Иск, предявен на 21 март 2014 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-137/14)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Hermes и G. Wilms)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда да установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 11 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда¹ (наричана по-нататък „Директива 2011/92“) и член 25 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)² (наричана по-нататък „Директива 2010/75“), като

по принцип счита, че разпоредбите на Директива 2011/92 не предоставят субективни права и по този начин в значителна степен изключва възможността на частните лица да се позовават на тях по съдебен ред (член 113, параграф 1 от Verwaltungsgerichtsordnung, Административнопроцесуален кодекс),

ограничава отмяната на решения поради процесуални нарушения до хипотезата на пълна липса на необходимата оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или липса на необходимата предварителна проверка (член 4, параграф 1 от Umwelt-Rechtsbehelfsgesetz, Закон относно жалбите по свързани с околната среда дела, наричан по-нататък „UmwRG“) и до случаи, при които жалбоподателят докаже, че процесуалното нарушение се е отразило върху решението по същество (член 46 от Verwaltungsverfahrensgesetz, Закон за административното производство, наричан по-нататък „VwVfG“) и е засегнато материалноправното му положение,

ограничава процесуалната легитимация и обхвата на съдебния контрол до възраженията, направени в срока за представянето им в административното производство, довело до приемане на решението (член 2, параграф 3 от UmwRG и член 73, параграф 6 от VwVfG), и

в производствата, образувани след 25 юни 2005 г. и приключили преди 12 май 2011 г. ограничава процесуалната легитимация на природозащитните сдружения до разпоредбите, предоставящи права на физическите лица (член 2, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 от UmwRG),

в производствата, образувани след 25 юни 2005 г. и приключили преди 12 май 2011 г. ограничава обхвата на съдебния контрол на жалби от природозащитните сдружения до разпоредбите, предоставящи права на физически лица (член 2, параграф 1 от UmwRG, стара редакция във връзка с член 5, параграф 1 от UmwRG),

общо изключва от обхвата на UmwRG административните производства, образувани преди 25 юни 2005 г. (член 5, параграф 1 от UmwRG).

Основания и основни доводи

По същество се изтъкват следните основания:

Ответникът е нарушил задължението си за лоялно сътрудничество както по отношение на времето, така и по отношение на съдържанието. Повече от 18 месеца са му били необходими, за да направи опит да изведе правните последици от Решение на Съда от 12 май 2011 г. по дело C-115/09³ . По отношение на съдържанието приетите от ответника разпоредби са недостатъчни и противоречат както на посочената по-горе съдебна практика, така и на решение на Съда по дело Altrip⁴ .

По отношение на правната защита на физическите лица както и преди Германия ограничава съдебния контрол до спазването на разпоредбите, предоставящи субективни права по смисъла на т.нар. „теория за нормата на защита“. Други ограничения засягат както правната защита на физическите лица, така и тази на сдруженията. Така UmwRG допуска отмяна на решенията за издаване на разрешения само при неизвършване на оценка на въздействието върху околната среда, но не и ако тя е нередовно осъществена.

Освен това при обжалване от физическо лице Германия предвижда отмяна на постановено при процесуални нарушения решение за оценка на въздействието върху околната среда само тогава, когато жалбоподателят изложи конкретно, че при недопускане на процесуалното нарушение решението би било различно и че посоченото нарушение е засегнало материалноправното му положение.

Също така възраженията на сдруженията в съдебното производство се преклудират, ако вече не са били повдигнати в административното производство. Накрая новата редакция на UmwRG и съдебната практика в тази област изостават по основните въпроси от изискванията на Директива 2011/92, както Съдът вече е уточнил в решения „Trianel“ и „Altrip“.

Освен това UmwRG изключва от обхвата си производствата, образувани преди влизането в сила на Директивата.

Тези съществени ограничения в съвкупност противоречат на целта на Директива 2011/92 да осигури широка правна защита в съответствие с член 9, параграфи 2 и 3 от Конвенцията от Орхус.

____________

¹ ОВ L 26, 2012 г., стр. 1.

² ОВ L 334, стр. 17.

³ Решение BUND, C-115/09, EU:C:2011:289

⁴ Решение Altrip, C-72/12, EU:C:2013:712