Дело T-409/09

Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE

срещу

Европейска комисия

„Извъндоговорна отговорност — Обществени поръчки за услуги — Отхвърляне на офертата на оферент — Отмяна на решението с решение на Общия съд — Погасителна давност — Срокове поради отдалеченост — Иск, който частично е недопустим и частично е явно лишен от всякакво правно основание“

Резюме на определението

1.      Иск за обезщетение — Извъндоговорна отговорност — Давностен срок

(член 46 от Статута на Съда; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Действителна и сигурна вреда, причинена от незаконосъобразен акт — Понятие — Пропусната възможност — Включване — Условия

(член 288 ЕО)

3.      Иск за обезщетение — Извъндоговорна отговорност — Давностен срок — Начален момент

(член 46 от Статута на Съда)

4.      Обществени поръчки на Европейския съюз — Извъндоговорна отговорност на Съюза — Давностен срок — Начален момент

(член 46 от Статута на Съда)

1.      Срокът поради отдалеченост се отнася само до процесуалните срокове, а не до давностния срок, изтичането на който води до погасяване на иска за извъндоговорна отговорност и който следователно не се удължава с никакъв срок поради отдалеченост. В това отношение нормите за давност, които уреждат исковете за извъндоговорна отговорност на Съюза, се основават на строго обективни критерии, тъй като в противен случай би бил нарушен принципът на правната сигурност, на който именно се основават този норми.

Така процесуалните срокове, като срока за подаване на иск или жалба, и петгодишният давностен срок за погасяване на иска за извъндоговорна отговорност срещу Съюза са по своето естество различни срокове. Всъщност сроковете за подаване на искове или жалби са абсолютни процесуални предпоставки и тяхното прилагане не зависи от преценката на страните в процеса и на съда, тъй като те са установени, за да се осигури яснота и сигурност на правните положения. Следователно съдът на Съюза трябва да разгледа дори служебно дали искът или жалбата действително е подаден(а) в определените срокове. За сметка на това съдът не може да се позове служебно на правното основание, изведено от погасяването по давност на иска за извъндоговорна отговорност.

От друга страна, давностният срок се прекъсва само с предявяването на иск пред съда на Съюза или ако преди образуването на това производство е предявена претенция от увреденото лице пред компетентната институция. В последния случай давностният срок се прекъсва само ако претенцията е последвана от иск в срока, определен съгласно член 230 ЕО или член 232 ЕО, в зависимост от случая.

Във всички случаи при изчисляването на давностния срок не се прави разграничение в зависимост от това дали причината за прекъсването на този срок е предявяването на иск или на претенция преди образуването на това производство. Прилагането обаче в това отношение на срока за отдалеченост би имало за последица изтичане на погасителната давност след различен период от време, в зависимост от това дали увреденото лице е избрало да се обърне пряко към съда на Съюза или преди това към компетентната институция. Такова разграничение, което не е предвидено в Статута на Съда, би поставило изтичането на давностния срок в зависимост от фактор, който не е обективен, и освен това би имало за последица да насърчи по-скоро уреждането на споровете по съдебен ред, отколкото търсенето на разрешения по взаимно съгласие.

(вж. точки 46, 56 и 75—78)

2.      За да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, трябва да са изпълнени кумулативно определени условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда.

Не е налице едно от тези условия, когато не е възможно да се установи наличието на каквато и да било причинно-следствена връзка между неправомерното отхвърляне на офертата, представена от оферент при първата тръжна процедура, и вредата, която той е претърпял поради лишаването от възможност да му бъдат възложени други обществени поръчки в рамките на процедури, свързани с първата обществена поръчка.

Във всеки случай лишаването от възможността да му бъде възложена следващата обществена поръчка, може да се счита за действителна и сигурна вреда единствено в хипотезата, при която, в отсъствие на неправомерно поведение от страна на Комисията, не би имало съмнение, че на съответното предприятие е щяла да бъде възложена първата обществена поръчка. При система на процедури за възлагане на обществени поръчки обаче възлагащият орган разполага със значително право на преценка при вземането на решение за възлагане на обществена поръчка.

(вж. точки 47, 83—87)

3.      Давностният срок започва да тече, когато са изпълнени всички условия за възникване на задължението за поправяне на вреди, и по-специално когато подлежащата на поправяне вреда се конкретизира. По-конкретно в споровете, породени от индивидуални актове, давностният срок започва да тече от момента, в който тези актове произведат действие по отношение на лицата, които са техни адресати.

Узнаването с точност и с подробности на фактите по случая от страна на увреденото лице не е от значение, тъй като узнаването на фактите не е изброено сред елементите, които трябва да са налице, за да започне да тече давностният срок.

В противен случай обаче би се стигнало до объркване между процесуалния критерий относно започването на давностния срок и констатацията за съществуването на условия за търсене на отговорност, която в крайна сметка може само да бъде направена от съда, сезиран за целите на окончателната преценка на спора по същество. В крайна сметка възпрепятстването на възможността давностният срок на иска за извъндоговорна отговорност на Съюза да започне да тече, докато страната, която твърди, че е увредена, не стигне лично до убеждението за претърпяна вреда, има за последица промяна на момента на погасяване на посочения иск в зависимост от индивидуалното възприятие, което може да има всяка страна за съществуването на вредата, а това е в противоречие с изискването за правна сигурност, необходима при прилагането на давностните срокове.

(вж. точки 48, 50, 62 и 64)

4.      Условието за наличието на сигурна вреда е изпълнено, щом като вредата е неизбежна и предвидима с достатъчна сигурност, дори ако все още тя не може да бъде изчислена с точност, и давността може да започне да тече едва от момента на действителното настъпване на паричната загуба. За началния момент, от който започва да тече давностният срок, е без значение дали неправомерното поведение на Общността е установено със съдебно решение.

В рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка обаче произтичащите за отстранения кандидат вреди от неполучаването на обществената поръчка и от лишаването от възможност за получаването ѝ следват пряко и незабавно от решението за отхвърляне на неговата оферта, независимо от бъдещото подписване на конкретен договор между общностната институция и спечелилия кандидат, както и от мотивите за това отхвърляне.

По този начин отхвърлянето на офертата представлява събитието, което обуславя иска за установяване на отговорност в областта на обществените поръчки, и конкретизира вредите, за които се твърди, че са претърпени от отхвърления оферент. Следователно давностният срок започва да тече от деня, в който отхвърленият оферент е лично уведомен за отхвърлянето на неговата оферта. В това отношение датата на публикуването на обявлението за възлагане на обществената поръчка в Официален вестник не е от значение.

(вж. точки 52, 61, 66, 68 и 70)