ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

P. PIKAMÄE

представено на 9 декември 2021 година(1)

Дело C‑184/20

OT

срещу

Vyriausioji tarnybinės etikos komisija,

при участието на:

Fondas „Nevyriausybinių organizacijų informacijos ir paramos centras“

(Преюдициално запитване, отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва)

„Преюдициално запитване — Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Директива 95/46/ЕО — Регламент (ЕС) 2016/679 — Национално законодателство, което предвижда публикуването на лични данни, съдържащи се в декларации за интереси — Прозрачност при използването на публични средства — Предотвратяване на конфликтите на интереси и корупцията в обществения сектор — Основни права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни — Членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Понятие за специални категории лични данни“

1.        Известен като измислил проекта за „паноптикум“ — вид конструкция на затворническа сграда, която да позволява на намиращия се в централната кула надзирател да наблюдава всички затворници в отделните килии, разположени около кулата, без те да могат да разберат, че са наблюдавани — английският философ Джеръми Бентъм проявява също загриженост за прозрачността в обществения живот, считайки че „държавните мъже се подтикват към добродетелност под погледа на обществеността“(2). Несъмнено пророчески думи, поне що се отнася до предложения механизъм, ако се съди по големия брой законодателни актове в рамките на Съюза, изискващи понастоящем най-малко частичното публикуване на декларациите за интересите и имуществото на лицата, заемащи публична длъжност.

2.        Всички тези актове имат за цел да установят равновесие между публичността и закрилата на правото на зачитане на личния живот на засегнатите лица. Настоящото дело се отнася именно до съответствието с правото на Съюза на обработване на лични данни, характеризиращо се с публикуване на част от съдържанието на декларациите за интереси на уебсайта на публичния орган, на който е възложено събирането на тези декларации и проверката им. Делото има за цел също така да се даде възможност на Съда да уточни обхвата на понятието за специални категории данни, наричани „чувствителни данни“.

I.      Правна уредба

А.      Правото на Съюза

3.        Освен някои разпоредби на първичното право, а именно членове 7 и 8 и член 51, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), към настоящото дело са относими и членове 3 и 6—8 от Директива 95/46/ЕО(3) и членове 2, 5, 6 и 9 от Регламент (ЕС) 2016/679(4).

Б.      Литовското право

4.        Lietuvos Respublikos viešųjų ir privačių interesų derinimo įstatymas Nr. VIII‑371 (Закон № VIII‑371 на Република Литва за съвместяване на обществените и частните интереси в обществените служби) от 2 юли 1997 г. (Žin., 1997, № 67—1659) в редакцията му, която е в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство(5) (наричан по-нататък „Законът за съвместяване на интереси“), предвижда в член 1, че има за цел да се съвместят частните интереси на работещите в обществените служби и публичният интерес на обществото, както и да се осигури предимството на обществения интерес при вземането на решения, да се гарантира безпристрастността на приеманите решения и да се предотврати появата и разпространението на корупция в обществените служби(6).

5.        Член 6 от посочения закон, озаглавен „Съдържание на декларацията“, предвижда:

„1.      Деклараторът посочва в декларацията си следните сведения за себе си и за своя съпруг, лицето, с което живее във фактическо съжителство, или партньор:

1)      име, фамилия, личен идентификационен номер, социалноосигурителен номер, работодател(и) и длъжност;

2)      юридическо лице, в което деклараторът или неговият съпруг, лицето, с което той живее във фактическо съжителство, или неговият партньор има качеството на съдружник или участник;

3)      самостоятелна дейност съгласно даденото ѝ определение в Закона на Република Литва за данъчното облагане на доходите;

4)      принадлежност към предприятия, организации, сдружения или фондове и упражнявани в тях функции, с изключение на членство в политически партии и синдикални организации;

5)      подаръци (с изключение на такива от близките), получени през последните дванадесет календарни месеца, ако стойността им надвишава 150 EUR;

6)      информация за сделките, сключени през последните дванадесет календарни месеца, и за други сделки в ход, ако стойността на сделката надвишава 3 000 EUR;

7)      близки лица или други известни на декларатора лица или данни, поради които може да възникне конфликт на интереси.

2.      Деклараторът може да не посочва данните за своя съпруг, лицето, с което живее във фактическо съжителство, или партньор, ако живеят отделно, не образуват общо домакинство и поради това не разполага с тези данни“.

6.        Член 10 от Закона за съвместяване на интереси, озаглавен „Публикуване на данните за частните интереси“, гласи:

„1.      Публични са и се публикуват на уебсайта на Главната комисия по определения от нея ред данните, съдържащи се в декларациите на лицата на изборна длъжност и лицата, заемащи политически длъжности, длъжностните лица и служителите в държавната администрация, съдиите, ръководителите и заместник-ръководителите на институции на държавата или орган на местно самоуправление, длъжностните лица и служителите, ползващи се с (лично) политическо доверие, длъжностните лица в държавната администрация, заемащи длъжности като ръководители или заместник-ръководители на подразделения в институции или учреждения, ръководителите и заместник-ръководителите на публични предприятия и на бюджетни органи на държавата или орган на местно самоуправление, ръководителите и заместник-ръководителите на публични сдружения или организации, получаващи бюджетни средства или средства от държавата или орган на местно самоуправление, служителите в Банката на Литва, на които са предоставени публични административни правомощия (натоварени с надзора на финансовите пазари, с извънсъдебното уреждане на спорове между потребители и участници на финансовите пазари и с други публичноадминистративни функции), членовете на надзорните или управителните съвети, както и ръководителите и заместник-ръководителите на акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност, в които държавата или орган на местно самоуправление притежава дялове, даващи право на повече от половината гласове в общото събрание на съдружниците или акционерите, членовете на управителните съвети на публични предприятия на държавата или орган на местно самоуправление, председателите и заместник-председателите на политически партии, неплатените консултанти, сътрудници и съветници на лицата на изборна длъжност или на лицата, заемащи политически длъжности, одобрените експерти от комисиите на Парламента на Република Литва, членовете на съвети към министрите, членовете на Съвета за задължително здравно осигуряване, неплатените съветници към Съвета за задължително здравно осигуряване, членовете на Националния съвет по здравеопазване, лекарите, зъболекарите и фармацевтите, работещи в бюджетни или публични органи на държавата или орган на местно самоуправление, в публични предприятия на държавата или органи на местно самоуправление или в предприятия, в които държавата или орган на местно самоуправление притежава дялове, даващи право на повече от половината гласове в общото събрание на съдружниците или акционерите, притежаващи разрешение за дейност като лечебно заведение или аптека, както и членовете на комисиите за възлагане на обществени поръчки, лицата, натоварени от ръководителя на възлагащ орган с възлагането на обществени поръчки по опростената процедура, и експертите, участващи в процедури за възлагане на обществени поръчки (с изключение на данните, съдържащи се в декларациите на лицата, чиито данни са засекретени по силата на закона и/или които извършват разузнавателна, контраразузнавателна, или криминално-разузнавателна дейност). Когато лице, чиито данни са публични, загуби статута на декларатор, по искане на заинтересованото лице Главната комисията премахва декларацията от своя уебсайт.

2. Не се публикуват следните данни, предоставени в декларацията: личният идентификационен номер, социалноосигурителният номер, специалните лични данни, както и другите сведения, чието разкриване е забранено от закона. Не се публикуват и данните за другата страна по сделка, когато тя е физическо лице“.

II.    Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

7.        Vyriausioji tarnybinės etikos komisija (Главна комисия по предотвратяване на конфликти на интереси в обществените служби, наричана по-нататък „Главната комисия“) е публичен орган, който следи за прилагането на Закона за съвместяване на интереси, и по-специално за събирането на декларациите за интереси и осъществяването на контрол в тази връзка.

8.        ОТ заема длъжността ръководител на QP — публичноправен субект по литовското право, упражняващ дейност в областта на опазването на околната среда.

9.        С решение от 7 февруари 2018 г. Главната комисия установява, че като не е подал декларация за частни интереси в съответствие с установената процедура в Закона за съвместяване на интереси, ОТ е нарушил разпоредбите на член 3, параграф 2 и член 4, параграф 1 от този закон.

10.      На 6 март 2018 г. ОТ подава до запитващата юрисдикция жалба за отмяната на това решение. Той поддържа, от една страна, че не е част от лицата, които са задължени да декларират частни интереси по член 2, параграф 1 от Закона за съвместяване на интереси, и от друга страна, че публикуването на уебсайта на Главната комисия на съдържанието на декларацията му би накърнило както правото му на зачитане на неговия личен живот, така и това право на другите лица, които евентуално е длъжен да посочи в декларацията си.

11.      Главната комисия твърди, че ОТ е длъжен да подаде декларация за частни интереси, тъй като са му предоставени административни правомощия в QP, публичноправен субект, финансиран от структурни фондове на Съюза и със средства от литовския държавен бюджет. Тя признава, че макар публикуването на такава декларация да може да представлява намеса в личния живот на заинтересованото лице и на съпруга му, тя е предвидена в Закона за съвместяване на интереси.

12.      Запитващата юрисдикция счита, че личните данни, съдържащи се в декларацията за частни интереси по член 6, параграф 1 от Закона за съвместяване на интереси, са неразделна част от личния живот на декларатора и на другите засегнати лица и тяхното разкриване, що се отнася до особено чувствителни данни като семейното положение или сексуалната ориентация, създава опасност от значителни неудобства в живота на тези лица. Предвидените в член 10 от този закон изключения били недостатъчни, за да се осигури защитата на тези данни. Освен това публикуването в интернет на данни относно обстоятелства, които могат да повлияят на вземането на решения при упражняването на публични функции, не било необходимо за постигането на преследваната с посочения закон цел, а именно прилагането на принципа на прозрачност в обществените служби. Съобщаването пред Главната комисия на личните данни в разглежданата декларация, както и надзорните функции, възложени на посочените в член 22 от същия закон органи, представлявали достатъчни мерки, за да се гарантира осъществяването на тази цел.

13.      Тъй като изпитва съмнения относно съвместимостта на предвидения в Закона за съвместяване на интереси режим с разпоредбите на ОРЗД, Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли условието по член 6, параграф 1, буква д) от [ОРЗД] — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора — предвид изискванията по член 6, параграф 3 от [ОРЗД], по-специално изискването правото на държавите членки да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, и предвид членове 7 и 8 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данните, съдържащи се в декларации за частни интереси, и публикуването им на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?

2)      Трябва ли забраната по член 9, параграф 1 от [ОРЗД] да се обработват някои категории лични данни, предвид условията по член 9, параграф 2 от [ОРЗД], по-специално условието [по буква ж) от тази разпоредба] — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което трябва да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните — и предвид членове 7 и 8 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данни, съдържащи се в декларации за частни интереси, чрез които могат да станат известни лични данни, включително данни, позволяващи да се узнаят политическите възгледи на лице, членството му в синдикални организации, сексуалната му ориентация или друга лична информация, и публикуването на тези данни на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?“.

III. Производството пред Съда

14.      На основание член 101 от Процедурния правилник Съдът изпраща искане за разяснения до запитващата юрисдикция, която отговаря с писмо, регистрирано на 12 май 2021 г. Европейската комисия и литовското, италианското и финландското правителство представят писмени становища. Литовското правителство отговаря на писмените въпроси на Съда в писмено становище, подадено на 30 юли 2021 г.

IV.    Анализ

А.      По допустимостта

15.      Както от текста, така и от общия разум на член 267 ДФЕС следва, че преюдициалното производство предполага пред национална юрисдикция действително да е висящ спор, по който тя трябва да постанови решение, в което да може да вземе предвид решението на Съда по преюдициалното запитване. Ето защо Съдът трябва служебно да провери дали спорът по главното производство продължава да е налице(7).

16.      В отговор на въпрос на Съда относно очевидното изключване на жалбоподателя в главното производство от приложното поле ratione personae на Закона за съвместяване на интереси след изменението му от 1 януари 2020 г., запитващата юрисдикция посочва необходимостта да получи отговор на Съда, за да разреши спора в главното производство с оглед на националната правна уредба, действаща към датата на приемане на оспореното решение на Главната комисия. Тя добавя, че заинтересованото лице може да попада в кръга от лицата, към които се прилага посоченият закон, в настоящата му редакция.

17.      Отново по искане на Съда същата юрисдикция уточнява, че решението на литовския конституционен съд от 20 септември 2018 г., с което искането му за преценка на конституционосъобразността на член 10 от Закона за съвместяване на интереси се обявява за недопустимо поради неприложимостта на тази разпоредба към спора в главното производство, е без значение за продължаването на преюдициалното производство. Запитващата юрисдикция посочва, че макар, както посочва Конституционният съд, подлежащият на разглеждане въпрос действително да е свързан с евентуално нарушение на член 3, параграф 2 и член 4, параграф 1 от този закон поради неизпълнение от страна на жалбоподателя в главното производство на задължението му да подаде декларация за интереси, проверката на законосъобразността на оспореното решение предполага да се отчетат последиците от такова подаване, произтичащи от прилагането на член 10 от посочения закон, а именно публичното оповестяване на уебсайта на Главната комисия на някои съдържащи се в декларацията данни.

18.      С оглед на информацията, предоставена от запитващата юрисдикция, се налага констатацията, че спорът в главното производство продължава да е висящ пред същата и че отговорът на Съда на поставените въпроси продължава да е полезен за решаването му. Следва да се припомни, че в рамките на преюдициално запитване Съдът не се произнася по тълкуването на националните разпоредби(8) и че въпросите за тълкуването на правото на Съюза, поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия, се ползват с презумпция за релевантност. Не може да се каже, че е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, нито че поставените въпроси са от хипотетично естество(9).

19.      В това отношение изглежда неоснователно твърдението на литовското правителство, че вторият преюдициален въпрос е „теоретичен“ поради невъзможността да се идентифицират засегнатите от публикуването чувствителни данни, тъй като жалбоподателят в главното производство не е подал преди това декларация за интереси. Следва да се отбележи, че националната правна уредба, представена от запитващата юрисдикция, позволява да се установи естеството на данните, които трябва да се съдържат в тази декларация, и с относителна точност да се определи кои данни не се публикуват на уебсайта на Главната комисия. Струва ми се, че Съдът разполага с всички необходими данни от фактическа и правна страна, за да даде полезен отговор за решаването на спора с отговора си на тези въпроси.

Б.      По правната уредба, предмет на анализ

20.      От акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция явно приема за установено, че спорната национална правна уредба попада в приложното поле на ОРЗД както от гледна точка rationae materiae, така и rationae temporis, като според мен това становище изисква да се направят някои бележки.

1.      По приложимостта на ОРЗД rationae materiae

21.      Съгласно член 2, параграф 1 от ОРЗД, той се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни, т.е. в обхват, идентичен с обхвата на Директива 95/46, отменена и заменена с този регламент.

22.      В самото начало следва да се констатира, че данните относно декларацията за интереси, която трябва да бъде публикувана на уебсайта на Главната комисия, а именно по-специално имената на някои физически лица, представляват „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от ОРЗД или на член 2, буква а) от Директива 95/46, тъй като става въпрос за „информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано“, като се има предвид, че обстоятелството, че дадена информация се вписва в контекста на професионална дейност, не е от естество да ѝ отнеме квалификацията „лични данни“(10). Следователно както събирането им от този публичноправен субект, така и тяхното разпространение под формата на публикуване на посочения уебсайт имат характера на „обработване на лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 2 от този регламент или на член 2, буква б) от тази директива(11).

23.      Важно е да се подчертае, че макар с оглед на много широкото определение на приложното му поле, ОРЗД в известен смисъл да представлява на равнище на Съюза общото право на защита на личните данни, са приети други секторни норми, които го уточняват и допълват, като по този начин те се явяват lex specialis. Такава е Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(12).

24.      В това отношение член 2, параграф 2, буква г) от ОРЗД предвижда, че Регламентът не се прилага за обработването на лични данни от „компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност“. Това изключение от приложимостта на ОРЗД, подобно на другите изключения, предвидени в член 2, параграф 2 от него, трябва да се тълкува стриктно. Както следва от съображение 19 от посочения регламент, това изключение е мотивирано от обстоятелството, че обработването на лични данни за тези цели и от компетентните органи се уреждат от по-специфичен акт на Съюза, а именно с Директива 2016/680(13).

25.      Тази директива, приета същия ден като ОРЗД, посочва в член 3, точка 7 какво следва да се разбира под „компетентен орган“, като това определение следва да се приложи по аналогия към член 2, параграф 2, буква г) от посочения регламент. В това отношение Съдът е постановил, че от съображение 10 от Директива 2016/680 следва, че понятието „компетентен орган“ трябва да се разбира във връзка със защитата на личните данни в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, като се имат предвид промените, които могат да се окажат необходими в това отношение поради специфичното естество на тези области(14). Освен това в съображение 11 от тази директива се уточнява, че ОРЗД се прилага към обработването на лични данни, което се извършва от „компетентен орган“ по смисъла на член 3, параграф 7 от посочената директива, но за цели, различни от предвидените в нея(15).

26.      В главното производство обаче, съгласно сведенията, предоставени от запитващата юрисдикция и литовското правителство, разглежданата национална правна уредба цели да съвмести частните интереси на лицата, работещи в обществените служби, с интересите на обществото, да осигури предимството на обществения интерес при вземането на решения, да гарантира безпристрастността им и да „попречи на появата и разпространението на корупцията в обществените служби“. Корупцията може по-специално да се изразява в действията на лице, на което са предоставени публични функции, което иска или приема облага с цел да извърши или да се въздържи да извърши действие при изпълнение на длъжността си(16), поведение, което може да попадне в обхвата на понятието „престъпление“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от ОРЗД.

27.      В съответствие с общата си задача да следи за правилното прилагане на Закона за съвместяване на интереси, Главната комисия събира декларации за интереси от лицата, работещи в обществения сектор, и публикува определена съдържаща се в тях информация на уебсайта си. Член 22 от Закона за съвместяване на интереси показва, че когато е налице обоснована информация, че дадено лице не спазва законовите изисквания, Главната комисия има право да изиска разследване на поведението на заинтересованото лице, да поправи заключенията от разследването, да проведе сама разследване и да приеме решение. Макар че представената на Съда преписка не съдържа съответни разяснения и не е ясно какво е точното естество на решенията, които могат да бъдат приети от Главната комисия, от делото в главното производство е видно, че е налице поне възможност тази комисия да констатира неправомерно бездействие — пропуск да се подаде декларацията за интереси — в резултат на което тя може при необходимост да задължи заинтересованото лице да отстрани пропуска.

28.      С оглед на тези обстоятелства, които отразяват изцяло националния характер на нормативната уредба и вътрешния обхват на обработването, което извършва Главната комисия, чиято основна цел е възпиране на работещите в обществения сектор в Литва лица от всяко неправомерно поведение във връзка с упражняването на техните функции, не изглежда, че този орган може да се счита за „компетентен орган“ по смисъла на член 3, параграф 7 от Директива 2016/680 и следователно неговите дейности не биха могли да попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 2, параграф 2, буква г) от ОРЗД. Следователно публикуването от страна на Главната комисия на лични данни, съдържащи се в декларации за интереси на лица, работещи в обществения сектор, действително попада в материалното приложно поле на ОРЗД.

29.      Както ще бъде уточнено по-нататък, предоставянето на полезен отговор от Съда на преюдициалните въпроси предполага, че този отговор се отнася както до ОРЗД, така и до Директива 95/46. В това отношение бих искал да отбележа, че член 2, параграф 2, буква г) от ОРЗД свидетелства за частична приемственост с член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46, съгласно който обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързан с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право са изключени от приложното поле на Директивата; а това изключение трябва да се тълкува стриктно. Според мен е ясно, че обработването на лични данни от Главната комисия не се отнася до обществената сигурност, отбраната или държавната сигурност. Освен това, макар да не е изключено посочените данни да могат се използват в рамките на наказателни производства, които могат да бъдат открити при извършване на престъпление, съставляващо активна или пасивна форма на корупция, срещу задължените да подадат декларация лица, не изглежда разглежданите в главното производство данни да са събрани с конкретната цел за провеждане на такова наказателно производство или в рамките на дейности на държавата в областта на наказателното право(17).

2.      По приложимостта rationae temporis

30.      Следва да се констатира, че двата отправени до Съда въпроса се отнасят до тълкуването на разпоредби от ОРЗД, който започва да се прилага от 25 май 2018 г. и считано от тази дата, отменя Директива 95/46(18). Разглежданото в главното производство решение обаче е прието на 7 февруари 2018 г., тоест преди 25 май 2018 г., което налага извода за приложимостта ratione temporis на Директивата към спора по главното производство.

31.      Все пак от представената на Съда преписка е видно също, че с решението си Главната комисия е обявила, че като не е подал декларация за интереси, жалбоподателят в главното производство е нарушил Закона за съвместяване на интереси, като по този начин е поставила заинтересованото лице в положение, в което го задължава да представи тази декларация. Тъй като в преписката не се съдържат данни, от които да е видно, че до 25 май 2018 г. такава декларация действително е подадена, не е изключено в конкретния случай ОРЗД да е приложим rationae temporis. При тези условия, за да може Съдът да даде полезни отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, на тези въпроси следва да се отговори въз основа както на Директива 95/46, така и на ОРЗД(19). Припомням, че след като ОРЗД отменя и заменя Директива 95/46 и съответните разпоредби от този регламент по същество са идентични със съответните разпоредби от тази директива, практиката на Съда по тази директива по принцип е приложима и по отношение на този регламент(20).

В.      По преюдициалните въпроси

1.      По обхвата на преюдициалното запитване

32.      В акта за преюдициално запитване, в който са изразени съмненията на националната юрисдикция относно съвместимостта с правото на Съюза на осъществяваното от Главната комисия обработване на лични данни, в два отделни преюдициални въпроса от Съда се иска тълкуване на член 6, параграф 1 и член 9, параграф 1 от ОРЗД. Смятам, че те не подлежат на общо разглеждане поради спецификата на предмета на втория въпрос. Повдигнатата в него проблематика е свързана с определянето на обхвата на понятието за специални категории лични данни по смисъла на член 9, параграф 1 от ОРЗД и на член 8, параграф 1 от Директива 96/46 в контекста на национална правна уредба, която забранява именно разкриването на данни, попадащи в тези категории.

33.      Следователно обсъждането на този въпрос се различава от обсъждането на законосъобразността на разглежданото обработване(21) по първия преюдициален въпрос относно тълкуването на член 6, параграф 1 от ОРЗД, който възпроизвежда с изменения член 7 от Директива 95/46. В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция иска да установи по-общо дали разглежданото в главното производство обработване на лични данни може да се счита за законосъобразно с оглед на всички принципи, свързани с обработването на лични данни, и по-специално с оглед на принципа на пропорционалност. От това следва, че в отговора, който следва да се предостави на тази юрисдикция, трябва да се вземат предвид и принципите, прогласени в член 5, параграф 1 от посочения регламент и член 6, параграф 1 от посочената директива, и по-специално принципът на „свеждане на данните до минимум“, съгласно който личните данни трябва да бъдат подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, и който дава израз на посочения принцип на пропорционалност(22).

2.      По първия преюдициален въпрос

34.      С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 5 и 6 от ОРЗД във връзка с членове 7 и 8 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда част от личните данни, съдържащи се в декларация за частни интереси, която се изисква от всеки ръководител на публичноправен субект, финансиран с публични средства, да бъдат публикувани на уебсайта на държавния орган, на който е възложено събирането на тези декларации и контролът във връзка с тяхното съдържание.

а)      По условията за законосъобразност на обработването на лични данни

35.      Съгласно съображение 10 и член 1 от Директива 95/46 и съображение 4 и член 1 от ОРЗД, тези две норми имат за цел да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на зачитане на техния личен живот при обработването на лични данни, които се отнасят за тях(23). Тези права, които са прогласени съответно в членове 7 и 8 от Хартата, второто от които е тясно свързано с първото, не са абсолютни прерогативи, а трябва да се вземат предвид във връзка с тяхната социална функция и да бъдат претеглени спрямо други основни права. В този смисъл член 8, параграф 2 от Хартата позволява обработването на лични данни, ако са налице определени условия, а именно личните данни „трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание“. Освен това член 52, параграф 1 от Хартата допуска да се налагат ограничения при упражняването на права като посочените в членове 7 и 8 от нея, стига тези ограничения да са предвидени в закон и да зачитат основното съдържание на основните права, и при спазване на принципа на пропорционалност те да са необходими и действително да отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Те трябва да се въвеждат в границите на строго необходимото и правната уредба, включваща намесата, трябва да предвижда ясни и точни правила, уреждащи обхвата и прилагането на съответната мярка(24).

36.      Както следва по-специално от целта на ОРЗД и на Директива 95/46, приема се, че обработването отговаря на установените в членове 7 и 8 от Хартата изисквания, стига да са изпълнени условията за законно обработване на лични данни по силата на тези норми. Впрочем някои изисквания, посочени в параграф 2 от последния член, са въведени по-специално в членове 6 и 7 от Директива 95/46, както и в членове 5 и 6 от ОРЗД(25). В това отношение следва да се припомни, че без да се засягат допуснатите дерогации на основание член 13 от тази директива и член 23 от този регламент, всяко обработване на лични данни трябва, от една страна, да съответства на принципите относно качеството на данните, посочени в член 6 от Директива 95/46 или в член 5 от ОРЗД, и от друга страна, да отговаря на един от принципите, свързани със законосъобразността на обработването на лични данни, изброени в член 7 от тази директива или в член 6 от този регламент, тъй като тези две разпоредби предвиждат изчерпателен списък на случаите, в които обработването на лични данни може да се счита за законосъобразно(26).

37.      По-специално съгласно член 6, параграф 1, букви б) и в) от Директива 95/46 или член 5, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2016/679 личните данни трябва, от една страна, да са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да са подходящи, както и да не подлежат на последващо обработване по начин, който не е съвместим с тези цели, и от друга страна, да са подходящи и свързани със и ограничени до необходимото във връзка с посочените цели. Освен това съгласно член 7, буква в) и д) от посочената директива и член 6, параграф 1, буква в) и д) от посочения регламент тяхното обработване е законосъобразно, ако съответно „е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора“ или „е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора“(27).

38.      Важно е да се подчертае, че както ОРЗД, така и Директива 95/46 предвиждат, че държавите членки могат да дерогират, по-специално съответно член 5 и член 6, параграф 1 от тези актове, когато това е необходимо за защитата на някои важни цели от общ интерес, сред които релевантните в разглеждания случай — предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност. В действителност член 23, параграф 1, буква д) от ОРЗД — в който с някои изменения се възпроизвежда разпоредбата, съдържаща се преди това в член 13, параграф 1, буква д) от Директива 95/46 — се посочва, че посредством законодателни мерки правото на Съюза и правото на държавите членки могат да ограничат обхвата на задълженията и на правата, предвидени в тях, когато такова ограничаване е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, за да се гарантират някои важни цели от широк обществен интерес, като посочената(28).

39.      Ето защо член 23 от ОРЗД и член 13 от Директива 95/46 не могат да се тълкуват в смисъл, че могат да предоставят на държавите членки правомощието в нарушение на член 7 от Хартата да накърняват зачитането на личния живот, както и другите предвидени в нея гаранции. По-конкретно, подобно на предвиденото в член 13, параграф 1 от Директива 95/46, правомощието, което член 23, параграф 1 от ОРЗД предоставя на държавите членки, може да се упражнява само при спазване на изискването за пропорционалност, съгласно което дерогациите и ограниченията на защитата на личните данни следва да се въвеждат в границите на строго необходимото(29).

40.      Следва да се отбележи, че при настоящото формулиране на акта за преюдициално запитване според мен не е възможно да се определи дали разпоредбите на Закона за съвместяване на интереси съответстват на прилагането на член 13 от Директива 95/46 или на член 23 от ОРЗД. При тези обстоятелства следва да се изследва законосъобразността на разглежданото обработване с оглед на членове 5 и 6 от ОРЗД, както и на членове 6 и 7 от Директива 95/46, като се отбележи, че последващото би било релевантно и в хипотезата на национална правна уредба, произтичаща от прилагането на член 23 от ОРЗД или на член 13 от Директива 95/46.

б)      По правното основание за разглежданото обработване

1)      Обработване, основано на правно задължение

41.      Посоченото в член 6, параграф 1 от Директива 95/46 и в член 5, параграф 1 от ОРЗД изискване всяко обработване на лични данни да бъде законосъобразно се конкретизира съответно в членове 7 и 6 от тези актове, в които се изброяват различните възможни правни основания, осигуряващи тази законосъобразност.

42.      В този смисъл съгласно член 7, буква в) от тази директива или член 6, параграф 1, буква в) от този регламент обработването на данните е законосъобразно, ако то е необходимо за спазването на правно задължение, с което е натоварен администраторът. В това отношение публикуването на такива данни на уебсайта на Главната комисия според мен очевидно попада по-скоро в обхвата на тази разпоредба, отколкото на член 7, буква д) от посочената директива или на член 6, параграф 1, буква д) от посочения регламент, на който се позовава запитващата юрисдикция.

43.      Като разкрива на широката публика чрез своя уебсайт част от данните, съдържащи се във вече събраните декларации за интереси, Главната комисия, администратор на данните, изпълнява специфичното си задължение по член 10, параграф 1 от Закона за съвместяване на интереси. Както подчертава литовското правителство в представеното становище, това задължение е включено в императивна законова разпоредба, която налага задължение за специално обработване на Главната комисия, която няма свобода дали да изпълни или не това задължение. Това положение се различава от посоченото в член 7, буква д) от Директива 95/46 или в член 6, параграф 1, буква д) от ОРЗД, които не изискват администраторът да действа по силата на правно задължение(30). Във всеки случай, макар, както се потвърждава от текста на член 6, параграф 1 от ОРЗД, който заменя член 7 от Директива 95/46, да е достатъчно да може да намери приложение само едно основание за законосъобразност, Съдът е приел, че едно и също обработване може да отговаря на няколко основания за законосъобразност(31).

2)      Обработване, което отговаря на легитимна цел от обществен интерес

44.      Съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Директива 95/46 или член 5, параграф 1, буква б) от ОРЗД личните данни трябва да се обработват за легитимни цели. Важно е да се подчертае, че ОРЗД уточнява, че правното основание за обработването на такива данни, свързано със спазването на задължение, наложено на администратора, се определя от правото на Съюза или от правото на съответната държава членка, което трябва да отговаря на „цел от обществен интерес и да бъде пропорционално на преследваната легитимна цел“(32).  

45.      Както вече бе посочено, публичното оповестяване от страна на Главната комисия на част от личните данни, съдържащи се в декларациите за интереси, е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо този орган. Самото задължение е подчинено на обща цел, определена в член 1 от Закона за съвместяване на интереси, чийто легитимен характер изглежда обективно неоспорим. Това е така, защото осигуряването на предимството на обществения интерес при вземането на решения от лицата, работещи в обществените служби, гарантирането на безпристрастността на тези решения и предотвратяването на конфликтите на интереси, както и появата и разпространението на корупцията в обществените служби, са цели от обществен интерес, които са очевидно легитимни(33), по смисъла на член 6, параграф 3 от ОРЗД и следователно могат да позволят налагането на ограничение на упражняването на правата, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата.

3)      Обработване, почиващо на ясно и точно правно основание

46.      Безспорно е, че след като събирането и публичното оповестяване на лични данни, съдържащи се в декларациите за интереси, е предвидено в Закона за съвместяване на интереси, намесата в правото на зачитане на личния живот, която то представлява, трябва да се счита за изрично предвидена в закона по смисъла на член 8, параграф 2 и на член 52, параграф 1 от Хартата. Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата обаче на изискването за законоустановеност трябва да се признае същият обхват като този, който Европейският съд по правата на човека придава в рамките на тълкуването си на член 8, параграф 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., който включва липсата или недостатъчната точност на закона(34).

47.      В това отношение отбелязвам, че съгласно съображение 41 от ОРЗД правното основание или законодателна мярка обаче следва да бъдат ясни и точни и прилагането им следва да бъде предвидимо за лицата, за които се прилагат, в съответствие с практиката на Съда и на Европейския съд по правата на човека. Практиката на Съда(35) действително отразява това изискване за предвидимост, чиято цел по-специално е да се гарантира, че правилата, уреждащи обхвата и прилагането на разглежданата мярка, са достатъчно ясни и точни(36), така че да позволят на съответното физическо лице да разбере какъв вид данни ще бъдат обработвани, по какъв начин и с каква цел(37).

48.      В случая, макар да ми се струва, че разглежданата национална правна уредба отговаря на изискването за предвидимост, що се отнася до определянето на вида на осъщественото обработване и на неговите цели, все пак имам колебания при определянето на данните, предмет на това обработване. Това определяне предполага тълкуване на член 6 от Закона за съвместяване на интереси, в който се описва съдържанието на декларацията за интереси, във връзка с член 10 от този закон, в който се посочват данните, „предоставени чрез тази декларация“, които не могат да бъдат разкривани на уебсайта на Главната комисия. Освен избора на редакционна законодателна техника, при която не се възприема да бъдат посочени позитивно данните от въпросната декларация, предмет на публикуване, следва да се констатира, че разбирането за точния обхват на член 10 от посочения закон създава реални трудности. Всъщност, с изключение на изричното посочване в параграф 2 от него, на личен идентификационен номер и социалноосигурителен номер се прави общо препращане към „специалните лични данни“, както и „другите сведения, чието разкриване е забранено от закона“(38).

49.      По искане на Съда запитващата юрисдикция уточнява, че специалните данни са преди всичко посочените в член 2, параграф 8 от литовския Закон за защита на личните данни, а именно данните относно расов или етнически произход, политически, религиозни, философски или други убеждения, членство в синдикални организации, здравословно състояние, сексуална ориентация на дадено лице, както и информация дали това лице е осъдено с влязла в сила присъда, т.е. определение, което се доближава до даденото от правото на Съюза определение(39). Тази юрисдикция посочва също, че литовското законодателство забранява публично разгласяване на не малко данни и се позовава на някои разпоредби от посочения по-горе закон, забраняващи разгласяването на различни видове данни, някои от които вече са посочени в член 10, параграф 2 от Закона за съвместяване на интереси и други a priori не са включени в декларацията за интереси, която трябва да бъде подадена пред Главната комисия. Самата запитваща юрисдикция иска да установи дали изразът „други сведения, чието разкриване е забранено от закона“ в крайна сметка не препраща към единственото споменаване в член 10, параграф 1 от Закона за съвместяване на интереси на данните, включени в декларациите на лицата, чиито данни са засекретени по силата на закона и/или които извършват разузнавателна, контраразузнавателна, или криминално-разузнавателна дейност(40).

50.      В този смисъл изглежда, че лице, осъществяващо дейности в литовския обществен сектор, което трябва да подаде декларация за интереси пред Главната комисия, е изправено пред необходимостта да извърши анализ и проучвания, за да се опита да определи изключенията, посочени в член 10 от Закона за съвместяване на интереси, а оттам и данните, които в крайна сметка „могат да бъдат оповестени“, без никаква сигурност относно резултата от неговата преценка.

51.      С оглед на изискването за предвидимост изглежда също толкова съмнително, че член 6, параграф 1 от Закона за съвместяване на интереси налага деклараторът да посочи в декларацията „близки лица или други известни [нему] лица или данни, поради които може да възникне конфликт на интереси“. По този начин деклариращото лице е изправено пред невъзможна или най-малкото опасна задача да трябва да определи според знанията и убежденията си, какво той счита за a priori от естество да повлияе или да може да повлияе върху независимото и обективно упражняване на функциите му, като се има предвид, че всеки пропуск по този въпрос би могъл впоследствие да бъде приет като нарушение. Определянето на положение на възможен конфликт на интереси е от компетентността единствено на законодателя, и със сигурност не на съответния гражданин.

52.      В този контекст следва да се припомни, че защитата на основното право на зачитане на личния живот по-специално предполага всяко физическо лице да може да се увери, че засягащите го лични данни са точни и се обработват законосъобразно(41). Целта на изискването за предвидимост е по-специално да позволи на това лице да разбере точните критерии за обработване на неговите данни и евентуално да реши дали да упражни предоставените му права да подаде жалба срещу администратора по административен ред пред надзорния орган или по съдебен ред, ако счита, че обработването на отнасящи се до него данни представлява нарушение на ОРЗД(42). Запитващата юрисдикция следва да провери от гледна точка на националното право дали правното основание на разглежданото обработване отговаря на изискването за предвидимост(43).

в)      По пропорционалността

1)      Предварителни съображения

53.      Смятам, че е необходимо е да се посочи, че в становищата на литовското и финландското правителство се подчертава свободата на преценка, предоставена на държавите членки при определянето на обработването на лични данни, както тя е изрично призната в член 6, параграф 3 от ОРЗД. Безспорно е, че по силата на тази свобода националното законодателство може да съдържа специални разпоредби за адаптиране на прилагането на посочения регламент, които могат по-специално да се отнасят до общите условия, уреждащи законосъобразността на обработването, видовете обработвани данни, засегнатите лица. Въпреки това член 6, параграф 3 от посочения регламент гласи, че когато такива данни се обработват по силата на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, законодателството на съответната държава членка трябва да отговаря на цел от обществен интерес и да бъде пропорционално на преследваната легитимна цел. Освен това Съдът ясно приема, че за да бъде законосъобразно обработването на лични данни, то трябва да отговаря на две изисквания, а именно да отговаря на някой от принципите за законосъобразност на обработването на лични данни, изброени в член 7 от Директива 95/46 или в член 6 от ОРЗД, но също и да е в съответствие с отнасящите се до качеството на данните принципи, прогласени в член 6 от тази директива или в член 5 от този регламент, който е израз на принципа на пропорционалност(44).

54.      За да се удовлетворят изискванията, установени в посочените по-горе разпоредби, е необходимо публикуването на уебсайта на Главната комисия на част от информацията, съдържаща се в декларациите за интереси, действително да отговаря на целта от общ интерес, определена в член 1 от Закона за съвместяване на интереси, без да надхвърля необходимото за постигането ѝ. Както се подчертава в съображение 39 от ОРЗД, това изискване за необходимост не е изпълнено, когато преследваната цел от общ интерес може разумно да се постигне по също толкова ефикасен начин с други средства, които засягат в по-малка степен основните права на въпросните лица, и по-специално правата на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата, като изключенията и ограниченията на принципа на защита на такива данни трябва да се въвеждат в границите на строго необходимото(45). Освен това целта от общ интерес не може да бъде преследвана, без да се отчете фактът, че тя трябва да бъде съгласувана с основните права, които се засягат от мярката, при това като се извърши балансирано претегляне между целите и интересите и разглежданите права(46).

2)      По подходящия характер на мярката

55.      Изискването за пропорционалност изразява връзката между преследваните цели и средствата, използвани за постигането им, откъдето идва и императивната необходимост от ясно и точно определяне на тези цели(47). Както запитващата юрисдикция, така и заинтересованите страни изтъкват, че разглежданото национално законодателство цели да гарантира прозрачността при управлението на обществените служби, така че да се засили доверието на гражданите в дейността на публичните органи и да се създаде възможност за упражняването на ефективен контрол върху начина, по който лицата на ръководни длъжности разходват предоставените им държавни средства.

56.      Както обаче вече беше припомнено, целите на разглежданата мярка са определени в член 1 от Закона за съвместяване на интереси и се изразяват в предотвратяване на ситуации на конфликти на интереси и корупция в публичния сектор, като се затвърждават почтеността и безпристрастността на лицата на ръководни длъжности в него. Следователно съгласно предоставената в акта за преюдициално запитване информация в тази разпоредба не се споменава изрично постигането на цел за прозрачност(48). При това положение може да се постави въпросът дали публикуването в интернет на поименни данни относно съдържанието на декларациите за интереси е средство, което действително е годно да осъществи официално обявените в националното законодателство цели, тъй като към ефикасността на поверения на широката общественост социален контрол, в резултат на това всеобщо публикуване, според мен следва да се подхожда предпазливо(49).

57.      При това положение ми се струва разумно да се приеме, че общата цел за прозрачност, така както е описана по-горе, в настоящия случай представлява основна цел, която произтича имплицитно, но по необходимост от член 1 от Закона за съвместяване на интереси(50). Следва да се припомни, че принципът на прозрачност е закрепен в членове 1 ДЕС и 10 ДЕС, както и в член 15 ДФЕС и позволява по-специално да се гарантира по-голяма законосъобразност, ефективност и отговорност на администрацията пред гражданите в дадена демократична система. В хипотезата, при която правната уредба изрично посочва целта за увеличаване на прозрачността при използването на общностни средства и за усъвършенстване на доброто им финансово управление чрез засилване на обществения контрол върху използването на съответните суми, Съдът е постановил, че публикуването посредством интернет на поименни данни относно съответните бенефициери и на точните суми, получени от всеки от тях, е в състояние да увеличи прозрачността, що се отнася до използването на съответните селскостопански помощи. Той посочва, че подобна информация, предоставена на разположение на гражданите, засилва обществения контрол върху използването на съответните суми и допринася за оптимално използване на публичните средства(51).

3)      По необходимостта от мярката

58.      Дадена мярка е необходима, когато преследваната законна цел не би могла да бъде постигната с по-слабо ограничително, но също толкова подходящо средство. С други думи, възможно ли е да се постигнат целите, преследвани с електронното публикуване, наложено от Закона за съвместяване на интереси, с други, също толкова ефективни средства, но които засягат в по-малка степен основните права на деклараторите — правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни? Според мен отговорът на този въпрос трябва да е положителен по няколко причини.

59.      На първо място, споделям подхода на запитващата юрисдикция, според който подаването на декларации за интереси пред Главната комисия и контролът, който този орган трябва да осъществи, представляват достатъчни подходящи средства за постигане на преследваната със Закона за съвместяване на интереси цел. В това отношение съм наясно, че следва да се отклоня от doxa ambiante (общоприетото мнение), що се отнася до изискването за прозрачност, което може да се квалифицира като „неустоимо“ и „невротично“(52) и което само по себе е станало цел и абсолютна основна демократична ценност. От своя страна считам, че общественият интерес не съвпада непременно с интереса на широката общественост(53) и че защитата на обществения интерес чрез предотвратяването на конфликтите на интереси и корупцията е отговорност на държавата, която в името на догмата на прозрачността не би могла да прехвърли на гражданите контрола, произтичащ от правна уредба, която има за цел да гарантира почтеността и безпристрастността на лицата, заемащи публична длъжност.

60.      По-конкретно следва да се подчертае, че разглежданата национална правна уредба има преди всичко превантивна цел. В този контекст задължението за подаване на декларации за интереси пред публичен орган, на който е възложен контролът във връзка с това, само по себе си може да гарантира търсения възпиращ ефект по отношение на лицата, вземащи решения в обществения сектор, които са задължени да подават тези декларации, като това не зависи от каквото и да е било всеобщо оповестяване на част от съдържанието на тези декларации.

61.      Освен това, макар задължението за подаване на декларациите за интереси само по себе си да е израз на прозрачност, тази прозрачност би се засилила от публичното и редовно отчитане на дейността на независимия административен орган, който подобно на Главната комисия има за задача да следи за правилното прилагане на механизма на декларирането на интереси. Възможността за публикуване на доклад, в който се посочват доказаните случаи на конфликт на интереси, пропуски при подаване на декларация и неверни декларации, както и действията, предприети в тези случаи, би позволила да се укрепи доверието на гражданите в дейността на публичните органи също толкова добре, ако не и по-добре от информация, състояща се в поместване онлайн на самите данни от декларациите.

62.      Следва също да се припомни, че съгласно член 86 от ОРЗД личните данни в официални документи, държани от публичен орган, могат да бъдат разкривани от него в съответствие с правото на Съюза или правото на държавата членка, което е обвързващо за този орган. При тези условия е уместно да се отчете, че обществеността разполага с възможността да получи от Главната комисия, публичен орган, съхраняващ официални документи, каквито са декларациите за интереси, публичен достъп до документите съгласно приложимите национални разпоредби, като този достъп трябва да бъде съгласуван с основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, както впрочем изрично се изисква от посочения член 86(54).

63.      Този подход, съгласно който легитимната цел на националната правна уредба може да се осигури пряко чрез контрола на декларациите за интереси от страна на Главната комисия, изисква последната да разполага с човешки, материални и правни ресурси, които ѝ позволяват да изпълнява ефективно задачата си(55). Според мен въпросът за пропорционалността е преди всичко свързан със средствата, с които разполагат публичните органи, на които е възложено да проверят положението на подаващите декларация лица, като се има предвид техният брой. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на изложените по-горе съображения дали целта на разглежданата в главното производство национална правна уредба не би могла да бъде постигната по също толкова ефикасен начин само чрез задължителното предаване на декларациите за интереси на Главната комисия и чрез контрол на тези декларации, и по-общо на тази правна уредба, от страна на този орган.

64.      При отрицателен отговор отбелязвам, на второ място, че се поставя въпросът за пропорционалността на разглежданата обработка с оглед на вида на публикуваните данни. В това отношение следва да се припомни, че условието, свързано с необходимостта от обработване, трябва да се разглежда заедно с т.нар. принцип на „свеждане на данните до минимум“, закрепен в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 95/46, както и в член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, съгласно който личните данни трябва да бъдат „подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват“(56).

65.      Както бе посочено в настоящото заключение, само за част от личните данни, съдържащи се в декларациите за интереси, е предвидено да бъдат публикувани електронно в съответствие с член 10 от разглежданата национална правна уредба. Без да се засяга тълкуването на тази разпоредба от запитващата юрисдикция, могат да бъдат публикувани по-специално имената на съпруга, лицето, с което деклараторът живее във фактическо съжителство, или партньора му, както и посочване на „близки лица или други известни на декларатора лица или данни, поради които може да възникне конфликт на интереси“.

66.      Ако в рамките на целта за предотвратяване на конфликтите на интереси и корупцията в обществения сектор е уместно да се изисква, въз основа на съдържанието на декларациите на интереси, информация относно положението и дейността на съпруга, лицето, с което деклараторът живее във фактическо съжителство, или партньора му, разкриването пред широката общественост на поименни данни за тях, както и посочване на близки или известни лица на декларатора, поради които може да възникне конфликт на интереси, според мен надхвърля строго необходимото(57). Смятам, че целта от обществен интерес, към която се стреми разглежданото литовско законодателство, би могла да бъде постигната, като в декларацията за интереси се посочва само родовият израз „съпруг, лице, с което деклараторът живее във фактическо съжителство, или партньор“ според случая, придружен от относимото посочване на интересите на последните във връзка с дейността им.

67.      Припомням освен това, че член 25 от ОРЗД задължава администраторите да въведат, както към момента на определянето на средствата за обработване, така и към момента на самото обработване, подходящи технически и организационни мерки, например псевдонимизация(58), които са разработени с оглед на ефективното прилагане на принципите за защита на данните, например свеждане на данните до минимум, и интегриране на необходимите гаранции в процеса на обработване, за да се спазят изискванията на настоящия регламент и да се осигури защита на правата на субектите на данни. Псевдонимизацията би могла да се приложи при посочването на съпруга, лицето, с което деклараторът живее във фактическо съжителство, или партньора.

68.      Струва ми се също така, че границите на строго необходимото са надхвърлени от публичното оповестяване на подаръците, получени през последните дванадесет календарни месеца на стойност над 150 EUR, както и на информацията относно сделки, сключени през същия период, и други сделки в ход, ако стойността на сделката надвишава 3 000 EUR, като се има предвид, че тези елементи съдържат указание за естеството на подаръците и предмета на съответната сделка. Това обработване изглежда непропорционално, тъй като води до всеобщо оповестяване на имуществото, притежавано от декларатора и неговите близки, което може да е на значителна стойност (произведения на изкуството, бижута и др.), и по този начин излага заинтересованите лица на опасност от престъпни посегателства(59). И тук самото посочване на дарителите или на другата страна по сделката, извън вече изключените с член 10, параграф 2 от Закона за съвместяване на интереси физически лица, изглежда достатъчно за постигане на преследваната цел.

69.      На трето място, следва да се разгледа пропорционалността на разглежданата мярка от гледна точка на определянето на деклараторите, за които се отнася задължението свързаните с тях данни да бъдат публикувани онлайн.

70.      Важно е да се подчертае, че съгласно разглежданото национално законодателство списъкът на лицата, задължени да подадат декларация за интереси, не съвпада с по-ограничения кръг лица, чиито данни, съдържащи се в декларациите, впоследствие се поместват онлайн. В тази втора категория в изпълнение на Закона за съвместяване на интереси в сила към момента на приемане на оспорваното решение по главното производство, попадат ръководителите и заместник-ръководителите на сдружения или на публичноправни субекти, финансирани с бюджети или фондове на държавата или орган на местно самоуправление. Именно с оглед на този статут, който приравнява жалбоподателя в главното производство на служител в обществените служби, се счита, че той попада в приложното поле ratione personae на посочения закон.

71.      Така заинтересованото лице се намира в същото положение като лицата на изборна длъжност, длъжностните лица и служителите в държавната администрация, съдиите, ръководителите на акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност, в които държавата или орган на местно самоуправление притежава дялове, даващи право на повече от половината гласове, членовете на управителните съвети на публични предприятия на държавата или орган на местно самоуправление или председателите и заместник-председателите на политически партии. Според мен подобно положение може да се характеризира като непропорционално третиране, тъй като не разграничава субектите, осъществяващи обществена дейност в широк смисъл, които не са изложени на опасност от конфликт на интереси или корупция в същата степен, нито са обвързани толкова тясно с обществеността, у която следва да се запази и дори засили доверието към лицата, заемащи публична длъжност.

72.      Единствено наличието на сериозен риск от конфликт на интереси или корупция при управлението на публичните дела, засягащи широката общественост, може да обоснове публикуването в интернет на личните данни на подаващите декларации лица, които поради изборната си функция или професионалната си дейност са изправени пред такъв риск. Целта да се увеличат гаранциите за почтеност и безпристрастност на другите подаващи декларации лица, да се предотвратяват конфликтите на интереси и корупцията в публичния сектор, както и да се укрепи доверието на обществеността по отношение на лицата, заемащи публична длъжност, се осигурява пряко чрез контрола на декларациите за интереси от страна на Главната комисия. Като се има предвид огромното многообразие на възможните положения, ми се струва невъзможно да се формулират изчерпателно обективни критерии, позволяващи да се определи наличието на такъв риск или да се извършва категоризиране, което да е системно релевантно към лицата, вземащи решения в обществения сектор(60).

73.      Следователно запитващата юрисдикция трябва да провери дали при обстоятелствата в главното производство, включващи по-специално естеството и обхвата на дейността на съответния публичноправен субект, свързана с обществеността, правомощието за вземане на решения от жалбоподателя в главното производство във връзка с поемането на задължения или управлението на публични средства, размерът на тези средства, предоставени и отнесени към бюджета на предприятието, може да се счита, че функциите на заинтересованото лице го излагат на сериозен риск от конфликт на интереси и корупция, които могат да засегнат тежко обществото(61).

74.      С оглед на изложените съображения според мен не изглежда, че целите за предотвратяване на конфликтите на интереси и корупцията в обществения сектор, за увеличаване на гаранциите за почтеност и безпристрастност на лицата, вземащи решения в обществения сектор, и за укрепване на доверието на гражданите дейността на публичните органи не могат разумно да се постигнат по толкова ефикасен начин с други средства, които засягат в по-малка степен основните права. Поради това не може да се приеме за установено, че за постигането на тези цели е необходимо да бъдат публикувани онлайн личните данни на подаващите декларации лица(62).

4)      По претеглянето на засегнатите права и интереси

75.      Дори да се предположи, че разглежданото обработване може да се определи като подходящо и необходимо (quod non) за постигане на преследваните цели, не би могло само поради това да се счита за законосъобразно. Също така би трябвало да се провери дали основните права на лицето, засегнато от защитата на данните, не биха имали предимство пред законния интерес, преследван от администратора на данните, като преценката на това условие изисква да се претеглят съответните противоположни права и интереси в зависимост от конкретните обстоятелства на съответния случай, при което трябва да се вземе предвид значението на правата на съответното лице, произтичащи от членове 7 и 8 от Хартата(63). В това отношение Съдът е уточнил, че не би могъл да се признае никакъв автоматичен превес на целта за прозрачност над правото на защита на личните данни(64).

76.      Критерият, свързан със тежестта на засягането на правата и свободите на съответното лице, представлява съществен елемент от съпоставянето или претеглянето на интересите във всеки отделен случай. На това основание трябва по-специално да се държи сметка за естеството на разглежданите лични данни, и по-специално евентуално за чувствителния характер на тези данни, както и за естеството и конкретните условия на обработването на разглежданите данни, по-специално на броя на лицата, които имат достъп до тях, и до условията за достъп до същите. За целите на това претегляне са релевантни и разумните очаквания на съответното лице, че личните му данни няма да бъдат обработвани, когато при обстоятелствата в конкретния случай това лице не може разумно да очаква последващото им обработване. Тези обстоятелства трябва да се претеглят спрямо значимостта за цялото общество на легитимния интерес, преследван в конкретния случай от разглежданата национална правна уредба, доколкото по същество тя цели да гарантира почтеността и безпристрастността на институциите от обществения сектор и да предотвратява конфликтите на интереси и корупцията в него(65).

77.      Що се отнася до тежестта на засягането, важно е да се подчертае най-напред, че разглежданото обработване не се отнася само до личността на декларатора, лично и пряко засегнат в качеството му на лице, вземащо решения в обществения сектор, но и до неговия съпруг, партньор или лице, с което живее във фактическо съжителство, както и евентуално до близки или други известни на декларатора лица, поради които може да възникне конфликт на интереси, съгласно текста на член 6, параграф 1 от Закона за съвместяване на интереси. Напълно разбираемо е, че думата „близки“ може да включва по-специално децата и родителите на подаващото декларацията лице, което потенциално води до публикуването онлайн на поименни данни на всички членове на семейството, придружени с точни указания относно дейността на засегнатите лица.

78.      По-нататък, безспорно е, че разглежданото обработване води до предоставяне на достъп на неопределен брой лица до личните данни на посочените по-горе субекти. След поместване онлайн на уебсайта на Главната комисия тези данни могат да бъдат свободно преглеждани от интернет потребителите и евентуално съхранявани или разпространявани от тези лица. Освен това организирането и обединяването на публикуваната в интернет информация, които се извършват от търсачката, за да се улесни достъпът на потребителите на интернет до тази информация, могат да доведат, когато търсенето на последната се извършва въз основа на името на физическо лице, до това същите потребители да получат чрез списъка на резултатите структурирано изложение на информацията относно лицето, която може да се намери в интернет, което да им позволи да изградят повече или по-малко подробен профил на съответното лице(66). Подобен режим на оповестяване може да доведе до положение, при което тези данни се съобщават на лица, които поради причини, чужди на целта от общ интерес за предотвратяването на конфликтите на интереси и корупцията в обществения сектор, желаят да се осведомят за имущественото състояние на лицето, подаващо декларация, и на членовете на неговото семейство относно притежаването на акции, финансови инвестиции, движимо или недвижимо имущество —толкова информация, колкото може да бъде включена в декларациите за интереси, подлежащи на публикуване(67). Така това оповестяване може да превърне съответните лица в обект на повтарящи се действия по целево рекламиране, дистанционна търговия, а дори да ги изложи и на опасност от престъпни посегателства.

79.      При тези обстоятелства ми се струва, че разглежданото обработване представлява сериозна намеса в основното право на зачитане на личния живот и на защита на личните данни на засегнатите лица. Тази констатация може да обоснове извода, че съответната национална правна уредба не съблюдава a priori справедливо равновесие, що се отнася до вземането предвид на наличните права и интереси. Впрочем литовското правителство правилно подчертава, че претеглянето на разглежданите права и интереси трябва да включва равнището на корупция, наблюдавано в обществения сектор, което обосновава приемането от всяка държава членка на средствата, които счита за най-подходящи за борба с това явление. Важно е обаче да се отбележи всъщност, че дори в рамките на Съюза интересът на обществеността от достъп до информация може да варира в различните държави членки, така че резултатът от извършваното претегляне между този интерес, от една страна, и правата на субекта на данни да се зачита личният му живот и да се защитават личните му данни, от друга страна, не е непременно един и същ за всички държави членки(68). В случая реалното съществуване и мащабът на явлението корупция в обществените служби според мен спадат към особените обстоятелства по делото в главното производство, които запитващата юрисдикция следва да прецени(69).

3.      По втория преюдициален въпрос

80.      Следва да се припомни, че член 10, параграф 2 от Закона за съвместяване на интереси прогласява обща забрана за публикуване на лични данни, спадащи към специални категории, без да предвижда никакво смекчаване на тази забрана. Според запитващата юрисдикция прилагането на посочената по-горе разпоредба създава трудности, поради което тази юрисдикция по същество отправя запитване до Съда относно обхвата в правото на Съюза на понятието „специални категории лични данни“, посочено в член 9, параграф 1 от ОРЗД.

81.      Този член, който възпроизвежда с няколко изменения член 8, параграф 1 от Директива 95/46, гласи, че се забранява обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице(70).

82.      Запитващата юрисдикция счита, че макар данните, попадащи stricto sensu в специални категории, да не се публикуват на интернет сайта на Главната комисия, интернет потребител може да извлече от някои данни, чието публикуване е задължително, съгласно член 10, параграф 1 от Закона за съвместяване на интереси, чувствителна информация, що се отнася по-специално до политическите възгледи, членството в синдикални организации или сексуалната ориентация на даден декларатор(71). В това отношение всъщност е безспорно, че макар поименните данни за съпруга, лицето, с което деклараторът живее във фактическо съжителство, или партньора сами по себе си да не представляват чувствителни данни, поместването им онлайн може да разкрие пред обществото данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на декларатора, както и на неговия съпруг, лицето, с което живее във фактическо съжителство, или партньора му.

83.      Следователно поставеният въпрос е дали член 9, параграф 1 от ОРЗД или член 8, параграф 1 от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща обработване на лични данни, които не са чувствителни a priori, при което се създава възможност, чрез логически операции по съпоставяне и/или дедукция, непряко да се узнаят данни с такъв характер. Литовското правителство не допуска такова тълкуване, доколкото то би направило много трудно и дори невъзможно обработването на някои данни и следователно осъществяването на преследваната легитимна цел, като публикуването на данни относно лицето, с което деклараторът живее във фактическо съжителство, или партньора с цел предотвратяването на конфликтите на интереси и корупцията в обществения сектор. Единствено обработването на лични данни, което явно има за цел да се обработват лични данни, спадащи по същността си към специални категории данни, попадало в приложното поле на член 9, параграф 1 от ОРЗД или на член 8, параграф 1 от Директива 95/46(72), което в случая било изключено с оглед на забраната за публикуване на чувствителни данни, съдържаща се в член 10, параграф 2 от Закона за съвместяване на интереси.

84.      Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част(73).

85.      На първо място, от текста на член 9, параграф 1 от ОРЗД следва, че той разграничава три вида обработване в зависимост от вида на съответните данни, а именно: i) обработването на лични данни „разкриващи“ расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, ii) обработването на генетични данни и биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице и iii) обработването на данни „за“ здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице. Тази формулировка възпроизвежда отчасти текста на член 8, параграф 1 от Директива 95/46, съгласно който държавите членки забраняват обработването на лични данни, „разкриващи“ расов или религиозен произход, политически идеи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, като и обработването на данни, „свързани“ със здравословното състояние и половия живот. Употребата на глагола „разкривам“ се свързва с отчитането на обработване, което не се отнася само до чувствителни по своята същност данни, а до обработване, позволяващо непрякото им разкриване чрез логическа операция по съпоставяне или дедукция. Струва ми се, че същото не се отнася за израза „свързани“, равнозначно на „за“, който установява по-пряка и непосредствена връзка между обработването и съответните данни, разглеждани в присъщото им естество(74). Подобен тълкувателен анализ, изглежда, би довел до заключение за променливост на определението за обработването на специалните категории лични данни, като се вземе предвид видът на съответните чувствителни данни, което според мен не е желателно(75).

86.      Ще отбележа също, че поне що се отнася до биометричните данни, законодателят на Съюза се е погрижил да уточни в съображение 51 и в член 9, параграф 1 от ОРЗД, че обработването на снимки не следва систематично да се счита за обработване на специални категории лични данни, тъй като снимките се обхващат от определението за биометрични данни единствено когато се обработват чрез специални технически средства, „позволяващи“ уникална идентификация или удостоверяване на автентичността на дадено физическо лице. В случая изглежда, че възприетият от литовското правителство краен подход се отнася само за биометричните данни.

87.      На второ място, според мен е важно да се съпостави въпросът за определянето на специалните категории лични данни с въпроса за определението на „физическо лице, което може да бъде идентифицирано“, а именно лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или „непряко“, по-специално чрез посочване на един или няколко елементи, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална му идентичност(76). По този начин европейският законодател избира реалистичен подход, като взема предвид възможността за възстановяване на информация чрез припокриване и обединяване на различни елементи.

88.      На трето място, следва да се припомни, че както следва от член 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, както и от член 1 и съображение 4 от ОРЗД, целта на тези две норми е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на личните данни, които се отнасят за тях(77). Освен това се търси специална и засилена защита при обработването на чувствителни данни, тъй като се имат предвид свързаните с този вид обработване значителни рискове за основните права и свободи(78). Възприетите от Съда разрешения в неговите преюдициални решения отразяват отчитането на тази цел.

89.      Така на въпроса на запитваща юрисдикция дали посочването на факта, че дадено лице си е наранило крака и е в отпуск поради временна нетрудоспособност, представлява лични данни за здравето по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 95/46, Съдът отговаря утвърдително, като посочва, че с оглед на предмета на тази директива следва да се даде „широко тълкуване“ на използвания в член 8, параграф 1 от Директивата израз относно здравето, така че да включва информация за всички физически и психични аспекти(79).

90.      Съдът е приел, че тълкуване на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 или на член 9, параграф 1 и член 10 от Регламент 2016/679, което би изключило a priori и най-общо дейността на интернет търсачка от специфичните изисквания, които тези разпоредби предвиждат по отношение на обработването на специалните категории от данни, които са посочени в тях, би било в противоречие с целта на посочените разпоредби, а именно да се осигури „по-голяма защита“ по отношение на подобно обработване, което поради особената чувствителност на тези данни може да представлява, както следва и от съображение 33 от тази директива и от съображение 51 от този регламент, особено тежко вмешателство в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата(80).

91.      При тези условия не би могло да се приеме, че обработването на лични данни, което може да доведе до непряко разкриване на чувствителни данни на съответното физическо лице, е освободено от задълженията и гаранциите, предвидени в Директива 95/46 и ОРЗД, което би засегнало полезното действие на тези актове и ефективната и пълна защита на основните права и свободи на физическите лица, които те имат за цел да гарантират, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни, на което тези актове отдават особено значение, както е видно по-специално от член 1, параграф 1 и съображения 2 и 10 от тази директива и предоставят особено значение, и по-специално на член 1, параграф 2 и съображения 1 и 4 от ОРЗД(81). С други думи, фактът, че на широката общественост се съобщава непряко информация относно живота или сексуалната ориентация на подаващото декларация лице, както и относно неговия съпруг, лицето, с което живее във фактическо съжителство, или партньора му, не може да се счита за съпътстващ неприятен резултат, който е нежелан, но се счита за допустим, с оглед на целта на обработването, което няма a priori за предмет чувствителните данни, дори чрез изрична забрана на използването му, както в настоящия случай.

92.      Струва ми се, че това разрешение съответства на подхода на Съда, който, като надхвърля формалната привидност, извършва анализ по същество на съответното обработване, за да провери реалния му обхват по отношение на вида обработвани данни. Като преценява пропорционалността на национална правна уредба, която позволява на държавен орган да наложи на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно предаване на данни за трафик и на данни за местонахождение с цел опазването на националната сигурност, Съдът приема, че намесата, която произтича от такова предаване в правото, закрепено в член 7 от Хартата, трябва да се счита за особено тежка, като се има предвид по-специално „чувствителният характер на информацията, която тези данни могат да предоставят“(82).

93.      В становището си по проекта на споразумение между Канада и Европейския съюз относно предаването на резервационни данни на пътниците(83) с член 16 ДФЕС, както и с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, Съдът анализира наличието на намеса в основното право на защита на личните данни, гарантирано с член 8 от Хартата. В това отношение той посочва, че макар да изглежда, че някои данни, разгледани самостоятелно, не могат да разкрият важна информация за личния живот на засегнатите лица, все пак, взети заедно, те могат по-специално да разкрият пълния маршрут на пътуването, навиците при пътуване, съществуващите отношения между две или повече лица, както и информация относно финансовото положение на пътниците във въздушния транспорт, техните хранителни навици или здравословно състояние и „дори биха могли да предоставят чувствителна информация за пътниците“. При преценката на необходимостта от намесите, които ще настъпят вследствие на предвиденото споразумение, що се отнася до данните на пътниците във въздушния транспорт, посочени в него, Съдът подчертава, че макар никоя от 19‑те точки в приложението към това споразумение да не визира изрично чувствителни данни, последните все пак биха могли да попаднат в обхвата на една от тези точки.

94.      Разбира се, такъв подход не може да не породи известни затруднения. В този смисъл определянето на целите, но най-вече на средствата за обработка, трябва да бъде предмет на особено внимателна преценка, включваща потенциала за обработване на чувствителните данни (лесно установим в главното производство). Тук обаче става въпрос само за защитата на данните веднага след проектирането на обработването, което вече се изисква от член 25 от ОРЗД. Освен това ми се струва погрешно да се прави позоваване, както прави литовското правителство, на отрицателна последица, свързана с невъзможността да се осъществят определени видове обработване като разглежданото в главното производство. Важно е да се подчертае, че забраната за обработване на специални категории лични данни е относителна, като някои изключения и дерогации са предвидени в член 8, параграфи 2—4 от Директива 95/46 и в член 9, параграф 2 от ОРЗД, като в последния се посочват не по-малко десет хипотези на законосъобразно обработване на чувствителни данни. В това отношение отбелязвам, че разглежданото обработване би могло напълно да се основе на член 8, параграф 4 от Директива 95/46, който е възпроизведен с няколко изменения в член 9, параграф 2, буква ж) от ОРЗД(84), ако литовският законодател не беше избрал да забрани публикуването на чувствителни данни(85).

V.      Заключение

95.      С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва) по следния начин:

„1)      Членове 6 и 7 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и членове 5 и 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която част от личните данни, съдържащи се в декларация за интереси, която се изисква да бъде подадена от всеки ръководител на публичноправен субект, финансиран с публични средства, да бъдат публикувани на уебсайта на държавен орган, на който е възложено събирането на тези декларации и контрола на тяхното съдържанието, ако такава мярка не е подходяща и необходима за осъществяването на целите за предотвратяване на конфликтите на интереси и корупцията в обществения сектор, за увеличаване на гаранциите за почтеност и безпристрастност на лицата, вземащи решения в обществения сектор, и за укрепване на доверието на гражданите в дейността на публичните органи.

2)      Член 8, параграф 1 от Директива 95/46 и член 9, параграф 1 от Регламент 2016/679, във връзка с членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че публикуването на съдържанието на декларациите за интереси на уебсайта на публичния орган, на който е възложено събирането на тези декларации и контрола на тяхното съдържание, спада към обработването на специални категории лични данни, което може непряко да разкрие чувствителни данни като посочените в първите две разпоредби“.

1      Език на производството: френски.

2      „If it be true, according to the homely proverb, ‘that the eye of the master makes the ox fat,’ it is no less so that the eye of the public makes the statesman virtuous“ [„Ако е вярно, според популярната поговорка, че „волът се угоява под погледа на господаря“, не по-малко вярно е, че държавните мъже се подтикват към добродетелност под погледа на обществеността]. The Works of Jeremy Bentham, vol. 10, (ed.) John Bowring, William Tait-Simpkin. Marshall, Edinburgh-London, 1843.

3      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).

4      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1, наричан по-нататък „ОРЗД“).

5      На 1 януари 2020 г. влиза в сила нова редакция на този закон, но според запитващата юрисдикция относимите към главното производство разпоредби по същество остават непроменени, с изключение на списъка на длъжностите на служителите, обвързани от задължението за деклариране, в който вече не се включват длъжности като тази на жалбоподателя в главното производство.

6      Според становището на литовското правителство изричното позоваване на предотвратяването на „конфликти на интереси“ в новата редакция на закона, се явява съвсем формално ретроспективно уточнение на неоспорима правна цел. Още преди изменението му този закон изисква от задължените лица да избягват какъвто и да било „конфликт на интереси“ по ред и със средства, предвидени в закона, и да не пораждат с поведението си подозрения за наличие на такъв конфликт (член 3), да посочват близки лица или други известни на декларатора лица или данни, поради които може да възникне „конфликт на интереси“ (член 6, точка 7), а публичният орган, на който е възложено да следи за спазването на посочения закон, вече се нарича Главна комисия за „предотвратяване на конфликти на интереси“ в обществените служби.

7      Решение от 13 септември 2016 г., Rendón Marín (C‑165/14, EU:C:2016:675, т. 24).

8      Вж. решение от 19 юни 2018 г., Gnandi (C‑181/16, EU:C:2018:465, т. 34).

9      Вж. решение от 3 юни 2021 г., Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca — MIUR и др. (Университетски изследователи) (C‑326/19, EU:C:2021:438, т. 36 и 38).

10      Вж. в този смисъл решения от 27 септември 2017 г., Puškár (C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 33), и от 14 февруари 2019 г., Buivids (C‑345/17, EU:C:2019:122, т. 46).

11      Вж. в този смисъл решения от 27 септември 2017 г., Puškár (C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 33 и 34), и от 14 февруари 2019 г., Buivids (C‑345/17, EU:C:2019:122, т. 37), като следва да се отбележи, че обстоятелството дали обработването е автоматизирано или не, е без значение за квалификацията с оглед на приложимата уредба.

12      ОВ L 119, 2016 г., стр. 89. Следва да се отбележи, че Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 350, 2008 г., стр. 60) има за цел да осигури защита на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, което според текста на съображения 7 и 9 от това решение изключва от приложното му поле данни, които не се обменят между държавите членки.

13      Вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Наказателни точки) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 62 и 69).

14      Според мен този анализ се потвърждава и от текста на съображение 7 от Директива 2016/680.

15      Решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Наказателни точки) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 69 и 70).

16      Член 3 от Закона за съвместяване на интереси предвижда, че за да се осигури предимството на обществения интерес, лицата, работещи в обществените служби, не трябва да упражняват правомощията си с цел получаването на лична облага.

17      Вж. в този смисъл решение от 27 септември 2017 г., Puškár (C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 38 и 39).

18      Вж. съответно член 99, параграф 2 и член 94, параграф 1 от Регламент 2016/679.

19      Вж. по аналогия решение от 11 ноември 2020 г., Orange Romania (C‑61/19, EU:C:2020:901, т. 29—32).

20      Вж. решение от 17 юни 2021 г., M.I.C.M. (C‑597/19, EU:C:2021:492, т. 107).

21      В този смисъл ми изглежда ирелевантно позоваването във втория преюдициален въпрос на член 9, параграф 2 от ОРЗД, който предвижда изключения от принципната забрана за обработване на чувствителни данни.

22      Вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Наказателни точки) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 97 и 98).

23      Вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 66).

24      Вж. решения от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert (C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 49), от 24 ноември 2011 г., Asociación Nacional de Establecimientos Financieros de Crédito (C‑468/10 и C‑469/10, EU:C:2011:777, т. 41, и от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Наказателни точки) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 105).

25      Вж. в този смисъл решения от 9 март 2017 г., Manni (C‑398/15, EU:C:2017:197, т. 40 и 41), и от 27 септември 2017 г., Puškár (C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 102).

26      Вж. решения от 16 януари 2019 г., Deutsche Post (C‑496/17, EU:C:2019:26, т. 57), и от 11 ноември 2020 г., Orange Romania (C‑61/19, EU:C:2020:901, т. 34).

27      Вж. в този смисъл решение от 16 януари 2019 г., Deutsche Post (C‑496/17, EU:C:2019:26, т. 58). Текстът „или от трето лице или лица, на които се разкриват данните“ фигурира единствено в член 7, буква е) от Директива 95/46.

28      Вж. в този смисъл решения от 20 май 2003 г., Österreichischer Rundfunk и др. (C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01, EU:C:2003:294, т. 67), и от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Право на жалба срещу искане за обмен на информация в данъчната област) (C‑245/19 и C‑246/19, EU:C:2020:795, т. 13). Тези ограничителни разпоредби трябва да се разграничават от разпоредбите за изключване от приложното поле на Директива 95/46 или на ОРЗД — разграничение, чието разбиране е сложно поради общата препратка към сходни цели от общ интерес.

29      Вж. този смисъл решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 210 и цитираната съдебна практика относно Директива 95/46).

30      От Становище 6/2014 на работната група по член 29, която е независим консултативен орган, създаден на основание член 29 от Директива 95/46 и заменен след приемането на ОРЗД от Европейския комитет по защита на данните, следва, че не може да се прави позоваване на това основание за правно задължение, когато законът определя само обща цел или не налага в действителност специално обработване на администратора.

31      Решение от 9 март 2017 г., Manni (C‑398/15, EU:C:2017:197, т. 42).

32      Вж. член 6, параграф 3 от ОРЗД.

33      Борбата с корупцията е въпрос, който поражда загриженост на международно равнище, както свидетелства Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията, приета с Резолюция 58/4 от 31 октомври 2003 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Влязла в сила на 14 декември 2005 г., тя е ратифицирана от всички държави членки и одобрена от Европейския съюз с Решение 2008/801/ЕО на Съвета от 25 септември 2008 г. (ОВ L 287, 2008 г., стр. 1). Ще посоча също така Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз (ОВ C 195, 1997 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 11, стр. 196), влязла в сила на 28 септември 2005 г. и към която са се присъединили всички страни от Съюза. В съответствие с тази конвенция всяка държава в Съюза трябва да вземе необходимите мерки за криминализиране на корупцията на длъжностните лица — както активната, така и пасивната корупция.

34      ЕСПЧ, решение от 13 ноември 2012 г., MM/Обединено кралство (CE:ECHR:2012:1113JUD002402907).

35      Вж. по-специално решения от 20 май 2003 г., Österreichischer Rundfunk и др. (C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01, EU:C:2003:294, т. 77), от 6 октомври 2020 г., Privacy International (C‑623/17, EU:C:2020:790, т. 65), и от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Право на жалба срещу искане за обмен на информация в данъчната област) (C‑245/19 и C‑246/19, EU:C:2020:795, т. 76).

36      Вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Наказателни точки) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 105).

37      В изпълнение на член 6, параграф 3 от ОРЗД правното основание за обработването на лични данни трябва да определя неговите цели, които не само трябва да бъдат легитимни, но и да бъдат конкретни и изрично указани съгласно член 5, параграф 1, буква б) от този регламент, който възпроизвежда текста на член 6, параграф 1, буква б) от Директива 95/46.

38      Член 10, параграф 2 от Закона за съвместяване на интереси предвижда още, че когато става въпрос за физическо лице, данните на другата страна по сделката не се публикуват.

39      Член 8, параграф 1 от Директива 95/46 и член 9, параграф 1 от ОРЗД. Въпросът за обработването на личните данни, отнасящи се до присъди и нарушения, е уреден в член 10 от ОРЗД.

40      Може да се добави още, че запитващата юрисдикция иска да се установи обхватът на забраната за разкриване на специални лични данни с оглед на изводите, които могат да бъдат направени от обществеността за сексуалния живот или сексуалната ориентация на декларатора в случай на публикуване в интернет на поименни данни относно неговия съпруг, лицето, с което живее във фактическо съжителство, или партньора му.

41      Вж. решение от 20 декември 2017 г., Nowak (C‑434/16, EU:C:2017:994, т. 57).

42      Вж. членове 77 и 79 от ОРЗД.

43      В решение от 20 май 2003 г., Österreichischer Rundfunk и др. (C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01, EU:C:2003:294, 79 и 80), Съдът приема, че този въпрос се поставя евентуално едва след като се разгледа изпълнението на изискването за пропорционалност по отношение на преследваните цели.

44      Вж. решение от 16 януари 2019 г., Deutsche Post (C‑496/17, EU:C:2019:26, т. 57).

45      Вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Наказателни точки) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 109 и 110).

46      Вж. решение от 6 октомври 2020 г., Privacy International (C‑623/17, EU:C:2020:790, т. 67).

47      В решение от 27 септември 2017 г., Puškár (C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 111), Съдът посочва отчитането на „точната цел“ на разглежданата мярка.

48      В този смисъл прозрачността би се разглеждала като обикновено средство за постигане на целите, посочени в Закона за съвместяване на интереси.

49      Проблематиката на контрола върху декларациите за интереси според мен се състои в разкриването на това, което не се съдържа в тях, в проверка за допуснати пропуски при подаването на тази декларация, какъвто е случаят в главното производство, или до съдържанието на тази декларация, което е част от дейността по разследване, провеждана в действителност от публичния орган, на който е възложен контрола във връзка с тези декларации със сътрудничеството на „помощниците на демокрацията“, каквито са пресата или неправителствените организации като Transparency International, разполагащи понякога с информация, предоставена от „лицата, сигнализиращи за нередности“. В този контекст запознаването с декларациите за интереси не изисква електронна публикация, която да позволява достъпа до тях на неопределен брой лица, тъй като справки по тези декларации могат да бъдат предоставяни от публичния орган, пред когото те се подават, въз основа на отправено до него писмено искане.

50      Прецедент в това отношение е решение от 20 май 2003 г., Österreichischer Rundfunk и др. (C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01, EU:C:2003:294).

51      Вж. решение от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert (C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 68 и 79).

52      Carcassonne, Guy. Le trouble de la transparence. — Pouvoirs, Transparence et secret, No. 97, 04.2001, 17—23.

53      Вж. Становище 2/2016 на работната група по член 29.

54      Вж. решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Наказателни точки) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 120).

55      В акта за преюдициално запитване се посочва позицията на Главната комисия, според която тя не разполага с достатъчно ресурси, за да провери всички събрани декларации за интереси.

56      Вж. в този смисъл решение от 11 декември 2019 г., Asociaţia de Proprietari bloc M5A-ScaraA (C‑708/18, EU:C:2019:1064, т. 48).

57      Както се уточнява в Становище 2/2016 на работната група по член 29, публикуването онлайн на информация, разкриваща неотносими аспекти на личния живот на дадено лице, с оглед на осъществяването на преследваната цел, не е оправдано.

58      Член 4, точка 5 от ОРЗД определя „псевдонимизацията“ като обработването на лични данни по такъв начин, че личните данни не могат повече да бъдат свързвани с конкретен субект на данни, без да се използва допълнителна информация, при условие че тя се съхранява отделно и е предмет на технически и организационни мерки с цел да се гарантира, че личните данни не са свързани с идентифицирано физическо лице или с физическо лице, което може да бъде идентифицирано.

59      Вж. Становище 2/2016 на работната група по член 29.

60      В точка 3.2.1 (стр. 9) от становище 2/2016 работната група по член 29, се посочва, че в зависимост от техните йерархични отговорности за вземане на решения е уместно да се направи разграничение между, първо, политическите ръководители, висшите длъжностни лица или други публични личности, заемащи длъжности, на които е възложена политическа отговорност, второ, ръководните длъжности в държавната служба, които не са на изборна длъжност за определен мандат и изпълняват само ръководни или управленски функции и трето, основната маса от държавни служители, които нямат собствена компетентност за вземане на решения (т. 3.2.1., стр. 9).

61      Трябва също да се подчертае, че в точка 19 от своето становище литовското правителство изрично признава прекомерното и следователно дори непропорционално обработване в случая, прилагано по отношение на ръководителите на сдружения или публичноправни субекти, финансирани от държавния бюджет или държавни или общински фондове, предвид декларацията за безпристрастност, която националната правна уредба относно обществените поръчки вече ги е задължила да подадат. Това съображение било в основата на изключването на заинтересованите лица от списъка на задължените да подадат декларация за интереси лица, съдържащ се в Закона за съвместяване на интереси в редакцията му, в сила от 1 януари 2020 г.

62      Вж. по аналогия решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Наказателни точки) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 113).

63      Вж. по аналогия решения от 11 декември 2019 г., Asociaţia de Proprietari bloc M5A-ScaraA (C‑708/18, EU:C:2019:1064, т. 40 и 52), и от 17 юни 2021 г., M.I.C.M. (C‑597/19, EU:C:2021:492, т. 105, 106 и 111) относно трите кумулативни условия за законосъобразно обработване на основание член 7, буква е) от Директива 95/46 или член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД.

64      Вж. решение от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert (C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 85).

65      Вж. в този смисъл решение от 11 декември 2019 г., Asociaţia de Proprietari bloc M5A-ScaraA (C‑708/18, EU:C:2019:1064, т. 56—59).

66      Вж. решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене) (C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 36).

67      Вж. решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Наказателни точки) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 118).

68      Вж. решение от 24 септември 2019 г., Google (Териториален обхват на премахването от резултатите при търсене) (C‑507/17, EU:C:2019:772, т. 67).

69      Вж. в този смисъл решение от 17 юни 2021 г., M.I.C.M. (C‑597/19, EU:C:2021:492, т. 111).

70      Член 8, параграф 1 от Директива 95/46 гласи, че държавите членки забраняват обработването на лични данни, разкриващи расов или религиозен произход, политически идеи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, като и обработването на данни, свързани със здравословното състояние и половия живот.

71      Следва да се отбележи, че съгласно член 6, точка 4 от Закона за съвместяване на интереси членството в политически партии и синдикални организации не е част от сведенията, които трябва да се съдържат в декларацията за интереси, и условията, при които тези сведения биха могли да бъдат непряко разгласени, не са уточнени от запитващата юрисдикция.

72      В това отношение литовското правителство се позовава на Насоки 3/2019 на Европейския комитет по защита на данните от 29 януари 2020 г. относно обработването на лични данни чрез видеоустройства (https://edpb.europa.eu/sites/default/files/files/file1/edpb_guidelines_201903_video_devices_fr.pdf)

73      Вж. решение от 6 юни 2013 г., MA и др. (C‑648/11, EU:C:2013:367, т. 50 и цитираната съдебна практика).

74      Следва да се отбележи, че що се отнася до „данни за здравословното състояние“, член 4, точка 15 от ОРЗД ги определя като лични данни, свързани с физическото или психическото здраве на физическо лице, включително предоставянето на здравни услуги, които „дават информация“ за здравословното му състояние, което е различно и по-широко от съдържащото се в член 8 от Директива 95/46.

75      Трябва да отбележа, че текстовете на испански, италиански, португалски и английски език са сходни с текста на френски език, за разлика от по-хомогенните текстове на немски („Die Verarbeitung personenbezogener Daten, aus denen die rassische und ethnische Herkunft, politische Meinungen, religiöse oder weltanschauliche Überzeugungen oder die Gewerkschaftszugehörigkeit hervorgehen, sowie die Verarbeitung von genetischen Daten…“) и на естонски (където се употребява терминът „ilmneb“, използван за всички чувствителни данни).

76      Член 2, буква а) от Директива 95/46 и член 4, точка 1 от ОРЗД.

77      Вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 66).

78      Вж. съображения 51 и 53 от ОРЗД.

79      Вж. решение от 6 ноември 2003 г., Lindqvist (C‑101/01, EU:C:2003:596, т. 50).

80      Вж. решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене) (C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 44).

81      Вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 58).

82      Решение от 6 октомври 2020 г., Privacy International (C‑623/17, EU:C:2020:790, т. 71).

83      Становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада) от 26 юли 2017 г.

84      Член 8, параграф 4 от Директива 95/46 предвижда, че при условие че съществуват подходящи гаранции, държавите членки могат по съображения, свързани със значим обществен интерес, да определят други изключения, в допълнение към тези, посочени в параграф 2, или в националното законодателство, или с решение на надзорния орган. Член 9, параграф 2, буква ж) от ОРЗД гласи, че забраната не се прилага, ако обработването е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.

85      Предложеното тълкуване на член 8, параграф 1 от Директива 95/46 и на член 9, параграф 1 от ОРЗД би довело до това хипотезата на публикуване в интернет на поименните данни на съпруга, лицето, с което декларатора живее във фактическо съжителство, или партньора му да попадне под действието на забраната за обработване на чувствителни данни, предвидена в член 10, параграф 2 от Закона за съвместяване на интереси, което би направило безпредметен анализът му при преценката на необходимостта от разглежданата мярка.