РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

14 март 2018 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Северна Корея с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Списък на лицата и образуванията, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени — Включване на имената на жалбоподателите — Доказване на основателността на вписването в списъка – Задължение за мотивиране“

По съединени дела T‑533/15 и T‑264/16,

Il-Su Kim, с местожителство в Пхенян (Северна Корея), и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение(1), за които се явяват M. Lester, S. Midwinter, QC, T. Brentnall и A. Stevenson, solicitors,

жалбоподатели по дело T‑533/15,

Korea National Insurance Corporation, установено в Пхенян, за което се явяват M. Lester, S. Midwinter, T. Brentnall и A. Stevenson,

жалбоподател по дело T‑264/16,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват първоначално A. de Elera-San Miguel Hurtado и A. Vitro, а впоследствие Vitro и F. Naert, в качеството на представители,

и

Европейска комисия, за която по дело T‑533/15 се явяват L. Havas, S. Bartelt и D. Gauci, в качеството на представители, а по дело T‑264/16 — L. Havas и S. Bartelt, в качеството на представители, впоследствие, по дело T‑533/15, L. Havas и D. Gauci, в качеството на представители, а по дело T‑264/16 — L. Havas, в качеството на представител,

ответници,

подпомагани от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явява първоначално V. Kaye, впоследствие S. Brandon, след това S. Brandon и C. Crane и накрая S. Brandon, в качеството на представители,

встъпила страна по дело T‑533/15,

с предмет, по дело T‑533/15, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/1066 на Съвета от 2 юли 2015 година за изменение на Решение 2013/183/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 174, 2015 г., стр. 25), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1062 на Комисията от 2 юли 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 329/2007 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Народна демократична република Корея (ОВ L 174, 2015 г., стр. 16), на Решение (ОВППС) 2016/475 на Съвета от 31 март 2016 година за изменение на Решение 2013/183/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 85, 2016 г., стр. 34), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/659 на Комисията от 27 април 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) № 329/2007 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Народна демократична република Корея (ОВ L 114, 2016 г., стр. 9), на Решение (ОВППС) 2016/849 на Съвета от 27 май 2016 година относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Решение 2013/183/ОВППС (ОВ L 141, 2016 г., стр. 79 и поправка в ОВ L 48, 2018 г., стр. 44) и на всеки свързан с него регламент за изпълнение на Съвета, в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателите, а по дело T‑264/16 — искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение 2016/475, на Регламент за изпълнение 2016/659, на Решение 2016/849 и на всеки свързан с него регламент за изпълнение на Съвета, в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, V. Kreuschitz и N. Półtorak (докладчик), съдии,

секретар: C. Heeren, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 май 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят по дело T‑264/16, Korea National Insurance Corporation (наричано по-нататък „KNIC“), е севернокорейско предприятие, което извършва дейност в областта на застраховането.

2        Жалбоподателите по дело T‑533/15, г‑н Kim Il-Su и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение, са поддържали връзки с KNIC или с един от неговите клонове.

 Ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република

3        Настоящите дела са свързани с ограничителните мерки, въведени с цел да се окаже натиск върху Корейската народнодемократична република, за да преустанови дейностите по разпространение на ядрено оръжие.

4        Тези дейности са определени като заплаха за международния мир и сигурност от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „ССООН“) в редица резолюции, по-специално резолюции 1695 (2006), 1718 (2006), 1874 (2009), 2087 (2013) и 2094 (2013).

5        На 20 ноември 2006 г. на основание член 15 ДЕС Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция 2006/795/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 322, 2006 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 6, стр. 45), за да приложи по-специално резолюции 1695 (2006) и 1718 (2006) на ССООН. С членове 1 и 2 от същата по същество се забранява директната или индиректната доставка, продажба или трансфер за Северна Корея от граждани на държави членки или през, или от териториите на държавите членки на определени технологии и на луксозни стоки. Съгласно член 3 от този акт държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки за предотвратяване влизането във или транзитното преминаване през техните територии на лица, заедно с членове на техните семейства, изброени в приложението към Обща позиция 2006/795, които са посочени от Комитета по санкциите или от ССООН като отговорни, включително чрез поддържане или насърчаване, за политиките на Корейската народнодемократична република по отношение на програмите, свързани с ядрените оръжия, балистичните ракети и други оръжия за масово унищожение. Накрая, член 4 от общата позиция предвижда замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, владени от или контролирани директно или индиректно от лица или образувания, посочени от Комитета по санкциите или от ССООН като ангажирани със или предоставящи подкрепа, включително чрез други незаконни средства, за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с ядрените оръжия, с балистичните ракети и с други оръжия за масово унищожение, или от лица или образувания, действащи от тяхно име или по тяхно указание.

6        Тъй като за прилагането на определени мерки, предвидени от Обща позиция 2006/795, е необходимо действие на Европейската общност, на 27 март 2007 г. Съветът приема на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО Регламент (ЕО) № 329/2007 относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 88, 2007 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 339, 2014 г., стр. 4), чието съдържание е по същество идентично с това на споменатата обща позиция.

7        На 27 юли 2009 г. на основание член 15 ДЕС Съветът приема Обща позиция 2009/573/ОВППС за изменение на Обща позиция 2006/795 (ОВ L 197, 2009 г., стр. 111).От една страна, този текст има за цел да изпълни Резолюция 1874 (2009) на ССООН. От друга страна, този текст предвижда разширяване на обхвата на мерките, споменати в точка 5 по-горе. По-конкретно, видно от съображения 13 и 14 от този текст, ограниченията за приемане следва да се прилагат по отношение на лицата, посочени от Европейския съюз, и замразяването на средства или икономически ресурси следва да се прилага спрямо лица и образувания, посочени от Съюза. Съответно членове 3 и 4 от Обща позиция 2006/795 са изменени. Освен това, видно от съвместния прочит на тези разпоредби и на член 1, точка 8 от Обща позиция 2009/573, списъкът на лицата, посочени в приложение I към този текст, е изготвен от Комитета по санкциите или от ССООН, докато списъкът на лицата, изброени в приложения II и III към горепосочения текст, е изготвен от Съвета. На 22 декември 2009 г. на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение 2009/1002/ОВППС за изменение на Обща позиция 2006/795 (ОВ L 346, 2009 г., стр. 47). С това решение се изменят по-специално приложения II и III към Обща позиция 2006/795.

8        Съответно на 22 декември 2009 г. на основание член 215, параграф 2 ДФЕС Съветът приема Регламент (ЕС) № 1283/2009 за изменение на Регламент № 329/2007 (ОВ L 346, 2009 г., стр. 1).

9        На 22 декември 2010 г. на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение 2010/800/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Обща позиция 2006/795 (ОВ L 341, 2010 г., стр. 32). Макар разпоредбите на този текст по същество да са идентични с разпоредбите на Обща позиция 2006/795, с тях се цели и включване в приложените списъци на имената и наименованията на други лица и образувания, посочени от Съвета и подлежащи на ограничителни мерки, и промяна на процедурата за изменение на приложения I и II към същата, с цел посочените лица и образувания да бъдат информирани за основанията за включването им в списъка, да им се даде възможност да представят възражения и, при наличие на възражения или на нови съществени доказателства, Съветът да може да преразгледа решението си, като вземе предвид тези възражения, и да информира съответното лице или образувание.

10      Съответно същия ден Европейската комисия приема Регламент (ЕС) № 1251/2010 за изменение на Регламент № 329/2007 (ОВ L 341, 2010 г., стр. 15).

 Ограничителни мерки срещу жалбоподателите

11      На 22 април 2013 г. на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение 2013/183/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Решение 2010/800 (ОВ L 111, 2013 г., стр. 52). Този текст има за цел по-специално да вземе под внимание разпоредбите на Резолюция 2094 (2013) на ССООН.

12      Съгласно член 15, параграф 1, буква б), подточка ii) от Решение 2013/183 се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, които принадлежат на или са собственост на, или се държат, или се контролират пряко или непряко от лицата и образуванията, които „предоставят финансови услуги или трансфер към територията, през или от територията на държавите членки — или с участието на граждани на държавите членки или на образувания, организирани съгласно тяхното право, или на лица или финансови институции на техните територии — на финансови или други активи или ресурси, които биха могли да допринесат за ядрените програми или дейности на КНДР или програмите или дейностите на КНДР, свързани с балистични ракети или с други оръжия за масово унищожение, или лица и образувания, които действат от тяхно име или по тяхно указание, или образувания, притежавани или контролирани от тях“ (наричани по-нататък „критериите за включване“).

13      От съвместния прочит на членове 15 и 19—21 от Решение 2013/183 е видно, че списъкът на лицата, посочени в приложение I към този текст, е изготвен от Комитета по санкциите или от ССООН, докато списъкът на лицата, изброени в приложение II към горепосочения текст, е определен от Съвета.

14      Съответно на 22 юли 2013 г. на основание член 215 ДФЕС Съветът приема Регламент (ЕС) № 696/2013 за изменение на Регламент № 329/2007 (ОВ L 198, 2013 г., стр. 22). Член 6, параграф 2, буква б) от Регламент № 329/2007, изменен с Регламент № 696/2013, предвижда замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, които принадлежат на лицата, образуванията и органите, включени в списъка в приложение V, или са притежавани, държани или контролирани от тях. В него се уточнява, че приложение V включва лица, образувания и органи, които не са изброени в приложение IV и които съгласно член 15, параграф 1, буква б) от Решение 2013/183 са определени от Съвета „като предоставящи финансови услуги или прехвърлянето към, през и от територията на Съюза, или със съдействието на граждани на държавите членки или образувания, учредени в съответствие с техните закони, или лица или финансови институции на територията на Съюза, на всякакви финансови или други активи или ресурси, които биха могли да допринесат за програмите на Северна Корея, свързани с ядрени оръжия, други оръжия за масово унищожение или балистични ракети, или лица, образувания или органи, действащи от тяхно име или под тяхно ръководство, или лица, образувания или органи, притежавани или контролирани от тях“.

15      На 2 юли 2015 г. на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/1066 за изменение на Решение 2013/183 (ОВ L 174, 2015 г., стр. 25), и съответно същия ден Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1062 за изменение на Регламент № 329/2007 (ОВ L 174, 2015 г., стр. 16) (наричани по-нататък заедно „първите обжалвани актове“).

16      С Решение 2015/1066 имената на жалбоподателите по дело T‑533/15 са включени в изготвения от Съвета списък на лицата, които подлежат на ограничителни мерки, съдържащ се в раздел II A от приложение II към Решение 2013/183. Това вписване е обосновано със следните мотиви (наричани по-нататък „първите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15“):

„Kim Il-Su — Rahlstedter Straße 83 a, 22149 Hambourg. Дата на раждане: 2.9.1965 г. Място на раждане: Пхенян, КНДР — Оторизиран пълномощен представител на включеното в списъка на ЕС KNIC GmbH, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

Kang Song-Nam — Rahlstedter Straße 83 a, 22149 Hambourg. Дата на раждане: 5.7.1972 г. Място на раждане: Пхенян, КНДР. Оторизиран пълномощен представител на включеното в списъка на ЕС KNIC GmbH, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

Choe Chun-Sik — Rahlstedter Straße 83 a, 22149 Hambourg. Дата на раждане: 23.12.1963 г. Място на раждане: Пхенян, КНДР. Паспорт № 745132109, валиден до 12.2.2020 г. Оторизиран пълномощен представител на включеното в списъка на ЕС KNIC GmbH, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

Sin Kyu-Nam — Дата на раждане: 12.9.1972 г. Място на раждане: Пхенян, КНДР. Паспорт № PO472132950. Ръководител на отдел в централата на KNIC в Пхенян и бивш оторизиран пълномощен представител на KNIC GmbH Hamburg. Действа от името на KNIC или под негово ръководство.

Pak Chun-San — Дата на раждане: 18.12.1953 г. Място на раждане: Пхенян, КНДР. Паспорт № PS 472220097. Ръководител на отдел в централата на KNIC в Пхенян и бивш оторизиран пълномощен представител на KNIC GmbH Hamburg. Действа от името на KNIC или под негово ръководство.

So Tong Myong — Дата на раждане: 10.9.1956 г. Управляващ директор на KNIC GmbH Hamburg, действащ от името на KNIC или под негово ръководство“.

17      За да се отразят измененията, внесени в Решение 2013/183, имената на жалбоподателите по дело T‑533/15 са включени и в точка В от приложение V към Регламент № 329/2007, изменен с Регламент за изпълнение 2015/1062, по мотиви, които по същество са идентични с посочените в точка 16 по-горе.

18      На 31 март 2016 г. на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение (ОВППС) 2016/475 за изменение на Решение 2013/183 (ОВ L 85, 2016 г., стр. 34) и съответно на 27 април 2016 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/659 за изменение на Регламент № 329/2007 (ОВ L 114, 2016 г., стр. 9) (наричани по-нататък заедно „вторите обжалвани актове“).

19      С Решение 2016/475 наименованието на KNIC е включено в изготвения от Съвета списък на образуванията, които подлежат на ограничителни мерки, съдържащ се в точка II Б от приложение II към Решение 2013/183. Това включване се основава на следните мотиви (наричани по-нататък „мотивите за KNIC“):

„Korea National Insurance [Corporation] (KNIC) и нейните клонове (известна също като Korea Foreign Insurance Company) — Haebangsan-dong, Central District, Pyongyang, RPDC — Rahlstedter Straße 83 a, 22149 Hambourg – Korea National Insurance Corporation of Alloway, Kidbrooke Park Road, Blackheath, London SE30LW — Korea National Insurance Corporation (KNIC), притежавано и контролирано от държавата дружество, генерира значителни приходи в чужда валута, които биха могли да допринесат за ядрените програми на КНДР или за програмите на КНДР, свързани с балистични ракети или с други оръжия за масово унищожение. Освен това централата на KNIC в Пхенян е свързана с Бюро 39 на Корейската работническа партия, включен[о] в списъка“.

20      С Регламент № 2016/659 наименованието на KNIC е добавено в точка Г от приложение V към Регламент № 329/2007. Включването на наименованието на KNIC по същество се основава на мотиви, които са идентични с посочените в точка 19 по-горе.

21      С Решение 2016/475 вписванията относно жалбоподателите по дело T‑533/15, съдържащи се в точка II A от приложение II към Решение 2013/183, са изменени, както следва (наричани по-нататък „вторите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15“):

„Kim Il-Su — Дата на раждане: 2.9.1965 г. Място на раждане: Пхенян, КНДР. Мениджър в презастрахователния отдел на Korean National Insurance Corporation (KNIC), базиран в централата в Пхенян, и бивш оторизиран главен представител на KNIC в Хамбург, действащ от името на KNIC или под не[гов]о ръководство.

Kang Song-Sam — Дата на раждане: 5.7.1972 г. Място на раждане: Пхенян, КНДР. Бивш оторизиран представител на Korea National Insurance Corporation (KNIC) в Хамбург, продължава да действа за или от името на KNIC или под не[гов]о ръководство.

Choe Chun-Sik — Дата на раждане: 23.12.1963 г. Място на раждане: Пхенян, КНДР. Паспорт № 745132109. Валиден до 12.2.2020 г. Директор в презастрахователния отдел на Korea National Insurance Corporation (KNIC), базиран в централата в Пхенян, действащ от името на KNIC или под не[гов]о ръководство.

Sin Kyu-Nam — Дата на раждане: 12.9.1972 г. Място на раждане: Пхенян, КНДР. Паспорт № РО472132950. Директор в презастрахователния отдел на Korea National Insurance Corporation (KNIC), базиран в централата в Пхенян, и бивш оторизиран представител на KNIC в Хамбург, действащ от името на KNIC или под не[гов]о ръководство.

Pak Chun-San — Дата на раждане: 18.12.1953 г. Място на раждане: Пхенян, КНДР. Паспорт № РS472220097. Директор в презастрахователния отдел на Korea National Insurance Corporation (KNIC), базиран в централата в Пхенян най-малко до декември 2015 г., и бивш оторизиран главен представител на KNIC в Хамбург, продължава да действа за и от името на KNIC или под не[гов]о ръководство.

So Tong Myong — Дата на раждане: 10.9.1956 г. Президент на Korea National Insurance Corporation (KNIC), действащ от името на KNIC или под не[гов]о ръководство“.

22      За да се отразят внесените в Решение 2013/183 изменения, вписванията относно жалбоподателите по дело T‑533/15, съдържащи се в точка В от приложение V към Регламент № 329/2007, са изменени с Регламент № 2016/659. Тези вписвания по същество са идентични с посочените в точка 21 по-горе.

23      На 27 май 2016 г. на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение (ОВППС) 2016/849 относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Решение 2013/183 (ОВ L 141, 2016 г., стр. 79 и поправка в ОВ L 48, 2018 г., стр. 44). Съответно на 27 май 2016 г. Съветът приема Регламент (ЕС) 2016/841 за изменение на Регламент № 329/2007 (ОВ L 141, 2016 г., стр. 36 и поправка в ОВ L 276, 2016 г., стр. 17).

24      С Решение 2016/849 Съветът, в съответствие с Резолюция 2270 (2016) на ССООН, приета в отговор на ядрения опит, проведен от Корейската народнодемократична република на 6 януари 2016 г., решава да наложи допълнителни ограничителни мерки.

25      Съгласно член 27, параграф 1, буква б) от Решение 2016/849 (наричани по-нататък „изменените критерии за включване“):

„1.      Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, които принадлежат на или са собственост на, или се държат, или се контролират, пряко или непряко, от следните лица и образувания:

[…]

б)      лицата и образуванията извън приложното поле на приложение I, както са изброени в приложение II, които: […]

ii)      предоставят финансови услуги или трансфер към, през или от територията на държавите членки — или с участието на граждани на държавите членки или на образувания, организирани съгласно тяхното право, или на лица или финансови институции на техните територии — на финансови или други активи или ресурси, които биха могли да допринесат за ядрените програми или дейности на КНДР или програмите или дейностите на КНДР, свързани с балистични ракети или с други оръжия за масово унищожение, или лица и образувания, които действат от тяхно име или по тяхно указание, или образувания, притежавани или контролирани от тях“.

26      От съвместния прочит на членове 27 и 33—35 от Решение 2016/849 е видно, че списъкът на лицата, посочени в приложение I, е изготвен от Комитета по санкциите или от ССООН, докато списъкът на лицата, изброени в приложение II, е определен от Съвета.

27      Наименованието на KNIC е включено в списъка на образуванията, които подлежат на ограничителни мерки, съдържащ се в точка II Б от приложение II към Решение 2016/849. Включването на наименованието на KNIC се основава на мотиви, които по същество са идентични с мотивите за KNIC, посочени в точка 19 по-горе, които се съдържат в Решение 2016/475.

28      Имената на жалбоподателите по дело T‑533/15 са включени в списъка на лицата, които подлежат на ограничителни мерки, съдържащ се в точка II А от приложение II към Решение 2016/849. Вписването на имената на жалбоподателите по дело T‑533/15 се основава на мотиви, които по същество са идентични на вторите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15, посочени в точка 21 по-горе, съдържащи се в Решение 2016/475 (наричани по-долу „третите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15“).

 Производството и исканията на страните

29      На 11 септември 2015 г. жалбоподателите по дело T‑533/15 подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна срещу първите обжалвани актове.

30      На 30 ноември 2015 г. жалбоподателите по дело T‑533/15 подават искане в секретариата на Общия съд да бъдат уважени исканията им и да бъде постановено решение в отсъствието на ответника на основание член 123 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като писмената защита на Съвета и тази на Комисията са били представени след изтичането на срока за подаването им.

31      Запитани в това отношение в рамките на процесуално-организационно действие съгласно член 89 от Процедурния правилник, жалбоподателите по дело T‑533/15 оттеглят с писмо от 24 март 2016 г. искането си да бъдат уважени исканията им по отношение на Комисията.

32      На 15 март 2016 г. с решение на председателя на осми състав на Общия съд Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия е допуснато да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета и на Комисията. С писмо от 27 април 2016 г. тази държава членка се отказва от представянето на изявление при встъпване.

33      След промяна на съставите на Общия съд дело T‑533/15 е разпределено на нов съдия докладчик.

34      На 27 май 2016 г. KNIC подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна по дело T‑264/16 срещу вторите обжалвани актове.

35      С писмено изявление, подадено в секретариата на Общия съд на 27 май 2016 г., жалбоподателите по дело T‑533/15 изменят жалбата на основание член 86 от Процедурния правилник, като с нея искат и отмяна на вторите обжалвани актове в засягащите ги части.

36      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 3 юни 2016 г., жалбоподателите по дело T‑533/15 изменят жалбата на основание член 86 от Процедурния правилник за втори път, като с нея съответно искат и отмяна на Решение 2016/849 в засягащите ги части, както и на „всеки регламент за изпълнение на Съвета във връзка с това решение“.

37      С писмо от 3 юни 2016 г. на основание член 86 от Процедурния правилник KNIC изменя жалбата по дело T‑264/16, като с нея съответно иска и отмяна на Решение 2016/849 в засягащите го части, както и на „всеки свързан с него регламент за изпълнение на Съвета“.

38      На 30 юни 2016 г. Съветът и Комисията представят в секретариата на Общия съд становища по дело T‑533/15 относно измененията на жалбата.

39      В тези становища Съветът и Комисията отправят искане за спиране на производството по дело T‑533/15 и съединяването му с дело T‑264/16.

40      С писмо от 18 юли 2016 г. жалбоподателите по дело T‑533/15 признават наличието на връзка между дела T‑533/15 и T‑264/16, която може да обоснове съединяването на посочените дела. Те обаче не изразяват становище относно възможността за спиране на производството по дело T‑533/15.

41      С писмо от 18 юли 2016 г. KNIC представя становището си по съединяването и евентуалното спиране на производството по дело T‑533/15.

42      С писмо от 21 юли 2016 г. жалбоподателите по дело T‑533/15 излагат допълнителни бележки и прилагат писма, адресирани до Съвета, с които са оспорили истинността на доказателствата, на които се основават първите обжалвани актове.

43      На 16 август 2016 г. Съветът представя в секретариата на Общия съд становище по изменението на жалбата по дело T‑264/16.

44      С решение от 6 септември 2016 г. председателят на осми състав решава да не спира производството по дело T‑533/15.

45      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в трети състав, на който съответно са разпределени настоящите дела.

46      С решение от 9 март 2017 г. на председателя на трети състав делата са съединени за целите на устната фаза на производството.

47      На 13 март 2017 г. страните по дела T‑533/15 и T‑264/16 са приканени посредством процесуално-организационно действие на основание член 89 от Процедурния правилник да изложат становище по съединяването на делата за целите на съдебния акт, с който се слага край на производството.

48      С писмо от 20 март 2017 г. жалбоподателите по дело T‑533/15 и KNIC (наричани заедно по-нататък „жалбоподателите“) посочват, че предпочитат делата да не се съединяват. С писма от 27 март 2017 г. Съветът посочва подкрепа за съединяването на делата за целите на съдебния акт, с който се слага край на производството, а Комисията съответно не излага становище по този въпрос.

49      С писмо от 20 март 2017 г. Обединеното кралство отказва да участва в съдебното заседание.

50      С решение от 4 април 2017 г. на председателя на трети състав дела T‑533/15 и T‑264/16 са съединени за целите на съдебния акт, с който се слага край на производството.

51      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 4 май 2017 г.

52      Жалбоподателите по дело T‑533/15 молят Общия съд:

–        да отмени Решение 2015/1066, Регламент за изпълнение 2015/1062, Решение 2016/475, Регламент за изпълнение 2016/659, Решение 2016/849 и всеки регламент за изпълнение на Съвета, свързан с последното решение, в засягащите ги части,

–        да осъди Съвета и Комисията да заплатят съдебните разноски.

53      По дело T‑264/16 KNIC моли Общия съд:

–        да отмени Решение 2016/475, Регламент за изпълнение 2016/659, Решение 2016/849 и всеки свързан с него регламент за изпълнение на Съвета в засягащите го части,

–        да осъди Съвета и Комисията да заплатят съдебните разноски.

54      По съединени дела T‑533/15 и T‑264/16 Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

55      По съединени дела T‑533/15 и T‑264/16 Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

56      В съдебното заседание жалбоподателите по дело T‑533/15 посочват в отговор на въпросите на Общия съд, че изразът „всеки регламент за изпълнение на Съвета във връзка с това решение“, който се съдържа във второто изменение на жалбата от 3 юни 2016 г., означава, че те оспорват само изрично посочените актове, а не мерките във връзка с тези актове, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

57      Също в отговор на въпрос на Общия съд, жалбоподателите по дело T‑533/15 оттеглят в съдебното заседание искането си да бъдат уважени исканията им по отношение на Съвета, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

58      По дело T‑264/16 KNIC посочва в съдебното заседание, че изразът „всеки свързан с него регламент за изпълнение на Съвета“, съдържащ се в изменението на жалбата от 3 юни 2016 г., означава, че то оспорва само изрично посочените актове, а не мерките във връзка с тези актове, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

 От правна страна

 По процесуалните последици от отмяната и замяната на Решение 2013/183

59      Както е видно от жалбите им, жалбоподателите искат, по дело T‑533/15 — отмяна на Решения 2015/1066 и 2016/475, и съответно по дело T‑264/16 — отмяна на Решение 2016/475.

60      Както следва от обстоятелствата, предхождащи спора, Решение 2013/183 е отменено и заменено с Решение 2016/849.

61      На 3 юни 2016 г. жалбоподателите по двете дела изменят жалбите си, за да поискат и отмяна на Решение 2016/849 в засягащите ги части.

62      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика относно жалбите срещу последователни мерки за замразяване на средства жалбоподателят продължава да има интерес да постигне отмяната на решение за налагане на ограничителни мерки, отменено и заменено с последващо такова решение, тъй като отмяната на акт на дадена институция не означава признаване на неговата незаконосъобразност и има действие ex nunc, за разлика от отменителното съдебно решение, по силата на което отмененият акт се заличава с обратна сила от правния ред и се счита, че той никога не е съществувал (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 35 и от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 45—48).

63      Следователно жалбоподателите имат правен интерес да искат отмяната на Решения 2015/1066 и 2016/475, поради което жалбите по дела T‑533/15 и T‑264/16 запазват своя предмет във връзка с тези решения.

 По реда за разглеждане на дела T‑533/15 и T‑264/16

64      Общият съд счита, че на първо място следва да се разгледа жалбата по дело T‑264/16, а на второ място — жалбата по дело T‑533/15.

 По жалбата по дело T‑264/16

65      KNIC изтъква четири основания в подкрепа на жалбата си: неизпълнение на задължението за мотивиране, явна грешка в преценката, нарушение на принципите на защита на данните и непропорционално ограничаване на основните права.

66      Доколкото обаче, от една страна, тези основания се отнасят без разлика до всички обжалвани актове по настоящото дело, и от друга страна, критериите, на които се основава включването на наименованието на KNIC в спорните списъци, съдържащи се в член 15 от Решение 2013/183, в член 6 от Регламент № 329/2007 и в член 27 от Решение 2016/849, по същество са идентични, също както и мотивите за включването на наименованието му в разглежданите списъци, Общият съд счита за уместно да разгледа заедно основанията, изложени срещу вторите обжалвани актове и срещу Решение 2016/849, което е включено след изменението на жалбата от 3 юни 2016 г.

 По първото основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране

67      KNIC твърди, че Съветът и Комисията не са изпълнили задължението си да представят ясни, недвусмислени и конкретни причини за включването на наименованието му в спорните списъци. Като цяло то оспорва мотивите в подкрепа на неговото включване.По-специално KNIC твърди, че включването му се основава на две обстоятелства, които не са сред критериите за включване, а именно на твърдения контрол от севернокорейската държава и на връзката с Бюро 39 на Корейската работническа партия (наричано по-нататък „Бюро 39“).

68      Съветът и Комисията оспорват доводите на KNIC.

69      Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 49 и цитираната съдебна практика; решения от 18 февруари 2016 т., Съвет/Bank Mellat, C‑176/13 P, EU:C:2016:96, т. 74 и от 8 септември 2016 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, C‑459/15 P, непубликувано, EU:C:2016:646, т. 23).

70      Що се отнася до ограничителните мерки, без да се стига до налагането на задължение за подробен отговор на възраженията, повдигнати от засегнатото лице, задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, при всички положения изисква мотивите да посочват не само правното основание на тази мярка, но и да разкриват отделните, специфични и конкретни причини, поради които компетентните органи считат, че на засегнатото лице трябва да се наложат ограничителни мерки. При това положение съдът на Съюза трябва по-специално да провери дали изложените мотиви са достатъчно точни и конкретни по характер (вж. решение от 18 февруари 2016 г., Съвет/Bank Mellat, C‑176/13 P, EU:C:2016:96, т. 76 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 5 май 2015 г., Petropars Iran и др./Съвет, T‑433/13, EU:T:2015:255, т. 35 и цитираната съдебна практика).

71      Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 53 и цитираната съдебна практика).

72      Следва също да се припомни, че увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. решение от 18 февруари 2016 г., Съвет/Bank Mellat, C‑176/13 P, EU:С:2016:96, т. 75 и цитираната съдебна практика).

73      Задължението за мотивиране на даден акт представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законосъобразността по същество на спорния акт. Всъщност мотивите на акта са формален израз на съображенията, на които се основава този акт. Ако тези съображения са опорочени от грешки, те засягат материалната законосъобразност на този акт, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. решение от 4 февруари 2014 г., Syrian Lebanese Commercial Bank/Съвет, Т‑174/12 и T‑80/13, EU:T:2014:52, т. 86 и цитираната съдебна практика).

74      В настоящия случай KNIC твърди, че вторите обжалвани актове и Решение 2016/849 не са мотивирани в достатъчна степен по отношение на неговото вписване, тъй като спорните мотиви са неясни и необосновани.

75      В това отношение трябва да се констатира, че съображения 1—12 от Решение 2013/183 припомнят относимите данни за политическата обстановка, в която са били приети разглежданите ограничителни мерки. Освен това, видно от първото съображение от Регламент № 329/2007, поради ядрен опит от 9 октомври 2006 г. ССООН приема, че има явна заплаха за международния мир и сигурност. Тези актове, към чието изменение са насочени вторите обжалвани актове и които следователно се вписват в познат за KNIC контекст, в този смисъл посочват общото положение, довело до приемането им, и общите цели, които се стремят да постигнат. По същия начин, що се отнася до общото положение, довело до приемането на Решение 2016/849, в съображение 6 от това решение се припомня по-конкретно че действията на Корейската народнодемократична република в началото на 2016 г. се считат за сериозна заплаха за международния мир и за сигурността в региона и извън него.

76      Освен това следва да се припомни, че мотивите за включването на наименованието на KNIC в спорните списъци трябва да се тълкуват в своята взаимовръзка и в светлината на критериите за включване, определени в член 15, параграф 1, буква б), подточка ii) от Решение 2013/183, в член 6, параграф 2, буква б) от Регламент № 329/2007 и в член 27, параграф 1, буква б) от Решение 2016/849. Така от посочените разпоредби става ясно, че се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, които принадлежат на лицата и образуванията, включени в приложение II към Решение 2013/183, в точка Г от приложение V към Регламент № 329/2007 и в приложение II към Решение 2016/849. Впрочем KNIC е включено в точка II Б от приложение II към Решение 2013/183, изменено с Решение 2016/475, и в точка Г от приложение V към Регламент № 329/2007 в редакцията му след изменението с Регламент 2016/659, както и в точка II Б от приложение II към Решение 2016/849.

77      Освен това трябва да се приеме за установено, че заглавията на разглежданите приложения ясно препращат към тези разпоредби, в които недвусмислено се съдържат критериите, които съставляват правното основание за вписването на наименованието на KNIC в спорните списъци.

78      Мотивите, посочени в подкрепа на вписването на наименованието на KNIC в спорните списъци, са изложените в точка 19 по-горе. От това следва, че KNIC е вписано, защото е притежавано и контролирано от държавата дружество, което генерира значителни приходи в чужда валута, които биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с ядрени оръжия, балистични ракети или с други оръжия за масово унищожение (наричани по-нататък „разпространението на ядрено оръжие“). От това следва също, че централата на KNIC в Пхенян е свързана с Бюро 39, образувание, включено в списъка.

79      Така, въпреки сбития характер на тези мотиви, KNIC определено е било в състояние да разбере кои са основните факти, които Съветът и Комисията са взели предвид в негов ущърб, и да се защити по подходящ начин, което се потвърждава от неговите доводи, представени в рамките на второто основание. Съветът и Комисията всъщност уточняват специфичните и конкретните причини, поради които са счели, че критериите за включване са били приложими към KNIC.

80      Всъщност, от една страна, тези мотиви се основават на ясно определено правно основание, което посочва критериите за включване, и от друга страна, споменатите мотиви съдържат съображения, свързани пряко с KNIC, даващи му възможност да разбере причините, обосновали включването на наименованието му в разглежданите списъци.

81      Освен това възприетите и изразени от Съвета и Комисията мотиви позволяват на Общия съд да упражни контрол за законосъобразност на оспорените от KNIC актове.

82      Що се отнася до довода на KNIC, с който то се позовава на непълнотата на мотивите за предполагаемата връзка между централата му и Бюро 39, първо, от текста на мотивите за KNIC е видно, че данните относно връзката между KNIC и Бюро 39 са представени като допълнителна информация. Второ, посочването на връзката между централата на KNIC и Бюро 39 се свързва с критериите за включване, посочени в член 15 от Решение 2013/183 и в член 6 от Регламент № 329/2007, както и в член 27, параграф 1, буква б) от Решение 2016/849. Трето, не е било необходимо Съветът и Комисията да излагат подробно естеството на тази връзка, щом като KNIC е можело, при прочита на мотивите и с оглед на контекста, довел до включването на наименованието му в разглежданите списъци, да разбере спорните мотиви. Всъщност съгласно горепосочената съдебна практика не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста им, но и на техния контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. Въпросът дали тази връзка е доказана надлежно ще бъде предмет на анализа на второто основание на настоящата жалба.

83      При тези обстоятелства следва да се отхвърли първото основание на жалбата по дело T‑264/16.

 По второто основание, изведено от явна грешка в преценката

84      С второто си основание KNIC твърди, че Съветът и Комисията са допуснали грешка, като са приели, че критериите за включване са били изпълнени по отношение на него. Според KNIC включването му в списъка на образуванията, обект на санкции, не почива на никаква фактическа основа. KNIC упреква Съвета и Комисията, че не са представили достатъчно доказателства.

85      Така KNIC твърди, че не предоставя финансови услуги, които могат да допринесат за програмите за въоръжаване на Корейската народнодемократична република, посочени в разглежданите критерии за включване. То посочва, че е застрахователно дружество, предоставящо застраховане на клиентите на дребно в Северна Корея. KNIC не било контролирано от тази държава, а представлявало независимо публично дружество. KNIC не генерирало значителни приходи в чужда валута.

86      Също така според KNIC Съветът и Комисията не са представили никакво доказателство в подкрепа на факта, че неговите приходи са били или ще бъдат използвани във връзка с програми на Корейската народнодемократична република относно разпространението на ядрено оръжие, нито са изтъкнали доводи, който обясняват как „генерираните“ от него суми биха могли да допринесат съществено за тези програми. То подчертава, че прехвърля на правителството само суми, съответстващи на „редовните данъчни плащания“, което във всеки случай не било достатъчно, за да обоснове посочването му.

87      В този контекст според KNIC посочването на „принос“ за програмите за въоръжаване, който се изтъква в разглежданите критерии за вписване, следва да се тълкува като изискващ или пряко плащане или плащания с такава значимост, че без тях програмата за въоръжаване би се оказала съществено засегната. KNIC се позовава в това отношение на решения от 12 май 2016 г., Bank of Industry and Mine/Съвет (C‑358/15 P, непубликувано, EU:C:2016:338), и от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет (T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678).

88      Освен това KNIC упреква Съвета, че неправилно приравнява настоящото дело на случай, при който би било достатъчно да се докаже, че посоченото образувание подкрепя правителството на Корейската народнодемократична република, за да се обоснове включването му в списъка. То се позовава на решение от 3 май 2016 г., Iran Insurance/Съвет (T‑63/14, непубликувано, EU:T:2016:264). Освен това KNIC отрича да има връзка с Бюро 39.

89      Накрая, то поставя под въпрос както доказателствената стойност, така и истинността на представените доказателства, свързани с предполагаемите измамни действия, като ги определя като „неверни твърдения и враждебни слухове по интернет“.

90      Съветът и Комисията оспорват доводите на KNIC.

91      Най-напред следва да се припомни, че мерките за замразяване на средства срещу лице или образувание, приети на основание на разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност, представляват целенасочени превантивни мерки, които имат за цел да борбата срещу заплахите за международния мир и сигурност. Приемането им се вписва в стриктните рамки на законовите условия, определени с решение, прието на основание член 29 ДЕС, и с регламент, основан на член 215, параграф 2 ДФЕС за изпълнение на това решение в приложното поле на Договора за функционирането на ЕС. По предохранителния си характер и по превантивната си цел тези мерки се различават по-специално от наказателноправните санкции (вж. решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678, т. 105 и цитираната съдебна практика).

92      В случая следва да се припомни, че както е видно от съображенията на Решение 2013/183 и на Решение 2016/849, Съветът въвежда ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република в отговор на няколко ядрени опита, които тази държава е извършила, опити, които са осъдени от резолюциите на ССООН и считани за сериозна заплаха за международния мир и сигурност в региона и извън него. Освен това следва да се вземе предвид значението за Съюза на целта за опазване на международния мир и сигурност.

93      Що се отнася до интензитета на съдебния контрол в рамките на акт за ограничителни мерки като разглежданите в настоящото дело, трябва да се разграничат два вида обстоятелства. Такъв акт се състои, от една страна, от общи правила, определящи режима на ограничителните мерки, които той установява, и от друга страна, от съвкупност от актове за прилагането на горепосочените общи правила към конкретни субекти (вж. по аналогия решение от 9 юли 2009 г., Melli Bank/Съвет, T‑246/08 и T‑332/08, EU:T:2009:266, т. 44).

94      Що се отнася до общите правила, уреждащи режима на ограничителните мерки, Съветът разполага с широко право на преценка относно обстоятелствата, които да вземе предвид с оглед на приемането на мерки за икономически и финансови санкции на основание член 215 ДФЕС, в съответствие с решение, прието съгласно дял V, глава 2 от Договора за ЕС, по-конкретно съгласно член 29 ДЕС. Тъй като съдът на Съюза не може да замести преценката на Съвета със своята преценка на доказателствата, фактите и обстоятелствата, обосноваващи приемането на такива мерки, упражняваният от посочения съд контрол трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт. Този ограничен контрол се прилага по-конкретно за преценката на съображенията за целесъобразност, на които се основават такива мерки (вж. решение от 30 ноември 2016 г., Rotenberg/Съвет, T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 70 и цитираната съдебна практика).

95      Все пак, макар Съветът да разполага така с широка свобода на преценка, що се отнася до общите критерии, които трябва да се вземат предвид при приемането на ограничителни мерки, ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква при проверката на законосъобразността на съображенията, на които се основава решението за включването или оставянето на името на дадено лице в списъка на лицата, обект на ограничителни мерки, съдът на Съюза да се увери, че това решение, което за посоченото лице е индивидуален акт, почива на достатъчно солидни факти. Това предполага проверка на фактическите твърдения в изложението на мотивите на посоченото решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да обхване и въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са подкрепени от достатъчно точно изложени конкретни факти (решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 41 и 45, от 26 октомври 2015 г., Portnov/Съвет, T‑290/14, EU:T:2015:806, т. 38 и от 30 ноември 2016 г., Rotenberg/Съвет, T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 71).

96      За целта съдът на Съюза трябва да извърши тази проверка, като при необходимост поиска от компетентния орган на Съюза да представи данни или доказателства, поверителни или не, които са от значение за целите на нейното извършване (вж. решение от 28 ноември 2013 т., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 65 и цитираната съдебна практика).

97      Всъщност именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице или образувание, а не това лице или образувание да доказва липсата на основателност на тези мотиви (вж. решение от 28 ноември 2013 т., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 66 и цитираната съдебна практика).

98      Освен това съгласно съдебната практика, за да се прецени естеството, видът и силата на доказателствените средства, които могат да се изискат от Съвета, трябва да се вземат предвид конкретните естество и обхват на ограничителните мерки, както и тяхната цел (решение от 30 юни 2016 г., CW/Съвет, T‑224/14, непубликувано, EU:T:2016:375, т. 138; в този смисъл вж. също решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 74—85 и заключение на генералния адвокат Bot по дела Anbouba/Съвет, C‑605/13 P и C‑630/13 P, EU:C:2015:1, т. 111).

99      Накрая следва да се припомни също, че в случай че Съветът определи по абстрактен начин критериите, които могат да обосноват включването на името на лице или на образувание в списъка на имената на лица или на образувания, които са обект на ограничителни мерки, приети въз основа на членове 75 ДФЕС и 215 ДФЕС, Общият съд е този, който трябва да провери въз основа на повдигнатите основания, или при необходимост служебно, дали техният случай отговаря на абстрактно определените от Съвета критерии (решение от 18 септември 2014 г., Georgias и др./Съвет и Комисия, T‑168/12, EU:T:2014:781, т. 74).

100    Именно с оглед на тази съдебна практика следва да се провери, от една страна, възприетата от Съвета квалификация в мотивите за KNIC във вторите обжалвани актове и Решение 2016/849 и относимостта на посочените мотиви от гледна точка на критериите за включване и на изменените критерии за включване, и от друга страна, достатъчни ли са доказателствата, представени от Съвета в подкрепа на тези мотиви.

101    Доколкото с второто си основание KNIC иска да постави под въпрос възприетата от Съвета квалификация в отнасящите се до него мотиви с оглед на критериите за включване и на изменените критерии за включване, следва да се отбележи следното.

102    Що се отнася до довода, с който KNIC критикува относимостта на мотив, основан на държавния контрол с оглед разглежданите критерии за включване, достатъчно е да се отбележи, че държавният контрол не представлява отделен мотив за включване, а един от мотивите за KNIC, който е свързан с разглежданите критерии за включване. Всъщност е ясно, че критериите за включване, както и изменените критерии за включване, се отнасят до всички образувания, които осигуряват трансфера на финансови средства или активи, които биха могли да допринесат за дейностите по разпространение на ядрено оръжие, независимо от техния статут на държавно предприятие или от капиталовата им структура. Следователно мотивите за KNIC, доколкото те се отнасят до понятието за държавен контрол, са в съответствие с критериите за включване.

103    Що се отнася до довода на KNIC, че не предоставяло финансови услуги, които биха могли да допринесат за програмите за въоръжаване на Корейската народнодемократична република, посочени в разглежданите критерии за включване, достатъчно е да се отбележи, че критериите за включване и изменените критерии за включване, чийто текст е много общ, се отнасят не само до образуванията, които предоставят финансови услуги, но и до тези, които осигуряват трансфер към, през или от територията на държавите членки на финансови или други икономически активи, които биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие.

104    Впрочем терминът „финансови услуги“ не се използва в мотивите за KNIC, в които се посочва фактът, че KNIC генерира значителни приходи в чужда валута. Следователно този довод на KNIC не може да се приеме.

105    При тези условия следва да се констатира, че доводите, изведени от неотносимостта на мотивите за KNIC от гледна точка на разглежданите критерии за включване, не могат да бъдат приети. Оспорването на тълкуването на критериите за включване, направено от KNIC в контекста на твърденията, основаващи се на липсата на достатъчно доказателства, ще бъде анализирано по-нататък в отговор на тези твърдения.

106    Тъй като с второто си основание KNIC упреква Съвета и Комисията в липса на достатъчно доказателствата, следва да се констатира, че мотивите, които Съветът и Комисията са длъжни да обосноват в настоящия случай в светлината на критериите за включване, са мотивите във връзка, първо, с държавния характер на KNIC, второ, с факта, че KNIC генерира значителни приходи в чужда валута, и трето, с факта, че посочените приходи биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие.

107    В това отношение не е без значение да се припомни, както подчертава Комисията, че в отсъствието на разследващи правомощия в трети държави преценката на органите на Съюза следва всъщност да се основава на публично достъпни източници на информация, доклади, статии в пресата, доклади на тайните служби или на други подобни източници на информация.

108    Впрочем съгласно съдебната практика статиите в пресата могат да бъдат използвани, за да се потвърди съществуването на определени факти, когато те са достатъчно конкретни, точни и съгласувани по отношение на описаните в тях факти (вж. решение от 25 януари 2017 г., Almaz-Antey Air and Space Defence/Съвет, T‑255/15, непубликувано, EU:T:2017:25, т. 147 и цитираната съдебна практика).

109    Такъв е настоящият случай, тъй като Съветът и Комисията са представили няколко публични документа и статии в международната преса, подробно описващи дейностите на KNIC.

110    На първо място, видно от документите, представени от Съвета и Комисията, KNIC е публично предприятие, собственост на държавата.

111    Както бе подчертано от Комисията в съдебното заседание, съгласно член 21 от конституцията на Корейската народнодемократична република, пощите и телекомуникациите, както и големите фабрики, предприятия, банки и пристанища са изключителна държавна собственост. Съгласно същата разпоредба държавата отдава приоритет на защитата и разширяването на своята собственост, която играе водеща роля в икономическото развитие на страната.

112    Впрочем в настоящия случай от представените пред Общия съд доказателства следва, че KNIC има монополно положение в областта на застраховането и че следователно то е голямо предприятие.

113    С оглед на информацията, предоставена от Комисията и съдържаща се в интернет страницата на KNIC, последното е „единственият застраховател в [Северна Корея]“ и „[и]ма над 10 провинциални клона и над 200 общински (районни) и кантонални служби под ръководството на корейските си бюра и представителства в чужбина“.

114    Освен това информацията, предоставена от KNIC, което се намира в най-добра позиция да представи данни, поставящи под съмнение доказателствата на Съвета и Комисията, не опровергава, а напротив, потвърждава констатацията, че е публично предприятие, собственост на държавата.

115    В това отношение и като начало следва да се подчертае, че макар законосъобразността на актовете, с които институциите на Съюза приемат ограничителни мерки, по принцип да може да се преценява само на базата на фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които посочените актове са били приети, това не променя факта, че доказателство, представено като оневиняващо от лицето, спрямо което са наложени ограничителните мерки, може да бъде взето предвид от съда на Съюза, за да се потвърди преценката на законосъобразността на оспорените актове, основана на фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които са били приети посочените актове (вж. по аналогия решения от 3 май 2016 г., Iran Insurance/Съвет, T‑63/14, непубликувано, EU:T:2016:264, т. 109 и от 3 май 2016 г., Post Bank Iran/Съвет, T‑68/14, непубликувано, EU:T:2016:263).

116    Така в настоящия случай от представения пред Общия съд документ, озаглавен „Устав и правилник на дружеството“, е видно, че това дружество има монополно положение на застрахователния пазар в Северна Корея. Съгласно „Обяснителна бележка относно вътрешното управление“, също представена от KNIC, „[п]ечалбата на дружеството се инвестира в други държавни дружества и остатъкът се превежда в резервния фонд“. Тази печалба „може да бъде използвана и за покриване на нуждите от парични средства на правителството, като обезпечение за задължения, за по-нататъшното развитие на обществото и за благосъстоянието на целия народ на [Северна Корея]“.

117    Също така съгласно посочената „Обяснителна бележка относно вътрешното управление“ KNIC е собственост на Корейската народнодемократична република. В точка А от същия документ се посочва, че „Korea Insurance представя годишен доклад за дейността си на правителството“, че „[н]яма общо събрание на акционерите, тъй като няма акционери“, и че „[д]ружеството принадлежи на целия народ на [Северна Корея]“. Освен това в точка E от този документ се уточнява, че всички счетоводни книги на дружеството се проверяват ежегодно от правителството. Впрочем в съдебното заседание представителите на KNIC не можаха да отговорят на въпрос на Общия съд за това кой назначава членовете на управителния съвет на KNIC.

118    От гореизложеното следва, че Съветът не е допуснал фактическа грешка, като е посочил, че KNIC е „притежавано и контролирано от държавата дружество“.

119    На второ място, KNIC поддържа, че Съветът и Комисията също са допуснали грешка, твърдейки, че то „генерира значителни приходи в чужда валута“. KNIC не генерирало чужда валута. Единствените валутни сделки, в които то участвало, били, от една страна, получаването на премии в евро с ниска стойност от посолствата в Корейската народнодемократична република за автомобилните им застраховки, и от друга страна, програмата му за презастраховане, по която плащало повече премии в евро от това, което получавало.

120    От документ Coreu CFSP/0229/15 от 11 ноември 2015 г. е видно, че съгласно секретна информация, която Съветът счита за надеждна, KNIC отговаря за получаването на чужда валута, за да поддържа и стабилизира режима на Корейската народнодемократична република. От този документ е видно и че става въпрос за значителни суми.

121    В това отношение е важно да се подчертае, че KNIC не оспорва общата си рентабилност. В замяна на това то оспорва обстоятелството, че част от тази печалба се генерира в чужда валута от презастрахователните му дейности.

122    Впрочем, на първо място, трябва да се припомни, че регламентът, който предвижда ограничителни мерки, трябва да се тълкува в светлината не само на визираното в член 215, параграф 2 ДФЕС решение, прието в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, но и на историческия контекст, в който се вписват приетите от Съюза разпоредби, част от които е този регламент (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 75 и определение от 1 декември 2015 г., Georgias и др./Съвет и Комисия, C‑545/14 P, непубликувано, EU:C:2015:791, т. 33). Същото важи за решението, прието в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, което трябва да бъде тълкувано с оглед на контекста, в който се вписва (решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 78 и от 12 май 2016 г., Bank of Industry and Mine/Съвет, C‑358/15 P, непубликувано, EU:C:2016:338, т. 50).

123    В настоящия случай от съображение 11 от Решение 2013/183 следва, че в Резолюция 2094 (2013) на ССООН се предвижда, че държавите препятстват предоставянето на финансови услуги или трансфера към, през или от тяхната територия на финансови и други активи или ресурси, включително големи суми в брой, във връзка с дейности, които биха могли да допринесат за ядрената или балистичната програма на Корейската народнодемократична република или за други дейности, забранени с резолюции 1718 (2006), 1874 (2009), 2087 (2013) или 2094 (2013) на ССООН, или за избягването на мерките, наложени с тези резолюции.

124    Освен това, видно от съображения 14 и 15 от Решение 2016/849, с Резолюция 2270 (2016) на ССООН се разширява обхватът на мерките, приложими към финансовия сектор. В контекста на мерките, приложими към финансовия сектор, Съветът счита, че е целесъобразно да се забрани прехвърлянето на финансови средства към и от Северна Корея, освен ако не е изрично разрешено предварително, а също и инвестициите от страна на Корейската народнодемократична република в териториите под юрисдикцията на държавите членки, както и инвестициите от граждани или образувания на държавите членки в Северна Корея.

125    С оглед на гореизложеното, мотивите за KNIC трябва да се тълкуват и в светлината на разглежданите критерии за включване, които са формулирани по много общ начин и се отнасят до понятията „финансови или други активи или ресурси“. Освен това разглежданите критерии за включване се основават и на трансфера към, през или от територията на държавите членки, и това следва да се вземе предвид за целите на тълкуването на израза „генериране на приходи в чужда валута“, който се съдържа в мотивите за включването на KNIC.

126    Следователно изразът „генериране на приходи в чужда валута“, който се съдържа в мотивите за KNIC, трябва да се тълкува с оглед на текста и целта му като отнасящ се не до печалбите, получени от KNIC в чужда валута, а до всеки икономически ресурс в чужда валута, генериран от съответното образувание в резултат на неговите дейности.

127    На второ място, що се отнася до израза, съдържащ се в мотивите за KNIC, съгласно който последното генерира значителни приходи в чужда валута, Съветът и Комисията в това отношение се основават на обществено достъпни източници на информация относно дейностите на KNIC, например неговия уебсайт, извлечение от търговския регистър относно Korea National Insurance Corporation Zweigniederlassung Deutschland (наричано по-нататък „KNIC ZD“), клон на KNIC в Германия, както и на статии от пресата. От цялата посочена информация следва, че KNIC осъществява дейност на територията на Съюза, по-специално сключвайки договори с големи икономически оператори в областта на застраховането, и че именно в рамките на последната дейност KNIC генерира приходи в чужда валута.

128    Съгласно получената от посочения уебсайт информация, представена от Комисията, KNIC извършва дейност в областта на животозастраховането и общото застраховане, презастраховането, наред с други дейности, като например търговски операции. Видно от посочения уебсайт, KNIC генерира значителна годишна печалба (11,5 млрд. севернокорейски вона (около 80,5 млн. евро) само за 2014 г.).

129    Както правилно подчертава Комисията, тъй като парите са заместими вещи, дори, както твърди KNIC, неговото подразделение „презастраховане“ да генерира загуби, то все още представлява негов източник на чужда валута, а що се отнася до загубите, те могат лесно да бъдат компенсирани с печалбите, реализирани в други сфери на дейност на KNIC.

130    На трето място, предоставената от KNIC информация не опровергава констатацията, че то генерира приходи в чужда валута.

131    Като твърди, че по програмата за презастраховане плаща за премии повече отколкото получава от застрахователни обезщетения, KNIC същевременно обяснява, представяйки в подкрепа на твърденията си и количествен анализ, че през последните пет години е заплатило общо 441 060 102 EUR премии на презастрахователите и е получило презастрахователни обезщетения на обща стойност 324 412 306 EUR.

132    По този начин самото KNIC признава, че е получило суми в чужда валута, чиято стойност надхвърля 300 000 000 EUR. Тази сума следва да се счита за значителна.

133    Освен това KNIC не оспорва представената от Комисията информация, че осъществява презастрахователна дейност с международни застрахователни дружества, някои от които се намират на територията на Съюза. Освен това в репликата KNIC потвърждава, че извършва валутни сделки. От писмото на KNIC от 16 юни 2016 г. е видно и че му се налага да „обменя в евро част от своите приходи в корейски вонове, […] за да заплаща премии на презастрахователите си“.

134    KNIC подчертава и обстоятелството, че е било обект на съдебно производство в Обединеното кралство заради твърдения за фалшиви презастрахователни претенции. С оглед на статията във Уошингтън Поуст, представена от Съвета, след приключване на посоченото производство пред съдилищата на Обединеното кралство KNIC обаче получава 58 млн. долара.

135    KNIC критикува остро информацията относно евентуални измами в рамките на презастраховането.

136    В това отношение е достатъчно да се отбележи, че въпросът за измамата е извън обхвата както на критериите за включване, така и на изменените критерии за включване. Въпросът за измамата не фигурира и сред мотивите за KNIC. Следователно липсва основание за произнасяне по твърденията на KNIC във връзка с този въпрос.

137    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че KNIC генерира значителни приходи в чужда валута.

138    На трето място, що се отнася до критиките на KNIC, че генерираните от него приходи не биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие, трябва да се разграничат два елемента в доводите на KNIC.

139    От една страна, KNIC твърди, че изразът „да допринесат за програмите“, който се съдържа в разглежданите критерии за включване, трябва да се тълкува като изискващ или пряко плащане, или толкова значително в количествено отношение плащане, че без тях програмата за въоръжаване би се оказала съществено засегната.

140    В това отношение следва да се отбележи, че KNIC не е направило възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС на основание на твърдяната непропорционалност на разглежданите критерии за включване. С доводите си KNIC обаче критикува тълкуването от Съвета и Комисията на разглежданите критерии за включване.

141    Трябва обаче да се припомни най-напред, че Съветът разполага с широко право на преценка, що се отнася до общото и абстрактно определяне на правните критерии и подробните правила за приемане на ограничителни мерки (вж. в този смисъл решения от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 120 и от 29 април 2015 г., Bank of Industry and Mine/Съвет, T‑10/13, EU:T:2015:235, т. 75—80, 83, 84 и 88).

142    В конкретния случай нито критериите за включване, нито изменените критерии за включване изискват извършването на преки или значителни в количествено отношение плащания за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие.

143    Ясно е, че текстът, който се използва в приложимата в настоящия случай правна уредба, всъщност е икономически ресурси и активи, които „биха могли да допринесат“ за посочените програми.

144    Противно на поддържаното от KNIC, разглежданите критерии за вписване не се отнасят до всички образувания, които поддържат връзки с Корейската народнодемократична република, още по-малко до всички севернокорейски данъкоплатци, а по същество до лицата и образуванията, предоставящи финансови услуги или осигуряващи трансфера към или от територията на държавите членки, на финансови или други активи, които биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие.

145    Всъщност с оглед на самите цел, естество и предмет на разглежданите ограничителни мерки, критерият „биха могли да допринесат“, както е посочен в критериите за вписване и изменените критерии за вписване, трябва да се тълкува като насочен към лицата и образуванията, чиито дейности биха могли да допринесат за разпространението на ядрено оръжие поради техния статус във въпросния режим, дори сами по себе си те да нямат никаква пряка или непряка връзка с разпространението на ядрено оръжие.

146    Впрочем, както следва от точки 130—137 по-горе, в рамките на дейностите си KNIC генерира значителни приходи в чужда валута и общата му рентабилност надвишава 80 млн. евро годишно. Следователно то при всички положения не попада в сочената от него категория на обикновените данъкоплатци.

147    Освен това доводите на KNIC, основани на решения от 12 май 2016 г., Bank of Industry and Mine/Съвет (C‑358/15 P, непубликувано, EU:C:2016:338), и от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет (T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678), съгласно които посочването на „принос“ за програмите за въоръжаване, който се изтъква в разглежданите критерии за вписване, следва да се тълкува като изискващ или пряко плащане, или плащания с такава значимост, че без тях програмата за въоръжаване би се оказала съществено засегната, не могат да поставят под въпрос тези констатации.

148    Всъщност предложеното в настоящия случай тълкуване на разглежданите критерии за включване съответства напълно на указанията за тълкуване, припомнени от Съда в решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет (C‑440/14 P, EU:C:2016:128). В този смисъл е постановено, че регламентът, който предвижда ограничителни мерки, трябва да се тълкува в светлината не само на визираното в член 215, параграф 2 ДФЕС решение, прието в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, но и на историческия контекст, в който се вписват приетите от Съюза разпоредби, част от които е този регламент. Същото важи за решението, прието в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, което трябва да бъде тълкувано с оглед на контекста, в който се вписва (решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 78).

149    Впрочем, както вече бе подчертано в точка 92 по-горе, ограничителните мерки срещу Корейската народнодемократична република са наложени в отговор на няколко ядрени опита, извършени от Корейската народнодемократична република, които са осъдени от резолюциите на ССООН и се считат за сериозна заплаха за важна цел на Съюза, а именно опазването на международния мир и сигурност.

150    В този контекст, ако, както твърди KNIC, разглежданите ограничителни мерки се отнасяха само до образуванията или лицата, които имат пряка връзка с дейностите по разпространение на ядрено оръжие и които допринасят пряко за тези дейности, а не и до образуванията и лицата, „които биха могли да допринесат“ за посочените дейности, тогава постигането на преследваните от Съвета цели би могло да бъде възпрепятствано, тъй като подкрепа, по-специално финансова, за дейностите по разпространение на ядрено оръжие може лесно да бъде дадена посредством други образувания или лица, които имат непряка връзка с тези дейности.

151    Следователно Съветът може законосъобразно да приеме, че формулирането на разглежданите критерии за включване и приемането на ограничителните мерки срещу KNIC са от естество да допринесат за упражняването на натиск върху севернокорейския режим, с който да се прекратят или намалят дейностите по разпространение на ядрено оръжие (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 147 и 148).

152    От друга страна, доколкото KNIC изтъква липсата на достатъчно доказателства и оспорва обстоятелството, че генерираните от него приходи допринасят за дейностите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие, достатъчно е да се констатира, че от гледна точка на разглежданите критерии за включване Съветът не е длъжен да представи доказателства, че ресурсите на дадено засегнато образувание са били използвани пряко за целите на програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие, а той трябва да подкрепи решението си по възможно най-убедителния начин със съвкупност от доказателства, съгласно които тези ресурси могат да допринесат за посочената цел (вж. по аналогия решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑630/13 P, EU:C:2015:247, т. 53).

153    Различно тълкуване би било в противоречие не само с текста на разглежданите критерии за вписване, но преди всичко с предмета и целта на режима на ограничителните мерки срещу Корейската народнодемократична република. Освен това, в отсъствието на разследващи правомощия в трети държави, събирането на доказателствата за осезаем принос за ядрените дейности в тази държава е най-малкото изключително трудно.

154    В конкретния случай най-напред следва да се подчертае, че KNIC признава, че е плащало редовни данъци на севернокорейската държава, макар да не уточнява техния размер.

155    По-нататък, следва да се припомни, че видно от анализа в точки 112—114, 120—121 и 130—137 по-горе, KNIC е рентабилно предприятие в монополно положение на застрахователния пазар, което генерира значителни приходи в чужда валута.

156    Накрая, както следва от анализа в точки 110—118 по-горе, KNIC е държавно образувание, собственост на севернокорейската държава.

157    Предвид всички тези обстоятелства трябва да се приеме, че както правилно изтъква Комисията, обстоятелството, че KNIC е държавно образувание, показва, че генерираните от него приходи в чужда валута могат да допринесат за държавната програма за разпространение на ядрено оръжие, доколкото севернокорейската държава може да решава как да се използват приходите, генерирани от KNIC. Следователно Съветът и Комисията не са допуснали грешка при прилагане на правото, като са приели, че генерираните от KNIC приходи биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие.

158    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че съвкупността от посочените обстоятелства представлява съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи, че по всяка вероятност KNIC е притежавано и контролирано от държавата дружество и че генерира значителни приходи в чужда валута, които биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие.

159    При тези условия следва да се приеме, че Съветът и Комисията не са допуснали грешка в преценката, като са посочили в мотивите за KNIC, че последното е притежавано и контролирано от държавата дружество и че генерира значителни приходи в чужда валута, които биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие.

160    На четвърто място, що се отнася до наличието на връзка между KNIC и Бюро 39, която KNIC оспорва, следва да се констатира, предвид представената на Общия съд преписка, че при липсата на каквато и да било информация или доказателства по отношение на естеството и наличието на тази връзка, Съветът и Комисията не са обосновали в достатъчна степен този аспект от мотивите.

161    Все пак обстоятелството, че Съветът и Комисията не са обосновали в достатъчна степен този аспект от спорните мотиви пред Общия съд, не може да постави под въпрос законосъобразността на тези мотиви. Всъщност от съдебната практика следва, че ако поне един от мотивите, посочени в представеното изложение на мотивите, е достатъчно точен и конкретен, ако е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на този акт, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатия акт (вж. по аналогия решение от 14 януари 2015 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, T‑127/09 RENV, EU:T:2015:4, т. 68 и цитираната съдебна практика).

162    В настоящия случай впрочем констатацията, че KNIC е притежавано и контролирано от държавата дружество, което генерира значителни приходи в чужда валута, които биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие, представлява сама по себе си достатъчно основание, за да обоснове включването на наименованието на KNIC в спорните списъци.

163    Следователно второто основание трябва да се отхвърли.

 По третото основание, изведено от нарушение на принципите за защита на данните

164    С третото си основание KNIC твърди, че Съветът и Комисията са длъжни по силата на член 4 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142) да гарантират, че всички лични данни се обработват безпристрастно и законосъобразно, че са точни и актуални, и в противен случай се заличават или коригират. С оглед на членове 14 и 16 от посочения регламент засегнатото лице имало право на незабавно коригиране на неточни данни и на заличаването им, ако тяхната обработка е незаконосъобразна.

165    Впрочем според KNIC Съветът и Комисията са публикувани неточни данни по това дело, внушаващи негово участие в незаконосъобразна дейност, свързана с незаконното разработване на оръжия за масово унищожение, в нарушение на тези членове. Това публикуване имало сериозно отражение върху KNIC. Отрицателното въздействие върху доброто му име било или трябвало да бъде очевидно. То твърди, че необосновани твърдения за тежки престъпления от този вид можело да имат практически последици.

166    Съветът и Комисията оспорват доводите на KNIC, като подчертават, че те не могат да засегнат законосъобразността на вторите обжалвани актове и на Решение 2016/849.

167    С настоящото правно основание KNIC по същество твърди, че Съветът и Комисията са нарушили членове 4, 10, 14 и 16 от Регламент № 45/2001.

168    Следва да се подчертае, че като изброява единствено разпоредбите на Регламент № 45/2001 и пасажи от становище на Европейския надзорен орган по защита на данните, KNIC като цяло твърди, че Съветът и Комисията са публикували неточни данни, внушаващи участие на KNIC в незаконосъобразни дейности.

169    Според KNIC, освен ако Съветът и Комисията не установяват, че вписването на наименованието му в спорните списъци е основателно, вписването му води до нарушаване на принципите за защита на данните.

170    В това отношение е достатъчно да се констатира, че с оглед анализа на второто основание от настоящата жалба мотивите за KNIC не са опорочени от грешка в преценката и че следователно Съветът и Комисията не са публикували неточни данни, внушаващи участие на KNIC в незаконосъобразни дейности.

171    Поради това настоящото основание не може да бъде уважено.

172    Във всеки случай това основание е негодно.

173    Всъщност, ако се приеме, че Съветът и Комисията са третирали личните данни на KNIC по начин, който не е в съответствие с Регламент № 45/2001, това обстоятелство не може да доведе до отмяната на вторите обжалвани актове и на Решение 2016/849. Обратно, ако KNIC успее да докаже наличието на такова третиране, то би могло да се позове на нарушение на посочения регламент в рамките на иск за обезщетение (вж. в този смисъл решения от 30 ноември 2016 г., Rotenberg/Съвет, T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 140 и от 22 ноември 2017 г., HD/Парламент, T‑652/16 P, непубликувано, EU:T:2017:828, т. 33 и 34).

174    При тези условия настоящото основание трябва да се отхвърли по същество.

 По четвъртото основание, изведено от непропорционалното ограничение на основните права

175    С четвърто основание KNIC изтъква непропорционално ограничение на правото на собственост и на свободата на стопанската инициатива по смисъла на член 16 от Хартата на основните права. То припомня, че правото на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и на доброто му име са защитени от член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). KNIC се основава в това отношение на принципа на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза.

176    Според KNIC вторите обжалвани актове и Решение 2016/849 сериозно ограничават възможността му да управлява имуществото си. Както се установявало от свидетелските показания на г‑н Paek Ju Hyok, тези актове имали за практическа последица нежеланието на третите лица да сключват сделки с KNIC. Вследствие на това то не можело повече да си осигури презастрахователно покритие, да събере вземанията си от своите чуждестранни партньори, да има достъп до своите международни активи или да продължи дейностите си с международните си партньори.

177    Причинената от вторите обжалвани актове и Решение 2016/849 вреда във всяко отношение била напълно непропорционална на техните цели, тъй като KNIC не генерирало никакъв приход за Корейската народнодемократична република. Поради това не било нито подходящо, нито необходимо да се замразяват активите на KNIC с оглед преследване на целта за предотвратяване развитието от Корейската народнодемократична република на програмите ѝ за разпространение на ядрено оръжие.

178    Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

179    С четвъртото си основание KNIC по същество посочва непропорционалното ограничение на правото му на собственост и на свободата му на стопанска инициатива. Тъй като изтъкването на нарушението на член 8 от ЕКПЧ не се подкрепя от нито един довод, това оплакване следва да се отхвърли като недопустимо, щом не отговаря на изискванията за яснота съгласно член 76 от Процедурния правилник.

180    На първо място, ако се допусне, че с тези много общи доводи KNIC оспорва пропорционалността на критериите за включване, твърдейки, че включването на наименованието му в разглежданите списъци и вредата, причинена от вторите обжалвани актове и от Решение 2016/849, са непропорционални спрямо целите на тези актове, достатъчно е да се констатира, че KNIC не е направило никакво възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС по отношение на критериите за включване и на изменените критерии за включване.

181    KNIC обаче не може да оспорва пропорционалността на критериите за включване, без да изтъкне незаконосъобразността им посредством възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 20 февруари 2013 г., Melli Bank/Съвет, T‑492/10, EU:T:2013:80, т. 58 и 59 и от 20 март 2013 г., Bank Saderat/Съвет, T‑495/10, непубликувано, EU:T:2013:142, т. 53—59).

182    Освен това и във всеки случай следва да се подчертае, че доводите на KNIC в рамките на настоящото основание не могат да поставят под въпрос законосъобразността на посочените критерии за включване. Всъщност тези доводи се основават на обстоятелства, тясно свързани с KNIC, тъй като са формулирани чрез позоваване на конкретното му положение и се основават на твърдяната вреда, причинена му от вписването на наименованието му в разглежданите списъци, а не на непропорционалността на посочените критерии като такива.

183    На второ място, KNIC основава довода си, изведен от непропорционалността на наложените му ограничителни мерки, на схващането, че не генерира никакъв доход за Корейската народнодемократична република. Оттук то стига до извода, че не е подходящо и необходимо да се замразяват активите му, за да се преследва целта за предотвратяване развитието от Корейската народнодемократична република на програмите ѝ за разпространение на ядрено оръжие.

184    Както обаче личи от анализа на второто основание в рамките на настоящата жалба, мотивите за KNIC не са опорочени от грешка в преценката.

185    Следователно настоящото основание трябва да се отхвърли.

186    С оглед на всички гореизложени съображения жалбата на KNIC по дело T‑264/16 следва да се отхвърли в нейната цялост.

 По жалбата по дело T‑533/15

 По жалбата на жалбоподателите по дело T‑533/15 в частта ѝ относно първите обжалвани актове

–       По първото основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране

187    С първото си основание жалбоподателите по дело T‑533/15 твърдят, че Съветът и Комисията не са изпълнили задължението си да представят ясни, недвусмислени и конкретни причини за включването на имената им в съответните списъци.

188    Според жалбоподателите по дело T‑533/15 първите обжалвани актове не посочват точно кой компонент на критериите за вписване, съдържащи се в първите обжалвани актове, е изтъкнат по отношение на всеки от тях. Освен това г‑н Kang Song-Sam твърди, че с първите обжалвани актове не е спазено задължението за мотивиране, тъй като е посочено лице, което не съществува, а именно Kang Song-Nam.

189    Жалбоподателите по дело T‑533/15 оспорват констатацията, че са действали „от името на KNIC“. Всъщност се поставял въпросът дали този израз се отнася до съществуваща структура като KNIC ZD или KNIC. В последния случай обаче ставало въпрос за непосочено предприятие, което не може да е относимо с оглед на първите критерии за включване. Обратно, ако този израз се отнася до несъществуващото предприятие, а именно „KNIC GmbH“, ставало въпрос за действия от името на субект, който не съществува. Освен това имената на г‑н Sin Kyu-Nam и Pak Chun-San неправилно били включени в съответните списъци въз основа на факта, че са „бивши“ оторизирани пълномощни представители на KNIC GmbH.

190    Съветът и Комисията оспорват доводите на жалбоподателите по дело T‑533/15.

191    Съветът потвърждава отново, че в мотивите относно жалбоподателите по дело T‑533/15 се споменава фактът, че те изпълняват функции в рамките на KNIC ZD и действат от името на KNIC или под негово ръководство. Освен това Комисията отбелязва, че е достатъчно Съветът и Комисията да пояснят в каква функция тези лица, в качеството си на представители на KNIC ZD, са действали от името на KNIC или под негово ръководство.

192    Както бе припомнено по-горе, изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол, но тези мотиви следва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. В тази насока не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, и по-специално на интереса, който адресатите на акта могат да имат от получаване на разяснения. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 122 и цитираната съдебна практика).

193    В настоящия случай следва да се приеме за установено, че съображения 1—12 от Решение 2013/183 припомнят относимите данни за политическата обстановка, в която са били приети разглежданите ограничителни мерки. Освен това, видно от съображение 1 от Регламент № 329/2007, поради ядрен опит, проведен на 9 октомври 2006 г., ССООН приема, че има явна заплаха за международния мир и сигурност. Тези актове, които първите обжалвани актове имат за цел да изменят и които следователно се вписват в познат за жалбоподателите по дело T‑533/15 контекст, в този смисъл посочват общото положение, довело до приемането им, и общите цели, които те се стремят да постигнат.

194    Първите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 са изложени в точка 16 по-горе.

195    В този контекст жалбоподателите по дело T‑533/15 упрекват Комисията, че мълчаливо е заменила мотивите, на които се основават първите обжалвани актове, за да приеме изложените по отношение на KNIC GmbH мотиви като изтъкнати по отношение на централата на KNIC. Те подчертават, че са длъжни да гадаят относно значението на изтъкнатите от Комисията и от Съвета мотиви в подкрепа на посочването им и защо се твърди, че тези мотиви съответстват на критериите за включване.

196    Несъмнено следва да се констатира, че първите мотиви страдат от известна неточност, тъй като посочват „KNIC GmbH“ като образуванието, в което се счита, че жалбоподателите по дело T‑533/15 изпълняват своите функции. Както обаче следва от обясненията на Съвета и на Комисията, споменаването на образуванието „KNIC GmbH“ представлява грешка в наименованието на образуванието, което Съветът е искал да посочи, а именно KNIC ZD, клон на KNIC, извършващ дейност в Хамбург, Германия. Посочването на „KNIC GmbH“ трябва да се схваща като отнасящо се до KNIC ZD.

197    Все пак първите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 им позволяват да разберат, че за да обоснове включването на имената им в разглежданите списъци, Съветът се основава на изпълняването на функции в KNIC ZD. Всъщност на първо място следва да се отбележи, че между страните няма спор относно факта, че образуванието с наименование KNIC GmbH не съществува. На второ място, следва да се подчертае, че вписването „KNIC GmbH“ е придружено от посочване на Хамбург, или на адреса на образуванието „KNIC GmbH“ в Хамбург, който съответства на адреса на KNIC ZD. На трето място, предвид функциите, изпълнявани от жалбоподателите по дело T‑533/15 в KNIC или в клона на KNIC в Германия, не е било възможно те да не са знаели, че KNIC извършва стопанската си дейност в Германия посредством своя клон, а именно KNIC ZD. Следователно жалбоподателите по дело T‑533/15 са могли да разберат, въпреки грешката в наименованието, че вписването „KNIC GmbH“ съответства на KNIC ZD.

198    Що се отнася до г‑н Kim Il-Su, г‑н Choe Chun-Sik, г‑н Sin Kyu-Nam, г‑н Pak Chun-San и г‑н So Tong Myong, както е видно от свидетелските им показания и от доводите, изложени в рамките на второто основание от настоящата жалба, изведено от явна грешка в преценката, неточностите на първите обжалвани актове не са им попречили да разберат, че са били посочени поради изпълняваните функции в KNIC в Германия и поради действията им от името или под ръководството на KNIC.

199    Що се отнася до лицето, определено в първите обжалвани актове като „Kang Song-Nam“, както твърди Комисията, достатъчно е да се констатира, че транслитерацията от корейски на английски език често води до няколко възможни и приемливи превода. Поради това тази грешка изобщо не пречи на г‑н Kang Song-Sam да разбере първите обжалвани актове, с които Съветът го посочва поради функциите му, а именно качеството му на оторизиран пълномощен представител на KNIC ZD, което впрочем се потвърждава както от подаването на настоящата жалба от г‑н Kang Song-Sam, така и от факта, че той се позовава в рамките на второто основание на явни грешки в преценката.

200    Тъй като първите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 уточняват за всеки жалбоподател естеството на поддържаното отношение с посочените образувания, тези мотиви им позволяват да разберат в какво те всъщност са обвинени, така че да имат възможност да проверят основателността на това твърдение и прецизно да го оспорят. Поради това следва да се приеме, че мотивите са достатъчни.

201    Предвид гореизложените съображения основанието, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране, следва да се отхвърли, като основателността на мотивите, приети от Съвета в първите обжалвани актове по отношение на жалбоподателите по дело T‑533/15, трябва да се прецени в рамките на второто основание.

–       По второто основание, изведено от явна грешка в преценката

202    С второто си основание жалбоподателите по дело T‑533/15 твърдят, че Съветът и Комисията явно са допуснали грешка, като са приели, че първите критерии за вписване са били изпълнени по отношение на тях.

203    Те отново изтъкват довода си, че KNIC GmbH не съществува. Представителството на KNIC в Германия било KNIC ZD — клон, а не дъщерно дружество на KNIC. Поради несъществуването на KNIC мотивите, посочени в първите обжалвани актове, не можело да се приложат по отношение на тях, нито били основателни.

204    По същество жалбоподателите по дело T‑533/15 изтъкват, че вече не представляват или никога не са представлявали KNIC ZD или KNIC.

205    Съветът изтъква, че жалбоподателите по дело T‑533/15 изпълняват функции в KNIC ZD и действат от името на KNIC или под негово ръководство. Според Комисията е доказано, че жалбоподателите по дело T‑533/15 действат от името или под ръководството на KNIC или под негов контрол.

206    На първо място, следва да се подчертае, че основателността на включването на името на жалбоподателите по дело T‑533/15 в списъците, приложени към първите обжалвани актове, трябва да бъде проверена, като се прецени дали съответното им положение представлява достатъчна обосновка, за да се установи, че посочените жалбоподатели отговарят на общите критерии, определени от Съвета в член 15, параграф 1, буква б), подточка ii) от Решение 2013/183, за обособяване на кръга от лица, на които могат да бъдат наложени такива мерки. При тази преценка доказателствата не трябва да бъдат разглеждани отделно, а с оглед на техния контекст (вж. по аналогия решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 50 и цитираната съдебна практика).

207    Като цяло следва да се отбележи, че в контекста на ограничителните мерки, приети с цел оказване на натиск върху Корейската народнодемократична република, критериите за включване, предвидени в приложимата правна уредба към момента на приемането на първите обжалвани актове, визират прякото участие в програмите на Корейската народнодемократична република, основани на участието или подкрепата за програмите, свързани с разпространението на ядрено оръжие (член 15, параграф 1, буква а) от Решение 2013/183), отговорността за тези програми (член 15, параграф 1 буква б), подточка i) от Решение 2013/183), предоставянето на финансови услуги, които биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република (член 15, параграф 1 буква б), подточка ii) от Решение 2013/183) и доставката на оръжие (член 15, параграф 1, буква б), подточка iii) от Решение 2013/183). Приложимата правна уредба определя в член 15, параграф 1, буква б), подточка ii) от Решение 2013/183 и критерии за включване, които могат да представляват правното основание за включването на образувания или физически лица и които са основани на поддържаните връзки с лице или образувание, предоставящи финансови услуги или трансфер на финансови или други активи или ресурси, които биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република.

208    Жалбоподателите по дело T‑533/15 попадат в категорията на лицата, които действат от името или по указание на лица или образувания по смисъла на член 15, параграф 1 буква б), подточка ii) от Решение 2013/183 и на член 6, параграф 2, буква б) от Регламент № 329/2007, изменен с Регламент № 696/2013.

209    Поради това в настоящия случай следва да се разгледа валидността на включването на жалбоподателите по дело T‑533/15 от гледна точка на връзките им с образуванията, от името на които се счита, че те действат.

210    На второ място, следва да се подчертае, че в първите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 Съветът подчертава връзката между посочените жалбоподатели и KNIC GmbH, както и връзката между посочените жалбоподатели и KNIC.

211    В това отношение, първо, що се отнася до изпълнението на различни функции в KNIC GmbH от жалбоподателите по дело T‑533/15, от точки 196 и 197 по-горе е видно, че грешката в наименованието на образуванието, което Съветът е искал да посочи, не им е попречило да разберат смисъла и обхвата на първите мотиви. Така, видно от доводите на жалбоподателите по дело T‑533/15, изтъкнати в рамките на настоящата жалба, посочването на „KNIC GmbH“ трябва да се тълкува и е било тълкувано като отнасящо се до KNIC ZD, посочено образувание.

212    Във всеки случай включването на образуванието с наименование „KNIC GmbH“, което трябва да се разбира като отнасящо се до дейностите на клона на KNIC в Германия, не е предмет на настоящата жалба.

213    На второ място, що се отнася до действията от името или по указание на KNIC, безспорно е, че последното не е образувание, посочено в първите обжалвани актове.

214    Следва обаче да се отбележи, че що се отнася до KNIC, първите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 не се основават на изпълнението на конкретни функции, а на факта, че те „действа[т] от името на KNIC или под негово ръководство“. Всъщност Съветът потвърждава, че първите мотиви се основават на факта, че жалбоподателите по дело T‑533/15 изпълняват функции в KNIC ZD и действат от името на KNIC или под негово ръководство. Освен това Комисията отбелязва, че е достатъчно Съветът и Комисията да пояснят в каква функция тези лица, в качеството си на представители на KNIC ZD, са действали от името на KNIC или под негово ръководство.

215    Впрочем, видно от германския търговски регистър, представен от Съвета и включен в приложение B.4 от писмената защита, KNIC ZD е клон на KNIC, дружество, учредено по севернокорейското право. Както следва от свидетелските показания на г‑н Paek Ju Hyok, заместник-председател на KNIC, включени в приложение A.10 към жалбата, KNIC ZD е представителство на KNIC в Германия, чиято цел е да създаде звено за контакт за презастрахователните дружества.

216    В това отношение в настоящия случай посочването на KNIC в първите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 трябва да се разбира като подсилване на изложението на мотивите, което установява връзката между дейностите на посочените жалбоподатели и KNIC в качеството му на образувание, което контролира дейностите на KNIC ZD в Германия. С други думи, както следва от обясненията, представени от Съвета в съдебното заседание, KNIC ZD е посочено, за да се обхванат дейностите, извършвани от KNIC в Германия посредством клона му. Това впрочем се потвърждава от текста на вторите обжалвани актове, които посочват по-специално KNIC и неговите клонове.

217    При всички положения, както бе потвърдено от всички страни в съдебното заседание, с оглед на самите цел, естество и предмет на разглежданите ограничителни мерки, трябва да е възможно да се включи наименованието на образувание или името на физическо лице, „действащо от името или под ръководството“ на образуванията, попадащи в обхвата на член 15, параграф 1, буква б) от Решение 2013/183 и на член 6, параграф 2, буква б) от Регламент № 329/2007, изменен с Регламент № 696/2013, дори последните образувания да не са били посочени сами по себе си.

218    Поради това следва да се приеме, че за да обоснове факта, че дадено лице е било правилно посочено като действащо „от името на KNIC или под ръководството на KNIC“, Съветът е бил длъжен да докаже връзките между жалбоподателите по дело T‑533/15 и KNIC или KNIC ZD, съгласно формулировката на първите мотиви за посочените жалбоподатели.

219    На трето място, що се отнася до доказателствата за връзките между жалбоподателите по дело T‑533/15 и KNIC или KNIC ZD, следва да се констатира следното.

220    В този контекст веднага следва да се отбележи, че жалбоподателите по дело T‑533/15 сами потвърждават връзките си с KNIC ZD и KNIC, като същевременно подчертават, че са прекратили тези връзки преди приемането на първите обжалвани актове или поради приемането им.

221    Що се отнася до г‑н Kim Il-Su, той е посочен в първите обжалвани актове поради качеството му на оторизиран пълномощен представител на включеното в списъка на Съюза образувание KNIC GmbH, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

222    Г‑н Kim Il-Su подчертава, че е работил за KNIC ZD от февруари 2009 г. до юни 2015 г. Той продължавал да работи за KNIC, но не бил пълномощен или друг представител на KNIC ZD, както се изяснява в неговите свидетелски показания.

223    Видно от извлечението от търговския регистър във връзка с KNIC от 30 юни 2015 г., включено в приложение B.4 към писмената защита на Съвета, г‑н Kim Il-Su е бил лицето, оправомощено да представлява KNIC ZD. Той е назначен, като приемник на г‑н Pak Chun-San, за представител на KNIC ZD с удостоверение на KNIC, адресирано до Amtsgericht Hamburg (Районен съд Хамбург) от 28 юли 2009 г., включено в приложение B.7 към писмената защита на Комисията. Освен това в свидетелските си показания, включени в приложение A.4 към жалбата, той не оспорва, че през 2009 г. поема функцията на представител на KNIC ZD, изпълнявана преди това от г‑н Pak Chun-San, а напротив, потвърждава този факт.

224    Що се отнася до свидетелските показания на г‑н Kim Il-Su, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика дейността на Съда и на Общия съд се ръководи от принципа на свободната преценка на доказателствата и единственият критерий за преценка на стойността на представените доказателства е тяхната достоверност. Освен това, за да се определи доказателствената стойност на даден документ, трябва да се провери правдоподобността на съдържащите се в него данни и да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата по съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали предвид съдържанието му той изглежда логичен и правдоподобен (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 161 и цитираната съдебна практика).

225    Впрочем следва да се отбележи, че свидетелските показания на г‑н Kim Il-Su са направени конкретно за настоящото производство по обжалване и че тъй като произхождат от лице, на което са наложени разглежданите ограничителни мерки, тези свидетелски показания имат само ниска доказателствена стойност. Следователно Съветът и Комисията са могли валидно да се основат на извлечението от търговския регистър за KNIC ZD от 30 юни 2015 г. и на удостоверението на KNIC, адресирано до Amtsgericht Hamburg (Районен съд Хамбург), които са публични документи, налични към момента на приемането на първите обжалвани актове, и да ги използват като доказателство за изпълняваните от г‑н Kim Il-Su функции.

226    Накрая, твърдението на г‑н Kim Il-Su, че е спрял да изпълнява посочената функция през януари 2015 г., се опровергава от извлечението от търговския регистър от 16 март 2016 г., представено от Комисията в приложение F.1 към становището ѝ по писменото изявление за изменение, от което е видно, че г‑н Kim Il-Su е посочен в това извлечение като лицето, оправомощено да представлява KNIC ZD.

227    Следователно мотивите за включването му не са опорочени от грешка в преценката.

228    Що се отнася до положението на г‑н Kang Song-Sam, той е посочен в първите обжалвани актове поради качеството му на оторизиран пълномощен представител на включеното в списъка на Съюза образувание KNIC GmbH, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

229    Г‑н Kang Song-Sam твърди, че продължава да действа в качеството на представител на KNIC ZD, а не на KNIC GmbH, което не съществува. Статусът му на представител на дружеството не бил достатъчен сам по себе си да обоснове включването му в разглеждания списък.

230    Трябва обаче да се приеме за установено, че с тези доводи, както и със свидетелските си показания, включени в приложение A.5 към жалбата, г‑н Kang Song-Sam не оспорва и не поставя под съмнение твърденията на Съвета и на Комисията, че е бил представител на KNIC в клона в Хамбург към момента на приемането на първите обжалвани актове. Така от посочените свидетелски показания е видно, че той заема тази длъжност от декември 2013 г. и е приемник на г‑н Sin Kyu-Nam. От свидетелските му показания, включени в приложение E.7 към писменото изявление за изменение на исканията, е видно също, че той е заемал въпросната длъжност в KNIC ZD в Хамбург до септември 2015 г. Следователно мотивите за неговото включване не са опорочени от грешка в преценката.

231    Що се отнася до г‑н Choe Chun-Sik, той е посочен в първите обжалвани актове поради качеството му на оторизиран пълномощен представител на включеното в списъка на Съюза образувание KNIC GmbH, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

232    Г‑н Choe Chun-Sik посочва, че през януари 2015 г. KNIC го е поканило да стане негов главен представител в клона в Хамбург, на мястото на предходния представител, г‑н Kim Il-Su. Той обаче твърди, както се изяснява в неговите свидетелски показания, включени в приложение A.6 към жалбата, че никога не е действал в това качество поради отказа да му бъде издадена виза от германските органи.

233    В това отношение следва да се констатира, че г‑н Choe Chun-Sik не оспорва факта, че е бил избран от KNIC, за да стане негов представител в KNIC ZD в Германия. Невъзможността да поеме действително функциите си в Хамбург поради отказа на виза не означава, че той не е свързан с дейностите на KNIC ZD или на KNIC, и следователно не засяга по никакъв начин качеството му на лице, което действа от името на KNIC и под негово ръководство в контекста на генерирането на чужда валута от KNIC.

234    Всъщност, от една страна, както посочва самият г‑н Choe Chun-Sik, той заема длъжността директор в презастрахователния отдел на KNIC в Пхенян, което е дейност, извършвана от KNIC в Европа, вследствие на която то получава чужда валута.

235    От друга страна, както бе подчертано в точка 215 по-горе, от свидетелските показания на г‑н Paek Ju Hyok, заместник-председател на KNIC, включени в приложение A.10 към жалбата, следва, че KNIC ZD е представителство на KNIC в Германия, чиято цел е била да установи звено за контакт за презастрахователните дружества.

236    Освен това, видно, от една страна, от точка 216 по-горе, KNIC е образуванието, което ръководи и контролира дейностите на KNIC ZD в Германия, и от друга страна, от представената на Общия съд преписка, и по-специално от свидетелските показания на г‑н Kim Il-Su, включени в приложение A 4 към жалбата, клонът на KNIC в Германия е бил звено за контакт между KNIC, презастрахователните дружества и европейските посредници, не е можел да подписва договори, да прави или да получава плащания и не е имал банкова сметка. Следователно лицата, изпълняващи ръководни функции в презастрахователния отдел на KNIC, могат да се разглеждат като участващи в генерирането на чужда валута, посочено в спорните мотиви по отношение на KNIC ZD и на KNIC.

237    Следователно мотивите за включването на г‑н Choe Chun-Sik, що се отнася до действията „от името на KNIC или под ръководството на KNIC“, не са опорочени от грешка в преценката.

238    Що се отнася до г‑н Sin Kyu-Nam      , той е посочен в първите обжалвани актове поради качеството му на ръководител на служба в централата на KNIC в Пхенян и на бивш пълномощен представител на KNIC GmbH в Хамбург. Той действа от името на KNIC или под негово ръководство.

239    Г‑н Sin Kyu-Nam посочва, както се изяснява в неговите свидетелски показания, включени в приложение A.7 към жалбата, че е изпълнявал функцията на представител в клона на KNIC в Хамбург от юни 2008 г. до ноември 2013 г. Той продължавал да работи в KNIC, но не бил представител на KNIC ZD. Също така не бил „ръководител на отдел в централата на KNIC в Пхенян“, защото ръководител на отдела бил управляващият директор, докато жалбоподателят бил само директор в този отдел.

240    В това отношение трябва да се констатира, че г‑н Sin Kyu-Nam не оспорва, че е изпълнявал функцията на представител в клона на KNIC в Хамбург от юни 2008 г. до ноември 2013 г.

241    Освен това следва да се подчертае, че фактът, че е спрял да изпълнява функцията на представител на KNIC в Хамбург, не означава, че не е свързан с дейностите на KNIC ZD или на KNIC.

242    Първо, както е видно от приложение 5 към писмото от 21 юли 2016 г., представено на Общия съд, г‑н Sin Kyu-Nam признава и потвърждава, че не само е изпълнявал функции в KNIC ZD, но също и че впоследствие е изпълнявал функцията на директор в презастрахователния отдел на KNIC. Истинността на мотивите, на които се основава включването на името му в разглежданите списъци, не може да бъде поставена под съмнение.

243    Второ, г‑н Sin Kyu-Nam посочва, че заема длъжността директор в презастрахователния отдел на KNIC, като презастраховането е дейност, извършвана от KNIC в Европа.

244    Трето, както е видно от точки 235 и 236 по-горе, лицата, заемащи длъжности в KNIC, могат да се разглеждат като участващи в генерирането на чужда валута, посочено в спорните мотиви по отношение на KNIC ZD и на KNIC.

245    С оглед на всичко гореизложено мотивите за включването на г‑н Sin Kyu-Nam следователно не са опорочени от грешка в преценката.

246    Що се отнася до г‑н Pak Chun-San, той е посочен в първите обжалвани актове поради качеството му на ръководител на отдел в централата на KNIC в Пхенян и на бивш оторизиран пълномощен представител на KNIC GmbH, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

247    Г‑н Pak Chun-San твърди, че е работил в KNIC ZD от септември 2005 г. до януари 2009 г. Той продължавал да работи в KNIC, но не бил представител на KNIC ZD. Освен това той не бил „ръководител на отдел в централата на KNIC в Пхенян“, защото ръководител на отдела бил управляващият директор, докато жалбоподателят бил само директор в този отдел.

248    В това отношение следва да се отбележи, че видно от пълномощно от 8 август 2006 г., включено в приложение B.6 към писмената защита на Комисията, г‑н Pak Chun-San е назначен за оторизиран главен представител на KNIC в Хамбург. От документите в приложение B.8 към писмената защита на Комисията е видно също, че г‑н Pak Chun-San е бил упълномощен да представлява KNIC ZD и че неговият подпис е бил нотариално заверен на 11 юли 2008 г. в Хамбург. Освен това в свидетелските си показания от 10 септември 2015 г., включени в приложение A.8 към жалбата, той не оспорва, че е бил главният представител на KNIC ZD и на самото KNIC в Германия от септември 2005 г. до януари 2009 г. В тези показания от 2015 г. той също потвърждава, че след завръщането си от Германия, където е извършвал дейност в качеството на представител на „KNIC Германия“, той е заемал важна ръководна длъжност в KNIC в Пхенян. В следващо свидетелско показание той твърди, че се е пенсионирал предсрочно през декември 2015 г., без обаче да подкрепи твърденията си с каквито и да било писмени доказателства.

249    Накрая, фактът, че е спрял да изпълнява функцията на представител на KNIC в Хамбург, не означава, че той не е свързан с дейностите на KNIC ZD или на KNIC.

250    Първо, както личи от приложение A 8 към жалбата, г‑н Pak Chun-San признава и потвърждава, че не само е изпълнявал функции в рамките на KNIC ZD, но също и че впоследствие е заемал важна ръководна длъжност в KNIC в Пхенян. Истинността на мотивите, на които се основава включването на името му в разглежданите списъци, не може да бъде поставена под съмнение.

251    Второ, г‑н Pak Chun-San посочва в приложение 4 към писмото от 21 юли 2016 г., представено на Общия съд, че е заемал длъжности в презастрахователния отдел на KNIC, като презастраховането е дейност, извършвана от KNIC в Европа.

252    Трето, както е видно от точки 235 и 236 по-горе, лицата, заемащи длъжности в KNIC, могат да се разглеждат като участващи в генерирането на чужда валута, посочено в спорните мотиви по отношение на KNIC ZD и на KNIC.

253    Мотивите за включването на г‑н Pak Chun-San следователно не са опорочени от грешка в преценката.

254    Накрая, що се отнася до г‑н So Tong Myong, той е посочен в първите обжалвани актове поради качеството му на управляващ директор на KNIC GmbH, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

255    Г‑н So Tong Myong изтъква, че е напуснал KNIC през 2014 г. и вече няма някаква връзка с това дружество. Той никога не бил извършвал дейност като управляващ директор на KNIC ZD. Твърдението, че е „управляващ директор на KNIC [ZD] Hamburg, действащ от името на KNIC или под негово ръководство“, било неточно.

256    В това отношение може да се твърди, въз основа на представените на Общия съд документи, че между 1 октомври 2007 г. и май 2012 г. г‑н So Tong Myong е споменат в няколко документа в качеството на президент -директор на KNIC. Този неоспорен от заинтересованото лице факт освен това се подкрепя от свидетелските му показания, включени в приложение A.9 към жалбата, в които то пояснява, че неговият мандат като президент на KNIC е продължил от 2007 г. до октомври 2014 г.

257    Впрочем твърдението на г‑н So Tong Myong, че е напуснал KNIC през 2014 г., се опровергава от извлечението от търговския регистър на Amtsgericht Hamburg (Районен съд Хамбург) от 16 март 2016 г., представено от Комисията, от което е видно, че заинтересованото лице все още е било действащ председател на KNIC към тази дата. Възраженията относно доказателствената стойност на извлечението от регистъра не могат да бъдат приети, тъй като г‑н So Tong Myong не представя никакво доказателствено средство освен свидетелските си показания.

258    Впрочем, както бе припомнено по-горе, съгласно постоянната съдебна практика дейността на Съда и на Общия съд се ръководи от принципа на свободната преценка на доказателствата и единственият критерий за преценка на стойността на представените доказателства е тяхната достоверност. Освен това, за да се определи доказателствената стойност на даден документ, трябва да се провери правдоподобността на съдържащите се в него данни и да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата по съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали предвид съдържанието му документът изглежда логичен и правдоподобен (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 161 и цитираната съдебна практика).

259    Следва да се отбележи, че свидетелските показания на г‑н So Tong Myong са направени конкретно за настоящото производство по обжалване и че тъй като произхождат от лицето, на което са наложени разглежданите ограничителни мерки, тези показания имат само ниска доказателствена стойност.

260    Такъв е по-специално случаят, когато свидетелските показания се опровергават от официален документ, представен от Комисията, като извлечението от търговския регистър на Хамбург.

261    Следователно мотивите за включването на г‑н So Tong Myong не са опорочени от грешка в преценката.

262    При тези обстоятелства следва да се приеме, че разглежданите връзки, изпълнявани функции и действия, както са посочени в първите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15, са надлежно доказани и не са били обстойно оспорени от посочените жалбоподатели.

263    Поради това настоящото основание следва да се отхвърли.

–       По третото основание, изведено от нарушение на защитата на данните

264    С третото основание жалбоподателите по дело T‑533/15 се позовават по същество на нарушение на членове 4, 10, 14 и 16 от Регламент № 45/2001.

265    В това отношение следва да се подчертае, че като изброяват единствено разпоредбите на Регламент № 45/2001 и пасажите от становище на Европейския надзорен орган по защита на данните, жалбоподателите по дело T‑533/15 твърдят по същество, че Съветът и Комисията са публикували неточни данни. По този начин Съветът и Комисията внушавали, че жалбоподателите по дело T‑533/15 са участвали в незаконосъобразни дейности, свързани с незаконното разработване на оръжия за масово унищожение.

266    В това отношение е достатъчно да се констатира, че с оглед на анализа на второто основание от настоящата жалба първите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 не са опорочени от грешка в преценката и че следователно Съветът и Комисията не са публикували неточни данни, внушаващи участие на жалбоподателите в незаконосъобразни дейности.

267    Поради това настоящото основание не може да бъде уважено.

268    Във всеки случай това основание е негодно.

269    Всъщност, ако се приеме, че Съветът и Комисията са третирали личните данни на жалбоподателите по дело T‑533/15 по начин, който не е в съответствие с Регламент № 45/2001, това обстоятелство не може да доведе до отмяната на първите обжалвани актове. Обратно, ако жалбоподателите по дело Т-533/15 успеят да докажат наличието на такова третиране, те биха могли да се позоват на нарушение на посочения регламент в рамките на иск за обезщетение (вж. в този смисъл решения от 30 ноември 2016 г., Rotenberg/Съвет, T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 140 и от 22 ноември 2017 г., HD/Парламент, T‑652/16 P, непубликувано, EU:T:2017:828, т. 33 и 34).

270    При тези условия настоящото основание трябва да се отхвърли по същество.

–       По четвъртото основание, изведено от непропорционално нарушение на основните права

271    С четвъртото си основание жалбоподателите по дело T‑533/15 изтъкват непропорционално ограничение на правото на собственост и на свободата на стопанската инициатива по смисъла на член 16 от Хартата на основните права, както и на правото на зачитане на личния и семейния живот, на жилището и на доброто име по смисъла на член 8 от ЕКПЧ.

272    Според жалбоподателите по дело T‑533/15 включването на имената им в разглежданите списъци не обслужва никаква полезна цел, дори да е било уместно включването на самото KNIC ZD. Те не насърчавали, нито подпомагали KNIC ZD да генерира приходи. Освен г‑н Kang Song-Sam, посочените жалбоподатели не представлявали KNIC ZD. При тези условия явно ставало въпрос за непропорционално ограничаване на свободата им.

273    Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

274    На първо място, ако се допусне, че с тези много общи доводи жалбоподателите по дело T‑533/15 оспорват пропорционалността на критериите за включване, като твърдят, че включването на имената им в разглежданите списъци и вредата, причинена от първите обжалвани актове, са непропорционални спрямо целите на тези актове, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателите по дело T‑533/15 не са направили никакво възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС по отношение на критериите за включване.

275    Жалбоподателите по дело T‑533/15 обаче не могат да оспорват пропорционалността на критериите за включване, без да изтъкнат незаконосъобразността им посредством възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 20 февруари 2013 г., Melli Bank/Съвет, T‑492/10, EU:T:2013:80, т. 58 и 59 и от 20 март 2013 г., Bank Saderat/Съвет, T‑495/10, непубликувано, EU:T:2013:142, т. 53—59).

276    Освен това и във всеки случай следва да се подчертае, че доводите на жалбоподателите по дело T‑533/15 в рамките на настоящото основание не могат да поставят под въпрос законосъобразността на критериите за включване. Всъщност тези доводи се основават на обстоятелства, тясно свързани с посочените жалбоподатели, тъй като са формулирани чрез позоваване на конкретното им положение и се основават на твърдяната вреда, която им причинило вписването на името им в разглежданите списъци, а не на непропорционалността на посочените критерии като такива.

277    На второ място, жалбоподателите по дело T‑533/15 основават доводите си върху факта, че KNIC ZD не генерира никакви приходи за Корейската народнодемократична република и че те не насърчават, нито подпомагат KNIC ZD да генерира приходи. В това отношение следва да се отбележи, че, видно от анализа на второто основание в рамките на настоящото производство по обжалване, първите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 произтичат от факта, че те са действали от името или под ръководството на KNIC, и следователно не са опорочени от грешка в преценката.

278    От това следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли по същество.

 По жалбата на жалбоподателите по дело T‑533/15 в частта ѝ относно вторите обжалвани актове и Решение 2016/849

279    С актове, подадени в секретариата на Общия съд на 27 май и 3 юни 2016 г., жалбоподателите по дело T‑533/15 изменят жалбата, като с нея искат и отмяната на вторите обжалвани актове в засягащите ги части.

280    Когато изменят жалбата, така че да включва вторите обжалвани актове, жалбоподателите по дело T‑533/15 поддържат четирите основания, изложени срещу първите обжалвани актове, като същевременно представят няколко допълнителни довода, свързани по-специално с факта, че във вторите обжалвани актове Съветът е изменил частично мотивите, на които се основава вписването на имената им в разглежданите списъци. Когато изменят жалбата, така че да обхване и Решение 2016/849, жалбоподателите по дело T‑533/15 поддържат изложените по-рано четири основания, без обаче да представят допълнителни доводи.

281    Следва да се отбележи, че с вторите обжалвани актове вписванията и мотивите относно жалбоподателите по дело T‑533/15 са леко изменени, без да са били променени приложимите критерии за включване. Що се отнася до Решение 2016/849, по отношение на критериите за включване на физически лица трябва да се отбележи, че те са леко изменени, без тези редакционни изменения да могат да засегнат съществото на анализа. Освен това мотивите за включване, приети в Решение 2016/849 по отношение на жалбоподателите по дело T‑533/15, по същество са идентични с мотивите, приети във вторите обжалвани актове.

282    В този контекст Общият съд счита, че с оглед на незначителните различия между спорните мотиви частите от жалбата, насочени срещу вторите обжалвани актове и срещу Решение 2016/849, следва да се разгледат съвместно.

–       По първото основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране

283    По отношение на измененията на мотивите за жалбоподателите по дело T‑533/15, последните поддържат, че заличаването на наименованието на KNIC GmbH от разглежданите списъци и изменението на мотивите, обосноваващи включването на имената им във вторите обжалвани актове, представляват мълчаливо признаване от страна на Съвета и Комисията, че посочването на KNIC GmbH е било неправилно и че мотивите, изтъкнати за обосноваване на посочването на лицата, включени в първите обжалвани актове, не са подходящи. Според жалбоподателите по дело T‑533/15, въпреки изменението на мотивите, последните остават неясни.

284    Според жалбоподателите по дело T‑533/15 вторите обжалвани актове не съдържат никаква информация, която да им позволи да разберат на какво основание се твърди, че те биха могли да повлияят върху действията на KNIC, генерирайки значителни приходи в чужда валута, които могат да допринесат за програмите за въоръжаване на Корейската народнодемократична република.

285    Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

286    В настоящия случай следва да се констатира, че с вторите и третите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15, съдържащи се във вторите обжалвани актове и в Решение 2016/846, изцяло е изпълнено задължението за мотивиране, както е тълкувано от съдебната практика, припомнена по-горе.

287    Като удовлетворяват критериите за включване и изменените критерии за включване, вторите и третите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 същевременно посочват по ясен и разбираем начин функциите на посочените лица в KNIC ZD или в KNIC, както и действията, в които са обвинени по отношение на KNIC.

288    Освен това нито вторите, нито третите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 не включват неправилно посочване на KNIC GmbH. Следователно доводите на жалбоподателите по дело T‑533/15, които се отнасят както до включването на KNIC GmbH, така и до въпроса за естеството на мотивите за KNIC, са неотносими. Накрая, името на г‑н Kang Song-Sam е написано правилно, противно на твърденията на последния.

289    При тези обстоятелства следва да се констатира, че прочитът на мотивите, съдържащи се във вторите обжалвани актове и Решение 2016/849, позволява на жалбоподателите по дело T‑533/15 да разберат, че техните имена остават в разглежданите списъци поради функциите им в KNIC, което се потвърждава от факта, че в рамките на второто основание те оспорват именно основателността на съображенията на Съвета в това отношение. Освен това, тъй като причините за избора на Съвета са посочени ясно във вторите обжалвани актове и в Решение 2016/849, Общият съд е в състояние да прецени тяхната основателност.

290    Следователно настоящото основание следва да се отхвърли.

–       По второто основание, изведено от явна грешка в преценката

291    Жалбоподателите по дело T‑533/15 изтъкват, че мотивите, посочени във вторите обжалвани актове, не са достатъчни, за да се включи името им в разглежданите списъци. По-специално, г‑н So Tong Myong напуснал KNIC през 2014 г. и вече нямал някаква връзка с това дружество. Твърдението, че той е „президент“ на KNIC, било неправилно. Ако намерението е било посочването му да се основе на предходна роля, Съветът следвало да обясни защо това посочване било все още уместно и оправдано.

292    Освен това според жалбоподателите по дело T‑533/15 изложените за тях мотиви се свеждат, освен по отношение на г‑н So Tong Myong, до констатация, че тези лица работят за KNIC. Това обаче не било достатъчно с оглед на член 13, параграф 1, буква б) или на член 15, параграф 1, буква б) от Решение 2013/183. Съветът трябвало да установи с ясни и конкретни доказателства, че всяко едно от тези лица е можело да влияе на KNIC при извършване на неговите дейности, което щяло да обоснове включването на имената им в разглежданите списъци.

293    В отговор на доводите, че г‑н So Tong Myong и г‑н Pak Chun —San са се пенсионирали и вече не изпълняват никаква функция в KNIC, първият — дори преди приемането на първите обжалвани актове, а вторият — след тези актове, Съветът отбелязва, че тези доводи противоречат на сведенията, които той притежава по отношение на жалбоподателите по дело T‑533/15 и които са им били съобщени (вж. приложения B.1, B.2, B.3 и B.4 към писмената защита). Освен това според Съвета фактът, че тези лица твърдят, че са се пенсионирали, сам по себе си не означава, че това наистина е така. Накрая, дори те официално да са се пенсионирали, това не означавало, че не могат повече да действат от името на KNIC, чието седалище е в Северна Корея.

294    Що се отнася до г‑н Kim Il-Su, г‑н Kang Song-Sam, г‑н Choe Chun-Sik и г‑н Sin Kyu-Nam, Съветът подчертава, че съгласно информацията, която е в основата на вписването им и която се съдържа в приложения B.1, B.2, B.3 и B.4 към писмената защита, имената на тези лица не са били вписани в списъка само поради това, че са били наети от KNIC, а поради това, че са действали от името на това образувание или под негово ръководство.

295    Според Комисията фактът, че някои лица, за които е доказано, че са заемали важни длъжности в единственото застрахователно дружество на Северна Корея, заявяват, че са се пенсионирали, предсрочно или не, вследствие на наложените санкции, без да представят никакви доказателства за това, не е достатъчен, за да се отрече предположението, че тези лица действат от името или под ръководството на KNIC. Комисията оспорва истинността на твърденията за пенсионирането на г‑н So Tong Myong и напускането на г‑н Pak Chun —San.

296    В заключение, според Комисията жалбоподателите по дело T‑533/15 подкрепят мотивите за включването им чрез собствените си свидетелски показания.

297    На първо място, относно възраженията за липсата на достатъчно доказателства, що се отнася до изпълняването на функции в KNIC, следва да се констатира, че представените от Съвета относими сведения представляват доказателства за обосноваността на вторите и третите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15. По-конкретно, приложение B.3 съдържа подробно описание на функциите, изпълнявани от жалбоподателите по дело T‑533/15 в KNIC. Комисията също представя на Общия съд официални удостоверения, включително писма за назначаване. Последните документи се отнасят предимно до периода преди приемането на вторите обжалвани актове.

298    Така, що се отнася до г‑н Kim Il-Su, той е идентифициран от вторите и третите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 като мениджър в презастрахователния отдел на KNIC, базиран в седалището в Пхенян, и бивш оторизиран главен представител на KNIC в Хамбург, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

299    В това отношение следва да се припомни, че от преценката за законосъобразност на обжалваните актове е видно, че мотивите за включването на името на г‑н Kim Il-Su в тези актове, а именно качеството му на оторизиран пълномощен представител на включеното в списъка на Съюза образувание KNIC в Хамбург, действащ от името на KNIC или под негово ръководство, не са опорочени от грешка. Освен това, в свидетелските си показания, включени в приложение A.4 към жалбата и в приложение 9 към писмото от 21 юли 2016 г., той не оспорва, че през 2009 г. е поел функцията на представител, изпълнявана преди това от г‑н Pak Chun-San, и я е упражнявал от януари 2009 г. до януари 2015 г., а напротив, потвърждава това. Накрая, това обстоятелство се потвърждава и от извлечението от търговския регистър от 16 март 2016 г., представено от Комисията в приложение F.1 към нейното становище по писменото изявление за изменение, от което е видно, че г‑н Kim Il-Su фигурира в този регистър като лицето, оправомощено да представлява KNIC ZD. Възраженията във връзка с посоченото извлечение не могат да бъдат приети, доколкото произтичат и се основават единствено на свидетелските показания на г‑н Kim Il —Su.

300    Освен това г‑н Kim Il-Su потвърждава в свидетелските си показания, включени в приложение 8 към писмото от 21 юли 2016 г., че е изпълнявал функцията на мениджър в презастрахователния отдел на KNIC след завръщането си от Германия.

301    Накрая, фактът, че г‑н Kim Il-Su е спрял да изпълнява функцията на представител на KNIC в Хамбург, не означава, че той не е свързан с дейностите на KNIC ZD.

302    Всъщност, от една страна, от предходните точки личи, че г‑н Kim Il-Su не само е упражнявал функции в рамките на KNIC ZD, но също и че впоследствие той е заемал важна ръководна длъжност в презастрахователния отдел на KNIC в Пхенян, като презастраховането е дейност, извършвана от KNIC в Европа. Истинността на мотивите, на които се основава включването на името му в разглежданите списъци, не може да бъде поставена под съмнение.

303    От друга страна, както е видно от точки 235 и 236 по-горе, лицата, заемащи длъжности в KNIC, могат да се разглеждат като участващи в генерирането на чужда валута, посочено в спорните мотиви по отношение на KNIC ZD и на KNIC.

304    Следователно мотивите за включването на името на г‑н Kim Il-Su в спорните списъци не са опорочени от грешка в преценката.

305    Що се отнася до положението на г‑н Kang Song-Sam, той е идентифициран във вторите обжалвани актове като бивш оторизиран представител на KNIC в Хамбург, продължаващ да действа за или от името на KNIC или под негово ръководство.

306    В това отношение трябва да се припомни, че от преценката за законосъобразност на първите обжалвани актове е видно, че мотивите за включването на името на г‑н Kang Song-Sam в тях, а именно качеството му на оторизиран пълномощен представител на включеното в списъка на Съюза образувание KNIC в Хамбург, действащ от името на KNIC или под негово ръководство, не са опорочени от грешка. Следователно вписването на името му в разглежданите списъци, с мотива че той е бивш оторизиран представител на KNIC в Хамбург, не може да бъде поставено под въпрос.

307    Освен това данните, съдържащи се в свидетелските показания, представени от г‑н Kang Song-Sam за целите на съдебното производство, не опровергават основателността на тези мотиви. Така той посочва в свидетелските си показания, включени в приложение A.5 към жалбата, че „понастоящем работи като представител на [KNIC] в клона в Хамбург, Германия“. Той заемал тази длъжност от декември 2013 г. и бил приемник на г‑н Sin Kyu-Nam. Освен това в свидетелските си показания, включени в приложение 7 към писмото от 21 юли 2016 г., представено на Общия съд, г‑н Kang Song-Sam твърди, че заема длъжността мениджър в презастрахователния отдел. Следователно мотивите за включването му не са опорочени от грешка в преценката.

308    Що се отнася до г‑н Choe Chun-Sik, той е идентифициран като директор в презастрахователния отдел на KNIC, базиран в централата в Пхенян, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

309    В това отношение следва да се отбележи, че в последващите изменения на жалбата от 27 май и 3 юни 2016 г. г‑н Choe Chun-Sik изтъква, че не е и никога не е бил представител на KNIC ZD, че е трябвало да започне да работи за това дружество през февруари 2015 г., но неговото заявление за издаване на виза е получило отказ, и че твърдението, съгласно което бил оторизиран пълномощен представител на включеното в списъка на Съюза образувание KNIC ZD, действащ от името на KNIC или под негово ръководство, е неточно. Тези доводи обаче не могат да поставят под въпрос мотива за включване на името на г‑н Choe Chun-Sik в спорните списъци, а именно фактът, че той е директор в презастрахователния отдел на KNIC, базиран в централата в Пхенян, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

310    Освен това самият г‑н Choe Chun-Sik потвърждава, че е бил свързан с KNIC. Така, той признава в свидетелските си показания, включени в приложение A.6 към жалбата, че през януари 2015 г. KNIC го е поканило да стане негов главен представител в клона в Хамбург, на мястото на предходния представител, г‑н Kim Il-Su. От всички свидетелски показания на г‑н Choe Chun-Sik следва, че той е директор в презастрахователния отдел на KNIC в Пхенян. Мотивите за неговото включване следователно не са опорочени от грешка в преценката.

311    Що се отнася до г‑н Sin Kyu-Nam, той е идентифициран като директор в презастрахователния отдел на KNIC, базиран в централата в Пхенян и бивш оторизиран представител на KNIC в Хамбург, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

312    В това отношение следва да се припомни, че от преценката за законосъобразност на първите обжалвани актове е видно, че мотивите за включването на името на г‑н Sin Kyu-Nam в тези актове, а именно качеството му на ръководител на служба в централата на KNIC в Пхенян и бивш пълномощен представител на KNIC в Хамбург, и обстоятелството, че е действал от името и под ръководството на KNIC, не са опорочени от грешка. Следователно включването на името му в разглежданите списъци, с мотива че е бивш оторизиран представител на KNIC в Хамбург, действащ от името на KNIC или под негово ръководство, не може да бъде поставено под въпрос.

313    Както е видно от писменото изявление за изменение на исканията от 27 май 2016 г., г‑н Sin Kyu-Nam не оспорва, че е работил в KNIC ZD от юни 2008 г. до ноември 2013 г., а след това в централата на KNIC в Пхенян.

314    Освен това трябва да се приеме за установено, че тези факти са потвърдени от г‑н Sin Kyu-Nam. Така той посочва в свидетелските си показания, включени в приложение A.7 към жалбата, че е заемал длъжността представител в клона на KNIC в Хамбург от юни 2008 г. до ноември 2013 г. Освен това, както е видно от приложение 5 към писмото от 21 юли 2016 г., представено на Общия съд, г‑н Sin Kyu-Nam признава и потвърждава не само, че е изпълнявал тези функции в KNIC ZD, но също че впоследствие е изпълнявал функцията на директор на презастрахователния отдел на KNIC. Мотивите за включването му следователно не са опорочени от грешка в преценката.

315    Що се отнася до г‑н Pak Chun-San, той е идентифициран като директор в презастрахователния отдел на KNIC, базиран в централата в Пхенян поне до декември 2015 г., и бивш оторизиран главен представител на KNIC в Хамбург, продължаващ да действа за и от името на KNIC или под негово ръководство.

316    В това отношение, първо, трябва да се припомни, че от съдържащата се в точки 248—252 по-горе преценка за законосъобразност на първите обжалвани актове е видно, че мотивите за включването на името на г‑н Pak Chun-San в последните, а именно качеството му на директор на отдел в централата на KNIC в Хамбург и бивш оторизиран пълномощен представител на включеното в списъка на Съюза образувание KNIC в Хамбург, действащ от името на KNIC или под негово ръководство, не са опорочени от грешка.

317    Второ, следва да се подчертае, че като изтъква единствено, че не е „ръководител на отдел в централата на KNIC в Пхенян“, г‑н Pak Chun-San не оспорва факта, че е работил в централата в Пхенян поне до декември 2015 г.

318    Трето, следва да се подчертае, че твърдението на г‑н Pak Chun-San, че е напуснал длъжността си преди приемането на вторите обжалвани актове и на Решение 2016/849, не се основава на никакви писмени доказателства, въпреки че жалбоподателят е най-добре поставен, за да представи доказателства, които поставят под съмнение мотивите за неговото вписване.

319    В конкретния случай обаче не може да се приеме за установено, че г‑н Pak Chun-San вече не работи в KNIC само въз основа на свидетелските показания, направени конкретно за настоящото производство по обжалване и произхождащи от лицето, на което са наложени разглежданите ограничителни мерки.

320    Освен това г‑н Pak Chun-San в продължение на много години поддържа значими връзки с KNIC. Всъщност от преписката е видно, че KNIC редовно е канило г‑н Pak Chun-San да заеме ключови позиции и че там последният е имал дълго кариерно развитие, по време на което е съвместявал няколко важни функции като директор в презастрахователния отдел на KNIC и бивш оторизиран главен представител на KNIC в Хамбург.

321    С оглед на тези съображения не може да се приеме за установено, при липсата на каквито и да било доказателства, че той повече не поддържа връзка с KNIC.

322    Следователно мотивите за неговото вписване не са опорочени от грешка в преценката.

323    Що се отнася до г‑н So Tong Myong, той е идентифициран като президент на KNIC, действащ от името на KNIC или под негово ръководство.

324    В това отношение от представените на Общия съд документи е видно, че между 1 октомври 2007 г. и май 2012 г. г‑н So Tong Myong е споменат в качеството на президент-директор на KNIC. Този факт се подкрепя от свидетелските му показания, включени в приложение A.9 към жалбата, в които той пояснява, че неговият мандат като президент на KNIC е продължил от 2007 г. до октомври 2014 г.

325    Що се отнася до доводите на г‑н So Tong Myong, който твърди, че се е пенсионирал през октомври 2014 г., следва да се отбележи, че Комисията представя извлечение от търговския регистър на Amtsgericht Hamburg (Районен съд Хамбург) от 16 март 2016 г., от което е видно, че същият все още е бил действащ президент на KNIC към тази дата.

326    Несъмнено, в приложение 2 към представеното на Общия съд писмо от 21 юли 2016 г. г‑н So Tong Myong подчертава, че тази информация е вярна само за периода между 2010 г. и 2014 г. — годината, в която той се е пенсионирал.

327    Все пак, както бе припомнено по-горе, дейността на Съда и на Общия съд се ръководи от принципа на свободната преценка на доказателствата и единственият критерий за преценка на стойността на представените доказателства е тяхната достоверност. Освен това, за да се определи доказателствената стойност на даден документ, трябва да се провери правдоподобността на съдържащите се в него данни и да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата по съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали предвид съдържанието му документът изглежда логичен и правдоподобен (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 161 и цитираната съдебна практика).

328    Следва да се отбележи, че свидетелските показания на г‑н So Tong Myong са направени конкретно за настоящото производство по обжалване и че тъй като произхождат от лице, на което са наложени разглежданите ограничителни мерки, тези показания имат само ниска доказателствена стойност, за разлика от публичен документ, като например извлечение от търговския регистър.

329    Предвид както на липсата на представени от г‑н So Tong Myong писмени доказателства, така и на неговата функция на президент на KNIC, не може да се приеме за установено, че той повече не е свързан с KNIC и че не действа за или от името на KNIC или под негово ръководство.

330    Следователно мотивите за неговото вписване не са опорочени от грешка в преценката.

331    С оглед на гореизложеното, Съветът и Комисията са могли валидно да счетат към момента на приемането на вторите обжалвани актове и на Решение 2016/849, че жалбоподателите по дело T‑533/15 са продължавали да действат от името на KNIC или под негово ръководство.

332    На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателите по дело T‑533/15 за липсата на доказателства за способността им да влияят върху дейностите на KNIC, достатъчно е да се отбележи, че те попадат в обхвата на критерий за включване, отнасящ се до „лица и образувания, които действат от тяхно име или по тяхно указание“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква б), подточка ii) от Решение 2013/183, както и до „лица или образувания, които действат от тяхно име или по тяхно указание“ по смисъла на член 27, параграф 1, буква б) от Решение 2016/849.

333    По отношение на критериите за включване и на изменените критерии за включване, чиято законосъобразност не е оспорена от жалбоподателите по дело T‑533/15, последните попадат в категорията на лицата, действащи от името или по указанията на включено в списъка образувание, което може да участва в генерирането на пари, които биха могли да допринесат за дейностите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие.

334    При тези условия този критерий не изисква непременно жалбоподателите по дело T‑533/15 да са лицата, които решават относно трансфера на финансови активи, които биха могли да допринесат за дейностите на Корейската народнодемократична република, свързани с разпространението на ядрено оръжие, нито те да могат да влияят върху такова прехвърляне. Те обаче трябва да имат връзка с дейността, посочена в спорните мотиви, разглеждани в светлината на въпросните критерии, а именно генерирането на приходи в чужда валута, които биха могли да допринесат за ядрените програми на Корейската народнодемократична република.

335    Всъщност Общият съд вече е постановил, че лице, което упражнява функции, които му предоставят възможност да управлява засегнато от ограничителни мерки образувание, по принцип може да се приеме за свързано с дейностите, които обосновават приемането на ограничителни мерки срещу въпросното образувание (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2013 г., Nabipour и др./Съвет, T‑58/12, непубликувано, EU:T:2013:640, т. 110 и от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 143).

336    Що се отнася до довода на жалбоподателите по дело T‑533/15, основан на решение от 12 декември 2013 г., Nabipour и др./Съвет (T‑58/12, непубликувано, EU:T:2013:640), следва да се отбележи, че за разлика от приложимата към настоящото дело правна уредба, в решение от 12 декември 2013 г., Nabipour и др./Съвет (T‑58/12, непубликувано, EU:T:2013:640), включването на наименованието на жалбоподателя в списъците се е основавало на критерии, различни от разглежданите в настоящия случай. Макар в това съдебно решение да се е изисквало физическите лица, засегнати от ограничителните мерки, да са свързани с дейностите по разпространение на ядрено оръжие, в настоящия случай физическите лица, засегнати от ограничителните мерки, трябва само да са свързани с дейността по предоставяне на финансови услуги или по трансфер на средства, активи или икономически ресурси, които биха могли да допринесат за ядрените програми на Корейската народнодемократична република, без да е необходимо тези лица да са конкретно свързани с дейностите по разпространение на ядрено оръжие.

337    Така в настоящия случай, нито критериите, нито спорните мотиви, на които се основава включването на имената на жалбоподателите по дело T‑533/15 в спорните списъци, не изискват да се докаже връзка между съответното лице и образуванието, осъществяващо дейност в областта на разпространението на ядрено оръжие, а изискват да се докаже връзка между съответното лице и образуванието, което предоставя или осигурява трансфера на финансови активи, които биха могли да допринесат за програмите на Корейската народнодемократична република, свързани с дейностите по разпространение на ядрено оръжие.

338    В случая всички жалбоподатели по дело T‑533/15 са изпълнявали, както следва от точки 298—331 по-горе, ръководни функции в KNIC. Г‑н Kim Il-Su е мениджър в презастрахователния отдел на KNIC и бивш оторизиран главен представител на KNIC в Хамбург. Г‑н Kang Song-Sam е бивш оторизиран представител на KNIC в Хамбург и заема длъжността мениджър в презастрахователния отдел на KNIC. Г‑н Сhoe Chun-Sik е директор в презастрахователния отдел на KNIC. Г‑н Sin Kyu-Nam е директор в презастрахователния отдел на KNIC и бивш оторизиран представител на KNIC в Хамбург. Г‑н Pak Chun-San е бил директор в презастрахователния отдел на KNIC и бивш оторизиран главен представител на KNIC в Хамбург. Г‑н So Tong Myong е бил президент на KNIC. Ето защо трябва да се приеме, че съответните им роли в презастрахователната дейност на KNIC в качеството на мениджър в презастрахователния отдел на KNIC, директор на този отдел или президент на KNIC, са достатъчни, за да се приеме, от една страна, че те са свързани с дейността на KNIC по генериране на чужда валута, оперирайки от името на KNIC или под негово ръководство, и от друга страна, че извън проверката на точността на вторите и третите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 не е необходимо да се изтъкват улики по отношение на техните индивидуални действия, за да се докаже, че са били посочени в съответствие с установените критерии за включване.

339    При това положение настоящото основание следва да се отхвърли изцяло.

–       По третото основание, изведено от нарушение на защитата на данните

340    С третото основание жалбоподателите по дело T‑533/15 се позовават по същество на нарушение на членове 4, 10, 14 и 16 от Регламент № 45/2001.

341    В това отношение следва да се подчертае, че като изброяват единствено разпоредбите на Регламент № 45/2001 и пасажите от становище на Европейския надзорен орган по защита на данните, жалбоподателите по дело T‑533/15 твърдят по същество, че Съветът и Комисията са публикували неточни данни. По този начин Съветът и Комисията внушавали, че жалбоподателите по дело T‑533/15 са участвали в незаконосъобразни дейности, свързани с незаконното разработване на оръжия за масово унищожение.

342    В това отношение е достатъчно да се констатира, че с оглед на анализа на второто основание от настоящата жалба вторите и третите мотиви за жалбоподателите по дело T‑533/15 не са опорочени от грешка в преценката и че следователно Съветът и Комисията не са публикували неточни данни, внушаващи участие на жалбоподателите в незаконни дейности.

343    Поради това настоящото основание не може да бъде уважено.

344    Във всеки случай това основание е негодно.

345    Всъщност, ако се приеме, че Съветът и Комисията са третирали личните данни на жалбоподателите по начин, който не е в съответствие с Регламент № 45/2001, това обстоятелство не може да доведе до отмяната на вторите обжалвани актове и на Решение 2016/849. Обратно, ако жалбоподателите успеят да докажат наличието на такова третиране, те биха могли да се позоват на нарушение на посочения регламент в рамките на иск за обезщетение (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2016 г., Rotenberg/Съвет, T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 140 и от 22 ноември 2017 г., HD/Парламент, T‑652/16 P, непубликувано, EU:T:2017:828, т. 33 и 34).

–       По четвъртото основание, изведено от непропорционално нарушение на основните права

346    Като възпроизвеждат доводите, представени срещу първите обжалвани актове, жалбоподателите по дело T‑533/15 добавят, че вредата, причинена от вторите обжалвани актове, е напълно непропорционална.

347    Всъщност жалбоподателите по дело T‑533/15 не насърчавали, нито подпомагали KNIC ZD да генерира приходи, тъй като то не генерирало никакви приходи, нито понастоящем, или когато осъществявало дейност. Освен това, двама от тях, г‑н Pak Chun-San и г‑н So Tong Myong, били пенсионери и не работели за KNIC, докато останалите четирима жалбоподатели не генерирали приходи в рамките на различните им функции в KNIC. Включването на имената им в спорните списъци не обслужвало никаква полезна цел, дори да е било уместно включването на самото KNIC ZD в списъка. При тези условия явно ставало въпрос за непропорционално ограничаване на свободата им.

348    Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

349    Тъй като настоящото основание се базира на доводи, които са почти идентични с изложените от жалбоподателите по дело T‑533/15 в рамките на изтъкнато срещу първите обжалвани актове четвърто основание, предвид доводите, изложени в точки 274—277 по-горе, същото следва да се отхвърли.

350    С оглед на всичко гореизложено, жалбата по дело T‑533/15 следва да се отхвърли, доколкото с нея се иска отмяна на вторите обжалвани актове и на Решение 2016/849.

351    Поради това жалбата по дело T‑533/15 следва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

352    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

353    Тъй като жалбоподателите по дело T‑533/15 са загубили посоченото дело, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Съвета и Комисията.

354    По дело T‑264/16, в съответствие с искането на Съвета и Комисията и тъй като KNIC е загубило делото, то следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

355    По смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Обединеното кралство следва да понесе направените от него съдебни разноски по дело T‑533/15.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбите.

2)      По дело T‑533/15 осъжда г‑н Kim Il-Su и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение, да заплатят съдебните разноски, с изключение на разноските, направени от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

3)      По дело T‑264/16 осъжда Korea National Insurance Corporation да заплати съдебните разноски.

4)      По дело T‑533/15 Обединеното кралство понася направените от него съдебни разноски.

Frimodt Nielsen Kreuschitz Półtorak

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 март 2018 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република

Ограничителни мерки срещу жалбоподателите

Производството и исканията на страните

От правна страна

По процесуалните последици от отмяната и замяната на Решение 2013/183

По реда за разглеждане на дела T 533/15 и T264/16

По жалбата по дело T 264/16

По първото основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране

По второто основание, изведено от явна грешка в преценката

По третото основание, изведено от нарушение на принципите за защита на данните

По четвъртото основание, изведено от непропорционалното ограничение на основните права

По жалбата по дело T 533/15

По жалбата на жалбоподателите по дело T 533/15 в частта ѝ относно първите обжалвани актове

– По първото основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране

– По второто основание, изведено от явна грешка в преценката

– По третото основание, изведено от нарушение на защитата на данните

– По четвъртото основание, изведено от непропорционално нарушение на основните права

По жалбата на жалбоподателите по дело T 533/15 в частта ѝ относно вторите обжалвани актове и Решение 2016/849

– По първото основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране

– По второто основание, изведено от явна грешка в преценката

– По третото основание, изведено от нарушение на защитата на данните

– По четвъртото основание, изведено от непропорционално нарушение на основните права

По съдебните разноски

*      Език на производството: английски.

1      Списъкът на другите жалбоподатели се прилага само към текста на решението, който се изпраща на страните.