РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

16 юни 2015 година(*)

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на банани в Италия, Гърция и Португалия — Съгласуване при определянето на цените — Допустимост на доказателствата — Право на защита — Злоупотреба с власт — Доказване на нарушението — Определяне на размера на глобата“

По дело T‑655/11,

FSL Holdings, установено в Антверпен (Белгия),

Firma Léon Van Parys, установено в Антверпен,

Pacific Fruit Company Italy SpA, установено в Рим (Италия),

за които се явяват P. Vlaemminck, C. Verdonck, B. Van Vooren и B. Gielen, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват M. Kellerbauer и A. Biolan, в качеството на представители,

ответник,

с предмет, главно, искане за отмяна на Решение C(2011) 7273 окончателен на Комисията от 12 октомври 2011 година относно производство по член 101 [ДФЕС] (Дело COMP/39482 — Екзотични плодове (Банани) и, при условията на евентуалност, искане за намаляване на глобата,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro (докладчик), председател, S. Gervasoni и L. Madise, съдии,

секретар: L. Grzegorczyk, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 ноември 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства в основата на спора

1        С настоящата жалба FSL Holdings (наричано по-нататък „FSL“), Firma Léon Van Parys (наричано по-нататък „LVP“) и Pacific Fruit Company Italy SpA (наричано по-нататък „PFCI“) (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“ или „Pacific“) искат отмяната на Решение C(2011) 7273 окончателен на Комисията от 12 октомври 2011 година относно производство по член 101 [ДФЕС] (Дело COMP/39482 — Екзотични плодове (Банани) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2        Жалбоподателите упражняват дейности по внос, пускане на пазара и продажба на банани с марката Bonita в Европа (съображение 14 от обжалваното решение). LVP, PFCI и субектите, участващи в същата група и свързани със сектора на бананите в Европа, могат да бъдат обозначени, в зависимост от източника на информация, като „Pacific“, „Pacific Fruit“, „Bonita“ или „Noboa“, поради принадлежността на марката Bonita към групата Noboa (съображения 15 и 16 от обжалваното решение).

3        На 8 април 2005 г. Chiquita Brands International Inc. (наричано по-нататък „Chiquita“) подава заявление за освобождаване от глоби по силата на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2002 г.“) за разпространението и пускането на пазара на банани, както и на ананаси и други внасяни в Европа пресни плодове. Това заявление е заведено като дело под номер COMP/39188 — Банани (съображение 79 от обжалваното решение).

4        На 3 май 2005 г. Комисията на Европейските общности предоставя на Chiquita условно освобождаване от глоби в приложение на параграф 8, буква a) от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. за предполагаем таен картел, отнасящ се за продажбите на банани и ананаси в Европейското икономическо пространство (ЕИП) (съображения 79 и 345 от обжалваното решение).

5        На 15 октомври 2008 г. Комисията приема Решение C(2008) 5955 окончателен относно производство по член [101 ДФЕС] (дело COMP/39188 — Банани) (резюме в ОВ C 189, 2009 г., стр. 12, наричано по-нататък „решението по дело COMP/39188 — Банани“), в което се установява, че към съответния момент, под определящото влияние на групата Del Monte, Chiquita, групата Dole и Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert & Co. KG (наричано по-нататък „Weichert“) са нарушили член 81 ЕО, като са започнали упражняването на съгласувана практика, чрез която са съгласували референтните цени на бананите, определяни от тях ежеседмично за Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Германия, Люксембург, Нидерландия и Швеция между 2000 г. и 2002 г. (съображение 80 от обжалваното решение).

6        В рамките на разследването по дело COMP/39188 — Банани, Комисията извършва проверки в помещенията на няколко вносители на банани, по-специално в тези на LVP в Антверпен (Белгия), и на 20 юли 2007 г. адресира изложение на възраженията до няколко вносители на банани, сред които FSL и LVP, като последните обаче в крайна сметка не са сред адресатите на решението по дело COMP/39188 — Банани.

7        На 26 юли 2007 г. в Комисията постъпват копия на документи от италианската данъчна полиция, получени по време на проверка, извършена в дома и работното място на служител на Pacific в рамките на национално разследване (съображение 81 от обжалваното решение).

8        На 26 ноември 2007 г. Chiquita е уведомено устно от генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията, че на 28 ноември 2007 г. служителите на тази институция ще извършат проверка в помещенията на Chiquita Italia SpA. По този повод Chiquita е уведомено, че ще бъде проведено разследване за Южна Европа по дело под номер COMP/39482 — Екзотични плодове (Банани), и на това предприятие е припомнено, че е получило условно освобождаване от глоби за Европейската общност в нейната цялост, както и че то е задължено да сътрудничи (съображение 82 от обжалваното решение).

9        От 28 до 30 ноември 2007 г. Комисията извършва проверки в служебните помещения на вносители на банани в Италия и Испания в приложение на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображение 83 от обжалваното решение).

10      В хода на разследването Комисията изпраща няколко искания за предоставяне на информация до страните и клиентите, както и до други участници на пазара, по-специално до пристанищата и пристанищните власти, страните са приканени да представят отново някои сведения и доказателства, фигуриращи в преписката от разследването по дело COMP/39188 — Банани, а Chiquita е приканено да определи кои части от неговите устни изявления по посоченото дело счита, че са свързани и с това разследване (съображение 84 от обжалваното решение). На 9 февруари 2009 г. ГД „Конкуренция“ изпраща на Chiquita писмо, в което се обобщава положението, свързано със сътрудничеството му по силата на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. (съображение 85 от обжалваното решение).

11      На 10 декември 2009 г. Комисията приема изложение на възраженията по дело COMP/39482 — Екзотични плодове (Банани), срещу Chiquita, Fruit Shippers Ltd и жалбоподателите. След като им е предоставен достъп до преписката, всички адресати на обжалваното решение представят пред Комисията становищата си и вземат участие в устното изслушване, проведено на 18 юни 2010 г. (съображения 87 и 88 от обжалваното решение).

12      На 12 октомври 2011 г. Комисията приема обжалваното решение.

 Обжалваното решение

13      Комисията посочва, че обжалваното решение засяга картел между Chiquita и Pacific в областта на вноса, пускането на пазара и продажбата на банани в Гърция, Италия и Португалия („Южноевропейският регион“) в периода между 28 юли 2004 г. и 8 април 2005 г. (съображения 1, 73, 93—95, 306 и 330 от обжалваното решение).

14      Стоката, предмет на проведеното от Комисията производство, са бананите (пресни плодове), като обжалваното решение обхваща както незрелите банани (зелени), така и зрелите (жълти). Бананите се разглеждат като налична целогодишно стока, пускана на пазара ежеседмично, чието търсене варира леко в зависимост от сезона, тъй като е по-търсена през първите шест месеца на годината и по-малко през горещите летни месеци. Бананите се продават под определена марка или без марка и произходът им е от Европейския съюз, от страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) или от страните извън АКТБ. Бананите от последната група страни обикновено се внасят в Съюза от Карибите, Централна и Южна Америка и някои страни от Африка, като се транспортират в хладилни кораби към европейски пристанища (съображения 2 и 3 от обжалваното решение).

15      През разглеждания в обжалваното решение период вносът на банани в Европейската общност се е уреждал от Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета от 13 февруари 1993 година относно общата организация на пазара на банани (ОВ L 47, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 12, стр. 110), предвиждащ режим, основан на квоти и тарифи за внос. Квотите за внос на банани са се определяли годишно и са се разпределяли на тримесечие с ограничена гъвкавост между тримесечията на една календарна година (съображение 53 от обжалваното решение).

16      В сектора на бананите се е правело разграничение между три категории на тази стока: първокачествени банани с марката Chiquita, банани втора категория с марката Dole и Del Monte и такива трета категория, наричани „други“, включващи няколко други марки, по-специално марката Bonita на Pacific или марката Consul на Chiquita. Това разделение по марки се е отразявало на ценообразуването при бананите (съображение 27 от обжалваното решение).

17      Що се отнася до цените, в сектора на бананите се е правело разграничение между цени „T1“ и „T2“, като с „T1“ са се обозначавали цените „доставено, мито неплатено“, тоест невключващи митата и лицензиите, докато с „T2“ са се обозначавали цените „доставено, мито платено“ (съображение 29 от обжалваното решение).

18      Секторът на бананите в Италия, Гърция и Португалия е действал на две равнища — а именно „зелено“ равнище, включващо продажбата от вносителите на незрели банани на цехове за зреене и търговци на едро, и „жълто“ равнище, състоящо се в продажбата от цеховете за зреене, вносителите, продаващи жълти банани, и търговците на едро на други търговци на едро, супермаркети или търговци на дребно. По време на разглеждания период Chiquita и Pacific са продавали почти изключително зелени банани в Южноевропейския регион, без обаче да са сключвали дългосрочно споразумение или рамков договор с търговци на едро или цехове за зреене (съображения 31, 32 и 39 от обжалваното решение).

19      Комисията посочва, че цената на „жълтите“ банани се е образувала от цената на „зелените“, определяна една до две седмици по-рано, увеличена с фактурирания за зреенето марж и други разходи, като този марж не е бил еднакъв в Южноевропейския регион, а взаимовръзката между цените на зелените и на жълтите банани там е била по-слаба, отколкото в други части на Съюза (съображение 33 от обжалваното решение).

20      В обжалваното решение терминът „цена“, използван без други пояснения, се отнася за цена T2 „зелени“ (преди отстъпките и намаленията), съответно за първата марка на всяка от страните, а именно Chiquita или Bonita (съображение 42 от обжалваното решение).

21      Основните действащи лица, участващи в определянето на цените в рамките на Chiquita в Южна Европа, са били г‑н C1, който към момента на настъпване на обстоятелствата е изпълнявал по-специално длъжността на [поверително](1), и г‑н C2, [поверително]. Основните действащи лица в Pacific са били г‑н P1, [поверително], и г‑н P2, [поверително]. Освен това по време на разглеждания период [поверително] са били г‑н P3 [поверително] и г‑н P4 [поверително] (съображения 12 и 18 от обжалваното решение).

22      Комисията пояснява, че в периода от 28 юли 2004 г. поне до „седмица на пускане на пазара 15“ на 2005 г. Chiquita и Pacific са съгласували ценовата си стратегия в Гърция, Италия и Португалия по отношение на бъдещите цени, ценовите равнища и ценовите движения и/или тенденции и са обменяли информация относно бъдещото пазарно поведение, що се отнася до цените (съображения 94 и 187 от обжалваното решение).

23      Според Комисията разглежданите факти представляват споразумение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в смисъл че съответните предприятия изрично са се договорили за определено поведение на пазара, с цел да заменят съзнателно рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си. Освен това според Комисията, макар да не е трябвало да се доказва, че страните изрично са договорили общ план, който представлява споразумение, въпросното поведение или определени аспекти от него все пак са представлявали съгласувана практика по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и връзките между страните са оказали въздействие върху възприетото от тях поведение при определянето на цените на бананите за Южна Европа (съображения 188—195 от обжалваното решение).

24      Комисията счита, че възприетото от страните поведение представлява едно-единствено и продължено нарушение на член 101 ДФЕС, тъй като наблюдаваните споразумения и/или съгласувани практики са били част от една цялостна система, имаща за цел да определи насоките на действието им на пазара и да ограничи индивидуалното им търговско поведение с оглед на преследване на еднакъв антиконкурентен стремеж и единствена икономическа цел, а именно ограничаването или нарушаването на нормалното движение на цените в сектора на бананите в Италия, Гърция и Португалия и обменът на информация по този въпрос (съображения 209—213 от обжалваното решение).

25      Комисията уточнява, че Регламент № 26 на Съвета от 4 април 1962 година относно прилагане на някои правила за конкуренция при производство и търговия със селскостопански продукти (ОВ 30, 1962 г., стр. 993; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 1, стр. 3) — който е бил в сила към момента на настъпване на обстоятелствата и съгласно който член 101 ДФЕС се е прилагал по отношение на всички споразумения, решения и практики, свързани с производството или търговията с различни продукти, в това число плодовете — е предвиждал в член 2 изключения от прилагането на член 101 ДФЕС. Тъй като условията за прилагане на тези изключения в случая не са били изпълнени, Комисията заключава, че разглежданите практики не са могли да бъдат освободени по силата на член 2 от Регламент № 26 (съображения 172—174 от обжалваното решение).

26      Що се отнася до определянето на размера на глобите, в обжалваното решение Комисията прилага разпоредби на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“), и на Известието относно сътрудничеството от 2002 г.

27      Комисията определя основен размер на подлежащата на налагане глоба, съответстващ на размер, който може да достигне 30 % от стойността на засегнатите продажби на предприятието, в зависимост от степента на тежест на нарушението, умножен по броя на годините участие на предприятието в нарушението, както и на допълнителен размер между 15 % и 25 % от стойността на продажбите, независещ от продължителността на участие в нарушението (съображение 319 от обжалваното решение).

28      Въз основа на тези изчисления са формирани следните основни размери на подлежащата на налагане глоба:

–        47 922 000 EUR за Chiquita,

–        11 149 000 EUR за Pacific (съображение 334 от обжалваното решение).

29      В светлината на особените обстоятелства по дело COMP/39188 — Банани (вж. точка 5 по-горе) основният размер на глобата е намален с 60 % по това дело, за да се отчетат особеният регулаторен режим в сектора на бананите, както и фактът, че съгласуването се е отнасяло за референтните цени. Тъй като тази съвкупност от обстоятелства не е налице в конкретния случай, Комисията решава, че следва да се приложи намаление само от 20 % от основния размер за всички засегнати предприятия. Така Комисията посочва, че въпреки в голяма степен идентичния характер на регулаторните режими, приложими към момента на нарушението по дело COMP/39188 — Банани, и по настоящото дело, в случая определянето на цените не се е отнасяло за референтни цени — каквито не са съществували в Южна Европа, и че са били налице дори и доказателства за включване в тайното договаряне и на цени, които са били на равнищата на действителните цени (съображения 336—340 от обжалваното решение).

30      След тази корекция основните размери на подлежащите на налагане глоби се определят, както следва:

–        38 337 600 EUR за Chiquita,

–        8 919 200 EUR за Pacific (съображение 341 от обжалваното решение).

31      Chiquita се е ползвало от освобождаване от глоби по силата на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. (съображения 345—352 от обжалваното решение). Тъй като за Pacific не е била извършена никаква друга корекция, засягащият го закръглен окончателен размер на глобата възлиза на 8 919 000 EUR.

32      Диспозитивът на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Следните предприятия са нарушили член 101 от Договора, като от 28 юли 2004 г. до 8 април 2005 г. са участвали в едно-единствено и продължено споразумение и/или една-единствена и продължена съгласувана практика за определянето на продажната цена на бананите в три южноевропейски страни, а именно Италия, Гърция и Португалия:

а)      Chiquita Brands International, Inc., Chiquita Banana Company BV, Chiquita Italia SpA;

б)      FSL Holdings NV, Firma Leon Van Parys NV, Pacific Fruit Company Italy SpA.

Член 2

За посоченото в член 1 нарушение или съответно нарушения се налагат следните глоби:

а)      Chiquita Brands International, Inc., Chiquita Banana Company BV, Chiquita Italia SpA, отговорни съвместно и солидарно: 0 EUR;

б)      FSL Holdings NV, Firma Leon Van Parys NV, Pacific Fruit Company Italy SpA, отговорни съвместно и солидарно: 8 919 000 EUR.

[…]“ [неофициален превод].

 Производство и искания на страните

33      На 22 декември 2011 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

34      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, поставя на Комисията писмен въпрос и приканва страните да представят документи. Страните изпълняват тези искания в определения срок. Комисията при все това отказва да представи някои от изисканите документи, като изтъква поверителния им характер.

35      С определение от 24 октомври 2014 г. Общият съд разпорежда на Комисията съгласно член 65, буква б), член 66, параграф 1 и член 67, параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник да представи документи, за които е посочила, че имат поверителен характер. Комисията е направила това в предписания срок. След като Общият съд приема, че посочените документи не са необходими за решаването на спора, те са оттеглени от преписката и не са предоставени на жалбоподателите.

36      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 4 ноември 2014 г.

37      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        главно, да отмени обжалваното решение, доколкото в него се поддържа, че са нарушили член 101 ДФЕС (отмяна на членове 1 и 2 от обжалваното решение в частта, в която то се отнася за тях),

–        при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото с него им се налага глоба от 8 919 000 EUR, и да намали глобата в съответствие с изтъкнатите в жалбата доводи,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

38      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски в настоящото производство.

 От правна страна

39      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват четири основания. Първото е изведено от наличието на съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на защита. Второто е изведено от злоупотреба с власт. Третото е изведено от неправилния характер на обжалваното решение, доколкото в него не е доказано надлежно, че жалбоподателите са извършили нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, от неправилна преценка на доказателствата, както и от непригодността на представените доказателства да послужат в подкрепа на констатацията за нарушение. Накрая, четвъртото основание е изведено от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на Насоките от 2006 г. поради неправилна преценка на тежестта и продължителността на нарушението и на смекчаващите обстоятелства, както и от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация при изчисляването на глобата.

40      В уводна част, озаглавена „Описание на засегнатия сектор“, жалбоподателите излагат съображения относно характеристиките на европейския пазар на банани като цяло и конкретно на южноевропейския. В съдебното заседание жалбоподателите уточняват, че частите от писменото им становище, посветени на този въпрос, са били предназначени да представят на Общия съд пояснение на контекста по делото и не са съдържали конкретни оплаквания срещу обжалваното решение, както е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

I –  По главното искане за отмяна на обжалваното решение

 А – По основанието, изведено от наличието на съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на защита

41      В рамките на първото си основание жалбоподателите изтъкват наличието на съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на защита поради това, че Комисията е използвала документи, получени единствено за целите на национално данъчно разследване, както и документи от други преписки, и че е упражнила неправомерно влияние върху заявилото освобождаване от глоби дружество. Фактическите обстоятелства, изтъкнати в подкрепа на това последно оплакване, обаче са същите като тези в подкрепа на основанието, изведено от злоупотреба с власт — нещо, което жалбоподателите потвърждават в съдебното заседание — така че тези обстоятелства следва да се разгледат в рамките на анализа на посоченото основание.

1.     Предварителни бележки

42      На първо място следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика доминиращият принцип в правото на Съюза е този на свободата при събирането на доказателства, като единственият критерий за преценка на представените доказателства е достоверността им (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 273, Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, T‑50/00, Recueil, стр. II‑2395, точка 72 и Решение на Общия съд от 12 декември 2012 г. по дело Almamet/Комисия, T‑410/09, точка 38).

43      Както обаче е видно от друга постоянна съдебна практика, спазването на основните права е условие за законосъобразност на актовете на Съюза и той не може да допуска мерки, които са несъвместими със спазването на тези права (вж. Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351, точка 284 и цитираната съдебна практика; Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, Сборник, стр. II‑3967, точка 70 и Решение на Общия съд по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 39).

44      Следователно правото на Съюза не би могло да допусне доказателства, събрани при пълно неспазване на процесуалните действия, предвидени за тяхното събиране и имащи за цел да защитят основните права на заинтересованите лица. Извършването на съответните процесуални действия поради това трябва да се разглежда като съществено процесуално изискване по смисъла на член 263, параграф 2 ДФЕС. Съгласно съдебната практика обаче същественото процесуално нарушение поражда последици независимо от въпроса дали то е причинило вреда на лицето, което се позовава на него (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 април 2000 г. по дело Комисия/ICI, C‑286/95 P, Recueil, стр. I‑2341, точки 42 и 52, и Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 39).

45      В това отношение е полезно да се отбележи, че вече е постановено, че законосъобразността на предаването на Комисията от национален прокурор или от компетентните органи по конкуренцията на сведения, събрани при прилагане на националното наказателно право, е въпрос, който се урежда от вътрешното право. Освен това съдът на Съюза не е компетентен да контролира законосъобразността, от гледна точка на вътрешното право, на акт, приет от национален орган (вж. Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сборник, стр. I‑829, точка 62 и Решение от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 42 по-горе, точка 86 и цитираната съдебна практика).

46      При това положение, след като предаването на въпросните документи не е било обявено за незаконно от национална юрисдикция, няма основание да се смята, че тези документи са недопустими доказателства, които следва да бъдат извадени от преписката (Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 45 по-горе, точка 63).

47      На второ място, важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика правото на защита във всяко производство, което би могло да приключи с налагане на санкции, по-точно на глоби или на периодични имуществени санкции, каквото е предвидено в Регламент № 1/2003, е основно право — част от общите принципи на правото, за чието спазване следи съдът на Съюза (вж. Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 21 и цитираната съдебна практика).

48      В това отношение следва да се припомни, че административното производство по Регламент № 1/2003, което се провежда пред Комисията, се разделя на две отделни последователни фази, всяка от които има своя собствена вътрешна логика, а именно, от една страна, фаза на предварително разследване, и от друга — състезателна фаза. Фазата на предварителното разследване, през която Комисията упражнява предвидените в този регламент правомощия за разследване и която продължава до изложението на възраженията, е предназначена да позволи на Комисията да събере всички релевантни доказателства, които потвърждават или не наличието на нарушение на нормите на конкуренцията, и да приеме първоначална позиция във връзка с общата насока и по-нататъшния ход на производството. Обратно на това, състезателната фаза, обхващаща периода от изложението на възраженията до приемането на окончателно решение, трябва да позволи на Комисията да се произнесе окончателно по твърдяното нарушение (вж. Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точка 27 и Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 24 и цитираната съдебна практика).

49      От една страна, що се отнася до фазата на предварителното разследване, началният ѝ момент е датата, на която, упражнявайки предоставените ѝ с членове 18 и 20 от Регламент № 1/2003 правомощия, Комисията приема мерки, които включват обвинение в извършване на нарушение и имат значително отражение върху положението на заподозрените предприятия (Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 182 и Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точка 38; Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 25).

50      От друга страна, от съдебната практика е видно, че чрез изложението на възраженията засегнатото предприятие се информира едва в началото на административната състезателна фаза на производството за всички основни доказателства, на които Комисията се позовава на този етап от производството, и това предприятие разполага с право на достъп до преписката с цел осигуряване на ефективното упражняване на правото му на защита. Ето защо съответното предприятие може да се позовава на правото си на защита в пълен обем едва след изпращане на изложението на възраженията (вж. Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 25 и цитираната съдебна практика). Всъщност, ако това право се разпростре за периода, предхождащ изпращането на изложението на възраженията, ефективността на разследването на Комисията би била намалена, тъй като още по време на фазата на предварителното разследване засегнатото предприятие би било в състояние да установи сведенията, известни на Комисията, а следователно и тези, които все още биха могли да бъдат укрити от нея (Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 45 по-горе, точка 60 и Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 25).

51      Също така е вярно, че предприеманите от Комисията действия по събирането на доказателства във фазата на предварителното разследване, и по-специално исканията за предоставяне на информация и проверките по силата на членове 18 и 20 от Регламент № 1/2003, по естеството си включват обвинение в извършване на нарушение и могат да имат съществено отражение върху положението на заподозрените предприятия. Следователно е важно да се избягва възможността за непоправимо увреждане на правото на защита в хода на тази фаза от административното производство, тъй като предприетите действия по събиране на доказателства могат да имат решаващо значение за осигуряването на доказателства относно неправомерния характер на действията на предприятия, които могат да доведат до ангажиране на тяхната отговорност (вж. Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 26 и цитираната съдебна практика).

52      Така член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 налага на Комисията да мотивира решението, с което се разпорежда проверка, като посочи предмета и целта ѝ — което представлява основно изискване, за да се разкрие обоснованият характер на предвидената намеса в съответните предприятия, както и да се даде възможност на последните да установят какъв е обхватът на тяхното задължение за съдействие, като същевременно се гарантира правото им на защита (Решение на Съда от 21 септември 1989 г. по дело Hoechst/Комисия, 46/87 и 227/88, Recueil, стр. 2859, точка 29 и Решение на Съда от 22 октомври 2002 г. по дело Roquette Frères, C‑94/00, Recueil, стр. I‑9011, точка 47; Решение на Общия съд от 11 декември 2003 г. по дело Minoan Lines/Комисия, T‑66/99, Recueil, стр. II‑5515, точка 54, Решение на Общия съд от 8 март 2007 г. по дело France Télécom/Комисия, T‑339/04, Сборник, стр. II‑521, точка 57 и Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 28).

53      Така Комисията е длъжна да посочи възможно най-точно какво се издирва и обстоятелствата, които трябва да бъдат проверени. Това изискване е годно да гарантира правото на защита на засегнатото предприятие, доколкото това право би се оказало сериозно накърнено, ако по отношение на предприятията Комисията може да се позовава на доказателства, събрани в хода на проверка, но без връзка с нейния предмет и цел (Решение на Съда от 17 октомври 1989 г. по дело Dow Benelux/Комисия, 85/87, Recueil, стр. 3137, точка 18 и Решение на Съда по дело Roquette Frères, точка 52 по-горе, точка 48; Решение по дело Minoan Lines/Комисия, точка 52 по-горе, точка 55 и Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 29).

54      Макар следователно от съдебната практика да следва, че информацията, събрана от Комисията в хода на проверки, не трябва да се използва с цел, различна от посочената в пълномощното или решението за проверка, от това не може да се заключи, че на Комисията е забранено да образува производство по разследване, за да провери точността или да допълни информацията, с която се е запознала случайно в хода на предходна проверка, когато тази информация сочи, че е налице поведение, което противоречи на предвидените в Договора правила на конкуренцията, тъй като подобна забрана би надхвърлила необходимото за запазването на професионалната тайна и правото на защита и би представлявала необосновано препятствие пред осъществяването от Комисията на нейната задача да следи за спазването на правилата на конкуренцията във вътрешния пазар и да разкрива нарушенията на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС (Решение по дело Dow Benelux/Комисия, точка 53 по-горе, точки 17—19 и Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 49 по-горе, точки 298—301; Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 30).

55      В рамките на такова ново разследване Комисията има право да поиска нови копия на документите, получени по време на първото разследване, и да ги използва вече като доказателствени средства по делото, в рамките на което се провежда второто разследване, без правото на защита на съответните предприятия да се окаже засегнато от това (вж. в този смисъл Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 49 по-горе, точки 303—305 и Решение по дело Almamet/Комисия, точка 42 по-горе, точка 30).

56      На трето място, следва да се отбележи, че решението за разделяне на производството — което е равнозначно на започването на едно или повече нови производства по разследване — попада в обхвата на дискреционната компетентност на Комисията при упражняването на предоставените ѝ с Договора прерогативи в областта на правото на конкуренция (вж. в този смисъл Решение по дело Dow Benelux/Комисия, точка 53 по-горе, точки 17—19, Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 49 по-горе, точки 446—449 и Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело Wieland-Werke и др./Комисия, T‑11/05, непубликувано в Сборника, точка 101).

57      Така Комисията има право да разделя или съединява производствата по обективни съображения (Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, T‑30/05, непубликувано в Сборника, точка 64 и Решение на Общия съд от 13 юли 2011 г. по дело Polimeri Europa/Комисия, T‑59/07, Сборник, стр. II‑4687, точка 100).

58      Именно в светлината на тези принципи следва да се разгледа изтъкнатото от жалбоподателите основание.

2.     По оплакването, изведено от използването като доказателства на документи, предадени от италианския данъчен орган

59      Жалбоподателите припомнят, че твърденията на Комисията в голямата си част са основани на документи, предадени от италианския данъчен орган Guardia di Finanza (Финансова полиция), иззети от него по време на национално данъчно разследване — а именно ръкописните бележки на г‑н P1.

60      Жалбоподателите изтъкват, че не са били уведомени за предаването на тези документи, които били съхранявани в преписката на Комисията в продължение на почти две години, преди да им бъдат предоставени, така че те не могли да се позоват на италианските процесуални гаранции, за да възпрепятстват предоставянето на въпросните документи на Комисията и използването им по време на разследването, нито да упражнят правото си на защита.

61      Според жалбоподателите установените в член 12, параграф 1 от Регламент № 1/2003 минимални процесуални гаранции, които в случая следва да се приложат по аналогия, не допускат използването на разглежданите документи в рамките на настоящото производство. Освен това разрешението, което Guardia di Finanza получава от Procuratore della Repubblica (прокурор на Републиката) в Рим (Италия), да използва посочените документи за административни цели, не можело да обхваща настоящото производство, тъй като налаганите от Комисията глоби в областта на конкуренцията били с наказателен характер по смисъла на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

62      Поради това жалбоподателите искат разглежданите документи да бъдат заличени от преписката и да не се вземат предвид като доказателства в рамките на настоящото дело.

63      Комисията поддържа, че законосъобразността на предаването от националните органи на документи, получени в приложение на националното наказателно право, зависи от националното законодателство, като даден документ се счита за недопустим само ако национална юрисдикция е постановила, че предаването му е било незаконно. В случая обаче римският Procuratore della Repubblica, напротив, е разрешил използването на въпросните документи за административни цели. В това отношение Комисията отхвърля твърдението, че производствата по силата на правото на конкуренция на Съюза са с наказателен характер.

64      Освен това Комисията изтъква, че член 12, параграф 2 от Регламент № 1/2003 се отнася само до обмена на информация в рамките на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) и не забранява на Комисията да получава документи с произход от други източници.

65      Следва да се направи разграничение между въпроса за допустимостта на предадените от италианските органи документи като доказателства по настоящото дело и въпроса за гарантирането на правото на защита на жалбоподателите. Всъщност от доводите на жалбоподателите е видно, че те, от една страна, оспорват допустимостта на посочените документи като доказателства, и от друга, изтъкват нарушение на правото на защита.

 а) По документите, чиято допустимост като доказателства се оспорва

66      От самото начало следва да се отбележи, че сред предадените от Guardia di Finanza на Комисията документи, тя е използвала четири страници с бележки на г‑н P1 като доказателства по настоящото дело, а именно две страници с бележки във връзка с обяда на 28 юли 2004 г. и две страници с бележки от август 2004 г. Освен тези четири страници Комисията посочва няколко други предадени от Guardia di Finanza страници с бележки на г‑н P1, за да потвърди достоверността на доказателствата за нарушението, а именно достоверността на бележките на г‑н P1 (вж. точка 210 по-долу) и неговото пряко участие в управлението на Pacific (вж. точка 296 по-долу), без обаче да се основава на тези страници като доказателства за нарушението.

67      С оглед на четирите страници с бележки, използвани като доказателства за нарушението, следва да се отбележи, видно от преписката, че двете страници с бележки във връзка с обяда на 28 юли 2004 г. също са били намерени от Комисията по време на проведените в Рим проверки на Pacific.

68      Поради това се налага изводът, че двете страници с бележки във връзка с обяда на 28 юли 2004 г. се съдържат в преписката по настоящото дело независимо от въпроса за допустимостта на предадените от Guardia di Finanza документи. Впрочем в съдебното заседание жалбоподателите потвърждават, че не оспорват нито законосъобразността на проверките, извършени от Комисията в рамките на настоящото дело — както е отбелязано в протокола от съдебното заседание — нито, следователно, допустимостта като доказателства на събраните по време на тези проверки документи.

69      При всички положения, от цитираната в точки 54 и 55 по-горе съдебна практика е видно, че макар информацията, събрана от Комисията в хода на проверки, да не трябва да се използва с цел, различна от посочената в пълномощното или решението за проверка, от това не може да се заключи, че на Комисията е забранено да образува процедура по разследване, за да провери точността или да допълни информацията, с която се е запознала случайно в хода на предходна проверка, когато тази информация сочи, че е налице поведение, което противоречи на предвидените в Договора правила на конкуренцията, и че в рамките на такова ново разследване Комисията има право да поиска нови копия на документите, получени по време на първото разследване, и да ги използва вече като доказателствени средства по делото, в рамките на което се провежда второто разследване, без правото на защита на съответните предприятия да се окаже засегнато от това.

70      От изложеното по-горе следва, че единствените предадени от Guardia di Finanza документи, на които Комисията се е основала като доказателства за нарушението в рамките на настоящото дело и чиято допустимост се оспорва, са двете страници с бележки от август 2004 г.

 б) По допустимостта на документите, предадени от италианския данъчен орган като доказателства

71      Жалбоподателите поддържат, че гаранциите, закриляни с член 12, параграф 2 от Регламент № 1/2003, съгласно който обменената между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки информация може да се използва като доказателство само „във връзка с предмета, за който е събрана от предаващия орган“, в случая не допускат използването на документите, предадени от италианските данъчни органи, като доказателства.

72      Според жалбоподателите, макар по принцип да е приложим единствено в рамките на ЕМК, Регламент № 1/2003 въвежда съвкупност от минимални норми и процесуални гаранции, чието приложно поле трябва да се разшири по отношение на цялата информация, използвана от Комисията като доказателство при разследване в областта на конкуренцията. Всяко друго тълкуване щяло да доведе до необоснована разлика, разрешаваща на Комисията да си сътрудничи с националните органи, които не са част от ЕМК, за да получи доказателства по един по-малко ограничителен и регламентиран начин, и позволяваща на тази институция да заобиколи процесуалните гаранции и ограниченията, предвидени в Регламент № 1/2003.

73      Жалбоподателите изтъкват, че поради това разглежданите в случая документи са можели да се използват като доказателства единствено в националното данъчно разследване, за чиито цели са били събрани, но не и в разследване в областта на конкуренцията за доказването на нарушение на член 101 ДФЕС. Всяко друго тълкуване водело до нарушение на устоите на правото им на защита, както и на вътрешните процесуални правила, конкретно приложими за разследванията в областта на конкуренцията.

74      Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени. Не може да се поддържа, че използването от Комисията като доказателства в уреждано от Регламент № 1/2003 производство на документи, събрани от каквито и да е национални органи за цели, различни от прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, и за цели, различни от тези на провежданото от Комисията разследване, представлява нарушение на установените в член 12, параграф 2 от Регламент № 1/2003 гаранции.

75      В това отношение следва да се припомни, че Регламент № 1/2003 поставя край на предходния централизиран режим и предвижда, съобразно с принципа на субсидиарност, по-широко обединяване на националните органи по конкуренция, като за тази цел ги овластява да прилагат правото на конкуренцията на Съюза. Структурата на регламента се основава на тясното сътрудничество, което следва да се развива между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки, обединени в мрежа (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 март 2007 г. по дело France Télécom/Комисия, T‑339/04, Сборник, стр. II‑521, точка 79).

76      Така член 12 от Регламент № 1/2003, който е част от глава IV със заглавие „Сътрудничество“, има за цел да уреди обмена на информация в образуваната от Комисията и органите по конкуренция на държавите членки мрежа, за да позволи движението на информация в рамките на тази мрежа, като същевременно осигури на предприятията спазването на подходящи процесуални гаранции.

77      В изложението на мотивите, съпътстващо предложението за Регламент № 1/2003, Комисията обяснява следното:

„Параграф 1 [от член 12] въвежда правно основание за всеки обмен на информация между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки и за използването ѝ като доказателствено средство в производствата по прилагане на общностното право на конкуренцията […] Целта е да позволи дадено дело да се прехвърли от един орган по конкуренция към друг в интерес на ефикасното разпределение на делата. С параграф 2 се въвеждат ограничения за използването на предаваната по силата на параграф 1 информация, за да се осигури, че съответните предприятия се ползват от подходящи процесуални гаранции“ [неофициален превод].

78      Установената с член 12, параграф 2 от Регламент № 1/2003 забрана да се използва информация, събрана от Комисията и органите по конкуренция на държавите членки в приложение на правомощията им за разследване, като доказателство, за цели, различни от тази, за която е била получена, отговаря на конкретна потребност, а именно необходимостта да се осигури спазването на процесуалните гаранции, присъщи за събирането на информация от Комисията и националните органи по конкуренция в рамките на техните задачи, като същевременно позволява обмен на информация между тези органи. От тази забрана обаче не може автоматично да се изведе обща забрана Комисията да използва като доказателство информация, получена от друг национален орган в рамките на упражняването на неговите функции.

79      Освен това изглежда, че наличието на такава обща забрана би направило прекомерна отредената на Комисията тежест да доказва противоречащи на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС видове поведение, и следователно би било несъвместимо със задачата за упражняване на надзор за правилното прилагане на тези разпоредби, която ѝ е определена с Договорите.

80      От цитираната в точки 45 и 46 по-горе съдебна практика следва, че законосъобразността на предаването на Комисията от национален прокурор или от компетентните органи по конкуренцията на сведения, събрани при прилагане на националното наказателно право, е въпрос, който се урежда от вътрешното право. Освен това съдът на Съюза не е компетентен да контролира законосъобразността, от гледна точка на вътрешното право, на акт, приет от национален орган. При това положение, след като предаването на въпросните документи не е било обявено за незаконно от национална юрисдикция, няма основание да се смята, че тези документи са недопустими доказателства, които следва да бъдат извадени от преписката.

81      В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в случая жалбоподателите не предоставят доказателства, които могат да установят, че предаването на разглежданите документи е било обявено за незаконно от национална юрисдикция. Впрочем от доводите им не е видно и това, че компетентна италианска юрисдикция е била сезирана във връзка със законосъобразността с оглед на правото на Съюза на предаването и използването на разглежданите документи (вж. в този смисъл Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 45 по-горе, точка 63 и Решение от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 42 по-горе, точка 87).

82      За изчерпателност следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че разрешението на римския Procuratore della Repubblica е било получено само за административни цели. Според жалбоподателите производството относно картела не може да попадне в обхвата на квалификацията „административни цели“, тъй като наложените от Комисията глоби са с наказателен характер по смисъла на член 6 от ЕКПЧ. Разрешението, което Guardia di Finanza е получила от Procuratore della Repubblica, следователно не можело да обхване производството, проведено в случая от Комисията.

83      На първо място, следва да се отбележи, че действително в точка 44 от своето решение A. Menarini Diagnostics S.R.L. с/у Италия от 27 септември 2011 г. (жалба № 43509/08), посочено от жалбоподателите, Европейският съд по правата на човека е постановил, че „[п]редвид различните аспекти на делото [… той] счита, че наложената на дружеството жалбоподател глоба е с наказателен характер, така че в случая член 6 § 1 следва да се приложи в наказателноправната си част“.

84      Това обаче не може да означава, че разрешението на римския Procuratore della Repubblica, с което е позволил използването на разглежданите документи за „административни цели“, трябва да се тълкува в смисъл, че Procuratore della Repubblica е искал да изключи използването на документите в производство, попадащо в обхвата на правото на конкуренция, ако съгласно италианското законодателство правото на конкуренция се счита за част от административното право. Случаят обаче е такъв, както това е видно по-специално от самия текст на решението на Европейския съд по правата на човека A. Menarini Diagnostics S.R.L. с/у Италия, точка 83 по-горе (точка 11 и сл. и точка 60).

85      В това отношение всъщност следва да се отбележи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека спазването на член 6 от ЕКПЧ не изключва възможността в производство с административен характер да бъде наложено „наказание“ първо от административен орган. За тази цел обаче решението на административен орган — когато самият той не изпълнява условията, предвидени в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ — трябва да подлежи на последващ, пълен контрол от съдебен орган (Решение на Съда от 10 юли 2014 г. по дело Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, точка 51).

86      Впрочем е полезно да се отбележи, че безспорно на 25 юли 2007 г. Guardia di Finanza е предала разглежданите документи на Комисията, след като е получила разрешение от римския Procuratore della Repubblica да ги използва за административни цели (съображение 81 от обжалваното решение), докато посоченото от жалбоподателите решение на Европейския съд по правата на човека A. Menarini Diagnostics S.R.L. с/у Италия, точка 83 по-горе, е постановено на 27 септември 2011 г. Следователно решението на Procuratore не може да се тълкува в светлината на направената в това съдебно решение евентуална квалификация на санкциите съгласно правото на конкуренция.

87      На второ място, важно е да се отбележи, че видно от преписката, не може да се поддържа, че когато е издал разглежданите в случая разрешения, Procuratore della Repubblica не е знаел, че съответните документи са били предназначени за използване в разследване в областта на правото на конкуренция.

88      В това отношение жалбоподателите потвърждават в точка 466 от отговора си на изложението на възраженията, че с решение от 13 юли 2007 г. римският Procuratore della Repubblica е разрешил вътрешно предаване, в рамките на Guardia di Finanza, на иззетите от дома на г‑н P1 документи от извършилото изземването Nucleo Polizia Tributaria di Roma (римско звено на финансовата полиция) на Nucleo Speciale Tutela Mercati (специализирано звено за защита на пазарите). От бележка под линия 2 от придружителното писмо по повод изпращането на документите от Guardia di Finanza на Комисията е видно, че Nucleo Speciale Tutela Mercati, на подчинение на дирекция „Comando tutela dell’Economia“ (Управление за защита на икономиката), е отделът на Guardia di Finanza, специализиран в областта на защитата на конкуренцията на цялата национална територия. Nucleo Speciale Tutela Mercati е оправомощено да получава сигнали от останалите служби на институцията и след преценка да ги предава на компетентния орган. Следователно, като е разрешила предаването на документи, иззети в рамките на данъчното разследване от Nucleo Polizia Tributaria di Roma, числящо се към Guardia di Finanza, на Nucleo Speciale Tutela Mercati към същия орган, Procuratore della Repubblica не е могъл да не знае, че с това разрешава използването на документите за целите на разследване в областта на конкуренцията.

89      Освен това следва да се отбележи, видно от точка 467 от отговора на жалбоподателите на изложението на възраженията, както и от съображение 81 от обжалваното решение и точка 21 от писмената защита, че на по-късен етап, след отправено на 21 декември 2007 г. искане от Комисията към Guardia di Finanza и изпратено ѝ на 3 януари 2008 г. от Guardia di Finanza писмо, Procuratore della Repubblica приема, че предоставянето на въпросните документи на страните от Комисията не вреди на провежданото в Италия национално разследване. Следователно се налага изводът, че най-късно към този момент Procuratore della Repubblica не е можел вече да не знае, че документите са се намирали у Комисията за целите на разследване в областта на правото на конкуренция.

90      От изложените по-горе съображения следва, че оплакването, изведено от това, че Комисията е използвала като доказателства по настоящото дело предадени от италианската Guardia di Finanza документи, трябва да бъде отхвърлено.

 в) По гарантирането на правото на защита на жалбоподателите от Комисията

91      Що се отнася до това дали Комисията е трябвало по-рано да направи документите достъпни за жалбоподателите, в точка 47 по-горе вече бе припомнено, че съгласно постоянната съдебна практика правото на защита във всяко производство, което би могло да приключи с налагане на санкции, по-точно на глоби или на периодични имуществени санкции, каквото е предвидено в Регламент № 1/2003, е основно право — част от общите принципи на правото, за чието спазване следи съдът на Съюза.

92      Зачитането на правото на защита изисква по време на административното производство на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи ефективно своята гледна точка относно истинността и значимостта на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, приети от Комисията в подкрепа на твърдението ѝ за съществуване на нарушение (вж. Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 45 по-горе, точка 44 и цитираната съдебна практика).

93      В това отношение изложението на възраженията съставлява процесуална гаранция, с която се прилага основополагащ принцип на правото на Съюза, който изисква зачитане на правото на защита във всяко производство. Всъщност, както вече бе припомнено в точка 48 по-горе, по отношение на производството по прилагане на член 101 ДФЕС следва да се разграничат две фази на административното производство, а именно фазата на разследването, която предхожда изложението на възраженията, и тази, която съответства на останалата част от административното производство. Всеки от тези последователни етапи следва своя собствена вътрешна логика, като първият трябва да позволи на Комисията да формира становище относно по-нататъшния ход на производството, а вторият — да ѝ позволи да се произнесе окончателно по твърдяното нарушение (вж. Решение от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 48 по-горе, точка 27 и цитираната съдебна практика).

94      Що се отнася до това дали Комисията е трябвало да уведоми жалбоподателите по-рано, ако не и преди изпращането на изложението на възраженията, че разполага с предадените от италианските органи документи, следва да се припомни, че именно изпращането на изложението на възраженията, от една страна, и достъпът до преписката, който дава възможност на адресата на това изложение да се запознае с доказателствата, съдържащи се в преписката на Комисията, от друга страна, гарантират правото на защита, на което жалбоподателите се позовават в рамките на настоящото основание (вж. в този смисъл Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 45 по-горе, точка 58).

95      Наистина именно чрез изложението на възраженията заинтересованото предприятие се уведомява за всички основни доказателства, на които Комисията се позовава на този етап от производството. Ето защо заинтересованото предприятие може да се позовава на правото си на защита в пълен обем едва след изпращане на това изложение (вж. Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 45 по-горе, точка 59 и цитираната съдебна практика).

96      Ако обаче посочените по-горе права се разпрострат за периода, предхождащ изпращането на изложението на възраженията в предложения от жалбоподателите смисъл, ефективността на разследването на Комисията би била намалена, тъй като още по време на първата фаза от разследването на Комисията предприятието би било в състояние да установи сведенията, известни на Комисията, а следователно и тези, които все още биха могли да бъдат укрити от нея (вж. в този смисъл Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 45 по-горе, точка 60).

97      От това следва, че в случая Комисията не е била задължена да уведоми жалбоподателите за предаването на документите от Guardia di Finanza преди изпращането на изложението на възраженията.

98      Поради това е достатъчно да се установи, че Комисията изрично е посочила в точка 86 от изложението на възраженията, че се е основала на въпросните документи като доказателства. Освен това от писмо, изпратено на 13 юли 2009 г. от жалбоподателите на Комисията, е видно, че тя е предала документите, които е получила от Guardia di Finanza, на жалбоподателите на 6 юли 2009 г., тоест още преди изпращането на изложението на възраженията на 10 декември 2009 г. Този факт е потвърден от жалбоподателите в съдебното заседание и е отразен в протокола от него.

99      Впрочем следва да се отбележи, че жалбоподателите не изтъкват вероятността обстоятелството, че Комисията не ги е уведомила във фазата на разследването, че разполага с предадените от италианските органи документи, да има значение за последващите им възможности за защита във фазата на административното производство, започнало с изпращането на изложението на възраженията (вж. в този смисъл Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 45 по-горе, точка 61).

100    От изложените по-горе съображения следва, че оплакването, изведено от използването като доказателства на предадените от италианския данъчен орган документи, трябва да бъде отхвърлено.

3.     По оплакването, изведено от използването на документи от други преписки

101    Жалбоподателите критикуват това, че Комисията е използвала документ от преписката по дело COMP/39188 — Банани, намерен при внезапна проверка у LVP, извършена в рамките на посоченото дело, а именно вътрешното електронно писмо, изпратено от г‑н P1 на г‑н P2 на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. (наричано по-нататък „изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо“).

102    Жалбоподателите се оплакват, че Комисията, от една страна, е използвала документа във връзка със заявлението за освобождаване от глоби на Chiquita, и от друга, че го е използвала като доказателство в настоящото дело. Тъй като първият аспект е свързан с оплакването, изведено от упражняването на неправомерно влияние върху заявителя за освобождаване от глоби, ще бъде разгледан в рамките на посочения въпрос (вж. точка 162 и сл. по-долу).

103    Що се отнася до използването на посочения документ като доказателство в настоящото дело, налага се изводът, видно от преписката, че Комисията е поискала от жалбоподателите да представят този документ в рамките на настоящото дело. Така документът е представен от тях на 14 август 2008 г. като приложение към отговор на искане на Комисията за предоставяне на информация и през септември 2008 г. като приложение към друго такова нейно искане.

104    При все това от цитираната в точки 54 и 55 по-горе съдебна практика следва, че макар информацията, събрана от Комисията в хода на проверки, да не трябва да се използва с цел, различна от посочената в пълномощното или решението за проверка, от това не може да се заключи, че на Комисията е забранено да образува производство по разследване, за да провери точността или да допълни информацията, с която се е запознала случайно в хода на предходна проверка, когато тази информация сочи, че е налице поведение, което противоречи на предвидените в Договора правила на конкуренцията, както и че в рамките на такова ново разследване Комисията има право да поиска нови копия на документите, получени по време на първото разследване, и да ги използва вече като доказателствени средства по делото, в рамките на което се провежда второто разследване, без правото на защита на съответните предприятия да се окаже засегнато от това.

105    От изложеното по-горе следва, че оплакването, изведено от използването на документ от друга преписка като доказателство в настоящото дело, трябва да бъде отхвърлено, а следователно и първото основание в неговата цялост.

 Б – По основанието, изведено от упражняването на неправомерно влияние върху заявителя за освобождаване от глоби и от злоупотреба с власт

106    Жалбоподателите разграничават, поне формално, оплакването, изведено от упражняване на неправомерно влияние върху заявителя за освобождаване от глоби, изтъкнато в подкрепа на първото основание, изведено от наличието на съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на защита (вж. точка 41 по-горе), от основанието, изведено от злоупотреба с власт.

107    В съдебното заседание жалбоподателите посочват, че фактите, имащи за цел да подкрепят изтъкнатото в рамките на първото основание оплакване, изведено от упражняването на неправомерно влияние върху заявителя за освобождаване от глоби (вж. точка 41 по-горе), целят да подкрепят и основанието, изведено от злоупотреба с власт, което впрочем не е обосновано по никакъв друг начин. Поради това следва да се приеме, че по същество според жалбоподателите разглежданите факти доказват, че Комисията е упражнила неправомерно влияние върху заявителя за освобождаване от глоби, което представлява и злоупотреба с власт, и всички тези факти да се разгледат по-долу в рамките на анализа на второто основание.

108    В самото начало следва да се отбележи, че сред доводите си, изложени в подкрепа на настоящото основание, жалбоподателите привеждат поредица аргументи, припокриващи се с изтъкнатите в рамките на третото основание, имащи за цел да оспорят истинността или достоверността на изявленията на Chiquita или на изводите, които Комисията прави въз основа на тях. Тъй като тези доводи не произтичат от редовността на производството, приключило с приемането на обжалваното решение, а от въпроса дали Комисията е доказала надлежно наличието на нарушение, те следва да бъдат разгледани в рамките на третото основание, изведено от това, че Комисията не е доказала в достатъчна степен наличието на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и че следователно не е поела тежестта на доказване, наложена ѝ с член 2 от Регламент № 1/2003 (точка 173 и сл. по-долу).

1.     Предварителни бележки

 а) По програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер

109    В рамките на своята дейност по преследване на нарушенията на член 101 ДФЕС Комисията е изготвила програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, която цели да предостави благоприятно третиране на предприятията, които сътрудничат с нея при разследванията на тайни картели, засягащи Съюза (Решение на Общия съд от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, T‑12/06, Сборник, стр. II‑5639, точка 103, потвърдено в производство по обжалване в решение на Съда от 12 юни 2014 г. по дело Deltafina/Комисия, C‑578/11 P).

110    Тази програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, първоначално въведена с Известието на Комисията относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 1996 г.“), впоследствие е била допълнена с Известието относно сътрудничеството от 2002 г., което е приложимо в настоящия случай, а след това и с Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2006 г.“) (вж. в този смисъл Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 104).

111    Участващите в тази програма предприятия предлагат да сътрудничат на разследването активно и доброволно, като улесняват задачата на Комисията, която се изразява в установяване и наказване на нарушенията на правилата на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 505, и Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точка 90). В замяна на това сътрудничество те могат да получат благоприятно третиране, що се отнася до глобите, които в противен случай биха им били наложени, при положение че отговарят на посочените в приложимото Известие относно сътрудничеството условия (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 108).

112    Програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, предвидена в Известието относно сътрудничеството от 2002 г., установява възможност за Комисията да предостави както пълно освобождаване от глоба на първото предприятие, което сътрудничи на разследването, така и намаление на нейния размер за предприятията, които сътрудничат по-късно. В първия случай въпросното предприятие ще се ползва от пълното изключване на принципа на личната отговорност, по силата на който, когато едно предприятие наруши правилата на конкуренцията, то следва да отговаря за това нарушение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 77). В останалите случаи степента на прилагане на това изключение ще варира в зависимост от хронологичната последователност на подаването на заявленията за сътрудничество и качеството на оказаното сътрудничество (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 109).

113    От Известието относно сътрудничеството от 2002 г. е видно, че в рамките на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, предвидена в него и възпроизведена по същество в Известието относно сътрудничеството от 2006 г., процедурата по предоставяне на пълно освобождаване от глоба на едно предприятие се състои от три отделни фази (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 111).

114    През първата фаза предприятието, което възнамерява да сътрудничи с Комисията, трябва да се обърне към нея и да ѝ представи доказателства относно твърдян картел, който засяга конкуренцията в Съюза. Тези доказателства трябва да позволяват на Комисията да приеме решение, с което се разпорежда извършването на проверки в случая, предвиден в параграф 8, буква a) от Известието относно сътрудничеството от 2002 г., или да установи нарушение на член [101 ДФЕС] в случая, предвиден в параграф 8, буква б) от същото известие (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 112).

115    През втората фаза, след като получи заявлението за освобождаване от глоба, Комисията преценява представените в подкрепа на това заявление доказателства, за да провери дали съответното предприятие отговаря на посочените в параграф 8, буква а) или б) от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. условия. Ако това предприятие е първото, което отговаря на тези условия, Комисията в писмена форма му предоставя условно освобождаване от глоба съгласно предвиденото в параграфи 15 и 16 от същото известие (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 113).

116    Предоставянето на условно освобождаване от глоба следователно включва създаването в хода на административното производство на особено процесуално положение в полза на предприятието, отговарящо на условията, посочени в параграф 8 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г., което поражда определени правни последици. Все пак това условно освобождаване от глоба по никакъв начин не може да се приравни на окончателното освобождаване от глоба, което може да бъде предоставено само при приключване на административното производство (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 114).

117    По-точно, предоставянето на условно освобождаване от глоба удостоверява, от една страна, че съответното предприятие е първото, отговарящо на посочените в параграф 8, буква а) или б) от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. условия, поради което Комисията няма да разглежда други заявления за освобождаване от глоби, преди да е взела становище относно неговото заявление (параграф 18 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г.), и от друга страна, гарантира на посоченото предприятие, че Комисията ще му предостави освобождаване от глоба, ако в края на административното производство стигне до заключение, че предприятието отговаря на условията, посочени в параграф 11, букви а)—в) от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 115).

118    В това отношение следва да се припомни, че съгласно параграф 11, букви а)—в) от Известието относно сътрудничеството от 2002 г.:

„В допълнение към условията, определени съответно в [параграф] 8, буква а) и в [параграф] 9 или в [параграф] 8, буква б) и [параграф] 10, всички посочени по-долу условия трябва да бъдат изпълнени във всички случаи за всяко освобождаване от глоби:

а)      предприятието сътрудничи на Комисията пълно, непрекъснато и експедитивно в рамките на цялото административно производство, като ѝ предоставя всички доказателства във връзка с предполагаемото нарушение, които постъпят в негово притежание или са достъпни за него. По-специално то трябва да остане на разположение на Комисията, за да отговаря незабавно на всякакви искания, които могат да допринесат за доказване на фактите;

б)      предприятието преустановява участието си в твърдяната неправомерна практика не по-късно от момента, в който предостави доказателствата по [параграф] 8, буква а) [или] б) в зависимост от случая;

в)      предприятието не е извършило действия за принуждаване на други предприятия да участват в нарушението“ [неофициален превод].

119    Накрая, едва през третата фаза в края на административното производство Комисията приема окончателно решение, с което може в тесен смисъл да освободи от глоба предприятието, което се е ползвало от условно освобождаване от глоба. Именно в този момент процесуалното положение, произтичащо от условното освобождаване от глоба, спира да поражда последици. Все пак в параграф 19 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. се уточнява, че окончателно освобождаване от глоба се предоставя само в случай че посоченото предприятие отговаря в хода на цялото административно производство, до момента на постановяване на окончателно решение, на трите кумулативни условия, посочени в параграф 11, букви а)—в) от това известие (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 117).

120    Така от предвидената в Известието относно сътрудничеството от 2002 г. система е видно, че преди окончателното решение предприятието, подало заявление за освобождаване от глоба, не е освободено от глоба в тесен смисъл, а само се ползва с процесуално положение, което може да се трансформира в освобождаване от глоба в края на административното производство, ако са изпълнени необходимите изисквания (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 118 и Решение на Общия съд от 18 юни 2013 г. по дело Fluorsid и Minmet/Комисия, T‑404/08, точка 134).

 б) По обхвата на задължението за сътрудничество

121    От самата формулировка на параграф 11, буква a) от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. (вж. точка 118 по-горе), и в частност от квалификацията на изискваното сътрудничество като „пълно, непрекъснато и експедитивно“, е видно, че задължението за сътрудничество на предприятието, подало заявление за освобождаване от глоба, представлява съвсем общо задължение, чиито граници не са точно определени и чийто точен обхват може да бъде изяснен само в съответния контекст, а именно в рамките на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 124).

122    Предоставянето на пълно освобождаване от глоба представлява изключение от принципа на личната отговорност на предприятието за нарушение на правилата на конкуренция, което е обосновано предвид целта да се улесни разкриването, разследването, наказването, както и постигането на възпиращ ефект относно практики, които са сред най-сериозните ограничения на конкуренцията. При това положение следователно е логично в замяна на предоставянето на пълно освобождаване от глоба за нарушението, което е извършило, от предприятието, подало заявление за освобождаване от глоба, да се изисква сътрудничество на разследването на Комисията, което съгласно формулировката на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. трябва да бъде „пълно, непрекъснато и експедитивно“ (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 125).

123    От квалификацията на сътрудничеството като „пълно“ произтича, че съдействието, което заявителят за освобождаване от глоба трябва да окаже на Комисията, за да получи освобождаване от глоба, трябва да бъде пълно, абсолютно и безрезервно. Квалификацията на сътрудничеството като „непрекъснато“ и „експедитивно“ означава, че то трябва да обхваща цялото административно производство и по принцип трябва да бъде незабавно (Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 126).

124    Освен това от постоянната съдебна практика е видно, че намаляване на глобата на основание на приложимото Известие относно сътрудничеството може да бъде оправдано само когато би могло да се приеме, че предоставените сведения, и по-общо поведението на засегнатото предприятие, в това отношение показват истинско съдействие от негова страна (вж. относно Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 395, Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело Комисия/SGL Carbon, C‑301/04 P, Recueil, стр. I‑5915, точка 68 и Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 112 по-горе, точка 281; относно Известието относно сътрудничеството от 2002 г. —Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 127).

125    Както произтича от самото понятие за сътрудничество, очертано в текста на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., намаляване въз основа на приложимото известие всъщност може да бъде предоставено единствено когато поведението на съответното предприятие свидетелства за такъв дух на сътрудничество (вж. в този смисъл относно Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 124 по-горе, точка 396 и Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 112 по-горе, точка 282; относно Известието относно сътрудничеството от 2002 г., Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точка 128).

126    Това съображение се прилага a fortiori към сътрудничеството, необходимо за да оправдае ползването от пълно освобождаване от глоба, доколкото освобождаването представлява още по-благоприятно третиране в сравнение само с намаляването на глобата. Поради това понятието за „пълно, непрекъснато и експедитивно“ сътрудничество, оправдаващо предоставянето на пълно освобождаване от глоба, предполага истинско и цялостно съдействие, отличаващо се с действителен дух на сътрудничество (вж. в този смисъл Решение от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, точка 109 по-горе, точки 129 и 130).

2.     Обжалваното решение

127    Следва да се припомни, че както вече беше посочено в точка 3 и сл. по-горе, на 8 април 2005 г. Chiquita заявява, че иска да се ползва от освобождаването от глоби и алтернативно от намаляване на глобата в съответствие с Известието относно сътрудничеството от 2002 г. за разпространението и пускането на пазара на банани, както и на ананаси и други внасяни в Европа пресни плодове. Това заявление е заведено като дело под номер COMP/39188 — Банани, и на 3 май 2005 г. Chiquita получава условно освобождаване от глоби за предполагаем таен картел, както е описан в предоставената от Chiquita информация от 8, 14, 21 и 28 април 2005 г., засягащ продажбата на банани и ананаси в ЕИП. Разследването по дело COMP/39188 — Банани, води до приемането на Решение C(2008) 5955 окончателен на Комисията от 15 октомври 2008 година относно производство по член [101 ДФЕС] (дело COMP/39188 — Банани), в което се установява, че към съответния момент под определящото влияние на групата Del Monte, Chiquita, групата Dole и Weichert са нарушили член 81 ЕО, като са започнали упражняването на съгласувана практика, чрез която са съгласували референтните цени на бананите, определяни от тях ежеседмично за Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Германия, Люксембург, Нидерландия и Швеция между 2000 и 2002 г. (съображения 79 и 80 от обжалваното решение).

128    В точки 7 и 8 по-горе се посочва също, че Комисията започва разследване в Южна Европа в рамките на дело COMP/39482 — Екзотични плодове (Банани), след като на 26 юли 2007 г. получава копия на документи от италианската данъчна полиция, иззети по време на проверка, извършена в дома и кабинета на служител на Pacific в рамките на национално разследване (съображение 81 от обжалваното решение).

129    В съображения 82 и 83 от обжалваното решение Комисията посочва, че на 26 ноември 2007 г. Chiquita е било уведомено устно от ГД „Конкуренция“, че на 28 ноември 2007 г. длъжностните лица на тази институция ще извършат проверка в помещенията на Chiquita Italia в Рим и че разчитат на присъствието на г‑н C1 за разговор същия ден. По този повод на Chiquita се припомня, че е получило условно освобождаване от глоби за Общността в нейната цялост, че по силата на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. то е задължено да сътрудничи и че в Южна Европа ще бъде проведено разследване по дело под номер COMP/39482 — Екзотични плодове. Накрая длъжностните лица на Комисията извършват проверка в Chiquita Italia в съответствие с член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и провеждат разговор с г‑н C1.

130    Както вече бе посочено в точка 10 по-горе, в съображения 84 и 85 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че в хода на разследването е изпратила няколко искания за предоставяне на информация до страните, че те са приканени да представят отново някои сведения и доказателства, с които разполагат, фигуриращи в преписката от разследването по дело COMP/39188 — Банани, както и че Chiquita е приканено да определи кои части от неговите устни изявления в посоченото дело счита, че са свързани и с това разследване. На 9 февруари 2009 г. ГД „Конкуренция“ изпраща на Chiquita писмо с обобщение на положението, свързано със сътрудничеството му по силата на Известието относно сътрудничеството от 2002 г.

131    Разглежданото в настоящото дело нарушение е счетено за явно различно от установеното по дело COMP/39188 — Банани. В това отношение Комисията посочва, че в настоящото дело става въпрос за (едно-единствено и продължено) нарушение, различно по-специално поради факта, че географският обхват на споразуменията, замесените служители, обхванатият от предполагаемото нарушение период, функционирането на сектора и естеството на разследваните в случая практики явно се различават от установеното по дело COMP/39188 — Банани (съображения 80, 316 и 345 от обжалваното решение).

132    Що се отнася до заявлението на Chiquita за освобождаване от глоби, Комисията по-специално посочва, че преди това заявление тя не е извършвала никакви проверки във връзка с предполагаемия картел и не е разполагала с никакви доказателства, за да провежда такива, че на 3 май 2005 г. Chiquita е получило условно освобождаване от глоби за предполагаем таен картел, както е описан в информацията, предоставена от това предприятие на 8, 14, 21 и 28 април 2005 г., отнасящ се до продажбата на банани и ананаси в ЕИП, както и че поради различието на практиките, предмет на настоящото дело, спрямо попадащите в обхвата на дело COMP/39188 — Банани, първоначалното разследване е било разделено на две дела — а именно дело COMP/39482 — Екзотични плодове, и дело COMP/39188 — Банани. Комисията уточнява, че в подобен случай всеки кандидат за освобождаване от глоби се задължава да сътрудничи по двете отделни разследвания, които могат да произтекат от едно и също заявление за освобождаване от глоби, и да продължи да сътрудничи дори след получаването на окончателно освобождаване във връзка с нарушението или нарушенията, обхванати от едното от разследванията (съображение 345 от обжалваното решение).

133    Комисията освен това посочва, че въз основа на някои изявления, направени от Chiquita в хода на производството, в изложението на възраженията от 10 декември 2009 г., което изпраща на това предприятие в рамките на настоящото дело, тя стига до предварителното заключение, че нарушението, предмет на обжалваното решение, не е било обхванато от представеното на 8 април 2005 г. от предприятието заявление за освобождаване от глоби, а в противен случай, че то не е изпълнило задълженията, произтичащи за него по силата на параграф 11, букви а) (задължението за сътрудничество) и б) (прекратяване на нарушението към момента на подаване на заявлението) от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. Както вече беше отбелязано в точка 130 по-горе, преди изложението на възраженията Комисията изпраща на Chiquita писмо с обобщение на положението, свързано със сътрудничеството му по силата на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. (съображение 348 от обжалваното решение).

134    Комисията по-нататък посочва, че с оглед на всички изложени от Chiquita доводи, по-специално след изложението на възраженията, тя стига до извода, че нарушението, установено в обжалваното решение, е обхванато от представеното от предприятието заявление за освобождаване от глоби. Комисията при все това припомня, че при искането на такова освобождаване кандидатите за него трябва да положат усилия ясно да посочат информацията, на която са основали твърденията си във връзка с искането за освобождаване (съображение 349 от обжалваното решение).

135    В обобщение Комисията накрая припомня, че е получила от Chiquita няколко изявления, в които се обяснява изпълняваната от него роля в сектора на бананите в Южна Европа, в това число тайните контакти, които е поддържало с Pacific, както и че приносът на Chiquita е дал началото на разследването ѝ, поради което следва да се заключи, че това предприятие е изпълнило задължението си за непрекъснато сътрудничество и че с оглед на особените обстоятелства по настоящото дело не е обосновано да му бъде отнето освобождаването от глоби (съображения 351 и 352 от обжалваното решение).

3.     По изтъкнатите от жалбоподателите елементи

136    Жалбоподателите изтъкват, че Комисията е приложила неправомерни практики с цел оказване на влияние върху Chiquita, за да обоснове собствените си съмнения и предположения, в противоречие с духа на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. Доказателство за това било, че в заявлението си за освобождаване от глоби Chiquita не изтъкнало никакво доказателство, отнасящо се до настоящото дело, и че Комисията освен това не се основала на това заявление, за да обоснове извършеното в случая нарушение. Комисията от самото начало приела предварително формиран възглед по разглежданото дело, като най-напред образувала преписка за антиконкурентен картел, след което се възползвала от заявителя за освобождаване от глоби по друго дело, за да обоснове твърденията си.

137    Според жалбоподателите с това, че така е злоупотребила с влиянието си спрямо заявилото освобождаване от глоби дружество, Комисията по явен начин не само е превишила пределите на отредената ѝ с Известието относно сътрудничеството от 2002 г. компетентност и предоставените ѝ от Регламент № 1/2003 правомощия по разследване и налагане на санкции, но също така е използвала правомощията си за цели, различни от тези, за които те са ѝ били отредени.

138    Комисията оспорва твърденията на жалбоподателите и изтъква, че нито едно нейно действие в хода на административното производство не може да се тълкува като упражняване на неоснователен натиск върху Chiquita или като действие, целящо да направлява заявителя за освобождаването от глоби.

139    Важно е най-напред да се припомни, че злоупотребата с власт представлява приемане от една институция на Съюза на акт с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да противодейства на обстоятелствата в конкретния случай. Съдът на Съюза приема в този смисъл, че даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства се установи, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели (Решение на Съда от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa, C‑331/88, Recueil, стр. I‑4023, точка 24, Решение на Съда от 11 ноември 2004 г. по дело Ramondín и др./Комисия, C‑186/02 P и C‑188/02 P, Recueil, стр. I‑10653, точка 44 и Решение на Съда от 16 април 2013 г. по дело Испания и Италия/Съвет, C‑274/11 и C‑295/11, точка 33, Решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. по дело Koninklijke Wegenbouw Stevin/Комисия, T‑357/06, точка 246 и Решение на Общия съд от 16 януари 2014 г. по дело BP Products North America/Съвет, T‑385/11, точка 120).

140    По-нататък, следва да се припомни, че с Регламент № 1/2003 на Комисията се предоставят правомощия, чиято цел е да ѝ бъде позволено да изпълни възложената ѝ с Договора задача да следи за спазването на правилата относно конкуренцията на вътрешния пазар (вж. по аналогия, що се отнася до Регламент № 17, Решение на Съда от 26 юни 1980 г. по дело National Panasonic/Комисия, 136/79, Recueil, стр. 2033, точка 20 и Определение на Съда от 17 ноември 2005 г. по дело Minoan Lines/Комисия, C‑121/04 P, непубликувано в Recueil, точка 34).

141    Накрая, Известието относно сътрудничеството от 2002 г., чиято логика е изложена в точки 111—126 по-горе, определя общо и абстрактно методологията, която Комисията си е наложила за целите на прилагането на програмата си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и следователно гарантира правната сигурност на предприятията (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 124 по-горе, точки 211 и 213).

142    Независимо че не може да се разглежда като правна норма, която Комисията във всеки случай е длъжна да спазва, посоченото известие относно сътрудничеството все пак съдържа правило за поведение, поясняващо практиката, която трябва да се следва, от което в конкретен случай Комисията не може да се отклони, без да изложи причини, които да са съвместими с принципа на равно третиране (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 124 по-горе, точка 209 и цитираната съдебна практика, и Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 70).

143    Като приема такива правила за поведение и като обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не би могла да се отклонява от тях, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 124 по-горе, точка 211 и цитираната съдебна практика, и Решение по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 142 по-горе, точка 71).

144    Освен това следва да се отбележи, че макар по силата на припомнената по-горе съдебна практика Комисията да може да се основе на улики от други разследвания, за да започне ново такова (вж. точки 54 и 55 по-горе) и да съединява или разделя производства (вж. точки 56 и 57 по-горе), и макар съгласно цитираната в точки 121—126 по-горе съдебна практика сътрудничеството от страна на заявилия освобождаване от глоби да трябва да бъде „пълно“, Комисията е задължена — както самата тя потвърждава в точка 351 от обжалваното решение — „да остане неутрална и да се въздържа от упражняването на влияние върху кандидата за освобождаване от глоби“ [неофициален превод].

145    За разлика обаче от това, което жалбоподателите твърдят, изложените от тях елементи в подкрепа на оплакването, изведено от упражняването на неправомерно влияние върху заявителя за освобождаване от глоби, и на основанието, изведено от злоупотреба с власт, не са в състояние да докажат, че в случая Комисията е нарушила тези принципи. Така, изтъкнатите от жалбоподателите факти не позволяват да се потвърдят твърденията, че „Комисията е приложила неправомерни практики с цел оказване на влияние върху Chiquita в качеството му на дружество, заявило освобождаване от глоби, за да обоснове собствените си подозрения и предположения, в противоречие с духа на Известието относно [сътрудничеството]“, като „най-напред [е образувала] преписка за антиконкурентен картел въз основа на спекулативно тълкуване на лични ръкописни бележки, след което [се е възползвала] […] от заявителя за освобождаване от глоби по друго дело, с цел да опита да обоснове въпросната преписка“.

146    На първо място, жалбоподателите не могат като цяло да извеждат довод от факта, че Комисията първоначално приема, че заявлението на Chiquita за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер не обхваща настоящото производство, след което „променя становището си“ в обжалваното решение. Всъщност, както се уточнява в цитираната в точки 113—120 по-горе съдебна практика, процедурата по сътрудничество, уредена съгласно Известието относно сътрудничеството от 2002 г., е процес, при който едва в края му Комисията предоставя или не окончателно освобождаването от глоби на заявителя за освобождаване в зависимост от предложеното от него сътрудничество в хода на цялото производство. Поради това Комисията не е длъжна да заеме окончателна позиция по заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер още във фазата на изложението на възраженията (вж. в този смисъл Решение по дело Fluorsid и Minmet/Комисия, точка 120 по-горе, точки 134—136).

147    Фактът, че Комисията не се основава на първоначалното заявление на Chiquita за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, което обхваща ЕИП в неговата цялост (вж. точки 3, 4 и 127 по-горе), като доказателство за нарушението в случая, също не може да установи, че в хода на последващото производство Комисията е злоупотребила с правомощията си, за да подтикне Chiquita да потвърди факти, свързани с настоящото дело. Всъщност от цитираната в точки 121—126 по-горе съдебна практика е видно, че в задължението за сътрудничество на предприятие, искащо пълно освобождаване от глоби, се съдържа задължението за предоставяне на пълно, непрекъснато и експедитивно сътрудничество в хода на цялото производство, което може да включва също проучвания и изявления по необхванати в първоначалното изявление факти вследствие на поставени от Комисията въпроси, доколкото — и както тя правилно твърди в точка 31 от писмената си защита — отговарянето на въпроси е значима част от задължението за сътрудничество на заявителите за освобождаване от глоби.

148    Освен това от цитираната в точки 56 и 57 по-горе съдебна практика е видно, че Комисията е в правото си както да разделя, така и да съединява производства по обективни причини. В случая жалбоподателите не изтъкват доказателства, имащи за цел да оспорят причините, изложени от Комисията за решението ѝ, съгласно което в настоящото производство следва да се счита, че фактите по дело COMP/39482 — Екзотични плодове, и тези по дело COMP/39188 — Банани, трябва да се разглеждат като две явно различни нарушения (вж. точка 131 по-горе).

149    При тези условия Комисията правилно е могла да приеме, че при подобен случай всеки кандидат за освобождаване от глоби трябва да сътрудничи и на двете самостоятелни разследвания, които могат да произтекат от едно и също заявление за освобождаване от глоби, обхващащо ЕИП в неговата цялост (вж. точки 3, 4 и 127 по-горе), и да продължи да сътрудничи дори след получаване на окончателно освобождаване за нарушението или нарушенията по едно от тях (вж. точка 132 по-горе).

150    От това следва, че доводите на жалбоподателите, основани на общото схващане, че Chiquita е „адаптирало“ доводите си към фактите, както са представени от Комисията, също не могат да се приемат.

151    В това отношение следва също така да се припомни, че изявленията, направени против автора им, трябва по принцип да бъдат разглеждани като особено надеждни доказателства (Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 166).

152    При все това, макар, разбира се, да е възможно да се наложи на подало заявление за освобождаване от глоба предприятие да предостави колкото се може повече уличаващи доказателства, също така е вярно, че такова предприятие ще е запознато и с възможните отрицателни последици от представянето на неточна информация, която може по-специално да доведе до загубата на освобождаване от глоби, след като то вече е било предоставено. Освен това рискът неточните изявления да бъдат установени и да породят посочените последици се увеличава поради това, че тези изявления трябва да бъдат потвърдени с други доказателства (Решение на Съда от 19 декември 2013 г. по дело Siemens и др./Комисия, C‑239/11 P, C‑489/11 P и C‑498/11 P, точка 138).

153    Освен това Съдът вече е имал повод да подчертае, че изявление, направено от дружество и признаващо съществуването на извършено от последното нарушение, води до значителни юридически и икономически рискове, сред които е по-специално рискът от искове за поправяне на вреди пред националните юрисдикции, в рамките на които може да се изтъкне установеното от Комисията нарушение, извършено от дадено дружество (вж. Решение по дело Siemens и др./Комисия, точка 152 по-горе, точки 140 и 141 и цитираната съдебна практика).

154    На второ място, с оглед на задълженията, произтичащи за Chiquita от процесуалния статут на заявител за освобождаване от глоби (вж. точки 120—126 по-горе), не би могло да се приеме, че самото припомняне на този статут на предприятието представлява упражняване на неправомерен натиск, както твърдят жалбоподателите. Освен това твърдението им, че Комисията „е заплашила Chiquita с отказ да му предостави освобождаване от глоби по делото за Северна Европа (дело COMP/39188 — Банани), за да си осигури сътрудничеството на това предприятие с цел намиране на убедителни доказателства и повлияване на естеството на изявленията на Chiquita относно фактите по настоящото дело“, по никакъв начин не е обосновано.

155    Накрая, направеното по време на изслушването изявление на г‑н A1, адвокат на Chiquita, на което жалбоподателите се позовават в бележка под линия 43 от репликата и от което е видно, че по време на изслушването Комисията е поискала от адвокатите на Chiquita да посочат на г‑н C1, че трябва да комуникира по-открито, не доказва, че тя е поискала от Chiquita повече от изискваното в резултат от сътрудничеството, очаквано от заявител за освобождаване от глоби (вж. точки 121—126 по-горе). Цитираният от жалбоподателите откъс освен това трябва да бъде поставен в контекста на изявлението в неговата цялост, по време на което г‑н A1 и г‑н A2 са се защитавали срещу позицията на Комисията, състояща се в оспорване на желанието на Chiquita да сътрудничи, и са обяснили, че Комисията не може да очаква г‑н C1 да се изразява твърде свободно по време на проверките, при положение че Комисията изрично е поискала той да не бъде предварително уведомяван, с цел да се запази известен ефект на изненада. Изявленията както на адвокатите на Chiquita, така и най-вече на самия г‑н C1, отнасящи се до това положение, поради това разкриват, че г‑н C1 в лично качество се е почувствал застрашен и е възприел проверката като „враждебна“, докато адвокатите не са му обяснили, че Chiquita е решило да сътрудничи с Комисията и че той следователно може да се изразява по-свободно.

156    На трето място, жалбоподателите твърдят, че използваните от Комисията механизми за упражняване на натиск са били многобройни, тъй като Комисията в няколко писма е обърнала внимание на Chiquita, че ще извърши проверки в помещенията му и ще разпита служителите му, поискала е от него да предаде по настоящото дело документи, които то вече е предало по делото за Северна Европа (дело COMP/39188 — Банани), и е потвърдила, че е приложила документи от посоченото дело към преписката по настоящото.

157    Най-напред следва да се установи, че в точка 34 от писмената защита Комисията потвърждава — без да среща възражения по този въпрос от страна на жалбоподателите в репликата — че твърдението им, че е изпратила няколко писма до Chiquita, за да го уведоми за предстоящите проверки, е било неточно от фактическа гледна точка. В това отношение Комисията повтаря твърдението, вече съдържащо се в съображение 82 от обжалваното решение, съгласно което на 26 ноември 2007 г. тя само е уведомила устно Chiquita, че два дни по-късно ще посети помещенията му и че иска да проведе разговор с г‑н C1. Подобна постъпка изглежда обоснована, за да позволи на Chiquita да осигури присъствието на г‑н C1 на този ден, и не може сама по себе си да представлява механизъм за недобросъвестно упражняване на натиск върху заявителя за освобождаване от глоби. По-нататък, фактът, че е поискала от Chiquita отново да предаде документите, които то вече е предало по дело COMP/39188 — Банани, не е незаконосъобразен, а се явява необходимо условие за използването на тези документи в рамките на настоящото дело, видно от цитираната в точки 54 и 55 по-горе съдебна практика. Накрая, твърдението на жалбоподателите, че Комисията е уведомила Chiquita, че е приложила документи от дело COMP/39188 — Банани, към преписката по настоящото дело, по никакъв начин не е обосновано, така че то не може да докаже и извършена от Комисията злоупотреба с власт.

158    На четвърто място, материалите по преписката, цитирани от жалбоподателите извън техния контекст, също не са в състояние да докажат, че Комисията недобросъвестно е упражнила натиск върху заявителя за освобождаване от глоби.

159    Първо, представените от Chiquita искания по дело COMP/39188 — Банани, изтъкнати от жалбоподателите, съгласно които „цените за ОК/Ирландия, Южна Европа и Франция не са били съобщавани на конкурентите“, описват начина, по който Chiquita е съобщавало в четвъртък сутрин референтните си цени на своите конкуренти. Дело COMP/39482 — Екзотични плодове, обаче не се отнася за референтните цени, така че изявленията, направени от Chiquita в настоящото дело, не противоречат на исканията му, изложени по дело COMP/39188 — Банани.

160    Второ, изявленията на г‑н A2, адвокат на Chiquita, по време на изслушването, на които се основават и жалбоподателите и в хода на които той потвърждава, че становищата относно периода преди 8 април 2005 г. „не биха били непременно в подкрепа на доводите на Комисията“, се отнасят до възможността на Комисията да проведе друг разговор с г‑н C1 след отговора на Chiquita на изложението на възраженията, до фактите, които г‑н C1 би могъл да коментира по време на такъв разговор и, в по-общ план, до нуждата за Chiquita да коментира фактите от периода преди 8 април 2005 г. — датата на заявлението му за освобождаване от глоби. Г‑н A2 тогава заявява, че според Chiquita фактът, че двукратно предлага на Комисията да проведе разговор с г‑н C1, е бил достатъчен с оглед на задълженията на това предприятие в качеството му на заявител за освобождаване от глоби, още повече доколкото Chiquita е решило да коментира само фактите след 8 април 2005 г., посочени в изложението на възраженията. Да се посочи в такъв контекст, че становища за предходния период, „не биха били непременно в подкрепа на доводите на Комисията“, не би могло да се тълкува като изявление, че не е имало нарушение преди 8 април 2005 г. Напротив, по време на изслушването г‑н A2 ясно посочва, че Chiquita не оспорва факта, че е имало нарушение преди 8 април 2005 г., а това, че нарушението е продължило след тази дата.

161    Трето, изявлението на г‑н A2 по време на изслушването, припомнено в бележка под линия 25 от репликата — съгласно което „[о]т гледна точка на Chiquita ГД Конкуренция изглежда от самото начало е приела предварително формиран възглед“; „за да подкрепи теорията си по отношение на това дело, ГД Конкуренция е изискала от Chiquita [да сътрудничи], за да открие убедителни сведения и доказателства“; „Комисията все пак следва да подкрепи изводите си с предоставени ѝ доказателства, а не да формулира изводи и да използва заявителя за освобождаване от глоби в опит да ги подкрепи“ и „ако получените и предоставени от Chiquita сведения не отговарят на предварително формирания възглед, който ГД Конкуренция има по това дело, Chiquita не може да носи отговорност“ — трябва да бъде поставено в неговия контекст, а именно защитата на Chiquita след изложението на възраженията по разглежданото дело с оглед на вероятността то да не получи освобождаване от глоби по това дело. Всъщност последното цитирано от жалбоподателите изречение завършва по следния начин: „[А]ко получените и предоставени от Chiquita сведения не отговарят на предварително формирания възглед, който ГД Конкуренция има по това дело, Chiquita не може да носи отговорност, а ГД Конкуренция несъмнено не може да си послужи с тях, за да му откаже освобождаване от глоби“. Същото се отнася и до изявленията на г‑н A2, цитирани в бележки под линия 45 и 46 от репликата, вписващи се в доводи, имащи за цел да се оспори разделянето на делата на две, тъй като това трябвало да има за резултат отнемането на освобождаването от глоби на Chiquita за част от вътрешния пазар, въпреки че то е получило условно освобождаване от глоби за този пазар в неговата цялост.

162    На пето място, жалбоподателите критикуват това, че Комисията е използвала документ от преписката по дело COMP/39188 — Банани, намерен у LVP по време на внезапни проверки, извършени в рамките на посоченото дело, а именно изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо относно действията във връзка със сътрудничеството на Chiquita от страна на Комисията.

163    Първо, през ноември 2007 г. по време на извършените в Chiquita Italia проверки представителите на Комисията уведомили служителите на това предприятие за наличието на документ, доказващ неправомерно поведение от страна на Chiquita и жалбоподателите — а именно изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо — но този документ не бил приложен към преписката за разследването по настоящото дело.

164    Комисията изтъква, че по време на проверките от ноември 2007 г. на Chiquita не е предоставено копие от изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, като служителите ѝ само са посочили факта, че Chiquita би могло да намери документ, указващ тайни контакти около 11 април 2005 г. в преписката по дело COMP/39188 — Банани (съображение 248 от обжалваното решение). При все това в качеството си на адресат на изложението на възраженията по това дело Chiquita имало основание да се запознае с въпросния документ, като предоставянето му на достъп до документа било правомерно и дори представлявало задължение по член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Освен това Комисията поддържа, че е можела да използва този документ за продължаване на производството, довело до приемането на обжалваното решение, тъй като съгласно съдебната практика е можела да събира улики от други разследвания, като член 28, параграф 1 от Регламент № 1/2003 не забранявал започването на разследване с цел проверка или допълване на информацията, с която се е запознала случайно в хода на предходна проверка.

165    Следва да се отбележи, че твърдението на Комисията, че по време на проверките от ноември 2007 г. на Chiquita не е било предоставено копие на въпросния документ, а отговорните за разговорите нейни служители само са отбелязали факта, че Chiquita би могло да намери документ, указващ тайни контакти около 11 април 2005 г. в преписката по делото за Северна Европа, е потвърдено от Chiquita и от г‑н C1 по време на изслушването и не е оспорено от жалбоподателите. В светлината на цитираната по-горе съдебна практика, съгласно която Комисията може да се основе на уликите по едно дело като отправна точка за действията по разследване по друго дело (вж. точки 54 и 55 по-горе), както и на съдебната практика, съгласно която задължението за сътрудничество на заявителя за освобождаването от глоби обхваща цялото производство и изисква да се реагира при нови обстоятелства (вж. точки 121—126 по-горе), позоваването на документ, съдържащ се в преписката по друго дело, с цел поставянето на въпрос на заявителя за освобождаване от глоби, не изглежда неправомерно.

166    Второ, жалбоподателите критикуват факта, че на по късен етап Комисията е показала на служителите на Chiquita две редакции на изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, като е предположила, че те представляват доказателство за незаконосъобразните контакти между г‑н P1 и г‑н C1.

167    В това отношение следва да се отбележи, че в съображение 248 от обжалваното решение Комисията потвърждава, че копие на въпросното електронно писмо е било представено на Chiquita след изпращане на писмото, в което се прави цялостно обобщение на положението, за да му даде възможност да вземе отношение във връзка с този документ, който е в състояние да докаже, че посоченото предприятие е продължило нарушението, след като е поискало освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

168    От изявлението на Chiquita от 5 март 2009 г., както и от изявлението му по време на изслушването обаче е видно, че преди изпращането на писмото с цялостно обобщение на положението Chiquita е получило неповерителна редакция на електронното писмо, в която е било посочено, че всички заличени имена са били на служители на Pacific, и че едва след изпращането на това писмо Chiquita е получило редакция, от която става ясно, че едно от заличените имена се свързва с г‑н C1, така че едва в този момент то узнало, че документът може да представлява доказателство за продължаване на нарушението от страна на Chiquita след заявлението за освобождаване от глоби.

169    Съвместното разглеждане на обмена на писма между жалбоподателите и Комисията, състоял се на 17 октомври, както и на 6 и 14 ноември 2008 г., с отговорите на жалбоподателите, от 14 август 2008 г. и от септември 2008 г., на исканията на Комисията за предоставяне на информация разкрива, че Комисията е поискала от Pacific да представи неповерителна редакция на въпросното електронно писмо.

170    От разгледаното в точка 103 и сл. по-горе, както и от непосредствено гореспоменатите материали по преписката е видно, че в момента, в който Комисията е предоставила въпросното електронно писмо на Chiquita, документът е бил представен от жалбоподателите в рамките на настоящото дело, така че Комисията е имала основание да го използва по отношение на Chiquita. В това отношение Комисията не би могла да бъде упреквана, че е предоставила документа на Chiquita в неповерителна редакция, в която имената на служителите на Pacific са били заличени с цел защита на поверителността им.

171    Изглежда обаче обосновано и това, че след като е показала на Chiquita редакция на документа, в която всички имена са били заличени и в която погрешно се посочва, че всички те са на служители на Pacific, Комисията е представила на Chiquita редакция, от която личи, че едно от тези имена се свързва с г‑н C1, тъй като само така Chiquita е могло, от една страна, да узнае, че документът потенциално е могъл да удостовери антиконкурентни контакти между Pacific и Chiquita след заявлението за освобождаване от глоби на последното, и от друга страна, да вземе отношение по доказателство, което може да обоснове отказ от предоставяне на освобождаване от глоби по настоящото дело. Изглежда обосновано, че Комисията е предоставила тази възможност на Chiquita в рамките на действията ѝ във връзка със заявлението му за освобождаване от глоби, и жалбоподателите следователно не биха могли да я упрекват в упражняването на неправомерно влияние върху заявителя за освобождаването в това отношение.

172    От всички изложени по-горе съображения следва, че второто основание трябва да бъде отхвърлено.

 В – По основанието, изведено от липсата на достатъчно доказателства за нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС

173    Според жалбоподателите Комисията не е доказала в достатъчна степен, че поведението им представлява нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, и следователно не е поела тежестта на доказване, наложена ѝ с член 2 от Регламент № 1/2003.

174    Това основание е разделено на две части. В рамките на първата част жалбоподателите изтъкват, че изложените от Комисията доказателства не са в подкрепа на фактите, така както са описани от тази институция. В рамките на втората част жалбоподателите изтъкват, че фактите по настоящото дело не съставляват нарушение по член 101 ДФЕС. Първо, Комисията не успяла да докаже, че те са участвали в споразумение и/или съгласувана практика, второ, Комисията не установила, че действията, в които са участвали, са имали антиконкурентна цел или резултат, и трето, Комисията не доказала, че тези действия представляват едно-единствено и продължено нарушение.

1.     По първата част, изведена от неправилна преценка на доказателствата

 а) Предварителни бележки

 По принципите, свързани с тежестта на доказване

175    От член 2 от Регламент № 1/2003, както и от постоянната съдебна практика е видно, че в областта на правото на конкуренцията в случай на спор относно наличието на нарушение Комисията следва да докаже констатираните от нея нарушения и да определи доказателствата, които могат надлежно да установят елементите от състава на нарушението (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58, Решение на Съда от 6 януари 2004 г. по дело BAI и Комисия/Bayer, C‑2/01 P и C‑3/01 P, Recueil, стр. I‑23, точка 62 и Решение на Съда от 22 ноември 2012 г. по дело E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, точка 71; Решение на Общия съд от 17 септември 2007 г. по дело Microsoft/Комисия, T‑201/04, Сборник, стр. II‑3601, точка 688).

176    За тази цел тя трябва да събере достатъчно точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 март 1984 г. по дело Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия, 29/83 и 30/83, Recueil, стр. 1679, точка 20 и Решение на Съда от 31 март 1993 г. по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, C‑89/85, C‑104/85, C‑114/85, C‑116/85, C‑117/85 и C‑125/85—C‑129/85, Recueil, стр. I‑1307, точка 127, Решение на Общия съд от 21 януари 1999 г. по дело Riviera Auto Service и др./Комисия, T‑185/96, T‑189/96 и T‑190/96, Recueil, стр. II‑93, точка 47, Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Dresdner Bank и др./Комисия, T‑44/02 OP, T‑54/02 OP, T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP, Recueil, стр. II‑3567, точка 62 и Решение на Общия съд от 15 декември 2010 г. по дело E.ON Energie/Комисия, T‑141/08, Сборник, стр. II‑5761, точка 48).

177    Важно е обаче да се подчертае, че не е задължително всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е съвкупността от посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговаря на това изискване (вж. Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 49 по-горе, точки 513—523 и Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 176 по-горе, точка 63 и цитираната съдебна практика).

178    В това отношение следва да се отбележи, че Комисията може да вземе предвид обстоятелства, установени извън периода на нарушение, ако те са част от съвкупността от улики, посочени от нея за доказването на това нарушение (вж. в този смисъл решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. по дело Denki Kagaku Kogyo и Denka Chemicals/Комисия, T‑83/08, точка 193), и че тя може да се позовава на фактически обстоятелства, настъпили след антиконкурентното поведение, за да потвърди съдържанието на обективно доказателство (Решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. по дело Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, T‑82/08, точка 55).

179    Предвид общоизвестния характер на забраната за антиконкурентни споразумения не би могло да се изисква от Комисията да представи доказателства, които изрично удостоверяват наличието на контакт между съответните оператори. Фрагментарните и откъслечни доказателства, с които може да разполага Комисията, във всички случаи трябва да могат да бъдат допълнени по пътя на дедукцията, така че да е възможна възстановка на релевантните обстоятелства. Следователно съществуването на антиконкурентна практика или споразумение може да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57 и Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 176 по-горе, точки 64 и 65).

180    Действително, когато Комисията се основава единствено на поведението на разследваните предприятия на пазара, за да стигне до извода за съществуването на нарушение, достатъчно е последните да докажат наличието на обстоятелства, разкриващи в различна светлина установените от Комисията факти и позволяващи по този начин да бъде дадено друго възможно обяснение на фактите, различно от това, което тя възприема, за да заключи, че е налице нарушение на правилата на конкуренция на Съюза (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 42 по-горе, точка 186 и цитираната съдебна практика). Така, ако Комисията констатира нарушение на правилата на конкуренцията, основавайки се на предположението, че установените факти не могат да се обяснят другояче освен с наличието на антиконкурентно поведение, съдът на Съюза ще трябва да отмени въпросното решение, ако съответните предприятия изтъкнат доводи, хвърлящи различна светлина върху установените от Комисията факти и позволяващи по този начин обяснението на фактите, което Комисията е възприела, за да направи извод за наличие на нарушение, да бъде заместено с друго правдоподобно обяснение. Всъщност в такъв случай не може да се приеме, че Комисията е доказала нарушение на правото на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение по дело Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия, точка 176 по-горе, точка 16, Решение по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, точка 176 по-горе, точки 126 и 127 и Решение от 22 ноември 2012 г. по дело E.ON Energie/Комисия, точка 175 по-горе, точка 74).

181    При все това, когато при установяване на нарушение на правото на конкуренцията Комисията се основава на писмени доказателства, съответните предприятия са длъжни не само да представят правдоподобна алтернатива на становището на Комисията, но и действително да изтъкнат недостатъчните доказателства, приети в обжалваното решение с цел установяване наличието на нарушението (Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точки 725—728, Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 42 по-горе, точка 187 и Решение от 15 декември 2010 г. по дело E.ON Energie/Комисия, точка 176 по-горе, точка 55).

182    Що се отнася до доказателствените средства, които могат да бъдат изтъкнати, за да се докаже нарушението на член 101 ДФЕС, следва отново да се отбележи, че доминиращият принцип в правото на Съюза е този на свободата при събиране на доказателства (вж. точка 42 по-горе и цитираната съдебна практика). По-специално, нито една разпоредба и нито един основен принцип на правото на Съюза не забраняват на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на другите обвинени предприятия. В противен случай тежестта на доказване на противоречащото на член 101 ДФЕС поведение, която пада върху Комисията, би била прекалено голяма и несъвместима със задачата ѝ съгласно Договорите да следи за правилното прилагане на посочените разпоредби (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 42 по-горе, точка 192).

183    Накрая, що се отнася до доказателствената стойност, която следва да бъде призната на отделните доказателства, необходимо е да се подчертае, че единственият релевантен критерий за преценка на свободно представените доказателства е тяхната достоверност (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точка 84 и цитираната съдебна практика; Решение от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, точка 42 по-горе, точка 72 и Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 42 по-горе, точка 273). Според общоприложимите относно доказателствата правила достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата по неговото изготвяне, от неговия адресат и от това дали съдържанието му е логично и правдоподобно (Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 1053). По-конкретно следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че даден документ е съставен в непосредствена връзка с фактите (Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Ensidesa/Комисия, T‑157/94, Recueil, стр. II‑707, точка 312 и Решение на Общия съд от 16 декември 2003 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie/Комисия, T‑5/00 и T‑6/00, Recueil, стр. II‑5761, точка 181) или от пряк свидетел на тези факти. Освен това изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 42 по-горе, точки 207, 211 и 212).

184    При преценката на събраните от Комисията доказателства, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно, особено по жалба за отмяна на решение за налагане на глоба, ако съдът все още има съмнения, че Комисията е установила надлежно съществуването на разглежданото нарушение, той не би могъл да направи извод в тази насока (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 42 по-горе, точка 177, Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 176 по-горе, точка 60 и Решение от 15 декември 2010 г. по дело E.ON Energie/Комисия, точка 176 по-горе, точка 51).

185    Всъщност в последната посочена хипотеза е необходимо да се вземе предвид принципът на презумпцията за невиновност, който понастоящем е закрепен в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и се прилага в производствата относно нарушения на приложимите за предприятията правила за конкуренция, при които е възможно да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точки 149 и 150, Решение на Съда по дело Montecatini/Комисия, C‑235/92 P, Recueil, стр. I‑4539, точки 175 и 176, и Решение от 22 ноември 2012 г. по дело E.ON Energie/Комисия, точка 175 по-горе, точки 72 и 73; Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 42 по-горе, точка 178).

186    Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледат изложените от жалбоподателите оплаквания.

 Припомняне на доказателствата, изложени в случая от Комисията

187    Следва да се припомни, че в съображения 94 и 95 от обжалваното решение Комисията посочва, че в периода от 28 юли 2004 г. поне до „седмица на пускане на пазара 15“ на 2005 г. Chiquita и Pacific са съгласували търговската си стратегия в Гърция, Италия и Португалия, като са координирали ценовата си стратегия по отношение на бъдещите цени, ценовите равнища и ценовите движения и/или тенденции и са обменяли информация относно бъдещото пазарно поведение, що се отнася до цените. Комисията потвърждава, че началото на тайното договаряне е дадено по време на среща между Chiquita и Pacific на 28 юли 2004 г. и че след това събитие страните незабавно са предприели други тайни контакти. Така съгласно доказателствата, за периода между февруари и началото на април 2005 г. Chiquita и Pacific са поддържали такива контакти почти ежеседмично.

188    В съображение 96 от обжалваното решение Комисията посочва, че основните доказателства за тайно договаряне се състоят от следните елементи:

–        документи, получени по време на извършените от италианската Guardia di Finanza проверки в рамките на национално разследване (бележки на г‑н P1),

–        документи, получени по време на проверките на Комисията от 28 до 30 ноември 2007 г., и изявления, направени в хода на тези проверки,

–        корпоративни изявления, представени от заявителя за освобождаване от глоби — Chiquita,

–        отговори на исканията за предоставяне на информация и други документи, представени впоследствие от Chiquita.

189    Комисията след това прави разграничение между доказателствата за нарушението в неговата цялост, състоящи се от изявленията на Chiquita (съображения 97—101 от обжалваното решение), доказателствата за срещата от 28 юли 2004 г., състоящи се от изявленията на Chiquita и бележките на г‑н P1 (съображения 102—120 от обжалваното решение), доказателствата за последващите контакти, осъществени през август 2004 г., състоящи се от изявления на Chiquita и бележките на г‑н P1 (съображения 121—125 от обжалваното решение), и накрая доказателствата за останалите контакти, осъществени в периода февруари—април 2005 г., състоящи се от вътрешно електронно писмо, изпратено от г‑н P1 на г‑н P2 в понеделник, 11 април 2005 г. в 9,57 ч., съдържащо таблица, озаглавена „Цени на Chiquita — 2005 г.“, с информация за цените на Chiquita за седмици от 9 до 15 на 2005 г., както и подобна таблица без дата, открита в кабинета на г‑н P2, с информация за седмици от 6 до 13 на 2005 г. (съображения 126—139).

 б) По преценката на доказателствата в конкретния случай

190    Жалбоподателите изтъкват, че въпреки значителните усилия, положени от Комисията и Chiquita за намиране на доказателства за твърдяното в разглеждания случай нарушение, писмените „доказателства“ за тайни контакти между конкурентите, които Комисията използва в подкрепа на твърденията си, се състоят единствено от скромния набор от три ръкописни бележки и едно вътрешно електронно писмо, съставени от г‑н P1, бивш служител на PFCI, починал повече от година преди началото на разследването на Комисията. В този смисъл жалбоподателите посочват бележките на г‑н P1 във връзка с обяда на 28 юли 2004 г. и двете му страници с бележки от август 2004 г., както и вътрешно електронно писмо, изпратено от г‑н P1 на г‑н P2 на 11 април 2005 г. в 9,57 ч.

191    Предвид липсата на каквото и да е друго пряко писмено доказателство и на мотивирано и подкрепено с доказателства признание на заявителя за освобождаване от глоби твърденията на Комисията се основавали единствено на тълкуването ѝ на посочените по-горе ръкописни бележки и електронно писмо. Комисията обаче тълкувала тези документи изцяло погрешно, изваждайки ги от контекста им, и генерализирала тяхната загадъчна, неточна и фрагментарна формулировка, като не отчела многобройните годни да оневинят жалбоподателите документи и изявления, представени на Комисията както от Chiquita, така и от PFCI.

192    Следователно жалбоподателите поддържат, че нито ръкописните бележки, нито електронното писмо представляват надлежно доказателство за твърдяното антиконкурентно поведение, и че е възможно да се даде алтернативно и напълно правдоподобно тълкуване на всеки от тези документи.

193    Освен това жалбоподателите поддържат, че даденото от Комисията тълкуване на тези документи изрично се опровергава от изявленията на Chiquita, и по-специално на г‑н C1, както и от включените в преписката документи.

 По бележките на г‑н P1 и работния обяд на 28 юли 2004 г.

–       По достоверността на бележките на г‑н P1

194    Жалбоподателите поддържат, че достоверността на бележките на г‑н P1 е ограничена поради самото им естество, както и поради личността на съставителя им, че към момента на обяда на 28 юли 2004 г. г‑н C1 и г‑н P1 са имали няколко основателни причини да осъществят контакт и че, съставени след въпросната среща, бележките не могат да представляват доказателства, „датиращи от времето на провеждането“ ѝ.

195    На първо място, жалбоподателите припомнят, че бележките на г‑н P1 са открити в лични бележници, иззети от дома му по време на национално данъчно разследване, че тези бележки изобщо не са били споделяни или обсъждани с когото и да било, както и че не са били предназначени за тази цел. В рамките на PFCI било общоизвестно, че г‑н P1 „е имал навика след напускане на кабинета си да посещава бар за консумацията на няколко питиета, да размишлява върху случилото се от деня и да записва на хартия личните си идеи, мисли и разсъждения както за професионалния, така и за личния си живот“. Жалбоподателите подчертават, че г‑н P1 е починал през юли 2006 г. на 32-годишна възраст, поради което следва да се подходи с изключителна предпазливост, преди да се правят изводи въз основа на личните му бележки, които биха могли да породят всякакви тълкувания, още повече че бележките били много загадъчни, непоследователни и фрагментарни, и съдържали множество правописни и граматически грешки, доказващи, че английският не е родният език на съставителя им.

196    Освен това жалбоподателите наблягат на факта, че г‑н P1 е бил едва на 26 години, когато е бил нает в Pacific, и че е бил начинаещ в сектора на бананите, доминиран от опитни бизнесмени, у които пораждал впечатлението, че е „неориентиран“ и изпитващ „известна плахост“. „Работлив, точен“ и „организиран“ във финансов аспект, той бил също така „чувствителен, педантичен и тщеславен“. Към момента на работния обяд на 28 юли 2004 г. г‑н P1 работел в PFCI от едва седем месеца, след като бил прехвърлен от офисите на LVP от Антверпен в Рим; това преместване не преминало гладко и г‑н P1 нямал добри отношения с много по-опитните си колеги от търговския екип, така че на работа бил относително изолиран. „Много амбициозен“, той все пак се стремял да спечели доверието на г‑н P2, [поверително], с надеждата да получи по-висока длъжност в PFCI или LVP, „за която често [бил] чуван да си мечтае“. Според жалбоподателите тези аспекти може да са накарали г‑н P1 да преувеличава в значителна степен в записките си.

197    В точка 183 по-горе бе припомнено, че единственият релевантен критерий за преценка на свободно представените доказателства е тяхната достоверност, която зависи от произхода им, от обстоятелствата по тяхното изготвяне, от техния адресат и от това дали съдържанието им е логично и правдоподобно. Също така бе посочено, че следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че даден документ е съставен в непосредствена връзка с фактите или от пряк свидетел на същите.

198    В светлината на тези принципи доводите на жалбоподателите като цяло не биха могли да оспорят достоверността на бележките на г‑н P1.

199    Първо, нито фактът, че става въпрос за лични бележници, в които се съдържат аспекти, свързани не само с професионалния, но и с личния живот на автора, нито фактът, че тези бележници са открити в дома му, могат да оспорят достоверността на посочените документи.

200    Личният характер на бележките на г‑н P1, които не са били предназначени да бъдат споделяни, не е в ущърб, а напротив, в подкрепа на тяхната достоверност. Макар, за да приеме необходимостта от намаляване на доказателствената сила на документ, Общият съд да е отчел, измежду други аспекти, обстоятелството, че даден съставител може да е имал личен интерес да разкраси фактите, с цел да представи на ръководителите си резултат в съответствие с очакванията им (вж. в този смисъл Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 176 по-горе, точка 132), тези съображения не биха могли да се приложат в случая, където това, че бележките на г‑н P1 не са имали предназначението да бъдат четени от когото и да било, е елемент в подкрепа на тезата, че те отразяват точно действителността, както е възприемана от съставителя им.

201    Следователно доводите на жалбоподателите, че поради личностните си черти и позицията си в PFCI и в средите, осъществяващи бизнес с банани, г‑н P1, стремящ се да „спечели уважението на ръководителите си“, е могъл да има склонността да преувеличава в значителна степен в записките си, не са убедителни за Общия съд.

202    Второ, макар краткостта на разглежданите бележки, съставени от ключови думи, както и фактът, че съставителят им е починал през юли 2006 г. (съображение 18 от обжалваното решение) — тоест малко след извършената на 30 май 2006 г. от Guardia di Finanza в дома му проверка, по време на която са открити въпросните документи, и преди предаването им на Комисията през юли 2007 г. — и следователно не е могъл да даде обяснение за съдържанието им, действително да налагат известна предпазливост при тълкуването на тези бележки, посочените обстоятелства като цяло не могат да оспорят достоверността им.

203    В това отношение следва да се напомни, че разглежданите доказателства се отнасят до незаконно поведение, което предполага тайно провеждани срещи и сведена до минимум документация. Предвид затруднението да се получат преки доказателства за такова поведение като бележки или протоколи, датиращи от срещите от времето на нарушението, тяхната доказателствена стойност не може да бъде поставена под въпрос поради самия факт, че са ръкописни или откъслечни, че съдържат съкращения и символи и че поради това могат да се нуждаят от допълнителни уточнения или трябва да бъдат разгледани в контекста на друга информация, с която Комисията вече разполага (вж. в това отношение Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Solvay/Комисия, T‑186/06, Сборник, стр. II‑2839, точки 405 и 406).

204    В случая освен това следва да се отбележи, че за разлика от твърденията на жалбоподателите, бележките на г‑н P1 не са неясни, противоречиви или непоследователни. Също така фактът, че английският не е бил майчин език на г‑н P1, не може да подлага на съмнение като цяло достоверността на бележките му. Макар Общият съд да е взел предвид владеенето от съставител на протокол на езика, използван в разговорите, предмет на този протокол, за да прецени достоверността му (вж. в този смисъл Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 176 по-горе, точка 132), в настоящия случай не само бележките на г‑н P1 показват доброто му владеене на английски език, но освен това Комисията посочва, без това да се оспорва от жалбоподателите, че г‑н P1 е завършил Калифорнийския университет (в Съединените щати), където е получил диплома по търговски науки (съображение 169 от обжалваното решение), което се потвърждава и от г‑н P2 от Pacific по време на изслушването. При всички положения следва да се припомни, че вече е било постановено, че липсата на дата или подпис на даден документ или фактът, че той е зле написан, не го лишават напълно от доказателствена стойност, по-специално когато неговият произход, вероятната му дата и съдържанието му могат да бъдат определени с достатъчна степен на сигурност (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 11 юли 2014 г. по дело Sasol и др./Комисия, T‑541/08, точка 232 и цитираната съдебна практика).

205    Трето, нито младежката възраст на г‑н P1, нито позицията му в PFCI, и по-общо в сектора на бананите, са доводи, които могат да оспорят достоверността на бележките му. Цитираните от жалбоподателите в това отношение изявления на г‑н C1 не са в състояние да опровергаят тази констатация. Както Комисията твърди, без това да се оспорва от жалбоподателите, изявлението на г‑н C1, най-малко петнадесет години по-възрастен от г‑н P1, съгласно което първоначалното му впечатление за последния е за „по-скоро неориентиран млад човек“, изпитващ „известна плахост“, се отнася до първия контакт на двамата мъже по време на среща на професионалното сдружение Associazione Nazionale Importatori Prodotti Ortofrutticoli (Национално сдружение на вносителите на плодове и зеленчуци, ANIPO), съставлявано от опитни бизнесмени, квалифицирани от г‑н C1 като „глутница стари лисици“. Комисията правилно твърди, че в такъв контекст не е изненадващо един млад и по-малко опитен човек да изпитва неудобство при първата си поява.

206    Освен това жалбоподателите изопачават казаното от г‑н C1, като твърдят, че той „[е] признал, че не счита [г‑н P1] за истински последователен човек и самият той не се вижда да сключва търговски сделки с него“. В действителност подобни отрицателни преценки за личността на г‑н P1, които не се съдържат никъде в откъса от посоченото от жалбоподателите изслушване, не могат да бъдат изведени a contrario само от положителната преценка, направена от г‑н C1 за личността на г‑н P2.

207    Що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че „[м]ного хора са потвърдили, че освен факта, че [(г‑н P1)] е бил работлив, точен във финансово отношение и добре организиран, той е бил и чувствителен, педантичен и тщеславен“, следва да се отбележи, че жалбоподателите в случая се позовават само на изявление, направено от г‑н P2 по време на изслушването, представено в съответствие със защитната стратегия на Pacific, подготвена от правните съветници на това предприятие, състояща се в оспорване на възможността за доверие в личността на г‑н P1 чрез наблягането на факта, че е имал склонността в бележките си да преувеличава собствената си роля. Освен това, при все че г‑н P1 е бил „тщеславен“, съгласно вече установеното в точки 199—201 по-горе фактът, че бележките му са били лични, а не предназначени да бъдат четени, прави неправдоподобно предположението, че в тях той е преувеличавал собствената си значимост, за да спечели уважението на висшестоящите си. Впрочем изтъкнатият от самите жалбоподатели факт, че г‑н P1 е бил „точен във финансово отношение“, по-скоро може да е в подкрепа на надеждността на водените от него записки.

208    Четвърто, в същия ред на мисли и както Комисията правилно подчертава, нито твърдяното изолиране на г‑н P1 в службата и твърдените затруднения в отношенията му с колегите, нито твърдените негови професионални стремежи, които впрочем изглеждат напълно нормални за служител на тази възраст, могат да подкопаят надеждността на бележките му. Освен това следва да се отбележи, че за да подкрепят тези твърдения, жалбоподателите се позовават на документ с ограничена доказателствена стойност, а именно писмо, съставено от правния им съветник, г‑н A3, и изготвено за целите на отговора им на изложението на възраженията.

209    Накрая, пето, макар да се налага изводът, че видно от гореизложените съображения, жалбоподателите не успяват да изложат конкретно доказателство в състояние да породи съмнения относно достоверността на бележките на г‑н P1, от друга страна следва да се отбележи, че Комисията посочва няколко доказателства, които са в подкрепа на достоверността на посочените бележки (съображения 115—119 от обжалваното решение), без жалбоподателите да успеят да ги опровергаят. Така Комисията изтъква, че надеждността на бележките на г‑н P1 и старанието и разумността при воденето им се потвърждават от факта, че определени обстоятелства, които той е отбелязал в тях, се потвърждават от други източници.

210    Primo, сравнението на бележките относно среща на 14 януари 2004 г., водени от г‑н P1, от една страна, и от г‑н P2, от друга, разкрива, че те съвпадат в множество аспекти (съображение 167 от обжалваното решение).

211    Secundo, в бележките на г‑н P1 за Португалия правилно се посочва фактът, че към момента на обяда на 28 юли 2004 г. представител на Chiquita е бил в Португалия и че Chiquita е планирало да промени тази структура — а това се потвърждава от няколко отговора на Chiquita, както и от организационна схема и документ относно стратегическите приоритети на това дружество за 2005 г.; освен това бележките на г‑н P1 описват португалския пазар като „по-малко стабилен“, с „най-ниските цени“ в сравнение с другите два разглеждани пазара — тоест Гърция и Италия — и на който бананите на Chiquita не са се ползвали със статута на „първокачествени“ — обстоятелства, които също са потвърдени в предоставени от Chiquita отговор и ценова таблица и от даден от Pacific отговор вследствие на искания за предоставяне на информация. Тези съвпадения в бележките на г‑н P1 и други материали по преписката могат да бъдат установени, без да се засяга последващият анализ на доводите на жалбоподателите, състоящи се в оспорване на достоверността на изявленията на Chiquita.

212    Tertio, в бележките на г‑н P1 за Гърция правилно е описана йерархичната структура на Chiquita за този пазар (вж. съображение 10 от обжалваното решение) и се упоменават обсъжданията относно сътрудничество в областта на експедирането между Chiquita и Pacific във връзка с пристанищата на Салерно (Италия) и Егио (Гърция). Pacific обаче признава, че сътрудничеството в областта на експедирането от и до тези пристанища е било обсъждано между Pacific и Chiquita. Предадено от Chiquita вътрешно електронно писмо от 23 февруари 2005 г. свидетелства и за обсъждания в областта на съвместната товарна дейност, които съгласно изявленията на Chiquita са се провеждали до юни 2006 г. По отношение на вътрешното електронно писмо от 23 февруари 2005 г. следва да се отбележи, че въпреки различните тълкувания, които страните му дават, и независимо от това какъв вид споразумение и кой пазар са били предмет на посочените в него обсъждания, от това електронно писмо ясно личи, че се отнася до (възможното) сътрудничество в областта на съвместната товарна дейност между Chiquita и Pacific, което показва, че тази тема е била обсъждана между двамата конкуренти, и превръща въпросното писмо в доказателство, което е в състояние да потвърди достоверността на бележките на г‑н P1.

213    Освен това г‑н P1 посочва (възможно) намаляване от страна на Chiquita на снабдяването на Гърция с банани от марката Consul, а от таблица на Chiquita е видно, че то действително е намалило продажбите си на банани от тази марка от седмица 18 на 2005 г.

214    Quarto, колкото до бележките на г‑н P1 относно стратегическите обсъждания между Pacific и Chiquita за италианския пазар (в които по-специално се упоменава „[н]амаляване на Consul: 15 000/седмица“, съсредоточаване върху увеличаването на обема на Chiquita, както и идеята да „[с]е даде пространство на Bonita“ и че „Bonita тласка цените“), ценоразписите на Chiquita показват, че то всъщност е започнало да увеличава обема на продажбите на банани от марката си с по-високо качество, Chiquita, от второто тримесечие на 2004 г. и е щяло да започне да намалява значително продажбите на банани от марката си с по-ниско качество Consul в Италия в хода на 2005 г.

215    Освен това забележките на г‑н P1 относно стратегията на Chiquita по отношение на Италия се потвърждават от вътрешна бележка на Chiquita, съставена от г‑н C2 на вниманието на г‑н C1 след приключването на лицензионния режим, изтекъл в края на 2005 г. (вж. съображение 35 и бележка под линия 60 от обжалваното решение), и съдържаща анализ на италианския пазар в началото на периода, следващ въпросния режим, в която е записано следното твърдение:

„В началото след въвеждането на новата система щеше да е уместно да се очаква „оспорван“ пазар между Chiquita и Bonita. Това е една от причините, поради които Chiquita се отказа да внася Consul. За съжаление, докато предприетите от Chiquita действия от горната част на скàлата бяха постоянни, то пазарно поведение на Bonita от „долната част на скàлата“ изцяло липсваше“.

216    Може да се признае, че този документ потвърждава истинността на обстоятелство, съдържащо се в бележките на г‑н P1 — а именно намерението на Chiquita да намали продажбите на марката си Consul в полза на марката си Chiquita — без да се налага произнасяне по въпроса — оспорван от страните (съображения 118 и 119 от обжалваното решение) — дали тази бележка е доказателство за антиконкурентно поведение на Chiquita и Pacific. Всъщност от съображения 118—120 от обжалваното решение е видно, че Комисията е посочила въпросния меморандум единствено като доказателство, потвърждаващо достоверността на бележките на г‑н P1, а не като доказателство, потвърждаващо сключването на споразумение по време на обяда на 28 юли 2004 г. или изпълнението на такова споразумение (вж. в това отношение и точки 257—260 по-долу).

217    Освен това, за разлика от твърдяното от жалбоподателите, фактът, че тази бележка е написана след датата на бележките на г‑н P1, по никакъв начин не отменя доказателствения ѝ характер. Всъщност от цитираната в точка 178 по-горе съдебна практика е видно, че Комисията може да вземе предвид доказателства, установени извън периода на нарушение, ако те са част от уликите, посочени от нея за доказването на това нарушение, а в бележката се посочва минал период, тоест периодът на лицензионния режим.

218    В репликата жалбоподателите не оспорват непосредствено изложените по-горе доказателства, а само изтъкват, че „бележките на [г‑н P1] в тяхната цялост не може да се считат за представляващи достоверно доказателство поради това, че съдържат няколко реда, засягащи теми, които действително са били предмет на обсъждане, или защото известен брой фактически изявления относно сектора на бананите могат да бъдат потвърдени с обществено достъпна информация“. При тези условия се налага изводът, че жалбоподателите не успяват да опровергаят изложените от Комисията и упоменати в точки 210—217 по-горе доказателства.

219    На второ място, жалбоподателите поддържат, че към момента на работния обяд на 28 юли 2004 г. г‑н C1 и г‑н P1 са имали няколко основателни причини да влязат в контакт, по-специално по повод на бъдещето на ANIPO и възможността за договаряне на дейности по съвместно снабдяване и експедиране, което се потвърждава от изявленията на г‑н C1. С изтичащи лицензии и търсейки други източници на снабдяване посредством няколко от конкурентите си, Chiquita сключила такива договорености с други конкуренти и се свързала с г‑н P2 от PFCI, за да постигне такава договореност с посоченото предприятие. Тъй като то не приело това предложение, което считало за неизгодно от търговска гледна точка, жалбоподателите поддържат, че не е изненадващо, че г‑н C1 отново е опитал късмета си, този път като предложил да постигне подобна договореност директно на начинаещия и без опит г‑н P1.

220    Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени, без да се налага да се анализира дали г‑н C1 и г‑н P1 са имали основателни причини да се срещнат. Всъщност е достатъчно да се отбележи, че макар подобни основателни причини действително да могат да дадат алтернативно обяснение за тяхната среща, те по никакъв начин не отменят тайния характер — ако се възприеме за доказан — на контактите им в други отношения. Както Комисията отбелязва в съображение 147 от обжалваното решение, твърдението, че между конкурентите е имало предполагаеми легитимни контакти, в никакъв случай не изключва наличието и на тайни контакти. Съдът вече е подчертал, че е възможно да се счита, че дадено споразумение има ограничителна цел дори ако няма за единствена цел ограничаване на конкуренцията, а преследва и други легитимни цели (вж. Решение на Съда от 6 април 2006 г. по дело General Motors/Комисия, C‑551/03 P, Recueil, стр. I‑3173, точка 64 и цитираната съдебна практика). Както Комисията правилно твърди, за да поставят под съмнение констатациите от обжалваното решение, жалбоподателите не могат да се ограничат с това да докажат, че контактите са имали и легитимна цел, а трябва да докажат, че те са обслужвали само такава цел.

221    На трето място, жалбоподателите изтъкват, че бележките на г‑н P1 не биха могли да представляват достоверно възпроизвеждане на разговора му, проведен по време на обяда на 28 юли 2004 г. — обяд, който впрочем продължил само около 40—45 минути и се състоял до шумния басейн на хотела, тъй като — както потвърждава г‑н C1 — г‑н P1 не водел никакви бележки по време на този обяд, които да могат да се считат за доказателство, „датиращо от времето“ на протичането му. Тези бележки вероятно били съставени известно време след срещата и следователно представлявали лични разсъждения по обсъжданите теми, отразяващи представите на г‑н P1 за начина, по който би функционирала една дейност по съвместно снабдяване и експедиране заедно с Chiquita, както това се потвърждавало и от г‑н C1.

222    Както вече бе припомнено в точки 183 и 197 по-горе, за да се прецени доказателствената стойност на даден документ, следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че той е съставен в непосредствена връзка с фактите или от пряк свидетел на тези факти. В случая няма спор, че г‑н P1 е бил на обяда на 28 юли 2004 г. и че поради това може да бъде квалифициран като пряк негов свидетел. Освен това поради малкия брой участници в този обяд — а именно г‑н P1, г‑н C1 и г‑н C2 — както и поради факта, че г‑н P1 е бил единственият представител от страна на Pacific, той е бил не само мълчалив свидетел, но и активен участник в разговорите, което придава висока доказателствена стойност на свидетелските му показания. Фактът, че по този начин е ставало въпрос за пряк разговор между тримата основни участници, прави неправдоподобно предположението, за което намекват жалбоподателите, че доказателствената стойност на свидетелските показания на г‑н P1 би могла да се окаже отслабена поради наличието на шум по време на обяда — нещо, което могло да възпрепятства разбирането на разговора от страна на г‑н P1.

223    Следователно бележките на г‑н P1 могат да бъдат квалифицирани като доказателства, датиращи от времето на обяда на 28 юли 2004 г., макар и да не са били водени по време на обяда, а малко след него. Всъщност е достатъчно да се констатира, че както Комисията правилно твърди в съображение 166 от обжалваното решение, не е в противоречие с естеството на датиращ от времето на обстоятелствата документ това да се записват изявления, направени малко преди настъпването им, и нищо в бележките на г‑н P1 не загатва, че — дори да са били писани след настъпването на определено събитие — не съответстват на съдържанието на обсъжданията, състояли се по време на това събитие (вж. в този смисъл Решение по дело Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, точка 178 по-горе, точка 39). Фактът, че бележките следват хронологичен и точен ред на събития и дати освен това е в подкрепа на тезата, че те са били съставени в момента на — или поне малко след — настъпването на съответните събития. Също така следва да се припомни, че съгласно отбелязаното в точка 210 по-горе, поне за едно събитие, а именно среща от 14 януари 2004 г., в преписката се съдържат бележки, водени от г‑н P1, от една страна, и от г‑н P2, от друга, които съвпадат в множество аспекти (съображение 167 от обжалваното решение).

224    От изложените по-горе съображения следва, че доводите на жалбоподателите, имащи за цел да оспорят като цяло достоверността на бележките на г‑н P1, трябва да бъдат отхвърлени.

–       По предложеното от жалбоподателите тълкуване на бележките за работния обяд на 28 юли 2004 г.

225    Жалбоподателите изтъкват, че за да опита да докаже сключването на антиконкурентно споразумение между Chiquita и PFCI, Комисията се основава на собственото си тълкуване на няколко реда, открити в ръкописните бележки на г‑н P1 (съображение 105 от обжалваното решение), представени като „писмени доказателства, датиращи от времето“ на работен обяд, състоял се на 28 юли 2004 г. между г‑н C1 и г‑н C2 от Chiquita и г‑н P1 от PFCI в ресторанта Shangri la Corsetti в Рим, който обяд бил „началният момент на тайна договореност между Chiquita и Pacific“ [неофициален превод], макар не само доказателствената стойност на тези бележки да била изключително ограничена, но и освен това Комисията ги тълкувала по изцяло погрешен начин предвид контекста и обстоятелствата, при които те били съставени от г‑н P1.

226    В обжалваното решение Комисията изяснява, че обядът на 28 юли 2004 г. в ресторант Shangri la Corsetti в Рим между г‑н C1 и г‑н C2 от Chiquita и г‑н P1 от Pacific е послужил за начален момент на тайното споразумение между Chiquita и Pacific и че вследствие на тази среща г‑н C1 и г‑н P1 са започнали да си телефонират редовно. Според Комисията датиращите от времето на обстоятелствата писмени доказателства, свързани с тази среща — а именно бележките на г‑н P1 (съображение 105 от обжалваното решение) — показват как Chiquita и Pacific са се възползвали от тази среща, за да положат началото на системата за съгласуване на цените, която впоследствие щяла да еволюира (съображения 102—104 от обжалваното решение).

227    Според твърденията на Комисията от тези бележки е видно, че Chiquita и Pacific — обозначени с наименованието „Bonita“ — са обсъждали дейностите си в Португалия, Гърция и Италия и са положили началото на триетапен „план за действие“ за продължително сътрудничество. Съгласно този план двете страни щели първоначално да влязат в контакт през предстоящата седмица, с цел да се съгласуват относно цените в Португалия, за да установят дали трябва „да останат“ на същото равнище, „да се повишат“, или „намалят“. Този аспект бил в съответствие с изявлението на Chiquita, съгласно което след срещата от 28 юли 2004 г. г‑н C1 и г‑н P1 понякога обменяли мнения по по-специфични ценови тенденции за предстоящата седмица, като използвали изрази, позволяващи на двете страни да разберат дали цените трябва да се повишат, намалят или останат на същото равнище. На следващ етап планът за действие показвал, че двете страни давали известно предимство на стратегията си относно Италия (чрез употребата на израза „да се гледа първо Италия“), и накрая, в рамките на третия етап, акцентът бил върху съвместната им стратегия за Гърция (чрез употребата на израза „впоследствие Гърция“) (съображение 106 от обжалваното решение).

228    Жалбоподателите, противно на това, поддържат, че тези бележки на г‑н P1 за обяда на 28 юли 2004 г. представляват собствените му разсъждения по предмета на разговор на този обяд, потвърден от г‑н C1, а именно „възможността Chiquita да се снабди с банани от Noboa в Еквадор“. Следователно тези бележки трябвало да се тълкуват като собствените идеи на г‑н P1 относно начина, по който на практика действа договореността за съвместно снабдяване.

229    Следва да се припомни, че видно от съображенията в точки 194—224 по-горе, доводите, изложени от жалбоподателите за цялостно оспорване на достоверността на бележките на г‑н P1, не биха могли да се приемат и че, противно на това, на тези бележки трябва да се придаде висока доказателствена стойност, поради това че са били съставени от пряк свидетел на фактите и че достоверността им се потвърждава от други доказателства. При тези обстоятелства предположението на жалбоподателите, че тези бележки трябва да бъдат тълкувани като отразяващи личните представи на г‑н P1, а не действително състоялия се разговор по време на обяда на 28 юли 2004 г., не би могло да се приеме.

230    Първо, следва да се отбележи, че твърдението на г‑н C1, цитирано от жалбоподателите, съгласно което предметът на разговор на обяда е бил „възможността Chiquita да се снабди с банани от Noboa в Еквадор“, не опровергава тълкуването на Комисията, доколкото тя не отрича, че възможностите за съвместно снабдяване също са били обсъждани по време на въпросния обяд (съображение 151 от обжалваното решение). При все това от изтъкнатия от жалбоподателите цитат не следва, че този въпрос е бил единствената обсъждана по време на срещата тема, а в точка 220 по-горе вече бе отбелязано, че за да се оспорят констатациите от обжалваното решение, жалбоподателите не могат да се ограничат с това да докажат, че контактите са имали и легитимна цел, а трябва да докажат, че са обслужвали само такава цел.

231    Това тълкуване обаче — както и тълкуването, при което се поддържа, че бележките отразяват единствено личните представи на г‑н P1 — трябва да бъде отхвърлено предвид яснотата на бележките, що се отнася до намерението на Pacific и Chiquita да съгласуват цените си.

232    Така Комисията правилно изтъква, че тълкуването, съгласно което бележките за обяда на 28 юли 2004 г. представляват личните разсъждения на г‑н P1 относно възможността Chiquita да се снабди с банани от Noboa в Еквадор, не съответства на факта, че от тези бележки ясно личи, че Chiquita и Pacific са обсъждали дейностите си в Португалия, Гърция и Италия, че са предвидили „ежеседмично сътрудничество за поддържане на цената“ и са положили началото на триетапен „план за действие“, съгласно който „[г‑н P1]“ и „[г‑н C1]“ „[с]а [щели да говорят] за Португалия през [следващата] седмица“, за да вземат „[ц]еново решение“, с цел да установят дали трябва да се остане на същото равнище, „да се направи увеличение“ или „намаление“. Това представяне съответства на изявлението на Chiquita от 22 май 2008 г., съгласно което след срещата от 28 юли 2004 г. г‑н C1 и г‑н P1 понякога обменяли мнения по по-специфични ценови тенденции за предстоящата седмица, като използвали изрази, позволяващи на двете страни да разберат дали цените трябва да се повишат, намалят или останат на същото равнище (съображение 100 от обжалваното решение), което може да бъде установено при съобразяване на последващия анализ на доводите на жалбоподателите с оглед на изявленията на Chiquita (вж. точка 336 и сл. по-долу).

233    Второ, тълкуването на жалбоподателите, съгласно което бележките разкриват, че г‑н C1 е представил на г‑н P1 обобщена картина на пазара в Португалия, за да информира новодошлия за търговската структура, в която PFCI е щяло да се участва, ако достави банани на Chiquita, не може да се приеме, тъй като в него се пропуска да се отчете, че упоменаването, че португалският пазар е „[н]ай-малко стабилният от трите пазара T2“, е последвано от израза „[е]жеседмично сътрудничество за поддържане на цените“, който, както отбелязва Комисията, не може да се обясни с намерението да се информира новодошлият относно структурата на продажбите на Chiquita в Португалия.

234    Жалбоподателите при все това поддържат, че тълкуването, съгласно което изразът „ежеседмично сътрудничество за поддържане на цената“ свидетелства за факта, че Chiquita и Pacific са се договорили за сътрудничество относно цените, е в противоречие с обясненията на Chiquita и с цената, която PFCI е предвиждало да достигне в Португалия. Следователно по-правдоподобно било тълкуването, съгласно което г‑н C1 обяснил на г‑н P1, че да се работи с представител, означавало Chiquita да сътрудничи с него ежеседмично, за да се взема решение за цената, която следва да се определи за португалския пазар. Алтернативно, г‑н P1 можел също да си е помислил, че постигането на договореност за съвместно експедиране с Chiquita ще породи за PFCI възможността за поддържане на цените му, ако премине на ежеседмично обслужване в Португалия.

235    Най-напред, това тълкуване не е убедително, тъй като с оглед на етапа от плана за действие, обозначен с употребата на израза „да се говори за Португалия през следващата седмица: ценово решение: статукво, увеличаване, намаляване. [г‑н P1]/[г‑н C1]“, изглежда, че изречението „ежеседмично сътрудничество за поддържане на цената“ относно Португалия се отнася за двустранно сътрудничество между г‑н C1 и г‑н P1.

236    По-нататък, изявленията на Chiquita и на г‑н C1, на които се позовават жалбоподателите, потвърждаващи, че темите на разискванията по време на обяда са били съвместното снабдяване и експедиране, не противоречат на изводите, които Комисията прави от бележките на г‑н P1 (вж. в това отношение още точка 230 по-горе).

237    Накрая, жалбоподателите твърдят, че изразът „ежеседмично сътрудничество за поддържане на цената“ не може да се тълкува като отнасящ се за сътрудничество между конкурентите. Иначе, в светлината на „плана за действие“ за Португалия, обозначен с употребата на израза „да се говори за Португалия през следващата седмица: ценово решение: статукво, увеличаване, намаляване“, г‑н P1 и г‑н C1 е трябвало да имат ежеседмични контакти за „поддържане на цените“ след седмица 32 — нещо, което Комисията не доказала. Освен това включените в преписката доказателства, а именно бележките на г‑н P1 от 2 август 2004 г. и седмичният доклад относно цените за седмица 32 на 2004 г., изрично установявали, че PFCI е очаквало да се наложи да намали цените си в Португалия през седмица 32. Освен това Комисията удобно не отчитала това, че думата „увеличаване“ е зачеркната в бележките на г‑н P1.

238    Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

239    От една страна, упоменаването „ежеседмично сътрудничество за поддържане на цената“ не може да се тълкува като указващо, че цената задължително трябва да остане на същото равнище през предстоящата седмица, а се отнася до сътрудничество с цел общо поддържане на известна стабилност на цените посредством ежеседмични обсъждания, в хода на които е трябвало да се решава дали цената да остане на същото равнище, да се увеличава, или намалява за съответната седмица (чрез израза „план за действие: да се говори за Португалия през следващата седмица: ценово решение: статукво, увеличаване, намаляване“). Следователно фактът, че Pacific е очаквало да намали цената си за Португалия през седмицата след обяда на 28 юли 2004 г., не може да докаже, че страните не са се уговорили относно сътрудничеството в областта на цените по време на този обяд. По същия начин фактът, че думата „увеличаване“ е била зачеркната в бележките на г‑н P1, не може да оспори тълкуването на Комисията, като следва дори да се отбележи, че това, че г‑н P1 е зачеркнал въпросната дума в бележките си във връзка с „плана за действие“ относно Португалия за предстоящата седмица, е в съответствие с изтъкнатия от жалбоподателите факт, че Pacific действително е очаквало да намали цената си за Португалия по време на посочената седмица.

240    От друга страна, независимо от това дали Комисията е била задължена да докаже осъществяването на сътрудничеството, за което става въпрос в бележките за обяда на 28 юли 2004 г., и от анализа на доказателствата за последващи контакти на страните, достатъчно е да се приеме, че липсата на приведено от нея доказателство, потвърждаващо конкретно осъществяването на контакт между г‑н P1 и г‑н C1, считано от седмицата след обяда на 28 юли 2004 г., не може да представлява доказателство за факта, че двамата мъже не са съгласували действията си по време на този обяд.

241    Трето, съгласно изтъкнатото от жалбоподателите бележките за Гърция указват, че г‑н C1 е представил на г‑н P1 кратко обобщение на дейностите на Chiquita в Гърция, за да го убеди в предимствата от постигането на договореност за съвместно снабдяване. Така изразът „подпомагане на общия растеж Chiquita/Bonita“ можел да се разглежда като означаващ, че г‑н C1 е накарал г‑н P1 да свикне с мисълта за предоставяне на плодове и лицензии на конкурент в рамките на договореност за съвместно снабдяване. Тъй като Chiquita нямало лицензии, то решило да намали продажбите на банани с марката Consul в полза на банани с марката Chiquita, за които можело да получи по-висока цена, което обяснявало следния израз: „намаляване и на Consul. Идея на Chiquita: изцяло Chiquita, само първокачествената марка“. В този контекст изразът „подпомагане на общия растеж Chiquita/Bonita“ се отнасял до намаляването на конкуренцията за марката Bonita на Pacific вследствие на едностранното решение на Chiquita да увеличи обема на марката си с по-високо качество Chiquita и да намали този на марката си с по-ниско качество Consul. Алтернативно този израз можел да се разбира и като съответстващ на указания от страна на г‑н C1 относно условията за качеството на бананите, получени от PFCI.

242    Изразите „цена на Chiquita в Гърция = Италия“ и „смятат, че трябва да е = за Bonita в Италия и Гърция“, били лишени от смисъл, тъй като нито цените на Chiquita, нито тези на PFCI били еднакви в Италия и Гърция. Въпросните изрази следователно трябвало да се анализират в светлината на обсъжданията относно съвместното снабдяване, поради което означавали, че г‑н C1 се е опитал да убеди г‑н P1 да постигнат договореност за съвместно снабдяване, като му е обяснил, че ако PFCI внася банани Chiquita под своите лицензии, които да бъдат след това продавани на висока цена, Chiquita щяло да плаща част от тази цена на Pacific, за да компенсира пропуснатите му приходи вследствие на намаляването на обема на внос на банани с неговата марка Bonita. Тези изрази следователно не представлявали доказателство, че двама конкуренти са обсъждали ценовите си стратегии, а още по-малко действителната пазарна цена.

243    Следователно нито един елемент от бележките не подсказвал за сключване на антиконкурентно споразумение между Chiquita и PFCI, що се отнася до ценовите стратегии в Гърция, като Комисията също така не доказала, че такова споразумение е било изпълнено. В това отношение фактите недвусмислено доказвали, че разликите в цените на PFCI в Гърция и Италия по никакъв начин не намалели, какъвто щял да бъде случаят, ако предполагаемото споразумение е било сключено и изпълнено.

244    Комисията твърди, че що се отнася до ценообразуването в Гърция, бележките на г‑н P1 разкриват, че Chiquita е посочило целта си да приведе цената си в тази държава на равнището на цената си в Италия, където тя е била по-висока (както за това сочи употребата на израза „цена на Chiquita в Гърция = Италия“), и е обяснило, че според него същият подход трябва да се приложи за бананите от марката Bonita на Pacific в Гърция и Италия (както за това сочи употребата на израза „[Chiquita] счита, че трябва да е = за Bonita в Италия и Гърция“). Освен това според Комисията въпросът за начина на взаимосвързаност на съответните цени на Chiquita и на Pacific в Гърция и Италия представлява изключително чувствителна тема, засягаща съответната стратегия за ценообразуване на двамата конкуренти (съображения 109 и 110 от обжалваното решение).

245    Освен това съгласно уточнение на Комисията, в обжалваното решение не се твърди, че намаляването на продажбите на марката Consul или „подпомагането на общия растеж Chiquita/Bonita“ са били част от споразумение за определяне на цените. Следователно не се налага да се разглеждат доводите на жалбоподателите, имащи за цел да докажат, че решението за намаляване на продажбите на марката Consul в полза на марката Chiquita произтича от едностранно решение на Chiquita.

246    Независимо от въпроса дали бележките за Гърция свидетелстват за споразумение или съгласувана практика и дали Комисията е трябвало задължително да направи разграничение между двете неправомерни форми на поведение (вж. в това отношение точка 437 и сл. по-долу), налага се изводът, че в тези бележки няма означения, които да са в полза на тълкуването на жалбоподателите, съгласно което отразяват обсъжданията във връзка с разпределянето на по-високата цена, получена за бананите от марката Chiquita, внасяни благодарение на лицензите на Pacific. Противно на това, от тези бележки е видно, че г‑н C1 и г‑н P1 са говорили за намеренията и стратегиите за определянето на цени и че първият е запознал втория с гледната си точка, съгласно която Pacific е трябвало да се опита да доведе равнището на цената си в Гърция до това в Италия (както за това сочи употребата на израза „смятат, че трябва да е = за Bonita в Италия и Гърция“). Въпросът дали действителните цени впоследствие са съответствали точно на тези намерения в това отношение не е релевантен, а липсата на приравняване на цените спрямо предвиденото при всички положения не може да опровергае извода, че бележките свидетелстват за разговор между Chiquita и Pacific относно намеренията във връзка с цените в Гърция.

247    Четвърто, жалбоподателите поддържат, най-напред, че изразът „изтласкване на Dole и Del Monte“ в бележките за Италия не би могъл да отразява обсъждане между г‑н C1 и г‑н P1, защото след като Dole и Del Monte са притежавали съвкупен пазарен дял от около 40 % в Италия, съвсем очевидно не било правдоподобно Chiquita и PFCI — чийто пазарен дял на италианския пазар е било само около 10 % — да са могли да обсъждат, а още по-малко да договарят подобна стратегия — нещо, което освен това се потвърждавало от г‑н C1, който заявил по време на изслушването от 18 юни 2010 г. във връзка с бележките на г‑н P1, изразяващи идеята за „изтласкване на Dole и Del Monte“, че „става дума просто за човек, който не знае какво говори“, и че „това е напълно безразсъдно“.

248    Жалбоподателите по-нататък твърдят, че използваните в следните редове изрази относно намаляването на обема на бананите с марката Consul и увеличаването на този с марката Chiquita трябва отново да се разглеждат като предоставени от г‑н C1 разяснения, свързани с едностранния план на Chiquita поради недостига си на лицензии да се съсредоточи върху по-изгодната продажба на банани от марката Chiquita — разяснения, от които г‑н P1 заключил, че тази стратегия на Chiquita щяла да отвори пространство за марката Bonita. Освен това изразите „регулиране на предлагането (Еквадор)“ и „Bonita тласка цените“ отразявали представата на г‑н P1, че снабдяването с банани в Еквадор и на Chiquita щяло да позволи на Pacific да тласне цените на предлагане в тази държава надолу. Намаляването на обема банани с марката Consul следователно било изпълнено от Chiquita в Италия едва почти година след обяда на 28 юли 2004 г., така че това намаляване в никакъв случай не можело да се свързва с тема, обсъждана по време на въпросния обяд, нито да представлява резултат от антиконкурентна практика, и при всички положения личните изводи на г‑н P1 от разясненията на г‑н C1 в никакъв случай не предполагали, нито доказвали, че е било сключено и най-малкото антиконкурентно споразумение, имащо за цел подялбата на пазарите или съгласуването на цените.

249    Накрая, съгласно твърденията на жалбоподателите, посоченото в изразите „местно споразумение (Италия/Португалия/Гърция)“ и „много голямо (централно управление). Невъзможно“ също трябва да се тълкува в рамките на съвместното снабдяване и означава, че според г‑н P1 е било твърде сложно да се финализира споразумение за съвместно снабдяване, ако участват седалищата на Chiquita и PFCI, както се виждало от факта, че предходните обсъждания между централното управление на Chiquita и LVP не приключили успешно, поради което било за предпочитане споразумението да се сключи на местно равнище.

250    Най-напред следва да се отбележи, че видно от съображение 112 от обжалваното решение, Комисията не твърди, че страните са се договорили за „изтласкване извън [италианския пазар] на Dole и Del Monte“, нито че подобно намерение е било основано на „споразумение, сключено с цел да се атакува положението на пазара на двама мощни конкуренти, като се намали обемът на банани с марката Consul, след което да се замени с банани с марката Bonita и се увеличат цените“. Следователно не се налага да бъде анализиран въпросът дали бележките доказват този аспект, нито да се преценява правдоподобността на възможните разяснения на разглежданите изрази, изтъкнати от Комисията в писмените ѝ изявления и квалифицирани от жалбоподателите като „основани на чисти спекулации“.

251    Доколкото доводите на жалбоподателите могат да се разглеждат в смисъл, че отново се свързват с желанието за опровергаване на достоверността на бележките на г‑н P1, като се изтъква твърдението на г‑н C1, изразено по време на изслушването от 18 юни 2010 г., че идеята за „изтласкване на Dole и Del Monte“ е „напълно безразсъдна“ и доказвала, че авторът ѝ „[е] просто […] човек, който не знае какво говори“, достатъчно е да се отбележи, от една страна, че доводите, основани на твърдяната липса на достоверност на бележките на г‑н P1, вече бяха отхвърлени в точка 194 и сл. по-горе, и от друга — като се отчете последващият анализ на доводите на жалбоподателите относно изявленията на г‑н C1 в тяхната цялост (вж. точка 336 и сл. по-долу) — че единствено изявлението на г‑н C1, съгласно което идеята за „изтласкване от пазара на Dole и Del Monte“ е безразсъдна — изявление, което разглеждано в своя контекст и цялост впрочем не е лишено от двусмислие — не може да докаже, че страните не са разгледали тази тема, нито че съвкупността от бележките не отразява обсъждането от обяда на 28 юли 2004 г.

252    По-нататък, различията у страните при тълкуването на изразите „намаляване на Consul 15 000/седмично […] Наблягане върху увеличаване на обема на Chiquita […] Даване на пространство на Bonita […] Регулиране на предлагането (Еквадор)“ се отнасят до това дали следва да се заключи, че тези изрази отразяват самите разсъждения на г‑н P1 върху разясненията на г‑н C1 за едностранната стратегия на Chiquita за увеличаване на обема на банани с марката Chiquita, или обща стратегия на конкурентите, предназначена да благоприятства увеличаването на цените, както и регулирането на снабдяването в Еквадор чрез промени в стратегиите им за внос на съответните марки. В това отношение се налага изводът — без да се налага произнасяне по доводите на страните относно това дали регулирането на пазара от CMO дава известна гъвкавост по отношение на внасяните обеми — че тълкуването на жалбоподателите, съгласно което бележките са израз на едностранни разяснения и разсъждения, не може да се приеме, тъй като е в противоречие с израза „местно споразумение“, който непосредствено следва въпросните откъси, както и с откъсите от всички бележки, показващи, че те отразяват двустранни решения (вж. точки 231, 232 и 235 по-горе).

253    Припомнянето от страна на жалбоподателите, че Chiquita е започнало да изпълнява стратегията, състояща се в намаляване на обемите от марката си Consul и увеличаване на тези от марката си Chiquita, едва една година след обяда на 28 юли 2004 г., както и позоваването на изявленията на г‑н C1, в които се твърди, че тази стратегия е била основана единствено на вътрешни търговски съображения, засягат в по-малка степен въпроса какво е било обсъждано по време на обяда на 28 юли 2004 г., отколкото евентуалните действия след посочения обяд, и така се отнасят — както правилно подчертава Комисията — до резултатите от съгласуването.

254    Накрая, с оглед на всички бележки, както и на гореизложените съображения се налага изводът, че твърдението на жалбоподателите — съгласно което изразите „местно споразумение (Италия/Португалия/Гърция)“ и „много голямо (централно управление). Невъзможно“ също трябва да се тълкуват в рамките на съвместното снабдяване, и че те означават, че г‑н P1 е считал за твърде сложно да се финализира споразумение за съвместно снабдяване, ако участват седалищата на Chiquita и PFCI, както това се доказвало от факта, че предходните обсъждания между управлението на Chiquita и на LVP не приключили успешно, поради което било за предпочитане споразумението да се сключи на местно равнище — могат само да бъдат отхвърлени.

255    Пето, и по същия начин, доводите на жалбоподателите, че нито един от изразите, съдържащи се в бележките под заглавието „План за действие“, не е достатъчно ясен, за да се направи изводът, че действително е било сключено споразумение между Chiquita и PFCI и че те са изготвили триетапен план за действие за продължаване на сътрудничеството си, също не могат да се приемат. Елементите, от които се състои „планът за действие“ в края на бележките на г‑н P1 за обяда на 28 юли 2004 г., напротив, представляват обобщение на разговора, проведен по време на въпросния обяд, и на стратегията, договорена между страните по този въпрос.

256    От всички изложени по-горе съображения следва, че алтернативните обяснения на жалбоподателите не са в състояние да оспорят изводите, направени от Комисията въз основа на бележките на г‑н P1 за обяда на 28 юли 2004 г.

–       По наличието на уличаващи доказателства, които са в състояние да потвърдят съществуването на антиконкурентно споразумение

257    Жалбоподателите изтъкват, че Комисията не е привела никакво доказателство, че Chiquita и Pacific са сключили антиконкурентно споразумение по време на работния обяд. Всички факти, упоменати от Комисията с цел да докаже, че „бележките на [г‑н P1] отразяват вярно действителността“, били съвместими с изложените от жалбоподателите алтернативни тълкувания. Единственият допълнителен документ, който според Комисията потвърждавал „забележките на [г‑н P1] относно стратегията“, бил вътрешен меморандум на Chiquita, съставен от г‑н C2 след края на лицензионния режим, съдържащ анализ на пазара на банани след приключването на този режим.

258    Според жалбоподателите съдържащото се в съображения 118 и 119 от обжалваното решение тълкуване на Комисията — съгласно което изразът „влиянието върху пазара, упражнявано „отдолу“ нагоре от Bonita, е липсвало изцяло“, потвърждава, че Chiquita е предвиждало дирижиране на пазара от Bonita и че е било разочаровано от резултатите — трябва да бъде отхвърлено, тъй като меморандумът не обхваща разглеждания период. Не можело да се заключи, че Chiquita предвиждало следване на определено поведение на пазара от страна на PFCI заради споразумение, сключено по време на обяда на 28 юли 2004 г., а по-правдоподобното обяснение било, че PFCI просто е действало различно от едностранно предвиденото от Chiquita. Освен това самият факт, че в меморандума се посочва, че влиянието на PFCI „е липсвало изцяло“, категорично противоречал на изявленията на Комисията относно прилагането в отношенията между Chiquita и PFCI на споразумение, целящо да съгласува поведението им на пазара.

259    Доводите на жалбоподателите трябва да бъдат отхвърлени.

260    От една страна, вече бе посочено по-горе, че Комисията се позовава на въпросния меморандум единствено в качеството му на доказателство в подкрепа на достоверността на бележките на г‑н P1, а не като доказателство, потвърждаващо сключването на споразумение по време на обяда на 28 юли 2004 г. или изпълнението на такова споразумение (вж. точка 216 по-горе).

261    От друга страна, независимо от факта, че съгласно посоченото от Комисията, от съвкупността от доказателствата, на които се е основала в случая, е видно, че страните са предприемали действия в резултат от съгласуването на 28 юли 2004 г. при последващите си контакти до 8 април 2005 г. (съображения 187—195 от обжалваното решение), по отношение на самите бележки за обяда на 28 юли 2004 г. следва да се припомни, че при наличието на писмено доказателство за антиконкурентно споразумение Комисията не е длъжна да привежда доказателства, потвърждаващи това споразумение или неговото изпълнение, а противно на това, жалбоподателите са длъжни да докажат, че изложените от Комисията доказателства са недостатъчни.

262    В това отношение от цитираната в точка 181 съдебна практика всъщност е видно, че когато при установяване на нарушение на правото на конкуренцията Комисията се основава на писмени доказателства, съответните предприятия са длъжни не само да представят правдоподобна алтернатива на тезата на Комисията, но и действително да изтъкнат недостатъчните доказателства, приети в обжалваното решение с цел установяване наличието на нарушението.

263    Следователно доводът на жалбоподателите, че самият факт, че съгласно посоченото в меморандума влиянието на PFCI „е липсвало изцяло“, категорично противоречи на изявленията на Комисията относно прилагането в отношенията между Chiquita и PFCI на споразумение, целящо да съгласува поведението им на пазара, не би могъл да постави под съмнение достоверността на бележките за обяда на 28 юли 2004 г.

264    От изложеното по-горе следва, че доводите на жалбоподателите относно липсата на доказателства, които да са в състояние да подкрепят наличието на антиконкурентно споразумение, трябва да бъдат отхвърлени, а следователно и доводите относно бележките на г‑н P1 и обяда на 28 юли 2004 г. в тяхната цялост.

 По последващите контакти между Chiquita и PFCI след 28 юли 2004 г.

265    Жалбоподателите оспорват твърдението на Комисията, че контактите, свързани с цените, са били по-чести от тези съгласно посоченото от Chiquita и са започнали почти веднага след срещата от 28 юли 2004 г. (съображение 121 от обжалваното решение). Нито предадените от PFCI списъци с телефонни обаждания, нито две изтъкнати от Комисията бележки на г‑н P1 можели да докажат, че това е било така.

–       По телефонните справки на г‑н P1

266    Следва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията припомня, че след срещата от 28 юли 2004 г. г‑н C1 и г‑н P1 са започнали да си телефонират редовно, общо между 15 и 20 пъти между септември 2004 г. и юни 2006 г. приблизително, и в това отношение тя препраща към справките за обажданията, осъществени от г‑н P1 от мобилния му телефон, и към изявленията на г‑н C1 и Chiquita, направени по време на проверките през ноември 2007 г. и на 15 февруари и 22 май 2008 г. (съображение 101, бележка под линия 160 от обжалваното решение).

267    Комисията твърди, че извадките на обажданията, осъществени от г‑н P1 от мобилния му телефон в периодите февруари—юли 2004 г., октомври—декември 2004 г. и януари — ноември 2005 г., показват, че е осъществил четиринадесет обаждания до г‑н C1 и е звънял два пъти до Chiquita Italia. Освен това, съгласно посоченото от Комисията, Pacific е потвърдило, че не притежава справки за обажданията, осъществени по фиксираната линия, и че по отношение на мобилните телефонни услуги може да представи извадки само за 2005 г., така че справките, които при всички положения засягат само обажданията, изходящи от г‑н P1 към г‑н C1 или към Chiquita, са фрагментарни и не представят пълната картина (съображение 101 и бележка под линия 159 от обжалваното решение).

268    Жалбоподателите изтъкват, че макар да е притежавала справките за мобилния телефон на г‑н P1 за периодите февруари—юли 2004 г., октомври—декември 2004 г. и януари—ноември 2005 г., Комисията е успяла да установи едва четиринадесет обаждания на г‑н P1 до г‑н C1, всички от които са били осъществени след 20 януари 2005 г. (бележка под линия 159 от обжалваното решение), и че само две обаждания с продължителност от съответно 20 секунди и една минута и пет секунди са били осъществени между 20 януари и 8 април 2005 г. Следователно Комисията не можела да използва тези списъци с обаждания, за да подкрепи извода си, че г‑н P1 и г‑н C1 са изпълнявали антиконкурентно споразумение между 28 юли 2004 г. и 8 април 2005 г.

269    Най-напред следва да се отбележи, че както Комисията правилно твърди, поради фрагментарното естество на телефонните извадки (вж. точка 267 по-горе) липсата на други справки, установяващи контакти между страните, не може да се тълкува като доказваща, че такива контакти не са били осъществявани. Доводът на жалбоподателите, че Комисията използва фрагментарното естество на справките, за да обоснове хипотезата, че такива обаждания са били осъществявани, и по този начин извършва разместване на тежестта на доказване, в това отношение трябва да бъде отхвърлен, тъй като Комисията не се основава на споменатото фрагментарно естество, за да обоснове извода си за наличието на съгласувана система за комуникация между страните, а на набор от доказателства (вж. точки 187—189 по-горе), сред които са и справките, относно осъществяването на два телефонни контакта между г‑н P1 и г‑н C1 през януари и април 2005 г.

270    По-нататък, кратката продължителност на тези две обаждания не може да докаже липсата на антиконкурентно съдържание на разговорите, тъй като е възможно в рамките на установена система за контакт през кратък отрязък от време да се съобщи информация за бъдещо намерение във връзка с цените.

271    Накрая, в контекста на въпроса дали Комисията основателно е квалифицирала разглежданото в случая нарушение като „едно-единствено и продължено“, доводите на жалбоподателите, че никое от изложените от Комисията доказателства не е в подкрепа на хипотезата, че страните са общували редовно след 28 юли 2004 г., трябва да бъдат разгледани след анализ на последващите доводи на жалбоподателите, и по-специално на довода им, че изявленията на г‑н C1 изрично отричат той да е общувал редовно с г‑н P1 (вж. точка 475 и сл. по-долу).

272    От изложеното по-горе и при съобразяване на разглеждането на последващите доводи на жалбоподателите следва, че доводите, основани само на телефонните справки на г‑н P1, трябва да бъдат отхвърлени.

–       По бележките на г‑н P1 от август 2004 г.

273    Следва да се отбележи, че съгласно твърдяното от Комисията в обжалваното решение, бележките на г‑н P1 разкриват, че в два отделни случая, през август 2004 г., или около една-две седмици след срещата от 28 юли 2004 г., той е бил в контакт с г‑н C1 и г‑н C2 от Chiquita, за да обсъди съответно бъдещите цени в Гърция и Италия и развитието на пазара в Португалия. Според Комисията тези бележки представляват доказателства за първите последващи контакти между Chiquita и Pacific след срещата от 28 юли 2004 г. и потвърждават, че тя не е била изолиран случай, а че в съответствие с тайната система, чието начало е поставено на нея, страните са извършили последващо действие във връзка с нейното прилагане (съображения 122 и 124 от обжалваното решение).

274    Комисията посочва, от една страна, че от първата от двете бележки (съображение 123 от обжалваното решение) е видно осъществяването на контакт на 6 август 2004 г., петък (седмица 32), между г‑н P1 и г‑н C1, по време на който са били обменени сведения относно ценообразуването, и че макар поради изминалото време да не е възможно да се направи тълкуване на всички подробности, тази бележка показва, че след като са обсъдили графика на пристигане на корабите си, Pacific и Chiquita са говорили за цените и са обменили сведения за тях, както това се потвърждавало от факта, че споменатите от г‑н P1 цени (видно от използвания израз „Bonita: € 10,75 […] Chiquita € 10,75 [текуща] не под […] Гърция € 15,50- € 16,25- същото[-ите] равнище[-ща]“) тясно съответстват на цените T2, които в действителност са били заплащани на Chiquita и Pacific от основните им клиенти по времето на този контакт (съображение 124 от обжалваното решение).

275    Комисията, от друга страна, твърди, че втора бележка на г‑н P1 свидетелства за друг контакт между Pacific и Chiquita малко след 11 август 2004 г., по време на който г‑н P1 и г‑н C2 са обсъдили най-малкото [стабилните] пазарни условия на португалския пазар, тъй като в бележката се посочва „Chiquita [г‑н C2] [sic] […] Португалия стабилен“, а стабилността на португалския сектор се потвърждава от действителните цени, платени на Chiquita за зелени банани в Португалия през периода от 6 до 20 август 2004 г. (съображение 125 от обжалваното решение).

276    Жалбоподателите поддържат, че Комисията не взема под внимание действителното съдържание на бележките на г‑н P1 от 6 август 2004 г. (точка 274 по-горе) и ги тълкува така, че да съответстват на твърденията ѝ. Така от три съдържащи се в бележките елементарни реда Комисията направила извода, че страните са обсъждали сведения относно цените, тъй като упоменатите в тях цени изглежда съответстват на цените T2, действително получени от Chiquita и PFCI в Гърция и Италия, но по никакъв начин не отчела останалите съдържащи се в тези бележки цени и сведения.

277    В подкрепа на доводите си жалбоподателите оспорват, от една страна, твърдението на Комисията, че указаните в бележките цени съответстват на действително получените от Chiquita и Pacific цени през разглеждания период, и поддържат, от друга, че останалите съдържащи се в бележките сведения не са точни, не отговарят на действителни събития, били са общоизвестни и не съответстват на „плана за действие“, за който се твърди, че е въведен на 28 юли 2004 г. между г‑н C1 и г‑н P1.

278    Първо, следва да се отбележи, че с оглед на представените от страните ценоразписи, доводите на жалбоподателите, с които се поддържа, че посочените в бележките цени не съответстват на действително фактурираните от Chiquita и Pacific, не могат да бъдат приети. Така в бележките се съдържа изразът „Bonita: € 10,75 […] Chiquita € 10,75 [текуща] не под […] Гърция € 15,50- € 16,25- същото[-ите] равнище[-ща]“, а ценоразписите потвърждават, че:

–        за Chiquita действителната цена по фактура T2 за кашон зелени банани за основните му гръцки клиенти през седмица 33/2004 е била 15,00—15,50 EUR, а действителната цена по фактура T2 за кашон зелени банани за по-голямата част от италианските му клиенти през седмица 33/2004 е била 16,00—16,25 EUR,

–        за Pacific действителната цена по фактура T2 за кашон за основните му гръцки клиенти през седмица 31/2004 (когато в Гърция пристига кораб на Pacific) е била 10,50—10,75 EUR, а действителната цена по фактура T2 за кашон за по-голямата част от гръцките му клиенти през седмица 34/2004 (когато следващият кораб на Pacific пристига в Гърция) е била 10,25 EUR (съображение 124, бележка под линия 192 от обжалваното решение).

279    Най-напред, доводите на жалбоподателите, че указаните в бележките цени не съответстват на действителните цени на Chiquita, се основават на отчитането на всички числови препратки, фигуриращи след думата „Chiquita“ (11,50 —11,75 EUR, 10,50—10,75 EUR, 10,75 EUR и накрая 15,50—16,25 EUR); всички тези числа обаче не отговарят непременно на цените на Chiquita. Доколкото числата между 10 EUR и 11 EUR съответстват на фактурираните от Pacific цени, посочването на тези числа след думата „Chiquita“ може да означава, че съответстват на цените, които Chiquita е посъветвало Pacific да фактурира — а това изглежда се потвърждава от указанието „не под“. В това отношение доводът, че доколкото PFCI не е реализирало никакви продажби в Гърция през седмица 33, за него било невъзможно да съгласува цените си с Chiquita през тази седмица, трябва да бъде отхвърлен, тъй като бележките могат без проблем да се отнасят за седмици 31 или 34, през които впрочем цените на Pacific са съответствали на съдържащите се в бележките. По-нататък, жалбоподателите не успяват да опровергаят констатацията, че числата 15,50 и 16,25 съответстват на цените, фактурирани от Chiquita на неговите гръцки и италиански клиенти през разглеждания период. Накрая, доводът на жалбоподателите, че бележките не се отнасят за Италия, трябва да бъде отхвърлен, тъй като — макар и в тях да не се посочва поименно тази държава — изразът „Гърция € 15,50- € 16,25- същото[-ите] равнище[-ща]“ и равнищата на действителните цени, посочени в точка 278 по-горе, показват, както правилно твърди Комисията, че в бележките се извършва сравнение на цените за една каса на Chiquita за Гърция и Италия.

280    Второ, жалбоподателите поддържат, привеждайки доказателства в подкрепа на това, че изразите „[с]ледващата седмица. 93 000 кашона за 2 седмици“ под заглавието „Гърция“ и „ Bonita: € 10,75 0,25 (транспорт)“ не могат да отговарят на действителността с оглед на някои данни относно количествата банани, доставяни в Гърция от PFCI през 2004 г. и 2005 г., и транспортните разходи за банани към Гърция, и отхвърлят представените в това отношение обяснения на Комисията като спекулации, които не можели да бъдат нито достоверни, нито надеждни, докато тя, също привеждайки доказателства в подкрепа на това, поддържа същото по отношение на изтъкнатите от жалбоподателите тълкувания.

281    Следва да се установи, че в обжалваното решение Комисията се е ограничила до това да потвърди, че съгласно произтичащото от разглежданите бележки, в петък, на 6 август 2004 г., е бил осъществен контакт между г‑н P1 и г‑н C1, че от многобройните позовавания на бъдещите цени е виден обменът на сведения за бъдещото поведение на двете предприятия в областта на ценообразуването, че обсъжданите данни за цените са се отнасяли за цените в Гърция и Италия — нещо, което се потвърждава от факта, че упоменатите в бележките цени съответстват на действително получените цени, и че поради изминалото време Комисията не е могла да тълкува всички останали подробности (вж. точка 274 по-горе). Следователно, доколкото нито е доказано, нито дори се твърди, че тези останали подробности позволяват да се опровергае въпросното тълкуване на Комисията, а жалбоподателите се ограничават с твърдението и опита да докажат, че тези подробности „не са точни и не съответстват на действителни събития“, не е необходимо Общият съд да се произнася по доводите и доказателствата, изложени от страните във връзка с тези подробности.

282    Трето, жалбоподателите изтъкват, че освен неточните сведения, бележките съдържат и сведения, които през седмица 32 са били общоизвестни. Подобно на Комисията, необходимо е обаче да се приеме, че това може само да указва, че по повод на антиконкурентните си контакти страните са обменяли и сведения, които е можело да бъдат получени от други източници. В това отношение следва също така да се отбележи, че гледната точка на конкурент за една или друга важна за условията на търсенето и предлагането информация, която може да се получи по друг начин, освен при обсъждания със съответните предприятия, и нейното отражение върху развитието на пазара по дефиниция не представлява публично достъпна информация (Решение на Общия съд от 14 март 2013 г. по дело Dole Food и Dole Germany/Комисия, T‑588/08, точка 279).

283    Четвърто, по отношение на втората бележка от август 2004 г. (съображение 125 от обжалваното решение) (вж. точка 275 по-горе) жалбоподателите изтъкват, че Комисията не обяснява как тази бележка доказва какъвто и да е контакт между г‑н P1 и г‑н C2 или изпълнението на каквото и да е споразумение и че твърдението, че г‑н C2 е обявил запазване на цената без промяна в Португалия, може да бъде слух, чут от г‑н P1 в офисите на PFCI.

284    Тези доводи трябва обаче да бъдат отхвърлени, тъй като с оглед на всички вече разгледани доказателства изглежда обосновано от израза „Chiquita [г‑н C2] [sic] […] Португалия стабилен“, съдържащ се във втората бележка от август 2004 г., да се направи извод, че е имало осъществяване на контакт между г‑н P1 и г‑н C2, по време на който вторият е обърнал внимание на първия, че цените в Португалия ще останат стабилни, още повече че жалбоподателите не изтъкват никакво доказателство в подкрепа на твърдението си, че фактът, че г‑н C2 е обявил запазване на стабилните цени, бил чут от г‑н P1 „слух“, и че стабилността на действителните цени, получени от Chiquita за зелени банани в Португалия през периода от 6 до 20 август 2004 г., се потвърждава от ценоразпис на представителя на Chiquita в Португалия.

285    Накрая, пето, жалбоподателите поддържат, че последващите контакти, за които Комисията е направила извод от бележките от 6 август 2004 г., не съответстват на „плана за действие“, за който се твърди, че е договорен на 28 юли 2004 г. между г‑н C1 и г‑н P1, тъй като съгласно тълкуването на Комисията по отношение на този „план за действие“ Chiquita и PFCI се фокусирали само върху съвместната си стратегия за Гърция, след като са предвидили общите си стратегии за Португалия и Италия. Комисията обаче не изложила никакво доказателство за възможни последващи контакти относно тези две държави.

286    Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени. Всъщност не само че двете бележки от август 2004 г. показват, че страните са разговаряли не само за Португалия (вж. точки 283 и 284 по-горе) и, имплицитно, за Италия (вж. точки 278 и 279 по-горе), а също и за Гърция, но и че Комисията правилно твърди, че достоверността на доказателствата ѝ не може да бъде поставяна под съмнение само поради факта, че съгласуването на страните не е следвало стриктно реда, установен в „плана за действие“ от 28 юли 2004 г.

287    От всички изложени по-горе съображения следва, че доводите на жалбоподателите, имащи за цел да оспорят доказателствата относно последващите контакти между Chiquita и PFCI след 28 юли 2004 г.,трябва да бъдат отхвърлени.

 По допълнителните контакти от февруари до април 2005 г.

288    Жалбоподателите поддържат, че Комисията се основава на едно-единствено вътрешно електронно писмо, изпратено от г‑н P1 на г‑н P2 на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. (съображение 127 от обжалваното решение), и на таблица без дата, озаглавена „Цени на Chiquita — 2005 г.“ (съображение 130 от обжалваното решение), за да докаже „почти ежеседмичното осъществяване на тайно договаряне относно цените между седмица 6 и седмица 15 на 2005 г.“, докато тези документи трябвало да се разглеждат като смесица, от една страна, от водените от г‑н P1 бележки, от друга, от задачите му на финансов контрольор в PFCI, и накрая, от склонността му да преувеличава, с цел да спечели уважението на висшестоящите си.

289    Жалбоподателите на първо място сочат доказателства, предназначени да потвърдят, че г‑н P1 не е носел никаква отговорност в областта на цените в PFCI и че е извършвал сравнителни анализи въз основа на обществено достъпни сведения, на второ място излагат собственото си тълкуване на изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, съгласно което поддържат липсата на всякакви улики, че съдържащите се в него елементи са получени от Chiquita, и накрая, на трето място, твърдят, че това тълкуване се потвърждава от изявленията на Chiquita и г‑н C1.

–       Обжалваното решение

290    Следва да се припомни, че съгласно посоченото от Комисията в обжалваното решение, по-нататъшното изграждане и прилагането на системата за съгласуване на цените, чието начало е поставено от Pacific и Chiquita по време на срещата от 28 юли 2004 г., се доказват от вътрешно електронно писмо на Pacific, което г‑н P1 е изпратил на ръководителя си, г‑н P2 ([поверително]), в понеделник, на 11 април 2005 г. (седмица 15 на 2005 г.) в 9,57 ч., и от таблица без дата, озаглавена „Цени на Chiquita — 2005 г.“, съдържаща сведения за цените на Chiquita за седмици 6—13 на 2005 г. Според Комисията тези документи, взети заедно, показват, че се е осъществявало почти ежеседмично тайно договаряне относно цените между г‑н P1 от Pacific и г‑н C1 от Chiquita, в периода между февруари 2005 г. и началото на април 2005 г. (седмици 6/2005—15/2005) (съображение 126 от обжалваното решение).

291    Комисията посочва, че в електронното си писмо, изпратено на 11 април 2005 г. в 9,57 ч., г‑н P1 запознава г‑н P2 със съдържанието на скорошните си контакти относно ценовия картел с г‑н C1 (както за това указва употребата на израза „Изпращам Ви по-долу последните сведения относно обсъжданите с [г‑н C1] цени“), в това число чувствителни сведения относно ценообразуването, касаещи Chiquita (съображение 127 от обжалваното решение). Комисията след това твърди, че съдържащата се в електронното писмо таблица показва цените на бананите на Chiquita (както за това указва употребата на израза „цени на Chiquita — 2005 г. […] брутни цени в евро“) за седмици 9—15 на 2005 г., възпроизведени поотделно, по марки (Chiquita и Consul) и по страни (Италия, Гърция и Португалия). Що се отнася до седмицата от понеделник, 11 април 2005 г., а именно седмица 15, цените са отбелязани с „(f)“ за „forecast“ (прогноза), което разкрива тайното договаряне за бъдещите цени. Предвидените за Chiquita цени в Италия, Гърция и Португалия освен това съответстват на цените T2, които действително са били платени от основните клиенти на Chiquita през тази седмица (съображение 128 от обжалваното решение).

292    Комисията по-нататък посочва, че във връзка с цените на Chiquita, упоменати в таблицата за различните седмици, поредица от обяснителни бележки, съдържащи се в края на таблицата, показват съдържанието на тайните контакти, почти ежеседмични, между г‑н P1 и г‑н C1 относно бъдещите цени. В бележките е посочено следното: „Седмица 10: ще увеличи P & S [Португалия и Испания] до нашето равнище“; „Седмица 13: Chiquita усеща упражнения натиск да намали цените само в Италия (след Великден). И двамата се договорихме, че трябва да оставим цените непроменени“; „Седмица 14: Chiquita усеща упражнения натиск да намали цените в Италия, по-специално на север. Обажда се да поиска да съгласуваме стратегията си за следващата седмица и да се опитаме да не правим промени“; „Седмица 15 — […] говорих с [г‑н C1] и той ще даде указания, за да останат всички цени непроменени“ (съображение 129 от обжалваното решение).

293    Според Комисията почти ежеседмичната честота на тези тайни контакти в периода от февруари до април 2005 г. освен това се доказва от таблицата без дата, озаглавена „Цени на Chiquita — 2005 г.“, открита на хартиен носител в кабинета на г‑н P2 от Pacific — в същата папка с изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо — и представляваща предходна редакция на таблицата, съдържаща се в това електронно писмо (съображение 130 от обжалваното решение). Комисията отбелязва, че докато съдържащата се в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо таблица се отнася до седмици 9—15 на 2005 г., таблицата без дата, озаглавена „Цени на Chiquita — 2005 г.“, се отнася до седмици 6—13 на 2005 г. и съдържа същите обяснителни бележки за седмици 10 и 13 като таблицата от изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо (както за това указва употребата на следните изрази: „Седмица 10: ще увеличи P & S [Португалия и Испания] до нашето равнище“; „Седмица 13: Chiquita усеща упражнения натиск да намали цените само в Италия (след Великден). И двамата се договорихме, че трябва да оставим цените непроменени“). Този факт потвърждава — както е посочено от г‑н P1 в електронното му писмо, изпратено на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. (в което се съдържа изразът „Изпращам Ви по-долу последните сведения относно обсъжданите с [г‑н C1] цени“) — че таблицата и обяснителните бележки са били актуализирани редовно, почти ежеседмично, от г‑н P1 в рамките на тайното му договаряне с г‑н C1 относно седмичните цени на зелените банани в Португалия, Гърция и Италия (съображение 131 от обжалваното решение).

–       По контекста и обстоятелствата около изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо

294    Първо, жалбоподателите твърдят, че г‑н P1 в нито един момент не е поемал и най-малка отговорност в областта на продажбите или определянето на обемите или цените в Pacific.

295    Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени. Всъщност следва да се отбележи, че Комисията твърди, без в това отношение жалбоподателите да правят надлежно възражение, че независимо от отговорностите си в Pacific, г‑н P1 е присъствал и участвал на вътрешните срещи, по време на които са били обсъждани цените, че е съобщавал на г‑н P2 за тайните си контакти с Chiquita и че е обсъждал цени с членовете на търговския екип на Pacific, например с г‑н P3, както това се доказва от изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, включващо по-специално следните изрази: „Уведомих [г‑н P3] и [г‑н P4] че Aldi остана без промени за седмица 15“; „[г‑н P3] непрекъснато ми казва, че цените в Италия намаляват“.

296    Освен това Комисията изтъква поредица от доказателства, предназначени да потвърдят пряката намеса на г‑н P1 в управлението на PFCI, а именно:

–        различни извадки от бележките му, показващи висока степен на участие от негова страна във всички области на търговията с банани, по-специално по ценовите въпроси, относно обемите, лицензиите и доставките, както и в контактите с клиенти и други участници на пазара (например пристанищните оператори), свидетелстващи за обсъжданията му със служителите на PFCI и г‑н P2 и за служебните му пътувания,

–        електронно писмо от 23 февруари 2005 г., изпратено от г‑н C1 на г‑н C3 и г‑н C4 от Chiquita във връзка с вноса, в което г‑н P1 се упоменава като лице за контакт и посредник между служителите на Chiquita и г‑н P2, както и изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо (вж. точки 290—292 по-горе),

–        поредица документи от проверка на Pacific.

297    Освен това, подобно на Комисията (съображение 324 от обжалваното решение), следва да се отбележи, че след като и изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, и таблицата без дата относно сведенията за цените на Chiquita за седмици 6—13 на 2005 г. са били открити в кабинета на г‑н P2, под формата на разпечатки и подредени в папка, указва, че „събраните“ от г‑н P1 сведения са били използвани от Pacific.

298    Доколкото жалбоподателите се ограничават до твърденията, че „[г‑н P1] не е разполагал с никакви правомощия за вземане на решения, що се отнася до продажбите, определянето на обемите или цените, и също така не е участвал в нито едно от обсъжданията, в които са били определяни ценовите равнища“, и че „нищо от съдържащото се в преписката не доказва, че [г‑н P1] действително е съобщил сведения за Chiquita на екипа от търговски представители“, налага се изводът, че те не успяват да опровергаят приведените от Комисията доказателства.

299    Електронното писмо, изпратено на 11 април 2005 г. в 11,24 ч. от г‑н P1 на г‑н P2 и на други управленски кадри на Pacific, цитирано от жалбоподателите, не може да опровергае тази констатация. Въпросният документ всъщност не може да представлява доказателство, че г‑н P1 не е участвал в определянето на цените.

300    Жалбоподателите поддържат в това отношение, че г‑н P1 е отбелязал в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, че макар „[г‑н P3] непрекъснато да му е казвал, че цените в Италия намаляват с 0,75 до 1,00 EUR“, той е смятал, че„[PFCI] трябва да може да остане на 17,00 EUR в Италия“. При все това от изпратеното в 11,24 ч. на същия ден електронно писмо, съдържащо седмичния доклад относно цените за седмица 15, личало, че цените на PFCI в Италия действително са намалели с 0,45 EUR поради свръхналичност, което ясно показвало, че за разлика от г‑н P3, г‑н P1 изобщо не е участвал в определянето на цените на PFCI и че цените на Chiquita, които оставали непроменени през седмица 15, не оказвали никакво решаващо влияние върху определянето на цените на PFCI.

301    Този довод вече е отхвърлен от Комисията в съображения 137 и 138 от обжалваното решение, без жалбоподателите да успеят да оспорят изложените в тези съображения разяснения в писмените си изявления пред Общия съд. Така съгласно отбелязваното от Комисията предметът на двете електронни писма се е различавал явно — в първото се е посочвало, че цените в Италия по принцип са намалели, но че е имало причини да се положат усилия за запазване на цените непроменени, докато във второто, отразяващо вътрешни обсъждания за ценообразуването на Pacific, се съдържа информация за цените, за която се смята, че е включена в седмичния доклад на Pacific — като и двете електронни писма следователно показвали, че Pacific е имало ясна представа за ценовите равнища, които търговските му служители е трябвало да прилагат преди обсъжданията с клиентите (съображения 137 и 138 от обжалваното решение). Комисията следователно правилно заключава, че първото електронно писмо е съдържало сведения ex ante за ценовите намерения на Chiquita, докато второто се е отнасяло до седмичния доклад ex post относно преговорите с клиентите в Италия, поради което обосновано може да се приеме, че второто електронно писмо се основава на актуализирани сведения, променили първоначалната оценка на г‑н P1. Във второто писмо той освен това отбелязва причините, поради които в крайна сметка е взел предвид намаляване на цените — а именно понижаването на цените в Северна Италия — на количествата новодокарани банани и на непродадените запаси на Pacific. Фактът, че г‑н P1 е изпратил тези две електронни писма, показва, че за разлика от поддържаното от жалбоподателите, той е участвал в определянето на цените в Pacific.

302    Накрая, доводът на жалбоподателите, че фактът, че цените на Pacific в Италия са намалели през седмица 15 на 2005 г., докато цените на Chiquita е трябвало да останат непроменени, показва, че последните не са оказвали никакво влияние върху първите, също не може да бъде приет. Всъщност, освен че самият факт, че дадено предприятие не прилага съгласуването относно цените, не може да докаже, че не е имало нарушение на правото на конкуренция на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 30 април 2009 г. по дело CD-Contact Data/Комисия, T‑18/03, Сб., стр. II‑1021, точка 67 и цитираната съдебна практика), но също така от непосредствено изложеното в предходната точка по-горе е видно, че електронното писмо от 9,57 ч., съдържащо таблицата с цените на Chiquita, се е отнасяло до ценовите намерения на Pacific, и че в електронното писмо от 11,24 ч. се дава точно обяснение защо действителните цени са се отклонявали от тези намерения. Това не би могло да представлява доказателство, че съгласуването относно ценовите намерения не е оказало влияние върху действителните цени.

303    В заключение относно доводите на жалбоподателите за ролята на г‑н P1, следва да се припомни, че при всички положения съгласно съдебната практика вменяването на дадено предприятие на отговорността за нарушение на член 101 ДФЕС не предполага действия, нито дори знание на основните съдружници или главните управители на съответното имащо отношение към нарушението предприятие, а действия на лице, което е упълномощено да действа за сметка на предприятието (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Rec, стр. 1825, точка 97; Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Brugg Rohrsysteme/Комисия, T‑15/99, Rec, стр. II‑1613, точка 58 и Решение на Общия съд по дело Dole Food и Dole Germany/Комисия, точка 282 по-горе, точка 581). Жалбоподателите обаче не успяват да опровергаят изложените от Комисията доказателства, и по-специално устава на Pacific, за да докажат, че такъв е бил случаят с г‑н P1.

304    При това положение доводът на жалбоподателите, че г‑н P1 не е бил оправомощен да взема окончателните решения за определянето на цените, при всички положения е неотносим и следва да се отхвърли (вж. в този смисъл Решение по дело Dole Food и Dole Germany/Комисия, точка 282 по-горе, точка 582).

305    Второ, налага се изводът, че доводите на жалбоподателите, имащи за цел да докажат, че г‑н P1 е извършвал сравнителни анализи въз основа на обществено достъпни сведения, не са в състояние да опровергаят факта, че е получавал и антиконкурентни сведения от г‑н C1. Така фактът, че г‑н P2 е искал от г‑н P1 да анализира обществено достъпни цифрови данни, както за това сочи електронно писмо от 8 декември 2004 г., не може да представлява доказателство, че Pacific не е разполагало с поверителни сведения за цените на Chiquita. Съдържащото се в това писмо изявление, че Pacific не е разполагало с друг независим източник за проверка освен Sopisco, не позволява да се заключи, че Pacific не е разполагало с преки източници на сведения за цените на конкурентите.

306    На трето място, накрая, съгласно вече установеното в точка 220 по-горе фактът, че конкурентите са поддържали и легитимни отношения към момента на настъпване на обстоятелствата по делото — нещо, което се доказва от цитирано от жалбоподателите вътрешно електронно писмо, изпратено от г‑н C1 на 23 февруари 2005 г. — не би могъл да докаже липсата на антиконкурентни контакти. Комисията признава, че г‑н P1 и г‑н C1 са провеждали обсъждания в областта на съвместната товарна дейност и съвместното експедиране в периода на нарушението (съображение 152 от обжалваното решение). Както обаче вече бе припомнено в точка 220 по-горе, Съдът е подчертал, че дадено споразумение има ограничителна цел дори ако няма за единствена цел ограничаване на конкуренцията, а преследва и други легитимни цели (вж. Решение по дело General Motors/Комисия, точка 220 по-горе, точка 64 и цитираната съдебна практика).

–       По даденото от жалбоподателите тълкуване на изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо

307    Жалбоподателите поддържат, че нищо от изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо не подсказва, че съдържащите се в него сведения са били получени от конкуренти или че все още не са били обществено достъпни към момента на изпращане на това писмо. Освен това въпросните сведения били неточни.

308    Първо, множество съдържащи се в електронното писмо твърдения се отнасяли до факти, които били общоизвестни на пазара. Така в бележките за седмица 13 се споменавал фактът, че „Chiquita долавя[ла] натиск за понижаване на цените единствено в Италия (след Великден)“. Цените обаче всяка година започвали да намаляват на пазара след Великден — факт, с който вероятно г‑н P1 не бил запознат. Също така фактът, че кораб Wong щял да достави значителни обеми на Di Leonardo, трябвало да бъде общоизвестен на пазара. Всъщност, тъй като корабът Wong пристигнал още на 4 април 2005 г., разтовареният на пристанище Равена (Италия) обем бил известен поне няколко дни преди тази дата, така че като доставчици на Di Leonardo, Chiquita и PFCI били уведомени от него, че няма да има нужда от значителни обеми от тяхна страна.

309    Тези доводи не биха могли да бъдат приети, тъй като се основават по-специално на частично цитиране на съдържанието в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо. Така жалбоподателите пропускат да споменат, че изразът „Chiquita долавя натиск за понижаване на цените единствено в Италия (след Великден)“, е последван от доказателство за сключването на споразумение за бъдещото ценообразуване, а именно от следния израз: „И двамата се договорихме, че трябва да оставим цените непроменени“. Освен това жалбоподателите наблягат на факта, че пристигането на кораба Wong през седмица 14 е било общоизвестно на пазара, но не вземат под внимание това, че г‑н P1 ясно е указал източника на тази информация, тъй като е отбелязал следното:

„Изпращам Ви по-долу последните сведения относно обсъжданите с [г‑н C1] цени. Именно той ми спомена за Di Leonardo/Wong“.

310    В същия ред на мисли жалбоподателите пропускат да упоменат други елементи от електронното писмо, които не могат да се считат за отнасящи се единствено до общите пазарни условия или за включващи обществена информация или такава, произтичаща от клиенти, а напротив, свидетелстват за факта, че Pacific е обсъждало бъдещи цени и ценови намерения с Chiquita. Така в електронното писмо по-специално са включени следните изрази: „Той се обади с молбата да споделим стратегията си следващата седмица и се опитва да запази цените“; „Изпращам Ви по-долу последните сведения относно обсъжданите с [г‑н C1] цени“, или „Седмица 15 — […] говорих с [г‑н C1] и той ще даде указания, за да останат всички цени непроменени“. Тези елементи свидетелстват за антиконкурентни контакти между г‑н P1 и г‑н C1, независимо от изтъкнатия от жалбоподателите факт, че г‑н P1 не е изписал правилно името на г‑н C1, и не биха могли да се тълкуват като „разкрасени версии на общи изявления, направени от [г‑н C1] по време на легитимни контакти в началото на 2005 г., позволяващи на [г‑н P1] да акцентира върху претендираните познания и ролята си в сектора на бананите“, както твърдят жалбоподателите.

311    В това отношение следва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателите, с които те поддържат, че тъй като в бележките за седмици 13 и 14 не се споменава поименно г‑н C1, не е възможно да се узнае за кого се отнася местоимението „той“ и не може да се заключи, че изразите „и двамата се договорихме“ или „той се обади с молбата да споделим стратегията си“ се отнасят за г‑н C1 или за който и да е друг служител на Chiquita, при положение че просто могат да се отнасят за вътрешни обсъждания в рамките на PFCI. Всъщност, с оглед на елементите, съдържащи се в изразите „Изпращам Ви по-долу последните сведения относно обсъжданите с [г‑н C1] цени“ и „Говорих с [г‑н C1] и той ще даде указания, за да останат всички цени непроменени“, на факта, че всички въпросни уточнения са обяснителни бележки към таблица с цените на Chiquita, както и на всички събрани от Комисията доказателства (вж. точки 188 и 189 по-горе), тя е заключила основателно, че изразите „и двамата се договорихме“ или „той се обади с молбата да споделим стратегията си“ се отнасят за г‑н C1.

312    Второ, съгласно поддържаното от жалбоподателите, нищо в електронното писмо не указва, че информацията е получена преди разпространението ѝ на пазара, нито че произтича от Chiquita, и Комисията не привела никакво доказателство в това отношение. Така към момента на изпращане на електронното писмо от 11 април 2005 г. в 9,57 ч. — понеделникът от седмица 15 на 2005 г., сведенията за цените за седмици 9—14 вече не били актуални и били известни на пазара, така че г‑н P1 лесно можел да ги получи от търговския екип на PFCI, като проследи преговорите на последното с клиентите или пък посредством обществено достъпни сведения.

313    По същия начин жалбоподателите изтъкват, че що се отнася до сведенията за седмица 15, следва да се обърне особено внимание на часа на изпращане на електронното писмо, а именно 9,57 ч. Всъщност, макар да не било възможно да се определи в кой момент г‑н P1 е съставил някои други части на това електронно писмо, било вероятно сведенията за седмица 15 да са били добавени същата сутрин, след като разговарял с член на търговския екип за цената на Chiquita за тази седмица, докладвана от клиентите им. Това обяснение би отговаряло изцяло на определянето на цената и съобщаването ѝ на пазара, което обикновено се правело от Chiquita в понеделник сутрин след 9,00 ч., а в това отношение Chiquita потвърдило, че „обосновано може да се предполага, че в понеделник сутринта в 9,57 ч. на клиентите вече е била известна цената на Chiquita за текущата седмица“. Освен това, дори г‑н P1 да не получил сведения за цените на Chiquita от клиенти, Chiquita посочило, че „ако общите пазарни условия в една или друга степен са останали непроменени, както в разговорите с него [г‑н C1] многократно ни е обръщал внимание на това, било е логично и [г‑н P1] е могъл със сигурност да заключи дори и преди понеделник сутринта, че цената на Chiquita е нямало да се промени през следващата седмица“.

314    Следва да се отбележи посоченото от Комисията в обжалваното решение, че съгласно твърдяното от Pacific, ежеседмичните му преговори с италианските му клиенти започвали в понеделник сутрин към 10,00 ч., но не приключвали непременно тогава и често през седмицата се провеждали повече от едни преговори и една продажба на отделен клиент (съображение 135 от обжалваното решение) — нещо, което жалбоподателите освен това потвърждават в писмените си изявления, като същевременно поддържат, че към момента на определяне на цените си в Италия в понеделник сутрин PFCI вече знаело цените на Chiquita от клиентите му. Колкото до Гърция и Португалия, жалбоподателите потвърждават, че продажбите се извършвали и на индивидуална основа. Тъй като PFCI не получавало доставки ежеседмично, а два пъти в месеца за тези две страни, търговските представители започвали да се свързват с клиентите около десет дни преди предвидената дата на пристигане на кораба и преговорите продължавали до сключването на споразумение относно цените и обемите. Това, че в Португалия и Гърция Chiquita определяло цените си в четвъртък и петък за доставките за следващата седмица, означавало PFCI — което получавало доставки и извършвало продажби единствено два пъти в месеца в тези държави — да знае цените на Chiquita предварително от клиентите му и ги отчитало, редом с останалите събирани сведения относно пазара, когато определяло своите цени.

315    В светлината на това не изглежда вероятно, поне що се отнася до цените за Италия, г‑н P1 да е добавил информацията за седмица 15 същата сутрин, преди изпращането на електронното писмо, след като член на търговския екип му е съобщил цената на Chiquita, която е научил от клиентите му. Изявленията на Chiquita в този контекст трябва освен това да бъдат възприемани с оглед на контекста, в който са били направени, а именно защитата на Chiquita след писмото на Комисията с обобщение на положението, където Комисията посочва, че поради изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо тя е имала основание да се съмнява във факта, че Chiquita е преустановило неправомерното си поведение към датата на заявлението си за освобождаване от глоби, а именно 8 април 2005 г., което можело да представлява причина да му бъде отказано такова освобождаване в настоящото дело. Chiquita следователно е имало конкретна причина да приведе доводи, че г‑н P1 е могъл да научи цените на Chiquita за седмица 15 в понеделник сутринта преди изпращането на електронното писмо от източник, различен от г‑н C1, тоест да докаже, че след 8 април 2005 г. вече не е имало контакти между г‑н C1 и г‑н P1.

316    Що се отнася до изявлението на Chiquita в отговор на писмото с обобщение на положението, в него Chiquita посочва, че първоначално е счело, че изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57  ч. електронно писмо отразява вътрешно обсъждане на Pacific, тъй като получило неповерителна редакция на този документ, в която всички имена били заличени и погрешно му било посочено, че тези имена се отнасяли за служители на Pacific. За сметка на това в изявлението си Chiquita не посочва, както твърдят жалбоподателите, че първоначално е предположило, че Pacific е научило съдържащите се в електронното писмо сведения от пазара.

317    Освен това използваната в електронното писмо формулировка, а именно изразът „Седмица 15 — […] говорих с [г‑н C1] и той ще даде указания, за да останат всички цени непроменени“, указва, че сведенията за прогнозите на цените на Chiquita произтичат от самото него, а не от някои клиенти. Това също така противоречи и на хипотезата, съгласно която самият г‑н P1 заключил, че цените ще останат непроменени поради факта, че общите пазарни условия оставали в една или друга степен непроменени.

318    Що се отнася до поверителния характер на сведенията за седмици 9—14, Комисията основателно заключава, че е било вероятно тези сведения да не са били обменени за първи път на 11 април 2005 г., а преди това, в момент, когато са били чувствителни, и че жалбоподателите следователно са избрали неподходящ момент, за да преценят поверителността им (съображения 126—131 от обжалваното решение, вж. точки 290—293 по-горе). В това отношение следва да се припомни посоченото от Комисията, съгласно което фактът, че в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо се е упоменавал обмен за предходните седмици, се обяснява с редовното актуализиране на таблицата относно разговорите с Chiquita, видно от таблицата без дата със заглавие „Chiquita — цени 2005 г.“, отнасяща се за седмици 6—13, в която се съдържа същият текст като в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо относно контактите с Chiquita (съображения 130 и 131 от обжалваното решение, вж. точка 293 по-горе). Следователно не може да бъде прието твърдението на жалбоподателите, че таблицата без дата също не позволява да се определят лицето, което е могло да предостави съдържащите се в нея сведения, моментът, в който тези сведения са били предоставени, и дали в този момент те са били чувствителни от гледна точка на конкуренцията.

319    При всички положения, дори и страните да са обменяли и сведения, които са могли да бъдат получени от други източници, следва да се отбележи, по подобие на Комисията (съображение 155 от обжалваното решение), че контактите между конкуренти не придобиват легитимност поради факта, че цените на бананите са били широко известни в тези среди.

320    Всъщност обменът на сведения между конкуренти не става легитимен поради факта, че тези сведения или някои от тях са публично известни, тъй като всеки икономически оператор трябва да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на вътрешния пазар. Макар това изискване за самостоятелност да не изключва правото на икономическите оператори да се адаптират разумно спрямо установеното или очакваното поведение на своите конкуренти, то категорично не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между такива оператори, имащ за цел или резултат било да повлияе на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент, било да се разкрие пред подобен конкурент собственото поведение, за което е взето решение да бъде възприето на пазара или пък за което съществуват такива намерения (вж. Решение на Общия съд от 24 октомври 1991 г. по дело Rhône-Poulenc/Комисия, T‑1/89, Rec, стр. II‑867, точка 121 и цитираната съдебна практика).

321    В това отношение следва също така отново да се отбележи, както вече бе споменато в точка 282 по-горе, че гледната точка на конкурент за една или друга важна за условията на търсенето и предлагането информация, която може да се получи по друг начин, освен при обсъжданията със съответните предприятия, и нейното отражение върху развитието на пазара по дефиниция не представлява публично достъпна информация (Решение по дело Dole Food и Dole Germany/Комисия, точка 282 по-горе, точка 279).

322    Освен това е важно да се отбележи, че редовното споделяне на събрана информация, свързана с цените, може да доведе до изкуствено увеличаване на прозрачността на пазар, на който конкуренцията вече е по-слаба поради наличието на специална правна уредба и обмена на информация между конкурентите (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 179 по-горе, точка 281, Решение по дело Dole Food и Dole Germany/Комисия, точка 282 по-горе, точка 405).

323    Освен това твърдението на жалбоподателите, че сведенията за цените са били известни на клиентите, преди да бъдат съобщени на конкурентите, и по този начин те са могли да бъдат събрани на пазара, трябва да бъде отхвърлено. Дори да се приеме за установен, този факт не предполага, че в момента на изпращането на ценоразписите на конкурентите тези цени вече са били обективни, непосредствено достъпни пазарни данни. Прякото им изпращане е позволявало на конкурентите да се запознаят с тези сведения по по-прост, бърз и пряк начин, отколкото посредством пазара. Освен това предварителното изпращане им е позволявало да се създаде атмосфера на взаимна сигурност относно бъдещите им ценови политики (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия, T‑54/03, непубликувано в Сборника, точка 463).

324    Накрая, що се отнася още до твърдението на жалбоподателите, че предадените сведения за цените са станали известни на клиентите на съответното предприятие, преди да бъдат съобщени на конкурентите, и поради този факт разкритите сведения вече могли да бъдат събрани на пазара от последните, следва да се припомни, че самият факт, че са получени сведения за конкурентите — сведения, които един независим оператор пази като търговска тайна — е достатъчен да открои съществуването на антиконкурентен дух (Решение на Общия съд от 24 октомври 1991 г. по дело Atochem/Комисия, T‑3/89, Rec, стр. II‑1177, точка 54, Решение на Общия съд от 10 март 1992 г. по дело Solvay/Комисия, T‑12/89, Rec, стр. II‑907, точка 100, Решение на Общия съд от 12 юли 2001 г. по дело Tate & Lyle и др./Комисия, T‑202/98, T‑204/98 и T‑207/98, Rec, стр. II‑2035, точка 66, Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сб., стр. II‑1333, точка 154 и Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 323 по-горе, точка 462).

325    Трето, изпратеното на 11 април 2005 г. в 11,24 ч. електронно писмо не може да докаже — както твърдят жалбоподателите — че сведенията, съдържащи се в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, са неточни, поради което последното губи всякаква достоверност, тъй като в точки 299—301 по-горе вече бе установено, че предметът на двете електронни писма се е различавал явно — първото е включвало сведения ex ante за ценовите намерения на Chiquita, докато второто се е отнасяло до седмичния доклад ex post за преговорите с клиентите в Италия, актуализиран поради понижаване на цените в Северна Италия, количествата новопристигнали банани и непродадените запаси на Pacific.

326    Накрая, четвърто, жалбоподателите поддържат, че посочените в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо промени в цените на Chiquita, отнасящи се за седмици 9—10 и 10—11 на 2005 г., са неточни. Ако г‑н P1 и г‑н C1 действително обсъждали редовно цените, можело най-малкото да се очаква цените на Chiquita, докладвани от г‑н P1, да са правилни. Така Комисията се опитвала да прикрие факта, че цените, посочени в изложените от нея документи, не съответствали на действителните цени.

327    Комисията отхвърля това твърдение и поддържа, от една страна, че съдържащите се в електронното писмо цени съответстват на действителните, и от друга — че ценовите обсъждания, отразени в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, са антиконкурентни дори при липсата на съгласуване с получените впоследствие действителни цени.

328    Достатъчно е да се констатира, че при всички положения, дори и да се предположи, че фактурираните впоследствие действителни цени не са съответствали на съобщените от страните ценови намерения, това не би отменило антиконкурентния характер на посочените съобщения, доколкото обменът на сведения между конкуренти може да е в противоречие с правилата на конкуренцията, когато намалява или премахва степента на несигурност относно функционирането на разглеждания пазар с произтичащо като последица от това ограничаване на конкуренцията между предприятията. Освен това, подобно на другите свързани с конкуренцията норми на Договора, член 101 ДФЕС цели да защити не само преките интереси на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция (Решение на Съда от 4 юни 2009 г. по дело T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, Сб., стр. I‑4529, точки 31, 35 и 38, и Решение по дело Dole Food и Dole Germany/Комисия, точка 282 по-горе, точка 545).

329    По-конкретно, фактът, че съгласувана практика няма непосредствени последици върху равнището на цените, не е пречка да се установи, че тя е ограничила конкуренцията между съответните предприятия (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Dansk Rørindustri/Комисия, T‑21/99, Rec, стр. II‑1681, точка 140 и Решение по дело Dole Food и Dole Germany/Комисия, точка 282 по-горе, точка 546).

330    Във връзка с това следва да се отбележи, че действително прилаганите на даден пазар цени могат да се повлияят от външни фактори, които членовете на картел не могат да контролират, като развитието на икономиката като цяло, развитието на търсенето в конкретен отрасъл или силовата позиция на клиентите при преговорите (Решение по дело Dole Food и Dole Germany/Комисия, точка 282 по-горе, точка 547).

331    От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателите не успяват да опровергаят констатациите на Комисията относно контактите между Chiquita и Pacific, състояли се между февруари и април 2005 г. Следователно също трябва да бъде отхвърлен изводът им, че макар действително да трябва да се приеме, че изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо отразява обсъждания относно цените между г‑н C1 и г‑н P1, това писмо съдържало само косвени доказателства за най-много четири контакта между тези двама мъже за седмици 10, 13, 14 и 15 на 2005 г.

–       По изявленията на Chiquita и на г‑н C1 относно изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо

332    Жалбоподателите поддържат, че тълкуването им на изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо е в пълно съответствие с даденото от Chiquita и г‑н C1 тълкуване, и цитират различни изявления на последния в това отношение.

333    Без да е необходимо да се прави преглед на всички цитирани от жалбоподателите откъси, достатъчно е да се отбележи — както вече бе споменато (вж. точка 315 по-горе) и при условие че ще се извърши последващ анализ на доводите на жалбоподателите, основани на изявленията на Chiquita и на г‑н C1 (вж. точка 336 и сл. по-долу) — че въпросните изявления са имали за цел да опровергаят обвинението на Комисията, съгласно което Chiquita е продължило да извършва нарушението след 8 април 2005 г. — датата на заявлението му за освобождаване от глоби — което се доказвало с изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо. Следователно не е изненадващо, че изявленията на Chiquita и г‑н C1 по този въпрос са насочени към установяване на това, че електронното писмо не свидетелства за обмен на антиконкурентни сведения, състоял се след 8 април 2005 г.

334    Обратно, в изявленията си Chiquita и г‑н C1 не твърдят, че това електронно писмо не отразява състояли се по-рано антиконкурентни обсъждания, видно по-специално от свидетелските показания на г‑н C1, съдържащи се в изявлението на Chiquita от 13 октомври 2009 г.

335    От това следва, че трябва да бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателите, че изявленията на Chiquita потвърждават тълкуването им на изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо.

 По изявленията на Chiquita и г‑н C1

336    Жалбоподателите поддържат, че Комисията тълкува по изцяло погрешен начин изявленията на Chiquita, и по-специално тези на г‑н C1. Според жалбоподателите тези изявления изрично противоречат на изводите на Комисията и, напротив, изглежда съвпадат с алтернативните обяснения, дадени от Pacific във връзка с представените от Комисията писмени доказателства.

337    Комисията изтъква, че изявленията на Chiquita съвпадат цялостно с констатацията за нарушение и са в съответствие с писмените доказателства, макар да съдържат някои откъси със защитно естество.

–       Предварителни бележки

338    Следва да се припомни — както вече бе посочено в точка 182 по-горе — че доминиращият принцип в правото на Съюза е този на свободата при събиране на доказателства и нито една разпоредба и нито един основен принцип на правото на Съюза не забранява на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на другите обвинени предприятия.

339    Що се отнася до степента на достоверност, която може да бъде призната на изявленията на Chiquita, следва да се посочи, че в случая, като първо предоставило информация за картела предприятие, Chiquita е можело с основание да се надява, че ще се ползва от пълно освобождаване от глоби съгласно предвиденото в параграф 8 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. Следователно не може да се изключи възможността то да е било склонно да преувеличи значението на съобщеното неправомерно поведение, за да навреди на своите конкуренти на пазара (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 3 март 2011 г. по дело Siemens/Комисия, T‑110/07, Сб., стр. II‑477, точка 64).

340    Това обаче не означава, че изявленията на Chiquita трябва да се считат за лишени от всякаква достоверност. В този смисъл е постановено, че макар наличието на известно недоверие към изявленията, направени доброволно от основните участници в незаконен картел, да е разбираемо, фактът, че дадено предприятие е поискало за него да се приложи Известието относно сътрудничеството, за да бъде намален размерът на глобата му, не го подтиква непременно да представя неверни доказателства относно останалите участници в разглеждания картел. Всъщност предвид логиката, присъща на предвидената в Известието относно сътрудничеството процедура, всеки опит Комисията да бъде въведена в грешка може да постави под съмнение добросъвестното и пълно сътрудничество на заявителя и по този начин да застраши възможността му да извлече в пълна мяра полза от тази процедура (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Siemens/Комисия, точка 339 по-горе, точка 65 и Решение на Общия съдот 30 ноември 2011 г. по дело Quinn Barlo и др./Комисия, T‑208/06, Сб., стр. II‑7953, точка 53).

341    Освен това, както бе посочено в точки 151—153 по-горе, изявленията, направени против автора им, трябва по принцип да бъдат разглеждани като особено надеждни доказателства и макар да е възможно да се стигне до привеждане на колкото се може повече уличаващи доказателства от подало заявление за освобождаване от глоба предприятие, също така е вярно, че такова предприятие ще е запознато и с възможните отрицателни последици от представянето на неточна информация, която може по-специално да доведе до загубата на освобождаване от глоби, след като то вече е било предоставено, като рискът неточните изявления да бъдат установени и да породят посочените последици се увеличава поради това, че тези изявления трябва да бъдат потвърдени с други доказателства. Също така изявление, направено от дружество и признаващо съществуването на извършено от последното нарушение, води до значителни юридически и икономически рискове, сред които е по-специално рискът от искове за поправяне на вреди пред националните юрисдикции, във връзка с които може да се изтъкне установеното от Комисията нарушение, извършено от дадено дружество.

342    Все пак, доколкото са оспорени от други предприятия, за които също се твърди, че са страни по общата договореност, изявленията на Chiquita трябва да бъдат подкрепени от други доказателства, за да се установят съществуването и обхватът на общата договореност (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Siemens/Комисия, точка 339 по-горе, точка 66, Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Bavaria/Комисия, T‑235/07, Сб., стр. II‑3229, точка 79 и Решение по дело Polimeri Europa/Комисия, точка 57 по-горе, точка 54).

343    Що се отнася до изявленията на г‑н C1, от една страна следва да се подчертае, че неговите свидетелски показания не могат да се квалифицират като различни и самостоятелни от тези на Chiquita, доколкото той не само е бил служител в това дружество от 1989 г., тоест през голяма част от професионалния си живот, и все още по време на фазата на разследването на Комисията, но и доколкото се е изказвал пред Комисията от името на Chiquita във връзка със задължението за сътрудничество на последното с цел освобождаване от глоба (съображение 97 от обжалваното решение). Освен това изявленията на Chiquita се състоят главно от резюме на изявления, направени от г‑н C1 по време на разговори, а преките изявления на г‑н C1 са били частично приравнени от Комисията към тези на Chiquita (съображение 97 и сл. от обжалваното решение). Поради това изявленията на г‑н C1 не следва да се разглеждат като отделно доказателство в подкрепа на изявленията на Chiquita по смисъла на цитираната в точка 342 по-горе съдебна практика, а като част от последните (вж. в този смисъл Решение по дело Siemens/Комисия, точка 339 по-горе, точки 69 и 70).

344    От друга страна, следва да се припомни, че свидетелски показания, дадени от пряк свидетел на обстоятелствата, за които свидетелства, по принцип трябва да се считат за доказателства с висока доказателствена стойност (Решение по дело Siemens/Комисия, точка 339 по-горе, точка 75).

–       Обжалваното решение

345    В обжалваното решение Комисията посочва, че по време на цялото производство Chiquita е направило няколко изявления, отнасящи се до търговията с банани в Южна Европа, а именно няколко представени от него устни изявления, негов отговор на писмото с обобщение на положението, свързано със сътрудничеството му по силата на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., и изявления, направени в хода на изслушването. Освен това по време на разговор, проведен от служителите на Комисията по силата на член 19 от Регламент № 1/2003 в хода на проверките, г‑н C1 е направил изявление от името на Chiquita в рамките на сътрудничеството по силата на заявлението за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (съображение 97 от обжалваното решение).

346    Съгласно отбелязаното от Комисията, Chiquita посочва, че в периода от 28 юли 2004 г. до 8 април 2005 г. (датата на заявлението му в рамките на Известието относно сътрудничеството) то е участвало в нарушение, състоящо се в инцидентни незаконосъобразни контакти с Pacific относно обмена на данни за ценовите тенденции за предстоящата седмица (съображение 98 от обжалваното решение).

347    Според Комисията Chiquita обяснява, че в контекста на няколко обсъждания, проведени между г‑н C1 от Chiquita и г‑н P1 от Pacific (който тогава е бил [поверително]) — отнасящи се главно до снабдяването с банани в Еквадор, до мерки по съвместната товарна дейност, жалби, свързани с пристанищните служби в Салерно, прекратяването на търговското сдружение ANIPO и продажбата на банани в Португалия, Италия, Гърция и други страни — представителите на Chiquita и Pacific са обсъждали също и са обменяли позициите си по бъдещото развитие на пазара и ценовите намерения, като ценовите намерения са били изразявани чрез ценови вариации (съображение 99 от обжалваното решение).

348    Съгласно посоченото от Комисията Chiquita обяснява още, че периодично страните са обменяли позиции по общите пазарни тенденции и че няколко от тези обсъждания са водели до обмен с по-голяма конкретика относно ценовите тенденции за предстоящата седмица. Chiquita изтъква, че макар г‑н C1 от Chiquita да не е давал изрични или открити данни за цените на г‑н P1 от Pacific, той го е запознавал с позицията си относно общите пазарни тенденции, например като е казвал, че „пазарът е вял“, „в момента няма много плодове“, „не считам, че пазарът ще се срине“ или „за мен няма никаква причина за внасяне на промени“. Съгласно представената от Chiquita преписка тези описания лесно се тълкували от всяко запознато с банановата промишленост лице като съдържащи конкретно посочване на цените. Според Chiquita, тъй като цените обикновено варират с 0,50 EUR, указание като това, съдържащо се в израза „пазарът е вял“, означавало, че цените ще се понижат с 0,50 EUR; указание като съдържащото се в израза „в момента няма много плодове“ означавало, че цените трябва да се повишат с 0,50 EUR, а указание като съдържащо се в израза „за мен няма никаква причина за внасяне на промени“ означавало, че цените на Chiquita оставали непроменени. Всъщност изявленията на Chiquita показвали, че ценовите намерения са били обменяни по такъв начин, че двете страни са разбирали дали цените за предстоящата седмица трябва да се повишат с 0,50 EUR, да се понижат с 0,50 EUR или да останат на същото равнище (съображение 100 от обжалваното решение).

349    Накрая Комисията отбелязва, че според Chiquita лицата, пряко участвали в свързаните с цените контакти, били г‑н C1 от Chiquita и г‑н P1 от Pacific, като г‑н C2 от Chiquita ([поверително]) също вземал участие в тях. Chiquita обяснява, че след една първоначална среща на 24 юни 2004 г. във връзка със срещата на търговското сдружение ANIPO сътрудникът му, г‑н C1, и г‑н P1 от Pacific са се срещнали около масата, на обяд, организиран на 28 юли 2004 г., на който е присъствал и сътрудникът му г‑н C2. След срещата от 28 юли 2004 г. г‑н C1 от Chiquita и г‑н P1 от Pacific са започнали да си телефонират редовно, общо между 15 и 20 пъти между септември 2004 г. и юни 2006 г. приблизително. Chiquita обяснява, че макар честотата им да е зависела от въпросите за обсъждане, обажданията са били по-чести в края на 2004 г. и началото на 2005 г., когато бъдещето на търговско сдружение ANIPO е било широко обсъждано между членовете му и когато г‑н P1, който е бил начинаещ на пазара, се е обърнал към г‑н C1, за да се запознае с мнението му и да получи информация за пазарните тенденции и свързаните с пазара въпроси. То също така уточнява, че в по-малко от половината от тези 15—20 обаждания са се провеждали общи разговори или такива относно по-конкретни ценови тенденции, като около пет обаждания са се отнасяли до бъдещите пазарни тенденции и са били с по-общо естество, а пет други са включвали „по-конкретните ценови очаквания“ на г‑н C1 „посредством индикации за тенденцията на пазара“ през предстоящата седмица. Chiquita освен това отбелязва, че тези контакти са се състояли преди редовното съобщаване на цените в Италия на клиентите от търговските служители на Chiquita в понеделник сутрин. Според Chiquita обажданията, по време на които са били обменяни сведения за ценовите тенденции между Chiquita и Pacific, са преустановени най-късно когато Chiquita е поискало освобождаване от глоби на 8 април 2005 г. (съображение 101 от обжалваното решение).

–       По доводите на жалбоподателите, оспорващи доказателствената стойност на изявленията на Chiquita и г‑н C1

350    Жалбоподателите поддържат, че изявленията на Chiquita изрично противоречат на изводите на Комисията и че тя ги тълкува погрешно, за да ги приведе в съответствие с твърденията си, като изобщо не взема под внимание оневиняващото им естество, въпреки че тези изявления били в съответствие с алтернативните обяснения, дадени от PFCI относно бележките на г‑н P1 от 28 юли 2004 г. и изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо.

351    Според жалбоподателите твърдението, че Chiquita и PFCI съвместно са сключили антиконкурентно споразумение, което впоследствие е било изпълнено, е изрично, експлицитно и неизменно опровергано от изявленията на Chiquita, и най-вече на г‑н C1 — ключовият свидетел по това дело. Тъй като г‑н C1 е единственото все още живо лице, участвало в предполагаемите антиконкурентни контакти с г‑н P1, позицията и спомените му видно били от основно значение за решаването на настоящото дело и той безспорно представлявал лицето, най-подходящо да тълкува бележките от обяда на 28 юли 2004 г. и изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо. Особено значение следователно трябвало да се придаде на факта, че той опровергавал възприетото от Комисията тълкуване на тези документи и че неизменно отричал да е провеждал обсъждания с PFCI за съгласуване на пазарното поведение или, на още по-силно основание, да е сключвал споразумение в този смисъл.

352    Комисията обаче изобщо не отчела и пренебрегнала недвусмислените и оневиняващи изявления, направени от Chiquita и г‑н C1, което представлявало основен проблем от гледна точка на справедливостта на производството. Според жалбоподателите Комисията трябва да проведе обективно разследване и не може да не вземе предвид оневиняващите доказателства, по-специално когато тези доказателства изрично оспорват твърденията ѝ. Освен това Комисията пропуснала да съобщи на Pacific отговорите на клиенти по искания за предоставяне на информация и да организира допълнителен разговор с г‑н C1.

353    Като отстъпват леко от категоричния характер на доводите си, жалбоподателите все пак признават и достоверността на това, че Chiquita може да не е оспорило изрично констатацията за нарушение за периода преди 8 април 2005 г. Според тях при все това ясно личи, че по същество Chiquita и г‑н C1 изрично са оспорили твърденията на Комисията, съгласно които Chiquita и PFCI са сключили институционализиран картел, за да съгласуват цените си.

354    Най-напред следва да се отбележи, че релевантните части от изявленията на Chiquita (изявления на Chiquita от 15 февруари 2008 г., от 22 май 2008 г., от 5 март 2009 г. и от 13 октомври 2009 г.) главно възпроизвеждат изявленията на г‑н C1, изложени по време на събеседвания, проведени от отговорните лица на Chiquita или адвокатите на последното (вж. също съображение 250 от обжалваното решение). Разглеждането на настоящата част от третото основание следователно се състои главно в анализа на съдържанието и на достоверността на изявленията на г‑н C1.

355    По-нататък, следва да се вземе предвид, че фактическият състав на предполагаемото нарушение, изведен от Комисията въз основа на наличните доказателства (вж. точки 187—189 по-горе), се състои от среща между г‑н C1 и г‑н C2 от Chiquita с г‑н P1 от PFCI по време на обяд на 28 юли 2004 г., в рамките на който страните решили занапред да съгласуват ценовата си стратегия и който поради това бил началният момент на нарушението, а впоследствие от телефонните обаждания между г‑н C1 и г‑н P1 в периода юли 2004 г.—8 април 2005 г., в които двамата мъже съгласували ценовите тенденции на Chiquita и Pacific, с което изпълнявали сключеното по време на обяда на 28 юли 2004 г. споразумение (съображения 102, 103, 121 и 126 от обжалваното решение). Г‑н C1 следователно е един от двамата основни участници в предполагаемия картел, така че изявленията му представляват важни доказателства.

356    Накрая, в съответствие със съдебната практика (вж. точки 342 и 343 по-горе), доколкото са оспорени от Pacific, изявленията на Chiquita и г‑н C1 трябва да бъдат подкрепени с други доказателства, за да се установят надлежно съществуването и обхватът на нарушението. Комисията изтъква, че тези изисквания са изпълнени, доколкото, за да подкрепи констатацията си за нарушение, тя не се основава само на изявленията на Chiquita и г‑н C1, а и на документите, получени в хода на проверките, извършени от италианската Guardia di Finanza в рамките на национално разследване — а именно бележките на г‑н P1 — както и на документите, получени в хода на проверките на Комисията от 28 до 30 ноември 2007 г. — а именно по-специално вътрешно електронно писмо, изпратено от г‑н P1 на г‑н P2 в понеделник, 11 април 2005 г. в 9,57 ч., и таблица без дата, намерена в кабинета на г‑н P2 (вж. точки 187—189 по-горе).

357    При все това от обобщените в точки 350—353 по-горе и потвърдени в съдебното заседание доводи на жалбоподателите, съдържащи се в писмените им изявления, е видно, че те не критикуват, в тесния смисъл на думата, липсата на други доказателства, потвърждаващи изявленията на Chiquita и г‑н C1, а изтъкват, че тези изявления изрично противоречат на изводите на Комисията, направени въз основа на останалите доказателства. В подкрепа на доводите си жалбоподателите изтъкват известен брой откъси от изявленията на Chiquita и г‑н C1.

358    Все пак съгласно уточненото от жалбоподателите в съдебното заседание, според тях и изявленията на г‑н C1 относно факта, че контактите му с г‑н P1 са се състояли в обмен на общи тенденции за развитието на пазара, не са подкрепени от други доказателства. Тези доводи се свързват с оспорването от жалбоподателите на факта, че в случая Комисията надлежно е доказала възможността нарушението да се квалифицира като едно-единствено и продължено, и следователно трябва да се разгледат във връзка това (вж. точки 493—497 по-долу).

359    Поради това по-нататък следва да се разгледа, на първо място, дали изявленията на Chiquita и г‑н C1 експлицитно противоречат на изводите на Комисията, преди на второ място да се анализират цитираните от жалбоподателите извадки и, на трето място, да се изследват оплакванията, че Комисията е пропуснала да съобщи на Pacific за някои документи и да организира допълнителен разговор с г‑н C1.

360    На първо място, налага се изводът, че от прочита на изявленията на Chiquita и г‑н C1 (изявления на Chiquita от 15 февруари 2008 г., от 22 май 2008 г., от 5 март 2009 г. и от 13 октомври 2009 г.) е видно, че макар тези изявления в някои отношения да са със защитно естество с оглед на твърденията, изведени от Комисията от всички доказателства, те по никакъв начин не противоречат „изрично, експлицитно и неизменно“ на изводите на Комисията и в никакъв случай не могат да представляват „оневиняващи доказателства“. Освен това г‑н C1 не е „опровергал“ изводите на Комисията с оглед на събраните от нея писмени доказателства.

361    Поради това с оспорената от жалбоподателите и изложена в съображение 98 от обжалваното решение констатация на Комисията, че в изявленията си „Chiquita е посочило, че в периода от 28 юли 2004 г. до 8 април 2005 г. […] е извършило нарушение, включващо инцидентни незаконосъобразни контакти с Pacific относно обмена на данни за ценовите тенденции за предстоящата седмица“ [неофициален превод], правилно се обобщава направеното от г‑н C1 изявление в хода на проверките, извършени в помещенията на Chiquita на 28 и 29 ноември 2007 г., и направените от Chiquita изявления в хода на разследването на Комисията, на които се позовават страните.

362    Тези изявления обаче, без да бъдат опровергавани, са по-малко експлицитни от изводите, направени от Комисията въз основа на останалите доказателства — нещо, което Комисията по-специално признава в съображения 104 и 121 от обжалваното решение.

363    В това отношение следва да се отбележи, че Комисията е разгледала доводите на жалбоподателите, в които се поддържа, че изявленията на Chiquita са в противоречие с възраженията ѝ в съображение 158 и сл. от обжалваното решение. В този смисъл Комисията поддържа, че макар изявленията на Chiquita да съдържат някои части със защитна насоченост, тези изявления като цяло били в съответствие с констатацията за нарушение и отговаряли на писмените доказателства (съображение 159 от обжалваното решение).

364    Комисията изтъква, че разговорът с г‑н C1, проведен в хода на проверките през ноември 2007 г., се е състоял в момент, когато г‑н C1 все още е трябвало да подготви защитна стратегия, и че направените в този контекст изявления следователно са особено достоверни. Комисията поддържа, че макар г‑н C1 понякога да е изпитвал колебания да разкрие, че е бил напълно запознат с картелното поведение, той все пак признал, че двете страни са дали началото на тайно поведение, което отчетливо е надхвърляло мащаба на чисто случайните разговори относно съвместната товарна дейност и експедиране (съображение 159 от обжалваното решение).

365    Комисията освен това посочва, че с електронно писмо от 17 април 2005 г. (изпратено десет дни след заявлението му за освобождаване от глоби), изпълнителният директор на Chiquita за Европа е предупредил членовете на персонала си, в това число и г‑н C1, че предприятието възнамерява да започне дисциплинарни действия срещу онези, които пропуснат да сигнализират, в рамките на 48 часа, че им е било известно наличието на антиконкурентни контакти с конкурентите. Според Chiquita г‑н C1 за първи път е бил разпитан в деня след изтичането на този срок. Според изтъкнатото от Комисията може да се допусне, че фактът, че г‑н C1 не е споменал за тайните контакти с Pacific в определения 48-часов срок, е повлиял отрицателно върху желанието му да сигнализира след започване на настоящото производство, през 2007 г., че тайното договаряне му е било известно, поради опасение от дисциплинарни действия (предвид това, че през 2005 г. не е сигнализирал в определения срок за осъществените контакти с Pacific относно цените) (съображения 159 и 251 от обжалваното решение).

366    Комисията отбелязва още, че в отговора, който Chiquita дава на писмото на Комисията с обобщение на положението, това дружество е представило дисциплинарните мерки, на които са подлежали служителите му в случай на нарушение на наложените от него мерки за съответствие (независимо дали става въпрос за продължаване на евентуално незаконосъобразно поведение, за неподходящи връзки с конкурентите, или за предоставянето на непълни, подвеждащи или погрешни отговори), които е можело да стигнат до прекратяване на трудовите правоотношения, и е обяснило, че от 2005 г. г‑н C1 непрекъснато е бил уведомяван за тези последици. Комисията поддържа, че в светлината на този аспект защитното естество на някои изявления, които Chiquita е направило няколко години след настъпването на разглежданите факти, не може да породи съмнения върху доказателствената стойност на точните и подробни сведения, съдържащи се в писмените доказателства, приведени от Pacific към момента на нарушението, които се потвърждават и от изявленията на Chiquita (съображение 159 от обжалваното решение).

367    Жалбоподателите поддържат, че твърденията на Комисията за стойността на изявленията на г‑н C1 са непоследователни и противоречиви. От една страна, Комисията подчертавала факта, че те са особено достоверни, но от друга, се стремяла да сведе до минимум значимостта им, когато ставало въпрос за обсъждане на естеството им на оневиняващи доказателства. Твърдението на Комисията, че изявленията на г‑н C1 трябва да бъдат преценявани в контекста на собственото му участие в нарушението, поради което е имал интерес да сведе до минимум антиконкурентното съдържание на контактите си с г‑н P1, било спекулативно и изобщо не отразявало вярно действителността. Напротив, г‑н C1 бил изправен пред заплахата да бъде прекратен договорът му и да му бъде потърсена отговорност, ако не разкрие изцяло фактическите обстоятелства по време на разговорите. Освен това, тъй като тези изявления били направени в момент, когато Chiquita е смятало, че поради липса на сътрудничество от негова страна имало вероятност да загуби освобождаването си от глоби както по делото за Северна Европа, така и по настоящото, Chiquita и служителите му нямали никакъв интерес да прикрият и най-малкото неправомерно действие, а обратното, да представят огромно количество сведения.

368    Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

369    От една страна, следва да се отбележи, че макар действително изявленията на г‑н C1 да трябва да се приравнят на тези на Chiquita, в смисъл че тези изявления не могат взаимно да се потвърдят като доказателства (вж. точка 343 по-горе), следва все пак да се вземат предвид някои различия, когато се извършва анализ на мотивите, които може да стоят в основата на изявленията на отделно лице, признаващо собственото си участие в нарушение, и изявленията на предприятие в качеството на заявител на освобождаване от глоби.

370    Така, както в съдебната практика вече е признато, че за разлика от дадено предприятие отделно лице няма личен интерес да преувеличава неправомерното поведение на конкурентите на това предприятие (вж. в този смисъл Решение по дело Siemens/Комисия, точка 339 по-горе, точка 70), следва да се допусне, че макар да е вярно, че Chiquita, в качеството си на заявител за освобождаване от глоби, не е имало интерес да прикрие фактическия състав на нарушението, съвсем възможно е г‑н C1 в лично качество да не е бил много въодушевен от идеята да трябва да признае личното си участие в нарушението, по-специално тъй като не е сигнализирал за него в определения срок (вж. точка 365 по-горе), и то въпреки постъпките от страна на Chiquita, предназначени да насърчат разкриването на всички аспекти на тези контакти с г‑н P1. Всъщност едно отделно лице може да изпита известни колебания да признае поведение, което може да се счете за отрицателно от професионална, и дори лична, гледна точка, още повече в положение като разглежданото, където едно отделно лице в рамките на предприятието е обвинено в участие в нарушение (вж. в това отношение изявлението на г‑н C1 по време на изслушването, който признава, че „съжалява“ за случилото се и че нямало да действа по този начин, ако е бил наясно, че така извършва нарушение на европейското право).

371    Освен това, както Комисията правилно подчертава, предвид евентуалната му лична отговорност, например по силата на националното гражданско и дори наказателното право, г‑н C1 е имал очевиден интерес да сведе до минимум антиконкурентното съдържание на контактите си с г‑н P1.

372    Следователно е напълно приемливо г‑н C1 да е изпитвал колебания да разкрие всички аспекти на контактите си с г‑н P1, и по-специално да признае тайния им характер въпреки известния натиск, упражнен от Chiquita, с цел той да не прикрие сведения.

373    От друга страна, Комисията правилно твърди, че изявленията на г‑н C1, направени по време на проверките на Комисията през ноември 2007 г. в момент, когато той все още не бил подготвил защитна стратегия, са особено достоверни. Освен това от изявленията на Chiquita и г‑н C1 е видно, че за да се запази известен ефект на изненада, последният не е бил предупреден за проверките ѝ (вж. точка 155 по-горе). Въпреки обясненията на адвокатите на Chiquita, участвали при проверките (вж. също точка 155 по-горе), следователно може да се кредитира, че г‑н C1 все още не е разполагал с време да подготви защитна стратегия. Фактът обаче, че въпреки уточненията, направени в хода на последващите му изявления, г‑н C1 по същество е продължил да поддържа твърденията си от тези първи изявления (вж. изявление на Chiquita от 5 март 2009 г.), е в подкрепа на достоверността на всички негови изявления.

374    От изложеното по-горе и при условие че ще се извърши последващ анализ на посочените от жалбоподателите части (вж. точка 376 и сл. по-долу), следва, че общото съдържание на изявленията на г‑н C1, разглеждани в тяхната цялост, не е в противоречие с изводите на Комисията, че тя е дала смислено обяснение на защитното естество на тези изявления и че не се основава единствено на тях, за да докаже нарушението, а на съвкупност от доказателства, сред които по-специално и писмени (вж. точки 187—189 по-горе), поради което е могла да се позовава на тези изявления в подкрепа на останалите доказателства (вж. точка 342 по-горе), което не предрешава последващия анализ на доводите на жалбоподателите относно наличието на продълженo нарушение (вж. точка 358 по-горе и точка 475 и сл. по-долу).

375    В това отношение е полезно да се припомни, че вече е било постановено, че макар липсата на яснота на доказателството безспорно да намалява доказателствената му сила, то не следва да бъде изцяло отхвърлено. Следва да се припомни, че обстоятелството, че даден документ се отнася само до някои от фактите, изложени в други доказателства, не води до невъзможността Комисията да го изтъкне в подкрепа на други доказателства (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 42 по-горе, точка 263).

376    На второ място, жалбоподателите цитират различни части от изявленията на Chiquita и г‑н C1 в подкрепа на твърдението си, че тези изявления поставят под съмнение изводите на Комисията, както и обратно, че те са в съответствие с дадените от Pacific алтернативни обяснения.

377    Първо, съгласно изтъкнатото от жалбоподателите, в изявленията многократно се посочва, че г‑н P1 и г‑н C1 са се видели за първи път на срещата на ANIPO през юни 2004 г., че работният обяд на 28 юли 2004 г. е бил едва втората им среща и че според Chiquita по време на обяда те са обсъждали „възможността Chiquita да се снабдява с банани от Noboa в Еквадор“. В тези изявления никъде не се споменавало обсъждането на каквато и да е цена по време на тази среща, а още по-малко това, че страните са се договорили да съгласуват поведението си във връзка с цените.

378    От една страна, следва да се отбележи, че за да докаже изводите си за обяда на 28 юли 2004 г., Комисията не се основава на изявленията на Chiquita, а на бележките на г‑н P1 (съображения 102—120 от обжалваното решение), като при това признава, че тези писмени доказателства указвали, че е имало други теми за обсъждане по време на този обяд, освен изтъкнатите от страните (съображение 104 от обжалваното решение). От друга страна, фактът, че г‑н C1 заявил, че предметът на разговор на тази среща е бил възможността Chiquita да се снабдява с банани от Noboa в Еквадор и че не е заявил, че е обсъждал цени или че е било договорено да съгласува поведението си във връзка с цените с г‑н P1, не би могъл да се тълкува като опровержение на изводите на Комисията. Така г‑н C1 нито е опровергал, че е обсъждал поведението на страните в областта на цените, нито е заявил, че възможността за Chiquita да се снабдява с банани от Noboa в Еквадор е била единствената обсъждана тема по време на обяда.

379    В това отношение също следва да се отбележи посоченото от Комисията в съображение 106 от обжалваното решение, че установеният въз основа на бележките на г‑н P1 извод, че по време на обяда на 28 юли 2004 г. страните са положили началото на план за действие, по силата на който да влязат в контакт през предстоящата седмица, с цел да съгласуват цените в Португалия, за да установят дали трябва „да се остане“ на същото равнище, „да се направи увеличение“ или „намаление“, съответства на изявленията на Chiquita от 15 февруари 2008 г. и от 22 май 2008 г., че след срещата от 28 юли 2004 г. г‑н C1 и г‑н P1 периодично са обменяли позиции по по-конкретните ценови тенденции за предстоящата седмица, като са използвали такива изрази, от които и двете страни са разбирали дали цените трябва да се увеличат, намалят или останат на същото равнище. Комисията обаче отбелязва (бележка под линия 171 от обжалваното решение), че в момента, в който е предоставило въпросните изявления, Chiquita не е било запознато с ръкописните бележки, тъй като е получило достъп до тях едва в момента, в който е могло да се запознае с преписката след изпращането на изложението на възраженията от Комисията на 10 декември 2009 г. (вж. точка 11 по-горе).

380    В този контекст е полезно да се припомни, че изявленията, които предприятие, подаващо заявление за освобождаване от глоба, прави, преди да узнае какви доказателства е събрала Комисията в рамките на разследването си, са с особено висока доказателствена стойност.

381    В това отношение следва да се отбележи, че макар обстоятелството, че едно изявление е било представено в много по-напреднал етап на производството, а именно в отговора на изложението на възраженията, само по себе да си не позволява да се отрече всякаква доказателствена стойност на такова изявление, то все пак има по-малка доказателствена стойност, отколкото ако беше направено по собствена инициатива. По-специално, когато предприятието, което подава заявление за освобождаване от глоба, знае какви доказателства е събрала Комисията в рамките на разследването си, логиката, присъща на предвидената в Известието относно сътрудничеството процедура, съгласно която всеки опит Комисията да бъде въведена в грешка би могъл да постави под въпрос добросъвестното и пълно сътрудничество от страна на предприятието (вж. точка 340 по-горе), не се прилага в същата степен, както ако става дума за изявление, направено по собствена инициатива, без да се знаят възраженията, възприети от Комисията. Също така съображенията, че изявленията на основание на Известието относно сътрудничеството не са в интерес на техния автор и трябва по принцип да бъдат разглеждани като особено надеждни доказателства (вж. точка 341 по-горе), може да не са напълно приложими, що се отнася до отговора на изложението на възраженията на предприятие, което подава заявление за освобождаване от глоба (вж. в този смисъл Решение по дело Quinn Barlo и др./Комисия, точка 340 по-горе, точки 108 и 109).

382    Второ, жалбоподателите припомнят посоченото в изявленията, че след работния обяд на 28 юли 2004 г. г‑н C1 и г‑н P1 са започнали спорадично да си телефонират между септември 2004 г. и септември 2006 г. и че основните разисквани теми по време на тези обаждания са били възможността за снабдяване с банани в Еквадор, договореностите за съвместна товарна дейност, жалбите относно пристанищата в Салерно, бъдещето на ANIPO и понякога продажбите в Северна Италия. Това обаче не се оспорва и не е в противоречие с изводите на Комисията, доколкото в изявленията се посочва също че са били обсъждани тенденциите за развитие на пазара и ценовите намерения.

383    В това отношение жалбоподателите обаче изтъкват, че тези обсъждания могат да се обяснят с факта, потвърден от Chiquita, че г‑н P1 е бил съвсем начинаещ на пазара на банани и заинтересуван от опита на г‑н C1, и че този тип общи обсъждания съответства и на обсъждания, каквито се провеждали между различните участници в рамките на ANIPO, така че от тези изявления по никакъв начин не можело да се заключи, че г‑н C1 и г‑н P1 са изпълнявали някакво споразумение за съгласуване на цените.

384    Primo, следва да се отбележи, че Комисията не се е основала единствено на въпросните изявления, за да заключи, че г‑н C1 и г‑н P1 са изпълнили споразумение за съгласуване на цените, а на всички цитирани в точка 4 от обжалваното решение доказателства (вж. съображения 190 и 191 от обжалваното решение). Secundo, фактът, че г‑н P1 е бил заинтересуван от опита на г‑н C1, не опровергава, нито противоречи на извода, че двамата мъже са обменяли сведения относно цените по време на телефонните си разговори. Tertio, не само че жалбоподателите по никакъв начин не подкрепят твърдението си, че типът обсъждания, състояли се между г‑н P1 и г‑н C1, е бил в съответствие с обсъждания, каквито редовно се водят в рамките на ANIPO, но дори да се предположи, че това е така, все пак неправомерният характер на разговорите относно цени между г‑н P1 и г‑н C1 се запазва. Накрая, quarto, жалбоподателите пропускат да отбележат, че г‑н C1 не само е заявил, че е провеждал обсъждания с г‑н P1 относно общите пазарни тенденции, но и че е изяснил, че периодично е обсъждал по-конкретните ценови тенденции за предстоящата седмица с г‑н P1, като е използвал такива изрази, от които и двете страни са разбирали дали цените трябва да се увеличат, намалят или останат на същото равнище.

385    Трето, съгласно изтъкнатото от жалбоподателите в това отношение, г‑н C1 действително е посочил, че няколко от проведените между него и г‑н P1 обаждания са довели до по-конкретен обмен относно ценовите тенденции за предстоящата седмица, но същевременно уточнил, че никога не е давал изрични и открити указания относно цените. Едва под натиска на Комисията Chiquita добавила на по-късен етап, че всяко лице, познаващо сектора на бананите, в общия случай разбирало, че тези общи описания имали точно определено значение по отношение на цената, тъй като на пазар, на който е било публично известно, че цените варират с 0,5 EUR, тези общи описания означавали съответно, че цените ще се намалят с 0,5 EUR, ще се увеличат с 0,5 EUR или ще останат на същото равнище.

386    По този повод най-напред следва да се отбележи, че доводите, съгласно които Комисията неправилно е упражнила натиск върху Chiquita в хода на административното производство, вече бяха отхвърлени в точки 106—172 по-горе. Освен това, макар изявлението, в което се уточнява, че всяко лице, познаващо сектора на бананите, е могло да разбере общите указания на г‑н C1 (изявление на Chiquita от 22 май 2008 г.), действително да е последващо спрямо това, в което се признава, че той е дал такива общи указания (изявление на Chiquita от 15 февруари 2008 г.), двете изявления датират отпреди предоставената на Chiquita възможност да получи достъп до преписката на Комисията след изпращането на изложението на възраженията на 10 декември 2009 г. (вж. точка 11 по-горе) и следователно са особено достоверни (вж. точки 380 и 381 по-горе).

387    По-нататък, от момента на първото от двете разглеждани изявления (изявление на Chiquita от 15 февруари 2008 г.) се признава, че г‑н C1 може да е описал общи пазарни тенденции с изрази като „пазарът е вял“, „няма много плодове“, „не считам, че пазарът ще се срине“ или „за мен няма никаква причина за внасяне на промени“. Такива коментари обаче могат да се разбират като указване на бъдещите промени в цените, тъй като изразът „пазарът е вял“ може да означава намаляване на цените, изразът „няма много плодове“ — повишаване, а изразът „за мен няма никаква причина за внасяне на промени“ — че цените ще останат на същото равнище. Следователно доводът на жалбоподателите, че г‑н P1 не е бил опитен участник в сектора на бананите и затова не може да се презумира, че е разбрал, че тези общи описания са се отнасяли за промени в цените, също не би могъл да бъде приет.

388    В това отношение следва да се отбележи вече постановеното от Общия съд, че метеорологичните условия, както в страните производители, така и в тези, получаващи плодовете за консумация, големината на запасите в пристанищата и при търговците, организиращи процеса на зреене, положението на продажбите на дребно и при търговците, организиращи процеса на зреене, и наличието на рекламни кампании очевидно са много важни фактори за определяне на равнището на предлагането спрямо търсенето и че тяхното засягане по време на двустранните обсъждания между осведомени оператори неизбежно водело до споделяне на знанията за пазара и за неговото развитие от гледна точка на цените (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 март 2013 г. по дело Fresh Del Monte Produce/Комисия, T‑587/08, точка 360).

389    Накрая, колкото до точния мащаб на тези промени в цените, жалбоподателите поддържат, че изявлението на Chiquita — съгласно което е било публично известно на пазара на банани, че цените варират с 0,5 EUR, така че указаното от г‑н C1 можело да се разбира като означаващо, че цените ще се намалят или повишат с 0,5 EUR или ще останат на същото равнище — не би могло да отразява действителността, тъй като анализът на действителните им седмични движения показва, че те нито се повишават, нито намаляват само с 0,5 EUR и че със сигурност нямало никаква тенденция за ценовото развитие в диапазон от 0,5 EUR. В този смисъл жалбоподателите изтъкват, че данните относно действителните цени, прилагани от PFCI и Chiquita, сочат точно обратното — че цените можели да варират на седмична база до 1 или 2 EUR или с 0,25 EUR или по-малко, и в подкрепа на това твърдение представят таблици с цените на Chiquita и Pacific.

390    Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени. Както Комисията правилно подчертава, въпросът дали цените варират точно с 0,5 EUR не е релевантен, ако страните са споделяли ценови намерения за предстоящата седмица така, че и едната, и другата са знаели дали цените са щели да се повишат, намалят или останат на същото равнище, доколкото такива обсъждания относно ценовите тенденции намаляват несигурността у всяка страна във връзка с пазарното ѝ поведение.

391    Така определянето на цена, дори само индикативна, засяга действието на конкуренцията с факта, че позволява на всички участници в картела да предвидят с разумна степен на сигурност каква ще бъде ценовата политика, следвана от техните конкуренти. По-общо казано, такива картели предполагат пряка намеса в основните параметри на конкуренцията на съответния пазар. Всъщност, като изразяват обща воля да прилагат определено равнище за цените на своите изделия, съответните производители вече не определят самостоятелно своята политика на пазара, като по този начин накърняват концепцията, присъща на разпоредбите от Договора относно конкуренцията (вж. Решение по дело BPB/Комисия, точка 324 по-горе, точка 310 и цитираната съдебна практика). Освен това следва да се припомни, без това да засяга анализа на останалите доводи на жалбоподателите, че споразуменията и съгласуваните практики са забранени с член 101 ДФЕС, независимо от последиците им, когато имат антиконкурентна цел (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Rec, стр. I‑4125, точки 122 и 123).

392    Четвърто, жалбоподателите припомнят, без други коментари, части от изявлението на Chiquita от 22 май 2008 г., обобщаващо указаното от г‑н C1 относно целта и броя на обажданията между него и г‑н P1.

393    Доколкото припомнянето от жалбоподателите на това изявление в рамките на доводите им, имащи за цел да докажат, че от изявленията на Chiquita не може да се прави извод за никакво антиконкурентно поведение, може да се възприеме в смисъл, че те поддържат, че съгласно това изявление с оглед на обхванатия период е имало само малък брой обаждания, свързани с обсъждания на цени, достатъчно е да се констатира, че в точки 362—374 по-горе вече бе посочено, че Комисията е признала, че изявленията на Chiquita и г‑н C1 са по-малко експлицитни от изводите ѝ, направени от всички доказателства, и че тя е дала достоверно обяснение на колебанието на г‑н C1 да признае участието си в предполагаемото нарушение, без жалбоподателите да успеят да оспорят това обяснение.

394    Пето, що се отнася до частта от изявлението на г‑н C1, цитирана от жалбоподателите с твърдението, че бележките на г‑н P1 за обяда на 28 юли 2004 г. трябва да се разглеждат като отразяващи начина, по който той е представил срещата пред колегите си от PFCI, достатъчно е да се констатира, видно от въпросното изявление, че г‑н C1 не е оспорил изводите на Комисията за тези бележки, както и че той е потвърдил, че обсъждането по време на обяда се е отнасяло до някои отразени в тях обстоятелства, а по отношение на останалата част да се направи препратка към изложеното по-горе с оглед на колебанията на г‑н C1 да разкрие изцяло антиконкурентното си поведение (вж. точки 362—374 по-горе).

395    Шесто, жалбоподателите цитират частично и извън контекст някои откъси от изявлението на Chiquita от 13 октомври 2009 г., за да намекнат, че съгласно заявеното от Chiquita, на това предприятие не му е било известно никакво доказателство за допуснато неправомерно поведение по време на телефонните разговори между г‑н P1 и г‑н C1 и че последният е потвърдил, че е имал основателни причини да води разговори с г‑н P1 и не си спомня за никакви обсъждания относно ценовите тенденции около датата на изпратеното от г‑н P1 на г‑н P2 на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо. Жалбоподателите пропускат обаче да отбележат, че това изявление на Chiquita е направено в отговор на писмото с обобщение на положението относно заявлението му за освобождаване от глоби, в което Комисията посочва, че поради изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо тя има основания да счита, че Chiquita не е преустановило неправомерното си поведение към датата на заявлението си за освобождаване от глоби, а именно 8 април 2005 г. Цитираните от жалбоподателите части в своята цялост следователно показват само, че г‑н C1 не е имал тайни разговори с г‑н P1 след 8 април 2005 г., което се потвърждава и от изявлението на Chiquita от 5 март 2009 г.

396    Също така жалбоподателите изопачават части от това последно изявление, съгласно които г‑н C1 винаги е поддържал версията си за фактите и е твърдял, че сведенията на г‑н P1 са могли да произтичат от други източници, и съгласно които по време на интервюто с всички сътрудничещи с г‑н C1 служители всяко лице е дало достоверни показания, потвърждаващи, че никакви незаконосъобразни съобщения или сътрудничество не е имало между конкурентите. Всъщност тези части са изведени от твърденията на Chiquita, съгласно които нарушението е преустановено на 8 април 2005 г. и то вече е разпитало г‑н C1 и сътрудниците му съвсем скоро след тази дата и към онзи момент никой не е признавал за осъществяването на незаконосъобразни контакти между конкуренти в Южна Европа. Безспорно е обаче, че г‑н C1 е признал за първи път в хода на проверките на Комисията през ноември 2007 г., че е обменял данни за ценовите тенденции с г‑н P1, след като е разбрал, че ще се проведе разследване относно Южна Европа, без да е сигнализирал за антиконкурентното си поведение в срока, определен за целта на служителите на Chiquita от изпълнителния директор на това предприятие след подаването на заявление за освобождаване от глоби на същото на 8 април 2005 г. (вж. по-специално точка 365 по-горе). Следователно предходни изявления, направени преди началото на производството относно Южна Европа, не можели да се представят като опровержения на изводите на Комисията в това производство.

397    Накрая, в същия ред на мисли жалбоподателите поддържат, че г‑н C1 не само е оспорил тълкуването на представените доказателства, изложено от Комисията, след като е получил достъп до тях, но и че обясненията му са в съответствие и с предходни изявления, направени още преди разследването по разглежданото дело да е започнало. В това последно отношение жалбоподателите цитират формулираните от Chiquita искания по дело COMP/39188 — Банани, в които Chiquita посочва, че „цените за Обединеното кралство/Ирландия, Южна Европа и Франция не са били съобщавани на конкурентите“.

398    В това отношение е достатъчно да се констатира, че в точка 159 по-горе вече бе отбелязано, че изявленията на Chiquita, съгласно които „цените за Обединеното кралство/Ирландия, Южна Европа и Франция не са били съобщавани на конкурентите“, описват начина, по който Chiquita е съобщавало в четвъртък сутрин референтните си цени на конкурентите си, и че делото относно Южна Европа не се отнася за референтните цени, така че направените от Chiquita изявления за Северна Европа не биха могли да са в противоречие с изводите на Комисията по настоящото дело.

399    На трето място, в рамките на твърдението си, че Комисията трябва да проведе обективно разследване и не може да не вземе предвид оневиняващите доказателства, жалбоподателите изтъкват, че въпреки искането им за достъп до редактираната и неповерителна версия на отговорите на клиентите на исканията на Комисията за предоставяне на информация, Pacific е получило достъп само до резюметата на тези отговори, което му е попречило да се запознае с подробностите относно потенциално оневиняващите сведения, предоставени от клиентите.

400    Съгласно съдебната практика достъпът до преписката по дела, свързани с конкуренцията, има за цел по-конкретно да се позволи на адресатите на изложение на възраженията да се запознаят с доказателствата, съдържащи се в преписката на Комисията, за да могат въз основа на тези доказателства ефективно да се произнесат по изводите, до които е стигнала Комисията в своето изложение на възраженията. Достъпът до преписката е свързан по този начин с процесуалните гаранции, които имат за цел да закрилят правото на защита, и по-конкретно да гарантират ефективното упражняване на правото на изслушване (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 179 по-горе, точка 68 и Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 111 по-горе, точка 33 и цитираната съдебна практика).

401    Комисията следователно има задължението да осигури достъп на участващите в процедура по прилагане на член 101, параграф 1 ДФЕС предприятия до съвкупността от уличаващите или оневиняващите документи, които тя е събрала в хода на разследването, с изключение на съдържащите търговски тайни на други предприятия, вътрешните документи на институцията и други поверителни сведения (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 179 по-горе, точка 68 и Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 111 по-горе, точка 34).

402    Освен това от съдебната практика е видно, че що се отнася до отговорите, дадени от трети страни на исканията на Комисията за предоставяне на информация, тя е длъжна да отчете риска от това дадено предприятие с господстващо положение на пазара да предприеме ответни мерки срещу своите конкуренти, доставчици или клиенти, които са сътрудничили на проведеното от Комисията разследване. Пред такъв риск третите страни, които предоставят на Комисията по време на провежданите от нея разследвания документи, за чието предаване считат, че може да бъде в основата на неблагоприятни действия спрямо тях, са в правото си да очакват, че искането им за поверителност ще бъде уважено (вж. Решение на Общия съд от 25 октомври 2002 г. по дело Tetra Laval/Комисия, T‑5/02, Recueil, стр. II‑4381, точка 98 и цитираната съдебна практика).

403    В случая Комисията отговаря в съображение 253 от обжалваното решение на изразената от Pacific критика в отговора му на изложението на възраженията — съгласно която то е трябвало да получи достъп и до нещо друго, освен до резюметата на отговорите, дадени от клиентите на различни вносители на банани на отправените от Комисията искания за предоставяне на информация — като посочва, че е било основателно да откаже достъп до писма от клиентите им и от клиенти на други доставчици на предприятия, които имат потенциала да окажат значителен икономически и търговски натиск върху конкурентите си или своите търговски партньори, клиенти или доставчици. Тъй като жалбоподателите не се опитват да опровергаят това дадено от Комисията обяснение, следва да се приеме, че те не са доказали, че ограничаването на достъпа до някои материали по преписката в случая не е било основателно.

404    Накрая, жалбоподателите изтъкват, че Комисията изобщо не се е възползвала от отправеното ѝ предложение да организира допълнителни разговори с г‑н C1, което сериозно променило капацитета ѝ да извърши точен и пълен анализ на фактите по настоящото дело. Така един допълнителен разговор щял да позволи на Комисията да узнае дали в изявленията се посочва „тенденция към намаляване“, или тя просто е възприела погрешно разбиране и тълкуване на единственото изречение, на което се основавала.

405    От постоянната съдебна практика следва, че сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е по-конкретно задължението на компетентната институция да разгледа грижливо и безпристрастно всички относими към случая доказателства (Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14 и Решение по дело Bavaria/Комисия, точка 342 по-горе, точка 222).

406    По-нататък, следва да се отбележи, че член 10, параграф 3 от Регламент № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242) предвижда, че предприятията и сдруженията на предприятия, които са обект на водено съгласно Регламент № 1/2003 производство, „могат да предлагат на Комисията да изслуша лица, които са в състояние да потвърдят посочените в писмените им изложения факти“. В такъв случай от член 13 от Регламент № 773/2004 е видно, че Комисията разполага с разумна свобода на преценка, за да вземе решение относно интереса, който е възможно да представлява изслушването на лица, чиито свидетелски показания могат да са от значение за разследването по преписката. Всъщност гарантирането на правото на защита не изисква Комисията да пристъпи към изслушване на посочените от заинтересованите лица свидетели, когато счита, че разследването по преписката е било достатъчно (вж. по аналогия, по отношение на Регламент № 17, Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 383 и цитираната съдебна практика).

407    В случая в съображения 250 и 251 от обжалваното решение Комисията посочва причините, поради които е счела, че нито едно доказателство не е в подкрепа на твърдението, че се налага друг разговор с г‑н C1. Жалбоподателите обаче не само че не успяват конкретно да опровергаят изложените от Комисията доказателства в това отношение, но освен това те не обясняват надлежно защо Pacific не се е възползвало от възможността самото то да разпита г‑н C1 в хода на изслушването. Препратката на жалбоподателите в съдебното заседание към решението на Chiquita да коментира в изслушването от 18 юни 2010 г. само периода след 8 април 2005 г. — датата на заявлението му за освобождаване от глоби, не е убедителна в това отношение. Така, макар всъщност от изявленията, които то прави в хода на това изслушване, да е видно, че Chiquita е искало да използва времето си, за да се защити срещу възможността Комисията да му отнеме освобождаването от глоби по разглежданото дело, поради което не е искало да използва това време, за да коментира периода, предхождащ заявлението му за освобождаване от глоби, за който не оспорва изводите на Комисията, от тези изявления не следва, че Chiquita е възразило Pacific да зададе въпроси на г‑н C1 за предходния период, тъкмо напротив, Chiquita дори експлицитно потвърждава, че предложението му да остави г‑н C1 да бъде разпитан все още е било валидно.

408    При тези условия се налага изводът, че доводите на жалбоподателите, имащи за цел да се упрекне Комисията, че не е организирала допълнителен разговор с г‑н C1, трябва да бъдат отхвърлени.

409    От всички изложени по-горе съображения следва, че доводите на жалбоподателите, с които се оспорва доказателствената стойност на изявленията на Chiquita и г‑н C1, трябва да бъдат отхвърлени, както и, следователно, първата част от третото основание в нейната цялост.

2.     По втората част, изведена от това, че приведените доказателства не позволяват да се обоснове констатацията за нарушение

410    Жалбоподателите поддържат, че Комисията не е доказала наличието нито на споразумение между страните, нито на съгласувана практика. Първо, Комисията не успяла да докаже участието им в споразумение и/или съгласувана практика, второ, тя не установила, че поведението, в което са участвали, е имало антиконкурентна цел или резултат, и трето, Комисията не доказала, че това поведение представлява едно-единствено и продължено нарушение.

 а) Предварителни бележки

411    Трябва да се припомни, че член 101 ДФЕС забранява всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията, ограничават или контролират производството и пазарите и осъществяват подялба на пазари или на доставчици.

412    Споразумението по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС е израз на общата воля на участващите предприятия да следват определено поведение на пазара (що се отнася до член 81, параграф 1 ЕО, вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 391 по-горе, точка 130; що се отнася до член 65, параграф 1 ВС, вж. също така по аналогия Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, T‑141/94, Recueil, стр. II‑347, точка 262).

413    Понятието за споразумение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, както е тълкувано от съдебната практика, се основава на наличието на съгласуване на волите на поне две страни, като формата на проявление не е важна, стига тя да изразява точно тези воли (Решение на Общия съд от 26 октомври 2000 г. по дело Bayer/Комисия, T‑41/96, Recueil, стр. II‑3383, точка 69 и Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело IMI и др./Комисия, T‑18/05, Сборник, стр. II‑1769, точка 88).

414    Понятието за съгласувана практика по смисъла на същата тази разпоредба обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинско споразумение, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях (Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точка 26, Решение на Съда по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, точка 176 по-горе, точка 63, Решение на Съда по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 391 по-горе, точка 115 и Решение на Съда по дело Hüls/Комисия, точка 185 по-горе, точка 158).

415    Съдът добавя, че критериите за координация и сътрудничество трябва да се разбират в светлината на концепцията, присъща на разпоредбите на Договора относно конкуренцията, според която всеки икономически оператор трябва да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на вътрешния пазар (Решение на Съда по дело Suiker Unie и др./Комисия, точка 414 по-горе, точка 173, Решение на Съда по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, точка 176 по-горе, точка 63, Решение на Съда по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 391 по-горе, точка 116 и Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точка 106).

416    Макар това изискване за самостоятелност да не изключва правото на икономическите оператори да се адаптират разумно спрямо установеното или очакваното поведение на своите конкуренти, то все пак категорично не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между такива оператори, който може да повлияе на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент или да се разкрие пред подобен конкурент собственото поведение, което е решено или има намерение да бъде възприето на пазара, щом като тези контакти имат за цел или резултат да създадат условия на конкуренция, които не биха отговаряли на нормалните условия на разглеждания пазар, като се имат предвид естеството на доставяните изделия или услуги, значението и броят на предприятията, както и обемът на посочения пазар (Решение по дело Suiker Unie и др./Комисия, точка 414 по-горе, точка 174, Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 391 по-горе, точка 117, Решение по дело Hüls/Комисия, точка 185 по-горе, точка 160 и Решение по дело Corus UK/Комисия, точка 415 по-горе, точка 107).

417    Понятието за съгласувана практика включва, освен съгласуването между съответните предприятия и произтичащото от това съгласуване поведение на пазара, и причинно-следствена връзка между тези два елемента. В това отношение до доказване на противното от заинтересуваните оператори следва да се презумира, че предприятията, които участват в съгласуването и които продължават да развиват дейност на пазара, вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения при определянето на поведението си на този пазар. Това се отнася с още по-голяма сила за случаите, в които съгласуването се извършва редовно в рамките на продължителен период (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 391 по-горе, точка 121, Решение по дело Hüls/Комисия, точка 185 по-горе, точки 161—163 и Решение по дело T-Mobile Netherlands и др., точка 328 по-горе, точка 51).

418    Накрая следва да се припомни, че сравнението между понятието за споразумение и това за съгласувана практика показва, че те включват от субективна страна форми на тайно договаряне, които имат едно и също естество и се разграничават само по своите интензивност и проявни форми (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 391 по-горе, точка 131).

419    Поради това, макар че понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“ включват отчасти различни елементи, те не са взаимно изключващи се. Следователно Комисията не е задължена да квалифицира като споразумение или съгласувана практика всяко от констатираните действия, а основателно може да окачестви някои от тях като „споразумения“, а други — като „съгласувани практики“ (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 391 по-горе, точка 132 и Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, T‑7/89, Recueil, стр. II‑1711, точка 264).

420    За целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС отчитането на конкретните последици на дадено споразумение е излишно, щом като е ясно, че то има за цел да предотврати, да ограничи или да наруши конкуренцията във вътрешния пазар (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 179 по-горе, точка 261).

421    Що се отнася до възможността дадена съгласувана практика да се разглежда като имаща антиконкурентна цел, макар последната да няма пряка връзка с потребителските цени, следва да се посочи, че текстът на член 101, параграф 1 ДФЕС не позволява за забранени да се считат само съгласуваните практики, които имат непосредствено действие върху платената от крайните потребители цена. Напротив, от посочения член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС следва, че съгласуваните практики могат да имат антиконкурентна цел, ако „пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията“ (Решение по дело T-Mobile Netherlands и др., точка 328 по-горе, точки 36 и 37).

422    Във всеки случай, подобно на другите свързани с конкуренцията норми на Договора, член 101 ДФЕС цели да защити не само преките интереси на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция. Ето защо установяването на наличието на антиконкурентна цел на дадена съгласувана практика не може да бъде обвързано с условието за съществуване на пряка връзка между последната и потребителските цени (Решение по дело T-Mobile Netherlands и др., точка 328 по-горе, точки 38 и 39).

423    Що се отнася до разграничаването между съгласувани практики с антиконкурентна цел и такива с антиконкурентен резултат, следва да се напомни, че антиконкурентните цел и резултат не са кумулативни, а алтернативни условия за преценка дали дадена практика попада в обхвата на предвидената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана. Според постоянната съдебна практика след Решение на Съда от 30 юни 1966 г. по дело LTM (56/65, Recueil, стр. 337, 359), алтернативният характер на това условие, посочен с употребата на съюза „или“, води на първо място до необходимостта да се разгледа самата цел на съгласуваната практика, като се има предвид икономическият контекст, в който тя трябва да се прилага. В случай обаче че анализът на съдържанието на съгласуваната практика не разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, тогава следва да се разгледа резултатът от нея, а за да бъде забранена — да се изисква едновременно да са налице обстоятелства, установяващи, че всъщност конкуренцията е била в значителна степен или предотвратена, или ограничена, или нарушена (вж. в този смисъл Решение на Съда от 20 ноември 2008 г. по дело Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, Сборник, стр. I‑8637, точка 15 и Решение на Съда по дело T-Mobile Netherlands и др., точка 328 по-горе, точка 28).

424    За да се прецени дали дадена съгласувана практика е забранена от член 101, параграф 1 ДФЕС, отчитането на конкретните резултати от нея следователно е излишно, щом като е ясно, че тя има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 юли 1966 г. по дело Consten и Grundig/Комисия, 56/64 и 58/64, Recueil, стр. 429, 496, Решение на Съда по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, точка 49 по-горе, точка 125, и Решение на Съда по дело Beef Industry Development Society и Barry Brothers, точка 423 по-горе, точка 16). Разграничението между „нарушения с оглед на целта“ и „нарушения с оглед на резултата“ се дължи на обстоятелството, че определени форми на тайно договаряне между предприятията могат да бъдат разглеждани по самото им естество като увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция (Решение по дело Beef Industry Development Society и Barry Brothers, точка 423 по-горе, точка 17 и Решение по дело T-Mobile Netherlands и др., точка 328 по-горе, точка 29).

425    За да е налице антиконкурентна цел, е достатъчно съгласуваната практика да може да доведе до отрицателни резултати за конкуренцията. С други думи, като се отчита правният и икономически контекст, в който се вписва, тя трябва просто да бъде в състояние конкретно да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Въпросът дали и доколко такъв резултат действително възниква, може да има значение само за изчисляване на размера на имуществените санкции и за преценката на правото на обезщетение за вреди (Решение по дело T-Mobile Netherlands и др., точка 328 по-горе, точка 31).

426    В това отношение трябва още да се припомни произтичащото от практиката на Съда, че някои видове съгласуване между предприятия показват достатъчна степен на засягане на конкуренцията, за да може да се счита, че не е необходимо да се разгледат техните последици (вж. Решение на Съда от 11 септември 2014 г. по дело CB/Комисия, C‑67/13 P, точка 49 и цитираната съдебна практика).

427    Тази съдебна практика произтича от обстоятелството, че определени форми на съгласуване между предприятията могат да се разглеждат като увреждащи по самото си естество за доброто функциониране на нормалната конкуренция (вж. Решение по дело CB/Комисия, точка 426 по-горе, точка 50 и цитираната съдебна практика).

428    Следователно е безспорно, че за някои тайни действия, като тези, които водят до хоризонтално ценообразуване от картелите, може да се счита, че е възможно да имат негативни последици по-специално върху цената, количеството или качеството на продуктите и услугите, до такава степен, че не е необходимо за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС да се доказват техните конкретни последици върху пазара. Всъщност опитът показва, че подобни действия водят до намаляване на производството и увеличаване на цените, при което се стига до лошо разпределяне на суровините в ущърб по-специално на потребителите (Решение по дело CB/Комисия, точка 426 по-горе, точка 51).

429    Ако обаче анализът на съдържанието на даден вид съгласуване между предприятия не показва наличие в достатъчна степен на засягане на конкуренцията, трябва да се разгледа неговият резултат, като за установяване на неговата забрана е необходимо да са налице обстоятелства, установяващи, че всъщност конкуренцията е била в значителна степен или предотвратена, или ограничена, или нарушена (вж. Решение по дело CB/Комисия, точка 426 по-горе, точка 52 и цитираната съдебна практика).

430    Съгласно практиката на Съда, за да се прецени дали определено споразумение между предприятия или решение за сдружаване на предприятия има достатъчна степен на вредност, за да се счита за ограничаване на конкуренцията „по своята цел“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва да се разгледат съдържанието на неговите разпоредби, целите, които то се стреми да постигне, както и икономическият и правният контекст, в който то се вписва. При преценката на този контекст следва също да се вземат предвид естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и на структурата на съответния пазар или пазари (вж. Решение по дело CB/Комисия, точка 426 по-горе, точка 53 и цитираната съдебна практика).

431    Освен това, макар и намерението на страните да не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на споразумение между предприятия, няма забрана органите в областта на конкуренцията или националните юрисдикции и тези на Съюза да го вземат предвид (вж. Решение по дело CB/Комисия, точка 426 по-горе, точка 54 и цитираната съдебна практика).

432    Именно в светлината на тези принципи следва да се разгледат доводите на жалбоподателите.

 б) Обжалваното решение

433    В съображение 187 от обжалваното решение Комисията твърди, че фактите, описани в част 4 от това решение, доказват, че адресатите му са били замесени в съглашателски дейности, засягащи сектора на бананите в региона на Южна Европа, по-специално:

–        в съгласуване на ценовите си стратегии по отношение на бъдещите цени, ценовото равнище и ценовите движения и/или тенденции,

–        в обмен на информация относно бъдещото пазарно поведение, що се отнася до цените.

434    Комисията продължава, като посочва, че въпросните факти и поведение очевидно съставляват споразумение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в смисъл че съответните предприятия изрично са се договорили за определено поведение на пазара, като тези дейности са представлявали форма на съгласуване и сътрудничество, чрез която страните съзнателно са заменили рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си. Комисията твърди, че макар в крайна сметка да е трябвало да не се доказва, че страните изрично са договорили общ план, който да съставлява споразумение, въпросното поведение или части от него все пак са представлявали съгласувана практика по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (съображение 188 от обжалваното решение).

435    Отново според Комисията с описаните в част 4 от обжалваното решение факти се доказва, че за известен период систематично (или най-малкото редовно) и многократно е било налице двустранно тайно договаряне, като двустранните договорености са се подчинявали на установен модел, който е бил съгласуван през съответния период, макар че особеностите и интензивността на връзките са могли да варират във времето (съображение 191 от обжалваното решение).

436    Комисията твърди също, че не само нищо не указвало, че засегнатите предприятия не са вземали предвид обменяните сведения към момента на определяне на пазарното си поведение, но освен това описаните в част 4 от обжалваното решение факти доказвали, че страните са отчитали, поне частично, обменяните сведения относно цените и вследствие на това са предприемали действия. Поради това Комисията счита, че в резултат от сключените между страните двустранни споразумения тези връзки са повлияли върху възприеманото от тях поведение, когато са определяли цените на бананите за Италия, Гърция и Португалия (съображения 192—194 от обжалваното решение).

 в) По наличието на споразумение или съгласувана практика

437    Съгласно изтъкнатото от жалбоподателите Комисията не е доказала участието им в споразумение или съгласувана практика и е нарушила принципа на недопускане на дискриминация.

438    На първо място жалбоподателите твърдят, че за да установи наличието на споразумение между Chiquita и PFCI, Комисията трябва да докаже, че страните са изразили общата си воля да следват определено поведение на пазара, и че в случая никое от приведените от Комисията писмени доказателства не може да послужи като основа на твърдото убеждение, че това е било така. Било възможно само да се заключи от бележките за обяда на 28 юли 2004 г., че г‑н C1 и г‑н P1 са провели легитимни обсъждания, отнасящи се по-специално до бъдещето на професионалното сдружение ANIPO и възможността да се договорят съвместни дейности по снабдяване и експедиране, а бележките на г‑н P1 били просто негови лични разсъждения по съдържанието на това обсъждане, но не и израз на обща воля на Chiquita и жалбоподателите да възприемат определено антиконкурентно поведение.

439    Според жалбоподателите единствено изразът „и двамата се договорихме, че трябва да оставим цените непроменени“, съдържащ се в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, можел евентуално да се тълкува като израз на обща воля. Това електронно писмо обаче не доказвало надлежно сключването на споразумение, а дори и да е такъв случаят, то засягало само един ден или най-много седмица, но в никакъв случай не можело да е основание за твърдението за наличие на споразумение за съгласуване на цените за период от осем месеца и дванадесет дни. Следователно Комисията не доказала надлежно, че Chiquita и жалбоподателите са сключили споразумение, имащо за цел да ограничи конкуренцията, нито привела достатъчно доказателства за изпълнението на такова споразумение между страните.

440    Най-напред следва да се отбележи, че жалбоподателите повтарят някои доводи, които вече бяха отхвърлени при анализа на изложените от Комисията доказателства в рамките на цялата първа част от настоящото основание.

441    По-нататък, както Комисията основателно припомня в съображение 177 от обжалваното решение, споразумение между конкуренти се счита, че е налице, когато страните се присъединят към общ проект, който ограничава или е в състояние да ограничи търговската им самостоятелност чрез определянето на насоките на тяхното взаимно действие или бездействие на пазара. Не е необходимо това споразумение да е формулирано писмено, не се изискват никакви формалности и не е задължително да са предвидени договорни санкции или мерки за изпълнение. Освен това споразумението може да е изрично или да произтича имплицитно от поведението на страните.

442    Накрая, за разлика от твърдяното от жалбоподателите, изразът „и двамата се договорихме, че трябва да оставим цените непроменени“, съдържащ се в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, не е единственото доказателство за израз на обща воля на страните. Всъщност няколко други елемента, съдържащи се в бележките на г‑н P1 от 28 юли 2004 г. (по-специално изразите „Ежеседмично сътрудничество за поддържане на цената“, „Местно споразумение“ или пък „План за действие 1. — Да се говори за Португалия през следващата седмица: ценово решение: статукво, увеличаване, намаляване. [г‑н P1]/[г‑н C1]“, вж. съображение 105 от обжалваното решение), както и в изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо (където се споменават изразите „и двамата се договорихме, че трябва да оставим цените непроменени“ или пък „обажда се да поиска да съгласуваме стратегията си за следващата седмица и да се опитаме да не правим промени“, вж. точка 292 по-горе), показват, че страните са изразили общата си воля да следват определено поведение на пазара.

443    В това отношение следва да се припомни, че доводите на жалбоподателите, с които поддържат, че бележките на г‑н P1 и изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо отразяват единствено личните идеи на г‑н P1, формулирани вследствие на едностранни изявления на г‑н C1, бяха отхвърлени при разглеждането на третото основание и че беше констатирано, че тези документи, напротив, отразяват двустранно вземане на решения между страните (вж. по-специално точки 221—223, 232—235, 252, 255, 309—311 и 317 по-горе).

444    На второ място, съгласно изтъкнатото от жалбоподателите, Комисията не е доказала, че са участвали в съгласувана практика.

445    Първо, жалбоподателите припомнят, че за да установи наличието на участие на Chiquita и Pacific в съгласувана практика, Комисията трябва да докаже, че страните са се съгласували, че съгласуваното действие е породило последващо пазарно поведение и че между двете е имало причинно-следствена връзка. Комисията в това отношение се основавала на съдебната практика T-Mobile (точка 328 по-горе, точки 60—62), която обаче нямала отношение към случая, в който Комисията трябвало да докаже, че жалбоподателите и Chiquita са имали многобройни и чести контакти и че тези срещи са надхвърляли напълно легитимните професионални контакти, а тя не успяла да направи това, по-специално защото не съществувало никакво доказателство за какъвто и да е контакт между Chiquita и PFCI между 28 юли 2004 г. и 8 април 2005 г. извън две много кратки телефонни обаждания.

446    Следва да се отбележи, че независимо от това дали позоваването в обжалваното решение на някои решения от съдебната практика е релевантно, Общият съд следва да провери дали при обстоятелствата по случая Комисията е могла основателно да заключи, че поведението на страните представлява съгласувана практика, имаща за цел или резултат да ограничи конкуренцията.

447    Впрочем следва да се припомни постановеното от Съда по дело T-Mobile Netherlands и др. (точка 328 по-горе), че както целта на съгласуването, така и характерните за пазара обстоятелства изясняват честотата, интервалите и начина, по който конкурентите се свързват един с друг, за да се достигне до съгласуване на поведението им на пазара. Ако съответните предприятия създадат картел със сложна система на съгласуване по отношение на голям брой аспекти на поведението им на пазара, те биха могли да имат нужда от редовни контакти през продължителен период. За сметка на това, ако съгласуването е точно определено и се отнася до единичен случай на хармонизиране на поведението на пазара по отношение на изолиран параметър на конкуренцията, един-единствен случай на установяване на контакт може да е достатъчен, за да се постигне антиконкурентната крайна цел, преследвана от съответните предприятия (Решение по дело T-Mobile Netherlands и др., точка 328 по-горе, точка 60).

448    Съгласно посоченото по-нататък от Съда, при тези условия следва да се приеме, че важен е не толкова броят срещи между съответните предприятия, колкото въпросът дали осъщественият/осъществените контакт(и) е/са им дал(и) възможност да вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения, за да определят поведението си на разглеждания пазар и съзнателно да заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си. След като може да се установи, че тези предприятия са постигнали съгласуване и са продължили да развиват дейност на този пазар, е обосновано от тях да се изиска да представят доказателство, че това съгласуване не е оказало влияние върху поведението им на посочения пазар (решение T-Mobile Netherlands и др., точка 328 по-горе, точка 60).

449    Противно на твърдяното от жалбоподателите, тази съдебна практика има отношение към случая, тъй като Комисията е доказала именно че обменът относно бъдещите цени, състоял се между страните, им е позволил да вземат предвид обменените сведения, за да определят поведението си на пазара — нещо, за което по-специално свидетелства наличието на редовно актуализирана таблица с цените на Chiquita, открита в папка в кабинета на г‑н P2 от Pacific (вж. точки 290—293 по-горе).

450    Доводите на жалбоподателите, съгласно които не е налице никакво доказателство за какъвто и да е контакт между Chiquita и PFCI в периода от 28 юли 2004 г. до 8 април 2005 г., трябва да бъдат отхвърлени, тъй като те не успяват да опровергаят доказателствата, на които се е основала Комисията, за да потвърди наличието на контакти между страните в горепосочения период — а именно двете бележки от август 2004 г., двата телефонни контакта от януари и април 2005 г., таблицата с цените на Chiquita от седмица 6 на 2005 г. нататък и електронното писмо с цените на Chiquita от седмица 9 на 2005 г. нататък, открити в папка в кабинета на г‑н P2 от Pacific, както и изявленията на Chiquita и г‑н C1 (вж. точки 265—287, 288—335 и 336—409 по-горе).

451    При все че доводите на жалбоподателите могат в известна степен да бъдат релевантни в рамките на анализа за наличието в случая на едно-единствено и продължено нарушение, те трябва да бъдат отхвърлени във връзка с разглеждането на въпроса дали е налице съгласувана практика, тъй като при разглеждането на третото основание бе установено, че жалбоподателите така и не успяват да опровергаят съвкупността от непротиворечиви доказателства, на които се е основала Комисията — а именно бележките за обяда на 28 юли 2004 г., бележките от август 2004 г., телефонните справки, изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, таблицата без дата и изявленията на Chiquita — за да заключи, че е налице споразумение и/или съгласувана практика между страните. Така, независимо от въпроса дали това нарушение може да се квалифицира като едно-единствено и продължено нарушение поради редовния характер на контактите (вж. в това отношение точка 475 и сл. по-долу), налага се изводът, че изложените от Комисията доказателства потвърждават съществуването на контакти между страните, дали възможност на последните да вземат предвид обменените с конкурентите си сведения, за да определят поведението си на разглеждания пазар и съзнателно да заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си. Това важи с още по-голяма сила в случая, в който съгласуването се е отнасяло само до един аспект от поведението на страните, а именно цената, така че в рамките на системата за обмен, установена по време на обяда на 28 юли 2004 г., достатъчно е могло да се окаже съгласуването по точно определени въпроси, свързани с ценовите тенденции на страните, за да се постигне крайната антиконкурентна цел.

452    Второ, според жалбоподателите Комисията се основава, като си противоречи, на съдебната практика относно сложните нарушения, за да не ѝ се налага да квалифицира твърдяното поведение като споразумение или съгласувана практика. След като обаче настоящото дело обхващало само две предприятия, едното от които малко, и твърдяното нарушение продължило едва осем месеца и дванадесет дни, Комисията не можела да се позовава на тази съдебна практика, а трябвало да установят точния начин и конкретния момент на сключване на твърдяното споразумение или на твърдяното участие в съгласувани практики от страна на PFCI и Chiquita.

453    Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени, тъй като жалбоподателите не могат да упрекват Комисията, че в случая погрешно се е основала на съдебната практика относно сложните нарушения (вж. точки 418 и 419 по-горе). Обстоятелството, че разглежданото нарушение е обхващало само две предприятия, едното от които малко, и че е продължило само осем месеца и дванадесет дни, с нищо не променя факта, че Комисията не е длъжна да квалифицира всяко от констатираните действия като споразумение или като съгласувана практика, а може основателно да квалифицира някои от тях като „споразумения“, а други — като „съгласувани практики“. В това отношение и доколкото Комисията надлежно е установила осъществяването на контакти между страните, не би могло да се изисква — както предлагат жалбоподателите, Комисията точно да определи всеки отделен момент, в който страните са се съгласували помежду си.

454    Трето, съгласно поддържаното от жалбоподателите, Комисията не е доказала, че те са участвали в съгласувана практика, тъй като не е установила наличието на съгласуване, нито че такова съгласуване е довело до последващо поведение на пазара. Презумпцията, че дадено предприятие — страна в процеса на съгласуване, взема предвид обменената информация в рамките на последващото си поведение на пазара, можела да се опровергае, ако се докаже, че съгласуването не е оказало абсолютно никакво влияние върху индивидуалното поведение на предприятието на пазара. Впрочем цените от седмици 13 и 15 в Италия, по които се твърди, че г‑н C1 и г‑н P1 са се съгласували, не останали непроменени и поради това не следвали анализа на г‑н P1. Комисията също така не успяла да докаже, че Chiquita и PFCI са определяли цените си съгласувано през останалите седмици от периода на твърдяното нарушение.

455    Трябва да се отбележи, видно от гореизложените съображения, че Комисията е доказала наличието на съгласуване между страните и че доводите на жалбоподателите не са в състояние да опровергаят презумпцията, че те са взели предвид сведенията, обменяни по време на последващото им поведение на пазара.

456    Следва да се припомни — както вече бе отбелязано в точки 328, 329 и 330 по-горе — че дори и да се предположи, че фактурираните впоследствие действителни цени не са съответствали на съобщените от страните ценови намерения, фактът, че съгласувана практика няма непосредствени последици върху равнището на цените, не е пречка да се установи, че тя е ограничила конкуренцията между съответните предприятия (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri/Комисия, точка 329 по-горе, точка 140 и Решение по дело Dole Food и Dole Germany/Комисия, точка 282 по-горе, точка 546).

457    Във връзка с това следва да се отбележи, че действително прилаганите на даден пазар цени могат да се повлияят от външни фактори, които членовете на картел не могат да контролират, като развитието на икономиката като цяло, развитието на търсенето в конкретен отрасъл или силовата позиция на клиентите при преговорите (Решение по дело Dole Food и Dole Germany/Комисия, точка 282 по-горе, точка 547).

458    Така определянето на цена, дори само индикативна, засяга действието на конкуренцията с факта, че позволява на всички участници в картела да предвидят с разумна степен на сигурност каква ще бъде ценовата политика, следвана от техните конкуренти. По-общо казано, такива картели предполагат пряка намеса в основните параметри на конкуренцията на съответния пазар. Всъщност, като изразяват обща воля да прилагат определено равнище за цените на своите изделия, съответните производители вече не определят самостоятелно своята политика на пазара, като по този начин накърняват концепцията, присъща на разпоредбите от Договора относно конкуренцията (вж. Решение по дело BPB/Комисия, точка 324 по-горе, точка 310 и цитираната съдебна практика). Освен това следва да се припомни, без това да засяга анализа на по-нататъшните доводи на жалбоподателите, че споразуменията и съгласуваните практики са забранени с член 101 ДФЕС, независимо от последиците им, когато имат антиконкурентна цел (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 391 по-горе, точки 122 и 123).

459    Накрая, четвърто, трябва да се констатира, че с доводите си, с които поддържат, че твърденията на Комисията относно съгласуването са били неизменно опровергавани от Chiquita и г‑н C1], жалбоподателите само повтарят доводи, вече отхвърлени в рамките на анализа на третото основание (вж. точки 332—409 по-горе).

460    На трето място, жалбоподателите изтъкват, че преписката на Комисията съдържа ясни писмени доказателства за конкретни обсъждания на цените между конкуренти, в които PFCI не е участвало, но по отношение на тези обсъждания Комисията не отправила твърдения за антиконкурентно поведение, а това представлявало нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, гарантиран с член 20 от Хартата на основните права.

461    Това оплакване трябва да бъде отхвърлено. Жалбоподателите не биха могли да извеждат аргумент от факта, че други предприятия не са били преследвани. От изложените по-горе съображения следва, че Комисията е представила достатъчно доказателства, обосноваващи преследването на жалбоподателите. Дори да се предположи, че и други оператори са се озовали в положение, сходно с това на жалбоподателите, и не са били преследвани, съгласно постоянната съдебна практика обстоятелството, че за даден оператор, който се намира в положение, сходно с това на жалбоподателя, Комисията не е констатирала, че е участвал в нарушението, не може да позволи да се отхвърли нарушението, установено във връзка с този жалбоподател, при положение че тази констатация е правилна (Решение по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, точка 176 по-горе, точка 146, Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело KE KELIT/Комисия, T‑17/99, Recueil, стр. II‑1647, точка 101 и Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Сборника, точка 397), при положение че юрисдикцията не е сезирана да разгледа положението на този друг оператор (вж. Решение на Общия съд от 4 юли 2006 г. по дело Hoek Loos/Комисия, T‑304/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 62 и цитираната съдебна практика).

462    От изложените по-горе съображения следва, че доводите на жалбоподателите, с които поддържат, че Комисията не е доказала участието им в споразумение и/или съгласувана практика, трябва да бъдат отхвърлени.

 г) По наличието на антиконкурентна цел или резултат

463    Съгласно изтъкнатото от жалбоподателите Комисията не е доказала, че поведението им е имало антиконкурентна цел или резултат.

464    На първо място, жалбоподателите припомнят, че Комисията трябва надлежно да докаже, че споразумението или съгласуваната практика са имали за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията. От фактите и обстоятелствата на твърдяното нарушение обаче било невъзможно да се направи извод, че страните са постигнали хоризонтална договореност за определяне на цените, имаща за цел да ограничи конкуренцията, поради което твърдяното нарушение не можело да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

465    Съгласно изтъкнатото от жалбоподателите, Комисията се основава на факта, че поведението на страните е имало за цел определянето на цените, за да заключи, че в случая целта на нарушението е била ограничаването на конкуренцията. От фактите и обстоятелствата на това нарушение било обаче невъзможно да се направи извод, че страните са постигнали хоризонтална договореност за определяне на цените, тъй като поведението им могло да се разглежда най-много като независим обмен на неясни, спорадични данни, отнасящи се единствено до общите пазарни тенденции, поради което не било възможно то да се счита за нарушение с оглед на целта.

466    Това оплакване трябва да бъде отхвърлено. С оглед на припомнената в точки 411—431 по-горе съдебна практика и разгледаните в рамките на третото основание факти е видно, че в случая Комисията основателно е заключила, че поведението на страните е имало за своя цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията във вътрешния пазар.

467    Така за разлика от поддържаното от жалбоподателите, които и в рамките на правната квалификация на нарушението повтарят някои доводи, които вече бяха отхвърлени при анализа на фактите по случая и на приведените от Комисията доказателства, разглежданото по делото нарушение трябва да бъде квалифицирано като ограничаващо конкуренцията с оглед на целта, доколкото — както твърди Комисията в съображение 226 от обжалваното решение — това поведение се отличава с общите характеристики на хоризонтално споразумение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, тъй като цената е основният инструмент на конкуренцията и в случая страните изрично са съгласували движенията на цените с цел в крайна сметка да ги увеличат в своя полза.

468    В това отношение е важно да се отбележи, че първият пример за картел в член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, който изрично се обявява за несъвместим с вътрешния пазар, е точно този, който се състои в „пряко или косвено определя[не на] покупни или продажни цени или други условия на търговията“. Практиката, предмет на картела, е изрично забранена в член 101, параграф 1 ДФЕС, тъй като са ѝ вътрешно присъщи ограничения на конкуренцията във вътрешния пазар (вж. в този смисъл Решение по дело Fresh Del Monte Produce/Комисия, точка 388 по-горе, точка 768).

469    Така от цитираната в точки 426—428 по-горе съдебна практика е видно, че разглежданият в случая вид съгласуване, а именно съгласуването на цените, състоящо се в контакти между оператори, имащи за цел да задават насоките за цените и следователно, в крайна сметка, да ги увеличават, е с достатъчна степен на вредност върху конкуренцията, за да може да се счита, че анализът на резултатите от него не е необходим, тъй като картелът относно цените може да бъде разглеждан поради самото си естество като увреждащ доброто функциониране на нормалната конкуренция.

470    На второ място, жалбоподателите поддържат, че доколкото поведението им не може да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Комисията е трябвало да докаже, че то е имало за резултат ограничаването на конкуренцията на пазара, но тя също не успяла да направи и това.

471    Доколкото тези доводи се основават на погрешната предпоставка, че разглежданото поведение не може да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, те единствено могат да бъдат отхвърлени. От самия текст на член 101, параграф 1 ДФЕС следва, че споразуменията между предприятията са забранени, независимо какви са последиците им, щом като имат антиконкурентна цел. Следователно не е необходимо да се доказва наличието на действителни антиконкурентни последици, щом като е установена антиконкурентната цел на съответните действия (вж. Решение на Общия съд от 3 март 2011 г. по дело Siemens Österreich и др./Комисия, T‑122/07—T‑124/07, Сборник, стр. II‑793, точка 75 и цитираната съдебна практика).

472    Всъщност за прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, отчитането на конкретните последици от дадено споразумение е излишно, след като се установи, че неговата цел е да ограничи, да предотврати или да наруши конкуренцията. Това е така, когато са налице споразумения, съдържащи явни ограничения на конкуренцията като определянето на цените и разпределянето на пазара (Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело KME Germany и др./Комисия, C‑389/10 P, Сборник, стр. I‑13125, точка 75).

473    Следователно изглежда, че Комисията основателно е посочила в точки 222—234 от обжалваното решение, че разглежданото в случая нарушение е могло да се квалифицира като ограничение на конкуренцията с оглед на целта и че не е било необходимо да се разглежда резултатът от него.

474    От това следва, че доводите на жалбоподателите относно липсата на антиконкурентна цел и резултат на поведението им трябва да бъдат отхвърлени.

 д) По наличието на едно-единствено и продължено нарушение

475    Жалбоподателите поддържат, че Комисията не е установила надлежно продължителността на нарушението, тъй като не е доказала, че същото е продължено.

476    В това отношение жалбоподателите припомнят, че видно от съдебната практика, при липсата на доказателства, въз основа на които да се установи пряко продължителността на дадено нарушение, Комисията трябва да представи поне доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време деяния, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на нарушението е било непрекъснато, като въпросът дали периодът между две деяния е достатъчно дълъг, за да е налице прекъсване, трябва да бъде преценен с оглед на начина на функциониране на въпросния картел.

477    В случая Комисията не привела никакво доказателство, че е имало какъвто и да е контакт между г‑н P1 и г‑н C1 за целия период на твърдяното нарушение, освен две много кратки телефонни обаждания, и двете проведени след 20 януари 2005 г. Тъй като преговори относно цените се провеждат ежеседмично в сектора на бананите, тази липса означавала, че не съществува никакво доказателство за каквато и да е дейност в продължение на повече от тридесет кръга преговори. Следователно, и доколкото Комисията явно не установила и най-малката връзка между бележките от 28 юли 2004 г. и изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо, тя не доказала, че твърдените практики представляват едно-единствено и продължено нарушение. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите отново се позовават на изявленията на г‑н C1, считани за отричащи наличието на цялостен план, с който се преследва обща цел.

478    Следва да се отбележи, че нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде резултат не само от изолирано действие, а и от поредица действия или пък от трайно поведение. Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента от тази поредица действия или от това трайно поведение биха могли да съставляват сами по себе си и взети поотделно нарушение на посочената разпоредба. Когато различните действия се вписват в „общ план“, тъй като имат еднаква цел да нарушат конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, Комисията е в правото си да счита, че отговорността за тези действия е в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 391 по-горе, точка 81 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 179 по-горе, точка 258; Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, Сборник, стр. II‑1255, точка 90).

479    Следва още да се припомни, че понятието за едно-единствено нарушение се отнася до положение, при което няколко предприятия са участвали в нарушение, изразяващо се в трайно поведение и преследващо единствената икономическа цел да бъде нарушена конкуренцията, или в самостоятелни нарушения, свързани помежду си от еднаква цел (една и съща цел на съвкупността от елементите) и едни и същи субекти (едни и същи предприятия, съзнателно участващи в постигането на общата цел) (Решение по дело BPB/Комисия, точка 324 по-горе, точка 257 и Решение по дело и Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 478 по-горе, точка 89).

480    Освен това съгласно постоянната съдебна практика понятието за едно-единствено нарушение може да се отнася до правната квалификация на антиконкурентно поведение, състоящо се в споразумения, съгласувани практики и решения за сдружаване на предприятия (вж. в този смисъл Решение от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 181 по-горе, точки 696—698, Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 406 по-горе, точка 186 и Решение по дело BASF/Комисия, точка 111 по-горе, точка 159).

481    По отношение на продълженото нарушение следва да се отбележи, че понятието за общ план позволява на Комисията да презумира, че извършването на нарушение не е било прекъснато, дори ако за определен период тя не разполага с доказателства за участието на съответното предприятие в това нарушение, доколкото то е участвало в нарушението преди и след този период и доколкото не съществуват доказателства или улики, които биха могли да наведат на мисълта, че нарушението е било прекъснато, що се отнася до него. В този случай тя би могла да наложи глоба за целия период на нарушение, включително за периода, за който не разполага с доказателства за участието на съответното предприятие (Решение на Общия съд от 17 май 2013 г. по дело Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, T‑147/09 и T‑148/09, точка 87).

482    При все това принципът на правна сигурност налага при липсата на доказателства, въз основа на които да се установи пряко продължителността на дадено нарушение, Комисията да изтъкне поне доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на това нарушение е било непрекъснато (Решение на Общия съд от 7 юли 1994 г. по дело Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, Recueil, стр. II‑441, точка 79, Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стр. II‑2707, точка 188, Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точки 114 и 153, и Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 413 по-горе, точка 88).

483    Макар периодът между две противоправни прояви да е релевантен критерий, за да се установи трайният характер на дадено нарушение, въпросът дали посоченият период е достатъчно дълъг, за да е налице прекъсване на нарушението, все пак не може да бъде разглеждан абстрактно. Напротив, той следва да бъде преценен с оглед на дейността на въпросния картел (Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 413 по-горе, точка 89).

484    Накрая, когато може да се приеме, че участието на дадено предприятие в нарушението е прекъснато и че предприятието е участвало в нарушението преди и след това прекъсване, това нарушение трябва да се квалифицира като продължавано, ако — както и при продълженото нарушение (вж. точка 479 по-горе) — съществува единна цел, която се преследва от него преди и след прекъсването, което може да се изведе чрез дедукция от идентичността на целите на съответните практики, на съответните стоки, на предприятията, участващи в тайното договаряне, на основните условия на въвеждането му в изпълнение, на физическите лица, участващи от името на предприятията, и накрая, на географското приложно поле на посочените практики. Тогава нарушението е едно-единствено и продължавано и, макар че Комисията може да наложи глоба за целия период на нарушение, тя не може да направи това за периода, през който нарушението е било прекъснато (Решение по дело Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, точка 481 по-горе, точка 88).

485    В случая Комисията счита, че възприетото от страните поведение представлява едно-единствено и продължено нарушение на член 101 ДФЕС, тъй като наблюдаваните споразумения и/или съгласувани практики са били част от една цялостна система, имаща за цел да определи насоките на действието им на пазара и да ограничи индивидуалното им търговско поведение с оглед на преследване на една и съща антиконкурентна цел и обща икономическа цел, а именно ограничаване или нарушаване на нормалното движение на цените в сектора на бананите в Италия, Гърция и Португалия, и обмен на информация по този въпрос (съображения 209—213 от обжалваното решение).

486    Освен това в съображения 214—221 от обжалваното решение Комисията посочва, че доводите на жалбоподателите, с които се оспорва трайният характер на нарушението, не могат да бъдат приети, тъй като констатацията, че Pacific и Chiquita са започнали да съгласуват цените и обмена на сведения за бъдещото поведение, което да възприемат на пазара относно цените, се основава на датиращи от това време документи и на корпоративните изявления на Chiquita, разгледани в част 4 от обжалваното решение.

487    В съображение 216 от обжалваното решение Комисията разяснява, че началният момент на нарушението е била срещата, проведена между Pacific и Chiquita на 28 юли 2004 г., чийто таен характер е бил доказан с бележките на г‑н P1, и че естеството на установената в хода на тази среща тайна система (тоест структурирана и постоянна система за определяне на цените, обхващаща Гърция, Италия и Португалия), очертана в бележките на г‑н P1, е било в съответствие с поведението, описано от Chiquita в корпоративните му изявления.

488    По-нататък, в съображение 217 от обжалваното решение, Комисията отбелязва, че датиращите от съответния период доказателства, съдържащи се в преписката, показват, че след срещата от 28 юли 2004 г. Chiquita и Pacific са продължили тайните си контакти, като за първи път такъв контакт е бил осъществен на 6 август 2004 г., а за втори — на 11 август 2004 г., както и че по време на тези контакти страните са обсъждали цените в Гърция и развитието на пазара в Португалия. Комисията освен това посочва, че естеството и същността на тези контакти съответстват на корпоративните изявления на Chiquita и на твърденията му по време на изслушването, по-специално за периода след срещата от 28 юли 2004 г., че г‑н C1 и г‑н P1 са започнали да си телефонират и са обсъждали, inter alia, общите, както и конкретните ценови тенденции, а също и ценовите намерения за предстоящата седмица, и че според Chiquita обажданията между двамата мъже са ставали все по-чести към края на 2004 г. и началото на 2005 г.

489    В съображение 218 от обжалваното решение Комисията отбелязва още, че продължаването на редовните двустранни контакти, по време на които Pacific и Chiquita са съгласували цените, се потвърждава и от вътрешното електронно писмо на Pacific от 11 април 2005 г. и таблицата без дата, озаглавена „Цени на Chiquita — 2005 г.“, и двете показващи, че тези контакти са се осъществявали почти ежеседмично между февруари и април 2005 г. (седмици 6/2005 г.—15/2005 г.), и че таблицата без дата, озаглавена „Цени на Chiquita — 2005 г.“, по-специално указва, че г‑н P1 от Pacific всяка седмица актуализирал таблица, съдържаща цените на Chiquita, и добавял бележки във връзка със съдържанието на обсъжданията си с г‑н C1 от Chiquita.

490    Накрая, в съображения 219—221 от обжалваното решение Комисията твърди, че противно на изложените от Pacific доводи, съвкупността от доказателства, на които тя се основава, не позволява да се направи извод за съществуването на прозорец от седем месеца в доказателствата, а по-скоро че когато те се разглеждат в съвкупност, се установя, че тайното поведение, доказано с електронното писмо от 11 април 2005 г., и таблицата без дата, озаглавена „Цени на Chiquita — 2005 г.“, е било продължение на системата за съгласуване на цените, както е била установена по време на срещата от 28 юли 2004 г., което се потвърждавало и от Chiquita, поддържащо, че за периода от 28 юли 2004 г. до 8 април 2005 г. е извършило нарушение, състоящо се в осъществяването на инцидентни незаконосъобразни контакти с Pacific относно обмена на индивидуални за всяка страна „данни за ценовите тенденции“ за предстоящата седмица. Съгласно извода, който Комисията прави в съображение 221 от обжалваното решение, от направените непосредствено преди това от нея констатации следва, че двустранното тайно договаряне между Chiquita и Pacific е било редовно и продължавано през известен период и че двустранните договорености са били подчинени на последователен модел за целия засегнат период, въпреки че особеностите и интензивността на връзките са могли да варирали във времето. Различни двустранни контакти между страните, осъществени по време на срещата от 28 юли 2004 г. и след нея, служели за съгласуване на поведението на страните на пазара и за обмен на чувствителни от търговска гледна точка сведения, като всички тези действия се вписвали в рамките на цялостен план, тъй като били осъществявани в изпълнение на една обща антиконкурентна цел, а именно ограничаването или нарушаването на нормалното движение на цените в сектора на бананите в Италия, Гърция и Португалия и обмена на сведения по този параметър.

491    На първо място, доколкото твърденията на жалбоподателите в точка 65 от репликата могат да се разбират в смисъла на оспорване на единния характер на разглежданото в случая нарушение, тези доводи не могат да бъдат приети. С оглед на цитираната в точки 479, 480 и 484 по-горе съдебна практика, както и на анализираните в рамките на първата част от настоящото основание факти, всъщност се вижда ясно, че разглежданото в случая поведение трябва да бъде квалифицирано като едно-единствено нарушение, тъй като целта и субектите на различните му проявления са едни и същи. Освен това цитираното от жалбоподателите изявление на г‑н C1, съгласно което той не е бил наясно, че нарушава правото на Съюза по време на контактите си с г‑н P1, не може да докаже, че страните не са спазвали общ план, целящ да ограничи конкуренцията, тъй като — както Комисията правилно подчертава това — узнаването за нарушението на правото на Съюза не е било необходимо условие, за да се приеме, че е налице план, преследващ обща антиконкурентна цел.

492    На второ място, по въпроса дали нарушението е продължено, следва да се отбележи произтичащото от анализа на доказателствата в рамките на първата част от настоящото основание, че жалбоподателите не могат да твърдят липсата на всякакви доказателства за какъвто и да е контакт между август 2004 г. и април 2005 г., тоест за период от над седем месеца, с изключение на две много кратки телефонни обаждания. В този смисъл от тези доказателства се установява, че страните са въвели тайна система по време на обяда на 28 юли 2004 г. (вж. бележките на г‑н P1 за обяда на 28 юли 2004 г., че са осъществили контакти на 6 и 11 август 2004 г. (вж. двете бележки на г‑н P1 от август 2004 г.) и че г‑н P1 е телефонирал на г‑н C1 на 20 януари и 7 април 2005 г. (вж. двете телефонни обаждания на г‑н P1 до г‑н C1, осъществени на 20 януари и 7 април 2005 г.). Освен това електронното писмо от 11 април 2005 г. с таблицата с цените на Chiquita за седмици 9—15 на 2005 г. и таблицата без дата, намерена в папка в кабинета на г‑н P2 с цените на Chiquita за седмици 6—13 на 2005 г., сочат за контакти между страните от 7 февруари 2005 г. (седмица 6/2005 г.) до 8 април 2005 г. (края на седмица 14/2005 г.). Накрая, от изявленията на Chiquita е видно, че в периода от 28 юли 2004 г. до 8 април 2005 г. то е участвало в нарушение, състоящо се в инцидентни незаконосъобразни контакти с Pacific относно обмена на данни за ценовите тенденции за предстоящата седмица (изявления на Chiquita по време на изслушването), че след среща от 28 юли 2004 г. г‑н C1 от Chiquita и г‑н P1 от Pacific са започнали да си телефонират редовно, общо между 15 и 20 пъти между септември 2004 г. и юни 2006 г. приблизително (изявление на Chiquita от 22 май 2008 г.), и че тези обаждания са станали по-чести в края на 2004 г. и началото на 2005 г. (изявление на Chiquita от 15 февруари 2008 г.).

493    На трето място, налага се изводът, че от всички непосредствено гореспоменати доказателства е видно, че Комисията не е представила писмени доказателства за контакт между страните през периода от 12 август 2004 г. до 19 януари 2005 г. С оглед на съображенията в обжалваното решение, обобщени в точки 485—490 по-горе, както и на доводите на Комисията в писмената защита, всъщност личи, че за да счете, че нарушението е било продължено през този период, тя се е основала, от една страна, на съвкупността от съвпадащи доказателства, разгледани в тяхната цялост, и от друга, на изявленията на Chiquita, обхващащи целия период на нарушението, както е установен от Комисията.

494    В това отношение следва обаче да се подчертае, че макар доказателствата да трябва да бъдат преценявани в тяхната цялост, за да се провери дали Комисията е удовлетворила тежестта на доказване съгласно цитираната в точки 175—185 по-горе съдебна практика, с цел да установи надлежно наличието на нарушение, проверката за наличие на продължено нарушение няма за цел да разгледа дали съвкупността от съвпадащи доказателства позволява основателно да се приеме, че нарушението е продължило без прекъсване през целия обхванат от тези доказателства период, а дали Комисията е представила доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на нарушението е било непрекъснато (Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 413 по-горе, точки 88—97).

495    Освен това, макар изявленията на Chiquita всъщност да могат да бъдат счетени за доказателства отнасящи се за периода, необхванат от писмените доказателства, потвърждаващи осъществяването на контакти между конкурентите, и от съдебната практика да е видно, че изявленията на заявител на освобождаване от глоби по принцип имат висока доказателствена стойност (вж. цитираната в точки 151—153, 339—341, 380 и 381 по-горе съдебна практика), от трайно установената съдебна практика също следва, че изявленията на предприятията трябва да бъдат подкрепени от други доказателства, ако са оспорени от предприятия, за които също се твърди, че са страни по общата договореност (вж. цитираната в точка 342 по-горе съдебна практика).

496    Накрая, доводите на Комисията, съгласно които, „когато доказателствата се разгледат в тяхната цялост, е ясно, че тайното поведение, доказано с електронното писмо от 11 април 2005 г. и таблицата без дата, е продължение на системата за съгласуване на цените, както е била въведена на срещата от 28 юли 2004 г.“, не могат да бъдат приети. От една страна, констатацията, че не съществуват доказателства, нито улики, които биха могли да наведат на мисълта, че нарушението е било прекъснато, що се отнася до жалбоподателите, не може да стане релевантна, преди Комисията да е удовлетворила отредената ѝ тежест на доказване — а именно представянето на доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на нарушението е било непрекъснато (вж. Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 413 по-горе, точка 86 и цитираната съдебна практика). От друга страна, при всички положения участието на предприятие в картел не би могло логически да се изведе от допускане, направено въз основа на неясни по съдържание доказателства (вж. Решение на Общия съд от 10 октомври 2014 г. по дело Soliver/Комисия, T‑68/09, точка 58 и цитираната съдебна практика).

497    При тези обстоятелства липсата на доказателства, потвърждаващи изявленията на Chiquita и осъществяването на контакт между него и Pacific за период от около пет месеца (от 12 август 2004 г. до 19 януари 2005 г.) при обща продължителност на нарушението от малко повече от осем месеца, трябва да се разглежда като съставляваща прекъсване на нарушението, още повече че — както твърдят жалбоподателите, без това да се оспорва от Комисията — преговорите относно цените на пазара на банани се провеждат ежеседмично, което се потвърждава и от изготвените от г‑н P1 таблици с цените на Chiquita за седмици 6—13 и 9—15/2005 г. и следователно не е налице изрично доказателство за осъществяването на контакт между Chiquita и Pacific за около двадесет кръга преговори.

498    Предвид обстоятелството, че след посочения период от около пет месеца жалбоподателите са възобновили и повторили нарушение, за което не доказват, че е различно от картела, в който са участвали преди прекъсването, нарушението трябва да бъде квалифицирано като едно-единствено и продължено и да се приеме, че е продължило от 28 юли 2004 г. до 11 август 2004 г. и от 20 януари 2005 г. до 8 април 2005 г. (вж. в този смисъл Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 413 по-горе, точка 97 и Решение по дело Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, точка 481 по-горе, точка 95).

499    От изложените по-горе съображения следва, че е уместно третото основание да бъде прието частично, поради това че Комисията е допуснала грешка, като е заключила, че нарушението се е развивало трайно между 12 август 2004 г. и 19 януари 2005 г., и да бъде отхвърлено в останалата му част.

500    В заключение, искането за отмяна на обжалваното решение следва да бъде уважено частично, доколкото, от една страна, в член 1 от това решение Комисията е заключила, че жалбоподателите са участвали в нарушението между 12 август 2004 г. и 19 януари 2005 г., и от друга, доколкото в член 2 тя е определила размера на наложената на жалбоподателите глоба, като е взела предвид първоначално възприетата продължителност на нарушението. Последиците от тази частична отмяна на обжалваното решение ще бъдат разгледани в точки 560—564 по-долу.

II –  По исканията, представени при условията на евентуалност и имащи за цел отмяна или намаляване на размера на глобата

501    В подкрепа на исканията си, представени при условията на евентуалност, жалбоподателите изтъкват основание, изведено от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на Насоките от 2006 г. поради неправилната преценка на тежестта и продължителността на твърдяното нарушение, както и поради смекчаващите обстоятелства, и от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

 А – Предварителни бележки

502    Следва да се припомни, видно от постоянната съдебна практика, че Комисията разполага с широко право на преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите. Тази методика, описана в Насоките от 2006 г., съдържа различни елементи на гъвкавост, позволяващи на Комисията да упражни своето право на преценка в съответствие с разпоредбите на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, Сборник, стр. I‑7191, точка 112 и цитираната съдебна практика).

503    Тежестта на нарушението на правото на конкуренция на Съюза трябва да бъде установена в зависимост от голям брой елементи, като например специфичните обстоятелства по делото, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, и то без да има изработен обвързващ или изчерпателен списък с критерии, които задължително трябва да бъдат взети предвид (Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точка 72 и Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 48 по-горе, точка 54).

504    Както бе посочено в точка 26 по-горе, в случая Комисията е определила размера на глобите, като е приложила определения в Насоките от 2006 г. метод.

505    Независимо че не могат да се разглеждат като правна норма, която администрацията във всеки случай е длъжна да спазва, Насоките от 2006 г. съдържат правило за поведение, поясняващо практиката, която трябва да се следва, от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи причини, които да са съвместими с принципа на равно третиране (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 124 по-горе, точка 209 и цитираната съдебна практика, и Решение по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 142 по-горе, точка 70).

506    Като приема такива правила за поведение и като обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не би могла да се отклонява от тези норми, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 124 по-горе, точка 211 и цитираната съдебна практика, и Решение по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 142 по-горе, точка 71).

507    Освен това Насоките от 2006 г. определят общо и абстрактно методологията, която Комисията си е наложила за целите на определянето на размера на глобите, и следователно гарантират правната сигурност на предприятията (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 124 по-горе, точка 211 и 213).

508    Насоките от 2006 г. определят метод за изчисляване, състоящ се от два етапа (параграф 9 от Насоките от 2006 г.), и предвиждат Комисията — в рамките на първия етап на изчисление — да определи основен размер за всяко засегнато предприятие или сдружение на предприятия. В това отношение Насоките от 2006 г. включват следните разпоредби:

„12. Основният размер ще се определя чрез позоваване на стойността на продажбите и като се приложи следната методология.

[…]

13. При определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район в ЕИП. По принцип тя ще отчита продажбите, извършени от предприятието през последната [пълна] година на неговото участие в нарушението.

[…]

19. Основният размер на глобата ще се обвързва с дела на стойността на продажбите, в зависимост от степента на тежестта на нарушението, умножена по броя на годините на нарушението.

20. Оценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая.

21. Като общо правило делът на стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 % от стойността на продажбите.

22. За да се прецени дали делът на стойността на продажбите, който ще бъде [взет предвид] в даден случай, следва да бъде в долната част или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било [довършено] или не.

23. Хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията. С оглед на следваната политика те ще бъдат наказвани с най-тежки глоби. Поради това делът на стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скàлата.

24. За да бъде отчетена по-пълно продължителността на участието на всяко предприятие в нарушението, размерът, определен на основата на стойността на продажбите (вж. точки 20—23 по-горе) ще се умножава по броя на годините на участие в нарушението. Периоди под шест месеца ще се отчитат за половин година, а периоди, по-дълги от шест месеца, но по-къси от една година, ще се отчитат за пълна година.

25. Освен това, независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите, както е определена в раздел А по-горе, с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията. Комисията може да приложи също така допълнителен размер в случай на други нарушения. За целите на вземане на решение относно дела на стойността на продажбите, който ще бъде [взет предвид] в даден случай, Комисията ще отчита редица фактори, по-специално посочените в точка 22“.

509    Насоките от 2006 г. предвиждат възможността — в рамките на втория етап на изчисление — Комисията да увеличи или намали основния размер, въз основа на обща оценка, която отчита всички релевантни обстоятелства (параграфи 11 и 27 от Насоките от 2006 г.).

510    С оглед на тези обстоятелства параграф 29 от Насоките от 2006 г. гласи следното:

„Основният размер може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства, като например:

–        когато съответното предприятие представи доказателства, че то е прекратило нарушението веднага след намесата на Комисията: това няма да се прилага към тайни споразумения или практики (по-специално към картели);

–        когато предприятието представи доказателства, че нарушението е било извършено в резултат на небрежност;

–        когато предприятието представи доказателства, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено и по такъв начин докаже, че по времето, когато то е било страна по нарушаващото споразумение, то фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара: сам по себе си фактът, че предприятието е участвало в нарушението по-кратко време, отколкото другите, няма да бъде считан за смекчаващо обстоятелство, тъй като това вече е отразено в основния размер;

–        когато съответното предприятие е оказало ефективно съдействие на Комисията извън обхвата на Известие за намаляване и освобождаване от отговорност и извън своето правно задължение за това;

–        когато антиконкурентното поведение на предприятието е било разрешено или насърчено от публичните органи или от законодателството“.

511    Накрая, както припомня Съдът в своите решения от 8 декември 2011 г. по дело KME Germany и др./Комисия (C‑389/10 P, точка 472 по-горе, точка 129) и по дело KME и др./Комисия (C‑272/09 P, Сборник, стр. I‑12789, точка 102), въз основа на доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на изложените от него правни основания, съдът на Съюза трябва да осъществи контрола за законосъобразност, който му е възложен. Когато осъществява този контрол, съдът не може да се основе на свободата на преценка, с която разполага Комисията, нито във връзка с избора на елементите, взети предвид при прилагане на посочените в Насоките критерии, нито във връзка с оценката на тези елементи, и да откаже да осъществи задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна.

 Б – Обжалваното решение

512    В обжалваното решение Комисията припомня, че в съответствие с Насоките от 2006 г. основаният размер на глобата се състои от размер, който може да достигне до 30 % от стойността на продажбите на стоки или услуги, за които се отнася нарушението, през определена година в зависимост от неговата тежест, умножен по броя на годините на участие на предприятието в нарушението, както и от допълнителен размер между 15 % и 25 % от стойността на продажбите на предприятието, независимо от продължителността на участието му в нарушението. След това, този основен размер може да бъде увеличен или намален за всяко предприятие, ако се установят утежняващи или смекчаващи обстоятелства (съображения 313 и 319 от обжалваното решение).

513    Комисията след това посочва, че основният размер на глобата обикновено се определя чрез позоваване на стойността на продажбите на стоките или услугите, осъществени от предприятието и с които нарушението е свързано пряко в даден географски район през последната пълна година на неговото участие в нарушението. Комисията все пак отбелязва, че в случая поради кратката продължителност на нарушението — покриващо две календарни години — следва да се направи изключение от този принцип и да се използва оценка на годишната стойност на продажбите, основана на действителната стойност на продажбите, извършени от предприятията през осемте месеца, през които е продължило участието им в нарушението (съображение 314 от обжалваното решение).

514    Комисията припомня също, че в случая нарушението се е отнасяло за банани (пресни плодове), както незрели (зелени), така и зрели (жълти), и че засегнатият географски район съответства на три страни от Южна Европа, а именно Гърция, Италия и Португалия (съображения 315 и 316 от обжалваното решение).

515    Комисията по-нататък посочва, че степента на тежест на нарушението определя дела на стойността на продажбите, взет предвид при изчисляването на глобата, и че за да определи дела, който ще бъде взет предвид, тя отчита редица фактори като естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички съответни предприятия, географския обхват, както и дали нарушението е било довършено или не (съображение 320 от обжалваното решение).

516    Според Комисията адресатите на обжалваното решение в случая са взели участие в едно-единствено и продължено нарушение на член 101 ДФЕС с единствена и обща антиконкурентна цел, а именно ограничаването или нарушаването на нормалното движение на цените в сектора на бананите в Италия, Гърция и Португалия, и обмен на сведения по този параметър, и нарушението се е състояло в съгласуване на стратегията за ценообразуване за бъдещите цени и ценови равнища, движения и/или тенденции, както и в обмен на сведения относно поведението, което да се възприеме на пазара в областта на цените, като по този начин по своето естество то попада сред най-тежките ограничения на конкуренцията (съображения 321 и 325 от обжалваното решение).

517    В съображения 326—328 от обжалваното решение Комисията по-нататък посочва, че през 2004 г. Chiquita и Pacific са притежавали общ пазарен дял, оценяван на 50 % в Италия, 30 % в Португалия и 65—70 % в Гърция, докато през 2005 г. той е оценяван на 50 % за Италия, 40 % за Португалия и 60 % за Гърция. Комисията освен това посочва, че картелът е обхващал три държави членки, а именно Гърция, Италия и Португалия, и че постигнатите споразумения са били изпълнени.

518    Комисията заключава, че с оглед на разгледаните в съображения 321—325 от обжалваното решение критерии в случая делът на стойността на продажбите, който ще бъде взет предвид, следва да бъде 15 % за всички засегнати предприятия (съображение 329 от обжалваното решение).

519    По отношение на продължителността на нарушението Комисията посочва, че ще възприеме действителната продължителност на участието на предприятията в нарушението, а именно осем месеца и дванадесет дни, закръглена надолу, поради което изчисленията обхващат осем месеца, като в резултат се получава коефициент на продължителност 0,66 (2/3 от една пълна година) за всяко засегнато предприятие (съображения 330 и 331 от обжалваното решение).

520    Що се отнася до допълнителния размер от 15 % до 25 % от стойността на продажбите, включен в основния размер с възпираща цел, Комисията заключава, че следва да се приложи допълнителен размер, съответстващ на 15 % от годишната стойност на продажбите за всички засегнати предприятия (съображения 332 и 333 от обжалваното решение).

521    Накрая, що се отнася до коригирането на основния размер, Комисията посочва, че не е установено никакво утежняващо обстоятелство. По отношение на смекчаващите обстоятелства Комисията припомня, че по делото за Северна Европа е било приложено намаление от 60 % от основния размер, поради факта че секторът на бананите е бил подчинен на особен регулаторен режим и че установеният по това дело вид съгласуване се е отнасял до референтните цени. Тъй като всички тези обстоятелства не били налице в настоящия случай, Комисията решава, че следва да приложи намаление само от 20 % на основния размер за всички засегнати предприятия. Така Комисията посочва, че въпреки в голяма степен идентичния характер на регулаторния режим, приложим към момента на нарушението по дело COMP/39188 — Банани, и по настоящото дело, в случая определянето на цените не се е отнасяло до референтни цени, каквито не са съществували в Южна Европа, и че са били налице дори доказателства, че тайното договаряне е включвало и цени, които са били на равнищата на реалните (съображения 336—340 от обжалваното решение).

 В – По тежестта на нарушението

522    Жалбоподателите изтъкват, че Комисията очевидно не е направила правилна преценка на тежестта на твърдяното нарушение.

523    На първо място, жалбоподателите отправят критики за това, че Комисията е поддържала твърдението за участие на Pacific и Chiquita в „институционализиран и систематичен картел за определяне на цените“, докато твърдяното нарушение било много далеч от картел, характеризиращ се с определяне на цени, тъй като поведението на страните можело да се разглежда най-много като независим обмен на неточни и неопределени сведения, отнасящи се единствено до общите пазарни тенденции, който се осъществявал спорадично по време на контакти с легитимни мотиви. Следователно Комисията очевидно не направила правилна преценка на тежестта на твърдяното нарушение, тъй като поради самото си естество то в никакъв случай не можело да се разглежда като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

524    Тези доводи не биха могли да бъдат приети, тъй като жалбоподателите се ограничават да повторят критиките, отправени в рамките на констатацията на нарушението. При анализа на третото основание обаче вече бе установено, че те не успяват да докажат, че Комисията неоснователно е поддържала твърдението за участието им в институционализиран и систематичен картел за определяне на цените и за това, че разглежданото в случая нарушение представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

525    Доколкото в параграф 23 от Насоките от 2006 г. ясно се посочва, че делът, който ще се взема предвид за хоризонталните споразумения и съгласуваните практики за определяне на цените, по принцип ще бъде „в горния край на скàлата“, и от този параграф е видно, че за най-вредните ограничения ставката трябва най-малкото да бъде по-висока от 15 %, в случая Комисията е имала право да приложи ставка от 15 %, представляваща минимума на „горния край на скàлата“ (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Team Relocations и др./Комисия, T‑204/08 и T‑212/08, Сборник, стр. II‑3569, точка 94, Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Ziegler/Комисия, T‑199/08, Сборник, стр. II‑3507, точка 141 и Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Gosselin Group и Stichting Administratiekantoor Portielje/Комисия, T‑208/08 и T‑209/08, Сборник, стр. 3639, точка 131). Всъщност е важно се подчертае, че като възприема размер от 15 % от стойността на продажбите на страните, Комисията прилага дял, наполовина по-малък от този, който поначало може да се приложи при хоризонтални споразумения или съгласувани практики за определяне на цените, т.е. 30 % (вж. в този смисъл Решение по дело Fresh Del Monte Produce/Комисия, точка 388 по-горе, точка 776).

526    На второ място, жалбоподателите изтъкват, че ограниченият общ пазарен дял и много тесният географски обхват на нарушението, покриващ само три държави членки и представляващ единствено 15 % от целия европейски пазар на банани през разглеждания период, също трябва да бъдат взети предвид при определянето на основния размер на глобата.

527    Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

528    Всъщност, що се отнася до дела на стойността на продажбите, приет за определянето на променливата част от основния размер в съответствие с параграфи 19—24 от Насоките от 2006 г., а именно в случая 15 % (вж. точка 518 по-горе), следва да се припомни, че Насоките от 2006 г. изрично предвиждат в параграф 20, че „[о]ценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая“. Освен това Насоките от 2006 г. водят до основна промяна на методите за изчисление на глобите. По-специално е премахнато групирането на нарушенията в три категории („незначителни“, „сериозни“ и „много сериозни“) и е въведена скàла от 0 % до 30 %, позволяваща по-прецизно разграничение. Съгласно параграф 19 от Насоките от 2006 г. основният размер на глобата ще се „обвързва с дела на стойността на продажбите, в зависимост от степента на тежестта на нарушението“. Като общо правило „делът на стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 %“, съгласно параграф 21 от Насоките от 2006 г. (Решение по дело Ziegler/Комисия, точка 525 по-горе, точка 139 и Решение по дело Gosselin Group и Stichting Administratiekantoor Portielje/Комисия, точка 525 по-горе, точка 129).

529    Ето защо Комисията не би могла да упражни свободата на преценка, с която разполага в областта на глобите, и така да определи конкретна ставка между 0 % и 30 %, без да вземе предвид особените обстоятелства по делото. Така параграф 22 от Насоките от 2006 г. предвижда, че „[з]а да се прецени дали делът на стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, следва да бъде в долната част или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било [довършено] или не“ (Решение по дело Ziegler/Комисия, точка 525 по-горе, точка 140 и Решение по дело Gosselin Group и Stichting Administratiekantoor Portielje/Комисия, точка 525 по-горе, точка 130).

530    Това затруднение да се определи точната процентна стойност до известна степен е по-малко в случаите на тайни хоризонтални споразумения и съгласувани практики за определяне на цени и за подялба на пазара, при които съгласно параграф 23 от Насоките от 2006 г. делът на стойността на продажбите, който ще се взема предвид, по принцип ще бъде „в горния край на скàлата“. От този параграф е видно, че за най-вредните ограничения ставката трябва най-малкото да бъде по-висока от 15 % (Решение по дело Ziegler/Комисия, точка 525 по-горе, точка 141 и Решение по дело Gosselin Group и Stichting Administratiekantoor Portielje/Комисия, точка 525 по-горе, точка 131).

531    В случая от съображение 329 от обжалваното решение е видно, че ставката от 15 % е била определена единствено с оглед на естеството на нарушението, докато останалите упоменати в съображения 326—328 от това решение фактори — а именно общият пазарен дял на страните, географският обхват и извършването на нарушението — не са оказали никакво въздействие върху процента за тежест, взет предвид при определяне на основния размер.

532    Когато обаче Комисията се ограничава да приложи ставка, която е равна или почти равна на минималната ставка, предвидена за най-вредните ограничения, не е необходимо да се отчитат допълнителни данни или обстоятелства. Това би се наложило само ако трябва да се приложи по-висока ставка (Решение по дело Ziegler/Комисия, точка 525 по-горе, точка 142 и Решение по дело Gosselin Group и Stichting Administratiekantoor Portielje/Комисия, точка 525 по-горе, точка 132).

533    Освен това по подобие на Комисията следва да се отбележи, че стойността на продажбите, взета предвид при определянето на основния размер на глобата, а именно на продажбите в Португалия, Гърция и Италия, вече отразява ограничения географски обхват на картела.

534    На трето място, съгласно изтъкнатото от жалбоподателите, Комисията не е доказала, че твърдяното нарушение е имало и най-малък резултат върху пазара, нито дори е извършила какъвто и да е анализ на евентуалното конкретно въздействие, докато по настоящото дело със сигурност не може да се презумира, че обмен на сведения относно общите пазарни тенденции между двама доставчици — единият от които малък — на един изключително регулиран и прозрачен пазар е могъл да има някакъв резултат върху пазара, а действителните цени и ценовите движения през засегнатия период впрочем не отговаряли на онези, които е можело да се очакват, ако е бил приложен картел за определяне на цените.

535    Тези доводи също не могат да бъдат приети.

536    В това отношение е важно да се припомни, че първият пример за картел в член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, който изрично се обявява за несъвместим с вътрешния пазар, е точно този, който се състои в „пряко или косвено определя[не на] покупни или продажни цени или други условия на търговията“. Практиката, предмет на картела, е изрично забранена в член 101, параграф 1 ДФЕС, тъй като са ѝ вътрешно присъщи ограничения на конкуренцията във вътрешния пазар (Решение по дело Fresh Del Monte Produce/Комисия, точка 388 по-горе, точка 768).

537    Подобно на другите свързани с конкуренцията норми на Договора, член 101 ДФЕС цели да защити не само преките интереси на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция. Ето защо установяването на наличието на антиконкурентна цел на дадена съгласувана практика не би могло да бъде обвързано с условието за съществуване на пряка връзка между последната и потребителските цени (Решение по дело T-Mobile Netherlands и др., точка 328 по-горе, точки 38 и 39).

538    От въведената с Регламенти № 17 и № 1/2003 система на санкции за нарушенията на правилата на конкуренцията по начина, по който тя се тълкува в съдебната практика, следва, че поради самото си естество съглашенията от вида на картелите заслужават най-строгите глоби. Последиците от антиконкурентна практика сами по себе си не са решаващ критерий за определянето на равнището на глобите (Решение на Съда от 12 ноември 2009 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, C‑554/08 P, непубликувано в Сборника, точка 44, Решение по дело Fresh Del Monte Produce/Комисия, точка 388 по-горе, точка 770).

539    Освен това следва да се отбележи, че за разлика от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69), Насоките от 2006 г. вече не споменават необходимостта при преценката на тежестта да се взема предвид „ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на други оператори“, нито „действително[то] отражение [на нарушението] върху пазара, където това може да бъде определено“ (Решение по дело Gosselin Group и Stichting Administratiekantoor Portielje/Комисия, точка 525 по-горе, точка 128 и Решение по дело Fresh Del Monte Produce/Комисия, точка 388 по-горе, точка 772). Следователно Комисията не е била задължена да вземе предвид резултата от нарушението, за да определи дела на стойността на продажбите, приложен на основание на тежестта в съответствие с параграфи 19—24 от Насоките от 2006 г.

540    Впрочем от доводите на жалбоподателите не е видно, че оспорват законосъобразността на Насоките от 2006 г.

541    От изложените по-горе съображения следва, че доводите на жалбоподателите относно погрешната преценка на тежестта на нарушението трябва да бъдат отхвърлени.

 Г – По продължителността на нарушението

542    Жалбоподателите поддържат, че Комисията не е анализирала правилно продължителността на нарушението. Комисията всъщност не доказала надлежно, че нарушението е започнало на 28 юли 2004 г. и е продължило до 8 април 2005 г., така че предполагаемата му продължителност трябвало да бъде намалена до максимум една седмица.

543    Налага се изводът, че жалбоподателите повтарят критиките, отправени при оспорването на изложените от Комисията доказателства, които вече бяха разгледани и отхвърлени в рамките на третото основание. За сметка на това следва да се припомни изтъкнатото в посочения анализ, че Комисията е допуснала грешка, като е заключила, че нарушението е било извършвано трайно между 28 юли 2004 г. и 8 април 2005 г. (вж. точки 497 и 499 по-горе). Следователно е важно да се отбележи погрешно твърдяното от Комисията в съображение 306 от обжалваното решение, че продължителността на извършеното от жалбоподателите нарушение е била осем месеца и дванадесет дни. Тъй като при разглеждане на третото основание бе установено (вж. точка 498 по-горе), че нарушението е продължило от 28 юли 2004 г. до 11 август 2004 г. и от 20 януари 2005 г. до 8 април 2005 г., следва да се направи изводът, че продължителността му е три месеца и единадесет дни.

 Д – По смекчаващите обстоятелства

544    Жалбоподателите припомнят, че в решението, постановено по дело COMP/39188 — Банани, Комисията е намалила основния размер на глобите с 60 % за всички страни, с мотива че секторът на бананите е бил подчинен на много специфичен регулаторен режим и че видът на установеното в това решение съгласуване е бил свързан с цените на предлагане (съображение 336 от обжалваното решение).

545    Като признала изрично, че регулаторният режим, приложим към момента на нарушението, за което се отнася решението по дело COMP/39188 — Банани, и този по настоящото дело са функционирали според до голяма степен еднакви правила, Комисията при все това отказала по настоящото дело да предостави същото намаление като по дело COMP/39188 — Банани, с мотива, че видът цена на предлагане, установен по последното дело, не е съществувал в Южна Европа и че твърдяното нарушение в Южна Европа е включвало съгласуване на цените, които са били на равнището на действителните, така че основният размер на глобата е бил намален само с 20 % (съображения 338 и 339 от обжалваното решение).

546    Според жалбоподателите обаче PFCI и Chiquita не са постигнали никаква форма на договореност за определяне на цените или за ценово съгласуване, а още по-малко са съгласували равнището на действителните цени, и изключително спорадичният обмен на неопределени сведения относно пазарните тенденции по време на контакти, имащи легитимна цел, е бил с много по-малко потенциално накърняващо въздействие от организираните ежеседмично обсъждания относно цените на предлагане, предмет на дело COMP/39188 — Банани. Поради това следвало да се приложи намаление от поне 60 % на наложената на Pacific глоба по настоящото дело.

547    Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

548    В самото начало следва да се припомни — както вече бе посочено в точка 510 по-горе — че параграф 29 от Насоките от 2006 г. предвижда промяна на основния размер на глобата в зависимост от някои смекчаващи обстоятелства и за целта установява неизчерпателен списък на обстоятелствата, които при определени условия могат да доведат до намаляване на този основен размер (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 25 октомври 2011 г. по дело Aragonesas Industrias y Energía/Комисия, T‑348/08, Сборник, стр. II‑7583, точки 279 и 280).

549    Когато в Насоките от 2006 г. липсват императивни указания относно смекчаващите обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид, следва да се приеме, че Комисията си запазва определена свобода да прецени по общ начин значението на евентуалното намаляване на размера на глобите на основание на смекчаващите обстоятелства (Решение на Общия съд от 15 септември 2011 г. по дело Lucite International и Lucite International UK/Комисия, T‑216/06, непубликувано в Сборника, точка 92).

550    Най-напред следва още веднъж да се отхвърли твърдението на жалбоподателите, че PFCI и Chiquita не са постигали никаква форма на договореност относно определянето на цените или ценово съгласуване, нито са съгласували равнището на действителните цени, тъй като в рамките на анализа на третото основание бе установено, че Комисията основателно е направила констатацията за участието на страните в институционализиран и генерализиран картел, имащ за цел определянето на цените, който е включвал и съгласуването на цените, които са на равнището на реалните.

551    По-нататък, по подобие на Комисията (съображение 339 от обжалваното решение), следва да се отбележи, че предоставеното по делото за Северна Европа намаление е било обосновано от взаимно подсилващи се фактори, а именно наличието на специфичен регулаторен режим и съгласуването само на референтните цени, а вторият от тези два фактора не е доказан във връзка с установеното в настоящия случай нарушение, така че тази част от съвкупността от взаимно подсилващи се и обосноваващи намаление с 60 % съвпадащи обстоятелства по делото за Северна Европа липсва по настоящото дело.

552    Накрая следва да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че по-ранната практика на Комисията при вземане на решения не служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията и че решенията по други дела имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация (Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точка 205). Комисията разполага с широко право на преценка в областта на определянето на размера на глобите и не е обвързана от извършените от нея по-рано преценки. Следователно жалбоподателите не могат да се позовават на политиката на Комисията по вземане на решения пред съда на Съюза (Решение по дело Archer Daniels Midland/Комисия, точка 503 по-горе, точка 82 и Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 112 по-горе, точка 123).

553    Този извод се налага също и по отношение на искането за намаляване на глобата, основано на предоставянето от Комисията в други решения на намаление на основание на „изключителни обстоятелства“. Само фактът, че в по-ранната си практика при взимане на решения Комисията е предоставила някакъв процент намаление за конкретно поведение, не означава, че тя е длъжна да предостави същото пропорционално намаление при преценката на сходно поведение в последващо административно производство. При определянето на размера на глобите Комисията разполага с голяма свобода на преценка, която ѝ позволява във всеки момент да увеличи общото равнище на глобите в посочените в Регламент № 1/2003 предели, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на политиката на конкуренцията на Съюза (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 124 по-горе, точки 190 и 191).

554    От изложените по-горе съображения следва, че критиката на жалбоподателите относно предоставянето на недостатъчно намаление на основание на смекчаващите обстоятелства трябва да бъде отхвърлена.

 Е – По спазването на принципа на недопускане на дискриминация при изчисляването на глобата

555    Жалбоподателите изтъкват, че в преписката на Комисията се съдържат ясни писмени доказателства за конкретни обсъждания относно цените между конкуренти, в които PFCI не е участвало, и в това отношение цитират вътрешно електронно писмо на [поверително] от 2 март 2005 г., което гласи следното: „Разговарях с [поверително], който потвърди, че ще се опитат да качат 0,5 EUR, като се позиционират навсякъде на 17,00“. Тъй като Комисията решила да не налага глоба на [поверително] и на [поверително] въпреки съдържащите се в преписката ѝ доказателства, фактът, че се налага глоба на PFCI, представлявал очевидно нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, гарантиран с член 20 от Хартата на основните права.

556    Тези доводи не могат да бъдат приети, доколкото жалбоподателите не могат да черпят основание от факта, че други предприятия не са били санкционирани, за да избегнат те самите санкцията, която им е наложена за нарушение на член 101 ДФЕС, когато юрисдикцията не е сезирана с положението на тези други предприятия (вж. Решение по дело Hoek Loos/Комисия, точка 461 по-горе, точка 62 и цитираната съдебна практика).

557    Така, дори да се предположи, че има оператори, намиращи се в положение, сходно на това на жалбоподателите, но не са били преследвани, съгласно постоянната съдебна практика такова обстоятелство не може да позволи да отпадне констатираното по отношение на жалбоподателите нарушение, при положение че тази констатация е правилна (Решение по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, точка 176 по-горе, точка 146, Решение по дело KE KELIT/Комисия, точка 461 по-горе, точка 101 и Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 461 по-горе, точка 397).

558    Накрая, дори да се предположи, че Комисията неоснователно е пропуснала да санкционира [поверително] и [поверително], следва да се припомни, че спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (Решение на Съда от 4 юли 1985 г. по дело Williams/Сметна палата, 134/84, Recueil, стр. 2225, точка 14, Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело SCA Holding/Комисия, T‑327/94, Recueil, стр. II‑1373, точка 160, потвърдено след обжалване с Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия, C‑297/98 P, Recueil, стр. I‑10101, и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 367).

559    От изложеното по-горе следва, че оплакването, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация при изчисляване на глобата, трябва да бъде отхвърлено, както и основанието в неговата цялост.

III –  По определянето на окончателния размер на глобата

560    На първо място е важно да се припомни посоченото от Комисията в съображение 314 от обжалваното решение, че основният размер на подлежащата на налагане на засегнатите предприятия глоба се определя с оглед на стойността на продажбите на стоки и услуги, осъществени от предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район на територията на ЕИП. Комисията по-нататък посочва, че макар обикновено да използва продажбите, извършени от предприятията през последната пълна година на нарушението, в случая поради кратката продължителност на нарушението, покриващо две календарни години, следва да се направи изключение от този принцип. Поради това, за да изчисли основния размер на глобите, Комисията е приложила оценка на годишната стойност на продажбите, основано на действителната стойност на продажбите, извършени от предприятията през осемте месеца, за които се приема, че са участвали в нарушението, тоест от август 2004 г. до март 2005 г. По отношение на Pacific, оценката на годишната стойност на продажбите е в размер от 44 599 308 EUR (съображение 318 от обжалваното решение).

561    Следва да се установи, че единственото и продължавано нарушение, за което в случая отговарят жалбоподателите, е започнало на 28 юли 2004 г. и е приключило на 8 април 2005 г. Следва също така да се приеме, че жалбоподателите не оспорват изложеното в точка 560 по-горе изчисление на Комисията и метода, приложен с цел определяне на оценката на годишната стойност на продажбите, основана на действителната стойност на продажбите, извършени през приблизително осемте месеца между началото и края на единственото и продължавано нарушение, използван за изчисляване на основния размер на глобата.

562    На второ място, по подобие на Комисията (съображение 313 от обжалваното решение) и в съответствие с изложеното в точка 508 по-горе, следва да се припомни, че по силата на Насоките от 2006 г. основният размер на глобата съдържа за всяка страна „входна такса“ и променлив размер. „Входната такса“ съответства на дял от приетата стойност на продажбите, докато променливият размер — на дял от тази стойност на продажбите, умножен по броя на годините участие на предприятието в нарушението.

563    В случая Комисията определя „входна такса“ от 15 % от приетата стойност на продажбите (съображение 333 от обжалваното решение). Колкото до променливия размер, тя определя дела от стойността на продажбите, който да се вземе предвид за променливия размер, на 15 % (съображение 329 от обжалваното решение), след което посочва, че вместо да закръгля периодите, както се предлага в параграф 24 от Насоките от 2006 г., възприема действителната продължителност на участието на засегнатите предприятия в нарушението, установена пропорционално на месечна основа и закръглена надолу, за да се отчете напълно участието на всяко предприятие в нарушението (съображение 331 от обжалваното решение). В случая, тъй като възприетата от Комисията продължителност е осем месеца и дванадесет дни, изчисляването обхваща осем месеца, което води до коефициент на продължителност 0,66 (две трети от една пълна година).

564    Доколкото в точки 498 и 543 по-горе бе установено, че продължителността на разглежданото в случая единствено и продължавано нарушение е била не осем месеца и дванадесет дни, а три месеца и единадесет дни, коефициентът, който трябва да се приложи на основание на продължителността на нарушението, не съответства на 0,66 (две трети от една пълна година), а на 0,25 (една четвърт от една пълна година). За сметка на това процентът за стойността на продажбите, приет от Комисията за изчисляване на двете съставни части на основния размер, остава същият, а именно 15 %. Основният размер на глобата следователно се изчислява по следния начин: променливата част на основния размер се получава, като се умножат 15 % от стойността на продажбите (6 689 896,20 EUR) по 0,25 (1 672 474,05 EUR), а фиксираната част на основния размер („входната такса“) остава същата като изчислената от Комисията, а именно 15 % от стойността на продажбите (6 689 896,20 EUR), така че закръгленият окончателен основен размер възлиза на 8 362 000 EUR. В съответствие с посоченото в съображение 340 от обжалваното решение този основен размер след това трябва да бъде намален с 20 % поради смекчаващите обстоятелства и да възлиза на 6 689 600 EUR. Накрая, този последен размер трябва да бъде закръглен на 6 689 000 EUR.

 По съдебните разноски

565    По смисъла на член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

566    Тъй като в случая жалбоподателите получават частичната отмяна на обжалваното решение, следва да се приеме, че Комисията ще понесе две трети от съдебните разноски на жалбоподателите и половината от направените от нея съдебни разноски. От своя страна жалбоподателите ще понесат една трета от направените от тях съдебни разноски и половината от съдебните разноски на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отменя член 1 от Решение C(2011) 7273 окончателен на Комисията от 12 октомври 2011 година относно производство по член 101 [ДФЕС] (Дело COMP/39482 — Екзотични плодове (Банани) в частта относно периода от 11 август 2004 г. до 19 януари 2005 г. по отношение на FSL Holdings, Firma Léon Van Parys и Pacific Fruit Company Italy SpA.

2)      Отменя член 2 от Решение C(2011) 7273 окончателен в частта, в която на FSL Holdings, Firma Léon Van Parys и Pacific Fruit Company Italy се налага глоба в размер на 8 919 000 EUR.

3)      Определя глобата, наложена на FSL Holdings, Firma Léon Van Parys и Pacific Fruit Company Italy в член 2 от посоченото Решение C(2011) 7273 окончателен, в размер на 6 689 000 EUR.

4)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

5)      Осъжда FSL Holdings, Firma Léon Van Parys и Pacific Fruit Company Italy да понесат една трета от направените от тях съдебни разноски и половината от съдебните разноски на Европейската комисия.

6)      Осъжда Комисията да понесе половината от направените от нея съдебни разноски и две трети от съдебните разноски на FSL Holdings, Firma Léon Van Parys и Pacific Fruit Company Italy.

Martins Ribeiro Gervasoni Madise

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 юни 2015 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства в основата на спора

Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

I –  По главното искане за отмяна на обжалваното решение

А – По основанието, изведено от наличието на съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на защита

1.  Предварителни бележки

2.  По оплакването, изведено от използването като доказателства на документи, предадени от италианския данъчен орган

а) По документите, чиято допустимост като доказателства се оспорва

б) По допустимостта на документите, предадени от италианския данъчен орган като доказателства

в) По гарантирането на правото на защита на жалбоподателите от Комисията

3.  По оплакването, изведено от използването на документи от други преписки

Б – По основанието, изведено от упражняването на неправомерно влияние върху заявителя за освобождаване от глоби и от злоупотреба с власт

1.  Предварителни бележки

а) По програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер

б) По обхвата на задължението за сътрудничество

2.  Обжалваното решение

3.  По изтъкнатите от жалбоподателите елементи

В – По основанието, изведено от липсата на достатъчно доказателства за нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС

1.  По първата част, изведена от неправилна преценка на доказателствата

а) Предварителни бележки

По принципите, свързани с тежестта на доказване

Припомняне на доказателствата, изложени в случая от Комисията

б) По преценката на доказателствата в конкретния случай

По бележките на г‑н P1 и работния обяд на 28 юли 2004 г.

–  По достоверността на бележките на г‑н P1

–  По предложеното от жалбоподателите тълкуване на бележките за работния обяд на 28 юли 2004 г.

–  По наличието на уличаващи доказателства, които са в състояние да потвърдят съществуването на антиконкурентно споразумение

По последващите контакти между Chiquita и PFCI след 28 юли 2004 г.

–  По телефонните справки на г‑н P1

–  По бележките на г‑н P1 от август 2004 г.

По допълнителните контакти от февруари до април 2005 г.

–  Обжалваното решение

–  По контекста и обстоятелствата около изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо

–  По даденото от жалбоподателите тълкуване на изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо

–  По изявленията на Chiquita и на г‑н C1 относно изпратеното на 11 април 2005 г. в 9,57 ч. електронно писмо

По изявленията на Chiquita и г‑н C1

–  Предварителни бележки

–  Обжалваното решение

–  По доводите на жалбоподателите, оспорващи доказателствената стойност на изявленията на Chiquita и г‑н C1

2.  По втората част, изведена от това, че приведените доказателства не позволяват да се обоснове констатацията за нарушение

а) Предварителни бележки

б) Обжалваното решение

в) По наличието на споразумение или съгласувана практика

г) По наличието на антиконкурентна цел или резултат

д) По наличието на едно-единствено и продължено нарушение

II –  По исканията, представени при условията на евентуалност и имащи за цел отмяна или намаляване на размера на глобата

А – Предварителни бележки

Б – Обжалваното решение

В – По тежестта на нарушението

Г – По продължителността на нарушението

Д – По смекчаващите обстоятелства

Е – По спазването на принципа на недопускане на дискриминация при изчисляването на глобата

III –  По определянето на окончателния размер на глобата

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.

1 – Заличени поверителни данни. За да се запази анонимност, имената на лицата са заменени с началната буква на името на предприятието, за което те са работели („C“ за Chiquita и „P“ за Pacific), последвана от цифра. Освен това имената на двама адвокати, представлявали Chiquita по време на административното производство, са заменени с A1 и A2, а името на правен съветник на Pacific е заменено с A3.