Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. EMILIOU
представено на 18 януари 2024 година (1)
Дело C-766/21 P
Европейски парламент
срещу
Axa Assurances Luxembourg SA,
Bâloise Assurances Luxembourg SA,
La Luxembourgeoise SA,
Nationale-Nederlanden Schadeverzekering Maatschappij NV
(Обжалване — Член 272 ДФЕС — Арбитражна клауза в договор, сключен от Европейския съюз — Член 123 от Процедурния правилник на Общия съд — Ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие — Съдебно решение, постановено в отсъствието на ответника — Молба за отмяна на съдебно решение, постановено в отсъствието на ответника — Член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз — Членове 172 и 176 от Процедурния правилник на Съда — Писмен отговор на жалба — Насрещна жалба — Грешка при тълкуването — Непълни и противоречиви мотиви)
I. Въведение
1. Текстовете, уреждащи производството пред съдилищата на Съюза, приличат на железопътна система. Всеки коловоз представлява процесуален маршрут, а влаковете, които се движат по тези коловози, символизират делата, които се разглеждат в съответната съдебна институция. В хода на развитието на делото процесуалните правила служат като железопътна сигнализация, която гарантира, че делото се движи по въпросния маршрут към крайната си цел.
2. Въпреки това, подобно на пътуването с влак, съдебното пътешествие на дадено дело може да се изправи пред разклонения. Обжалване, насрещна жалба и други подобни процедури могат да променят посоката на делото, повеждайки го по алтернативен маршрут до крайната цел, като през цялото време се спазват установените процесуални правила. В този смисъл, както влакът разчита на гладко функционираща железопътна мрежа, така и съдебните дела зависят от точно определени процесуални правила, за да се гарантира тяхното справедливо и правилно разрешаване.
3. Настоящото дело обхваща тези разсъждения.
4. С жалбата си Европейският парламент иска от Съда да отмени частично решението на Общия съд по дело Парламент/Axa Assurances Luxembourg и др.(2), с което Общият съд е отхвърлил в по-голямата си част искането му за възстановяване на разходите, направени вследствие на щетите от вода, причинени на сградата Konrad Adenauer (наричана по-нататък „KAD“) в град Люксембург (Люксембург) през май 2016 г.
5. Същевременно по настоящото дело е представена насрещна жалба от един от ответниците в първоинстанционното производство — Nationale-Nederlanden Schadeverzekering Maatschappij NV (наричано по-нататък „NN“) — с която се иска отмяна на (други части) на обжалваното решение, доколкото Общият съд го е осъдил задочно да възстанови на Парламента част от претендираните съдебни разноски, както и законната лихва за забава.
6. По искане на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи върху насрещната жалба, представена от NN. Особеностите на това дело обаче дават възможност на Съда да внесе по-голяма яснота относно някои особености на производството, в което не е участвал ответникът, което е още по-важно в настоящия случай, тъй като според мен в това отношение Общият съд е допуснал грешка при прилагането на съответните правила. В този смисъл настоящото заключение ще се занимае и с тези въпроси.
II. Правна рамка
А. Статут на Съда на Европейския съюз
7. Член 41 от Статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът“) гласи:
„Ако ответната страна, след като е била надлежно призована, не представи писмената си защита, решението се постановява в нейно отсъствие. В срок от един месец от съобщаването на това решение срещу него може да се подаде възражение. […]“
8. В съответствие с член 56 от Статута:
„Окончателните решения […] подлежат на обжалване пред Съда в срок от два месеца от съобщаване на решението.
Жалбата може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени. […]“
Б. Процедурен правилник на Съда
9. Член 172 от Процедурния правилник на Съда (наричан по-нататък „ППС“), озаглавен „Страни, които могат да подадат писмен отговор“, предвижда, че „всяка страна по съответното дело пред Общия съд, която има интерес от уважаване или отхвърляне на жалбата, може да представи писмен отговор в двумесечен срок от връчването на жалбата. […]“
10. Член 176 от ППС урежда насрещната жалба. Съгласно параграф 1 „страните, посочени в член 172 от [ППС], могат да представят насрещна жалба в същия срок като предвидения за представянето на писмен отговор“. В това отношение в съответствие с член 178, параграф 1 от ППС исканията в насрещната жалба са за отмяна, изцяло или частично, на съдебния акт на Общия съд.
В. Процедурен правилник на Общия съд
11. В съответствие с член 123 от Процедурния правилник на Общия съд (наричан по-нататък „ППОС“), озаглавен „Съдебни решения, постановени в отсъствието на ответника“:
„1. Когато Общият съд установи, че след редовно връчване на исковата молба или жалбата ответникът не е представил отговор във формата или в [предвидения] срок […] ищецът или жалбоподателят може в определен от председателя срок да поиска от Общия съд да уважи исканията му.
2. Ответникът не участва в производството, което се провежда в негово отсъствие, и процесуалните актове не му се връчват, с изключение на съдебния акт, с който се слага край на производството.
3. В съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника, Общият съд уважава исканията на ищеца или жалбоподателя, освен ако разглеждането на иска или жалбата явно не е от компетентността на Общия съд или ако този иск или жалба е явно недопустим(а) или явно лишен(а) от всякакво правно основание.
[…]“
12. Съгласно член 166 от ППОС съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника, може да бъде обжалвано от него по реда на член 41 от Статута.
III. Обстоятелствата по спора, производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
А. Обстоятелствата по спора
13. Обстоятелствата по спора са подробно описани в обжалваното съдебно решение(3). Фактическите обстоятелства, които са от значение за настоящото заключение, могат да бъдат обобщени, както следва.
14. През 2011 г. Парламентът открива процедура за възлагане на обществена поръчка за сключване на застрахователна полица „tous risques chantier“ („всички застрахователни рискове за строителен обект“) за основните ремонтни и строителни работи, които са част от проекта за разширяване на KAD в град Люксембург. Избрано е предложението, представено от AXA Assurances Luxembourg SA (наричан по-нататък „AXA“), Bâloise Assurances Luxembourg SA, La Luxembourgeoise SA и Delta Lloyd Schadeverzekering NV. На 12 декември 2018 г. последното дружество е придобито от NN (наричани заедно „ответниците в първоинстанционното производство“).
15. На 3 април 2012 г. Европейският съюз, представляван от Парламента, сключва с ответниците в първоинстанционното производство договора за всички рискове за строителен обект (наричан по-нататък „договорът CAR“), описан в обществената поръчка. Съгласно договора AXA е водещ застраховател(4).
16. След значителните валежи на 27 и 30 май 2016 г. дъждовната вода от строителната площадка на KAD се просмуква в мазето на сградата. Водата не е можело да бъде отведена, което е довело до висока влажност в зоните, в които вече е било инсталирано техническо оборудване. В резултат на това оборудването било повредено.
17. При тези обстоятелства на 30 май 2016 г. дружеството, което контролира ремонта на строителния обект, предявява застрахователна претенция. С писмо от 15 юли 2016 г. AXA, действаща в качеството си на водещ застраховател, съобщава на Парламента, че въз основа на информацията, разгледана от нейните експерти, горепосочените обстоятелства не са обхванати от договора CAR, и следователно твърди, че не носи отговорност.
18. Въпреки разменената кореспонденция и провеждането на една среща, разногласията между AXA и Парламента продължават. Парламентът изпраща официално уведомително писмо до ответниците в първоинстанционното производство, основано на предварителна оценка на щетите.
19. Парламентът изпраща повторно уведомителното писмо на 28 ноември 2018 г., като посочва, че претърпените вреди възлизат на 800 624,33 евро без данъка върху добавената стойност.
Б. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
20. На 20 юни 2019 г. Парламентът предявява пред Общия съд искане на основание член 272 ДФЕС, с който иска ответниците в първоинстанционното производство да бъдат осъдени да възстановят разходите, свързани с причинените от водата щети на оборудването в KAD през май 2016 г. В подкрепа на жалбата си Парламентът изтъква шест правни основания.
21. На 10 септември 2019 г. AXA, Bâloise Assurances Luxembourg и La Luxembourgeoise представят пред Общия съд своята писмена защита.
22. След като е уведомен, че Delta Lloyd Schadeverzekering е придобито от NN, с писмо от 13 януари 2020 г. секретариатът на Общия съд уведомява последното, че е подадена жалба, и му определя срок за представяне на писмена защита.
23. NN не представя писмена защита в определения срок.
24. С писмо от 29 юни 2020 г. секретариатът на Общия съд уведомява NN, че в съответствие с член 123 от ППОС, който се отнася до постановяване на решения в отсъствие на ответника, и по искане на Парламента, занапред дружеството няма да участва в производството, което ще се проведе в негово отсъствие и ще му бъде връчено само окончателното решение.
25. На 29 септември 2021 г., с точки 2 и 4 от диспозитива на обжалваното решение, Общият съд отхвърля иска в частта му, отнасяща се до ответниците в първата инстанция, с изключение на NN. В точки 1 и 3 от диспозитива на решението Общия съд осъжда NN да възстанови на Парламента сумата от 79 653,89 евро (която съответства на претендираната от Парламента сума срещу NN), ведно със законната лихва за забава, както и да понесе съдебни разноски в проведеното неприсъствено производство, доколкото това производство го засяга.
26. На 18 ноември 2021 г., в съответствие с член 41 от Статута и член 166 от ППОС, NN подава молба за отмяна на точки 1 и 3 от диспозитива на обжалваното решение. С решение от 10 януари 2022 г. Общият съд спира производството пред себе си до произнасянето на Съда по настоящата жалба.
IV. Производството пред Съда и исканията на страните
27. С документ от 8 декември 2021 г. Парламентът подава настоящата жалба срещу обжалваното решение.
28. С жалбата си Парламентът иска от Съда:
– да отмени втора и трета точки от диспозитива на обжалваното съдебно решение;
– да върне делото на Общия съд;
– да не се произнася по съдебните разноски, с изключение на разноските, предмет на трета точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение; и
– при условията на евентуалност, да отмени втора и четвърта точки от диспозитива на обжалваното съдебно решение и да уважи исканията, направени от Европейския парламент в първоинстанционното производство.
29. В писмения си отговор на тази жалба ответниците в първоинстанционното производство, включително NN, искат от Съда:
– да отхвърли жалбата на Парламента;
– да отхвърли искането на Парламента да не се произнася по съдебните разноски;
– при условията на евентуалност, в случай че Съдът уважи жалбата на Парламента, да върне делото на Общия съд, и
– при условията на евентуалност, да отхвърли исковете на Парламента срещу AXA, Bâloise Assurances Luxembourg и La Luxembourgeoise въз основа на изложените от тях доводи в първоинстанционното производство и да постанови съответно решение в съответствие с техните становища.
30. С насрещната си жалба, представена на 6 април 2022 г., NN иска от Съда:
– да обяви насрещната жалба за допустима; и
– да отмени точки 1 и 3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение.
31. В отговора си на насрещната жалба Парламентът иска от Съда:
– да обяви насрещната жалба за недопустима;
– при условията на евентуалност, да обяви насрещната жалба за неоснователна; и
– да осъди NN да заплати съдебните разноски по насрещната жалба.
V. Анализ
32. По настоящото дело пред Съда са представени две жалби —едната от Парламента, а другата от NN.
33. В подкрепа на главната жалба Парламентът изтъква три основания, за да оспори тълкуването от Общия съд на понятието „наводнение“, съдържащо се в член I.15.1.1 от договора CAR. В това отношение Парламентът изтъква: i) нарушаване на принципите на тълкуване на правото на Съюза; ii) липса на мотиви и iii) изопачаване на фактите и на доказателствата.
34. В подкрепа на своята насрещна жалба NN изтъква две основания. На първо място то твърди, че Общият съд е нарушил член 45, параграф 1, буква а) от ППОС, който се отнася до начина на определяне на езика на делото, като не е приел, че иска на Парламента, изготвен на френски език, е явно недопустим в частта, която се отнася до NN.
35. На второ място, при условията на евентуалност, NN се позовава на нарушение на член 123, параграф 3 от ППОС, който се отнася до условията, при които Общият съд може постанови решение в отсъствието на ответника, както и на липса на мотиви, тъй като с обжалваното решение искът срещу NN е уважен, а по отношение на останалите ответници в първоинстанционното производство той е отхвърлен, въпреки че исканията на Парламента се основават на едни и същи правни и фактически доводи.
36. Както беше посочено по-горе, по искане на Съда настоящото заключение ще се фокусира предимно върху анализа на допустимостта на втората жалба, а именно насрещната жалба на NN. Необходимо е обаче да се подчертае, че насрещната жалба на NN не може да се разглежда изолирано, без да се отчитат по-широките контекстуални обстоятелства — най-вече фактът, че NN е ответник в производство, което се е провеждало в негово отсъствие и е използвал два различни процесуални механизма. Смятам за необходимо да разгледам и тези аспекти, въпреки че те донякъде надхвърлят обхвата на насрещната жалба.
37. В тази светлина ще започна заключението си с някои предварителни бележки, които се отнасят до статута на NN като ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие и — както е посочено в точка 26 по-горе — до неговото искане, отправено до Общия съд, за отмяна на обжалваното решение (или на „решението, постановено в производство в отсъствие на ответника“) (А). След това ще се спра на допустимостта на писмения отговор на NN на главната жалба (Б). Впоследствие ще преценя дали NN може да представи насрещна жалба (В). Накрая ще завърша, като се спра на някои тълкувателни въпроси, които произтичат от текста на член 123, параграф 3 от ППОС, както и от начина, по който той е бил приложен от Общия съд в обжалваното решение (Г).
А. Съдебното решение, постановено в отсъствие на ответника и молбата на NN за неговата отмяна
38. Съгласно член 41 от Статута във връзка с член 123 от ППОС, когато ответник, на когото исковата молба или жалбата е била редовно връчена, не представи писмено становище в своя защита в съответната форма или в определения срок и когато ищецът в производството поиска това, Общият съд може да постанови срещу тази страна съдебно решение в нейно отсъствие.
39. При тези обстоятелства такава страна ще има статут на „ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие“(5).
40. При това положение, в съответствие с член 41 от Статута и член 166 от ППОС, ответникът в производство, което се провежда в негово отсъствие, може да подаде възражение под формата на молба, пред Общия съд, за отмяна на съдебното решение, постановено в негово отсъствие, в срок от един месец от датата, на която му е връчено това решение(6). Следователно в текстовете, уреждащи производствата пред съдилищата на Европейския съюз, изрично е предвиден коригиращ процесуален ред за всяка страна, която се окаже в качеството на ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие. Използването на този процесуален способ позволява на такъв ответник да постигне възобновяване на делото и преразглеждане на спора, който (временно) е бил разрешен inaudita altera parte.
41. На 18 ноември 2021 г. NN се възползва от този процесуален способ, като подава молба за отмяна на съдебното решение на Общия съд, постановено в отсъствие на ответника. На 10 януари 2022 г. обаче този съд решава да спре производството посоченото производство с оглед на факта, че Парламентът е подал главната жалба срещу обжалваното решение.
42. Впоследствие, на 6 април 2022 г., NN подава писмен отговор и насрещна жалба в производството по обжалване, заведено от Парламента.
43. При тези обстоятелства Парламентът счита, че както писменият отговор, така и насрещната жалба, представени от NN, са недопустими. В следващите два раздела ще разгледам доводите, изложени от Парламента.
2. По допустимостта на писмения отговор на NN на главната жалба
44. На първо място Парламентът твърди, че писменият отговор, подаден колективно от ответниците в първоинстанционното производство, е недопустим, доколкото се отнася до NN, тъй като това дружество няма интерес от уважаване или отхвърляне на жалбата.
45. Парламентът посочва, че жалбата му се отнася само до точки 2 и 4 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с което Общият съд отхвърля искането му в частта, в която то е насочено срещу останалите ответници в първоинстанционното производство. Поради това той твърди, че главната жалба не засяга правното положение на NN.
46. Не съм съгласен с това становище.
47. Следва да се припомни, че в съответствие с член 172 от ППС „всяка страна по съответното дело“ пред Общия съд, „която има интерес от уважаване или отхвърляне на жалбата“, може да представи писмен отговор в двумесечен срок от връчването на жалбата.
48. Съответно от ясния текст на член 172 от ППС следва, че всяко лице, което е имало формалното положение на „страна“ в първоинстанционното производство, може по принцип да участва в производството по обжалване, като представи писмен отговор на жалбата, подадена от друга страна, при условие че има интерес от уважаването или отхвърлянето на жалбата. Следователно, освен съответния срок, участието зависи от това дали са изпълнени две кумулативни условия.
49. Първо, писменият отговор трябва да бъде представен от „страна по съответното дело“.
50. В съответствие с определението на понятията „страна“ и „главна страна“, дадено в член 1, параграф 2, букви в) и г) от ППОС, считам, че тази фраза включва ищеца/ите и ответника/ите, както и встъпилата/ите страна/и по конкретното дело(7). Тъй като NN е ответник по обжалваното съдебно решение, то отговаря на това условие.
51. Квалифицирането на NN като „ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие“ не засяга статута му на „страна“. Всъщност NN запазва статута си на ответник по време на цялото производство пред Общия съд. И именно поради тази причина обжалваното решение му е било връчено(8).
52. По същия начин член 172 от ППС ясно посочва, че на страните по съответното дело се връчва жалбата, ако такава е подадена. Връчването на жалбата на NN от Парламента също е ясно потвърждение, че NN е страна в производството(9).
53. На второ място, страна, която желае да представи писмен отговор, трябва да има „интерес от уважаване или отхвърляне на жалбата“.
54. Безспорно е, че страната, която желае да заведе дело, трябва да може да докаже, че тя би имала полза, ако то бъде спечелено(10). В това отношение същото би трябвало да е относимо и за страна, която иска да представи писмен отговор на жалба, тъй като, за да направи това, тя също трябва да има „интерес“ от изхода ѝ. Макар да съм съгласен, че този термин може да обхваща широк кръг от ползи, надхвърлящи строго правните аспекти(11), изходът от дадено производство може сам по себе си да породи правни последици за страната, която го е образувала, а според мен и за лицата, които желаят да участват в него(12).
55. Както беше посочено по-горе, NN е подало молба за отмяна на обжалваното съдебно решение на основание член 41 от Статута и член 166 от ППОС. При все това Общият съд е спрял разглеждането на тази молба в очакване на решението на Съда по главната жалба.
56. В решението, което ще постанови по главната жалба, въз основа на основанията, изтъкнати от Парламента, Съдът ще трябва да провери дали Общият съд е допуснал грешка в мотивите си, като е отхвърлил иска срещу останалите ответници в първоинстанционното производство.
57. В това отношение следва да се подчертае, че Парламентът се позовава на едни и същи факти и на едни и същи основания срещу всички ответници (следователно включително срещу NN). Ето защо е съвсем ясно, че преценката на Съда относно доводите на Парламента в производството по обжалване най-вероятно ще определи изхода на жалбата на NN, която понастоящем е висяща (макар и разглеждането ѝ да е спряно) пред Общия съд. Ако Съдът отмени решението на Общия съд и уважи исканията на Парламента, съдбата на жалбата на NN пред Общия съд вероятно е предрешена. Обратното също е вярно: ако Съдът отхвърли жалбата на Парламента, шансовете на NN да успее да постигне отмяна на решението, постановено в негово отсъствие, ще се увеличат значително.
58. Съответно според мен е съвсем ясно, че обратно на доводите, изтъкнати от Парламента, NN има значителен и пряк правен интерес от изхода на настоящото производство по обжалване. В това си качество NN отговаря и на двете относими условия, посочени в точки 49 и 53 по-горе, и може да представи писмен отговор на настоящата жалба.
59. При това положение според мен съществуват и принципни съображения, поради които NN, макар и ответник в производството, провело се в негово отсъствие, би трябвало да може в ситуация като разглежданата в настоящото производство да представи писмен отговор на главната жалба.
60. Подаването на главната жалба води до спиране на производството пред Общия съд по молбата на NN за отмяна на решението, постановено в отсъствие на ответника. В тази връзка първоначално наличното за NN средство за защита по реда на член 41 от Статута и член 166 от ППОС е било временно спряно, докато на използваното от Парламента средство за защита, а именно жалбата, е бил даден приоритет.
61. По мое мнение би било в противоречие както с правото на ефективни правни средства за защита, така и с правото на изслушване, ако една страна, макар и ответник в производството, което се провежда в негово отсъствие на първа инстанция, се окаже в плен на това състояние на правна несигурност, при което не би могла ефективно да използва наличното в нейната ситуация правно средство за защита, а именно молбата за отмяна на съдебното решение, постановено в отсъствие на ответника, нито да участва във производството по обжалване, което се отнася до самото дело, по което е била — и все още е — страна.
62. Правото на изслушване е общ принцип на правото на Съюза. То се отнася до правото на защита, както е залегнало в разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и по-специално в член 47 от нея. Най-общо казано, това право гарантира, че всяка страна има право да изложи писмени или устни становища преди всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите ѝ(13).
63. Ето защо Съдът е длъжен да гарантира, че всяка страна има разумна възможност да представи своята позиция при условия, които не я поставят в явно по-неизгодна позиция в сравнение с другите страни(14).
64. Ако страна като NN не е в състояние да отговори на подадената жалба, тя няма да е в състояние да изложи правното си положение и да бъде изслушана въз основа на собствените си правни доводи в своя защита, които Съдът ще трябва надлежно да разгледа. При тези обстоятелства е доста трудно да се разбере как Съдът би могъл да гарантира упражняването на правото на NN на изслушване и на ефективни правни средства за защита.
65. С оглед на изложеното считам, че писменият отговор, представен колективно от ответниците в първоинстанционното производство, е допустим в неговата цялост, включително в частта, която се отнася до NN.
В. По допустимостта на насрещната жалба на NN
66. На второ място Парламентът твърди, че Съдът следва да обяви насрещната жалба на NN за недопустима, тъй като в качеството си на ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие, дружеството не отговаря на изискванията за използване на този процесуален способ.
67. При обсъждането на допустимостта на насрещната жалба на NN първо ще разгледам съответните разпоредби, които са в основата на използването на този правен механизъм. За тази цел ще разгледам член 176 от ППС относно насрещните жалби и ще обясня така защо считам, че член 56 от Статута, който се отнася до жалбите, също е релевантен в този конкретен контекст (1). Впоследствие ще насоча вниманието си към изискванията по тази разпоредба от Статута и ще обясня защо считам, че NN няма право да представи насрещна жалба в контекста на настоящото дело (2). Накрая ще предложа някои кратки разсъждения относно системата от средства за правна защита, с които разполага ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие, и по-специално дали такъв ответник може да използва различни механизми едновременно (3).
1. Разпоредбите, уреждащи представянето на насрещна жалба
68. Член 176 от ППС установява процесуалната рамка за представяне на насрещни жалби. В съответствие с тази разпоредба страните, посочени в член 172 от ППС, могат да представят насрещна жалба. В това отношение насрещна страна по жалбата може да бъде всяка страна по съответното дело пред Общия съд, която има интерес от уважаване или отхвърляне на жалбата.
69. В практиката си Съдът е приел, че страна, попадаща в приложното поле на тези разпоредби, може да представи писмен отговор на жалба и едновременно с това да представи насрещна жалба(15). Въпреки това в писмения отговор не може да се иска отмяна на съдебния акт на Общия съд по различни и самостоятелни съображения спрямо изтъкнатите в жалбата, доколкото такива съображения могат да бъдат изтъквани само с насрещна жалба(16). В това отношение насрещната жалба трябва да бъде представена в отделен документ, различен от писмения отговор, и да съдържа само основания и доводи, различни и самостоятелни от изтъкнатите от същата страна в писмения ѝ отговор по жалбата(17).
70. В контекста на настоящото дело, както беше изяснено по-рано, NN се явява страна, която има право да представи писмен отговор на главната жалба по смисъла на член 172 от ППС. Следователно, въз основа на буквалното тълкуване на текста на член 176 от ППС, изглежда, че NN има право да представи и насрещна жалба в съответствие с условията, посочени по-горе.
71. В конкретния случай тези условия изглеждат изпълнени. Всъщност от материалите по делото е видно, че ответниците в първоинстанционното производство, включително NN, са представили писмен отговор на главната жалба в същия ден, в който NN е представило в отделен документ и в срок насрещната си жалба. В насрещната жалба се иска отмяна на точки 1 и 3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение. Следователно съдържанието на тази насрещна жалба почива на основания, различни от изтъкнатите в главната жалба (относно точки 2 и 4 от диспозитива на обжалваното съдебно решение), и е различно и самостоятелно от доводите, изтъкнати в писмения отговор на главната жалба.
72. В това отношение и противно на доводите, изтъкнати от Парламента по този въпрос, не виждам никакъв проблем в обстоятелството, че насрещната жалба на NN представя различни от посочените доводи и търси различно разрешение от това, което се иска от тази страна в главната жалба(18).
73. Независимо от това изпълнението на формалните изисквания по членове 172 и 176 от ППС представлява само едно от препятствията, които страната трябва да преодолее, за да може успешно да представи насрещна жалба.
74. Член 56 от Статута очертава основните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може една страна да подаде жалба. В това отношение втората алинея от него предвижда, че жалба може да бъде подадена от „всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени“.
75. В това отношение веднага възниква един въпрос: при липса на изрично упоменаване, дали член 56 от Статута обхваща както обикновената „жалба“, така и „насрещната жалба“?
76. Според мен отговорът е доста ясен.
77. Тази разпоредба се отнася до понятието „жалба“ и описва правно средство за защита, което страната може да използва, за да оспори съдебно решение или част от него, като представи правни аргументи, чиято цел е цялостна или частична отмяна на това решение.
78. „Насрещната жалба“ е правно средство за защита, което служи именно за същата цел. Всъщност то по принцип е сходно, но с тази съществена разлика, че страната ще представи насрещната жалба след подаването на главната жалба и естествено ще се позовава на правни доводи и основания, различни от тези, изложени в главната жалба. В това отношение разликата между жалбата и насрещната жалба се състои не в същността на тези механизми, а в тяхното времево измерение и в техния независим или допълнителен характер.
79. Действително жалбата трябва да бъде подадена в срок от два месеца от съобщаване на обжалваното решението, което подлежи на обжалване,(19) докато насрещната жалба може да бъде подадена дори след изтичането на този срок. Съгласно членове 172 и 176 от ППС тя може да бъде подадена „в същия срок като предвидения за представянето на писмен отговор“, което означава в срок от два месеца след връчването на жалбата на страната(20).
80. Освен това, ако различни страни подадат отделни жалби срещу едно и също решение на Общия съд, всяка от тези жалби ще има „самостоятелен живот“. При необходимост Общият съд може да съедини (някои или всички) тези дела за целите на писмената или устната фаза на производството или на съдебното решение(21). Ако обаче една от тези жалби бъде оттеглена или отхвърлена като недопустима, това няма да се отрази на производството по другите жалби.
81. За разлика от това насрещната жалба поставя началото на дело, което се трансплантира върху съществуващо дело. Това означава, че разглеждането на насрещната жалба от Съда може да зависи от главната жалба. Всъщност съгласно член 183 от ППС насрещната жалба може да се окаже безпредметна, когато жалбоподателят се оттегли жалбата си или жалбата бъде обявена за явно недопустима на определени конкретни основания(22).
82. В светлината на изложеното механизмът на насрещната жалба изглежда е замислен преди всичко от съображения за съдебна икономия, и по-специално за да се възпрепятства ненужното съдебно производство и да се позволи разглеждането на взаимосвързани дела в рамките на едно и също производство.
83. След постановяването на съдебно решение (или друг съдебен акт, който подлежи на обжалване) на Общия съд, обичайната практика на всяка недоволна страна е да подаде незабавно жалба. Възможно е обаче да има случаи, в които дадена страна да не е доволна от някои аспекти на решението, като същевременно е удовлетворена от други негови аспекти. В тези случаи е възможно страната да е готова да приеме резултата на първа инстанция, при условие че и другите страни го приемат, така че спорът да бъде окончателно уреден.
84. При липсата на разпоредба като член 176, параграф 1 от ППС обаче подходът на „изчакване“ от която и да е страна би бил рискован, тъй като друга страна би могла да подаде жалба към края на двумесечния срок, което би затруднило своевременната реакция на първата страна. При такъв сценарий вероятността от подаване на неоснователни жалби би се увеличила, дори в случаите, когато страните биха били склонни да се въздържат от започване на нов кръг от съдебни производства.
85. Въз основа на изложените мотиви стигам до заключението, че насрещните и главните жалби са просто два вида от един и същи род: жалби.
86. Съответно незначителното разминаване в терминологията, използвана в съответните правила за всяка от видовете жалби, служи просто за подпомагане на разграничаването между тях, когато се говори за тези съответни правни средства за защита в контекста на дадено производство. То обаче не означава, че в ситуация като разглежданата в главното производство те трябва да бъдат третирани по различен начин.
87. Всъщност член 56 от Статута би бил в противоречие с важността на осигуряването на добро правораздаване и с идеята, че страните трябва да бъдат равнопоставени, ако се прилага само за страна, която иска да подаде жалба, но не и за страна, която иска да представи насрещна жалба, след като главната жалба вече е подадена.
88. Следователно считам, че член 56 от Статута е приложим към всички форми на обжалване, които са на разположение съгласно текстовете, уреждащи производството пред съответната съдебна институция, което включва и насрещните жалби.
89. Поради това в контекста на настоящото дело, макар да съм убеден, че NN отговаря на условията по членове 172 и 176 от ППС, трябва да се прецени дали дружеството отговаря и на формалните изисквания, посочени в член 56 от Статута(23).
2. Изискванията по член 56 от Статута
90. Както споменах в точка 74 по-горе, член 56, втора алинея от Статута предвижда, че жалба може да бъде подадена от „всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени“.
91. Макар че в повечето случаи би трябвало да е сравнително лесно да се провери дали това условие е изпълнено, може да има дела, в които тази задача не е толкова проста. Такъв може да е случаят, наред с другото, защото понятията „отхвърлени“(24) и „искания“(25) не са напълно еднозначни. Тази двусмисленост се дължи отчасти на някои несъответствия в различните езикови версии на Статута(26).
92. Въпреки това, независимо от тези тълкувателни съмнения, по мое мнение едва ли е спорно, че ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие, не отговаря на тези критерии. Такъв ответник не е представял никакви искания и следователно не е искал конкретно произнасяне. Нещо повече, като последица от това е несъстоятелно да се твърди, че исканията на такава страна са били „отхвърлени“ по смисъла на член 56 от Статута.
93. Ако се върнем към метафората от началото на настоящото заключение, достигането до крайната гара на влака изисква човек първо да си купи билет и да се запознае с маршрута, а след това да се качи на този влак.
94. Тази позиция изглежда съответства на подхода на Съда в решението Bayer CropScience и Bayer/Комисия. По това дело Bayer CropScience и Bayer подават жалба пред Съда, въпреки че само първото дружество е било страна в производството пред Общия съд. Тъй като Bayer не е участвало в производството пред Общия съд и не е изтъкнало никакво особено обстоятелство, вследствие на което евентуално да е легитимирано да подаде жалба, Съдът постановява, че жалбата е недопустима, доколкото е подадена от името на това дружество(27).
95. По подобен начин Съдът стига до сходно заключение по някои дела за търговски марки, отнасящи се до потенциални встъпили страни в производството по обжалване. Всъщност, при обстоятелства, при които страната, подала жалбата, не е представила писмен отговор на искането, с което е образувано производството, Съдът е приел, че не може да се счита, че такава страна е участвала в производството пред Общия съд, тъй като не е представила свои собствени искания, нито е заявила, че поддържа исканията на другите страни(28).
96. С оглед на това и съгласявайки се с доводите, изложени от Парламента, считам, че насрещната жалба на NN е недопустима.
3. По-широките процесуални съображения
97. Въпреки че стигам до горното заключение през призмата на настоящото дело, същата логика е приложима и към по-широката процесуална рамка, уреждаща правните средства за защита пред съдилищата на Съюза.
98. Изложените от различните страни доводи в настоящото производство разкриват съществена липса на еднозначност относно използването на конкретни правни механизми пред тази съдебна институция и подходящия момент, в който те могат да бъдат използвани.
99. В това отношение, като оставим за момент настрана конкретните обстоятелства по настоящото дело, е уместно да разгледаме два въпроса, които очевидно са взаимосвързани: i) дали ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие, може да подаде жалба срещу решението, или трябва да се възползва от процесуалния способ, който му позволява да подаде молба за отмяна на това съдебно решение и, в случай че вторият подход е верният ii), дали такъв ответник може да се възползва от двата способа едновременно или, както е примерът в настоящия случай, да подаде такава молба заедно с насрещна жалба.
100. По мое мнение отговорът на двата въпроса е сравнително ясен.
101. А именно ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие, не може да подаде жалба срещу първоинстанционно решение, тъй като е длъжен да се възползва от специфичното средство за защита, състоящо се в подаване на молба за отмяна на съдебното решение, постановено в негово отсъствие. A fortiori, такъв ответник, не може да преследва и двата пътя едновременно, т.е. да подаде жалба срещу решението пред Съда, заедно с молба за отмяната му пред Общия съд.
102. Подобно тълкуване изглежда е потвърдено наскоро от Съда в решението му по дело Eulex Kosovo/SC, постановено на същия ден като настоящото заключение (29).
103. Следователно двата процесуални пътя са не само алтернативни и взаимно изключващи се, но и не са взаимозаменяеми.
104. От една страна, за да подаде жалба, страната трябва да изпълни формалните изисквания, посочени в член 56 от Статута, съгласно които по същество участието в първоинстанционното производство е задължително. Така, по изложените по-горе съображения, ответникът в производство, което се провежда в негово отсъствие, не отговаря на този критерий. Всеки опит за успешно подаване на жалба би изглеждал безполезен.
105. От друга страна, ако дадена страна е участвала в първоинстанционното производство, тя по дефиниция не може да бъде категоризирана като ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие. Следователно няма да е налице решение, постановено в отсъствието на ответника, срещу което последният да може да подаде молба за отмяна.
106. Всеки различен прочит би бил несъвместим с логиката на системата на Съюза за правни средства за защита.
107. Всъщност всеки различен прочит само би заобиколил разпоредбите, предвиждащи процесуално средство за защита, специално предназначено да се противопостави на решение, постановено в отсъствие на ответника, но и би намалил стойността на това средство за защита, предвид различните срокове, уреждащи двата механизма, и решаващата тежест, която има решението на Съда при обжалване. Също така би подкопал самата същност на решенията, постановени в отсъствие на ответника, които служат за стимулиране на активното участие в съдебното производство чрез ограничаване на участието и средствата за защита, с които разполага страната, която не е участвала в първоначалното производство, въпреки призоваването ѝ да го направи.
108. Освен това да се допусне паралелното използване на две правни средства за защита би било равносилно на това да се даде „втори шанс“ на ответника в производство, което се провежда в негово отсъствие — или, ако продължим с метафората, да се вози на два влака едновременно. Това би противоречало на принципа на равнопоставеност между всички страни. Погледнато по този начин, как би могло да се позволи на страна, която не е участвала в първоинстанционното производство, все пак да разполага с едно средство за защита пред Общия съд и с друго средство за защита пред Съда, като и двете в крайна сметка целят един и същ резултат?
109. Накрая, подобна ситуация би могла, засягайки целостта на процесуалната рамка, дори да възпрепятства доброто правораздаване, като внесе объркване относно подходящото средство за защита в конкретен случай, а така също и да допринесе за увеличаване на разходите на всяка страна, участваща в паралелни производства, както и разходите на съответната съдебна институция(30).
110. Тези съображения са също толкова релевантни, когато става въпрос за използването на насрещна жалба.
111. В такава хипотеза доводите, на които се позовава ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие, в молбата му за отмяна на решението, могат да са сходни с тези, изложени от същия ответник в насрещната жалба. Възможно е обаче също така, както е видно от насрещната жалба на NN, изложените в нея доводи да са напълно различни.
112. По този въпрос не споделям становището на NN, че подобна ситуация би довела до оптимизиране на производството, тъй като би дала възможност на Съда да постанови окончателно решение, с което окончателно да реши въпросите, повдигнати в молбата за отмяна на решението, постановено от Общия съд.
113. Подобна ситуация по-скоро неволно предоставя на ответника в производство, което се провежда в негово отсъствие, предимството да се възползва от допълнителен процесуален път с цел излагането на допълнителни правни доводи, като не гарантира, че първоначалните доводи в молбата за отмяна на решението, постановено в отсъствието на ответника, относно фактическата обстановка по делото, с което е сезиран Общият, ще бъдат надлежно разгледани, дори ако Съдът счете насрещната жалба за основателна. Това е така, тъй като в рамките на насрещната жалба Съдът по принцип е длъжен да разглежда само правни въпроси.
114. Според мен така описаните последици не отразяват замисленото функциониране на системата от правни средства за защита, установена в текстовете, уреждащи производството пред съдилищата на Европейския съюз — един влак не може да се движи едновременно по два коловоза.
115. Следователно, с оглед на изложените по-горе съображения, ми се струва, че процесуалният път, позволяващ на ответник в производство, проведено в негово отсъствие, да подаде пред Общия съд молба за отмяна на постановеното съдебно решение, е най-подходящият (или по-точно единственият) начин на действие, който страната може да използва при такива обстоятелства.
116. Когато Общият съд получи молба от ответник за отмяна на решението, постановено в производство, което е проведено в негово отсъствие, първоначалното първоинстанционно решение няма да се счита за окончателно. От практическа гледна точка, ако тази молба бъде уважена, постановеното в отсъствието на ответника решение ще бъде заменено от ново решение.
117. Обратно, ако молбата бъде отхвърлена, решението, постановено в отсъствие на ответника, ще остане в сила и ще стане окончателно по отношение на първоинстанционното производство. На този етап, ако желае, ответникът ще може да подаде жалба в срок от два месеца от съобщаване на решението. По мое мнение този процес съответства на предвиденото функциониране на системата от процесуални средства за правна защита(31).
118. С оглед на изложеното по-горе отново потвърждавам заключението си, че насрещната жалба на NN следва да бъде обявена за недопустима. Следователно не е необходимо Съдът да преценява двете основания за обжалване, изтъкнати от NN в нея.
119. Ако все пак Съдът не се съгласи със становището ми и стигне до извода, че насрещната жалба на NN е допустима, считам, че — по съображения, които ще изложа по-долу — той следва да приеме, че насрещната жалба е основателна, и следователно да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до NN.
4. Подходът на Общия съд при постановяването по отношение на NN на решение в отсъствие на ответника
120. Както споменах в точка 34 по-горе, в насрещната си жалба NN изтъква две основания за обжалване. От съображения за съдебна икономия предлагам на Съда да разгледа първо второто посочено от NN основание, тъй като считам, че е явно основателно и не е необходимо Съдът да разглежда първото посочено основание.
121. С второто основание NN се позовава на нарушение на член 123, параграф 3 от ППОС, който се отнася до условията, при които Общият съд може постанови решение в отсъствието на ответника, както и на липса на мотиви, тъй като с обжалваното решение искът срещу NN е уважен, а по отношение на останалите ответници в първоинстанционното производство той е отхвърлен, въпреки че исканията на Парламента се основават на едни и същи правни и фактически доводи.
122. В точки 45—61 от обжалваното съдебно решение Общият съд проверява дали искането на Парламента за постановяване на решение срещу NN в негово отсъствие следва да бъде уважено с оглед на условията, предвидени в член 123, параграф 3 от ППОС. Съгласно тази разпоредба, преди да може да постанови решение в полза на ищеца/жалбоподателя, Общият съд трябва да провери дали: i) е компетентен да разгледа и да се произнесе по иска/жалбата, с който/която е сезиран; ii) искът/жалбата не е явно недопустим/а и iii) искът/жалбата не е явно лишен/а от всякакво правно основание.
123. В обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че условията по член 123, параграф 3 от ППОС са изпълнени.
124. След като установява, че е компетентен да разгледа иска на Парламента и че този иск не е явно недопустим, Общият съд пристъпва към проверка на третото условие. С един кратък параграф той посочва:
„[…] анализът на доводите на Парламента prima facie не показва, че искът е явно лишен от всякакво правно основание. Всъщност въпросът дали претендираното от Парламента обезщетение е обхванато от договора CAR, без да е предмет на произтичаща от договора клауза за изключване, изисква по-подробно разглеждане на условията на този договор, разглеждани в контекст, и като се вземе предвид намерението на страните“(32).
125. На това основание Общият съд уважава иска на Парламента срещу NN. Въпреки това при преценката на основателността на иска срещу останалите ответници в първоинстанционното производство Общият съд — след като разглежда по-подробно доводите на Парламента — стига до извода, че те са неоснователни, поради което отхвърля иска в тази му част(33).
126. В посочените части на обжалваното решение намирам две отделни грешки при прилагане на правото: грешка при тълкуването на член 123 от ППОС и липса на мотиви.
127. На първо място, подходът на Общия съд издава неразбиране на целта и обхвата на съдебния контрол, предвиден в член 123 от ППОС, както и на понятието „явно“ в него.
128. Опирайки се на разясненията, които дадох в неотдавнашното си заключение по дело Комисия/Обединено кралство (Решение на Върховния съд)(34), искам да подчертая, че от процедурните правила на Съюза относно производството в отсъствието на ответника, както и от съдебната практика на тази съдебна институция ясно следва, че неучастието на ответника в производството не води автоматично до допускането на исканията на ищеца/жалбоподателя от решаващия съд. Всъщност в рамките на производството в отсъствие на ответника самата идея за допускане на презумпция за истинност на твърденията на ищеца/жалбоподателя е просто изключена.
129. От друга страна обаче стандартът на разглеждане, който се прилага от съдилищата на Европейския съюз, е относително снизходителен към иска или жалбата. Съдът не е длъжен да извърши цялостна проверка на твърдените факти и на правните доводи, изтъкнати от ищеца; нито пък може да се очаква от Съда да развие фактическите и правните доводи, които ответникът можеше да изтъкне, ако участваше в производството. Като се отказва от правото си да се яви, ответникът избира да се откаже, наред с останалото, от възможността да представи доказателства, които могат да поставят под въпрос точността на фактическите твърдения на ищеца или да изтъкне защитни доводи, които по принцип трябва да представи и обоснове ответникът(35).
130. Накратко, в рамките на производство в отсъствието на ответника пред Общия съд ищецът носи тежестта да докаже, че исковете му не са „prima facie неоснователни“(36). Тази задача е изпълнена, когато доводите, изтъкнати от ищеца/жалбоподателя в подкрепа на неговите искания, изглеждат, без да се прави задълбочен анализ, правдоподобни: т.е. достатъчно обосновани от правна и фактическа гледна точка и, когато е уместно, подкрепени с подходящи доказателства.
131. От съображения за съдебна икономия процедурните правила на Съюза допускат съдилищата на Съюза да избегнат задълбочено разглеждане на твърденията на ищеца/жалбоподателя, когато ответникът, въпреки че му е била надлежно връчена исковата молба/жалбата, е избрал да не участва в производството.
132. В замяна на това посочените правила не могат да се тълкуват в смисъл, че не е необходимо да се извършва каквото и да било разглеждане, когато изтъкнатите от ищеца/жалбоподателя доводи са сложни. Очевидно е, че има разлика между незадълбочено разглеждане и липса на разглеждане.
133. Искам да наблегна на това. Критериите, предвидени в член 123, параграф 3 от ППОС, не позволяват на Общия съд да приеме, че ищецът/жалбоподателят е представил prima facie доводи само защото повдигнатият от него въпрос е толкова сложен (от правна и/или фактическа гледна точка), че изисква по-подробно разглеждане. Сложността на изтъкнатите доводи не е основание за липса на каквато и да е форма на съдебна преценка на тези доводи(37).
134. Точно това обаче се случва по настоящото дело по отношение на твърденията, на които Парламентът основава претенцията си към NN. В точка 57 от обжалваното съдебно решение недвусмислено се посочва, че Общият съд не е извършил преценка по същество на тези твърдения.
135. От изложеното следва, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на член 123 от ППОС. Общият съд е трябвало най-малкото да провери дали с оглед на условията на договора, разгледани в техния контекст, направеното от Парламента тълкувание на договора е достатъчно правдоподобно, за да се направи prima facie извод.
136. Във всеки случай за мен е също толкова ясно, че даден довод вече не е правдоподобен, ако в същото решение Общият съд се произнесе по същество по този довод и стигне до извода, че при по-внимателно разглеждане той е неоснователен.
137. Както вече обясних, член 123 от ППОС позволява на Общия съд да не извърши подробно разглеждане на твърденията на ищеца в производство, което се провежда в отсъствието на ответника. Тази разпоредба обаче не може да се тълкува в смисъл, че задължава този съд да се ограничи до лека форма на проверка при преценката на изложените срещу ответника доводи, когато по една или друга причина същите тези доводи ще трябва да бъдат разгледани по-обстойно.
138. Трудно е да се прозре логиката на подобно съдебно решение, в което съдът счита, че едни и същи доводи (както от фактическа, така и от правна гледна точка) не са очевидно погрешни в една част от това решение (in casu, при преценката по отношение на NN), а след това ги счита за погрешни в друга част от това решение (in casu, при преценката по отношение на останалите ответници в първоинстанционното производство).
139. Тълкуването на член 123 от ППОС от Общия съд сякаш означава, че в някои случаи той всъщност е длъжен да приеме даден довод с пълното съзнание, че той е неправилен, и — което е още по-лошо — въпреки че изрично е признал това в същото решение.
140. Според мен това не може да се счита за правилно и справедливо упражняване на съдебната функция на този съд. По същество съдът би постановил решение в ущърб на страна, отсъствала от производството, единствено защото тази страна е избрала да не участва в производството. Както обаче споменах по-горе, не това е предвидено в правилата на Съюза относно производствата, водени в отсъствието на ответника. Тези правила все пак изискват от съдилищата на Съюза да извършат преценка на въпроса: преценка, която, макар и извършена в облекчена форма, все пак трябва да се придържа към изискванията, произтичащи от член 47 от Хартата.
141. В това отношение не бива да се пренебрегва фактът, че изборът да не се участва в производството, колкото и нежелателен да е, зависи изцяло от преценката на отделната страна и следователно е легитимен(38). Естествено, този избор е свързан с риска страната да бъде третирана като ответник в производство, което се провежда в негово отсъствие, статут, който може да доведе до постановяване на решение в нейно отсъствие, което, както беше обяснено, има редица процесуални последици, някои от които са неблагоприятни за ответника.
142. Въпреки това, ако съдът тълкува текста и целта на процедурните правила на Съюза като налагащи му задължението безкритично да възприема доводите на ищеца независимо от обстоятелствата, това би било превратно тълкуване би довело до риск от прекомерни санкционни последици.
143. Моята позиция изглежда се потвърждава от решението на големия състав на Съда по дело Tomkins, в което той потвърждава решението на Общия съд да намали продължителността на антиконкурентното поведение, вменено на едно дружество, въз основа на констатациите, направени по отношение на друго дружество, въпреки че първото дружество не е повдигнало никакво възражение относно продължителността на нарушението(39). Комисията упреква Общия съд, че се е произнесъл ultra petita. Въпреки това Съдът отхвърля жалбата, като по същество отбелязва, че двете дружества са свързани (дружеството майка и дъщерното дружество) и че не става въпрос за два отделни вида действия, нарушаващи правилата на конкуренцията, а за едно нарушение, за което могат да бъдат подведени под отговорност и двете дружества.
144. Принципите, изведени от това решение, изглежда са приложими mutatis mutandis към настоящото дело. Ответниците в първоинстанционното производство са свързани помежду си, тъй като всички те са обвързани от един и същ договор и срещу тях е предявен субективно съединен иск от Парламента пред Общия съд за твърдяно неизпълнение на този договор. В това производство четиримата застрахователи се намирали в идентично фактическо и правно положение: Парламентът е претендирал на едни и същи правни основания, че те са солидарно отговорни за възстановяване на разноските, свързани с вредите, причинени от едно конкретно събитие (т.е. твърдяното наводнение на сградата на KAD).
145. Както в решение Tomkins, по което съдилищата на Съюза не са могли да припишат два различни периода на едно и също поведение в зависимост от съответното дружество по причини, свързани с поведението на двете дружества в съдебното производство, в настоящия случай тази съдебна институция не може да приеме, че едни и същи условия на един и същи договор имат две различни значения в зависимост от поведението на съответното дружество в съдебното производство.
146. Освен това от гореизложеното следва, че обжалваното съдебно решение е опорочено и поради липса на мотиви: в точка 57 от него липсва каквато и да било prima facie преценка на доводите, изтъкнати от ищеца, и тя противоречи на точки 62—138 от същото решение(40).
147. С оглед на това считам, че обжалваното съдебно решение е опорочено: i) поради грешка в тълкуването на член 123 от ППОС и ii) поради недостатъчно и противоречиво мотивиране във връзка с въпроса защо не е изпълнено третото условие, предвидено в тази разпоредба, което позволява на Общия съд да постанови в отсъствието на ответника съдебно решение в полза на ищеца.
148. Ето защо, ако Съдът прецени, че насрещната жалба на NN е допустима, той ще трябва, според мен, да отмени точки 1 и 3 от диспозитива на обжалваното решение.
VI. Заключение
149. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда:
– да приеме, че писменият отговор на Nationale-Nederlanden Schadeverzekering Maatschappij NV на основната жалба е допустим,
– да отхвърли насрещната жалба на Nationale-Nederlanden Schadeverzekering Maatschappij NV като недопустима.