Неокончателна редакция
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
25 януари 2024 година(*)
„Жалба за отмяна — Срок за обжалване — Просрочие — Явна недопустимост“
По дело T‑280/23,
Oil company „Lukoil“ PAO, установено в Москва (Русия), представлявано от B. Lebrun и C. Alter, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейски парламент, представляван от U. Rösslein и S. Toliušis,
Съвет на Европейския съюз, представляван от M. Bauer и L. Bratusca,
Европейска комисия, представлявана от M. Burón Pérez и A.‑C. Simon,
и
Регистър за прозрачност,
ответници,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: F. Schalin, председател, P. Škvařilová-Pelzl и I. Nõmm (докладчик), съдии,
секретар: M. V. Di Bucci,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят — Oil company „Lukoil“ PAO, иска да се отмени решението на секретариата на Регистъра за прозрачност Ares (2023) 1618717 от 6 март 2023 г., с което е заличен от Регистъра за прозрачност на Европейския съюз.
От правна страна
2 Съгласно член 126 от Процедурния правилник на Общия съд когато искът или жалбата е явно недопустим(а), Общият съд може, без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
3 В случая Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено от отговорите, които жалбоподателят и ответниците са дали на въпросите, поставени в рамките на процесуално-организационните действия от 11 юли, 17 август и 5 октомври 2023 г., свързани с евентуално просрочие на жалбата. При това положение той решава на основание член 126 от Процедурния правилник да се произнесе, без да провежда докрай производството и без дори да е необходимо жалбата да се връчва на ответниците, като се има предвид, че по изложените по-долу съображения жалбата във всички случаи следва да се отхвърли като явно недопустима.
4 Съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбата за отмяна трябва да бъде заведена в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на обжалвания акт, от неговото съобщаване на жалбоподателя, или при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него. Освен това, съгласно член 60 от Процедурния правилник този срок се счита за удължен еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост.
5 Що се отнася по-конкретно до изчисляването на сроковете, член 58, параграф 1, букви а) и б) от Процедурния правилник предвижда, от една страна, че „когато срок, определен в дни, седмици, месеци или години, се изчислява от момента на настъпване на събитие или извършване на действие, денят, в който е настъпило това събитие или е извършено това действие, не се включва в срока“, и от друга страна, че „срокът, определен в седмици, месеци или години, изтича в края на същия ден от последната седмица или в края на същото число от последния месец или последната година като деня или числото на настъпването на събитието или извършването на действието, от което се брои срокът“.
6 Съгласно постоянната съдебна практика, тъй като този срок за обжалване е предвиден с цел гарантиране на яснота и сигурност на правните положения и предотвратяване на всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването, той е абсолютна процесуална предпоставка, поради което съдът на Съюза е длъжен да провери служебно дали той е бил спазен (решение от 23 януари 1997 г., Coen, C‑246/95, EU:C:1997:33, т. 21, и определение от 19 януари 2018 г., Miasto Gliwice/Комисия, T‑485/17, непубликувано, EU:T:2018:40, т. 6).
7 Следва също да се припомни, че страната, която се позовава на просрочване на дадена жалба, трябва да докаже датата, на която обжалваното решение е било съобщено, и във всички случаи датата, на която заинтересованото лице е узнало за него, ако става въпрос за мярка от индивидуален характер (вж. по аналогия решение от 29 ноември 2018 г., WL/ERCEA, T‑493/17, непубликувано, EU:T:2018:852, т. 59). Следователно в случая това доказване е задължение на ответниците.
8 За да бъде едно решение валидно съобщено, не трябва адресатът му действително да се е запознал със съдържанието му, а да е имал възможност да се запознае надлежно с него. В това отношение доказването, че адресатът на решение не само го е получил, но и е имал възможност да се запознае надлежно с него, може да се изведе от различни обстоятелства (вж. по аналогия определение от 31 юли 2020 г., TO/SEAE, T‑272/19, EU:T:2020:361, т. 42).
9 В този смисъл, за да докаже, че решение, съобщено с електронно писмо, е било надлежно съобщено на неговия адресат на конкретна дата и че поради това срокът за обжалване е започнал да тече от тази дата, заинтересованата страна трябва да докаже, като представи необходимите доказателства в това отношение, не само че решението е било съобщено на неговия адресат, в смисъл че е било изпратено на електронния адрес на този адресат и последният го е получил на този адрес, но и че адресатът е имал възможност надлежно да се запознае със съдържанието на посоченото решение на тази дата, а именно че е могъл да отвори електронното писмо, съдържащо разглежданото решение, и по този начин надлежно да се запознае с него на посочената дата (вж. по аналогия решение от 1 август 2022 г., Kerstens/Комисия, C‑447/21 P, непубликувано, EU:C:2022:612, т. 22).
10 В това отношение презумпцията, че адресатът на решение, за което е изпратено уведомление по електронна поща, във всички случаи може да се запознае надлежно със съдържанието му едва на датата, на която провери електронната си пощенска кутия, както и презумпцията, че адресатът на такова решение във всички случаи има възможност надлежно да се запознае със съдържанието му веднага щом го получи в електронната си пощенска кутия, не може да бъде в съответствие с разпоредбите, определящи сроковете за обжалване (вж. по аналогия решение от 1 август 2022 г., Kerstens/Комисия, C‑447/21 P, непубликувано, EU:C:2022:612, т. 25).
11 В случая с електронно писмо от 6 март 2023 г. секретариатът на Регистъра за прозрачност съобщава решението на жалбоподателя. Последният изрично признава, че посоченото електронно писмо е пристигнало на същата дата в електронните пощенски кутии на двамата представители, които е определило при вписването си в регистъра за прозрачност (наричани по-нататък „представителите“). От това следва, че предвиденият в член 263 ДФЕС срок за подаване на жалбата за отмяна на този акт по принцип изтича на 16 май 2023 г., а жалбата е подадена в деловодството на Общия съд едва на 17 май 2023 г. От това следва, че на пръв поглед жалбата изглежда просрочена.
12 Жалбоподателят обаче се позовава на редица доводи, за да оспори просрочието на жалбата.
13 На първо място, той оспорва твърдението, че се е запознал с електронното писмо от 6 март 2023 г., като изтъква довода, че то е получено същия ден в електронните пощенски кутии на неговите представители, но извън работното време. Така жалбоподателят поддържа, че не е имал възможност да се запознае надлежно със съдържанието на посоченото електронно писмо в деня, в който то е било съобщено на неговите представители.
14 При това положение следва да се определи дали ответниците са представили достатъчно косвени доказателства, които позволяват да се приеме, че представителите на жалбоподателя са имали възможност да се запознаят надлежно със съдържанието на електронното писмо от 6 март 2023 г. същия ден, в който то е постъпило в електронните им пощенски кутии.
15 В това отношение с писмо от 31 март 2023 г., адресирано до секретариата на Регистъра за прозрачност, процесуалните представители на жалбоподателя представят в отговор на обжалваното решение, приложено към електронното писмо от 6 март 2023 г., искане за възобновяване на разследването на основание точки 7.3 и 7.4 от приложение III към Междуинституционалното споразумение от 20 май 2021 година между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за задължителен регистър за прозрачност (ОВ L 207, 2021 г., стр. 1, наричано по-нататък „Междуинституционалното споразумение“).
16 Важно е да се уточни, че точка 7.3 от приложение III към Междуинституционалното споразумение предвижда, че секретариатът на Регистъра за прозрачност може да разгледа искане за възобновяване на разследването „до 20 работни дни, след като засегнатите от разследването страни са били информирани за неговото решение“.
17 Следва също да се припомни, че що се отнася до правилата за изчисляване на сроковете, член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 1971 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 16) предвижда, че „[к]огато период, изразен в дни, седмици, месеци или години трябва да се изчислява от момента, в който възниква едно събитие или се осъществява едно действие, денят, през който възниква това събитие или се осъществява това действие, не се счита за попадащ в рамките на съответния период“.
18 След това напомняне следва да се отбележи, че за да обосноват, че искането за възобновяване на разследването по отношение на жалбоподателя е подадено в срока от 20 работни дни, в последния абзац на писмото от 31 март 2023 г. неговите процесуални представители изрично посочват, че срокът от 20 работни дни е започнал да тече на „7 март 2023 г.“ и че този срок изтича на „3 април 2023 г.“.
19 Толкова точна информация, изхождаща от самите процесуални представители на жалбоподателя, не би могла да се тълкува по друг начин освен като признание от тяхна страна, че електронното писмо, съдържащо обжалваното решение, действително е било съобщено на представителите на жалбоподателя на 6 март 2023 г., че посоченото електронно писмо е постъпило в електронните им пощенски кутии на същата дата и че те са узнали за него или най-малкото са имали възможност надлежно да се запознаят с него в самия ден на съобщаването и получаването му. От това следва, че електронното писмо, съдържащо обжалваното решение, е било „надлежно съобщено“ на посочените представители на 6 март 2023 г.
20 Всъщност, ако представителите на жалбоподателя бяха отворили или са имали възможност да отворят електронното писмо от 6 март 2023 г. едва в деня, следващ съобщаването и получаването му, а именно на 7 март 2023 г., то логично би било в писмото от 31 март 2023 г. да се споменава информацията, че срокът от 20 работни дни започва да тече на 8 март 2023 г.
21 В този контекст доводът на жалбоподателя, че електронното писмо е съобщено извън работното време, не е достатъчен, за да постави под въпрос ясния текст на последния абзац от писмото от 31 март 2023 г.
22 На второ място, жалбоподателят поддържа, че електронното писмо, съдържащо обжалваното решение, е изпратено на 6 март 2023 г. само до представителите на белгийското му дъщерно дружество, а именно Lukoil Belgium NV, а не до него самия, и следователно той не е могъл да се запознае с решението на този ден.
23 Тези съображения на жалбоподателя не могат да бъдат приети.
24 Първо, следва да се подчертае най-напред, че съгласно член 2, буква в) от Междуинституционалното споразумение „регистрант“ означава „всеки представител на интереси, който е вписан в Регистъра“.
25 По-нататък, член 6, параграф 2 от Междуинституционалното споразумение предвижда, че заявителите за регистрация трябва да предоставят информацията, посочена в приложение II към посоченото споразумение. Сред данните, които трябва да се впишат в регистъра за прозрачност, изброени в точка I от посоченото приложение, фигурира по-специално името на „лицето, което носи юридическа отговорност за образуванието“, както и това на „лице[то], отговарящо за връзките със Съюза“.
26 Освен това съгласно член 8, параграф 3, буква б) от Междуинституционалното споразумение секретариатът на регистъра за прозрачност изготвя насоки относно регистъра, предназначени за заявителите за регистрация и регистрантите, с цел да се гарантира последователното прилагане на посоченото споразумение (наричани по-нататък „Насоките“). В точка 2 от Насоките, озаглавена „Принцип на единна регистрация“, се посочва, че за да се избегнат многократни регистрации и да се ускори административното обработване на дадена заявка или регистрация, представителите на интереси, които извършват дейност в няколко държави (като многонационалните дружества), следва да регистрират дейностите си само веднъж, като по този начин регистрацията обхваща всички други субекти включени в дадена мрежа, група от предприятия или друг вид организация. Уточнено е, че на практика най-често регистрацията се извършва от клон или офис, представляващ интересите на субекта пред институциите на Съюза.
27 В точка 5 от Насоките, озаглавена „Информация, която подлежи на вписване в регистъра“ се посочва раздел 4, отнасящ се до „лице, което носи юридическа отговорност“, което тя определя като „лице, което по закон е упълномощено да действа от името на представител на интереси или да го представлява в отношенията му с публичните органи“.
28 Накрая, съгласно член 8, параграф 3, буква в) от Междуинституционалното споразумение и по смисъла на Кодекса за поведение, съдържащ се в приложение I към посоченото споразумение, регистрантите носят крайната отговорност за точността на предоставената от тях информация.
29 Второ, от представеното от Комисията извлечение от регистъра за прозрачност е видно, че само жалбоподателят е вписан в посочения регистър. Всъщност белгийското дъщерно дружество по никакъв начин не е било вписано самостоятелно и е било споменато само като „офис, отговарящ за връзките със Съюза“. Така съгласно член 8, параграф 3, буква б) от Междуинституционалното споразумение и по смисъла на принципа на единна регистрация, съдържащ се в точка 2 от Насоките, припомнени в точка 26 по-горе, следва да се приеме, че посочването на жалбоподателя като единствен вписан в регистъра за прозрачност субект означава, че то обхваща всички предприятия от групата, към която жалбоподателят принадлежи, във всички страни, в които тази група има присъствие, включително белгийското дъщерно дружество, и че е погрешно да се твърди, че посоченото дъщерно дружество също било вписано в посочения регистър.
30 Трето, следва да се подчертае, че името на „лицето, което носи юридическа отговорност за образуванието“, посочено от жалбоподателя, е „S.“, а това на „лице[то], отговарящо за връзките със Съюза“ — „B“. Съгласно член 6, параграф 2 от Междуинституционалното споразумение и точка I от приложение II към него, припомнени в точка 25 по-горе, и по смисъла на точка 5 от Насоките, припомнена в точка 27 по-горе, следва да се приеме, че като е посочил лице, което носи юридическа отговорност за образуванието, и лице, отговарящо за връзките със Съюза, жалбоподателят е приел, че тези лица действат от негово име и като представители, отговарящи за връзките му със секретариата на Регистъра за прозрачност. При това положение посочването на функциите на представителите на жалбоподателя, а именно съответно „изпълнителен директор“ и „директор по търговските въпроси“ на белгийското му дъщерно дружество, не оказва влияние върху факта, че назначаването им от жалбоподателя като лице, което носи юридическа отговорност за образуванието, и лице, отговарящо за връзките със Съюза, предполага наличието на съгласие на жалбоподателя те да го представляват в отношенията му със секретариата на регистъра за прозрачност.
31 В това отношение доводът на жалбоподателя че неговите представители били упълномощени само да получават съобщения и да представляват белгийското му дъщерно дружество, не издържа на анализа. Всъщност, от една страна, както бе припомнено в точка 28 по-горе, регистрантите носят отговорност за точността на предоставената от тях информация.
32 От друга страна, изводът, че S. и B. представляват жалбоподателя и действат от негово име, се подкрепя от факта, че както правилно отбелязва Комисията, на 14 юли 2022 г. секретариатът на регистъра за прозрачност изпраща електронно писмо до жалбоподателя чрез електронната пощенска кутия на S., негов представител, определен като „лицето, което носи юридическа отговорност за образуванието“, за да го уведоми за решението си да започне разследване срещу него и да спре регистрацията му като предпазна мярка. На 28 юли 2022 г. именно S. отговаря на членовете на секретариата на Регистъра за прозрачност, като им изпраща електронно писмо, към което в прикачен файл прилага „официалния отговор“ на жалбоподателя по искането за започване на разследване срещу него от посочения секретариат. Важно е да се добави, че въпросният официален отговор е подписан именно от S. и B.
33 Освен това следва да се отбележи, че обжалваното решение, адресирано до „Lukoil, Boulevard Sretensky 11, 101000 Москва, Русия“, действително е било изпратено на S. и B. на електронните им пощенски кутии, посочени в извлечението от регистъра.
34 На трето място, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, тъй като съдържа само общи твърдения, и подчертава, че на 31 март 2023 г. е поискал от секретариата на Регистъра за прозрачност да му представи доклада от разследването. Последният му е бил съобщен на 25 април 2023 г. Поради това той счита, че срокът за обжалване е започнал да тече едва от момента на получаване на посочения доклад.
35 Този довод трябва да се отхвърли.
36 От една страна, обжалваното решение се съдържа в електронното писмо от 6 март 2023 г., а не в доклада от разследването на секретариата на регистъра за прозрачност. Всъщност точка 7.1 от приложение III към Междуинституционалното споразумение предвижда, че посоченият секретариат трябва да приключи разследването си с „обосновано решение“ и трябва да уведоми писмено засегнатите страни за това решение. Точка 4.11 от посоченото приложение предвижда, че секретариатът на Регистъра за прозрачност предоставя на регистранта екземпляр от доклада от разследването само „при поискване“. Следователно фактът, че съгласно Междуинституционалното споразумение регистрантът има възможност да поиска екземпляр от доклада от разследването, няма отношение към началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване, а това именно е датата на съобщаване на решението съгласно точка 7.1 от посоченото приложение. Ето защо, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че сроковете за обжалване е трябвало да бъдат спрени до получаването от него на доклада от разследването.
37 От друга страна, отговорът на въпроса за изчисляването на срока за обжалване не зависи от отговора на въпроса дали мотивите, изложени в електронното писмо от 6 март 2023 г., са достатъчни или не.
38 Във всеки случай жалбоподателят е имал изцяло възможността да подаде жалба за отмяна на обжалваното решение и евентуално да се позове на факта, че то не отговаря напълно на изискването за мотивиране, като се имат предвид, от една страна, мотивите в обжалваното решение — свързани по-специално с дейността му по представителство на интереси с цел оказване на влияние върху процеса на вземане на решения на Съюза, пряко или чрез посредничеството на белгийското му дъщерно дружество, както и с медийното покритие, разкриващо позицията му на мощен лобист, упражняващ влияние от името на руското правителство — и от друга страна, контекстът, познат на жалбоподателя поради размяната на електронни писма между него и секретариата на Регистъра за прозрачност преди приемането на обжалваното решение.
39 От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли като явно недопустима поради просрочие, без да е необходимо произнасяне по нейната допустимост в частта, в която е насочена срещу регистъра за прозрачност.
По съдебните разноски
40 Тъй като настоящото определение е постановено, преди жалбата да бъде връчена на ответниците и преди те да са направили съдебни разноски, достатъчно е да се постанови, че жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски в съответствие с член 133 от Процедурния правилник. Обстоятелството, че от ответниците е поискано да отговорят на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, припомнени в точка 3 по-горе, е без значение в това отношение.
По изложените съображения,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като явно недопустима.
2) Oil company „Lukoil“ PAO понася направените от него съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 25 януари 2024 година.