РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
30 април 2014 година
Дело F‑28/13
José Manuel López Cejudo
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) — Дневна надбавка — Член 10 от приложение VІІ към Правилника — Възстановяване на неоснователно платени суми — Удръжки от заплатата — Член 85 от Правилника —Умишлено подвеждане на администрацията — Разумен срок“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕАОЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н López Cejudo иска главно отмяната на меморандума от 6 юли 2012 г., с който органът по назначаване на Европейската комисия (наричан по-нататък „ОН“) информира жалбоподателя за решението си да пристъпи към възстановяване на дневните надбавки заедно със съответните лихви, които последният е получил през 1997 г. и 1998 г., както и отмяна на решението от 17 декември 2012 г., с което ОН отхвърля административната жалба на жалбоподателя във връзка с тези надбавки (наричано по-нататък „решението, с което се отхвърля административната жалба“)
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н López Cejudo да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати разноските на Европейската комисия.
Резюме
1. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Дневна надбавка — Условия за предоставяне
(членове 20 и 71 от Правилника за длъжностните лица, член 10, параграф 2 от приложение VІІ)
3. Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Условия — Явна неправомерност на плащането — Узнаване от заинтересованото лице — Критерии
(член 85 от Правилника за длъжностните лица; член 10 от приложение VІІ)
4. Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Давностен срок — Служител, умишлено подвел администрацията —Непротивопоставимост на този срок на администрацията — Нарушение на принципа за полагане на грижа — Липса
(членове 11 и 71 и член 85, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
1. Изискването, въведено с член 296, втора алинея ДФЕС, възприето и в член 25, втора алинея от Правилника, цели да даде на Съда на публичната служба възможност да упражни контрол за законосъобразност на решенията с неблагоприятни последици, а на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали тези решения са обосновани или имат порок, поради който законосъобразността им може да се оспори. Следователно мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с акта, съдържащ неблагоприятни за него последици. Когато органът по назначаването е мотивирал надлежно решението, с което отхвърля административната жалба, и това решение потвърждава меморандума, с който същият орган е информирал жалбоподателя за решението си да пристъпи към възстановяване на дневните надбавки, законосъобразността на първоначалния акт с неблагоприятни последици следва да бъде разгледана предвид мотивите, съдържащи се в решението, с което се отхвърля административната жалба, тъй като се предполага, че тези мотиви съвпадат с посочения акт. Дадено решение е достатъчно мотивирано, когато обжалваният акт е издаден в контекст, известен на засегнатото длъжностно лице вследствие на различните изслушвания на жалбоподателя пред Европейската служба за борба с измамите, и му позволява да разбере обхвата на предприетата срещу него мярка. Това е така особено когато добре написаната административна жалба на жалбоподателя говори, че той разбира причините, поради които в своя меморандум Комисията решава да пристъпи към събиране на спорните дневни надбавки.
(вж. точки 34 и 36—38)
Позоваване на:
Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, точка 22; 7 март 1990 г., Hecq/Комисия, C‑116/88 и C‑149/88, точка 26; 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, точка 50
Съд на публичната служба — 13 февруари 2012 г., Marcuccio/Комисия, F‑118/11 R, точка 73; 19 март 2013 г., Infante Garcia-Consuegra/Комисия, F‑10/12, точка 14 и цитираната съдебна практика; 11 юли 2013, Tzirani/Комисия, F‑46/11, точки 138—140
2. Когато длъжностното лице трябва да смени местопребиваването си, за да изпълни задължението си по член 20 от Правилника за длъжностните лица, дневната надбавка има за цел най-вече да компенсира разходите и неудобствата, свързани с необходимостта да пътува и да се настани временно на новото си място на работа. Така дневните надбавки се отпускат при две условия, а именно, от една страна, условието заинтересованото лице да е сменило местопребиваването си, за да изпълни задължението си по член 20 от Правилника, и от друга страна, условието да е понесло разходи или неудобства вследствие на необходимостта да пътува или временно да се настани в мястото, където работи. Тъй като тези две условия са кумулативни, дневна надбавка не би могла да се изплаща по-конкретно на длъжностно лице, което не доказва, че е понесло такива разходи или такива неудобства. Макар правото на дневна надбавка наистина да възниква още преди заинтересованото лице да е преместило пребиваването си на мястото си на работа или на новото място на работа, член 10, параграф 2, трета алинея от приложение VІІ към Правилника все пак гласи, че при всички случаи изплащането на тази надбавка се прекратява след датата, на която длъжностното лице се премести, за да изпълни изискванията на член 20 от Правилника. Ето защо датата на преместването е крайната дата, след която отпускането на дневната надбавка автоматично се прекратява. Това основание за погасяване на правото на надбавката обаче не променя факта, че за да се ползва от нея, заинтересованото лице следва да отговаря най-малко на двете условия, предвидени в член 20 от Правилника.
(вж. точки 43, 44, 46 и 47)
Позоваване на:
Съд — 5 февруари 1987 г., Mouzourakis/Парламент, 280/85, точка 9
Първоинстанционен съд — 10 юли 1992 г., Benzler/Комисия, T‑63/91, точка 20
Съд на публичната служба — 2 декември 2008 г., Baniel-Kubinova и др./Парламент, F‑131/07, точки 17 и 24; Infante Garcia-Consuegra/Комисия, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика
3. На основание член 85, първа алинея от Правилника, за да може неоснователно платена сума да бъде възстановена, е необходимо да се докаже, че получателят действително е знаел, че плащането е неоснователно, или че надплащането е било толкова явно, че получателят не е могъл да не знае за него. В това отношение от всяко длъжностно лице, което полага обичайно дължимата грижа, се очаква да е запознато с Правилника. По-нататък, предвид функционалната група, към която принадлежи засегнатото длъжностно лице, високата му степен, продължителния му стаж и съществения му опит както в областта на бюджета, така и в областта на промяната на местоназначенията, то не би могло разумно да претендира, че правната уредба относно дневните надбавки му се е струвала сложна и не е бил в състояние да извърши необходимите проверки.
(вж. точки 61—63)
Позоваване на:
Съд — 11 октомври 1979 г., Berghmans/Комисия, 142/78, точка 9
Първоинстанционен съд — 19 май 1999 г., Connolly/Комисия, T‑34/96 и T‑163/96, точка 168; 15 юли 2004 г., Gouvras/Комисия, T‑180/02 и T‑113/03, точка 111; 16 май 2007 г., F/Комисия, T‑324/04, точки 144 и 145 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 9 септември 2008 г., Ritto/Комисия, F‑18/08, точка 29; 12 март 2014 г., CR/Парламент, F‑128/12, точка 45
4. Следваната от член 85 цел най-общо е защитата на финансовите интереси на Съюза в специфичната област на отношенията между институциите на Съюза и техните служители, тоест лицата, свързани с тези институции посредством специфичното задължение за лоялност към тях, изрично припомнено в член 11 от Правилника. Член 85, втора алинея, второ изречение има предвид случая, при който с постъпка, чиято цел е да се възползва от неоснователно плащане, служителят умишлено е подвел органа по назначаването, по-специално като е пропуснал да му предостави цялата информация относно личното си положение или като е пропуснал да го уведоми за промените в личното си положение, или още като е предприел ходове да направи по-трудно за органа по назначаване разкриването на неоснователния характер на полученото плащане, включително чрез предоставяне на погрешна или неточна информация.
Дневната надбавка обаче се изплаща многократно във времето. Следователно заинтересованото лице трябва да отговаря на условията за отпускането ѝ не само към момента на подаване на първоначалното искане, но и през целия период на изплащане на тези надбавки. Ето защо то е длъжно, по-специално по силата на задължението за лоялност, да информира своята администрация за всяка промяна, която може да засегне правото му на въпросната надбавка. Впрочем при съмнения в основателността на плащанията на дневните надбавки заинтересованото лице е можело да постави въпроса пред своята администрация и да изложи пред нея своето тълкуване на член 10 от приложение VІІ към Правилника, за да си гарантира изплащането на съществената част на надбавките, предвидени съгласно член 71 от Правилника.
Следва да бъде отхвърлен като неоснователен и доводът, че по същество, за да се позове на член 85, втора алинея, второ изречение от Правилника, администрацията би трябвало да може да докаже в петгодишен срок от допускане на нередността, че е била подведена вследствие умисъл от страна на заинтересованото лице, а ако не докаже това, следвало да се счита, че е изтекла погасителната давност. В действителност подобен довод противоречи на самия текст на тази разпоредба, и ако бъде възприет, той изцяло би лишил тази разпоредба от полезно действие. По-нататък, предвид неговата воля да подведе органа по назначаването, заинтересованото лице не би могло да упрекне органа по назначаването, че не е изпълнил задължението си за полагане на грижа, при положение че именно длъжностното лице не е изпълнило задължението си за лоялност, изрично припомнено в член 11 от Правилника.
(вж. точки 66, 67, 69, 78, 79 и 103)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 29 септември 2005 г., Thommes/Комисия, T‑195/03, точка 126
Съд на публичната служба — CR/Парламент, посочено по-горе, точка 61