглежданата схема за помощ е съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, и съответно не повдига възражения срещу нея.

 Производството и исканията на страните

4        На 1 май 2020 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

5        С отделна молба, подадена в същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателят иска жалбата да бъде разгледана по реда на бързото производство съгласно членове 151 и 152 от Процедурния правилник на Общия съд. Общият съд (десети състав) уважава молбата за разглеждане по реда на бързо производство с решение от 27 май 2020 г.

6        Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд на 15 юни 2020 г.

7        На 22 юни 2020 г. жалбоподателят подава мотивирано искане за провеждане на съдебно заседание на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник.

8        По предложение на десети състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.

9        В рамките на процесуално-организационните действия по смисъла на член 89 от Процедурния правилник, на 20 юли 2020 г. Общият съд приканва жалбоподателя да отговори в писмена форма на няколко въпроса. Жалбоподателят изпълнява това искане в определения срок.

10      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 20 юли 2020 г., Френската република иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 юли 2020 г., жалбоподателят иска в съответствие с член 144, параграф 7 от Процедурния правилник някои данни, съдържащи се в жалбата, в съкратения вариант на жалбата и в приложенията към нея, които се отнасят до броя на резервациите и очаквания брой пътници, да не бъдат съобщавани на Френската република. Във връзка с това той прилага неповерителен вариант на жалбата, на съкратения вариант на жалбата и на приложенията към тях.

11      В отговор на процесуално-организационното действие, посочено в точка 9 по-горе, на 5 август 2020 г. жалбоподателят потвърждава, че прави отказ от точки 66—76 от жалбата, съдържащи се в третия дял от втората част на първото основание, както и от точки 110—114 от жалбата, включени във втората част на третото основание.

12      С определение от същия ден председателят на десети разширен състав на Общия съд допуска встъпването на Френската република и временно ограничава предоставянето на жалбата, на съкратената версия на жалбата и приложенията към тях до представените от жалбоподателя неповерителни варианти в очакване на евентуално становище от страна на Френската република по искането за поверително третиране.

13      С процесуално-организационно действие от 6 август 2020 г. на основание член 154, параграф 3 от Процедурния правилник на Френската република е разрешено да представи писмено становище при встъпване.

14      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 11 август 2020 г., Кралство Швеция иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 август 2020 г., жалбоподателят иска, в съответствие с член 144, параграф 7 от Процедурния правилник, посочените в точка 10 по-горе данни да не бъдат съобщавани на Кралство Швеция.

15      С определение от 21 август 2020 г. председателят на десети разширен състав на Общия съд допуска встъпването на Кралство Швеция и временно ограничава предоставянето на жалбата, на съкратената версия на жалбата и на приложенията към тях до представените от жалбоподателя неповерителни варианти в очакване на евентуално становище от страна на Кралство Швеция по искането за поверително третиране. С процесуално-организационно действие от същия ден на Кралство Швеция е разрешено съгласно член 154, параграф 3 от Процедурния правилник да представи писмено становище при встъпване.

16      На същия ден Френската република подава в секретариата на Общия съд писменото си становище при встъпване, без да възразява срещу направеното от жалбоподателя искане за поверително третиране.

17      На 7 септември 2020 г. Кралство Швеция подава в секретариата на Общия съд писменото си становище при встъпване, без да прави възражения по искането на жалбоподателя за поверително третиране.

18      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

19      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

20      Френската република иска жалбата да бъде обявена за недопустима, доколкото с нея се оспорва основателността на самата преценка на помощта, и да бъде отхвърлена по същество в останалата ѝ част. При условията на евентуалност тя иска жалбата да бъде отхвърлена по същество в нейната цялост.

21      Подобно на Комисията, Кралство Швеция иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

 От правна страна

22      Следва да се напомни, че съдилищата на Европейския съюз имат право да преценяват според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване оправдава отхвърлянето по същество на жалбата без предварително произнасяне по допустимостта ѝ (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51 и 52 и от 14 септември 2016 г., Trajektna luka Split/Комисия, T‑57/15, непубликувано, EU:T:2016:470, т. 84). Ето защо с оглед по-специално на съображенията, довели до допускане на разглеждането на настоящата жалба по реда на бързото производство и на значението, което както жалбоподателят, така и Комисията, Френската република и Кралство Швеция отдават на предоставянето на бърз отговор по същество, следва най-напред да се разгледа основателността на жалбата, без настоящият състав да се произнася предварително по допустимостта ѝ.

23      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания. Първото основание по същество е нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, и на принципа на свободно предоставяне на услуги, второто основание е нарушение на задължението за съпоставяне на положителния ефект на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция, третото основание по същество е нарушение на процесуалните права, произтичащи от член 108, параграф 2 ДФЕС, и четвъртото основание е нарушение на задължението за мотивиране.

 По първото основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, и на принципа на свободно предоставяне на услуги

24      Първото основание по същество се състои от четири части, първата от които се отнася до това, че разглежданата схема за помощ води до дискриминация, основана на гражданство, втората — че тази схема не е нито необходима, нито пропорционална за постигането на възложената ѝ цел, третата — че посочената схема ограничава свободното предоставяне на услуги и четвъртата — че така направеното ограничение не е обосновано.

 По първите две части от първото основание, свързани с това, че разглежданата схема за помощ създава дискриминация на основание гражданство и не е нито необходима, нито пропорционална за постигането на възложената ѝ цел

25      В настоящия случай, първо, разглежданата схема за помощ се състои в предоставянето на държавна гаранция в полза на авиокомпании, които към 1 януари 2020 г. разполагат с шведски лиценз, с изключение на тези, чиято основна дейност се състои в извършването на чартърни полети, което предполага тяхното „основно място на стопанска дейност“ да е в Швеция, когато искат да им бъде отпуснат банков заем. Тази схема е ограничена във времето (до 31 декември 2020 г.) и по размер (5 милиарда шведски крони). Както следва от точка 1 по-горе, изразът „шведски лиценз“ препраща към лиценз, издаден от шведските органи съгласно член 3 от Регламент № 1008/2008. Следователно доводът на жалбоподателя в точка 57 от жалбата, че с термина „шведски лиценз“ Комисията се позовава на понятие, чуждо на правото на Европейския съюз, трябва веднага да бъде отхвърлен.

26      Второ, съгласно член 2, точка 26 от Регламент № 1008/2008 „основно място на стопанска дейност“ означава „мястото на централата или седалището на въздушен превозвач от Общността в държава членка, от където се упражняват основните финансови функции и оперативният контрол на въздушния превозвач от Общността, включително непрекъснато управление на летателната годност“. Понятието за основно място на стопанска дейност на практика съответства на седалището на съответния превозвач (вж. в този смисъл решение от 18 март 2014 г., International Jet Management, C‑628/11, EU:C:2014:171, т. 66). Следователно е вярно, както поддържа жалбоподателят, че за дадено юридическо лице посоченият регламент позволява създаването само на едно основно място на стопанска дейност и следователно издаването само на един лиценз от органите на държавата членка, на чиято територия се намира съответното основно място на стопанска дейност. Това не променя факта, че дадена авиокомпания може, както правилно изтъква Кралство Швеция в писменото си становище при встъпване, да получи няколко лиценза, като създаде няколко отделни правни субекта, например чрез създаването на дъщерни дружества.

27      Трето, следва да се приеме за установено, че един от критериите за това схемата за помощ да бъде приложена в конкретен случай, е притежаването на шведски лиценз към 1 януари 2020 т., т.е. преди да бъде признато, че съществува пандемия от COVID‑19. Очевидно от това следва, че доколкото получаването на лиценз от шведските органи предполага основното място на стопанска дейност на дадена авиокомпания да бъде в Швеция, това място трябва да е било установено там известно време преди края на 2019 г. с оглед на срока за получаване на лиценз. Следователно, както изтъква Комисията, за законосъобразността на разглежданата схема за помощ е ирелевантно обстоятелството, че дадена авиокомпания има възможност да получи лиценз от друга държава членка, прехвърляйки основното си място на стопанска дейност. Освен това жалбоподателят няма основание да поддържа в точки 53 и 54 от жалбата, че изтъквайки подобен довод в писмото си до него от 22 април 2020 г., Комисията е възнамерявала да насърчи каквато и да било надпревара за субсидии.

28      Предвид тези уточнения следва да се посочи, че съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС за съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат помощите, предназначени по-специално за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка.

29      Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика от общата структура на Договора следва, че предвидената в член 108 ДФЕС процедура никога не трябва да води до резултат, който би бил в противоречие със специалните разпоредби на Договора. Следователно Комисията не може да обяви за съвместима с вътрешния пазар държавна помощ, определени условия от която нарушават други разпоредби от Договора. Освен това, когато някои от условията за предоставяне на държавна помощ нарушават общите принципи на правото на Съюза, като принципа на равно третиране, тя не може да бъде обявена от Комисията за съвместима с вътрешния пазар (решение на Съда от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 50 и 51).

30      В настоящия случай, от една страна, трябва да се констатира, че един от критериите за предоставяне на помощта, а именно притежаването на шведски лиценз, води до различно третиране на авиокомпаниите с основно място на стопанска дейност в Швеция, които могат да се ползват от гарантиран от държавата заем, и на авиокомпаниите, които имат място на стопанска дейност в друга държава членка и осъществяват дейност на територията на Швеция, от Швеция или към Швеция на основание на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване, като последните не могат да предявят претенциите си там.

31      Дори да се предположи, както твърди жалбоподателят, че тази разлика в третирането може да се оприличи на дискриминация по смисъла на член 18, първа алинея ДФЕС, следва да се подчертае, че съгласно тази разпоредба се забранява всякаква дискриминация, основана на гражданство в областта на прилагане на Договорите, „без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в [тях]“. Следователно е важно да се провери дали тази разлика в третирането е позволена с оглед на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, който представлява правното основание на обжалваното решение. Такава проверка предполага, от една страна, че целта на разглежданата схема за помощ отговаря на изискванията на последната посочена разпоредба и от друга страна, че условията за предоставяне на помощта не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

32      На първо място, що се отнася до целта на разглежданата схема за помощ, следва да се припомни, че Кралство Швеция основава тази мярка на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС (т. 9 от обжалваното решение). Така целта на посочената схема е да се преодолеят сериозните затруднения на шведската икономика, предизвикани от пандемията от COVID‑19, както е видно от точки 41 и 42 от обжалваното решение, което е в съответствие с една от хипотезите, посочени в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, като по този начин се осигурява свързаността на Швеция. От точки 8 и 43 от обжалваното решение се установява, че разглежданата схема за помощ гарантира, че авиокомпаниите, „притежатели на шведски лиценз, които са от значение за осигуряване на свързаността на Швеция“, разполагат с достатъчни ликвидни средства, тъй като безспорно посочените авиокомпании, „които имат връзка с Швеция и играят роля за осигуряване на свързаността ѝ“, са определени в зависимост от това дали притежават шведски лиценз, но също така, както правилно изтъкват Комисията и Кралство Швеция, и в зависимост от това дали извършват редовни полети на територията на Швеция, от Швеция, или към Швеция. Всъщност авиокомпаниите, чиято основна дейност е извършването на чартърни полети, т.е. на полети, които не се извършват редовно, не отговарят на условията, установени в разглежданата схема за помощ, дори да притежават шведски лиценз.

33      Следва да се приеме, че целта на разглежданата схема за помощ отговаря на условията по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, тъй като в обжалваното решение са надлежно посочени както сериозни затруднения в шведската икономика поради пандемията от COVID‑19, така и причинените от последната значителни отрицателни последици за авиационния сектор в Швеция и съответно за въздушното обслужване на територията на тази държава членка.

34      На второ място, що се отнася до проверката дали условията за предоставяне на помощта не надхвърлят необходимото за постигане на целта на разглежданата схема за помощ и за изпълнение на условията по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, следва да се изтъкнат следните съображения.

35      Трябва да се отбележи, че условията на разглежданата схема за помощ предвиждат предоставянето на държавна гаранция, която може да позволи на отговарящите на условията компании да преодолеят кризата, свързана с ликвидни средства, предизвикана от последиците от пандемията от COVID‑19 за шведския въздушен трафик, като вземат заеми от банкови институции. Тези обезпечени с държавна гаранция банкови заеми могат да се сключват за максимален срок от шест години (т. 24 от обжалваното решение). Разглежданата схема за помощ е приета в приложение на точка 3.2 от Временната рамка, озаглавена „Помощ под формата на гаранции по заемите“.

36      В това отношение следва да се припомни, че точка 5 от Временната рамка гласи следното:

„Банките и другите финансови посредници имат ключова роля за справянето с последиците от епидемичния взрив от COVID‑19, защото те поддържат кредитния поток за икономиката. Ако потокът от кредити е силно ограничен, икономическата дейност ще се забави значително, тъй като предприятията ще срещат трудности при плащането на своите доставчици и служители. В този контекст е целесъобразно държавите членки да могат да вземат мерки за стимулиране на кредитните институции и другите финансови посредници да продължат да изпълняват своята роля, като продължат да подкрепят икономическата дейност в ЕС“.

37      Следователно с приемането на разглежданата схема за помощ Кралство Швеция е възнамерявало да вземе мярка за стимулиране на банковия сектор в приложение на точка 5 от Временната рамка чрез издаването на държавна гаранция за нови заеми, които могат да бъдат сключени до 31 декември 2020 г. (т. 14 от обжалваното решение).

38      Жалбоподателят поддържа в точки 58 и 82 от жалбата, че обжалваното решение не установява защо е необходимо помощта да се предоставя въз основа на издаден от шведските органи оперативен лиценз на Съюза.

39      Този довод не може да се уважи.

40      Първо, що се отнася до въпроса дали разглежданата схема за помощ е подходяща, предвид обстоятелството, че тя е под формата на държавни гаранции, които могат да позволят отпускането на заеми от банковите институции за максимален срок от шест години, е нормално съответната държава членка да иска да се увери в постоянното присъствие на шведска територия на авиокомпаниите, отговарящи на условията за предоставяне на гаранцията, за да могат те да връщат отпуснатите заеми, така че да се налага възможно най-рядко да се прибягва до държавната гаранция. Критерият за притежаване на шведски лиценз обаче, доколкото предполага наличието на основно място на стопанска дейност на авиокомпаниите на шведска територия, позволява да се гарантира известна стабилност на присъствието, най-малкото административно и финансово, на последните, така че органите на държавата членка, предоставяща помощта, да могат да контролират начина, по който тя се използва от получателите, което не би било възможно, ако Кралство Швеция беше възприело друг критерий, позволяващ предоставянето на гаранция на авиокомпании като жалбоподателя, които единствено предоставят услуги на шведска територия, тъй като по дефиниция предоставянето на услуги може да бъде преустановено в много кратък срок, дори незабавно.

41      Второ, тези условия за предоставяне на помощта отразяват възможността и задължението на шведските органи да упражняват финансов контрол върху нейните получатели. Подобна възможност и задължение обаче съществуват само по отношение на авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, тъй като единствено шведските органи са компетентни да наблюдават финансовото положение на последните в съответствие със задълженията, произтичащи по-специално от член 5 и член 8, параграф 2 от Регламент № 1008/2008, както е посочено в точка 43 от обжалваното решение. За сметка на това по силата на посочения регламент шведските органи не разполагат с никаква компетентност да контролират финансовото положение на авиокомпаниите, които нямат шведски лиценз.

42      Трето, макар действително да е вярно, че Съдът е приел, че на практика понятието „основно място на стопанска дейност“ съответства на понятието „седалище“ (вж. т. 26 по-горе) и че промяната на седалището може да се извърши сравнително бързо, не може да се пренебрегне фактът, че член 2, точка 26 от Регламент № 1008/2008 внася други уточнения, по-специално относно факта, че непрекъснатото управление на летателната годност трябва да се извършва от основното място на стопанска дейност, т.е. в случая от Швеция. Това съображение се подкрепя от член 5 (относно финансовите условия за предоставяне на оперативен лиценз), от член 7 (относно доказателството за добра репутация) или от член 8 (относно срока на действие на оперативния лиценз) от Регламент № 1008/2008. Тези разпоредби установяват взаимни регулаторни задължения между авиокомпаниите, притежаващи шведски лиценз, и шведските органи и по този начин създават специфична и стабилна връзка между тях, надлежно отговаряща на условията, предвидени в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, които изискват помощта да съдейства за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на съответната държава членка. Освен това загубата на тази връзка със съответната държава членка в случай на преместване на основното място на стопанска дейност в друга държава членка не може да се сведе до обикновена промяна на седалището, доколкото, както самият жалбоподател отбелязва в точка 54 от жалбата, авиокомпанията трябва освен това да извърши всички административни действия пред последната държава, за да получи нов оперативен лиценз и да изпълни всички необходими за тази цел условия, тъй като признаването на нейното ново основно място на стопанска дейност представлява само един елемент от тези условия.

43      Следователно няма съмнение, че като е възприело този критерий, съчетан с критерия за изключване на авиокомпаниите, извършващи чартърни полети, Кралство Швеция по същество е искало да се увери в съществуването на стабилна връзка авиокомпаниите, които получават неговата гаранция, изразяваща се в наличието на шведска територия на значимо юридическо лице, т.е. на основното място на стопанска дейност на авиокомпанията, каквато връзка не би съществувала с компании, ползващи се от лиценз, издаден от друга държава членка, доколкото те не подлежат на финансов контрол и на контрол за добра репутация от страна на шведските органи по смисъла на Регламент № 1008/2008 и доколкото при тях липсва тази стабилна специфична двупосочна връзка, която е налице с авиокомпаниите, които притежават издаден от Кралство Швеция оперативен лиценз.

44      Така, като ограничава предоставянето на помощта само до авиокомпаниите, притежаващи шведски лиценз — с изключение на тези, които извършват чартърни полети — поради трайните и реципрочни връзки, които ги свързват с шведската икономика, разглежданата схема за помощ е годна да постигне целта за преодоляване на сериозните затруднения в икономиката на тази държава членка.

45      Четвърто, що се отнася до пропорционалния характер на посочената схема за помощ, следва да се констатира, че за да се осигури свързаността на Швеция, двойното изискване за притежаване на шведски лиценз и за въздушно обслужване на шведската територия чрез редовни полети може най-добре да осигури трайния характер на присъствието на авиокомпания на посочената територия, като този лиценз гарантира, че основното място на стопанска дейност на тази авиокомпания ще се намира на посочената територия и трябва да продължи да бъде там предвид посочените по-горе редовни въздушни маршрути. Макар на теория да е вярно, както твърди жалбоподателят, че наличието на основно място на стопанска дейност на авиокомпания на територията на дадена държава членка не съвпада непременно с голямо търговско присъствие на посочената територия, изглежда, че от една страна, то съответства на мястото на вземане на административни и финансови решения, което в случая е особено важно, за да се гарантира, че свързаността на Швеция няма да бъде прекъсната от днес за утре, и от друга страна, че авиокомпаниите, които отговарят на условията за получаване на помощта, по принцип допринасят главно за редовното обслужване на Швеция както от гледна точка на превоза на товари, така и на превоза на пътници, което съответства на целта за осигуряване на свързаността на Швеция, независимо дали става въпрос за въздушни връзки на територията на Швеция, от Швеция или към нея, въпреки доводите на жалбоподателя в това отношение.

46      Така съгласно доказателствата, предоставени от Кралство Швеция при уведомяването за разглежданата схема за помощ, посочени в точка 33 от писмената защита, през 2019 г. авиокомпаниите, притежаващи шведски лиценз, са осигурявали 98 % от вътрешния превоз на пътници и 84 % от вътрешния превоз на товари, което е обстоятелство от първостепенно значение предвид обхвата и географското положение на тази държава членка. Що се отнася до дела от въздушния трафик на пътници в рамките на Съюза към Швеция и от Швеция, през 2019 г. 49 % от него е реализиран от операторите, притежаващи шведски лицензи. За сметка на това е по-малък делът на последните посочени оператори във въздушния трафик на пътници от дестинации извън Съюза към Швеция и от Швеция към дестинации извън Съюза, а именно 35 % през 2019 г. Като се вземе предвид разнообразието от случаи, за които става въпрос (превоз на пътници и товари и вътрешно и външно въздушно обслужване на територията), и желанието да се осигури трайна връзка с шведската територия, следва да се констатира, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е приела, че разглежданата схема за помощ не надхвърля необходимото за постигане на целта, преследвана от шведските органи, която е имала огромно значение, като се има предвид, че в края на март 2020 г. тази държава е установила намаляване с 93 % на въздушния трафик на пътници на трите основни шведски летища.

47      Освен това, както бе посочено в точка 32 по-горе, следва отново да се подчертае, че от разглежданата схема за помощ не се ползват предприятията, които притежават шведски лиценз, но чиято основна дейност е извършването на чартърни полети, тъй като нерегулярните полети не са в състояние да гарантират същата свързаност на шведската територия от времева гледна точка, тъй като по дефиниция не се извършват редовно и следователно са по-малко предвидими за тази държава членка.

48      В това отношение, дори да се предположи, че е доказан изложеният от жалбоподателя в точка 55 от жалбата довод, че авиокомпаниите, притежаващи оперативен лиценз, издаден от друга държава членка, често са собственост и се експлоатират от граждани на държави членки, различни от Кралство Швеция, а освен това, подобно на жалбоподателя, тези авиокомпании наемали такива граждани, този довод е съвсем страничен и ирелевантен за необходимостта от разглежданата схема за помощ по-специално с оглед на критериите, които тя въвежда, сред които е и критерият за шведски лиценз. Следва да се добави, че този довод може лесно да бъде противопоставен на жалбоподателя, тъй като капиталите на дружества, притежаващи шведски лиценз, могат да принадлежат на юридически или физически лица, установени в различни държави членки, различни от Кралство Швеция, или които са граждани на тези други държави членки.

49      От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят неправилно поддържа, че тъй като основното му място на дейност се намира в Ирландия, притежава значителен дял от шведския пазар в размер на около 5 %, той е четвъртата авиокомпания на този пазар и осигурява въздушна свързаност на Швеция от 1997 г. насам, Комисията е допуснала грешка в преценката, като е приела, че задължението на бенефициера на посочената схема да има основно място на стопанска дейност в Швеция, е релевантно за постигането на тази цел и за идентифицирането на авиокомпаниите, които „играят роля за осигуряване на свързаността на Швеция“. Всъщност по този начин жалбоподателят пренебрегва целта за преодоляване на сериозните затруднения в шведската икономика и не коментира факта, че свързаността на Швеция не се гарантира единствено от въздушния превоз на пътници, от една страна, и от външния за територията на Швеция превоз, от друга страна, но и от въздушния превоз на товари и от вътрешния за територията на тази държава въздушен превоз на пътници.

50      Освен това не може да бъде пренебрегнат времевият аспект, присъщ на целта на разглежданата схема за помощ. Макар да е вярно, че преди приемането на посочената схема жалбоподателят е спомагал осезаемо за свързаността на Швеция, макар този принос да е бил много ограничен, тъй като пазарният му дял във въздушния превоз на пътници, засягащ Швеция, е около 5 %, следва да се припомни, че предоставянето на публични средства в рамките на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС предполага помощта, предоставена от съответната държава членка в сериозно затруднение, да може да поправи затрудненията в икономиката на тази държава, което предполага цялостно отчитане на положението на авиокомпаниите, които могат да позволят възстановяването на посочената икономика, и по-специално да допринесат за свързаността на Швеция, което придава релевантност на критерия за стабилна връзка с територията на посочената държава. Като се има предвид, че средствата, които могат да бъдат предоставени от съответната държава членка, не са безкрайни и следователно трябва да отговарят на приоритети, не може да се пренебрегне фактът, че посочената държава членка е трябвало да вземе предвид авиокомпании, които, макар да са по-малки от жалбоподателя и съответно превозват по-малко пътници и реализират по-малък оборот, са съсредоточавали дейността си върху вътрешното въздушно обслужване на шведската територия, което е от още по-голямо значение предвид особеностите на шведската територия и особения период, който се характеризира с пандемията. Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, с оглед на целта на разглежданата схема за помощ не е в противоречие с принципа на пропорционалност обстоятелството, че Швеция е приела, че авиокомпаниите, които притежават по-малък пазарен дял от този на жалбоподателя на общия пазар на въздушния превоз на пътници от и към тази държава, отговарят на условията, за да бъдат бенефициери на разглежданата схема, по-специално когато тези авиокомпании имат особено значение за свързаността на посочената държава, като например авиокомпаниите, които са по-малки от жалбоподателя и извършват полети с конкретна цел, например медицинска или за оказване на спешна помощ.

51      Освен това нямало гаранция за Кралство Швеция, че приносът за свързаността на тази държава, осигурен от авиокомпания, участваща във външния въздушен превоз на пътници, чието основно място на стопанска дейност не се намира на нейна територия, ще продължи да е налице след кризата, ако се предположи, че на тази авиокомпания бъде предоставена държавната гаранция. Положението на жалбоподателя към момента на обжалваното решение дава пример за това. Всъщност от материалите по делото е видно, че пазарният дял на жалбоподателя е намалявал непрекъснато, като от 11,8 % е достигнал 5 %, и че жалбоподателят възнамерява да намали физическото си присъствие на шведска територия само до една-единствена база в Гьотеборг, която съгласно точка 14 от жалбата съдържа само един летателен апарат. Следователно Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото.

52      Що се отнася до предполагаемото нарушение на принципа на пропорционалност, жалбоподателят основава част от доводите си на хипотезата за алтернативна схема за помощ, която се основава на съответните пазарни дялове на авиокомпаниите. В съдебното заседание той посочва и други възможни критерии, като броя на превозваните пътници или маршрутите.

53      Съгласно съдебната практика обаче Комисията не следва да се произнася абстрактно по всички възможни алтернативни мерки, тъй като, макар съответната държава членка да трябва да изложи подробно причините, довели до приемането на разглежданата схема за помощ, по-специално относно възприетите критерии за допустимост на получателите, тя не е длъжна да доказва по безспорен начин, че никаква друга възможна мярка, която по дефиниция е хипотетична, не би могла да позволи по-добро изпълнение на преследваната цел. Щом за посочената държава членка не съществува подобно задължение, то жалбоподателят няма основание да претендира Общият съд да разпореди на Комисията да замести националните органи при изпълнението на тази задача за нормативно проучване с цел да се разгледа всяка възможна алтернативна мярка (вж. в този смисъл решение от 6 май 2019 г., Scor/Комисия, T‑135/17, непубликувано, EU:T:2019:287, т. 94 и цитираната съдебна практика).

54      Във всеки случай следва да се отбележи, че поради посочените в точки 40—44 по-горе причини разширяването на обхвата на разглежданата схема за помощ по отношение на компании, които не са установени в Швеция, не би позволило да се постигне целта на тази схема, доколкото, както бе подчертано в точка 49 по-горе, изискването да се вземе предвид отнасящият се до Швеция въздушен транспорт в неговата цялост, многообразие и продължителност, не би било изпълнено толкова добре, ако се приемат предложените от жалбоподателя критерии; следователно Комисията с основание не ги е одобрила.

55      Поради това следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, свързани с липсата на подходящ и пропорционален характер на разглежданата схема за помощ, без да е необходимо произнасяне по оспорената от Комисията допустимост на приложения A.3.1 и A.3.2 към жалбата, съдържащи изготвени от експертите на жалбоподателя доклади.

56      Следователно в обжалваното решение Комисията е одобрила схема за помощ, която действително е насочена към преодоляването на сериозните затруднения в икономиката на държава членка, и условията за нейното предоставяне не надхвърлят необходимото за постигане на целта на посочената схема. Ето защо с оглед на припомнените в точка 31 по-горе принципи се налага изводът, че последиците, до които води посочената схема, поради това че шведските органи са ограничили приложното ѝ поле до авиокомпаниите, които, от една страна, притежават шведски лиценз и от друга страна, нямат за основна дейност извършването на чартърни полети, не противоречат на член 18, първа алинея ДФЕС само поради факта че тази схема облагодетелства авиокомпаниите, които имат основно място на стопанска дейност на шведска територия и чиято основна дейност не е извършването на чартърни полети.

57      От гореизложеното следва, че целта на разглежданата схема за помощ отговаря на изискванията на дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, и че условията за предоставяне на помощта не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

58      Следователно първите две части от първото основание следва да се отхвърлят.

 По последните две части на първото основание, в рамките на които се твърди, че разглежданата схема за помощ ограничава свободното предоставяне на услуги и че това ограничение не е обосновано

59      Жалбоподателят припомня, от една страна, че ограничението на свободното предоставяне на услуги е законосъобразно, ако е обосновано от императивно съображение от общ интерес, ако не е дискриминационно и ако е необходимо и пропорционално на преследваната цел от общ интерес, а от друга страна, че тези условия са кумулативни и ако едно от тях не е изпълнено, ограничението става необосновано. Впрочем такъв бил настоящият случай. Всъщност, на първо място, разглежданата схема за помощ била дискриминационна, тъй като третирала по различен начин авиокомпаниите в зависимост от държавата членка, издала оперативния им лиценз на Съюза, а било необходимо всички авиокомпании от Съюза, които извършват дейност в Швеция и допринасят за свързаността ѝ, да могат да се ползват от тази схема за помощ. На следващо място, посочената схема за помощ не била пропорционална, тъй като надхвърляла необходимото за постигането на нейната цел, защото тази цел, да се позволи на Кралство Швеция да осигури свързаността си, можела да бъде постигната, без да се накърни свободното предоставяне на услуги, ако от схемата се ползват всички авиокомпании, опериращи в Швеция, независимо коя е държавата членка, издала оперативния лиценз на Съюза, просто като се вземе предвид съответният им пазарен дял.

60      Накрая, целта от общ интерес за предоставяне на компенсация на въздушния сектор за загубите, дължащи се на пандемията от COVID‑19, за да може да се запази свързаността на Швеция, не налагала да се подпомагат единствено авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, като се има предвид, че авиокомпаниите, осъществяващи дейност в Швеция по силата на издаден от друга държава членка лиценз, били също толкова важни в това отношение. За сметка на това подпомагането на националните авиокомпании водело до фрагментиране на вътрешния пазар и отстраняване на конкурентите от другите държави членки, отслабвало конкуренцията, утежнявало вредите, причинени от пандемията от COVID‑19, и в крайна сметка накърнявало структурата на въздушния сектор, която разглежданата схема за помощ би трябвало да запази, и ограничавало правата на превозвачите на Съюза да предоставят свободно въздушни транспортни услуги в рамките на вътрешния пазар, независимо коя е държавата членка, издала лиценза им.

61      За начало, доколкото жалбоподателят основава доводите си на наличието на дискриминация, произтичаща от разглежданата схема за помощ, и на липса на пропорционалност, която характеризира тази схема, настоящият съдебен състав препраща към разглеждането на първите две части на първото основание.

62      Що се отнася до член 56 ДФЕС, следва да се приеме за установено, че по силата на член 58, параграф 1 ДФЕС свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на дяла, отнасящ се до транспорта, а именно дял VI от ДФЕС. Следователно в рамките на първичното право свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта е подчинено на специален правен режим (решение от 18 март 2014 г., International Jet Management, C‑628/11, EU:C:2014:171, т. 36). Поради това член 56 ДФЕС не се прилага към въздушния транспорт (решение от 25 януари 2011 г., Neukirchinger, C‑382/08, EU:C:2011:27, т. 22).

63      Следователно мерки за либерализиране на въздушните транспортни услуги могат да бъдат приети единствено на основание член 100, параграф 2 ДФЕС (решение от 18 март 2014 г., International Jet Management, C‑628/11, EU:C:2014:171, т. 38). Законодателят на Съюза обаче е приел Регламент № 1008/2008 въз основа на тази разпоредба, чиято цел е именно да определи условията за прилагане на принципа на свободно предоставяне на услуги в сектора на въздушния транспорт (вж. по аналогия решение от 6 февруари 2003 г., Stylianakis, C‑92/01, EU:C:2003:72, т. 23 и 24). Трябва все пак да се констатира, че жалбоподателят не изтъква никакво нарушение на този регламент.

64      Във всеки случай, макар да е вярно, че поради определението на обхвата на разглежданата схема за помощ жалбоподателят е лишен от достъп до заемите, ползващи се от предоставената от Кралство Швеция държавна гаранция, жалбоподателят не доказва по какъв начин това обстоятелство може да го разубеди да предоставя услуги от Швеция и към Швеция, при положение че от доказателствата по преписката е видно, че независимо от разглежданата схема за помощ и поради обикновени търговски съображения жалбоподателят постепенно е намалявал дейността си на шведска територия, както що се отнася до обслужваните направления, така и до броя летателни апарати на тази територия (вж. т. 51 по-горе). По-специално жалбоподателят не посочва фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които разглежданата схема за помощ според него поражда ограничения, надхвърлящи тези, които задействат забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС, но които, както бе прието в рамките на първите две части от първото основание, все пак са необходими и пропорционални за преодоляването на сериозните затруднения на шведската икономика, причинени от пандемията от COVID‑19, в съответствие с изискванията на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

65      От всичко изложено по-горе следва, че нито една от частите на първото основание не може да бъде уважена и следователно посоченото основание трябва да се отхвърли.

 По второто основание: нарушение на задължението за съпоставяне на положителния ефект от помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция

66      В точки 94—102 от жалбата жалбоподателят поддържа, че Комисията не е изпълнила задължението си при разглеждането на съвместимостта на дадена помощ да съпостави очаквания положителен ефект от помощта от гледна точка на постигането на целите, посочени в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, с отрицателните ѝ последици, изразяващи се в нарушаване на конкуренцията, и с такива последици за търговията между държавите членки, което представлявало явна грешка в преценката на фактите и съответно било достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Комисията отхвърля изложените доводи, подкрепяни от Френската република. Кралство Швеция се позовава на доводите на Комисията в това отношение.

67      Съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС „[з]а съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат […] помощите за […] преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка“. От текста на тази разпоредба следва, че нейните автори са счели, че е в интерес на целия Съюз негова държава членка да е в състояние да преодолее голяма, дори екзистенциална криза, която може да има само сериозни последици за икономиката на всички или на част от другите държави членки, а следователно и за самия Съюз. Това буквално тълкуване на текста на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС се потвърждава при сравняването му с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, който се отнася до „помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“, доколкото текстът на последната разпоредба съдържа условие, свързано с доказването на липса на засягане по неблагоприятен начин на условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, което условие не фигурира в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 20 и 39).

68      Така, доколкото предвидените в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС условия са изпълнени, а именно в конкретния случай съответната държава членка действително е изправена пред сериозни затруднения в нейната икономика и мерките за помощ, приети за преодоляването на тези затруднения, от една страна, са необходими за постигането на тази цел и от друга страна, са подходящи и пропорционални, се презумира, че тези мерки са приети в интерес на Съюза, така че разглежданата разпоредба не изисква Комисията да съпостави положителния ефект от помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържане на ненарушена конкуренция, за разлика от предвиденото в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. С други думи, няма основание за подобно съпоставяне в рамките на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, тъй като се презумира, че резултатът от него е положителен. Всъщност преодоляването от страна на държава членка на сериозните затруднения в икономиката ѝ може само да е от полза за Съюза като цяло и в частност за вътрешния пазар.

69      Следователно се налага изводът, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС не изисква Комисията да съпостави положителния ефект от помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция, обратно на предвиденото в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, а само да провери дали разглежданата мярка за помощ е необходима, подходяща и пропорционална за преодоляването на сериозните затруднения в икономиката на съответната държава членка. Поради това трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че задължението за съпоставяне произтича от изключителния характер на съвместимите помощи, включително тези, които са обявени за съвместими съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. По същите причини той няма основание да се позовава на решение от 19 септември 2018 г., HH Ferries и др./Комисия (T‑68/15, EU:T:2018:563, т. 210—214), доколкото Общият съд не е взел предвид последиците от разликата в текста на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, подчертана от Съда в решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия (C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 20 и 39).

70      Жалбоподателят не може да се позовава и на задължителния характер на съпоставянето, като се базира на Временната рамка, твърдейки, че тя обвързва Комисията и предоставя второ основание, различно от задължението на последната в това отношение, тъй като подобно задължение не се съдържа във Временната рамка. По-специално точка 1.2 от посочената рамка, на която той се позовава, отнасяща се до „[н]еобходимостта от съгласуване на националните мерки за държавна помощ на европейско равнище“, съдържа една-единствена точка, а именно точка 10, в която не фигурира никакво предписание в това отношение. Следователно жалбоподателят не може да се позовава на нея.

71      По същите съображения представената при условията на евентуалност аргументация на Комисията, че самата Временна рамка съдържа подобно съпоставяне, може единствено да бъде отхвърлена.

72      Следователно второто основание трябва се отхвърли.

 По четвъртото основание: нарушение на задължението за мотивиране

73      В подкрепа на четвъртото основание жалбоподателят припомня, че Комисията има задължение за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС и че неизпълнението на това задължение обосновава отмяната на обжалваното решение. Освен това по силата на посочената по-горе разпоредба Комисията трябва да оповести „по ясен и недвусмислен начин“ логиката, следвана при приемането на въпросната мярка, така че както заинтересованите страни, така и компетентната юрисдикция на Съюза да разберат причините, поради които е приет обжалваният акт. Това задължение за мотивиране било от още по-голямо значение в настоящия случай, тъй като обжалваното решение било прието без започването на официална процедура по разследване, даваща възможност на заинтересованите лица да представят доводите си.

74      На първо място, обаче Комисията не била изпълнила задължението си за мотивиране, първо, като не е преценила дали помощта е недискриминационна и е в съответствие с принципа на свободно предоставяне на услуги, второ, като не е съпоставила дори в общи линии положителните с отрицателните последици от помощта и трето, като не е направила дори накратко преценка на въздействието на помощта върху търговията и конкуренцията.

75      На второ място, Комисията не била изпълнила и задължението си да изложи адекватни мотиви. Всъщност позоваването ѝ на обявените цели на помощта съдържало значителни семантични изменения, тъй като съгласно точка 8 от обжалваното решение целите на помощта се изразяват в предоставяне на гаранция, че авиокомпаниите, които „притежават шведски лиценз и са важни за осигуряване на свързаността на Швеция“, разполагат с достатъчни ликвидни средства, а в точка 43 от посоченото решение се говори за авиокомпаниите, „които имат връзка с Швеция и играят роля за осигуряване на свързаността на Швеция в съответствие с целта ѝ“. Използваната формулировка обаче била двусмислена и не позволявала нито на заинтересованите лица, нито на Общия съд да разберат каква е целта на разглежданата мярка за помощ, различна от целта да се изключи възможността от схемата за помощ да се ползват авиокомпаниите, титуляри на европейски оперативен лиценз, издаден от държави членки, различни от Кралство Швеция.

76      Комисията моли тези доводи да бъдат отхвърлени. Френската република и Кралство Швеция препращат към писмената защита в това отношение.

77      Първо, наистина изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа, който издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Съда — да упражни своя контрол, но все пак не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства. Освен това спазването на задължението за мотивиране следва да се преценява с оглед не само на текста на акта, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 7 февруари 2018 г., American Express, C‑304/16, EU:C:2018:66, т. 75 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай обаче контекстът е този на пандемия и крайна неотложност, при която Комисията най-напред приема Временната рамка, като предоставя както на държавите членки, така и на предприятията, засегнати от последиците от посочената пандемия, редица указания, след това разглежда мерките, за които са я уведомили посочените държави, по-специално в приложение на тази рамка, и накрая приема отнасящите се до държавите членки решения, сред които е и обжалваното решение. В това отношение от точки 1 и 2 по-горе се установява, че между уведомлението за разглежданата схема за помощ и приемането на обжалваното решение са изтекли само осем дни.

78      Въпреки тези изключителни обстоятелства обаче следва да се отбележи, че в настоящия случай обжалваното решение съдържа 44 точки и като цяло позволява да се разберат фактическите и правните съображения, поради които Комисията е решила да не повдига възражения относно разглежданата схема за помощ. По-специално, противно на твърденията на жалбоподателя, незначителните различия в текста, установени в точки 8 и 43 от обжалваното решение, не водят до объркване при установяването на целта на разглежданата схема за помощ, която цел по същество трябва да се разбира като запазването на свързаността на Швеция, независимо дали става въпрос за въздушни маршрути на територията на Швеция, от Швеция, или към Швеция.

79      Второ, що се отнася до липсата на мотиви относно съпоставянето на положителния ефект от помощта с нейните отрицателни последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция, от точка 69 по-горе следва, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС не съдържа такова изискване. Поради това Комисията не е била длъжна да излага мотиви в това отношение.

80      Трето, както изтъква Комисията, от точки 6—8, 15, 17, 27, 41 и 43 от обжалваното решение са видни мотивите за съвместимостта на разглежданата схема за помощ с вътрешния пазар. Така, след като макар и накратко с оглед на неотложността Комисията излага в обжалваното решение причините, поради които разглежданата схема за помощ отговаря на условията по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, и в частност защо критериите за допустимост, сред които е и условието за притежаване на шведски лиценз към 1 януари 2020 г., са необходими, подходящи и пропорционални, тя е изпълнила задължението за мотивиране.

81      Ето защо четвъртото основание трябва да се отхвърли.

 По третото основание: нарушение на процесуалните права, гарантирани в член 108, параграф 2 ДФЕС

82      Третото основание, свързано със защитата на процесуалните права на жалбоподателя, поради обстоятелството че Комисията не е започнала официална процедура по разследване, въпреки твърдяното наличие на сериозни съмнения, има субсидиарен характер, в случай че Общият съд не разгледа самата основателност на преценката на помощта. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че такова основание цели да бъде потвърден статутът на заинтересованата страна като такава и в това си качество тя да подаде жалба на основание член 263 ДФЕС, която възможност в противен случай би ѝ била отказана (вж. в този смисъл решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 48 и от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 44). Общият съд обаче е разгледал първите две основания на жалбата, отнасящи се до самата преценка на помощта, така че това основание е лишено от обявената си цел.

83      Освен това се налага изводът, че посоченото основание няма самостоятелно съдържание. Всъщност в рамките на такова основание жалбоподателят може да посочи, с цел запазване на процесуалните си права в рамките на официалната процедура по разследване, само основания, което са в състояние да докажат, че преценката на информацията и обстоятелствата, с които разполага или е можела да разполага Комисията във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 81, от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 35 и от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59), като например извършения от Комисията недостатъчен или непълен преглед в хода на процедурата по предварително разглеждане или съществуването на жалби от трети страни. Следва обаче да се отбележи, че третото основание възпроизвежда накратко доводите, изтъкнати в рамките на първото и второто основание, без да посочва конкретни обстоятелства, свързани с евентуални сериозни затруднения.

84      По тези съображения следва да се приеме за установено, че след като Общият съд е разгледал посочените основания по същество, не е необходимо да разглежда обосноваността на това основание.

85      Ето защо жалбата следва да се отхвърли по същество в нейната цялост, като същевременно на жалбоподателя се предостави възможността да се ползва от исканото поверително третиране, тъй като Френската република и Кралство Швеция не са направили никакво възражение в това отношение.

 По съдебните разноски

86      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с нейното искане, включително направените в рамките на искането за конфиденциално разглеждане.

87      Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Френската република и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Ryanair DAC да понесе наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската комисия, включително разноските, направени в рамките на искането за поверително третиране.

3)      Френската република и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски.

Van der Woude

Корнезов

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

 

      Hesse

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 февруари 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.


i      След публикуването на решението в електронния сборник са направени промени в точка 63.