Жалба, подадена на 11 септември 2015 г. — Coveris Rigid (Auneau) France/Комисия

(Дело T-531/15)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Coveris Rigid (Auneau) France (Auneau, Франция) (представители: H. Meyer-Lindemann, C. Graf York von Wartenburg и L. Titze, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Да отмени член 1, параграф 5 от Решение на Комисията от 24 юни 2015 г. C(2015)4336 окончателен по преписка AT.39563 – Опаковки на храни за търговия на дребно, доколкото в този член се преценява, че жалбоподателят е нарушил член 101 ДФЕС с участието си през посочения в член 1, параграф 5, буква г) от решението на Комисията период в едно-единствено продължено нарушение, изразяващо се в редица нарушения в сектора на опаковките от полистиренова пяна в производството на опаковки за храни, предназначени за търговията на дребно на френска територия; и

Да отмени член 2, параграф 5 от Решение на Комисията от 24 юни 2015 г. C(2015)4336 окончателен по преписка AT.39563 – Опаковки на храни за търговия на дребно, доколкото с него се налага глоба от 4 756 000 евро на жалбоподателя, и

Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първото основание е изведено от това, че Комисията е приложила неправилно принципа за персоналната отговорност с твърдението си, че Coveris е отговорно за това, че е участвало в едно-единствено продължено нарушение в сектора на производството на опаковки за храни от полистиренова пяна, предназначени за търговията на дребно във Франция. Извънредните обстоятелства по делото оправдавали прилагането на цялостен подход към двете части от сделката по изкупуването на ONO Packaging от неговите работници, или, субсидиарно, прилагането на принципа на икономическата приемственост по отношение на частта от сделката по прехвърлянето на активи. На това основание на Coveris вече не можело да бъде търсена отговорност за твърдяното нарушение. 2.     Второто основание, изведено от това, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като е извършила разграничаване между, от една страна, частта по прехвърлянето на активите в сделката по изкупуването на ONO Packaging от неговите работници, и от друга страна, частта по прехвърляне на акциите, като впоследствие поделя отговорността между правните субекти (а именно Coveris и ONO Packaging Portugal), които са две отделни предприятия, като им възлага отговорността за твърдяните нарушения, допуснати от едно единствено предприятие, което е останало незасегнато от изкупуването от работниците.

____________