РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

17 януари 2013 година(*)

„Привилегии и имунитети — Член на Европейския парламент — Решение за снемане на имунитета — Дейност, която не е свързана с изпълнението на задълженията на депутат — Производство за сваляне на имунитета — Решение привилегиите и имунитетите да не се защитят — Отпадане на правния интерес — Липса на основание за произнасяне“

По съединени дела T‑346/11 и T‑347/11

Bruno Gollnisch, с местожителство в Limonest (Франция), за който се явява G. Dubois, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват г‑н R. Passos, г‑н D. Moore и г‑жа K. Zejdová, в качеството на представители,

ответник,

с предмет, от една страна, искане за отмяна на решение за снемане на имунитета на жалбоподателя, прието от Парламента на 10 май 2011 г., и искане за обезщетение за вредите, претърпени от него във връзка с това, и от друга страна, искане за отмяна на решение да не бъде защитен имунитетът на жалбоподателя, прието от Парламента на 10 май 2011 г., и искане за обезщетение за вредите, претърпени от него във връзка с това,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: г‑н J. Azizi, председател, г‑н S. Frimodt Nielsen (докладчик) и г‑жа M. Кънчева, съдии,

секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 юли 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

 Протокол за привилегиите и имунитетите

1        Член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (OВ С 83, 2010 г., стр. 266, наричан по-нататък „Протоколът“) предвижда следното:

„Членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им“.

2        Член 9 от Протокола гласи:

„През време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

а)      на територията на тяхната собствена държава — имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти,

б)      на територията на всяка друга държава членка — имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство.

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на Парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението и имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от неговите членове“.

 Правилник за дейността на Парламента

3        Съгласно член 3, параграф 6, втора алинея от Правилника за дейността на Европейския парламент (наричан по-нататък „Правилник за дейността“), изменян няколко пъти, в редакцията му от март 2011 г. (OВ L 116, стр. 1), приложим ratione temporis в разглеждания спор:

„Ако компетентните органи на държава членка образуват производство, което може да създаде пречка за избрания член на ЕП да заема длъжността, председателят иска от тях редовно да бъде информиран за хода на производството. Председателят сезира компетентната комисия и по нейно предложение Парламентът може да приеме позиция по въпроса“.

4        Член 5, параграф 1 от Правилника за дейността предвижда:

„Членовете на ЕП се ползват с привилегии и имунитети в съответствие с [Протокола]“.

5        Член 6 от Правилника за дейността гласи следното:

„1.      При упражняването на правомощията си, свързани с привилегиите и имунитетите, Парламентът се стреми преди всичко към запазване на неприкосновеността си на демократична законодателна асамблея и към осигуряване на независимостта на своите членове при изпълнението на техните функции.

2.      Всяко искане за снемане на имунитет, отправено до председателя от компетентен орган на държава членка, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

3.      Всяко искане за защита на привилегии и имунитети, отправено до председателя от действащ или бивш член на ЕП, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

[…]

4.      В случай на задържане или ограничаване на свободата на придвижване на член на ЕП в предполагаемо нарушение на неговите привилегии и имунитети председателят на Парламента, като неотложна мярка, след консултации с председателя и докладчика на компетентната комисия предприема действия за защита на привилегиите и имунитетите на засегнатия член на ЕП. Председателят уведомява компетентната комисия за предприетите от него действия и информира Парламента“.

6        Член 7 от Правилника за дейността гласи следното:

„1.      Компетентната комисия разглежда своевременно всички искания за снемане на имунитет и за защита на имунитет и привилегии, по реда на тяхното подаване.

2.      Комисията прави предложение за мотивирано решение, с което препоръчва приемане или отхвърляне на искането за снемане на имунитет или за защита на имунитет и привилегии.

3      Комисията може да поиска от съответния орган да ѝ предостави всяка информация или обяснение, които тя счете за необходими, за да прецени дали имунитетът следва да бъде снет или защитен. На засегнатия член на ЕП се дава право да бъде изслушан; той може да представя всякакви документи или други писмени доказателства, които счита, че имат отношение към случая. Той може да бъде представляван от друг член на ЕП.

[…]

6.      В случай на защита на имунитети или привилегии комисията посочва дали фактическите обстоятелства съставляват пречка от административен или друг характер за свободното движение на членовете на ЕП, пътуващи от или към мястото на парламентарното заседание, от една страна, или за изразяване на мнение или упражняване на право на глас при осъществяване на мандата им, от друга страна, и дали попада сред хипотезите на член [9] от [Протокола], които не се уреждат от националното право, и прави предложение, с което приканва съответния орган да състави необходимите заключения.

7.      Комисията може да изрази мотивирано становище относно компетентността на въпросния орган и допустимостта на искането, но при никакви обстоятелства не може да се произнася относно вината или невинността на члена на ЕП, нито по въпроса дали приписаните му мнения или деяния дават основание за наказателно преследване, дори и ако при разглеждането на искането тя подробно се е запознала с фактите по случая.

8.      Докладът на комисията се включва служебно като първа точка в дневния ред на първото заседание, следващо деня на внасянето му. Не се допуска изменение на внесено(и) предложение(я) за решение.

На обсъждане подлежат само мотивите „за“ и „против“ всяко предложение за снемане или запазване на имунитет, или защита на имунитет или привилегия.

Без да се накърнява член 151, член на ЕП, чиито имунитет и привилегии са предмет на обсъждане, няма право да се изказва при разискванията.

Съдържащото(ите) се в доклада предложение(я) за решение се подлага(т) на гласуване във времето за гласуване след разискванията.

След като Парламентът е обсъдил въпроса, всяко от предложенията, съдържащи се в доклада, се поставя на отделно гласуване. Ако някое от предложенията бъде отхвърлено, за прието се счита обратното решение.

9.      Председателят незабавно съобщава взетото решение на засегнатия член на ЕП и на компетентния орган на съответната държава членка с молба да бъде информиран за всяко последващо развитие на съответните производства и постановените във връзка с тях съдебни решения. След като получи тази информация, председателят я предава на Парламента по начин, който счита за най-подходящ, ако е необходимо, и след консултации с компетентната комисия.

[…]

11.      Комисията се занимава с тези въпроси и обработва всички получени документи при най-голяма степен на поверителност.

[…]“.

7        Съгласно член 24 от Правилника за дейността:

„1.      Председателският съвет се състои от председателя на Парламента и председателите на политическите групи. Председателят на политическа група може да упълномощи друг член на групата да го представлява.

2.      Председателят на Парламента кани един от независимите членове на ЕП да участва в заседанията на Председателския съвет без право на глас.

[…]“.

8        Съгласно член 103, параграф 4 от Правилника за дейността:

„Компетентната комисия винаги разглежда в закрито заседание исканията, свързани с предвидените в член 7 процедури относно имунитета“.

9        Освен това член 138 от Правилника за дейността гласи следното:

„1.      Всяко […] незаконодателно предложение за резолюция, [прието] в рамките на комисия, за [което] „против“ са гласували по-малко от една десета от членовете на комисията, се включва в дневния ред на Парламента за гласуване без изменения.

По тази точка се провежда само едно гласуване, освен ако преди съставянето на окончателния проект на дневен ред политическа група или отделни членове на ЕП, които заедно съставляват една десета от членовете на Парламента, писмено са поискали по точката да могат да се внасят изменения. В този случай председателят определя срока за тяхното внасяне.

2.      По точките, включени в окончателния проект на дневен ред за гласуване без изменение, не се провеждат разисквания, освен ако при приемането на дневния ред в началото на месечната сесия Парламентът реши друго по предложение на Председателския съвет или по искане на политическа група или на най-малко четиридесет членове на Парламента.

3.      При съставяне на окончателния проект на дневен ред за месечната сесия Председателският съвет може да предложи разглеждането и на други точки без изменения или разисквания. При приемане на дневния ред Парламентът може да не приеме нито едно от тези предложения, ако политическа група или най-малко четиридесет членове на ЕП са депозирали писмени възражения най-малко един час преди началото на месечната сесия.

[…]“.

10      Член 151, параграф 1 от Правилника за дейността предвижда:

„1.      Член на ЕП, който желае да направи лично изявление, се изслушва в края на обсъждането на текущата точка от дневния ред или в момента на одобряване на протокола от заседанието, за което се отнася искането за лично изявление.

Съответният член на ЕП не може да говори по същество, а е длъжен да ограничи изказването си до опровергаване на забележките, отправени към неговата личност в хода на разискванията, или на приписано му мнение, или до коригиране на казаното от него самия“.

 Обстоятелства, предхождащи спора

11      Жалбоподателят, г‑н Bruno Gollnisch, е член на Европейския парламент и регионален съветник в регион Rhône-Alpes (Франция). Той е и председател на групата на Националния фронт в регионалния съвет на регион Rhône-Alpes.

12      На 3 октомври 2008 г. групата на Националния фронт на регион Rhône-Alpes изготвя прессъобщение, озаглавено „Случаят с картотекирането в региона: Лицемерите се бунтуват“.

13      Това съобщение има следното съдържание:

„Регион Rhône-Alpes реагира бурно на запитването на Службите по сигурността относно наличието на евентуални искания за промяна на работното време по религиозни причини, направени от служители, които не са християни. Генералният директор на службите определя това запитване като „противоречащо на всички републикански принципи, от които се ръководят организацията и функционирането на публичната служба в нашата страна“. [Q. (председателят на регионалния съвет на регион Rhône-Alpes)] смята, че принципът, на който се основава това допитване е шокиращ. Това е много удобно и много великодушно, но показва, че се забравя сегашното положение, и е белег за малко къса памет. Забравя се сегашното положение, тъй като не изглежда християните да „празнуват“ края на период на „глад“ (през деня, като весело наваксват през нощта), като чупят, горят, хвърлят камъни. Забравя се сегашното положение, тъй като Роман не е подпалено от християни. Къса памет, тъй като решението за картотекиране на служителите в публичната служба през 1902 г. е взето с „републиканска“ цел. Къса памет, защото на власт е „Левият блок“ с „бащицата Комб“ и Валдек-Русо. Това е белег за къса памет, защото масонските ложи, които бодро вършат черната работа, с чиста съвест записват в картотеката „живее на съпружески начала с жена арабка“. Вярно е, че по това време левицата има желание да се бори срещу религиите! Сегашната ѝ цел обаче е да подкрепи нашествието в нашата родина и унищожаването на нашата култура и на нашите ценности от един ислям, чиято толерантност, зачитане на човешките права и свободата се разпознават лесно там, където той е на власт: Саудитска Арабия, Иран, Судан, Афганистан. нашите предградия и скоро цялата ни страна, с благословията на ложите и на левицата?“.

14      На пресконференция, състояла се на 10 октомври 2008 г. в Лион (Франция), жалбоподателят потвърждава по-конкретно че това съобщение е изготвено от лицата, които са упълномощени да се изказват в регионалния съвет от името на политическата група, чийто председател е той.

15      Въз основа на оплакване на Международната лига срещу расизма и антисемитизма (LICRA) на 22 януари 2009 г. френските власти образуват предварително разследване срещу неизвестен извършител за предизвикване на расова ненавист.

16      С писмо от 9 юни 2010 г., адресирано до председателя на Парламента, жалбоподателят иска той „да отправи решителен протест до френските власти“. В това писмо той обяснява, че на 4 юни 2010 г. съдия-следовател от Лион се е опитал да накара полицията да го задържи, за да бъде принуден да се яви пред него. Той уточнява, че тази „принудителна мярка [е] забранена от френската конституция (член 26) и от Протокола за привилегиите и имунитетите от 1965 г. (понастоящем член 9 от Протокол № 7, приложен към Договора), тъй като този магистрат [не бил] поискал от Парламента да снеме имунитета [му]“.

17      На 14 юни 2010 г. председателят на Парламента съобщава в пленарно заседание, че е получил от жалбоподателя искане за защита на имунитета му и в съответствие с член 6, параграф 2 от Правилника за дейността е отнесъл това искане за разглеждане от комисията по правни въпроси.

18      С писмо от 25 октомври 2010 г., получено в Парламента на 3 ноември 2010 г., държавният министър, пазител на държавния печат и министър на правосъдието и на свободите на Френската република предава на председателя на Парламента искане за снемане на парламентарния имунитет на жалбоподателя въз основа на акт от 14 септември 2010 г., постановен от генералния прокурор при апелативния съд в Лион, за да може да продължи разследването по оплакването срещу жалбоподателя и ако са налице условията за това, той да бъде изправен пред компетентните юрисдикции.

19      На 24 ноември 2010 г. председателят на Парламента съобщава в пленарно заседание, че е получил искане за сваляне на имунитета на жалбоподателя и в съответствие с член 6, параграф 2 от Правилника за дейността е отнесъл това искане до комисията по правни въпроси.

20      За докладчик по двете преписки относно жалбоподателя, а именно, от една страна, за снемане на имунитета му, и от друга страна, за защита на имунитета му, е определен г‑н B. Rapkay.

21      На 26 януари 2011 г. жалбоподателят е изслушан от комисията по правни въпроси към Парламента във връзка както с искането за защита на имунитета му, така и с това за сваляне на имунитета му.

22      На 11 април 2011 г. Комисията по правни въпроси приема предложение за решение на Парламента, с което препоръчва да бъде свален имунитетът на жалбоподателя, и предложение за решение, с което препоръчва да не бъде защитаван имунитетът му.

23      В пленарното заседание на 10 май 2011 г. Парламентът решава едновременно да свали и да не защитава имунитета на жалбоподателя.

24      Решението за сваляне на имунитета на жалбоподателя е мотивирано, както следва:

„A. като взе предвид, че френски прокурор е поискал снемане на парламентарния имунитет на Bruno Gollnisch, депутат в Парламента […], за да предприеме действия във връзка с оплакване за предполагаемо подстрекаване към расова ненавист и ако са налице условията за това, да може да [го] го изправи пред първоинстанционния съд, апелативния съд и Касационния съд на Френската република,

Б. като взе предвид, че искането за сваляне на имунитета на Bruno Gollnisch e свързано с предполагаемо нарушение, изразяващо се в подстрекаване към расова ненавист, след публикуването на 3 октомври 2008 г. на прессъобщение на групата на Националния фронт в регион Rhônes-Alpes, чийто председател е Bruno Gollnisch,

В. като взе предвид, че по смисъла на член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз по време на сесиите на Европейския парламент членовете на парламента се ползват на тяхната национална територия с имунитетите, признати на членовете на парламента на тяхната страна; като взе предвид, че тази разпоредба не е пречка за Парламента да упражни правото си да снеме имунитета на свой депутат,

Г. като взе предвид, че по смисъла на член 26 от Конституцията на Френската република „при наличие на нарушение или престъпление е възможно член на Парламента да бъде арестуван или спрямо него да бъде приложена каквато и да е друга мярка, свързана с лишаване от свободата или с нейното ограничаване, само с разрешение на бюрото на камарата, на която той е член. Такова разрешение не е необходимо при заварено престъпление или при осъждане с влязла в сила присъда,

Д. като взе предвид, че в настоящия случай Парламентът не следва да установява дали е налице fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозно и точно предположение, че производството е образувано с намерение да се навреди на политическата дейност на депутата,

Е. като взе предвид, че искането на френските власти не е свързано с политическата дейност на Bruno Gollnisch в качеството му на депутат в Парламента […], а се отнася до дейността му в изцяло регионален и местен аспект в качеството му на регионален съветник в региона Rhônes-Alpes въз основа на мандат, който е получил при пряко, общо гласуване и е различен от мандата на депутат в Парламента […],

Ж. като взе предвид, че Bruno Gollnisch е обосновал публикуването от неговата политическа група в Регионалния съвет на Rhônes-Alpes на прессъобщението, което е причина за искането да бъде снет имунитет му, уточнявайки, че то е написано от екипа на Националния фронт за региона, в който участва отговарящото за комуникациите лице, „упълномощено да се изказва от името на групата на представителите на Националния фронт“; като взе предвид, че използването на парламентарния имунитет в случай като този би било неоправдано разширяване на разпоредбите, които имат за цел да не се допуска никаква пречка за функционирането и независимостта на Парламента,

З. като взе предвид, че не Парламентът, а компетентните съдебни органи трябва да решат, при спазване на всички демократични гаранции, в каква степен френският закон за подстрекаване към расова ненавист е бил нарушен и какви могат да бъдат предприетите въз основа на това правораздавателни действия,

И. като взе предвид, че поради това в настоящия случай следва да препоръча да бъде снет парламентарният имунитет,

1. Реши да снеме имунитета на Bruno Gollnisch […]“.

25      Впрочем решението да не се защити имунитетът на жалбоподателя има същите мотиви като решението за снемане на имунитета му, с изключение по-конкретно на съображение И и на диспозитива на посоченото решение, които имат следното съдържание:

„И […] тъй като междувременно френските власти са поискали официално снемането на имунитета му, за да приложат по-късно посочените мерки, вече няма основание имунитетът на Bruno Gollnisch да бъде защитен във връзка с това

[…]

1. С оглед на изложените по-горе съображения реши да не защитава имунитета и привилегиите на Bruno Gollnisch […]“.

 Производство и искания на страните

26      На 7 юли 2011 г. жалбоподателят подава в Общия съд настоящите жалби, с които иска съответно отмяна на решенията на Парламента да снеме имунитета му (дело T‑346/11) и да не защити имунитета му (дело T‑347/11), както и да получи обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял.

27      По доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, приканва страните да представят определени документи и да отговорят на определени писмени въпроси. Страните изпълняват това искане.

28      С определение на председателя на първи състав на Общия съд от 3 юли 2012 г. дела T‑346/11 и T‑347/11 са съединени за целите на писмената и на устната фаза на производството и на съдебното решение, в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.

29      Устните състезания и отговорите на страните на устно поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 10 юли 2012 г.

30      По дело T‑346/11 жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени решението на Парламента за снемане на парламентарния му имунитет, прието на 10 май 2011 г., с което е приет докладът на г‑н Rapkay № A7-0155/2011,

–        да му присъди сумата от 8000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди,

–        да му присъди сумата от 4000 EUR за покриване на направените от него разходи за съветник и за изготвяне на жалбата.

31      Парламентът иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

32      По дело T‑347/11 жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени решението на Парламента да не защити парламентарния му имунитет, взето на 10 май 2011 г., с което е приет докладът на г‑н Rapkay № A7-0154/2011,

–        да му присъди сумата от 8000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди,

–        да му присъди сумата от 4000 EUR за покриване на направените от него разходи за съветник и за изготвяне на жалбата.

33      Парламентът иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима,

–        при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 Предварителни бележки

 По установения с Протокола режим на парламентарния имунитет

34      Следва да се припомни, че парламентарният имунитет на депутатите от Парламента, както е предвиден в членове 8 и 9 от Протокола, включва двете форми на защита, които обикновено се признават на членовете на националните парламенти на държавите членки, а именно имунитет във връзка с изразено мнение и с подадените гласове при изпълнение на парламентарните задължения, както и парламентарна неприкосновеност, която по принцип включва защита срещу съдебни производства (Решение на Съда от 21 октомври 2008 г. по дело Marra, C‑200/07 и C‑201/07, Сборник, стр. I‑7929, точка 24 и Решение на Съда от 6 септември 2011 г. по дело Patriciello, C‑163/10, Сборник, стр. I‑7565, точка 18).

35      Член 8 от Протокола, който представлява специална разпоредба, приложима към всички съдебни производства, за които депутатът от Парламента се ползва с имунитет във връзка с изразените мнения и с подадените гласове при изпълнение на парламентарните задължения, цели да защити свободното изразяване и независимостта на депутатите от Парламента, поради което препятства всяко съдебно производство във връзка с такива мнения и гласувания (Решение по дело Patriciello, посочено по-горе, точка 34, точка 26).

36      Съдът припомня, че член 8 от Протокола, предвид целта му да закриля свободното изразяване и независимостта на депутатите от Парламента и предвид неговата формулировка, която освен мненията изрично посочва и подадените от тези депутати гласове, е предназначен преди всичко да се прилага към изявленията, направени от последните в самите предели на Парламента (Решение по дело Patriciello, точка 34 по-горе, точка 29).

37      Съдът припомня обаче, че не е изключено изявление, направено от такива депутати извън тези предели, да може да представлява и мнение, изразено при изпълнението на техните задължения по смисъла на член 8 от Протокола, като наличието на такова мнение е в зависимост не от мястото, където е направено дадено изявление, а от неговото естество и съдържание (Решение по дело Patriciello, точка 34 по-горе, точка 30).

38      Наистина, тъй като посочва мненията, изразявани от депутатите от Парламента, член 8 от Протокола е тясно свързан със свободата на изразяване на мнение. Впрочем свободата на изразяване на мнение като същностна основа на едно демократично и плуралистично общество, отразяваща ценностите, на които се основава Съюзът в съответствие с член 2 ДЕС, представлява основно право, гарантирано от член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (OВ C 83, 2010 г., стр. 389), която по силата на член 6, параграф 1 ДЕС има същата юридическа сила като Договорите. Тази свобода е прогласена и в член 10 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (Решение по дело Patriciello, точка 34 по-горе, точка 31).

39      При това положение следва да се приеме, че понятието „мнение“ по смисъла на член 8 от Протокола трябва да се разбира в широк смисъл — като обхващащо изказванията или изявленията, които по своето съдържание са равнозначни на твърдения, представляващи субективни преценки (Решение по дело Patriciello, точка 34 по-горе, точка 32).

40      От текста на член 8 от Протокола следва също, че за да бъде обхванато от имунитета, дадено мнение трябва да е било изразено от депутат от Парламента „при изпълнението на задълженията [му]“, като по този начин се обуславя изискването за връзка между изразеното мнение и парламентарните задължения (Решение по дело Patriciello, точка 34 по-горе, точка 33).

41      Следва да се отбележи, че когато става въпрос за изявления на депутат от Парламента, които са предмет на наказателно преследване в неговата държава членка по произход, предвиденият в член 8 от Протокола имунитет може окончателно да възпрепятства съдебните органи и националните юрисдикции да упражнят съответните си правомощия в областта на наказателното преследване и санкционирането на престъпленията с цел осигуряване съблюдаването на обществения ред на тяхната територия и съответно по този начин напълно да лиши лицата, увредени от тези изявления, от достъп до правосъдие, включително с оглед евентуални претенции пред гражданските юрисдикции за получаване на обезщетение за претърпяната вреда (вж. в този смисъл Решение по дело Patriciello, точка 34 по-горе, точка 34).

42      Предвид тези последици следва да се приеме, че връзката между изразеното мнение и парламентарните задължения трябва да бъде пряка и очевидно налагаща се (Решение по дело Patriciello, точка 34 по-горе, точка 35).

43      Член 9 от Протокола предвижда освен това, че депутатът от Парламента се ползва на своята национална територия с имунитетите, признати на членовете на парламента на неговата страна.

44      Установеното в член 9 от Протокола съдържание на неприкосновеността се анализира чрез препращане към съответните национални разпоредби (Решение по дело Marra, точка 34 по-горе, точка 25 и Решение по дело Patriciello, точка 34 по-горе, точка 25) и следователно то може да бъде различно в зависимост от държавата членка по произход на депутата от Парламента.

45      Неприкосновеността на депутата може освен това да бъде отнета от Парламента, в съответствие с член 9, трета алинея от Протокола, докато предвиденият в член 8 имунитет — не (Решение по дело Patriciello, посочено по-горе, точка 34 по-горе, точка 27).

46      Така, когато в Парламента постъпи искане от национален орган за снемане на имунитета, Парламентът трябва първо да провери дали фактите, на които се основава искането за снемане на имунитета, могат да попаднат в приложното поле на член 8 от Протокола, в който случай снемането на имунитета е невъзможно.

47      Ако Парламентът стигне до извода, че член 8 от Протокола не се прилага, след това той има задължението да провери дали депутатът от Парламента се ползва с предвидения в член 9 от Протокола имунитет за фактите, за които е упрекван, и ако това е така, да реши дали следва да снеме този имунитет.

 По разграничението, което следва да се прави между снемане на имунитета и защита на имунитета по смисъла на Протокола.

48      Следва първо да се отбележи, че ако снемането на имунитета на депутат от Парламента е изрично предвидено в член 9 от Протокола, положението не е същото във връзка със защитата на неговия имунитет, която може само да се изведе от член 6, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента, без той да определя това понятие.

49      Във връзка с член 8 от Протокола Съдът приема, че Правилникът за дейността е вътрешноорганизационен акт и не може да породи за Парламента правомощия, които не са изрично признати с нормативен акт, в конкретния случай с Протокола, и от това следва, че дори ако, по искане на засегнатия депутат от Парламента, въз основа на Правилника за дейността бъде прието решение на Парламента за защита на имунитета, това решение съставлява становище без задължителни последици по отношение на националните съдебни органи (Решение по дело Marra, точка 34 по-горе, точка 39).

50      Освен това обстоятелството, че правото на държава членка предвижда процедура за защита на членовете на националния парламент, позволяваща му да се намеси, когато националната юрисдикция не признава този имунитет, не предполага признаването на същите правомощия на Парламента по отношение на депутатите в Парламента от тази държава, щом като член 8 от Протокола не предвижда изрично такова правомощие на Парламента и не препраща към нормите на националното право (Решение по дело Marra, точка 34 по-горе, точка 40).

51      От тази съдебна практика следва, че трябва да се прави разграничение между понятието „защита на имунитета“ въз основа на член 8 от Протокола, който установява абсолютен имунитет, чието съдържание е определено само от европейското право и не може да бъде снеман от Парламента, и въз основа на член 9 от Протокола, който, напротив, препраща към нормите на националното право на държавата членка по произход на депутата от Парламента, за определяне на съдържанието и пределите на установената в негова полза неприкосновеност, като тази неприкосновеност може освен това, ако са налице съответните условия, да бъде отнета от Парламента.

52      Щом като неприкосновеността, предвидена в член 9 от Протокола, е неприкосновеност по право и депутатът може да бъде лишен от нея само ако Парламентът я отнеме, защитата на имунитета въз основа на разпоредбите на член 9 от Протокола е възможна само в случай, когато няма искане за снемане на имунитета на депутат и неприкосновеността, според разпоредбите на националното право на държавата членка по произход на депутата от Парламента, е нарушена именно от действията на полицейските или съдебните органи на държавата членка по произход на споменатия депутат.

53      При тези обстоятелства депутатът от Парламента ще може да иска Парламентът да защити неговия имунитет, както е предвидено в член 6, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента.

54      От това следва, че може да има решение на Парламента по искане за защита на имунитета на депутат от Парламента само ако в Парламента не е постъпило никакво искане от компетентните национални органи за вдигане на този имунитет.

55      По този начин защитата на имунитета се явява средство за Парламента да се намеси по искане на депутат от Парламента, когато националните органи нарушават или се готвят да нарушат имунитета на един от неговите членове.

56      Обратно, ако е направено искане от националните органи за снемане на имунитета, Парламентът трябва да вземе решение да снеме или да не снеме имунитета. В такъв случай защитата на имунитета няма повече основание за съществуване, тъй като Парламентът или снема имунитета и защитата му повече не е възможна, или отказва да снеме този имунитет и защитата му е безполезна, тъй като националните органи са уведомени, че искането им за снемане на имунитета е отхвърлено от Парламента и следователно имунитетът е пречка за мерките, които биха могли или искали да вземат тези органи.

57      Следователно защитата на имунитета става безпредметна, когато има отправено от националните органи искане за снемане на имунитета. Парламентът вече не е длъжен да действа по своя инициатива поради липсата на официално искане от компетентните органи на държава членка, а напротив, трябва да вземе решение и по този начин да придвижи тази молба.

 По упражняването на правото на обжалване и по пределите на контрола, упражняван в такива случаи от Общия съд

58      Макар признатите с Протокола привилегии и имунитети на Съюза да имат функционален характер, тъй като целта им е да се избегне създаването на пречки за функционирането и независимостта на Съюза, това не променя факта, че те са изрично предоставени на членовете на Парламента, както и на длъжностните лица и другите служители на институциите на Съюза. Обстоятелството, че привилегиите и имунитетите са предвидени в обществен интерес на Съюза, обосновава предоставянето на институциите на право да отнемат имунитета, ако това е необходимо, но не означава, че тези привилегии и имунитети са предоставени изключително на Съюза, а не и на неговите длъжностни лица, другите му служители и членовете на Парламента. Следователно протоколът създава в полза на посочените лица субективно право, чието спазване се гарантира от системата на способите за обжалване, установена с Договора (вж. Решение на Общия съд от 19 март 2010 г. по дело Gollnisch/Парламент, T‑42/06, Сборник, стр. II‑1135, точка 94 и цитираната съдебна практика).

59      Трябва все пак на Парламента да бъде признато много широко право на преценка относно насоките, които той смята да даде на решение, прието въз основа на постъпило искане за снемане или за защита на имунитета, поради политическия характер на такова решение (вж. в този смисъл Решение по дело Gollnisch/Парламент, точка 58 по-горе, точка 101).

60      Упражняването на това право обаче не е освободено от съдебен контрол. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че в рамките на този контрол съдът на Съюза трябва да провери дали процедурните правила са били спазени, дали възприетите от институцията факти са точни по същество и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. по аналогия Решение на Съда от 25 януари 1979 г. по дело Racke, 98/78, Recueil, стр. 69, точка 5 и Решение на Съда от 22 октомври 1991 г. по дело Nölle, C‑16/90, Recueil, стр. I‑5163, точка 12).

61      Следва да се припомни, че за целите на този преглед критиката във връзка с изложението на мотивите на доклада на комисията по правни въпроси трябва да се счита за критика на мотивите на решението за снемане на имунитета (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г. по дело Mote/Парламент, T‑345/05, Сборник, стр. II‑2849, точка 59 и Решение на Общия съд по дело Gollnisch/Парламент, точка 58 по-горе, точка 98).

62      Жалбите, предмет на настоящите дела, следва да се преценят с оглед на посочените съображения.

 По жалбата за отмяна по дело T‑346/11 за снемане на имунитета на жалбоподателя

63      Жалбоподателят излага шест основания в подкрепа на жалбата си за отмяна.

64      Той изтъква, първо, нарушението на член 9 от Протокола, второ, нарушение на „постоянната праваораздавателна практика“ на комисията по правни въпроси в Парламента, трето, нарушение на принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания, четвърто, посегателство срещу независимостта на депутата, пето, нарушение на разпоредбите на член 3, параграф 4, втора алинея от Правилника за дейността относно производството, което може да приключи със снемане на имунитета на депутат, и шесто, нарушение на принципите на състезателност и на правото му на защита.

65      Следва първо да се разгледат едновременно първото и четвъртото основание.

 По първото основание, изведено от нарушение на член 9 от Протокола и по четвъртото основание, изведено от посегателството върху независимостта на депутата

66      В подкрепа на първото си основание жалбоподателят изтъква, че Парламентът допуснал грешка при прилагане на правото, като снел имунитета му, с мотива че изказването и мненията, възпроизведени в спорното прессъобщение, не били свързани с дейността му на депутат в Парламента. Всъщност той смята, че свободата на политическия дебат и свободата на изразяване на мнение на депутат трябва да бъдат защитени, независимо дали са използвани точно в рамките на Парламента или не, и че поради това имунитетът му трябвало да бъде защитен, а не снет. Наистина, той смята, че член 9 от Протокола се отнася до всички действия, извършени извън упражняването на парламентарната дейност stricto sensu, които са защитени с имунитета, установен в член 8 от Протокола. Поради това Парламентът нарушил член 9 от Протокола.

67      В подкрепа на четвъртото си основание жалбоподателят освен това поддържа, че Парламентът не могъл да снеме имунитета му, като реши, че той не се е ползвал от свободата на изразяване на мнение при изпълнение на задълженията си на депутат в Парламента. Наистина, според него няма прецедент в по-ранната практика на Парламента при взимане на решения, когато да е прието, че при изяви извън обичайните работни места на събранието европейският депутат трябва да се позове на това си качество, за да може да се ползва от свързаните с неговия мандат привилегии и имунитети.

68      Свободата на политическия дебат също била нарушена и според жалбоподателя това довело до нарушение на член 6, параграф 1 от Правилника за дейността.

69      Парламентът оспорва тези твърдения.

70      Следва да се отбележи, че Парламентът разглежда искането за снемане на имунитета на жалбоподателя от гледна точка само на член 9 от Протокола, което се установява както от мотивите на доклада на комисията по правни въпроси, така и от решението относно снемането на имунитета му.

71      В писмените си изложения жалбоподателят обаче признава, че Парламентът имал основание да приеме, че искането за снемане на неговия имунитет трябвало да се разгледа само във връзка с член 9 от Протокола.

72      В съдебното заседание жалбоподателят освен това потвърждава, че според него в настоящия случай член 8 от Протокола не се прилага.

73      Следователно страните се съгласяват, че искането за снемане на имунитета на жалбоподателя е трябвало да бъде разгледано във връзка с разпоредбите на член 9 от Протокола.

74      В това отношение е добре да се уточни, че в настоящия случай съдържащите се в спорното прессъобщение изявления, за които е упрекван жалбоподателят, се отнасят до начина, по който са реагирали председателят и генералният директор на службите на Регионалния съвет на регион Rhônes-Alpes на искане на тайните служби за получаване на сведения относно някои държавни служители.

75      Безспорно е впрочем, че това становище е изготвено от говорителя на групата на Националния фронт в Регионалния съвет на регион Rhônes-Alpes, че жалбоподателят е член на посочения съвет и председател на тази политическа група.

76      Безспорно е също, че на пресконференция, проведена в Лион на 10 октомври 2008 г., жалбоподателят потвърждава, че това съобщение е изготвено от лица, упълномощени да се изказват от името на членовете на посочената политическа група в рамките на Регионалния съвет.

77      Следователно се налага изводът, че тези факти са пряко свързани с функциите на жалбоподателя в качеството му на регионален съветник и на председател на групата на Националния фронт в Регионалния съвет на регион Rhônes-Alpes. Впрочем, както се установява от документите в преписката по делото, по-конкретно от приложения A6, A8 и A10 към жалбата и от приложение B2 към писмената защита, именно поради това му качество френските власти образуват производството срещу него.

78      Следователно няма връзка между спорното изказване, за което е упрекван жалбоподателят, и неговите функции на депутат в Парламента, a fortiori пряка връзка между спорното изказване и функцията на депутат в Парламента, която да е очевидна и да може да обоснове прилагането на член 8 от Протокола, както го тълкува Съдът (вж. точка 42 по-горе).

79      Следователно Парламентът с право приема, че следва да прецени искането за снемане на имунитета на жалбоподателя от гледна точка само на член 9 от Протокола, а не на член 8 от него.

80      Въз основа на член 9 от Протокола жалбоподателят се ползва на територията на Франция с имунитетите, предоставени на членовете на парламента на тази страна, които са определени в член 26 от френската конституция.

81      В настоящия случай жалбоподателят упреква Парламента за това, че снема имунитета му, поради това че спорното изказване, за което той носи отговорност, е направено извън обхвата на неговата дейност на депутат в Парламента, при положение че според него член 9 от Протокола се отнася до всички действия, извършени извън упражняването на парламентарната дейност stricto sensu, и има за цел да защити свободата на политическия дебат и свободата на изразяване на мнение на депутата, независимо дали са използвани конкретно в рамките на Европейския парламент.

82      Следва да се припомни, че член 26 от Конституцията на Франция предвижда:

„Членовете на Парламента не могат да бъдат преследвани, издирвани, задържани или съдени за изказаните от тях мнения и за гласуванията им при изпълнение на техните задължения.

Членовете на Парламента не могат да бъдат задържани, както и не може да им бъде налагана друга мярка за лишаване от свобода или за ограничаването ѝ освен с разрешение на [б]юрото на [к]амарата, чиито членове са. Такова разрешение не се иска при заварено престъпление или при осъждане с влязла в сила присъда.

Задържането, мерките за лишаване от свобода или за ограничаването ѝ или производството срещу член на Парламента се спират за времетраенето на парламентарната сесия, ако камарата, чийто член е посоченият, поиска това.

[…]“.

83      Въпреки че жалбоподателят не уточнява дали смята, че по отношение на него трябва да се приложат предвиденият или предвидената в тези разпоредби имунитет или неприкосновеност, следва все пак да се приеме, че в действителност с доводите си той претендира имунитета, предвиден в член 26, първа алинея от френската конституция, тъй като всъщност той смята, че не може да бъде подложен на преследване или съден за мнения, които е изразил при упражняване на функциите си.

84      За да може член на Парламента да се ползва от разпоредбите на член 26, първа алинея от френската конституция, както и от тези на член 8 от Протокола, е необходимо изразяването на мнения да е осъществено от него при упражняване на функциите му на депутат от Парламента, тъй като в това си качество, въз основа на член 9 от Протокола, той се ползва от предоставения с френската конституция имунитет.

85      Следва да се отбележи обаче, че в настоящия случай това не е така (вж. точки 74—78 по-горе).

86      От това следва, че Парламентът не допуска грешка, като приема:

„[…И]скането на френските власти не е свързано с политическата дейност [на жалбоподателя] в качеството му на член на Парламента […], а […]с неговата изцяло регионална и местна дейност в качеството му на регионален съветник в регион Rhônes-Alpes — мандат, който [е] получил при упражняване на пряко всеобщо избирателно право и който е различен от мандата на депутат в Парламента […]“.

87      Това означава също, че няма значение дали депутатът е посочил в какво качество действа, когато е направил спорните изявления, след като това обстоятелство не се взима предвид, за да се прецени дали посоченото изявление е направено при упражняване на функциите на заинтересованото лице.

88      Накрая, доколкото в изложените от жалбоподателя доводи се изтъква, че той не е действал при упражняване на функциите си на депутат в Парламента, а само в рамките на политическата дейност, която всеки член на Парламента може да има извън посочените функции, и поради това в настоящия случай не следвало да се приложи член 26, първа алинея от френската конституция, а именно член 26, втора или трета алинея от нея, следва да се отбележи, че по силата на член 26, трета алинея от френската конституция преследване е възможно, освен ако Парламентът не се противопостави, което означава, че за него не е необходимо да се отнеме гарантираната на члена на Парламента неприкосновеност.

89      Освен това за всеки случай е добре да се припомни, че член 9 от Протокола предвижда изрично възможността Парламентът да снеме имунитета, с който може да се ползва депутатът в Парламента, на основание на тази разпоредба.

90      Ето защо не би могло да се упреква Парламентът за това, че с оглед на обстоятелствата в конкретния случай и искането на държавния министър, пазител на печата и министър на правосъдието и на свободите на Френската република е приел, че е удачно да снеме имунитета, който жалбоподателят има по силата на Протокола, за да даде възможност за продължаване на воденото от френските съдебни власти следствие.

91      Накрая, доколкото жалбоподателят изтъква, че в случай като настоящия Парламентът могъл да снеме имунитета му, но че обикновено, ако следвал по-ранната си практиката по взимане на решения, той не би го снел, този довод по същество съвпада с изложения в подкрепа на второто и третото основание, разглеждането на които следва да се вземе предвид.

92      Ето защо следва да се отхвърлят както първото, така и четвъртото основание.

 По второто и третото основание, изведени, от една страна, от нарушаване на „постоянната правораздавателна практика“ на Комисията по правни въпроси на Парламента относно свободата на изразяване на мнение и fumus persecutionis, и от друга страна, от нарушаването на принципите на правна сигурност, на оправданите правни очаквания и на равно третиране

93      В подкрепа на второто си основание жалбоподателят твърди, че Парламентът има възможност да изработи свои собствени принципи, като създаде по този начин „правораздавателна практика“ именно по въпросите на парламентарния имунитет, която да бъде задължителна за другите институции.

94      Разискванията в Парламента по исканията за снемане на имунитет, които в течение на годините той трябвало да разглежда, наистина му позволили да изведе общи принципи, закрепени в резолюция, приета от Парламента по време на заседанието му на 10 март 1987 г. (OВ C 99, стр. 44) въз основа на доклада на г‑н Donnez, с която приключила процедурата на консултиране с Парламента относно проекта за протокол за изменение на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности по отношение на членовете на Парламента (A2‑121/86).

95      По този начин Парламентът могъл да установи принципи, чиято цел е да се защитят правата на депутатите от Парламента, като в голям брой от случаите отказва да снеме техния имунитет, именно когато става въпрос да се защити тяхната свобода на изразяване на мнение и особено когато преследването се води от техните политически противници или от изпълнителната власт.

96      Принципите, изведени от тази „постоянна правораздавателна практика“ били обобщени в документ на комисията на Парламента по правни въпроси и въпросите на вътрешния пазар, озаглавен „Известие до членовете № 11/2003“ от 6 юни 2003 г. (наричано по-нататък Известие № 11/2003“).

97      Жалбоподателят поддържа, че изявленията, за които е упрекван, се вписват ясно в ролята му на представител на политическата партия, към която той принадлежи, и на председател на групата на същата партия в регионалния парламент, като той е и депутат на тази партия в Парламента. Според него от това следвало, че не могло да му се откаже изявленията му да се определят като непосредствено свързани с политическата му дейност. Ето защо според него очевидно недобросъвестно комисията по правни въпроси приела, че той не е направил тези изявления при упражняване на функциите си на депутат в Парламента.

98      Последиците от това били не само нарушение на посочените по-горе принципи във връзка със свободата на изразяване на мнение на депутатите, но също и fumus persecutionis, тъй като в основата на наказателното производство били оплакване и граждански иск на LICRA, която била и продължавала да бъде ръководена от изявени политически противници на жалбоподателя, както в местен и регионален аспект, така и в рамките на Парламента.

99      Впрочем жалбоподателят смята по същество, че действията на френските власти, и по-конкретно на съдебните органи, също показват наличието на такъв fumus persecutionis.

100    Според жалбоподателя обаче изведените от Парламента принципи имат за цел в такова положение да предпазят депутата от снемане на имунитета.

101    Накрая, в подкрепа на третото си основание жалбоподателят изтъква по същество, че Парламентът, от една страна, като нарушил определените от него принципи на „правораздавателната практика“ във връзка със свободата на изразяване на мнение и на fumus persecutionis, нарушил принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, и от друга страна, като снел имунитета му и като се отклонил по този начин от своята „правораздавателна практика“, нарушил и принципа на равно третиране, което е задължително по отношение на депутатите в Парламента.

102    Парламентът оспорва тези твърдения.

103    Тъй като във второто си основание жалбоподателят по същество изтъква нарушение на „постоянната правораздавателна практика“ на Парламента във връзка с имунитета, така както е установена в Известие № 11/2003, а в рамките на третото си основание твърди, че нарушаването на тази „постоянна правораздавателна практика“ води до нарушаване на принципите на сигурност, на оправдани правни очаквания и на равно третиране, следва първо да се разгледа правната природа на Известие № 11/2003.

–       По правната природа на Известие № 11/2003 и упражнявания от Общия съд контрол

104    Следва първо да се разгледа Известие № 11/2003, което има следното съдържание:

„Секретариатът на [комисията по правни въпроси и по въпросите на вътрешния пазар] изготви приложения документ по искане на комисията. Той установи случаите, в които Парламентът е бил сезиран с искане за снемане на имунитета по преписките във връзка със свободата на изразяване на мнение от 1979 г. насам и се опита да изведе от тях общи принципи, като взе предвид последното гласуване в пленарното заседание.

[…]

Независимо че член [9], първа алинея, буква a) […] от [П]ротокола се отнася до предоставените на членовете на съответния национален парламент имунитети, Парламентът […] има възможност да изработи свои собствени принципи, като по този начин създаде това, което може да се нарече „правораздавателна практика“.

[…]

Въз основа на принципите или правораздавателната практика, за които става въпрос по-горе, би трябвало да се изработи последователна концепция за европейския парламентарен имунитет, който по принцип би трябвало да бъде независим от различните практики, действащи в националните парламенти […] [Като взе предвид], че беше изследвано дали имунитетът съществува в националното законодателство, Парламентът […] прилага едни и същи принципи, когато става въпрос за взимане на решение за снемане на имунитет.

[…]

Принцип № 2: основен принцип е, че в случаите, когато действията, за които е обвинен депутатът, са част от неговата политическа дейност или са тясно свързани с нея, имунитетът не се снема.

За изразяване не мнения, които са част от политическата дейност на депутата, се смятат проявите (дори от трибуна, достъпна само за слушателите в национален парламент) по време на публични събрания, в политически публикации, в пресата, в книга, по телевизията, при подписване на политическо искане и дори в съд […]. Парламентът е отказвал да снеме имунитет дори във връзка със съпътстващи обвинения, когато главното обвинение е било свързано с изразяване на политическо становище.

Това, което се предполага, че е изречено или написано, до голяма степен е без значение, особено в случай че изразяването на мнение е свързано с друг политик или с предмета на политически спор. То може обаче да бъде повод за уведомяване за несъгласие в някои отношения.

[…]

3. В докладите често се посочва, че насаждане на омраза, клевета или нарушаване на основни права на личността или нападки срещу честта или доброто име на групи или на лица не може да бъде изразяване на мнение. Уместно е все пак да се отбележи, че Парламентът последователно възприема много либерално отношение спрямо изразяването на мнения на политическата сцена, като отбелязва, че на политическата сцена често е трудно да се направи разграничение между полемиката и клеветата.

[…]

Понятието за fumus persecutionis, т.е. презумпцията, че съдебното преследване срещу парламентарист е започнало с намерение да се попречи на политическата му дейност, например ако анонимни доноси са причина за разследването или когато искането е подадено много след твърденията. Например, когато политически противник претендира обезщетение за причинени от клевета вреди, ако не бъде доказано противното, трябва да се приеме, че целта му е да причини вреда на съответния парламентарист, а не да получи обезщетение за вредите. fumus persecutionis се предполага особено когато преследването е започнало, когато става въпрос за минали събития, по време на предизборна кампания, за да бъде използван обвиняемият за пример, и т.н.

Принцип № 3: когато преследването е по инициатива на политически противник, ако не бъде доказано противното, имунитетът не се снема, доколкото трябва да се счита, че целта на преследването е да се навреди на съответния парламентарист, а не да бъдат поправени причинените вреди. Също и когато преследването е започнало при обстоятелства, които дават основание да се смята, че то е започнало с цел да се навреди на съответния депутат.

[…]“.

105    Следва да се приеме, че Парламентът с право изтъква, че този документ, изготвен от секретариата на комисията по прави въпроси и по въпросите на вътрешния пазар, не е акт на Парламента и представлява единствено обобщение на по-ранната практика на тази комисия при взимане на решения в разглежданата област.

106    Следва да се припомни освен това, че съгласно постоянната съдебна практика право да се позове на защитата на оправданите правни очаквания има всеки частноправен субект в положение, при което общностната администрация, като му е дала конкретни уверения, е предизвикала у него основателни очаквания (Решение на Съда от 15 юли 2004 г. по дело Di Lenardo и Dilexport, C‑37/02 и C‑38/02, Recueil, стр. I‑6911, точка 70 и Решение на Общия съд от 17 декември 1998 г. по дело Embassy Limousines & Services/Парламент, T‑203/96, Recueil, стр. II‑4239, точка 74). Представляват такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 май 2000 г. по дело Kögler/Съд, C‑82/98 P, Recueil, стр. I‑3855, точка 33 и Решение на Общия съд от 18 октомври 2011 г. по дело Purvis/Парламент, T‑439/09, Сборник, стр. II‑7231, точка 69). Никой обаче не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на дадени му от администрацията конкретни уверения (Решение на Съда от 24 ноември 2005 г. по дело Германия/Комисия, С‑506/03, непубликувано в Сборника, точка 58 и Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, С‑182/03 и С‑217/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 147). Нещо повече, само уверения, съобразени с приложимите норми, могат да обосноват оправдани очаквания. (Решение на Общия съд от 30 юни 2005 г. по дело Branco/Комисия, T‑347/03, Recueil, стр. II‑2555, точка 102 и Решение на Общия съд от 23 февруари 2006 г. по дело Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, T‑282/02, Recueil, стр. II‑319, точка 77).

107    След като Известие № 11/2003 не е акт на Парламента, а само обобщение на по-ранната практика при взимане на решения на комисията по правни въпроси и по въпросите на вътрешния пазар, изготвено от генералния секретариат на Парламента, за да привлече вниманието на депутатите от Парламента към тази практика по взимане на решения, и след като поради това този документ не може да обвърже Парламента, от това следва, че в него не може да има изхождащи от Парламента точни, безусловни и непротиворечиви сведения, които да могат да представляват точни уверения от негова страна, въз основа на които са могли да се породят основателни очаквания у депутатите от Парламента.

108    От това следва, че при всички положения жалбоподателят не може да твърди, че Парламентът е нарушил принципа на оправданите правни очаквания, като не се е съобразил с документ, който не е акт на Парламента.

109    Следва все пак да се припомни, че институциите трябва да упражняват правомощията си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, като принципа на равно третиране и принципа на добра администрация, и с оглед на тези принципи те трябва да се съобразяват с вече приетите решения по сходни искания и с особено внимание да си поставят въпроса дали следва или не да вземат решение в същия смисъл. Освен това прилагането на принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност (вж. по аналогия Решение на Съда от 10 март 2011 г. по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, Сборник, стр. I‑1541, точки 73—75 и цитираната съдебна практика).

110    Във връзка с това следва да се припомни, че принципът на равно третиране не допуска именно сходни положения да бъдат третирани по различен начин, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. Решение на Съда от 16 декември 2008 г. по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, Сборник, стр. I‑9895, точка 23 и Решение на Съда от 14 октомври 2010 г. по дело Nuova Agricast и Cofra/Комисия, C‑67/09 P, Сборник, стр. I‑9811, точка 78 и цитираната съдебна практика).

111    Освен това от постоянната съдебна практика следва, че една от предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е именно принципът на добра администрация, с който е свързано задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14 и Решение на Съда от 29 март 2012 г. по дело Комисия/Естония, C‑505/09 P, точка 95).

112    Ето защо следва да се приеме, че с основанието си, изведено от нарушението на „постоянната правораздавателна практика“ на Парламента във връзка с имунитета, жалбоподателят иска да изтъкне нарушение на принципите на добра администрация и на равно третиране.

113    Дори да се предположи, че Известие № 11/2003 съдържа достатъчно точни указания относно поведението, което членовете на Парламента могат да очакват от негова страна, когато трябва да се произнесе по имунитета на депутат, с оглед именно на свободата на изразяване на мнение и на fumus persecutionis, следва да се приеме, че Парламентът не би могъл да се отклони от нея само ако бъдат изложени достатъчни мотиви във връзка с това.

114    В това отношение трябва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да бъдат съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат за получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на посочения член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63, Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Германия/Комисия, C‑301/96, Recueil, стр. I‑9919, точка 87 и Решение на Съда от 22 юни 2004 г. по дело Португалия/Комисия, C‑42/01, Recueil, стр. I‑6079, точка 66).

115    Накрая, когато става въпрос за принципа на правна сигурност, от постоянната съдебна практика следва, че той е основен принцип на правото на Съюза, който по-конкретно изисква правната уредба да е ясна и точна, за да могат правните субекти да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях. Когато обаче има известна неяснота относно смисъла и обхвата на дадена правна норма, следва да се прецени дали двусмислеността на тази правна норма е такава, че може да попречи на правните субекти с достатъчна сигурност да отхвърлят евентуалните съмнения относно обхвата или смисъла на тази норма (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 април 2005 г. по дело Белгия/Комисия, C‑110/03, Recueil, стр. I‑2801, точки 30 и 31).

–       По обжалвания акт

116    В подкрепа на второто си основание жалбоподателят твърди, че Парламентът не се съобразил с по-ранната си практика по взимане на решения във връзка с преценката на случаите, в които става въпрос за свободата на изразяване на мнение на депутатите и в които има подозрение за fumus persecutionis.

117    Първо, когато става въпрос за свободата на изразяване на мнение, от практиката на Парламента по взимане на решения след Известие № 11/2003 се установява, че снемане на имунитета е възможно по-специално ако фактите, за които е упрекван депутатът, могат да се определят като подстрекаване към расова ненавист.

118    Следва да се отбележи, че в настоящия случай тази квалификация на фактите от компетентните органи е посочена в съображения А и Б от обжалвания акт.

„A. като има предвид, че френски прокурор иска снемането на парламентарния имунитет [на жалбоподателя], депутат в Парламента […], за да предприеме необходимите действия във връзка с оплакване за предполагаемо подстрекаване към расова ненавист и, ако са налице условията за това, да може да [го] изправи пред първоинстанционния съд, апелативния съд и Касационния съд на Френската република;

Б. Като има предвид, че искането за снемане на имунитета [на жалбоподателя] е във връзка с предполагаемо нарушение, изразяващо се в подстрекаване към расова ненавист, като следствие от публикуването на 3 октомври 2008 г. на прес съобщение на групата на […] Националния фронт в регион Rhônes-Alpes, чийто председател е [жалбоподателят]“.

119    Следва освен това да се отбележи, когато става въпрос за fumus persecutionis, че съдебното преследване срещу жалбоподателя не започва по искане на политически противник, а на сдружение, което по френското право има правоспособност за водене на дела срещу расистките или антисемитски изказвания или писмени изявления въз основа на Закон от 29 юли 1881 г. относно свободата на пресата (Bulletin des Lois, 1881 г., № 637, стр. 125), че разследването не се води въз основа на анонимни доноси, че образуваното производство не е свързано нито с минали събития, нито с действия, осъществени по време на избирателна кампания, и че нищо не дава основание да се приеме, с оглед на фактите, взети предвид от Парламента и които впрочем не са оспорени от жалбоподателя, че преследването очевидно е имало за цел той да послужи за пример.

120    Следователно в настоящия случай не е налице нито един от критериите, установени в по-ранната практика на Парламента при взимане на решения, който да е могъл в миналото да го мотивира да се противопостави на искане за снемане на имунитета.

121    При това положение Парламентът правилно отбелязва изложеното по-долу в решението относно снемането на имунитета на жалбоподателя:

„[…В] настоящия случай Парламентът не можа да установи наличие на fumus persecutionis, т.е. на достатъчно сериозна и точна презумпция, че производството е образувано с намерение да се навреди на политическата дейност на депутата […]“.

122    От това следва, че при преценката, както на свободата на изразяване на мнение, така и на наличието на евентуален fumus persecutionis, Парламентът е изпълнил задължението си да изследва старателно и безпристрастно всички съществени за конкретния случай елементи, а жалбоподателят не е доказал, че принципът на добра администрация е нарушен.

123    Същото се отнася и до принципа на равно третиране, тъй като жалбоподателят не е доказал с оглед на по-ранната практика на Парламента по взимане на решения, изяснена в Известие № 11/2003, че начинът, по който е бил третиран, се различава от обичайното третиране на депутатите от Парламента в подобни ситуации.

124    Впрочем с оглед на правната природа на Известие № 11/2003, което не е документ на Парламента (вж. точки 107 и 108 по-горе), жалбоподателят не би могъл с основание да се позовава на допуснато от страна на Парламента нарушение на принципа на правна сигурност, поради това че се отклонил от това известие по неочакван за жалбоподателя начин, след като това известие, което е изготвено само от генералния секретариат на Парламента, следователно не би могло да се разглежда като правна уредба по смисъла на припомнената по-горе съдебна практика (точка 115).

125    Накрая, от всички изложени по-горе съображения следва, че обжалваният акт е достатъчно мотивиран от гледна точка на двете посочени по-горе изисквания.

126    Следователно второто и третото основание трябва да бъдат отхвърлени изцяло.

 По петото основание, изведено от нарушаването на разпоредбите на Правилника за дейността във връзка с процедурата, въз основа на която може да бъде обезсилен мандатът на депутат

127    Жалбоподателят изтъква по същество, че фактите, за които е преследван, по френското право могат да бъдат санкционирани с допълнително наказание лишаване от правото да заема изборна длъжност, което води до обезсилване на мандатите, получени въз основа на избор.

128    Френското правителство обаче не спазило предвидената в член 3, параграф 6 от Правилника за дейността процедура и пропуснало да посочи в писмата си, че в резултат на воденото срещу жалбоподателя преследване той можело да бъде лишен от депутатския си мандат.

129    Освен това според жалбоподателя никой орган на Парламента не поискал сметка за това от френското правителство, а би трябвало председателят на Парламента да запознае комисията по правни въпроси с този основен елемент и тя би могла да го вземе предвид, дори ако налагането на жалбоподателя на такова допълнително наказание оставало много слабо вероятно.

130    Според него от това следва, че пропускът да бъде изпълнена тази съществена формалност опорочава доклада на компетентната комисия, а в резултат на това и решението относно снемането на имунитета на жалбоподателя.

131    Парламентът оспорва тези твърдения.

132    Съгласно постоянната съдебна практика правилникът за дейността на дадена общностна институция има за цел да организира вътрешното функциониране на службите в интерес на добрата администрация. От това следва, че в подкрепа на жалба за отмяна физическите или юридически лица не биха могли да се позовават на твърдяно нарушение на тези правила, чиято цел не е да осигурят защита на частноправните субекти (Решение на Съда от 7 май 1991 г. по дело Nakajima/Съвет, C‑69/89, Recueil, стр. I‑2069, точки 49 и 50; вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 септември 2007 г. по дело Common Market Fertilizers/Комисия, C‑443/05 P, Сборник, стр. I‑7209, точки 144 и 145).

133    Освен това съгласно постоянната съдебна практика нарушаването на съществено изискване за форма може да доведе до отмяна на съответното решение, ако се установи, че при липсата на тази нередност посоченото решение би могло да има друго съдържание (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 октомври 1980 г. по дело Van Landewyck и др./Комисия, 209/78—215/78 и 218/78, Recueil, стр. 3125, точка 47 и Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точка 416).

134    В настоящия случай с първото изложено от жалбоподателя твърдение за нарушение по същество той цели Общият съд да установи, че френските власти не са изпълнили задължението си, което произтича от член 3, параграф 6 от Правилника за дейността, да уведомят Парламента за наличието на производство, което може да създаде пречка за жалбоподателя да заема длъжността.

135    Следва да се отбележи обаче, че член 3, параграф 6 от Правилника за дейността не предвижда задължение в този смисъл в тежест на държавите членки.

136    Наистина член 3, параграф 6 от Правилника за дейността предвижда, че когато компетентните органи на държавите членки образуват производство, което може да създаде пречка за избрания депутат да заема длъжността, председателят на Парламента иска от тях да бъде редовно информиран за хода на производството и сезира компетентната комисия за проверка на пълномощията и по нейно предложение Парламентът може да приеме позиция по въпроса.

137    Така разпоредбите на този член предвиждат процедурата, която трябва да следва председателят на Парламента, а не държавите членки. Впрочем във всеки случай е изключено въз основа на Правилника за дейността на Парламента да може да се установи някакво задължение в тежест на държавите членки.

138    Следователно първото твърдение за нарушение следва да се отхвърли.

139    Второто твърдение за нарушение е изведено от това, че нито един от органите на Парламента, като се започне от неговия председател, не е упрекнал френските власти за това, че не са информирали Парламента за съществуването на опасност да бъде отнет депутатският мандат на жалбоподателя, при положение че председателят трябвало да привлече вниманието на компетентната комисия върху този пропуск, който могъл да се вземе предвид от същата комисия при приемане на решението относно снемането на неговия имунитет.

140    Следва да се отбележи обаче, че член 3, параграф 6 от Правилника за дейността, в който няма норми, предназначени да осигурят защитата на частноправните субекти, има за цел единствено, както изтъква Парламентът, да му даде възможност да бъде информиран за предвижданите от националните органи последици от производство, което може да създаде пречка за депутат да заема длъжността и да наложи неговото евентуално заместване.

141    В този смисъл става въпрос за разпоредба, която има за цел да осигури доброто вътрешно функциониране на Парламента и следователно не представлява съществено изискване за форма на процедурата за снемане на имунитета на депутат.

142    От това следва, че второто твърдение за нарушение също трябва да се отхвърли.

143    Поради това петото основание следва да се отхвърли в неговата цялост.

 По шестото основание, изведено от нарушението на принципа на състезателност и на правото на защита

144    Жалбоподателят поддържа, че фактът, че не е имал възможност да се защити при гласуването в пленарно заседание на решението относно снемането на имунитета му и че отправено от него до председателя на Европейския парламент искане в този смисъл е било отхвърлено, представлява нарушение на принципа на състезателност и на правото на защита.

145    Разбира се, той признава, че член 7, параграф 8, трета алинея от Правилника за дейността предвижда, че без да се накърнява член 151, депутатът, чиито имунитет и привилегии са предмет на обсъждане, няма право да се изказва при разискванията.

146    Въпреки това той повдига възражение за незаконосъобразност на тази разпоредба, като изтъква противоречието ѝ със зачитането на правото на защита, и по-конкретно на правото му да бъде изслушан.

147    Във връзка с това той изтъква, първо, че не могло да се смята, че правото му на защита е зачетено само поради факта че бил изслушан в закрито заседание пред комисията по правни въпроси, когато съдържанието на доклада, подготвян от докладчика, не било известно.

148    Второ, жалбоподателят отбелязва, че в протоколите от заседанията на комисията не са посочени имената на депутатите, които действително са присъствали по време на изслушването му, а само тези на подписалите списъка на присъстващите. Според него обаче при изслушването му някои от подписалите този списък депутати вече не присъствали.

149    Трето, той твърди, че няколко от депутатите, участвали при гласуването на доклада, не присъствали при неговото изслушване. Общоприето е в рамките на дисциплинарно, съдебно или административно производство, че само тези, които са изслушали заинтересованото лице, могат да взимат решение, което предполага присъствието на едни и същи лица както при изслушването на заинтересованото лице, така и при приемането на решението, което се отнася до него.

150    Четвърто, този отказ да бъде изслушан противоречал също на повечето парламентарни обичаи, и по-конкретно на член 80, параграф 7 от Правилника на френското национално събрание, който предвижда, че депутатът взима участие в разискванията, когато се разглежда искането за снемане на имунитета му.

151    Пето, жалбоподателят изтъква, че Парламентът освен това изключил всякаква възможност за разисквания, като прибегнал до опростена процедура без разисквания за приемането на текстовете без изменение, в съответствие с член 138, параграф 2 от Правилника за дейността. Според него обаче тази обща разпоредба не могла да се приложи, след като специалните разпоредби на член 7, параграф 8 от Правилника за дейността, приложими във връзка с имунитета, предвиждат провеждането на разисквания.

152    Накрая, шесто, предложенията за приемане на акт с или без разисквания се разглеждат от Председателския съвет на председателите на политическите групи. Според жалбоподателя обаче в този съвет независимите депутати нямат избран представител, а само назначен представител, който няма решаващ глас и затова не може да изисква провеждането на разисквания, което според жалбоподателя е нов случай на дискриминация на независимите депутати, както по делото, по което е постановено Решение на Общия съд от 2 октомври 2001 г., Martinez и др./Парламент (T‑222/99, T‑327/99 и T‑329/99, Recueil, стр. II‑2823).

153    Добре е да се уточни, че в съдебното заседание жалбоподателят посочи, че основанието му се отнася единствено до липсата на гаранции, предоставени във вътрешните процедури на Парламента при разглеждането на искане за снемане на имунитета, а именно състезателност при разискванията и зачитане на правото на защита, но той все пак не поддържа, че в конкретния случай тези вътрешни процедури са били нарушени.

154    Парламентът оспорва тези твърдения.

155    Доводите на жалбоподателя, така както бяха уточнени в съдебното заседание, по същество се състоят в това да поддържа, че той е искал да вземе думата в пленарното заседание, за да се защити, и това му е било отказано, тъй като прилагането на разпоредбите на член 7, параграф 8, във връзка с член 138, параграф 2 от Правилника за дейността, не позволило да се проведат разисквания, в които той да вземе думата.

156    Жалбоподателят смята наистина, че използването на член 138, параграф 2 от Правилника за дейността е попречило да се проведат разисквания, въпреки че такива са предвидени в член 7, параграф 8 от този правилник и че прилагането на член 7, параграф 8 от Правилника за дейността освен това пречи на депутата да се изкаже, когато се провеждат такива разисквания

157    Жалбоподателят признава, че Парламентът безспорно се е съобразил с разпоредбите на Правилника за дейността, но за сметка на това оспорва законосъобразността на тези разпоредби, тъй като смята, че те противоречат както на зачитането на правото на защита, така и на принципа на състезателност.

158    Ето защо следва първо да се провери дали е трябвало да се проведат разисквания в пленарно заседание, второ, ако това е така, дали на жалбоподателя е могло да бъде отказано да вземе думата и следователно дали разпоредбите на член 7, параграф 8 от Правилника за дейността са незаконосъобразни в това отношение, и накрая, трето, дали другите твърдения за нарушение, свързани със следваната от Парламента процедура, поставят под въпрос законосъобразността на нейното провеждане.

–       По провеждането на разисквания в пленарно заседание

159    В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва член 7, параграф 8 от Правилника за дейността във връзка с това, че предвижда провеждане на разисквания, а само за това, че предвижда, че по време на тези разисквания, съответният депутат не може да вземе думата.

160    Ето защо първо следва да се провери дали е позволено прилагането на разпоредбите на член 138, параграф 2 от Правилника за дейността, който предвижда опростена процедура без разисквания и без изменение в пленарно заседание, при приемането на решение относно имунитета на депутат.

161    Член 138, параграф 2 от Правилника за дейността предвижда, че когато незаконодателно предложение за резолюция е прието в комисия, като по-малко от една десета от членовете на тази комисия са гласували против текста, то се вписва в дневния ред за приемане без изменение и без разисквания, освен ако не бъде взето решение в друг смисъл по предложение на председателския съвет или по искане на политическа група, или най-малко на четиридесет депутати.

162    На първо място, следва да се приеме, че както изтъква Парламентът, понятието за „незаконодателно предложение за резолюция“, за разлика от понятието за „предложение за законодателен акт“ по смисъла на член 138, параграф 1 от Правилника за дейността, включва понятието за „предложение за решение“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Правилника за дейността, като посоченото тълкуване освен това не се оспорва от жалбоподателя.

163    На второ място, следва да се отбележи, че едва след разисквания в комисия и ако малцинство от по-малко от една десета от нейните членове са гласували в комисията против текста, Правилникът за дейността предвижда, че процедурата, която след това ще бъде следвана по право, е предвидената в член 138 от Правилника за дейността процедура без разисквания и без изменение, и то от съображения за процесуална икономия.

164    На трето място, следва да се подчертае, че Правилникът за дейността все пак предвижда предпазни механизми, които позволяват по предложение на Председателския съвет или по искане на политическа група, а също и по искане на не по-малко от 40 депутати да се проведат разисквания в пленарно заседание, независимо от резултата от гласуването в комисия.

165    Следователно възможността за провеждане на разисквания в пленарно заседание изобщо не е изключена, дори когато въз основа на разпоредбите на член 138, параграф 2 следва да се впише точка в дневния ред на пленарното заседание за гласуване без разисквания и без изменение.

166    На четвърто място, член 7, параграф 8 от Правилника за дейността не налага провеждането на разисквания в пленарно заседание, а само предвижда условията за провеждане на тези разисквания, ако такива се провеждат, в този случай под формата на разисквания, ограничени до причините за и против предложението за снемане на имунитета на депутат и които освен това може да не доведат до никакви изменения.

167    От това следва, че тези разпоредби изобщо не изключват възможността, когато предложението за решение е прието в комисия и когато малцинство от по-малко от една десета от членовете на комисията са гласували против текста, точката да бъде вписана по право в дневния ред на пленарното заседание за гласуване без разисквания и без изменение в съответствие с член 138, параграф 2 от Правилника за дейността.

168    Ето защо член 7, параграф 8 не е lex specialis, от който член 138, параграф 2 не допуска изключение, а тези две разпоредби се допълват с оглед на процедурата, за да улеснят работата на Парламента по време на пленарното заседание, когато само много малко малцинство се е произнесло срещу приетото от компетентната комисия предложение, даже когато няма малцинство, което да се е произнесло срещу това предложение.

169    Впрочем следва да се уточни, че Парламентът посочва, без жалбоподателят да го оспори, че предвидената в член 138, параграф 2 от Правилника за дейността процедура без разисквания обикновено се използва от Парламента, когато става въпрос за решенията във връзка с исканията за снемане на имунитет, и че разисквания в пленарно заседание, каквито са предвидени в член 7, параграф 8, се провеждат само по изключение, тъй като прилагането на член 138, параграф 2 зависи единствено от резултата от гласуването в компетентната комисия.

170    Следва освен това да се отбележи, от една страна, че в настоящия случай точката е вписана в дневния ред на пленарното заседание за гласуване без изменение и без разисквания, тъй като предложението за решение е прието в комисия, като малцинство от по-малко от една десета от нейните членове е гласувало в комисията срещу текста. От друга страна, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че нито Председателският съвет, нито политическа група, нито дори 40 депутати са се изказали за провеждането на разисквания относно решението за снемане на имунитета му.

171    Поради това следва да се приеме, че Парламентът правилно прилага процедурата без изменение и без разисквания по член 138 от Правилника за дейността.

172    Поради това и в заключение, доколкото въпреки направените в съдебното заседание уточнения в изложението на неговите твърдения за нарушения жалбоподателят продължава да твърди, че е допуснато нарушение на процедурата, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика злоупотреба с власт, сред чиито проявни форми е нарушението на процедурата, е налице само ако въз основа на обективни, относими и съвпадащи косвени доказателства се установи, че единствената или поне определящата цел, с която е приет обжалваният акт, е да се постигнат резултати, различни от тези, които се твърди, че са желани, или за да се избегне специално предвидена в Договора процедура, за да се реагира на конкретните обстоятелствата в случая (Решение на Съда от 10 март 2005 г. по дело Испания/Съвет, C‑342/03, Recueil, стр. I‑1975, точка 64 и Решение на Съда от 7 септември 2006 г. по дело Испания/Съвет, C‑310/04, Recueil стр. I‑7285, точка 69).

173    След като с основание, въз основа на член 138, параграф 2 от Правилника за дейността спорната точка в конкретния случай е вписана в дневния ред на пленарното заседание за гласуване без изменение и без разисквания, тъй като предложението за решение е прието в комисията, като малцинство от по-малко от една десета от нейните членове е гласувало срещу текста в комисията, в настоящия случай не съществува никакво обективно и относимо косвено доказателство обжалваният акт да е бил приет по начин, с който се цели да се избегне специално предвидена за целта процедура.

174    Второ, независимо че проведената от Парламента процедура е редовна, следва да се провери дали, както поддържа жалбоподателят, общите принципи относно зачитането на правото на защита и на състезателното начало са пречка за използването на процедурните средства за приемане на решение за снемане на имунитета на депутат, установени в Правилника за дейността на Парламента.

175    Уместно е във връзка с това да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика във всяко производство, което може да завърши с акт, увреждащ лицето, срещу което е образувано, спазването на правото на защита, и по-конкретно правото на лицето да бъде изслушано, представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори при липсата на каквато и да е правна уредба относно съответното производство (Решение на Съда от 9 ноември 2006 г. по дело Комисия/De Bry, C‑344/05 P, Recueil, стр. I‑10915, точка 37 и Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, Сборник, стр. II‑3967, точка 91). Този принцип освен това е закрепен в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права.

176    По силата на този принцип съответното лице трябва преди приемането на решението, което го засяга, да има възможност надлежно да изложи своето становище относно реалността и значението на фактите, въз основа на които това решение е прието (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 юли 1970 г. по дело Buchler/Комисия, 44/69, Recueil, стр. 733, точка 9 и Решение на Съда от 3 октомври 2000 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Recueil, стр. I‑8147, точка 99).

177    От това следва, че в съответствие с тези принципи решение не може да се приеме въз основа на фактически елементи и обстоятелства, по които преди приемането на това решение заинтересованото лице не е било в състояние да изложи надлежно своето становище.

178    Правото на изслушване все пак не означава непременно провеждането на публичен дебат във всяко производство, което може да завърши с акт, увреждащ лицето, срещу което е образувано.

179    Зачитането на правото на защита и спазването на състезателното начало следователно не означава, че е необходимо приемането от Парламента на решение относно снемането на имунитета на депутат да се предхожда от разисквания в пленарно заседание.

180    Впрочем жалбоподателят не установява, че такъв принцип до голяма степен има предимство в правото на държавите членки или дори във френското право.

181    Наистина, без това да се оспорва от жалбоподателя, Парламентът посочва в съдебното заседание, че във Франция от 1995 г. не камарата в пленарно заседание, а бюрото на камарата, на която депутатът е член, взима решение относно снемането на неговия имунитет.

182    Следва обаче да се вземе предвид член 7, параграф 3 от Правилника за дейността, който предвижда, че на засегнатия депутат се дава право да бъде изслушан; той може да представя всякакви документи или други писмени доказателства, които счита, че имат отношение към случая. Той може да бъде представляван от друг депутат.

183    По този начин, в рамките на установената от Парламента процедура за разглеждане на исканията за снемане на имунитет на депутатите, на заинтересованото лице са осигурени достатъчно гаранции от гледна точка на правото на защита и на принципа на състезателност.

184    Ето защо жалбоподателят няма основание да твърди, че действащите в Парламента въз основа на членове 7 и 138 от Процедурния правилник процедурни разпоредби за разглеждане на исканията за снемане на имунитет противоречат на принципа на зачитане на правото на защита и на състезателност.

185    Освен това следва да се отбележи, че в настоящия случай жалбоподателят не оспорва, че е бил изслушан в комисията по правни въпроси, преди тя да приеме предложението за решение.

186    Освен това жалбоподателят не установява кои са фактическите елементи или обстоятелства, взети предвид от комисията по правни въпроси или от Парламента, по които той не е бил в състояние да изложи по надлежен начин становището си преди приемането на решението относно снемането на имунитета му.

187    Нещо повече, от мотивите на решението относно снемането на имунитета на жалбоподателя се установява, че Парламентът е отговорил на двата основни довода, които той отново излага пред Общия съд, а именно че действал при упражняване на функциите си и че имало fumus persecutionis, което обосновавало отказ да се снеме имунитетът му.

188    Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят не доказва, че в настоящия случай неговото право на защита или принципът на състезателност са нарушени.

–       По правото на депутата да вземе думата при провеждането на предвидените в член 7, параграф 8 от Правилника за дейността разисквания

189    С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя, според които липсата на право да се вземе думата по време на разискванията в пленарно заседание, когато се приема решението относно снемане на имунитета, противоречи на зачитането на правото на защита и на принципа на състезателност, са неотносими.

190    Наистина, независимо че въз основа на член 138, параграф 2 от Правилника за дейността е възможно в дневния ред на пленарното заседание да се впише гласуване без разисквания и без изменение на предложение за решение за снемане на имунитета на депутат, твърдението за нарушение, изведено от факта, че било незаконно да не му се позволи да вземе думата при тези разисквания, е неотносимо.

191    От това следва също, че при тези обстоятелства не може г‑жа А, председател на пленарното заседание, да бъде упреквана за това, че не дала думата на жалбоподателя за разисквания за снемането на имунитета му, тъй като не са били предвидени никакви разисквания.

–       По другите посочени от жалбоподателя твърдения за нарушения във връзка с провеждането на процедурата

192    Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от факта, че разискванията в компетентната комисия се провели в закрито заседание, следва да се отбележи, че това е съобразено с член 103, параграф 4 от Правилника за дейността и че според текста на тази разпоредба посочената процедура се прилага винаги, за да се защити както засегнатият депутат, така и поверителността на дебатите, което следва от член 7, параграф 11 от Правилника за дейността.

193    Ето защо, с оглед на обичайното третиране на депутатите от Парламента при аналогични обстоятелства, жалбоподателят изобщо не е бил третиран по различен или специален начин.

194    Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от провеждането на разискванията в компетентната комисия, преди жалбоподателят да се запознае със съдържанието на проекта за доклад, което не му позволило да се защити по подходящ начин, следва да се отбележи, че жалбоподателят не доказва, че в момента на неговото изслушване на 26 януари 2011 г. вече е съществувал проект за доклад и че той бил предварително доведен до знанието на членовете на компетентната комисия, но не и на жалбоподателя.

195    Във всеки случай следва да се припомни в това отношение, че жалбоподателят не доказва по кои фактически елементи или обстоятелства, взети предвид от комисията по правни въпроси или от Парламента, той не е бил в състояние да изложи становището си преди приемането на решението относно снемането на имунитета му.

196    От това следва, че това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

197    Колкото до твърдението за нарушение, изведено от факта, че депутатите, присъствали на разискванията в комисията, и тези, участвали в гласуването в комисията, не били едни и същи, първо следва да се приеме, че правилно и без това да бъде оспорено от жалбоподателя, Парламентът изтъква, че няма никаква разпоредба или вътрешно правило, която/което да налага комисията да бъде в един и същ състав при разискванията и при гласуването, стига да е спазен кворумът, което се обосновава с факта, че не става въпрос за самостоятелно приемани от депутатите актове, а за актове на парламентарната комисия.

198    Второ, следва да се припомни, че според установената от Парламента процедура, след като искането за снемане на имунитета на депутат бъде предадено на компетентната комисия, депутатът се изслушва от тази комисия. След това се изготвя доклад от определения за докладчик член на комисията, към който доклад се прилага предложението за решение. След това този доклад заедно с предложението за решение се подлага на гласуване от членовете на комисията.

199    Жалбоподателят обаче не доказва, че в настоящия случай тази процедура не е спазена.

200    Следва освен това да се подчертае, че в подложеното на гласуване в комисията предложение за решение са изложени причините, поради които Парламентът смята, че жалбоподателят не е действал при изпълнение на задълженията си на депутат в Парламента и че не е установен fumus persecutionis.

201    Нещо повече, следва още веднъж да се припомни, че жалбоподателят не доказва кои са фактическите елементи или обстоятелства, взети предвид от членовете на комисията по правни въпроси при гласуването и по които жалбоподателят не е бил в състояние да изложи становището си.

202    Трето и последно, когато става въпрос за акт на Парламента, който има политически характер (вж. точка 59 по-горе), не може да се прави никакво съпоставяне с правилата, които се прилагат за дисциплинарните или съдебни производства относно състава на решаващия орган, чиято задача е да се произнесе във връзка с тези производства.

203    Поради това твърдението за нарушение следва да се отхвърли.

204    Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от съществуващите процесуални различия с френското право, дори да се приеме за доказано (вж. точка 181 по-горе), следва да се приеме, че то е неотносимо, след като в случая не се прилага предвидената във френското право процедура за приемане на решението, а процедурата, предвидена в Правилника за дейността.

205    Поради това горното твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

206    Ето защо шестото основание трябва да се отхвърли в неговата цялост, както и възражението за незаконосъобразност на член 7, параграф 8, трета алинея от Правилника за дейността.

207    В заключение следва да се отхвърли жалбата за отмяна по дело T‑346/11 относно снемането на имунитета на жалбоподателя.

 По иска за обезщетение по дело T‑346/11 във връзка със снемането на имунитета

208    В иска си жалбоподателят формулира само едно искане за обезщетение.

209    Парламентът оспорва това искане.

210    Съгласно установената съдебна практика ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерно поведение на неговите органи зависи от наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което са упреквани институциите и наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (вж. Решение по дело Gollnisch/Парламент, точка 58 по-горе, точка 90 и цитираната съдебна практика).

211    Тези три условия за ангажиране на отговорността на Общността са кумулативни (Решение на Съда от 9 септември 1999 г. по дело Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, Recueil, стр. I‑5251, точка 14 и Решение на Общия съд от 6 декември 2001 г. по дело Emesa Sugar/Съвет, T‑43/98, Recueil, стр. II‑3519, точка 59). Затова липсата на едно от тях е достатъчна за отхвърлянето на иска за обезщетение (Решение на Общия съд от 17 декември 2003 г. по дело DLD Trading/Съвет, T‑146/01, Recueil, стр. II‑6005, точка 74).

212    Щом като в настоящия случай условието за незаконосъобразност на поведението, за което е упрекван Парламентът, не е налице, никаква незаконосъобразност не опорочава решението му за снемане на имунитета на жалбоподателя (вж. точка 207 по-горе), отговорността на тази институция не може да бъде ангажирана на основание на член 340, втора алинея ДФЕС и искът за обезщетение трябва да се отхвърли.

 По жалбата за отмяна и иска за обезщетение по дело T‑347/11 във връзка с решението, с което е отказана защита на имунитета на жалбоподателя

213    В подкрепа на жалбата за отмяна, подадена срещу решението на Парламента да не защити имунитета му, жалбоподателят излага шест основания, подобни на основанията, изложени по дело T‑346/11.

214    Първо, той изтъква нарушение на член 9 от Протокола, второ, нарушение на „постоянната правораздавателна практика“ на комисията по правни въпроси на Парламента, трето, нарушение на принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания, четвърто, посегателство срещу независимостта на депутата, пето, нарушение на разпоредбите на член 3, параграф 4, втора алинея от Правилника за дейността, във връзка с производството, което може да създаде пречка за депутата да заема длъжността, и шесто, нарушение на принципа на състезателност и на правото на защита.

215    Освен това жалбоподателят прави само едно искане във връзка с претенцията си за обезщетение.

216    По същество Парламентът повдига възражение за недопустимост на жалбата, поради това че решението относно защитата на имунитета представлявало само становище и не могло да промени правното положение на засегнатото лице, и се позовава на съдебната практика, установена с Решение по дело Marra, точка 34 по-горе (точка 44), и възражение за липса на правен интерес на жалбоподателя, тъй като решението за снемане на имунитета му било прието едновременно с решението, с което се отказва защита на имунитета му в производството по тази жалба.

217    Впрочем Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя и иска да бъдат отхвърлени основанията, изложените от него в подкрепа на жалбата му за отмяна, както и искането за обезщетение, по мотиви, сходни с тези, които излага по дело T‑346/11.

218    Както се приема в постоянната съдебна практика, предметът на спора, определен в жалбата или исковата молба, трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на решението, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 42, Решение на Общия съд от 24 септември 2008 г. по дело Reliance Industries/Съвет и Комисия, T‑45/06, Сборник, стр. II‑2399, точка 35).

219    Тъй като жалбата срещу решението за снемане на имунитета е отхвърлена (вж. точка 207 по-горе), следва да се приеме, че жалбоподателят не би имал никаква полза от решение, в което има произнасяне по законосъобразността на решението на Парламента да не защити имунитета му.

220    Наистина, дори, макар да е невъзможно, тъй като повдигнатите основания са подобни на отхвърлените по-горе относно решението за снемане на имунитета, ако решението да не бъде защитен имунитетът на жалбоподателя бъде отменено, решението за отмяната няма да се отрази на правното му положение, тъй като имунитетът му във всеки случай остава снет и той не би могъл в същото време да бъде защитаван от Парламента.

221    Поради това няма основание за постановяване на решение по същество по жалбата за отмяна по дело T‑347/11 срещу решението на Парламента да не защити имунитета на жалбоподателя.

222    Колкото до иска за обезщетение, следва да се припомни, във връзка с условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, припомнени в точка 210 по-горе, че съгласно постоянната съдебна практика условието относно наличието на причинно-следствена връзка е налице, щом като съществува непосредствена връзка като между причина и следствие между допуснатата от институцията грешка и твърдяното нарушение — връзка, която ищецът трябва да докаже. Съдът може да носи отговорност само за вреди, произтичащи достатъчно пряко от неправилното поведение на съответната институция, т.е. това поведение трябва да бъде определящата причина за вредата. За сметка на това Съюзът не е длъжен да поправи всички вредоносни последици, дори далечни, от поведението на неговите органи (вж. Решение по дело Gollnisch/Парламент, точка 58 по-горе, точка 110 и цитираната съдебна практика).

223    В настоящия случай, след като Парламентът е могъл само да констатира, че вече няма основание да се произнася по искането за защита на имунитета на жалбоподателя, тъй като той е бил сезиран с искане за снемане на имунитета му, следва да се приеме, че само решението, с което се произнася по това искане, би могло да му навреди и че само то би могло да ангажира отговорността на Парламента, ако беше незаконно, каквото обаче то не е (вж. точка 212 по-горе).

224    При всички положения от това следва, че не може да се установи никаква причинно-следствена връзка между евентуална неимуществена вреда, твърдяна от жалбоподателя, и незаконните действия, които според него опорочават решението на Парламента да не защити имунитета му.

225    От посоченото следва, че искът за обезщетение трябва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

226    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл.

227    Съгласно член 87, параграф 6 от Процедурния правилник, когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Общият съд определя съдебните разноски по свое усмотрение.

228    Тъй като жалбоподателят губи дело T‑346/11, както и дело T‑347/11 по иска за обезщетение, в съответствие с искането на Парламента той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, включително тези, които са свързани с обезпечителното производство.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата за отмяна и иска за обезщетение по дело T‑346/11.

2)      Няма основание за постановяване на решение по същество по жалбата за отмяна по дело T‑347/11, тъй като основанието е отпаднало.

3)      Отхвърля иска за обезщетение по дело T‑347/11.

4)      Осъжда г‑н Bruno Gollnisch да заплати съдебните разноски, включително тези за обезпечителните производства по дела T‑346/11 и T‑347/11.

Azizi Frimodt Nielsen Кънчева

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 януари 2013 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Протокол за привилегиите и имунитетите

Правилник за дейността на Парламента

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

Предварителни бележки

По установения с Протокола режим на парламентарния имунитет

По разграничението, което следва да се прави между снемане на имунитета и защита на имунитета по смисъла на Протокола.

По упражняването на правото на обжалване и по пределите на контрола, упражняван в такива случаи от Общия съд

По жалбата за отмяна по дело T‑346/11за снемане на имунитета на жалбоподателя

По първото основание, изведено от нарушение на член 9 от Протокола и по четвъртото основание, изведено от посегателството върху независимостта на депутата

По второто и третото основание, изведени, от една страна, от нарушаване на „постоянната правораздавателна практика“ на Комисията по правни въпроси на Парламента относно свободата на изразяване на мнение и fumus persecutionis и от друга страна, от нарушаването на принципите на правна сигурност, на оправданите правни очаквания и на равно третиране

– По правната природа на Известие № 11/2003 и упражнявания от Общия съд контрол

– По обжалвания акт

По петото основание, изведено от нарушаването на разпоредбите на Правилника за дейността във връзка с процедурата, въз основа на която може да бъде обезсилен мандатът на депутат

По шестото основание, изведено от нарушението на принципа на състезателност и на правото на защита

– По провеждането на разисквания в пленарно заседание

– По правото на депутата да вземе думата при провеждането на предвидените в член 7, параграф 8 от Правилника за дейността разисквания

– По другите посочени от жалбоподателя твърдения за нарушения във връзка с провеждането на процедурата

По иска за обезщетение по дело T‑346/11 във връзка със снемането на имунитета

По жалбата за отмяна и иска за обезщетение по дело T‑347/11 във връзка с решението, с което е отказана защита на имунитета на жалбоподателя

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.