Жалба, подадена на 16 юни 2014 г. — Fujikura/Комисия

(Дело T-451/14)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fujikura Ltd (Токио, Япония) (представител: L. Gyselen, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да намали размера на глобата, която му е наложена с член 2, буква o) от решението за прякото му участие в картела между 18 февруари 1999 г. и 30 септември 2001 г.,

да отмени член 2, буква п) от решението в частта, с която Fujikura е прието за солидарно отговорно за плащане на глобата, наложена на Viscas за периода от 1 януари 2005 г. до 28 януари 2009 г.,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първото основание е, че Комисията неправилно включила независимите продажби на компаниите — майки на Viscas, за 2004 г. в стойността на продажбите, използвана за определяне на основния размер на глобата. Жалбоподателят твърди, че е участвал в предполагаемия картел само до 30 септември 2001 г. и че независимите му продажби през 2004 г. не са част от картела.

Второто основание е, че Комисията нарушила принципа на пропорционалност, като при определяне на размера на глобата не отчела в достатъчна степен ограничената тежест на японските предприятия в картела. Жалбоподателят твърди, че тъй като се е сблъскал със значителни пречки за навлизане на пазара в Европа, поетото от него задължение да не се конкурира в Европейското икономическо пространство (ЕИП) е било без значение за ефективността на споразуменията между европейските доставчици за разпределяне на клиентите в ЕИП. Ето защо Комисията трябвало при определяне на глобите, наложени на жалбоподателя (или на други доставчици от Азия), да приложи коефициент на тежест, съществено различен от този за Европейските доставчици.Третото основание е, че Комисията неправило приела, че жалбоподателят като дружество майка отговаря за плащане на глобата, наложена на Viscas и за периода след 1 януари 2005 г. Жалбоподателят твърди, че когато Viscas е започнало да функционира пълноценно като съвместно предприятие през януари 2005 г., правните връзки (напр. отчитане), организационните връзки (напр. командироване на членове на съвета на директорите на пълно работно време) и икономическите връзки (напр. гарантиране на кредити) между Viscas и жалбоподателя са станали прекалено слаби, за да може Комисията да заключи, че жалбоподателят е продължил да упражнява решаващо влияние върху Viscas през периода на нарушението между януари 2005 г. и януари 2009 г.