Дело T‑602/22
Veneziana Energia Risorse Idriche Territorio Ambiente Servizi SpA (Veritas)
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (четвърти състав) от 24 януари 2024 година
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документ, изпратен в рамките на процедура EU Pilot за възстановяване на ДДС — Документ с произход от държава членка — Отказ за предоставяне на достъп — Предварително съгласие на държавата членка — Изключение, свързано със защитата на съдебните производства — Задължение за мотивиране“
1. Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество
(членове 263 и 296 ДФЕС)
(вж. т. 18)
2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 296 ДЕС, член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 21)
3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи — Задължение за държавата членка да отправи конкретно официално искане, за да повдигне възражение — Липса
(член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 23)
4. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка — Задължения на съответната институция в областта на консултациите с държавата членка преди приемането на решение — Неизпълнение — Последици
(член 4, параграф 3 ДЕС, член 4, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 24 и 25)
5. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи — Обхват
(член 4, параграфи 1—3 и 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 33 и 35—37)
6. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи — Процесуални последици — Носено от държавата членка и институцията на Съюза задължение за мотивиране на решението да не се предостави достъп — Обхват
(член 4, параграфи 1—3 и 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 38—41 и 48—50)
7. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи — Компетентност на съда на Съюза да провери основателността на отказа — Пълен контрол върху приложимостта на изтъкнатите изключения въз основа на материалната преценка, извършена от държавата членка
(член 4, параграфи 1—3 и 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 52)
8. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на съдебните производства — Приложно поле — Документи, които не са изготвени само за целите на съдебно производство, но могат да засегнат възможността за защита на съответните национални органи в посоченото производство — Включване — Условия
(член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 54—58, 61, 62 и 64—67)
9. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на съдебните производства — Приложно поле — Документи, които не са изготвени само за целите на съдебно производство, но могат да засегнат възможността за защита на съответните национални органи в посоченото производство — Гаранция за равнопоставеност на страните в национални съдебни производства — Критерии за преценка — Вероятност националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване — Изключване
(член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 69—71)
Резюме
Сезиран с жалба за отмяна на решение на Европейската комисия, с което се отказва достъп до издаден от държава членка документ, със съдебното си решение Общият съд изяснява разграничението между формалното изискване за мотивиране на отказа да се предостави достъп до документите и материалноправната законосъобразност на такъв отказ. Освен това той уточнява реда и условията за получаване на предварителното съгласие, предвидено в член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001(1) за оповестяването на документи, издадени от държави членки, както и условията за прилагане на изключението, изведено от защитата на съдебните производства пред националните юрисдикции(2), при наличието на такива документи и в контекста на възможно преюдициално запитване.
В рамките на процедура EU Pilot(3), започната вследствие на жалбата на жалбоподателя, Veneziana Energia Risorse Idriche Territorio Ambiente Servizi SpA (Veritas), Комисията е поискала от италианските органи разяснения относно реда и условията за възстановяване на недължимо събран ДДС върху италианската такса за хигиена на околната среда (TIAI). След като е уведомен от Комисията, че с оглед на писмения отговор на италианските органи същата е решила да не започва процедура за установяване на нарушение на правото на Съюза от страна на последните, жалбоподателят иска от Комисията копие от писмото с отговора италианските органи.
В първоначалния си отговор Комисията отказва достъп до това писмо с мотива, че оповестяването му би засегнало защитата на висящите съдебни производства в Италия съгласно член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001. С обжалваното решение(4) Комисията потвърждава решението си за отказ за оповестяване, след като италианските органи се противопоставят на оповестяването на посоченото писмо съгласно член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001, въз основа на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от същия регламент.
Съображения на Общия съд
На първо място Общият съд припомня, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той се отнася към законосъобразността по същество на спорния акт. С оглед на задължението за формално мотивиране недостатъчно мотивиран е този акт, който не позволява да се разбере защо, на какво основание или по каква причина е бил приет, докато мотивите на акта, които са основанията и причините за приемането му, могат да бъдат достатъчно известни и разбираеми, но недостатъчни, за да го обосноват от правна гледна точка, поради това че не са доказани, не са релевантни или не са съобразени с приложимите разпоредби.
На второ място, що се отнася до доводите на жалбоподателя за твърдяното незаконосъобразно основаване на обжалваното решение на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001, при липсата на действително възражение срещу оповестяването от страна на италианските органи, по-специално преди първоначалния отговор на Комисията, Общият съд посочва, че нито от тази разпоредба, нито от съдебната практика следва, че за да повдигне възражение, държавата членка, автор на спорния документ, трябва предварително да отправи конкретно официално искане до съответната институция, като също така не е необходимо държавата членка да се позове изрично на тази разпоредба. Нищо в текста на последната, която има процесуален характер и се отнася до процеса на вземане на решение от Съюза, не сочи, че държавата членка трябва да подаде официално искане, за да може изразеното от нея възражение да се вземе предвид при приемането на посоченото решение. Така държавата членка не е длъжна да действа на два етапа, за да се противопостави на оповестяването на някой от своите документи, като най-напред поиска от Комисията да не оповестява съответния документ без предварителното ѝ съгласие, а след това откаже да даде това съгласие.
От това следва също, че фактът, че съответната държава членка е консултирана съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001, не изключва последващото прилагане на член 4, параграф 5 от този регламент. Тези две разпоредби не са предвидени като взаимно изключващи се, а по-скоро като разпоредба относно третите лица като цяло (параграф 4) и разпоредба, която се прилага спрямо специфични трети лица, каквито са държавите членки, и възпроизвежда Декларация № 35, приложена към Договора от Амстердам (параграф 5).
Освен това, за да се гарантира ефективното прилагане на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001, по-специално като се даде възможност на съответната държава членка да постави изискване за предварителното ѝ съгласие за оповестяването на издаден от нея документ, Общият съд посочва, че е необходимо също така тя да бъде информирана за съществуването на заявление за достъп до този документ, което именно е целта на консултацията, предвидена в член 4, параграф 4 от същия регламент.
На трето място, Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че простото твърдение за наличие на голяма вероятност съответните италиански юрисдикции да отправят преюдициално запитване не е достатъчно, за да обоснове отказа за оповестяване на писмото на италианските органи.
Общият съд припомня, че за да се приложи изключението, свързано със защитата на съдебните производства, за документи, които не са изготвени в рамките на конкретно съдебно производство, е необходимо към момента на приемането на решението за отказ на достъп до исканите документи те да имат релевантна връзка било с висящо производство пред съда на Съюза, за целите на което съответната институция се позовава на изключението, било с висящо производство пред национален съд, при условие че по него възниква въпрос за тълкуването или валидността на акт от правото на Съюза, така че с оглед на контекста на делото отправянето на преюдициално запитване изглежда съвсем реалистично.
Тази съдебна практика обаче се отнася до документи, изготвени от самите институции, а не до документи, изхождащи от държавите членки и предадени на институция, както в настоящия случай. По отношение на документ, съставен от институция, равнопоставеността на страните и възможността на съответната институция да се защити могат да бъдат накърнени само в производството, по което тя е страна, а именно в производството, което по принцип се провежда пред съдилищата на Съюза.
За сметка на това, в случай на документ, произхождащ от държава членка и свързан с висящи производства пред националните юрисдикции, по които държавата е страна, както е в настоящия случай, се взема предвид гаранцията за равнопоставеност на страните в тези национални производства. От това следва, че въпросът дали е реалистично италианските съдилища, сезирани с разглежданите национални производства, да отправят преюдициално запитване, е неотносим.