РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

12 март 2009 година

Дело F-24/07

Virginie Lafleur Tighe

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Договорно наети служители — Назначаване — Класиране в степен — Бивши самостоятелни експерти — Професионален опит — Диплома — Удостоверение за приравняване — Допустимост — Съществено ново обстоятелство“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Lafleur Tighe по същество иска отмяна на решението на органа, упълномощен да сключва договори, за класирането ѝ в степен 13, стъпка 1, както личи от договора за наемането ѝ на работа, подписан на 22 декември 2005 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Характер, свързан с публичния ред — Погасяване — Възобновяване — Условие

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

Договорът между служител и институция произвежда действие от момента на подписването му и следователно от този момент може да причини вреди на служителя, ако са определени всички елементи на договора.

Тъй като са предназначени да гарантират правната сигурност, предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове имат императивен характер и са задължителни за страните и съда. Само наличието на нови и съществени обстоятелства може да обоснове подаването на молба за преразглеждане на решение като решението за класиране на служител, което не е било оспорено в предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове. За да бъде съответното обстоятелство характеризирано като „ново“, е необходимо както жалбоподателят, така и администрацията да не са знаели или да не са били в състояние да знаят за него в момента на приемане на предишното решение, което е станало окончателно. Що се отнася до „съществения“ характер, необходимо е съответното обстоятелство да може да промени съществено положението на жалбоподателя, което е в основата на първоначалното искане, довело до по-ранното решение, станало окончателно.

(вж. точки 53 и 55—57)

Позоваване на:

Съд — 26 септември 1985 г. Valentini/Комисия, 231/84, Recueil, стр. 3027, точка 14

Първоинстанционен съд — 11 юли 1997 г., Chauvin/Комисия, T‑16/97, Recueil FP стр. I‑A‑237 и II‑681, точка 32; 7 февруари 2001 г. Inpesca/Комисия, T‑186/98, Recueil, стр. II‑557, точки 50 и 51; 11 юли 2002 г. Martínez Páramo и др./Комисия, T‑137/99 и T‑18/00, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑639, точка 56; 14 февруариr 2005 г., Ravailhe/Комитет на регионите, T‑406/03, Recueil FP, стр. I‑A‑19 и II‑79, точка 57

Съд на публичната служба — 19 февруари 2008 г., R/Комисия, F‑49/07, Сборник СПС, стр. I-A-1-0000 и II-A-1-0000, точка 79, срещу което е подадена жалба, висяща пред Първоинстанционния съд, дело T‑156/08 P; 10 юли 2008 г., Maniscalco/Комисия, F‑141/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 25