Language of document : ECLI:EU:C:2020:328

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. SZPUNAR

представено на 30 април 2020 година(1)

Дело C253/19

MH,

NI

срещу

OJ,

Novo Banco SA

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal da Relação de Guimarães (Апелативен съд Гимараеш, Португалия)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Производство по несъстоятелност —Международна компетентност — Център на основните интереси на длъжника“






I.      Въведение

1.        Понятието „център на основните интереси“ е ключовият камък на системата, въведена с Регламент (ЕО) № 1346/2000(2). Това понятие се съдържа в член 3, параграф 1 от този регламент и се използва като критерий за привръзка, който определя юрисдикциите, компетентни да образуват производство по несъстоятелност срещу даден длъжник. Начинът, по който това понятие следва да се тълкува, е изяснен до голяма степен благодарение на практиката на Съда относно производствата по несъстоятелност срещу юридически лица(3). Съдът обаче все още не е имал повод да разгледа тълкуването на посоченото понятие в контекста на физическите лица, които не упражняват независима стопанска или професионална дейност, които се ползват от свободното движение на хора и на работници.

2.        Регламент № 1346/2000 е отменен с Регламент (ЕС) 2015/848(4), който също използва понятието „център на основните интереси“. В рамките на настоящото дело се поставя следният въпрос: дали свързаната с това понятие практика на Съда, развита в рамките на Регламент № 1346/2000, може да се приложи — и ако да, до каква степен — към производство, образувано срещу физическо лице, което се намира в описаното по-горе положение. Така това дело дава повод на Съда да се произнесе по компетентността в областта на несъстоятелността по отношение на лице, което не извършва независима дейност, като упражнява правото си на свободно движение и запазва имуществото си в държавата членка по предходното си обичайно пребиваване.

II.    Правна уредба

3.        Член 3 от Регламент 2015/848, озаглавен „Международна компетентност“, гласи в параграф 1:

„Компетентни да образуват производството по несъстоятелност са съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника („главно производство по несъстоятелност“). Центърът на основните интереси е мястото, където длъжникът на постоянна основа управлява интересите си и което може да се удостовери от трети лица.

За дружествата и юридическите лица, седалището се презумира за център на основните интереси до доказване на противното. Тази презумпция се прилага само ако мястото на седалището не е преместено в друга държава членка в рамките на период от три месеца преди подаването на искането за образуване на производство по несъстоятелност.

За физическите лица, упражняващи независима стопанска или професионална дейност, основното място на стопанска дейност на лицето се презумира за център на основните интереси до доказване на противното. Тази презумпция се прилага само ако основното място на стопанска дейност на лицето не е преместено в друга държава членка в рамките на период от три месеца преди подаването на искането за образуване на производство по несъстоятелност.

За всяко друго физическо лице мястото на обичайно пребиваване се презумира за център на основните интереси до доказване на противното. Тази презумпция се прилага само ако мястото на обичайно пребиваване не е преместено в друга държава членка в рамките на период от шест месеца преди подаването на искането за образуване на производство по несъстоятелност“.

III. Фактите по спора в главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда

4.        Жалбоподателите са съпрузи и пребивават от 2016 г. в Норфолк (Обединеното кралство), където работят като наети лица. Двамата искат от португалските юрисдикции да бъдат обявени в несъстоятелност. Сезираният първоинстанционен съд обявява, че не притежава международна компетентност да разгледа искането им, тъй като приема, че по силата на член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848 центърът на основните им интереси се намира в мястото на обичайното им пребиваване, тоест в Обединеното кралство.

5.        Жалбоподателите подават жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, като изтъкват, че то се основава на неправилно тълкуване на правилата, прогласени в Регламент 2015/848. В това отношение те твърдят, че доколкото единственият недвижим имот, на който са собственици, се намира в Португалия, където са извършени всички сделки, довели до тяхната неплатежоспособност, центърът на техните основни интереси не е в мястото на обичайното им пребиваване, тоест Обединеното кралство, а в Португалия. Впрочем нямало никаква връзка между мястото на настоящото им пребиваване и фактите, довели до тяхната неплатежоспособност, които били изцяло настъпили в Португалия.

6.        Запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно правилното тълкуване на член 3, параграф 1 от Регламент 2015/848, и по-специално си задава въпроса кои са критериите, които следва да бъдат възприети, за да бъде оборена презумпцията, предвидената в тази разпоредба за физическите лица, които не упражняват независима стопанска или професионална дейност, която предвижда, че за такива лица мястото на обичайно пребиваване на лицето се презумира за център на основните интереси до доказване на противното.

7.        В това отношение тази юрисдикция подчертава, че съображение 30 от този регламент посочва, че когато става дума за физическо лице, което не упражнява независима стопанска или професионална дейност, тази презумпция следва да може да се обори, например ако по-голямата част от активите на длъжника се намират извън територията на държавата членка на обичайното му пребиваване.

8.        При тези условия с акт от 14 февруари 2019 г., постъпил в секретариата на Съда на 26 март 2019 г., запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съгласно Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета, компетентна ли е юрисдикция на държава членка да образува главно производство по несъстоятелност на гражданин, чийто единствен недвижим имот се намира на нейна територия, независимо че обичайното му местопребиваване и семейството му се намират в друга държава членка, в която е заето лице?“.

9.        Писмени становища са представили португалското правителство и Европейската комисия. Тъй като никоя от заинтересованите страни не прави искане за това, Съдът решава да се произнесе без съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

IV.    Анализ

10.      Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска да разбере по същество дали член 3, параграф 1, първа и четвърта алинея от Регламент 2015/848 следва да бъде тълкуван в смисъл, че предвидената в последната алинея презумпция може да бъде оборена в полза на държавата членка, на територията на която се намира единственият недвижим имот на длъжник физическо лице, което не упражнява независима стопанска или професионална дейност. Ако това не е така, тази юрисдикция иска да разбере какви обстоятелства следва да бъдат налице, за да бъде оборена тази презумпция в полза на тази държава членка.

11.      Налага се да отбележа, че в преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция не уточнява разпоредбите на Регламент 2015/848, чието тълкуване е поискано. Въпреки това от преюдициалното запитване ясно следва, че тази юрисдикция изпитва съмнение относно тълкуването на член 3, параграф 1, първа и четвърта алинея от този регламент. Ето защо предлагам преюдициалният въпрос да се разбира в съответствие с формулировката, дадена в точка 10 от настоящото заключение. Всъщност според постоянната съдебна практика, при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Също така може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си(5).

12.      В този контекст съгласно член 3, параграф 1, първа и четвърта алинея от Регламент 2015/848 компетентни да образуват главното производство по несъстоятелност са съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника(6). Що се отнася до физическите лица, които не упражняват независима стопанска или професионална дейност, мястото на тяхното обичайно пребиваване се презумира за център на техните основни интереси до доказване на противното(7). Няма спор, че жалбоподателите попадат в тази категория лица.

13.      Следователно, ако центърът на основните интереси на жалбоподателите съответства на мястото на обичайното им пребиваване, тоест Обединеното кралство, португалските юрисдикции няма да са компетентни да образуват производството по несъстоятелност. За да са компетентни, би трябвало презумпцията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848 да бъде оборена в полза на държавата членка, на чиято територия се намира единственият недвижим имот на жалбоподателите, тоест Португалия. За да бъде даден полезен отговор на преюдициалния въпрос, най-напред е необходимо да се определи при какви обстоятелства може да бъде оборена тази презумпция, а след това да се определи какви елементи трябва да са налице, за да бъдат юрисдикциите на държава членка, различна от държавата членка по обичайното пребиваване, компетентни по силата на член 3, параграф 1, първа алинея от този регламент.

14.      Португалското правителство счита, че притежаването на единствен недвижим имот, намиращ се на територията на друга държава членка, по принцип не може да се счита за достатъчно, за да бъде оборена тази презумпция. Комисията счита, че посочената презумпция може да бъде оборена само ако единственият недвижим имот, собственост на длъжника, се намира в друга държава членка и представлява по-голямата част от неговите активи, както и при превес на фактори, които ясно сочат, че центърът на основните интереси на длъжника се намира в тази държава членка.

15.      В този контекст португалското правителство черпи нашироко вдъхновение от практиката на Съда по регламента, предшестващ Регламент 2015/848, тоест Регламент № 1346/2000, докато Комисията е по-резервирана към възможността тази съдебна практика да бъде приложена към обстоятелствата в настоящия случай. Всъщност Комисията посочва, че за да се определи дали презумпцията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848 може да бъде оборена, следва да се вземе предвид съдебната практика във връзка с Конвенцията относно приложимото право към договорните задължения(8). По същество трябвало да се провери дали съществуват обстоятелства, позволяващи да се приеме, че в дадено положение са налице по-тесни връзки с друга държава членка, различна от посочената в презумпцията.

16.      За да бъде даден полезен отговор на запитващата юрисдикция, ще разгледам най-напред приложимостта на Регламент 2015/848 в главното производство (дял А). След това ще се спра на възможността за прилагане на развитата в контекста на Регламент № 1346/2000 съдебна практика към контекста на Регламент 2015/848 и към обстоятелствата в конкретния случай (дял Б). Накрая ще разгледам дали тези обстоятелства могат да оборят презумпцията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848 и да позволят на португалските юрисдикции да обявят, че са компетентни на основание член 3, параграф 1, първа алинея от този регламент (дял В).

1.      Относно приложимостта на Регламент 2015/848

17.      Запитващата юрисдикция посочва, че за да се определи дали португалските юрисдикции са компетентни да образуват производство по несъстоятелност срещу жалбоподателите, следва да се тълкува Регламент 2015/848.

18.      В това отношение според текста на член 92 от Регламент 2015/848, по принцип той се прилага, считано от 26 юни 2017 г. От друга страна, член 84, параграф 1 от този регламент предвижда, че разпоредбите му се прилагат само за производствата по несъстоятелност, които са образувани от тази дата.

19.      Въпросът дали е следвало да бъде образувано производство по несъстоятелност по искане на жалбоподателите вероятно е възникнал, след като те са се установили да пребивават обичайно в Обединеното кралство, тоест през 2016 г. Следователно не е изключено към подаденото от жалбоподателите пред португалската юрисдикция искане да се прилага Регламент 2015/848, както счита запитващата юрисдикция. Ето защо, предвид липсата на обстоятелства в подкрепа на извода, че Регламент 2015/848 не се прилага към спора в главното производство, и като се има предвид разпределението на задачите между Съда и запитващата юрисдикция, аз считам, че именно този регламент трябва да бъде обект на тълкуване по настоящото дело.

20.      За да бъда изчерпателен, отбелязвам, че съображение 25 от Регламент 2015/848 гласи, че последният се прилага само към производствата по отношение на длъжник, чийто център на основните интереси се намира в Европейския съюз. В своето решение Schmid(9) Съдът потвърждава обвързващия характер на този принцип, който е прогласен в аналогично съображение от Регламент № 1346/2000. От това следва, че обстоятелството, че длъжникът пребивава в държава членка, която не прилага този регламент, или в трета държава, не изключва автоматично приложимостта на този регламент спрямо този длъжник. Във всеки случай към вероятната дата на сезиране на португалската юрисдикция Обединеното кралство не попада в нито една от тези категории. Съображение 87 от Регламент 2015/848 припомня, че Обединеното кралство е участвало в приемането и в прилагането на този регламент(10).

2.      За относимостта на по-ранната съдебна практика по Регламент № 1346/2000 към Регламент 2015/848

21.      В рамките както на Регламент 2015/848, така и на Регламент № 1346/2000, понятието „център на основните интереси“ е използвано като критерий за привръзка в правилото за компетентността по член 3, параграф 1 от тези регламенти, което позволява да бъдат определени юрисдикциите, компетентни да образуват главното производство по несъстоятелност. От друга страна, в Регламент 2015/848, подобно на разрешението, възприето в рамките на предхождащия го регламент, центърът на основните интереси като критерий за привръзка определя косвено правото, приложимо към въпросите, свързани с несъстоятелността(11).

22.      В съдебната практика се приема, че понятието „център на основните интереси“, съдържащо се в член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, има самостоятелно значение и поради това трябва да се тълкува по еднакъв начин и независимо от националните разпоредби(12). Както се установява от точка 21 от настоящото заключение, Регламент 2015/848 възпроизвежда, или поне в основни линии, разрешенията от Регламент № 1346/2000. Ето защо понятието „център на основните интереси“ трябва да продължи да бъде считано за самостоятелно понятие от правото на Съюза.

23.      В този контекст е вярно, наистина, че за разлика от неговия предшественик Регламент 2015/848 не се прилага само към производствата, които водят до частичното или пълното отнемане на имуществото на неплатежоспособния длъжник(13). Въпреки това, като се има предвид приемствеността между тези два регламента, фактът, че материалното приложно поле на Регламент 2015/848 е разширено, не може да промени съществено начина, по който следва да се тълкува понятието „център на основните интереси“. Обстоятелството, че понякога — ако това е предвидено в приложимото право в областта на несъстоятелността — естеството на производството може да се промени в хода му, подкрепя това тълкуване. Всъщност според правилото, наречено „принцип на perpetuatio fori“, това обстоятелство не би трябвало да засегне компетентността на сезираната юрисдикция.

24.      Доколкото обаче Регламент 2015/848 се отнася до физически лица, които не упражняват независима дейност, възприетите разрешения в рамките на този регламент по отношение на уточненията във връзка със смисъла на понятието „център на основните интереси“, както и възприетите в този регламент презумпции могат да породят съмнения относно приложимостта на по-ранната съдебна практика към посочения регламент.

1.      Понятието „център на основните интереси“

25.      Регламент № 1346/2000 не дава определение на понятието „център на основните интереси“. При действието на този регламент обхватът на понятието обаче е пояснен в съображение 13 от посочения регламент, според което „[ц]ентър на основните интереси“ следва да съответства на мястото, на което длъжникът обикновено управлява интересите си и следователно то може да се удостовери от трети лица“. Регламент 2015/848 използва a priori в член 3, параграф 1, първа алинея, второ изречение определението на понятието „център на основните интереси“, включено в съображение 13 от Регламент № 1346/2000.

26.      Изглежда, че съображение 13 от Регламент № 1346/2000 признава връзка между мястото, където длъжникът обикновено управлява интересите си, и факта, че това място може да се удостовери от трети лица. Всъщност това съображение предвижда, че „[център] на основните интереси“ следва да съответства на мястото, на което длъжникът обикновено управлява интересите си и следователно то може да се удостовери от трети лица“(14). За разлика от него, в член 3, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2015/848 не е възпроизведена думата „следователно“(15).

27.      Аз не мисля обаче, че този нюанс може да промени значително начина, по който трябва да се определи мястото на центъра на основните интереси на длъжник, в сравнение с начина, възприет при действието на Регламент № 1346/2000.

28.      Позоваването на мястото, което „следователно може да се удостовери от трети лица“, предполага, че мястото, на което длъжникът обикновено управлява интересите си, трябва да се определя съобразно обективни критерии, което е необходимо, за да може това място да се удостовери от трети лица. В този ред на мисли, в практиката си по Регламент № 1346/2000 Съдът досега приема, че центърът на основните интереси трябва да се определи съобразно обективни критерии, които същевременно могат да се проверят от трети лица(16).

29.      Що се отнася до Регламент 2015/848, прибягването до обективните критерии остава от ключово значение, за да се гарантира, че едно правило за компетентност гарантира правната сигурност и предвидимостта при определяне на компетентната юрисдикция. Тази правна сигурност и тази предвидимост са още по-важни, тъй като, както в рамките на Регламент № 1346/2000, съгласно член 7, параграф 1 от Регламент 2015/848 определянето на компетентната юрисдикция определя приложимото право(17).

30.      От друга страна, друга специфична цел на правилата за компетентността и стълкновителните норми на Регламент 2015/848, обявена в съображение 5 от този регламент, е „да се избягват стимулите за страните да прехвърлят активи или съдебни производства от една държава членка в друга, с цел да са в по-благоприятно правно положение във вреда на кредиторите на несъстоятелността (т.нар. „forum shopping“)“. Прибягването до обективни критерии за определяне на мястото на центъра на основните интереси също позволява да се ограничи прибягването на длъжниците до такива практики.

31.      Предвид гореизложеното, в рамките на Регламент 2015/848, мястото, където длъжникът на постоянна основа управлява интересите си, трябва да може да се определи въз основа на обективни критерии, които могат да бъдат удостоверени от трети лица.

2.      Презумпциите, предвидени в Регламент 2015/848

32.      Законодателят на Съюза не се е ограничил да възпроизведе в Регламент 2015/848 съображение 13 от Регламент № 1346/2000 и да му придаде обвързващ характер. Всъщност, докато Регламент № 1346/2000 предвижда само една презумпция по отношение на дружествата и юридическите лица, член 3, параграф 1, втора—четвърта алинея от Регламент 2015/848 въвежда три различни презумпции, които се прилагат към три категории длъжници, а именно, първо, дружества и юридически лица, второ, физически лица, упражняващи независима стопанска или професионална дейност, и трето, всички останали физически лица.

33.      Нещо повече, законодателят на Съюза въвежда ограничения, чрез които презумпциите по член 3, параграф 1, втора—четвърта алинея от Регламент 2015/848 не се прилагат в периода след преместване на мястото, за което се презумира, че е център на основните интереси. Този период е шестмесечен за физическите лица, които не упражняват независима дейност, и тримесечен за останалите две категории длъжници. Моето мнение е, че тази разлика произтича от факта, че за такова физическо лице е по-лесно да премести презумираното място на своя център на основните интереси. Във всеки случай не изглежда тези ограничения да са относими в контекста на настоящото дело(18).

34.      Презумпцията относно физическите лица, които не упражняват независима дейност, предвидена в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848, се състои в това, че до доказване на противното за център на основните интереси на такова лице се презумира мястото на неговото обичайно пребиваване. Преюдициалният въпрос се отнася точно до този аспект, тоест до това дали с оглед на факта, че единственият недвижим имот на жалбоподателите се намира в Португалия, презумпцията може да бъде оборена в полза на тази държава членка.

35.      В този контекст естеството на презумпциите, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент 2015/848, включително и предвидената в четвърта алинея от тази разпоредба, може да породи съмнения предвид текста на член 4, параграф 1 от този регламент, според който съдът, сезиран с искане за образуване на производство по несъстоятелност, проверява служебно дали е компетентен съгласно член 3 от посочения регламент. Освен това съображение 27 от същия регламент посочва, че „[п]реди да образува производство по несъстоятелност компетентният съд следва да провери служебно дали центърът на основните интереси на длъжника или предприятието на длъжника попада действително в неговата териториална компетентност“.

36.      Прочитът на следващите съображения от Регламент 2015/848 подкрепя тълкуването, че задължението за служебна проверка на въпроса за компетентността е възложено на сезирания съд и когато става въпрос за една от презумпциите, предвидени в член 3, параграф 1 от този регламент. Всъщност, докато съображения 30 и 31 от Регламент 2015/848 се отнасят до презумпциите, съображение 32 от този регламент гласи, че „[п]ри всяко положение, когато обстоятелствата по случая пораждат съмнения относно компетентността на съда, съдът следва да поиска длъжникът да представи допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си и когато това се допуска съгласно приложимото право към производството по несъстоятелност, да даде възможност на кредиторите на длъжника да представят своите становища по въпроса за компетентността“(19).

37.      Да бъде задължена една юрисдикция да провери къде в действителност се намира центърът на основните интереси на длъжник, a priori изглежда трудно съвместимо с концепцията на презумпциите, доколкото по същество те са въведени, за да освободят съда от задължението за проверка на обстоятелствата в конкретния случай.

38.      Изправен срещу това очевидно противоречие, ми се налага да отбележа, че макар Регламент № 1346/2000 да не съдържа разпоредба, аналогична на член 4, параграф 1 от Регламент 2015/848, той все пак предвижда, както Регламент 2015/848, презумпция за центъра на основните интереси, която се отнася до дружествата и юридическите лица.

39.      Това не е попречило на Съда в решение Eurofood IFSC(20) да направи извода, че е присъщо на принципа на взаимното доверие юрисдикцията на държавата членка, сезирана с молба за образуване на главно производство по несъстоятелност, да провери дали е компетентна с оглед на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, тоест да провери дали центърът на основните интереси на длъжника се намира в тази държава членка.

40.      От това следва, че задължението по член 4, параграф 1 от Регламент 2015/848 е било възложено на юрисдикциите на държавите членки още при действието на Регламент № 1346/2000, макар той да съдържа една презумпция относно центъра на основните интереси. Тази презумпция се съдържа и в член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент 2015/848, наред с останалите две презумпции, отнасящи се до физическите лица. Ето защо правната сила на тази презумпция — както и на другите две презумпции по член 3, параграф 1 от Регламент 2015/848 — според мен не се променя спрямо тази на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000.

41.      В този контекст, що се отнася до правната сила на презумпцията в полза на седалището според устройствения акт на дружествата, предвидена в Регламент № 1346/2000, в решение Eurofood IFSC(21) Съдът приема, че тази презумпция може да бъде оборена само ако въз основа на обстоятелства, които са обективни и проверими от третите лица, е възможно да се направи извод, че действителното положение е различно от това, което местонахождението на посоченото седалище според устройствения акт би трябвало да отразява. По този повод Съдът уточнява в това решение, че посочената презумпция може да бъде оборена, когато длъжникът не извършва дейност на територията на държавата, в която е установил своето седалище(22), а в решение Interedil(23) приема, че такъв е случаят и когато централното управление на дружеството не е в седалището му според устройствения акт.

42.      От това аз правя извода, че що се отнася до Регламент 2015/848 и неговите презумпции, включително тази по член 3, параграф 1, четвърта алинея, презумираното място на центъра на основните интереси представлява и отправна точка за проверката, извършвана съгласно член 4, параграф 1 от този регламент. В рамките на тази проверка юрисдикцията, сезирана с искане за образуване на производство по несъстоятелност, извършва анализ на всички относими обстоятелства, за да се увери, че презумпцията, въведена в полза на мястото на обичайното пребиваване, не е оборена(24). Тази презумпция може да бъде оборена само когато тези обстоятелства, установени въз основа на критериите, които следва да бъдат възприети по отношение на физическо лице, което не упражнява независима дейност, позволяват да се направи извод, че действителното положение е различно от това, което мястото на обичайното пребиваване би трябвало да отразява.

43.      Ето защо е необходимо да се провери какво би трябвало да отразява обичайното пребиваване като презумиран център на основните интереси, а след това да бъдат идентифицирани критериите, които позволяват да се направи извод за действително положение, което се различава от резултата от тази проверка.

3.      За прилагането на по-ранната съдебна практика по Регламент № 1346/2000 към физическите лица, които не упражняват независима дейност

1.      Обичайното пребиваване като презумиран център на основните интереси

44.      Запитващата юрисдикция посочва, че жалбоподателите са се установили да пребивават обичайно в Обединеното кралство. Без да имам за цел да определя дали това обстоятелство съответства на понятието „обичайно пребиваване“ по смисъла на член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848, отбелязвам, че този регламент не дава определение на това понятие. Доколкото нищо не сочи, че законодателят е възнамерявал да препрати към националното право при определяне на мястото на обичайното пребиваване, следва да се приеме, че понятието „обичайно пребиваване“ е самостоятелно понятие от правото на Съюза.

45.      Наистина, това понятие е разглеждано в практиката на Съда, по-специално във връзка с Регламент (ЕО) № 2201/2003(25), в рамките на който става въпрос за обичайното пребиваване на дете. Въпреки това ми се струва, че критериите, използвани за определяне на обичайното местопребиваване при действието на този регламент, не могат да бъдат приложени към Регламент 2015/848, за да се определят причините, поради които обичайното пребиваване се презумира за център на основните интереси на длъжника. В този контекст е необходимо да се даде предимство не на елементите, които се отнасят до социалното или семейното положение(26), а на тези, които се отнасят до имущественото положение на даден длъжник(27).

46.      Всъщност в рамките на Регламент 2015/848 мястото на обичайното пребиваване е презумираното място, на което се намира центърът на основните интереси на даден длъжник, като това място следва също така — или дори най-вече — да отговаря на критериите, прогласени в член 3, параграф 1, първа алинея, второ изречение от този регламент, тоест да съответства на мястото, където длъжникът на постоянна основа управлява интересите си и което може да се удостовери от трети лица. Социалното или семейното положение на длъжника не е елемент, който лесно може да се удостовери от трети лица. Наистина, нещата са различни при междуличностните отношения, които имат икономически последствия, например съпружеската връзка или връзката между членовете на едно домакинство. Такива връзки могат да окажат влияние върху имущественото положение на длъжника, и по-специално да му повлияят да сключи сделки с трети лица. Въпреки това аз считам, че такива връзки трябва да бъдат взети предвид не заради тяхната субективна важност за даден длъжник, а заради икономически последствия от тях. В контекста на определяне на компетентните юрисдикции според мястото на центъра на основните интереси, отношението между дружество майка и неговото дъщерно дружество се различава ясно от отношението между лица, които са свързани с родствени връзки. При физическо лице, което не упражнява независима дейност, границата между неговото икономическо и неговото семейно положение се размива, докато при дружествата този въпрос не стои.

47.      Това тълкуване се подкрепя от прочита на доклада на M. Virgós и E. Schmit(28), който общоприето се счита за източник на полезни насоки във връзка с тълкуването на Регламент № 1346/2000, а следователно и на Регламент 2015/848.

48.      В точка 75 от този доклад авторите обясняват в текст, формулиран подобно на текста на съображение 13 от Регламент № 1346/2000 и на член 3, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2015/848, че концепцията за „център на основните интереси“ следва да се тълкува като определяща мястото, на което длъжникът обикновено управлява интересите си и което следователно може да се удостовери от трети лица. Тези автори добавят, че използването на термина „интереси“ показва намерението да бъдат обхванати не само търговските, производствените и професионалните дейности, но и всички икономически дейности като цяло, така че да бъдат обхванати и дейностите на частноправните лица, и по-специално тези на потребителите. Така, дори когато става въпрос за физически лица, които не упражняват независима дейност („потребителите“), не са посочени интереси, различни от тези от икономическо естество. Центърът на икономическите интереси трябва да бъде определен главно въз основа на обстоятелствата, които се отнасят към тези интереси.

49.      Предвид гореизложеното, аз считам, че действителното положение се различава от положението, което мястото на обичайното пребиваване би трябвало да отразява, когато обичайното пребиваване не изпълнява своята роля на място на вземане на икономическите решения на даден длъжник, на място, където се получава и се разходва по-голямата част от неговите доходи, или на място, където се намира по-голямата част от неговите активи. При такива обстоятелства презумпцията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848 може да бъде оборена.

50.      В този контекст запитващата юрисдикция следва да провери дали единственият недвижим имот на жалбоподателите, който се намира в Португалия, представлява по-голямата част от техните активи. Ако това е така, презумпцията на член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848 може да бъде оборена и тази юрисдикция следва да определи дали това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че центърът на основните интереси на жалбоподателите се намира в тази държава членка.

51.      Така остава само да се определят обстоятелствата, които могат да оборят тази презумпция в полза на държавата членка, в която се намира единственият недвижим имот на длъжника.

2.      Обстоятелствата, които могат да оборят презумпцията

52.      Като се позовава на решението Interedil(29), португалското правителство твърди, че при физическите лица центърът на техните основни интереси съответства на мястото, където се намира по-голямата част от тяхното имущество, или на мястото, където се намират повечето техни икономически, социални и семейни връзки, въз основа на обща преценка и като се вземе предвид гледната точка на настоящите или потенциалните кредитори. В този ред на мисли, от своя страна доктрината посочва, че сезираната юрисдикция взема предвид множество критерии като наличието на договор за наем или титул за собственост, размера на жилището, потреблението на електроенергия, режийните разноски, присъствието на семейството на място или отсъствието им, трудовия договор, познанията по езика или местонахождението на дълговете и на авоарите на лицето(30).

53.      Гореизложените съображения, свързани с обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни при проверката по член 4, параграф 1 от Регламент 2015/848, според мен изискват някои важни уточнения.

54.      Първо, вярно е, че чрез обясненията, изложени в съображение 30 от този регламент, законодателят на Съюза е уточнил презумпциите, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент 2015/848, включително тази за физическите лица, които не упражняват независима дейност. Това съображение гласи по-специално че „[к]огато става дума за [такова] физическо лице […], тази презумпция следва да може да се обори, например когато по-голямата част от активите на длъжника се намират извън територията на държавата членка на обичайното му пребиваване“(31). Като се позовават на този пасаж, жалбоподателите изтъкват, че в случая той възлага на португалските юрисдикции компетентността за разглеждане на подаденото от тях искане.

55.      Въпреки това, както подчертават португалското правителство и Комисията, предвидените в това съображение положения са само пример за положенията, при които е възможно („следва да може“) презумпцията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848 да бъде оборена(32). Обратно, самият факт, че обстоятелствата, посочени в това съображение, са налице, не води до автоматично оборване на презумпцията в полза на дадена държава членка. От това следва, че местонахождението на активите на длъжника е един от елементите, които трябва да бъдат взети предвид при проверката дали презумпцията може да бъде оборена в полза на дадена държава членка или не.

56.      Всъщност, ако се приеме, че един-единствен недвижим имот е в състояние да премести центъра на основните интереси, това би било в противоречие с една от целите на Регламент 2015/848, а именно да се възпрепятства явлението „forum shopping“. В същия контекст следва да се имат предвид последствията от тълкуването, че презумпцията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848 би трябвало да бъде оборена в полза на държавата, на чиято територия се намира единственият недвижим имот на длъжника. Всъщност, когато става въпрос за лице, чието обичайно пребиваване е в една държава членка, където то е заето лице, но притежава недвижим имот в трета държава, това тълкуване би имало за последица, че юрисдикциите на държавите членки няма да бъдат компетентни да образуват производство по несъстоятелност(33).

57.      Второ, от текста на член 3, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2015/848, във връзка с четвъртата алинея от тази разпоредба, и като бъде взета предвид спецификата на положението на физическите лица, които не упражняват независима дейност, могат да бъдат изведени полезни насоки.

58.      От една страна, от това, че съгласно член 3, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2015/848 центърът на основните интереси е мястото, където длъжникът на постоянна основа управлява интересите си, може да се направи извод, че това място трябва да се характеризира с достатъчна стабилност(34). Както се установява от точка 31 от настоящото заключение, фактът, че става въпрос за постоянен център на управление на интересите, трябва да се установи въз основа на обективни елементи, които могат да бъдат удостоверени от трети лица.

59.      От друга страна, също от текста на член 3, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2015/848 следва, че мястото, където длъжникът на постоянна основа управлява интересите си, трябва да може да се удостовери от трети лица, на свой ред предполага, че в този контекст е определящо възприятието, създадено от всички обективни елементи(35).

60.      Вярно е наистина, че терминът „трети лица“ е изключително широко понятие. Съображение 28 от Регламент 2015/848 пояснява, че „[к]огато се определя дали центърът на основните интереси на длъжника може да се удостовери от трети лица, следва да се отдели специално внимание на кредиторите и тяхното становище относно мястото на управление на интересите на длъжника“(36). От друга страна, в решение Interedil(37), Съдът посочва, че изискването за обективност и възможността за проверка, на които се позовава съображение 13 от Регламент № 1346/2000, са налице, когато конкретните обстоятелства, които са взети предвид, за да се установи мястото, където дружеството длъжник обикновено управлява интересите си, са придобили публичност или поне са били достатъчно прозрачни, за да могат третите лица, и по-специално кредиторите на това дружество, да се запознаят с тях.

61.      В този контекст е важно да се отбележи, че така както е формулиран, преюдициалният въпрос се позовава единствено на обстоятелството, че длъжникът е собственик на недвижим имот, намиращ се в държава членка, различна от тази на обичайното му пребиваване, където той работи като заето лице. Въпреки това от преюдициалното запитване се установява, че пред запитващата юрисдикция жалбоподателите по-конкретно твърдят още че в Португалия са извършени всички сделки и са сключени всички договори, довели до тяхната неплатежоспособност.

62.      Като се има предвид това, доколкото става въпрос за физически лица, които не упражняват независима дейност, аз мисля, че не е уместно да се придава решаващо значение на общото впечатление, което положението на даден длъжник е създало преди това у неговите кредитори.

63.      Всъщност мобилността на тези лица в Съюза е значителна. Техните кредитори винаги могат да предвидят преместването на центъра на интересите на даден длъжник, а според съображение 27 от Регламент 2015/848 центърът на основните интереси или предприятието на длъжника трябва действително да попада в териториалния обхват на юрисдикция, която е компетентна да разгледа искането за образуване на главно производство по несъстоятелност. От друга страна, този регламент предвижда достатъчно гаранции, които имат за цел да предотвратят измама или злоупотреба чрез търсене на най-благоприятната юрисдикция. Следователно, без да се засяга прилагането на тези гаранции, когато е подадено такова искане, значение следва да бъде придадено най-вече на обективните елементи, които могат да бъдат удостоверени от трети лица (настоящи и потенциални кредитори).

4.      Заключителни съображения

64.      В обобщение на моя анализ, презумпцията, предвидена в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848, може да бъде оборена, когато мястото на обичайното пребиваване на физическо лице, което не упражнява независима дейност, не изпълнява своята роля на място на вземане на икономически решения от длъжника, на място, където се получават и разходват по-голямата част от неговите доходи, или на място, където се намира по-голямата част от неговите активи. Въпреки това тази презумпция не може да бъде оборена в полза на държавата, на чиято територия се намира единственият недвижим имот, ако липсват други елементи, които да сочат, че центърът на основните интереси на този длъжник се намира в тази държава членка. Това обстоятелство може да бъде установено въз основа на обективни елементи, свързани с икономическите интереси на този длъжник, които могат да бъдат удостоверени от трети лица (настоящи и потенциални кредитори).

V.      Заключение

65.      По тези съображения предлагам на Съда да даде следния отговор на преюдициалния въпрос, отправен от Tribunal da Relação de Guimarães (Апелативен съд Гимараеш, Португалия):

„Член 3, параграф 1, първа и четвърта алинея от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност следва да бъде тълкуван в смисъл, че презумпцията, че мястото на обичайно пребиваване на длъжник физическо лице, което не упражнява независима дейност, се презумира за център на основните му интереси, може да бъде оборена, когато мястото на обичайно пребиваване не изпълнява своята роля на място на вземане на икономическите решения на длъжника, на място, където се получава и се разходва по-голямата част от неговите доходи, или на място, където се намира по-голямата част от неговите активи.

Въпреки това тази презумпция не може да бъде оборена в полза на държавата, на чиято територия се намира единственият недвижим имот на длъжника, ако липсват други елементи, които да сочат, че центърът на неговите основни интереси се намира в тази държава членка. Това обстоятелство може да бъде установено въз основа на обективни елементи, свързани с икономическите интереси на този длъжник, които могат да бъдат удостоверени от трети лица (настоящи и потенциални кредитори)“.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Регламент на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).


3      Вж. решения от 2 май 2006 г., Eurofood IFSC (C‑341/04, EU:C:2006:281), от 20 октомври 2011 г., Interedil (C‑396/09, EU:C:2011:671), и от 15 декември 2011 г., Rastelli Davide и C. (C‑191/10, EU:C:2011:838).


4      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 141, 2015 г., стр. 19 и поправка в ОВ L 349, 2016 г., стр. 9).


5      Вж. например решения от 7 септември 2017 г., Neto de Sousa (C‑506/16, EU:C:2017:642, т. 23), и от 26 октомври 2017 г., Aqua Pro (C‑407/16, EU:C:2017:817, т. 26).


6      Вж. член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент 2015/848.


7      Вж. член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент 2015/848.


8      Конвенция, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 266, 1980 г., стр. 1).


9      Вж. решение от 16 януари 2014 г. (C‑328/12, EU:C:2014:6, т. 21).


10      Следователно оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза по принцип не е пречка португалските юрисдикции да разгледат искането на жалбоподателите.


11      Член 7, параграф 1 от Регламент 2015/848 гласи, че „[а]ко настоящият регламент не предвижда друго, приложимото право към производството по несъстоятелност и последиците от него е правото на държавата членка, на чиято територия е образувано производството“.


12      Вж. решения от 2 май 2006 г., Eurofood IFSC (C‑341/04, EU:C:2006:281, т. 31), от 20 октомври 2011 г., Interedil (C‑396/09, EU:C:2011:671, т. 43), и от 15 декември 2011 г., Rastelli Davide e C. (C‑191/10, EU:C:2011:838, т. 31).


13      Регламент 2015/848 обхваща производства, водени с цел спасителни мерки, уреждане на дълг или оздравяване, както и предхождащи несъстоятелността производства. Вж. моето заключение по дело А (C‑716/17, EU:C:2019:262, т. 25). Вж. още Hess, B., P. Oberhammer, S. Bariatti, Ch. Koller, B. Laukemann, M. Requejo Isidro, F.C. Villata (еd.). The Implementation of the New Insolvency Regulation: Improving Cooperation and Mutual Trust. Nomos, Baden-Baden, 2017, p. 52; Sautonie-Laguionie, L. L’extension du champ d’application du règlement (UE) n° 2015/848 par une définition vaste des „procédures d’insolvabilité“. — In: Le nouveau droit européen des faillites internationales. Cotiga-Raccah, A., L. Sautonie-Laguionie (ed.), Bruylant, Bruxelles, 2018, p. 66 sq.


14      Курсивът е мой.


15      Вж. Andrianesis, A.P. The Opening of Multijurisdictional Insolvencies Through the Prism of the Recast Regulation 848/2015. — In: European Company Lawl, 2017, vol.14(1), p. 9; Mucciarelli, F.M. Private International Law Rules in the Insolvency Regulation Recast: A Reform or a Restatement of the Status Quo? — In: European Company Law, 2016, vol. 1, 14—15; Vallens, J.L. Le règlement (UE) n° 2015/848 du 20 mai 2015: une avancée significative du droit européen de l’insolvabilité. — Revue Lamy Droit des Affaires, 2015, No. 106, p. 18.


16      Вж. решения от 2 май 2006 г., Eurofood IFSC (C‑341/04, EU:C:2006:281, т. 33), и от 20 октомври 2011 г., Interedil (C‑396/09, EU:C:2011:671, т. 49). Вж. още определение от 24 май 2016 г., Leonmobili и Leone (C‑353/15, непубликувано, EU:C:2016:374, т. 33 и цитираната съдебна практика).


17      Вж. по аналогия решение от 2 май 2006 г., Eurofood IFSC (C‑341/04, EU:C:2006:281, т. 33), което се отнася до Регламент № 1346/2000. Всъщност основната цел на стълкновителните норми е да осигурят предвидимостта по отношение на приложимото право за преценката на дадено фактическо положение и тогава, когато става въпрос за прилагане на правото на държавата на сезирания съд. Вж. по-специално моето заключение по дело КР (C‑83/17, EU:C:2018:46, т. 81).


18      Няма спор, че от 2016 г. жалбоподателите пребивават обичайно в Обединеното кралство. Освен това, както се установява от точка 18 от настоящото заключение, за да може Регламент 2015/848 да се прилага спрямо главното производство, датата на образуване на производството по несъстоятелност не може да бъде преди 26 юни 2017 г. Във всеки случай формулировката, използвана от запитващата юрисдикция във въпроса, предполага, че тази юрисдикция изключва възможността да откаже прилагането на презумпцията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от този регламент заради преместването на обичайното пребиваване на жалбоподателите в рамките на шестмесечния период.


19      Курсивът е мой.


20      Вж. решение от 2 май 2006 г. (C‑341/04, EU:C:2006:281, т. 41). Що се отнася до последствията от това тълкуване, вж. Van Calster, G. European Private International Law. Hart Publishing, Oxford, Portland, 2016, p. 298.


21      Вж. решение от 2 май 2006 г., Eurofood IFSC (C‑341/04, EU:C:2006:281, т. 34).


22      Вж. решение от 2 май 2006 г., Eurofood IFSC (C‑341/04, EU:C:2006:281, т. 35).


23      Решение от 20 октомври 2011 г., Interedil (C‑396/09, EU:C:2011:671, т. 51).


24      Вж. в този смисъл Cuniberti, G., P. Nabet, M. Raimon. Droit européen de l’insolvabilité. Règlement (UE) 2015/848 du 20 mai 2015 relatif aux procédures d’insolvabilité. LGDJ., Issy-les-Moulineaux, 2017, p. 116, pt. 197.


25      Регламент на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, т. 6, стр. 183).


26      Вж. а contrario решение от 22 декември 2010 г., Mercredi (C‑497/10 PPU, EU:C:2010:829, т. 47 и 48).


27      Вж. Jault-Seseke, F. Le règlement 2015/848: le vin nouveau et les vieilles outres. — In: Revue critique de droit international privé. 2016, pt. 27.


28      Доклад на M. Virgós и E. Schmit от 3 май 1996 г. към Конвенцията относно производството по несъстоятелност (документ на Съвета на Европейския съюз 6500/96, DRS 8 (CFC), окончателният вариант на пълния текст на английски език се съдържа в Moss, G., I. F. Fletcher, S. Isaacs. The EC Regulation on Insolvency proceedings.A Commentary and Annotated Guide. 2. ed., Oxford University Press, Oxford, 2009, p. 381 sq.


29      Решение от 20 октомври 2011 г. (C‑396/09, EU:C:2011:671, т. 52).


30      Вж. Cuniberti, G., P. Nabet, M. Raimon, op. cit, p. 76, pt. 145.


31      Наистина съображение 30 от Регламент 2015/848 посочва и второ положение, което позволява да бъде оборена презумпцията, а именно когато „може да се установи, че основната причина за преместването на длъжника е била да подаде искане за образуване на производство по несъстоятелност в новата юрисдикция и когато такова искане би накърнило съществено интересите на кредиторите, които са имали отношения с длъжника преди преместването“. Въпреки това жалбоподателите не са упрекнати, че са преместили обичайното си пребиваване с такова намерение, и във всеки случай изглежда, че запитващата юрисдикция няма предвид тази хипотеза.


32      Вж. още точка 49 от настоящото заключение.


33      Вж. точка 20 от настоящото заключение.


34      Fabriès-Lecéa, E. Règlement (UE) n° 2015/848 du 20 mai 2015 relatif aux procédures d’insolvabilité. Commentaire article par article. Sautonie-Laguionie, L. (ed.), Société de législation comparée, Paris, 2015, p. 61.


35      Вж. в този смисъл, във връзка с обстоятелството, че центърът на основните интереси трябва да може да се удостовери от трети лица, Jault-Seseke, F., op. cit.


36      Курсивът е мой.


37      Решение от 20 октомври 2011 г. (C‑396/09, EU:C:2011:671, т. 49).