ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
17 декември 2009 година
Дело T-567/08 P
Bart Nijs
срещу
Сметна палата на Европейския съюз
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Решение жалбоподателят да не бъде повишен в рамките на процедурата по повишаване за 2005 г. — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба, подадена срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 9 октомври 2008 г. по дело Nijs/Сметна палата (F‑49/06, все още непубликувано в Сборника) и с която се иска отмяна на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Bart Nijs понася направените от него съдебни разноски, както и направените от Сметната палата на Европейския съюз в настоящото производство
Резюме
1. Обжалване — Излагане на правни основания и доводи в жалбата — Неясно и объркано изложение на доводите — Недопустимост
(член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд]
2. Обжалване — Правни основания — Правно основание, изведено от констатации в предходно съдебно решение, което не е било предмет на молба за преразглеждане — Сила на пресъдено нещо — Отхвърляне
(член 44 от Статута на Съда; член 126 от Процедурния правилник на Общия съд)
1. По силата на член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд жалбата трябва да съдържа изложените правни основания и доводи на жалбоподателя. Те трябва да са посочени достатъчно точно и ясно, за да се позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да бъде допустимо правно основание, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които то се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба. В противен случай Общият съд ще сведе анализа си единствено до доводите, които е разбрал.
(вж. точка 17)
Позоваване на: Общ съд — 28 април 1993 г., дело De Hoe/Комисия, T‑85/92, Recueil, стр. II‑523, точка 20; Общ съд — 25 юли 2000 г., RJB Mining/Комисия, T‑110/98, Recueil, стр. II‑2971, точка 23; Общ съд — 11 юли 2007 г., Asklepios Kliniken/Комисия, T‑167/04, Сборник, стр. II‑2379, точки 39 и 40
2. Жалбоподател не може да упреква Съда на публичната служба, че не е преразгледал констатации в предходно решение на Общия съд, които се отнасят до него, нито че е пропуснал да събере нови доказателства от противната страна, при положение че това съдебно решение е придобило сила на пресъдено нещо, тъй като не е била подадена молба за преразглеждане по смисъла на член 44, първа алинея от Статута на Съда.
Всъщност силата на пресъдено нещо, която се отнася до фактическите и правни въпроси, които действително или по необходимост са разрешени с дадено съдебно решение, може да се постави под въпрос единствено в рамките на производство по преразглеждане. Преразглеждането предполага откриване на настъпили преди постановяване на решението фактически обстоятелства, които не са били известни на юрисдикцията, постановила това решение, както и на страната, поискала преразглеждане, и които, ако бяха взети предвид, щяха да доведат до различно разрешение на спора. По силата на разпоредбите на член 44, втора алинея от Статута на Съда във връзка с член 126 от Процедурния правилник на Общия съд производството по преразглеждането започва с решение на Общия съд, изрично посочващо съществуването на ново обстоятелство, с което се признава, че то е от характер, обуславящ преразглеждане, вследствие на молба за преразглеждане, подадена за тази цел от някоя от страните.
(вж. точки 32—34 и 39)
Позоваване на: Съд — 19 февруари 1991 г., Италия/Комисия, C‑281/89, Recueil, стр. I‑347, точка 14; Съд — 16 януари 1996 г., ISAE/VP и Interdata/Комисия, C‑130/91 REV II, Recueil, стр. I‑65, точка 6; Съд — 15 май 2008 г., Испания/Съвет, C‑442/04, Сборник, стр. I‑3517, точка 25; Общ съд — 12 ноември 1998 г., Съвет/Hankart, T‑91/96 REV, Recueil FP, стр. I‑A‑597 и II‑1809, точка 13