ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
18 юли 2013 година(1)
„Иск за обезщетение — Явна липса на компетентност — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Незапочване на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — Явна недопустимост“
По дело T‑246/13,
Боряна Стефанова Йосифова, с местожителство в с. Злати Войвода (България), за която се явява Любка Младенова Ценова, адвокат,
ищца,
срещу
Република България,
и
Европейска комисия,
ответници,
с предмет иск, от една страна, за обезщетение на вредите, които ищцата твърди, че е претърпяла поради неотправяне от българските съдилища на преюдициален въпрос до Съда на Европейския съюз във връзка с тълкуването на някои разпоредби от българското данъчно законодателство, както и за установяване на нарушение на задължението на тези съдилища в това отношение, и от друга страна, за установяване на неправомерно незапочване от Комисията на производство по член 258 ДФЕС за установяване на нарушение от Република България на правото на Съюза и на основните права,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н H. Kanninen (докладчик), председател, г‑н G. Berardis и г‑н C. Wetter, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Производство и искания на ищцата
1 С искова молба, подадена в секретариата на Общия съд на 3 май 2013 г., ищцата предявява настоящия иск.
2 Тя иска от Общия съд:
– да се произнесе с решение, че правото на справедлив съдебен процес на ищцата е било нарушено, и да осъди Република България да ѝ заплати справедливо обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди,
– да установи, че Комисията неправомерно не е започнала производство по член 258 ДФЕС срещу Република България,
– да присъди на ищцата направените по делото разноски.
От правна страна
3 Съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато иск или жалба са явно неподсъдни на Общия съд, той може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
4 В настоящия случай Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено с оглед на материалите по преписката и на основание на посочения член реши да се произнесе, без да дава по-нататъшен ход на делото.
5 С иска по настоящото дело ищцата претендира обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяла поради неотправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
6 Компетентността на Общия съд в областта на извъндоговорната отговорност е предвидена в член 268 ДФЕС и член 340, втора и трета алинея ДФЕС, както и в член 188, втора алинея АЕ. Съгласно тези разпоредби Общият съд е компетентен единствено по отношение на исковете за обезщетение на вреди, причинени от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза или от техни служители при изпълнението на задълженията им (в този смисъл вж. Решение на Съда от 23 март 2004 г. по дело Омбудсман/Lamberts, C‑234/02 P, Recueil, стр. I‑2803, точки 49 и 59).
7 В случая извършителят на действията, за които ищцата твърди, че са ѝ причинили вреди, не се явява институция, орган, служба или агенция на Съюза.
8 Ищцата също иска от Общия съд да се произнесе с решение, че правото ѝ на справедлив съдебен процес е било нарушено. В това отношение следва да се напомни, че в процесуалното право на Съюза не съществува правно средство за защита, което да позволява на съда да вземе становище посредством обща декларация по въпрос, чийто предмет надхвърля рамките на спора (Определение на Общия съд от 7 юни 2004 г. по дело Segi и др./Съвет, T‑338/02, Recueil, стр. II‑1647, точка 48) и че предвид предоставената му компетентност Общият съд не е компетентен нито да се произнася по действия на национална юрисдикция (в този смисъл вж. Определение от 14 юни 2007 г. по дело Di Pasquale/Италия, T‑77/07, непубликувано в Сборника), нито да установява евентуално нарушение на член 234, трета алинея ЕО (понастоящем член 267, трета алинея ДФЕС) от същата (Определение на Общия съд от 19 май 2009 г. по дело Delice/Erlangen и Комисия, T‑528/08, непубликувано в Сборника, и Определение от 12 август 2009 г. по дело Molter/Германия, T‑141/09, непубликувано в Сборника, точка 14).
9 Освен това в настоящото дело ищцата иска Общият съд да установи неправомерно бездействие на Комисията, поради това че не е започнала производството, предвидено в член 258 ДФЕС, срещу Република България.
10 В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика не е допустим искът за установяване на неправомерно бездействие, предявен от физическо или юридическо лице, с цел да се установи, че като не е започнала процедура за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка, в нарушение на Договора Комисията не се е произнесла (Решение на Съда от 14 февруари 1989 г. по дело Star Fruit/Комисия, 247/87, Recueil, стр. 291 и Определение на Общия съд от 12 ноември 1996 г. по дело SDDDA/Комисия, T‑47/96, Recueil, стр. II‑1559, точка 41). Всъщност физическите или юридическите лица могат да се позовават на член 265, трета алинея ДФЕС само с цел да се установи, че в нарушение на Договора институция, орган, служба или агенция на Съюза не е приел(а) актове, различни от препоръки и становища, на които тези лица са потенциални адресати или които биха ги засегнали или пряко, или според случая, пряко и лично (вж. по аналогия Решение на Съда от 26 ноември 1996 г. по дело T. Port, C‑68/95, Recueil, стр. I‑6065, точки 58 и 59).
11 В рамките на уреденото в член 258 ДФЕС производство за установяване на неизпълнение на задължения обаче единствените актове, които Комисията може да приеме, са адресирани до държавите членки (Определение на Общия съд от 29 ноември 1994 г. по дело Bernardi/Комисия, T‑479/93 и T‑559/93, Recueil, стр. II‑1115, точка 31 и Определение на Общия съд от 19 февруари 1997 г. по дело Intertronic/Комисия, T‑117/96, Recueil, стр. II‑141, точка 32). Освен това от предвидената в член 258 ДФЕС система следва, че нито мотивираното становище, което представлява само предварителна фаза спрямо евентуалното предявяване пред Съда на иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, нито сезирането на Съда посредством действително предявяване на такъв иск могат да бъдат актове, засягащи пряко физически или юридически лица.
12 Предвид изложените по-горе съображения настоящият иск следва да се отхвърли поради явна липса на компетентност и явна недопустимост, без да е необходимо исковата молба да се връчва на ответниците.
По съдебните разноски
13 Тъй като настоящото определение е прието, преди исковата молба да бъде съобщена на Комисията и преди последната да е направила съдебни разноски, достатъчно е да се определи, че съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник ищцата понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
определи:
1) Отхвърля иска.
2) Ищцата понася направените от нея съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 18 юли 2013 година.
Подписи