Жалба, подадена на 27 юни 2019 г. — Coppo Gavazzi/Парламент
(Дело T-389/19)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Maria Teresa Coppo Gavazzi (Милано, Италия) (представител: M. Merola, avvocato)
Ответник: Европейски парламент
Искания
Жалбоподателката моли Общия съд:
да обяви за несъществуващо или да отмени изцяло решението, за което жалбоподателката е уведомена с обжалваното съобщение и с което Европейският парламент преизчислява пенсионните права за осигурителен стаж и възраст и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсионните права,
да осъди Парламента да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,
да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Настоящото производство е относно акта, с който Европейският парламент преизчислява пенсионните права за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката след влизането в сила на 1 януари 2019 г. на Решение № 14/2018 на Бюрото на председателството на камарата на депутатите (Deliberazione n. 14/2018 dell’Ufficio di Presidenza della Camera dei Deputati) и разпорежда възстановяване на сумата, изплатена на основание на предходното им определяне.
Жалбоподателката изтъква четири твърдения в подкрепа на жалбата.
Първото твърдение е относно липсата на компетентност на автора на акта, съществени процесуални нарушения и нарушение на член 41 от Хартата на основните права.
В тази връзка твърди, че съобщението на Европейския парламент е незаконосъобразно, тъй като е опорочено от тежки и очевидни пропуски, преди всичко от процесуално естество, а именно: решението е прието от генерална дирекция „Финанси“, а не от Бюрото на Европейския парламент съгласно предвиденото в член 11а, параграф 6 и член 25, параграф 3 от Правилника за дейността на Европейския парламент. В Съобщението не били изложени никакви мотиви относно неговото приемане, водещи до автоматично прилагане на италианското решение.
Второто твърдение е относно липсата на правно основание за обжалвания акт и грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 75 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.
В тази връзка твърди, че обжалваният акт посочва неправилно като правно основание приложение III към Правилника за разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент (ПРН) и член 75 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (МПУ). Пенсионният режим, предвиден с ПРН, отпада на 14 юли 2009 г. с влизането в сила на Устава на членовете на Европейския парламент. От своя страна член 75 от МПУ, който препраща към приложение III към ПРН, не оправомощава Европейския парламент да приема мерки като обжалваната.
Третото твърдение на жалбоподателката е, че съобщението явно нарушава законовата резерва на член 75, параграф 2 ПРН, който изрично се позовава на условията, предвидени от националното законодателство, с което изключва релевантността на вътрешните решения на камарата на депутатите на държава членка.
В тази връзка твърди, че промените съгласно Решение № 14/2018 на Бюрото на председателството на камарата на депутатите са приети не със закон от държавата, а само с решение на Бюрото на председателството на камарата на депутатите.
Четвъртото твърдение на жалбоподателката е относно явното нарушение на общите принципи на европейското право, като принципите на правна сигурност, оправдани правни очаквания, защита на придобити права и равенство.
В тази връзка твърди, че обжалваното решение тежко накърнява доверието на бившите членове на Парламента в неприкосновеността на вече придобити от тях права, както и очакванията им, възникнали на основание на действащата по време на мандата им правна уредба. В допълнение, значителното намаляване на средствата, изплащани на бившите членове на Парламента на основание на предишната уредба, не произтича от надлежно нормативно основание, нито от императивни изисквания, както следва от практиката на Съда на Съюза и на Европейския съд по правата на човека.
____________