Language of document :

Жалба, подадена на 10 септември 2008 г. от Комисия на Европейските общности срещу Решение от 18 юли 2008 г. на Съда на публичната служба по дело F-76/07 Birkhoff/Комисия

(дело T-377/08 P)

Език на производството : немски

Страни

Жалбоподател : Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и B. Eggers)

Друга страна в производството : Gerhard Birkhoff (Weitnau, Германия)

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение на Съда на публичната служба от 8 юли 2008 г. по дело F-76/07, Birkhoff/Комисия,

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Съда на публичната служба и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Жалбата е срещу Решение на Съда на публичната служба от 8 юли 2008 г. по дело F-76/07 за отмяна на приетото по жалба решение на Бюрото за разплащания, с което се отказва възстановяването на разходите за покупка на нова инвалидна количка две години след последната покупка на нова инвалидна количка с мотива, че липсва необходимост тя да бъде заменена.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че в нарушение на действащите разпоредби на общностното право решението дефинира по нов начин свободата на преценка на медицинското лице на институцията и на лекарския съвет, като според това решение само медицински органи, които са независими, могат да се ползват от такава свобода на преценка.

На второ място, с решението се отрича всякакво значение на важните в практиката становища на лекарския съвет при преценката на необходимостта на разходите, като в него се посочва, че този орган изпълнявал само консултативни функции и че неговите становища не се публикували. Според жалбоподателя това противоречи на съдебната практика по Общата уредба на здравното осигуряване на длъжностните лица на Европейските общности в нейната редакция от 22 март 2004 г. Становищата имали освен това статут на оборима презумпция за необходимост на разходите.

Освен това жалбоподателят се оплаква от изопачаване на фактите, съответно от грешка в правната квалификация на фактите и на предмета на спора, както и от нарушение на задължението за мотивиране на съдебното решение, тъй като съществена част от постановеното по жалба решение била обявена за несъществуваща.

____________