РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

25 октомври 2011 година(*)

„Дъмпинг — Внос на феросилиций, произведен в бивша югославска република Македония, Китай, Египет, Казахстан и Русия — Определяне на експортната цена — Марж на печалбата — Ценова гаранция — Вреда — Причинно-следствена връзка — Жалба до Комисията — Право на защита — Задължение за мотивиране“

По дело T‑190/08,

Chelyabinsk electrometallurgical integrated plant OAO (CHEMK), установено в Челябинск (Русия),

Kuzneckie ferrosplavy OAO (KF), установено в Новокузнецк (Русия),

за които се явява адв. P. Vander Schueren, avocat,

жалбоподатели,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява първоначално г‑н J.‑P. Hix, впоследствие г‑н Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представители, подпомагани първоначално от адв. G. Berrisch и адв. G. Wolf, впоследствие от адв. Berrisch, avocats,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват първоначално г‑н H. van Vliet и г‑жа K. Talabér‑Ritz, впоследствие г‑н Van Vliet и г‑н M. França, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 172/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, бившата югославска република Македония и Русия (ОВ L 55, стр. 6) в частта му относно жалбоподателите,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 май 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателите, Chelyabinsk electrometallurgical integrated plant OAO (CHEMK) и Kuzneckie ferrosplavy OAO (KF), са две установени в Русия дружества, които произвеждат феросилиций. Към момента на настъпване на спорните факти продажбите на тези две дружества в Европейската общност се осъществяват чрез посредничеството на свързани дружества.

2        Вследствие на жалба, подадена на 16 октомври 2006 г. от Euroalliages (координационен комитет на промишлеността в сектора на феросплавите), Комисията на Европейските общности образува антидъмпингова процедура по отношение на вноса на феросилиций, произведен в бившата югославска република Македония, Китай, Египет, Казахстан и Русия, съгласно Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), съответно изменен (наричан по-нататък „основният регламент“) (заместен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51, поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22), и по-специално съгласно член 5 от основния регламент (понастоящем член 5 от Регламент № 1225/2009). Известието за образуване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 30 ноември 2006 г. (ОВ C 291, стр. 34). Разследването във връзка с дъмпинга и вредата обхваща периода от 1 октомври 2005 г. до 30 септември 2006 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“). Проверката на тенденциите в рамките на анализа на вредата обхваща периода от януари 2003 г. до края на периода на разследване (наричан по-нататък „разглежданият период“).

3        В рамките на тази процедура на 15 януари 2007 г. жалбоподателите и свързаните с тях дружества предоставят отговорите си на антидъмпинговия въпросник на Комисията. На същата дата те представят и становището си относно вредата, причинно-следствената връзка между твърдяната вреда и спорния внос, както и относно законосъобразността на образуването на антидъмпинговата процедура (наричано по-нататък „становището относно вредата“).

4        От 2 до 7 май 2007 г. Комисията посещава помещенията на жалбоподателите и на свързаните с тях дружества, за да провери представените от тях данни.

5        На 5 юни 2007 г. се провежда изслушване в помещенията на Комисията, по време на което жалбоподателите излагат гледната си точка относно вредата, причинно-следствената връзка между тази вреда и дъмпинговия внос, както и относно законосъобразността на решението за образуване на антидъмпинговата процедура. Що се отнася до причинно-следствената връзка, по време на изслушването жалбоподателите подчертават значението на търсенето на стомана и на производствените разходи, по-специално разходите за електроенергия, както и на доброволното решение на някои общностни производители да се ориентират към производството на други продукти, а в някои случаи — да прекратят производството на феросилиций.

6        На 29 август 2007 г. Комисията публикува Регламент (ЕО) № 994/2007 от 28 август 2007 година за налагане на временни антидъмпингови мита при вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, бившата югославска република Македония и Русия (ОВ L 223, стр. 1, наричан по-нататък „временният регламент“). С временния регламент по-конкретно се установява временно антидъмпингово мито, като ставката му се определя на 22,8 % за стоките на жалбоподателите.

7        С писмо от 30 август 2007 г. Комисията уведомява жалбоподателите за основните факти и съображения, въз основа на които са приети временните мерки (наричано по-нататък „документът за временно разгласяване“). С писмо от 10 септември 2007 г. Комисията изпраща на жалбоподателите допълнение към документа за временно разгласяване, което се отнася по-специално до въпроса за законосъобразността на образуването на антидъмпинговата процедура (наричано по-нататък „допълнителният документ за временно разгласяване“).

8        На 1 октомври 2007 г. жалбоподателите представят становището си по документа за временно разгласяване и по допълнителния документ за временно разгласяване. В него те излагат повторно доводите си относно установяването на вредата, наличието на причинно-следствена връзка между тази вреда и дъмпинговия внос и законосъобразността на образуването на антидъмпинговата процедура. Освен това те твърдят, от една страна, че експортната цена е изчислена неправилно, тъй като използваният при това изчисление марж на печалбата на свързания вносител е надценен, и от друга страна, че по отношение на тях е извършена „дискриминация“, тъй като документът за временно разгласяване е изпратен по-рано на Silmak Ltd — производител на феросилиций, установен в бившата югославска република Македония.

9        На 18 декември 2007 г. Комисията изпраща на жалбоподателите писмо, съдържащо основните факти и съображения, въз основа на които тя възнамерява да препоръча приемането на окончателни мерки (наричано по-нататък „документът за окончателно разгласяване“). В документа за окончателно разгласяване се съдържа приложение конкретно за CHEMK (наричано по-нататък „документът за окончателно разгласяване конкретно за CHEMK“). В документа за окончателно разгласяване Комисията поддържа заключенията си относно вредата и причинно-следствената връзка. Що се отнася до изчисляването на експортната цена, Комисията пояснява, че е поправила маржа на печалбата, използван при образуването на посочената цена, като не се е основала на маржа на печалбата на свързания с жалбоподателите вносител, а на предполагаемия марж на печалбата на несвързан вносител. За сметка на това в документа за окончателно разгласяване Комисията не е разгледала въпроса за законосъобразността на образуването на антидъмпинговата процедура, нито повдигнатия от жалбоподателите проблем за по-ранното оповестяване на Silmak на документа за временно разгласяване.

10      С писмо до Комисията от 7 януари 2008 г. жалбоподателите представят становището си по документа за окончателно разгласяване. Както в становището по документа за временно разгласяване, жалбоподателите излагат редица доводи по въпроса за установяването на вредата и за причинно-следствената връзка между твърдяната вреда и дъмпинговия внос. Освен това в този документ те оспорват новия метод за изчисляване на маржа на печалбата, който следва да бъде взет предвид при образуването на експортната цена.

11      На 8 февруари 2008 г. жалбоподателите подават в Комисията искане за спиране на действието на антидъмпинговите мерки съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент (понастоящем член 14, параграф 4 от Регламент № 1225/2009).

12      На 25 февруари 2008 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 172/2008 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, бившата югославска република Македония и Русия (ОВ L 55, стр. 6, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). Съгласно член 1 от обжалвания регламент ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима към нетната цена франко граница на Общността преди митническо облагане, се определя на 22,7 % за произведените от жалбоподателите стоки.

13      С писмо от 28 февруари 2008 г. Комисията отхвърля искането на жалбоподателите за спиране на действието на антидъмпинговите мерки.

 Производство и искания на страните

14      Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 14 май 2008 г. С жалбата се иска не само отмяната на обжалвания регламент, но и при условията на евентуалност отмяната на решението на Комисията от 28 февруари 2008 г. за отхвърляне на искането за спиране на действието на антидъмпинговите мита, което жалбоподателите са отправили до Комисията с писмо от 8 февруари 2008 г. Жалбата е подадена срещу Съвета и Комисията.

15      На 30 май 2008 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд искане за предприемане на процесуално-организационни действия и на събиране на доказателства.

16      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 19 септември 2008 г., Комисията повдига възражение за недопустимост по отношение на искането за отмяна на решението ѝ от 28 февруари 2008 г. С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на същия ден, Комисията моли да бъде допусната да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета, ако жалбата бъде обявена за недопустима в частта относно посоченото решение.

17      На 12 януари 2009 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд становището си по това възражение за недопустимост.

18      С Определение от 12 май 2009 г. по дело CHEMK и KF/Съвет и Комисия (T‑190/08, непубликувано в Сборника) Общият съд (втори състав) отхвърля жалбата като недопустима в частта относно решението на Комисията от 28 февруари 2008 г. В същото определение Общият съд допуска Комисията да встъпи в подкрепа на исканията на Съвета.

19      С писмо от 26 юни 2009 г. Комисията уведомява Общия съд, че няма да представя писмено становище при встъпване, но че ще се яви в съдебното заседание.

20      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент, доколкото се отнася до тях,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

21      Съветът, подкрепян от Комисията, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

22      В подкрепа на жалбата жалбоподателите изтъкват пет правни основания. В рамките на първото правно основание жалбоподателите оспорват определянето на експортната цена. Второто правно основание се отнася до предложението на Silmak за ценова гаранция. В рамките на третото правно основание жалбоподателите оспорват установяването на вредата. В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателите поставят под въпрос установяването на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата. Накрая, в рамките на петото правно основание жалбоподателите упрекват Комисията, че не е уважила исканията им за допълнителна неповерителна информация относно подадената до Комисията жалба.

1.     По първото правно основание относно използването на абстрактен марж на печалбата при образуването на експортната цена

 По първата част от първото правно основание, изведена от грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 2, параграф 9 от основния регламент

 Доводи на страните

23      Жалбоподателите твърдят, че при тълкуването на член 2, параграф 9 от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 9 от Регламент № 1225/2009) Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е приел, че по силата на този член е длъжен да използва абстрактния марж на печалбата на несвързани вносители, а не действителния марж на печалбата на свързания вносител. Според жалбоподателите макар член 2, параграф 9 от основния регламент да не предвижда конкретен метод за определяне на разумния марж на печалбата, тази разпоредба не забранявала на Съвета да използва действителния марж на печалбата на свързаните вносители, както било видно от предходната практика на тази институция. Във всеки случай нито от член 2, параграф 9 от основния регламент, нито от твърдяната предходна практика произтичало правно задължение за Съвета да използва маржа на печалбата на несвързаните вносители.

24      Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

25      В самото начало следва да се напомни, че член 2, параграф 8 от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 8 от Регламент № 1225/2009) предвижда, че експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на стока, предназначена за износ от страната на износа за Общността. Съгласно член 2, параграф 9, първа алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 9, първа алинея от Регламент № 1225/2009), когато няма експортна цена или е вероятно тя да е ненадеждна поради отношения на съдружие или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице, експортната цена се образува на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа.

26      Следователно видно от член 2, параграф 9 от основния регламент, Комисията и Съветът могат да приемат, че експортната цена е ненадеждна в два случая, а именно когато съществуват отношения на съдружие между износителя и вносителя или трето лице, или поради компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице. Извън тези случаи институциите са длъжни, когато съществува експортна цена, да се основат на нея при определянето на дъмпинга (Решение на Общия съд от 21 ноември 2002 г. по дело Kundan и Tata/Съвет, T‑88/98, Recueil, стр. II‑4897, точка 49).

27      Освен това следва да се посочи, че по силата на член 2, параграф 9, втора алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1225/2009), когато експортната цена се образува на основата на цената за първия независим купувач или на друга разумна основа, се извършват корекции, за да се вземат предвид всички разходи, натрупани по веригата между вноса и препродажбата, и маржа на печалбата, така че да се определи надеждна експортна цена на равнището на границата на Общността. Член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 9, трета алинея от Регламент № 1225/2009) предвижда, че разходите, за които се допускат корекции, включват разумна граница на разходите за продажба, общите и административни разходи и печалбата.

28      Макар член 2, параграф 9 от основния регламент да предвижда, че се извършват корекции във връзка с маржа на печалбата, тази разпоредба не предвижда, както отбелязват страните, метода за изчисление или за определяне на посочения марж. В нея само се посочва, че подлежащият на корекция марж трябва да бъде разумен.

29      Съгласно съдебната практика такъв разумен марж на печалбата може, при отношения на съдружие между производителя и вносителя в Общността, да бъде изчислен не въз основа на данните на свързания вносител, които могат да бъдат повлияни от тези отношения на съдружие, а въз основа на данните на независим вносител (вж. що се отнася до член 2, параграф 8, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2176/84 на Съвета от 23 юли 1984 година относно защитата срещу дъмпингов внос или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 201, стр. 1), който по същество е идентичен с член 2, параграф 9 от основния регламент, Решение на Съда от 5 октомври 1988 г. по дело Silver Seiko и др./Съвет, 273/85 и 107/86, Recueil, стр. 5927, точка 25 и Решение на Съда от 5 октомври 1988 г. по дело Canon и др./Съвет, 277/85 и 300/85, Recueil, стр. 5731, точка 32).

30      Ето защо предвид изложеното по-горе член 2, параграф 9 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на институциите избор между използването на действителния марж на печалбата на свързан вносител или на абстрактния марж на печалбата на несвързани вносители, като единственото условие е посоченият марж да бъде разумен.

31      С оглед на тези принципи следва да се разгледа твърдението на жалбоподателите, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 2, параграф 9 от основния регламент.

32      На първо място е от значение да се посочи, че страните не спорят по обстоятелството, че продажбите на произведения от жалбоподателите феросилиций са осъществени през периода на разследване чрез посредничеството на свързани дружества. Следователно за институциите не се прилага предвиденото в член 2, параграф 8 от основния регламент задължение да се основат на действителната експортна цена, тоест на цената, реално платена при продажба на стока, предназначена за износ от страната на износа за Общността. Напротив, в настоящия случай е възможно да се приложи член 2, параграф 9 от основния регламент, тоест да се образува експортната цена, което означава също, че институциите са свободни да избират всеки метод, който позволява да се определи разумен марж на печалбата.

33      На следващо място трябва да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват този извод. Напротив, те твърдят, че институциите са имали избор между абстрактния марж на печалбата на независим вносител и действителния марж на печалбата на свързания вносител. Въпреки това според жалбоподателите — както те уточняват в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, — видно от използваната от институциите формулировка, както в точка 41 от документа за окончателно разгласяване, така и в съображение 41 от обжалвания регламент, последните смятат, че съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент са длъжни да използват абстрактния марж на печалбата на независим вносител при изчисляването на експортната цена.

34      Общият съд смята, че текстовете на точка 41 от документа за окончателно разгласяване и на съображение 41 от обжалвания регламент не подкрепят твърдението на жалбоподателите. Всъщност в тях институциите посочват, че съгласно постоянната практика печалбата, която следва да се използва, трябва да се основава на тази, реализирана от независими вносители. С посоченото ни най-малко не се предвижда задължение да се използва абстрактният марж на печалбата на независим вносител. Става въпрос само за препращане към практиката на институциите, съгласно която посоченият марж се използва обикновено за изчисляването на експортната цена, когато съществуват отношения на съдружие между износителя и вносителя.

35      Такова тълкуване на точка 41 от документа за окончателно разгласяване и на съображение 41 от обжалвания регламент, съгласно което институциите са имали намерение да се позоват само на практиката, която в зависимост от обстоятелствата е или не е спазена, е подкрепено от предходната практика на институциите, описана от самите жалбоподатели в писмените им изявления. Така последните се позовават в писмените си изявления на Регламент (ЕИО) № 374/87 на Съвета от 5 февруари 1987 година за окончателно събиране на временното антидъмпингово мито и за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на търкалящи лагери, произведени в Япония (ОВ L 35, стр. 32), в който Съветът е използвал действителния марж на печалбата на свързаните вносители за образуването на експортната цена.

36      С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че в случая използването на абстрактния марж на печалбата на несвързани вносители не следва от обстоятелството, че институциите са смятали, че са длъжни да го използват, а от избора на институциите да използват маржа на печалбата на несвързани вносители, тъй като маржът на печалбата на свързан вносител е изопачен от трансферната цена между свързаните дружества.

37      Следователно, обратно на твърдяното от жалбоподателите, в това отношение не е допусната никаква грешка при прилагане на правото.

38      С оглед на изчерпателността следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика в областта на мерките за търговска защита институциите разполагат с широко право на преценка, така че съдилищата на Съюза упражняват само ограничен съдебен контрол (Решение на Общия съд от 29 януари 1998 г. по дело Sinochem/Съвет, T‑97/95, Recueil, стр. II‑85, точка 51 и Решение на Общия съд от 17 юли 1998 г. по дело Thai Bicycle/Съвет, T‑118/96, Recueil, стр. II‑2991, точки 32 и 33). Не е налице изключение от тази съдебна практика при определянето на разумен марж на печалбата, тъй като то по необходимост включва извършването на сложни икономически преценки (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 30 март 2000 г. по дело Miwon/Съвет, T‑51/96, Recueil, стр. II‑1841, точка 42 и Решение по дело Kundan и Tata/Съвет, точка 26 по-горе, точка 50).

39      В рамките на настоящата част от първото правно основание обаче жалбоподателите само твърдят, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като неправилно е тълкувал член 2, параграф 9 от основния регламент в смисъл, че е длъжен да използва абстрактния марж на печалбата на независими вносители, въпреки че тази разпоредба не забранява използването на действителния марж на печалбата на свързаните вносители, но в нито един момент не опитват да докажат, че институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са решили наистина да използват по-скоро такъв абстрактен марж на печалбата, отколкото действителния марж на печалбата на свързания вносител.

40      От това следва, че първата част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По втората част от първото правно основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране

 Доводи на страните

41      Жалбоподателите твърдят, че Съветът не е изпълнил предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране, тъй като е решил, без да представи подходяща обосновка, да отхвърли използването на действителния марж на печалбата на свързания с жалбоподателите вносител и да образува експортната цена въз основа на абстрактния марж на печалбата, реализиран от независим вносител.

42      Всъщност, от една страна, Съветът не съобщил на жалбоподателите причините, поради които приел, че действително реализираната печалба от свързания с тях вносител е разумна в по-малка степен от абстрактния марж на печалбата, определен въз основа на маржа на печалбата на несвързани вносители. От друга страна, обстоятелството, че Съветът само се позовал на предходната си практика, която се състои в използването на абстрактен марж на печалбата, определен с оглед на маржа на печалбата на несвързаните вносители, не представлявало достатъчно обяснение с оглед на член 253 ЕО.

43      Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

44      От съдебната практика следва, че изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа на Съюза, който е издал оспорвания акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на съдилищата на Съюза — да упражнят своя контрол (Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Eurocoton и др./Съвет, C‑76/01 P, Recueil, стр. I‑10091, точка 88 и Решение на Общия съд от 12 октомври 1999 г. по дело Acme/Съвет, T‑48/96, Recueil, стр. II‑3089, точка 141).

45      В това отношение следва да се уточни, че Съветът не е длъжен в съображенията на регламента да отговори на всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованите лица в административното производство (Решение на Общия съд от 20 октомври 1999 г. по дело Swedish Match Philippines/Съвет, T‑171/97, Recueil, стр. II‑3241, точка 82). Освен това не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като изискванията за мотивиране трябва да се преценяват с оглед по-конкретно на контекста на акта и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Общия съд от 28 септември 1995 г. по дело Ferchimex/Комисия, T‑164/94, Recueil, стр. II‑2681, точка 118). Достатъчно е Съветът да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на регламента (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 септември 1996 г. по дело Asia Motor France и др./Комисия, T‑387/94, Recueil, стр. II‑961, точки 103 и 104).

46      В случая в съображение 41 от обжалвания регламент и в точка 41 от документа за окончателно разгласяване Съветът пояснява, първо, че печалбата, използвана при образуването на експортната цена на временния етап, е тази на засегнатия свързан вносител, второ, че в съответствие с последователната практика на институциите на Съюза печалбата, която трябва да се използва, следва да се основава на реализираната от независими вносители печалба и трето, че следователно използваният на временния етап марж на печалбата е трябвало да се коригира, което е довело до леко увеличение на използваната печалба, докато жалбоподателите твърдят, че размерът на печалбата е завишен.

47      Обратно на твърденията на жалбоподателите, от съображение 41 от обжалвания регламент, както и от точка 41 от документа за окончателно разгласяване следва по ясен и недвусмислен начин, че взетото на етапа на окончателните антидъмпингови мерки решение на институциите да отхвърлят използването на действителния марж на печалбата на свързания с жалбоподателите вносител и да образуват експортната цена въз основа на абстрактния марж на печалбата, реализиран от независим вносител, е пряка последица от съществуващата връзка между жалбоподателите и техния вносител. По този начин институциите уведомяват жалбоподателите, че според тях е по-разумно да се използва абстрактният марж на печалбата на несвързаните вносители, отколкото маржът на печалбата на свързания вносител.

48      Освен това следва да се отбележи, че в становището си по документа за окончателно разгласяване жалбоподателите оспорват решението на институциите да използват абстрактен марж на печалбата, което показва, че те са разбрали напълно съображенията на институциите и са били в състояние да защитят правата си. По-специално те са изложили, първо, причините, поради които считат, че използването в случая на маржа на печалбата на несвързано дружество е неподходящо. Второ, те обясняват, че действителният марж на печалбата на свързания вносител е надежден и разумен. Трето, те твърдят, че макар съгласно постоянната си практика Комисията да използва абстрактния марж на печалбата на независим вносител, в основния регламент не се съдържа разпоредба, която да не допуска използването от Комисията на действителния марж на печалбата на свързано дружество.

49      Следователно втората част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По третата част от първото правно основание, изведена от нарушение на правото на защита на жалбоподателите

 Доводи на страните

50      Жалбоподателите твърдят, че Съветът е нарушил правото им на защита, тъй като поради липсата на мотиви те не са могли да защитят ефективно интересите си. Така преди представянето на писмената защита Съветът изобщо не предоставил на жалбоподателите възможността да изложат становището си по доводите му в подкрепа на използването на абстрактния марж на печалбата. По-специално едва на етапа на писмената защита Съветът обяснил естеството на допуснатата във временния регламент грешка при определянето на действителния марж на печалбата — грешка, за която жалбоподателите били уведомени едва на 3 март 2008 г. след приемането на обжалвания регламент.

51      Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

52      Съгласно съдебната практика изискванията, свързани със спазването на правото на защита, трябва да бъдат изпълнени не само в рамките на производства, които могат да приключат с налагане на санкции, но също и при процедури по разследване, предшестващи приемането на антидъмпингови регламенти, които могат да засегнат съответните предприятия пряко и лично и да породят неблагоприятни за тях последици (Решение на Съда от 27 юни 1991 г. по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, C‑49/88, Recueil, стр. I‑3187, точка 15). По-специално заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (Решение по дело Al‑Jubail Fertilizer/Съвет, посочено по-горе, точка 17).

53      Именно с оглед на изложените по-горе съображения следва да се провери дали Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателите.

54      На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че преди писмената защита Съветът изобщо не им предоставил възможността да изложат становището си по съображенията му в подкрепа на използването на абстрактния марж на печалбата, следва да се напомни — както бе посочено в точки 47 и 48 по-горе, — че в точка 41 от документа за окончателно разгласяване и в съображение 41 от обжалвания регламент по ясен и недвусмислен начин се отбелязва, че решението на институциите да отхвърлят използването на действителния марж на печалбата на свързания с жалбоподателите вносител е пряка последица от съществуващата връзка между жалбоподателите и техния вносител. Освен това в становището им по документа за окончателно разгласяване жалбоподателите оспорват решението на институциите да използват абстрактен марж на печалбата. Следователно жалбоподателите не само са имали възможност да изложат ефективно гледната си точка относно използването на абстрактен марж на печалбата, но и действително са изложили гледната си точка по този въпрос.

55      Що се отнася до довода на жалбоподателите, че преди писмената защита Съветът не им е дал никакво обяснение относно естеството на допуснатата при определянето на действителния марж на печалбата грешка, следва да се посочи, че действителният марж на печалбата е използван при образуването на експортната цена в рамките на приемането на временните антидъмпингови мерки. За сметка на това от съображение 41 от обжалвания регламент е видно, че на етапа на приемането на окончателните антидъмпингови мерки е използван абстрактен марж на печалбата. Жалбоподателите обаче не са доказали защо обясненията, които считат, че са получили несвоевременно, са релевантни за защитата на интересите им в рамките на приемането на обжалвания регламент.

56      Следователно правото на защита на жалбоподателите не е било нарушено.

57      Ето защо третата част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По четвъртата част от първото правно основание, изведена от нарушение на принципа на добра администрация

 Доводи на страните

58      Жалбоподателите твърдят в писмената реплика, че Съветът не е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа и е нарушил принципа на добра администрация. Всъщност от писмената защита следвало, че Съветът допуснал явна грешка в преценката, която жалбоподателите не могли да оспорят в писмената реплика, тъй като Съветът не разгледал доводите им своевременно.

59      Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

60      Съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, и съгласно член 44, параграф 1, букви в) и г) от Процедурния правилник на Общия съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора, исканията на ищеца или жалбоподателя и кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (Решение на Общия съд от 6 май 1997 г. по дело Guérin automobiles/Комисия, T‑195/95, Recueil, стр. II‑679, точка 20 и Решение на Общия съд от 3 февруари 2005 г. по дело Chiquita Brands и др./Комисия, T‑19/01, Recueil, стр. II‑315, точка 64).

61      Фактическите и правните обстоятелства обаче, на които жалбоподателите се основават в подкрепа на настоящото оплакване, не следват по разбираем начин от писмените им изявления. Така те твърдят, че тъй като Съветът не е разгледал доводите им своевременно, те били възпрепятствани да оспорят явна грешка в преценката. Жалбоподателите обаче не уточняват за какви доводи, нито за каква явна грешка в преценката става въпрос.

62      Ето защо четвъртата част от първото правно основание следва да бъде отхвърлена като недопустима, а първото правно основание — да бъде отхвърлено в неговата цялост.

2.     По второто правно основание относно предложената от Silmak ценова гаранция

 По първата част от второто правно основание, изведена от нарушение на принципа на равно третиране

 Доводи на страните

63      Жалбоподателите твърдят, че Съветът е нарушил принципа на равно третиране, тъй като е предоставил по-рано на Silmak документа за временно разгласяване, като по този начин му е позволил да предложи ценова гаранция. Те посочват, че Съветът не им е предоставил едновременно посочения документ, въпреки че те се намирали в същото положение като Silmak. Освен това те твърдят, че съгласно Решение на Съда от 11 юли 1990 г. по дело Sermes (C‑323/88, Recueil, стр. I‑3027, точки 46 и 47) „дискриминацията“ не може да бъде оправдана с разлики в правния статут на заинтересованите лица, освен ако не съществува правно основание, обосноваващо тези разлики. Самият Съвет обаче се позовавал на постоянна практика, а не на правен акт.

64      Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

65      Принципът на равно третиране забранява, от една страна, да се третират по различен начин сходни положения и от друга страна, да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обосновано от обективни съображения (Решение на Съда от 27 януари 2005 г. по дело Europe Chemi‑Con (Deutschland)/Съвет, C‑422/02 P, Recueil, стр. I‑791, точка 33).

66      В това отношение Общият съд счита, че жалбоподателите и Silmak не могат да бъдат разглеждани като намиращи се в сходни положения.

67      Всъщност следва да се напомни, че съгласно посочените в писмените изявления на Съвета пояснения институциите са действали в приложение на принципите, закрепени в заключенията на Европейския съвет, заседавал в Есен (Германия) на 9 и 10 декември 1994 г., както и в член 36, параграф 2 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и бившата югославска република Македония, от друга страна (ОВ L 84, 2004 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 76, стр. 13, наричано по-нататък „ССА“). Съгласно тези принципи Комисията установила постоянна практика за антидъмпинговите разследвания, отнасящи се до страни — кандидатки за присъединяване, съгласно която около два месеца преди приемането на временни мерки тя уведомява Съвета за стабилизиране и асоцииране, съответното правителство и производителите износители за фактите, въз основа на които възнамерява да препоръча приемането на временни мерки. Съветът уточнява, че тази информация, която се отнася само до установяващите дъмпинга факти, цели главно да позволи на износителя да направи предложение за ценова гаранция.

68      Важно е да се посочи, както прави Съветът, че член 36, параграф 2 от ССА предвижда, от една страна, че Съветът за стабилизиране и асоцииране следва да бъде информиран за дъмпинга веднага след започване на разследването и от друга страна, че когато в срок до 30 дни от внасянето на въпроса в Съвета за стабилизиране и асоцииране дъмпингът не бъде прекратен или не бъде намерено друго задоволително решение, могат да бъдат предприети подходящи мерки. От тази разпоредба следва, че контактите между Комисията и производителите износители, установени в бившата югославска република Македония, задължително трябва да бъдат осъществени преди приемането на временни антидъмпингови мерки, като в противен случай няма да може да се намери задоволително решение по смисъла на тази разпоредба. Поради същата причина от тази разпоредба следва, че основните факти и съображения, въз основа на които институциите възнамеряват да препоръчат приемането на временни антидъмпингови мерки, трябва да бъдат известни на производителите износители, тъй като в противен случай за последните би било трудно да предложат задоволително решение.

69      Тъй като Silmak е производител, установен в бившата югославска република Македония, за него е била приложена тази разпоредба и то е получило по-рано документа за временно разгласяване, което му е позволило да направи предложение до Комисията за ценова гаранция. Следователно по-ранното предоставяне на посочения документ на Silmak не представлява нарушение на равното третиране, тъй като предвид прилагането на член 36, параграф 2 от ССА това дружество се е намирало в положение, различно от това на жалбоподателите.

70      Този извод не се поставя под съмнение от довода на жалбоподателите, изведен от Решение по дело Sermes, точка 63 по-горе.

71      Всъщност, от една страна, обратно на посоченото от жалбоподателите, в това решение Съдът не приема общо, че „дискриминацията“ може да бъде оправдана с разлики в правния статут на заинтересованите лица само ако съществува правно основание, обосноваващо тези разлики. По делото, по което е постановено това решение, жалбоподателят твърди, че прилагането на специалните разпоредби относно германската вътрешна търговия, които позволяват осъществяването на освободен от антидъмпингови мита износ от Германската демократична република за Федерална република Германия, водело до „дискриминация“. В решението си Съдът отговаря, че посочената от Sermes разлика в третирането намира правно основание в протокол, който е неразделна част от Договора, и следователно не може да бъде разглеждана като „дискриминация“. Следователно по този начин Съдът само е приел, че фактът, че протокол, който е неразделна част от Договора, предвижда специални разпоредби относно германската вътрешна търговия, представлява обективно съображение, обосноваващо по-благоприятно третиране на установените в Германската демократична република производители износители, в съответствие с посочената в точка 65 по-горе съдебна практика.

72      От друга страна, и при всички положения, е важно да се отбележи, че в случая — както бе посочено в точка 68 по-горе — разликата в третирането между Silmak и жалбоподателите намира своето основание в правна норма, а именно член 36, параграф 2 от ССА.

73      С оглед на изчерпателността следва да се посочи, че жалбоподателите не са доказали надлежно, че изводът за наличие на „дискриминационно третиране“ при оповестяването на документа за временно разгласяване е могъл да засегне законосъобразността на обжалвания акт, обосновавайки по този начин неговата отмяна. Когато са им поставени въпроси в това отношение в хода на съдебното заседание, те напомнят, че съгласно поясненията в писмените им изявления поради това „дискриминационно третиране“ Съветът установява в обжалвания регламент задължение за плащане на антидъмпингови мита за период от пет години и половина, що се отнася до жалбоподателите, и за период само от пет години, що се отнася до Silmak.

74      От една страна обаче, ако се предположи, че това твърдение трябва да се тълкува в смисъл, че обжалваният регламент трябва да се отмени в частта му относно жалбоподателите, тъй като за Silmak също е трябвало да бъде предвидено задължение за плащане на антидъмпингови мита за период от пет години и половина, следва да се напомни, че съгласно съдебната практика зачитането на принципа на равно третиране или на недопускане на дискриминация, припомнен в точка 65 по-горе, трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, което означава, че никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. в този смисъл Решение на Съда от 4 юли 1985 г. по дело Williams/Сметна палата, 134/84, Recueil, стр. 2225, точка 14 и цитираната съдебна практика, Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Cascades/Комисия, T‑308/94, Recueil, стр. II‑925, точка 259 и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 367). Следователно жалбоподателите не могат да основат искането си за отмяна на обжалвания регламент в отнасящата се до тях част на обстоятелството, че посоченият регламент незаконосъобразно налага на Silmak задължение за плащане на антидъмпингови мита за период само от пет години.

75      От друга страна, ако се предположи, че това твърдение трябва да се тълкува в смисъл, че обжалваният регламент трябва да се отмени в частта му относно жалбоподателите, тъй като за тях — също както за Silmak — е трябвало да бъде предвидено задължение за плащане на антидъмпингови мита за период само от пет години, следва да се напомни, както следва от съображение 132 от обжалвания регламент, че жалбоподателите са предложили ценова гаранция на Комисията и че тази гаранция е била отхвърлена от последната. Жалбоподателите обаче не са изтъкнали нито един довод, за да докажат, че ценовата гаранция, която са могли да предложат по-рано — в същия момент като Silmak — е щяла да бъде с различно съдържание от тази, която са предложили след предоставянето на документа за окончателно разгласяване, и следователно е щяла да има по-добри шансове да бъде приета от Комисията. Ето защо във всички случаи изводът за наличие на „дискриминационно третиране“ в полза на Silmak не може да обоснове отмяната на обжалвания регламент.

76      Предвид всички изложени по-горе съображения първата част от второто правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По втората част от второто правно основание, изведена от нарушение на член 6, параграф 7, член 8, параграф 4 и член 20, параграф 1 от основния регламент

 Доводи на страните

77      Жалбоподателите твърдят, че Съветът е нарушил член 20, параграф 1, член 6, параграф 7 и член 8, параграф 4 от основния регламент (понастоящем член 20, параграф 1, член 6, параграф 7 и член 8, параграф 4 от Регламент № 1225/2009).

78      На първо място, жалбоподателите посочват, че съгласно член 20, параграф 1 от основния регламент документът за временно разгласяване може да бъде предоставен на износителите едва след приемането на временните антидъмпингови мерки и въз основа на писмено искане. Според жалбоподателите обаче макар Silmak да не е подало до Комисията писмено искане за предоставяне на документа за временно разгласяване, тя му го е предоставила на 11 юли 2007 г., преди приемането на временния регламент.

79      На второ място, жалбоподателите твърдят, че предложената от Silmak въз основа на неправомерното оповестяване на документа за временно разгласяване ценова гаранция е включена в неповерителната преписка по процедурата едва след официалното публикуване на временния регламент, което според тях противоречи на член 6, параграф 7 и член 8, параграф 4 от основния регламент. Всъщност жалбоподателите узнали за ценовата гаранция едва от временния регламент и могли да се запознаят с неповерителния ѝ вариант едва на 3 септември 2007 г.

80      Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

81      На първо място, що се отнася до оплакването, изведено от нарушение на член 20, параграф 1 от основния регламент, следва да се напомни, че този член се отнася до разгласяването. По-специално той предвижда възможността за заинтересованите лица да изискат разгласяване на основните факти и съображения, въз основа на които са приети временни мерки, и установява практическите правила за това. Така член 20, параграф 1 от основния регламент предвижда, че исканията за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след приемането на временните мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

82      Текстът на този член по никакъв начин не позволява да се заключи, както твърдят жалбоподателите, че документът за временно разгласяване може да бъде предоставен на износителите едва след приемането на временните антидъмпингови мерки и въз основа на писмено искане. Макар от посочения член 20, параграф 1 от основния регламент да може да се заключи, че заинтересованите лица не могат да искат предоставянето на документа за разгласяване преди приемането на временните мерки и трябва да направят искането си в писмена форма, този член не забранява на Комисията да поеме инициативата за предоставяне на посочения документ преди приемането на временните мерки и без да ѝ е отправено писмено искане в това отношение.

83      Ето защо оплакването на жалбоподателите се основава на неправилно тълкуване на член 20, параграф 1 от основния регламент и следователно трябва да бъде отхвърлено.

84      На второ място, що се отнася до оплакването, изведено от нарушение на член 6, параграф 7 и член 8, параграф 4 от основния регламент, следва да се напомни, от една страна, че по същество член 6, параграф 7 от основния регламент предвижда, че заинтересованите лица могат писмено да поискат да им бъде разрешено да се запознаят с неповерителната преписка по процедурата и могат да изложат становище по съдържащите се в посочената преписка данни, като това становище трябва да бъде взето предвид от Комисията. От друга страна, член 8, параграф 4 от основния регламент предвижда, че от лицата, които предлагат гаранции, се изисква представяне на неповерителния вариант на тези гаранции, така че да е възможно те да бъдат предоставени на заинтересованите от разследването лица.

85      Отново е важно да се отбележи, че текстът на тези разпоредби по никакъв начин не подкрепя твърдението на жалбоподателите, че включването на предложената от Silmak ценова гаранция в неповерителната преписка по процедурата едва след официалното публикуване на временния регламент противоречало на член 6, параграф 7 и член 8, параграф 4 от основния регламент. Макар тези разпоредби да предвиждат, от една страна, задължение за лицата, които са предложили ценова гаранция, да предоставят неповерителния вариант на тази гаранция и от друга страна, задължение за Комисията да предостави достъп до посочения неповерителен вариант на заинтересованите лица, които са подали писмено искане за това, те не съдържат никакво указание и a fortiori никакво задължение относно момента, в който копието от ценовата гаранция трябва да се включи в неповерителната преписка по процедурата.

86      Ето защо, както за предходното оплакване, следва да се приеме, че настоящото оплакване се основава на неправилно тълкуване на член 6, параграф 7 и на член 8, параграф 4 от основния регламент и че следователно то трябва да бъде отхвърлено.

87      Освен това е важно да се посочи, че наличието на процесуално нарушение, като изтъкнатото от жалбоподателите в случая, може да доведе до отмяна на обжалвания регламент само ако то е от естество да засегне конкретно правото им на защита и по този начин съдържанието на посочения регламент (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 юли 1980 г. по дело Distillers Company/Комисия, 30/78, Recueil, стр. 2229, точка 26).

88      Жалбоподателите обаче не са изтъкнали нито един довод, за да докажат, че ценовата гаранция, която са могли да предложат по-рано, след запознаване с гаранцията на Silmak и с документа за временно разгласяване, от една страна, е щяла да бъде с различно съдържание от тази, която са предложили след предоставянето на документа за окончателно разгласяване, и от друга страна, е щяла да има по-добри шансове да бъде приета от Комисията. Следователно те не са доказали, че при липсата на изтъкнатите от тях нарушения обжалваният регламент е щял да бъде с различно съдържание в отнасящата се до тях част.

89      С оглед на изложеното по-горе втората част от второто правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По третата част от второто правно основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране

 Доводи на страните

90      Жалбоподателите твърдят, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране. Всъщност въпреки че в становището си по документа за временно разгласяване те изтъкнали нарушение на принципа на равно третиране, Съветът в нито един момент, включително в обжалвания регламент, не им обяснил причините, поради които е оповестил по-рано документа за временно разгласяване, започнал е обсъждания относно ценовата гаранция и е приел посочената гаранция.

91      Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

92      Настоящото оплакване трябва да бъде разгледано с оглед на съдебната практиката, посочена в точки 44 и 45 по-горе.

93      В случая Комисията е изложила в съображения 175 и 180 от временния регламент причините, поради които счита, че предложението за ценова гаранция на Silmak е приемливо. Съветът също е обяснил в съображения 130—132 от обжалвания регламент причините, поради които е решил да не приеме гаранциите, предложени от четирима производители износители, и да оттегли приемането на предложената от Silmak гаранция. По този начин институциите са изпълнили изискванията, установени в посочената в точки 44 и 45 по-горе съдебна практика.

94      От друга страна, съгласно същата съдебна практика и обратно на твърдяното от жалбоподателите, Съветът не е длъжен да отговори на становището им по нарушението на принципа на равно третиране, произтичащо от по-ранното оповестяване на документа за временно разгласяване. Всъщност макар причините, поради които предложените на Комисията ценови гаранции са приети или отхвърлени, да имат съществено значение в структурата на обжалвания регламент, не може да се твърди, че това важи и за причините за по-ранното предоставяне на документа за окончателно разгласяване на Silmak. В това отношение следва да се напомни, че в точки 73—75 по-горе вече бе установено, че изводът за наличие на нарушение на принципа на равно третиране, що се отнася до по-ранното оповестяване на посочения документ, не може да засегне законосъобразността на обжалвания регламент. Следователно дори да се предположи, че жалбоподателите са получили обяснения относно причините за по-ранното оповестяване на документа за временно разгласяване, тези обяснения не биха им изяснили причините, поради които ценовата им гаранция е била отхвърлена, а тази на Silmak е била приета на временния етап, а след това — отхвърлена на окончателния етап. С други думи, причините за по-ранното оповестяване на документа за временно разгласяване не могат да се разглеждат като основание на обжалвания регламент, така че при липсата на обяснения относно тези причини посоченият регламент да не може да бъде разбран от жалбоподателите.

95      Следователно третата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По четвъртата част от второто правно основание, изведена от нарушение на правото на защита на жалбоподателите

 Доводи на страните

96      Жалбоподателите смятат, че правото им на защита е било нарушено, тъй като ценовата гаранция на Silmak не е била включена в неповерителната преписка своевременно, тоест в момента, в който неповерителните данни са били полезни за упражняването на правото на защита от заинтересованите лица. Всъщност, докато Съветът твърди, че е включил посочената гаранция в неповерителната преписка на 3 август 2007 г., жалбоподателите отбелязват, че върху копието на гаранцията, с което са се запознали в неповерителната преписка, е посочена датата 3 септември 2007 г., което означавало, че в действителност тя не била включена в неповерителната преписка преди тази дата. Поради това жалбоподателите не били в състояние да предложат ценова гаранция преди приемането на временните мерки и правото им на защита било нарушено.

97      Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

98      Следва да се напомни, че съгласно съдебната практика, посочена в точка 52 по-горе, заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка. От съдебната практика следва също, че не може да става въпрос за нарушение на правото на защита, ако бъде установено, че независимо от допуснатото от страна на институциите нарушение жалбоподателите са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка (Решение на Общия съд от 19 ноември 1998 г. по дело Champion Stationery и др./Съвет, T‑147/97, Recueil, стр. II‑4137, точка 79). На последно място, жалбоподателят следва да докаже, че при липсата на посоченото нарушение той е могъл да осигури по-добре защитата си (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, C‑51/92 P, Recueil, стр. I‑4235, точка 81 и Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 318).

99      В настоящия случай жалбоподателите твърдят, че неповерителният вариант на предложената от Silmak ценова гаранция е трябвало да бъде включена в преписката по процедурата на 3 август 2007 г., преди приемането на временния регламент. При все това те не обясняват защо, от една страна, това нарушение им е попречило да изложат надлежно своята гледна точка и от друга страна, защо при липсата на посоченото нарушение са щели да осигурят по-добре защитата си. В това отношение макар жалбоподателите да не са имали достъп до неповерителния вариант на предложената от Silmak ценова гаранция преди приемането на временния регламент, те все пак са имали възможност да предложат такава гаранция на Комисията, както е посочено в съображение 132 от обжалвания регламент, след предоставянето на документа за окончателно разгласяване. Жалбоподателите не са представили доказателства за това, че ценовата гаранция, която са могли да предложат по-рано, след запознаване с гаранцията на Silmak, от една страна, е щяла да бъде с различно съдържание от тази, която са предложили след предоставянето на документа за окончателно разгласяване, и от друга страна, е щяла да има по-добри шансове да бъде приета от Комисията. Следователно трябва да се приеме, че жалбоподателите е нямало да осигурят по-добре защитата си, ако са имали достъп до гаранцията на Silmak преди приемането на временния регламент.

100    Следователно институциите не могат да бъдат упрекнати, че са нарушили правото на защита на жалбоподателите. От това следва, че четвъртата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

101    С оглед на изложеното по-горе второто правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

3.     По третото правно основание относно установяването на вредата

 Доводи на страните

102    Жалбоподателите твърдят, че Съветът е нарушил член 3, параграф 6 от основния регламент (понастоящем член 3, параграф 6 от Регламент № 1225/2009), тъй като по-голямата част от промишлеността на Общността не е претърпяла никаква вреда. Всъщност не се оспорвало, че FerroAtlántica SL и FerroPem SAS — двама общностни производители на феросилиций, които през периода на разследване представляват много значителна част от промишлеността на Общността с оглед на производствения капацитет и обема на производство — не са претърпели никаква вреда през този период, тъй като производството им, продажбите им и степента им на използване на капацитета били стабилни, дори се увеличили. При все това въз основа на член 4 и член 3, параграф 5 от основния регламент (понастоящем член 4 и член 3, параграф 5 от Регламент № 1225/2009) Съветът приел, че трябва да установи съществената вреда, причинена на промишлеността на Общността като цяло. Според жалбоподателите по този начин Съветът допуснал няколко „значителни грешки“.

103    На първо място, от правна гледна точка било погрешно да се твърди, че преценката на вредата изисква Съветът да вземе предвид единствено икономическите фактори, които засягат по еднакъв начин всички членове на промишлеността на Общността. В това отношение жалбоподателите изтъкват, че макар член 3 от основния регламент действително да изисква да бъде установена съществена вреда за промишлеността на Общността, тази разпоредба не уточнява дали Комисията трябва да се основава единствено на средно претеглените резултати на общностните производители като цяло или трябва да отчита и индивидуалните резултати на всеки общностен производител.

104    На второ място, жалбоподателите напомнят, че Съветът е длъжен да докаже наличието на съществена вреда по смисъла на член 3, параграфи 1 и 6 от основния регламент (член 3, параграф 1 от основния регламент е понастоящем член 3, параграф 1 от Регламент № 1225/2009). Според жалбоподателите, първо, когато по-голямата част от промишлеността на Общността не е претърпяла никаква вреда, не може да е налице съществена вреда за промишлеността на Общността, било то от правна или от фактическа гледна точка. На следващо място, според жалбоподателите приетите при такива условия мерки са непропорционални. Накрая, те твърдят, че изводът за наличието на съществена вреда за промишлеността на Общността, по-голямата част от която фактически не е претърпяла никаква вреда, не може да се приеме за основан на „надеждно и достоверно доказателство“, нито за изведен по справедлив начин. Член 3, параграф 2 от основния регламент (понастоящем 3, параграф 2 от Регламент № 1225/2009) обаче изисква наличието на вредата да се установи въз основа на достоверни доказателства и обективно изследване на въздействието на твърдения дъмпингов внос върху промишлеността на Общността.

105    На трето място, жалбоподателите смятат, от една страна, че подходът на Съвета, състоящ се в установяването на вредата въз основа на средно претеглените резултати на промишлеността на Общността като цяло, не е предвиден в основния регламент и a fortiori не е предвиден в посочения регламент като единствения метод, който позволява да се установи наличието на вреда. От друга страна, в случай че подходът на Съвета, състоящ се в установяването на вредата въз основа на средно претеглените резултати на промишлеността на Общността като цяло, бил правилен, такъв подход противоречал на забраната за злоупотреба с право, който е общ принцип на правото на Съюза, закрепен в съдебната практика.

106    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

107    Жалбоподателите оспорват по същество заключението на Съвета, че промишлеността на Общността е претърпяла вреда, тъй като според тях производството, продажбите и степента на използване на капацитета на двама общностни производители, които представляват по-голямата част от промишлеността на Общността, били стабилни, дори се увеличили. Те твърдят, че по този начин Съветът е нарушил член 3, параграф 6 от основния регламент.

108    Разглеждането на третото правно основание изисква прилагането на подход, състоящ се от два етапа. На първо място, следва да се тълкува член 3, параграф 6 от основния регламент и по-общо член 3 от посочения регламент, който се отнася до установяването на наличието на вреда, за да се определят задълженията във връзка с метода на оценка на вредата, които последната разпоредба предвижда за институциите. На второ място, следва да се провери дали в случая институциите са действали в съответствие с установените в тази разпоредба принципи, включително с оглед на положението на FerroPem и на FerroAtlántica, описано от жалбоподателите.

109    На първо място, що се отнася до тълкуването на член 3, параграф 6 от основния регламент, за който жалбоподателите твърдят, че е нарушен, следва да се посочи, че в тази разпоредба са установени три принципа. Първо, анализът на вредата предполага институциите да докажат въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Общността. Второ, в тази разпоредба се уточнява, че трябва да бъде анализирано въздействието на обема и/или на равнището на цените на дъмпинговия внос. Трето, вредата трябва да бъде съществена.

110    За сметка на това тази разпоредба не описва метода, който трябва да следват институциите при анализа на въздействието на обема и/или на цената на дъмпинговия внос върху промишлеността на Общността. В това отношение следва да се разгледа член 3, параграфи 2 и 5 от основния регламент. Член 3, параграф 2 от този регламент предвижда общо, че установяването на вредата се основава на достоверни доказателства и обективно изследване. Член 3, параграф 5 от основния регламент предвижда, че изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответния сектор от промишлеността на Общността включва оценка на всички икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на този сектор от промишлеността. В тази разпоредба се съдържа неизчерпателен списък на относимите икономически фактори и показатели и се уточнява, че един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.

111    Ето защо от тълкуването на член 3, параграф 2 във връзка с член 3, параграфи 5 и 6 от основния регламент следва по същество, че установяването на вредата предполага основано на достоверни доказателства обективно изследване на въздействието на обема и/или на равнището на цените на дъмпинговия внос върху положението на промишлеността на Общността, като това изследване се състои в оценка на икономическите фактори и показатели, които имат отношение към положението на тази промишленост.

112    Освен това следва да се уточни, че понятието за промишленост на Общността, посочено в член 3, параграфи 2, 5 и 6 от основния регламент, е определено в член 4, параграф 1 от същия регламент (понастоящем член 4, параграф 1 от Регламент № 1225/2009), съгласно който „промишленост на Общността“ означава производителите от Общността на сходни продукти или тези от тях, чието съвкупно производство на сходни продукти съставлява голяма част по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент (понастоящем 5, параграф 4 от Регламент № 1225/2009) от общото производство на Общността на такива продукти.

113    Член 5 от основния регламент се отнася до образуването на антидъмпинговата процедура. Параграф 4 от този член предвижда, че подадената до Комисията жалба, която е довела до започването на антидъмпинговото разследване, се счита за подадена от или от името на промишлеността на Общността, ако се поддържа от производители от Общността, чието съвкупно производство представлява повече от 50 % от общото производство на Общността на съответния продукт.

114    Следователно от анализа на посочените в точки 109—113 по-горе разпоредби е видно, от една страна, че макар проверката на институциите да трябва да доведе до извода, че причинената на промишлеността на Общността вреда е съществена, не се изисква всички относими икономически фактори и показатели да показват отрицателна тенденция. От друга страна, институциите трябва да оценят въздействието на дъмпинговия внос върху положението на промишлеността на Общността като цяло — а именно на всички общностни производители или поне върху положението на общностните производители, които са подкрепили образуването на антидъмпинговата процедура и чието съвкупно производство представлява повече от 50 % от общото производство в Общността на съответния продукт, — но те могат свободно да изберат метода, който да използват за постигане на този резултат. Като пример, както посочват жалбоподателите, институциите могат да изберат да докажат наличието на вреда, причинена на всеки общностен производител, както и да докажат наличието на такава вреда въз основа на обобщени или претеглени данни за всички общностни производители, съставящи промишлеността на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

115    На второ място, следва да се провери дали в случая проведеният от институциите анализ е в съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент и по-общо с член 3 от този регламент, тълкуван в точки 109—114 по-горе.

116    В това отношение в самото начало следва да се напомни, че в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (вж. Решение на Съда от 27 септември 2007 г. по дело Ikea Wholesale, C‑351/04, Сборник, стр. I‑7723, точка 40 и цитираната съдебна практика и Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Mosaer Baer India/Съвет, C‑535/06 P, Сборник, стр. I‑7051, точка 85).

117    Съгласно съдебната практика установяването на наличието на вреда за промишлеността на Общността предполага преценка на сложни икономически положения и поради това съдебният контрол върху такава преценка се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите са точно установени и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (Решение по дело Mosaer Baer India/Съвет, точка 116 по-горе, точка 86).

118    В този контекст следва да се отбележи, че анализът на вредата е осъществен от институциите въз основа на данните за шестима общностни производители, включително FerroPem и FerroAtlántica. Освен това е важно да се отбележи, че представените от Комисията пояснения в това отношение, съдържащи се в съображения 77 и 78 от временния регламент, не са оспорени от жалбоподателите. Така Комисията пояснява, че през периода на разследване е имало седем общностни производители на феросилиций, че жалбата до нея, която е довела до провеждане на антидъмпинговата процедура и до приемането на обжалвания регламент, е била подадена от петима производители от Общността, че шести производител от Общността е решил да подкрепи процедурата, като сътрудничи при разследването, и че седмият производител не е изразил становище и не е предоставил никакви данни. Според Комисията шестимата сътрудничещи производители от Общността представляват 95 % от производството на феросилиций в Общността през периода на разследване.

119    Въз основа на това институциите са анализирали промяната на относимите икономически фактори и показатели от гледна точка на положението на промишлеността на Общността съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент. Този анализ е проведен въз основа на обобщени или претеглени данни — в зависимост от вида икономически фактор или показател — за шестимата общностни производители, които са сътрудничили при процедурата. Така в съображения 91—106 от временния регламент Комисията по-специално е анализирала промяната на производството на Общността, на производствените капацитети, използването на капацитетите, ценните книжа, продажбите, пазарните дялове, среднопретеглената цена, рентабилността, паричните потоци, инвестициите, възвращаемостта на инвестициите, възможността за набиране на капитал, заетостта, производителността и възнагражденията. Съдържащите се в тези съображения данни не са оспорени от жалбоподателите. Комисията заключава в съображения 107—109 от временния регламент, че макар някои икономически показатели да са останали стабилни или да са показали положителна тенденция, в общ план положението на промишлеността на Общността се е влошило значително през разглеждания период. Този анализ е потвърден изцяло от Съвета в съображение 82 от обжалвания регламент.

120    По-специално анализът на промяната на производството, на използването на капацитета и на продажбите, осъществен съответно в съображения 91, 93 и 95 от временния регламент, разкрива отрицателни тенденции, въпреки че — както посочват жалбоподателите — предоставените от FerroPem и FerroAtlántica данни, които са включени в анализа, са били стабилни или са показали положителна промяна.

121    Следователно трябва да се приеме, че използваната от институциите в рамките на този анализ методология, а именно използването на обобщени или претеглени данни, е в съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент и по-общо с член 3 от посочения регламент, тълкуван в точки 109—114 по-горе. Ето защо този анализ не може да бъде поставен под съмнение, тъй като с нито един от изтъкнатите от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че той съдържа явна грешка в преценката.

122    Всъщност, първо, доводът, че от правна гледна точка е погрешно да се твърди, че преценката на вредата изисква Съветът да вземе предвид само икономическите фактори, които засягат по еднакъв начин всички членове на промишлеността на Общността, е неотносим, тъй като — както е установено в точки 119 и 120 по-горе — Съветът не е взел предвид само икономическите фактори, които засягат по еднакъв начин всички членове на промишлеността на Общността.

123    Второ, не е убедителен доводът, че изводът за наличието на съществена вреда за промишлеността на Общността, по-голямата част от която фактически не е претърпяла никаква вреда, не може да се приеме за основан на „надеждно и достоверно доказателство“, нито за изведен по справедлив начин. Всъщност, от една страна, в точки 119 и 120 по-горе бе установено, че данните на FerroPem и на FerroAtlántica са били взети предвид и че осъщественият от институциите анализ като цяло е в съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент и по-общо с член 3 от основния регламент. От друга страна, жалбоподателите не са изтъкнали нито едно доказателство за това, че посоченият анализ съдържа явна грешка в преценката, например, че данните на FerroPem и FerroAtlántica за производството, продажбите и производствения капацитет е трябвало да бъдат претеглени, а не обобщени.

124    Трето, поради неяснотата му оплакването на жалбоподателите, изведено от злоупотреба с право, трябва да бъде обявено за недопустимо съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, и съгласно член 44, параграф 1, букви в) и г) от Процедурния правилник на Общия съд, тълкуван в посочената в точка 60 по-горе съдебна практика.

125    Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли като частично неоснователно и частично недопустимо.

4.     По четвъртото правно основание относно анализа на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата

126    Четвъртото правно основание се състои от шест части.

 По първата част от четвъртото правно основание, свързана с въздействието върху промишлеността на Общността на оттеглянето от общностния пазар на производители от трети страни и на преориентирането и намаляването на производството на някои общностни производители

 Доводи на страните

127    На първо място, жалбоподателите твърдят, че изводите на Съвета за въздействието на обема на дъмпинговия внос върху промишлеността на Общността, съдържащи се в съображения 112—114 от временния регламент и потвърдени в съображение 86 от обжалвания регламент, са явно погрешни и противоречат на член 3, параграф 6 от основния регламент. Всъщност те напомнят, че в становището си по документа за временно разгласяване са доказали, че макар промишлеността да е претърпяла вреда, последната не може да бъде последица от дъмпинговия внос, тъй като този внос не е позволил завладяването на нито един пазарен дял, който не е бил доброволно отстъпен от общностните производители на феросилиций.

128    В това отношение, първо, жалбоподателите считат, че са доказали, от една страна, че увеличението на обема на дъмпинговия внос произтича в голяма част от „празнотата“ на пазара на Общността вследствие на оттеглянето на производители от Норвегия, Исландия и Венецуела, както и от невъзможността на общностните производители на феросилиций да задоволят съответното търсене от страна на ползвателите в Общността. От друга страна, за останалата част увеличението на обема на дъмпинговия внос се обяснявало с обстоятелството, че OFZ a.s. — производител на феросилиций — се пренасочило към производството на друг продукт, че Huta Laziska S.A. — голям общностен производител — много съществено намалило производството си вследствие на сериозен спор с доставчика си на електроенергия и че Vargön Alloys AB — друг общностен производител на феросилиций — намалило производството си поради високите разходи за електроенергия.

129    Второ, жалбоподателите отбелязват още, че дори да се окаже вярно, че заместването на феросилиция от трети страни не е довело до намаляването на пазарния дял на промишлеността на Общността, до неизползвания ѝ капацитет и намалените ѝ цени, това само по себе си не означавало, че дъмпинговият внос представлявал фактическа причина за тези лоши резултати. Така увеличението на вноса от Венецуела и от Исландия било причина за значителна част от намалението на производството на промишлеността на Общността по същия начин, както и доброволните мерки на общностните производители вследствие на споровете с доставчици на електроенергия и увеличението на производствените разходи.

130    На второ място, в писмената реплика жалбоподателите твърдят, въз основа на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката при определянето на степента и причината за доброволното намаляване на производството от промишлеността на Общността. По-специално твърденията на Съвета, че Huta Laziska преминало към производство на силикоманган поради прекъсване на електрозахранването и преустановило производството си на феросилиций, противоречало на данните, съдържащи се в преписката, предоставена от жалбоподателите и от подалото жалба до Комисията лице; твърдението на Съвета, че OFZ не е преориентирало производството си към силикоманган, противоречало на изявленията на подалото жалба до Комисията лице, както и на финансовите отчети на OFZ; твърдението на Съвета, че Vargön Alloys не разполага с техническата възможност да преориентира производството си към ферохром, било погрешно, както доказвали финансовите отчети на това дружество, и същите тези финансови отчети позволили на жалбоподателите да изтъкнат, че Vargön Alloys решило да преустанови производството си поради прекъсване на електрозахранването.

131    На трето място, също в писмената реплика жалбоподателите изтъкват, че обстоятелството, че посочените в точка 130 по-горе твърдения на Съвета относно Huta Laziska и OFZ се появяват за първи път в писмената защита, представлява нарушение на правото им на защита.

132    На четвърто място, жалбоподателите твърдят, че Съветът не е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа, разгледано по-конкретно в Решение на Общия съд от 13 юли 2006 г. по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет (T‑413/03, Recueil, стр. II‑2243, точка 49), и задължението си за мотивиране. Така в документа за окончателно разгласяване в отговор на изтъкнатите от жалбоподателите доводи, изложени в точка 128 по-горе, Съветът признал възможността спорният внос да е заместил вноса от трети страни. При преценката на наличието на причинно-следствена връзка обаче той посочил, че увеличението на дъмпинговия внос „съвпаднало и със значителния спад на обема на продажбите на промишлеността на Общността (‑37 %), както и със значителна загуба на пазарния дял (‑11 %), което в действителност доказва[ло] наличието на силна причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и претърпяната от промишлеността на Общността вреда“. Тези съображения обаче само възпроизвеждали вече направеното на етапа на временния регламент заключение и не отговаряли на доводите на жалбоподателите, което според последните показвало, че Съветът нито е анализирал тези доводи с необходимата грижа, нито е изложил достатъчно мотиви.

133    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

–       По оплакването относно пазарните дялове, отстъпени от производители от трети държави и от общностни производители

134    По същество жалбоподателите твърдят, че институциите са допуснали явна грешка в преценката и са нарушили член 3, параграф 6 от основния регламент, като не са взели предвид, че дъмпинговият внос е завзел пазарните дялове, които преди това са отстъпени от производители от трети страни и от общностни производители.

135    В това отношение следва да се напомни, от една страна, че съгласно член 3, параграф 6 от основния регламент трябва да се докаже, че обемът и/или цената на дъмпинговия внос са оказали въздействие върху промишлеността на Общността.

136    От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика въпросът дали промишлеността на Общността е понесла вреда и дали тя се дължи на дъмпинговия внос, както и дали други известни фактори са допринесли за претърпяната от промишлеността на Общността вреда предполага разглеждане на сложни икономически въпроси, за което институциите разполагат с широко право на преценка. От това следва, че контролът на съдилищата на Съюза върху преценката на институциите се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, приети, за да бъде направен оспорваният избор, са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 март 2007 г. по дело Aluminium Silicon Mill Products/Съвет, T‑107/04, Сборник, стр. II‑669, точка 71 и Решение на Общия съд от 17 декември 2008 г. по дело HEG и Graphite India/Съвет, T‑462/04, Сборник, стр. II‑3685, точка 120).

137    С оглед на изложеното по-горе следва да се посочи, че в съображения 112—114 от временния регламент Комисията е изложила ясно и точно причините, поради които смята, че дъмпинговият внос е оказал значително отрицателно въздействие върху положението на промишлеността на Общността.

138    Всъщност в съображение 112 от временния регламент тя първо е изложила фактите, на които е основала заключението си: обемът на дъмпинговия внос се е увеличил значително през разглеждания период и съответният му пазарен дял на общностния пазар също се е увеличил; макар средната цена на този внос да се е увеличила през разглеждания период, тя е останала значително по-ниска от тази на промишлеността на Общността през същия период; през периода на разследване средната цена на дъмпинговия внос е от 3,7 % до 11 % по-ниска от цените на промишлеността на Общността в зависимост от производителя износител, с изключение на трима сътрудничещи производители износители, при които не е установено намаление на цената, и цените на промишлеността на Общността са били потиснати.

139    По-нататък, в съображение 113 от временния регламент, тя анализира тези факти. В това отношение тя подчертава, че увеличението на обема на вноса при ниски цени и придобиването на пазарни дялове през разглеждания период е съвпаднало с влошаването на положението на промишлеността на Общността. Освен това според Комисията промишлеността на Общността не е имала възможност да увеличи продажните си цени до равнището, необходимо за покриване на всички разходи, тъй като продажните ѝ цени са били намалени през периода на разследване поради дъмпинговия внос.

140    Този анализ е потвърден от Съвета в съображения 85 и 86 от обжалвания регламент.

141    Жалбоподателите оспорват този анализ. Те смятат, че не е възможно дъмпинговият внос да е причинил вредата, тъй като той само е завзел пазарните дялове, които преди това са били отстъпени, от една страна, от норвежките, исландските и венецуелските производители износители и от друга страна, от трима общностни производители на феросилиций — OFZ, Huta Laziska и Vargön Alloys — които са намалили или преориентирали производството си.

142    Твърдението на жалбоподателите обаче не е убедително поради две причини.

143    Първо, то не е подкрепено с достатъчно доказателства. Жалбоподателите препращат по-конкретно към становището си по документа за временно разгласяване, в което твърдят, че са представили доказателства за това, от една страна, че по-голямата част от увеличението на обема на дъмпинговия внос произтича от „празнотата“ на общностния пазар вследствие на оттеглянето на производители от Норвегия, Исландия и Венецуела, както и от невъзможността на общностните производители на феросилиций да задоволят съответното търсене от страна на ползвателите в Общността и от друга страна, че останалата част от увеличението на обема на дъмпинговия внос се обяснява с решенията на OFZ, Huta Laziska и Vargön Alloys да намалят или да преориентират производството си.

144    Важно е да се отбележи обаче, че жалбоподателите са представили доказателства, че вносът от Норвегия е намалял през 2005 г. и през периода на разследване. Те са представили и таблица, която удостоверява, че вносът от Исландия и Венецуела е намалял през 2005 г., но и която показва, че той се е увеличил през 2006 г. Жалбоподателите са представили също така доказателства, че OFZ, Huta Laziska и Vargön Alloys са намалили или преориентирали производството си и че що се отнася до Huta Laziska, намалението се дължи на спор с доставчика му на електроенергия.

145    С изключение на случая на Huta Laziska, следва да се заключи, че жалбоподателите не представят доказателства, че намалението на вноса от Норвегия, Исландия и Венецуела, както и намалението на производството на Общността не са причинени от дъмпинговия внос.

146    Освен това жалбоподателите не доказват наличието на точно и ясно съответствие между увеличението на обема на дъмпинговия внос и обема, отстъпен от норвежките, исландските и венецуелските производители износители, както и от OFZ, Huta Laziska и Vargön Alloys.

147    Второ, жалбоподателите представят само непълно и частично изложение на фактите и не вземат предвид промяната на редица важни икономически фактори.

148    На първо място, жалбоподателите не отчитат въздействието на цената. Важно е да се посочи обаче, както отбелязва Съветът, че промяната в обема на вноса трябва да се преценява във връзка с цените на дъмпинговия внос и като се сравняват последните с цените както на вноса от трети страни, така и с цените, прилагани от промишлеността на Общността. В случая вносът от трети страни, чието оттегляне създало „празнота“ на пазара, се характеризира с по-високи цени от тези на дъмпинговия внос. Освен това цените на промишлеността на Общността са били намалени поради дъмпинговия внос.

149    На следващо място, жалбоподателите не отчитат факта, че пазарният дял на промишлеността на Общността е намалял. Ако дъмпинговият внос обаче бе завладял само пазарни дялове, отстъпени от установени в други трети страни производители износители, пазарният дял на промишлеността на Общността щеше да остане стабилен. Следователно жалбоподателите е трябвало да докажат, че загубеният от промишлеността на Общността пазарен дял през разглеждания период съответства на намалението на производството на OFZ, Huta Laziska и Vargön Alloys, а те не са го направили.

150    На последно място, жалбоподателите не са взели предвид обстоятелството, че общностните производители разполагат с неизползван производствен капацитет. Жалбоподателите твърдят, че общностните производители доброволно са решили да не използват този капацитет, но не са доказали това твърдение.

151    Следователно трябва да се приеме, че с нито един от изтъкнатите от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че изложеният в съображения 112—114 от временния регламент и потвърден в съображения 85 и 86 от обжалвания регламент анализ на институциите съдържа явна грешка в преценката и нарушава член 3, параграф 6 от основния регламент.

152    Ето защо настоящото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.

–       По оплакването относно степента и причината за доброволното намаляване на производството от промишлеността на Общността

153    Жалбоподателите поддържат по същество, че представените от Съвета пояснения в писмената защита относно преценката на степента и причината за намаляването и преориентирането на производството от OFZ, Huta Laziska и Vargön Alloys съдържат явна грешка в преценката, която те не са могли да изтъкнат в жалбата.

154    Следва да се отбележи, че това оплакване има същия предмет като предходното оплакване, а именно установяване наличието на явна грешка в преценката и на нарушение на член 3, параграф 6 от основния регламент, тъй като институциите направилно преценили въздействието на обема на дъмпинговия внос върху промишлеността на Общността, и по-специално не взели предвид обстоятелството, че OFZ, Huta Laziska и Vargön Alloys доброволно намалили и преориентирали производството си.

155    Тъй като предходното оплакване бе отхвърлено като неоснователно, настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено поради същите мотиви.

–       По оплакването, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателите

156    Жалбоподателите твърдят по същество, че поясненията на Съвета в писмената защита относно степента и причината за намаляването и преориентирането на производството от OFZ, Huta Laziska и Vargön Alloys са представени за първи път в посочената писмена защита, което представлявало нарушение на правото им на защита.

157    Настоящото оплакване трябва да се анализира с оглед на съдебната практика, посочена в точки 52 и 98 по-горе. Съгласно тази съдебна практика обаче е налице нарушение на правото на защита само ако поради допуснатото от страна на институциите нарушение жалбоподателите не са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка.

158    В случая е важно да се отбележи, че жалбоподателите са имали възможност в хода на антидъмпинговата процедура да изложат надлежно своята гледна точка. Така в становището им по документа за временно разгласяване и в становището им по документа за окончателно разгласяване са изложени редица съображения по обстоятелството, че общностните производители са намалили доброволно производството си.

159    Освен това в документа за окончателно разгласяване институциите са отговорили на доводите, изтъкнати от жалбоподателите в становището им по документа за временно разгласяване. Следователно институциите не са допуснали никакво нарушение, а в писмената защита само са отговорили на доводите, изложени от жалбоподателите в жалбата.

160    Ето защо настоящото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.

–       По оплакването, изведено от неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа и на задължението за мотивиране

161    Жалбоподателите твърдят по същество, че Съветът не е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа и задължението си за мотивиране, тъй като в документа за окончателно разгласяване се съдържали съображения относно въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Общността, които само възпроизвеждали вече направеното на етапа на временния регламент заключение и не отговаряли на доводите, изтъкнати от тях в становището им по документа за временно разгласяване.

162    В това отношение следва да се посочи, че жалбоподателите не могат да се позоват на неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа и на задължението за мотивиране, при положение че в действителност оспорват правилността на заключението на институциите. Всъщност обстоятелството, че според жалбоподателите представените от институциите пояснения не са задоволителни, по никакъв начин не доказва, че последните не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа и задължението за мотивиране.

163    Освен това следва да се напомни, че в точка 159 по-горе бе установено, че в документа за окончателно разгласяване е даден отговор на изложените от жалбоподателите в становището им по документа за временно разгласяване твърдения относно въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Общността. Следователно Съветът не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил задължението за полагане на дължимата грижа и задължението за мотивиране.

164    Ето защо настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно и следователно трябва да се отхвърли първата част от четвъртото правно основание в нейната цялост.

 По втората част от четвъртото правно основание, свързана с причините за вредата, претърпяна индивидуално от членовете на промишлеността на Общността

 Доводи на страните

165    Жалбоподателите твърдят, че Съветът е нарушил член 3, параграфи 5 и 6 от основния регламент, като е отказал да разгледа причинно-следствената връзка на равнището на индивидуалните общностни производители и като твърди в съображения 63—65 от обжалвания регламент, че такъв анализ на причинно-следствената връзка трябва да бъде направен на равнището на промишлеността на Общността като цяло.

166    В подкрепа на това твърдение, което според жалбоподателите е различно от третото правно основание, от една страна, те отбелязват, че член 3, параграф 5 от основния регламент не задължава натоварените с разследването органи да разгледат единствено икономическите фактори, които са засегнали по сходен начин всички общностни производители. Тази разпоредба изисквала не само да се преценят всички икономически фактори, но и тази преценка да се извърши с оглед на „състоянието на тази промишленост“, което било много по-широко понятие от това за „промишлеността на Общността“. Освен това според жалбоподателите член 3, параграф 6 от основния регламент трябва да се тълкува във връзка с член 3, параграф 5 от същия регламент, така че не можело да се установи, че дъмпинговият внос е причинил съществена вреда, без да бъдат взети предвид всички икономически фактори, които влияят върху положението на промишлеността на Общността, което означавало, че не било възможно да не се отчетат икономически фактори, за които било доказано, че засягат по различен начин общностните производители. Жалбоподателите посочват още, че ако тези фактори не бъдат отчетени, щяло да бъде прекалено лесно да се направи извод за наличието на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата въз основа на съвпадането във времето на посочения внос и на вредата.

167    От друга страна, жалбоподателите посочват, че са представили многобройни доказателства за това, че първо, съгласно данните за производството на двама общностни производители, които представляват по-голямата част от промишлеността на Общността, дъмпинговият внос не е довел до намаление на производството, второ, четирима общностни производители, които представляват по-голямата част от промишлеността на Общността, са увеличили значително цените си и трето, Huta Laziska — един от основните общностни производители — намалило производството си с 60 000 тона поради трудности с доставките на електроенергия. Съветът не оспорил тези факти.

168    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

169    Макар настоящата част от четвъртото правно основание да има за предмет да се постави под съмнение правилността на преценката на институциите по отношение на причинно-следствената връзка, следва да се посочи, че всички изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на тази част доводи, с изключение на един от тях, се отнасят по същество до оценката на претърпяната от промишлеността на Общността вреда. Така само доводът относно Huta Laziska е свързан с анализа на причинно-следствената връзка, тъй като жалбоподателите се опитват да докажат, че претърпяната от този общностен производител вреда не е причинена от дъмпинговия внос, а от трудности с доставките на електроенергия. За сметка на това доводите във връзка с член 3, параграфи 5 и 6 от основния регламент се отнасят не до анализа на причинно-следствената връзка, а до преценката на факторите за настъпване на вредата. Това се отнася и до доводите, свързани с производството на двама общностни производители, които представляват по-голямата част от промишлеността на Общността, както и до доводите, свързани с увеличението на цените от четирима общностни производители, които също представляват по-голямата част от промишлеността на Общността.

170    При тези обстоятелства, на първо място що се отнася до доводите, свързани по същество с оценката на вредата, е важно да се напомни, че в точки 118—123 по-горе бе установено, че използваната от институциите методология за оценка на претърпяната от промишлеността на Общността вреда е в съответствие с член 3 от основния регламент и че данните за производството на Общността, производствените капацитети, използването на капацитетите, ценните книжа, продажбите, пазарните дялове, среднопретеглената цена, рентабилността, паричните потоци, инвестициите, възвращаемостта на инвестициите, възможността за набиране на капитал, заетостта, производителността и възнагражденията не са оспорени от жалбоподателите.

171    Следователно не може да се приеме, че институциите не са отчели някои икономически фактори, които според жалбоподателите разкриват различни тенденции в зависимост от общностните производители. По-специално, що се отнася до промяната в производството и цените, институциите надлежно са взели предвид данните за всички общностни производители, които са сътрудничили при разследването.

172    На второ място, във връзка с довода относно Huta Laziska следва най-напред да се отбележи, че не е задължително анализът за наличието на причинно-следствена връзка да се извършва на равнището на промишлеността на Общността като цяло, така че вредата, причинена само на един общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, да не може да бъде взета предвид. Всъщност в рамките на т.нар. „анализ на другите фактори“, предвиден в член 3, параграф 7 от основния регламент (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009), институциите трябва, от една страна, да разгледат всички други известни фактори, които причиняват вреда на промишлеността на Общността едновременно с дъмпинговия внос, и от друга страна, да направят необходимото за това причинената от другите фактори вреда да не бъде приписана на посочения внос. В член 3, параграф 7 от основния регламент не се уточнява, че при тази проверка трябва да се вземе предвид само вредата, причинена от други фактори на промишлеността на Общността като цяло. С оглед на целта на тази разпоредба, която е институциите да разделят и разграничат вредоносните последици от дъмпинговия внос и тези от другите фактори, при някои обстоятелства е възможно вреда, причинена индивидуално на общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, да трябва да бъде взета предвид, тъй като е допринесла за наблюдаваната вреда за промишлеността на Общността като цяло.

173    Следва да се заключи, че вредата, която Huta Laziska е могло да претърпи поради трудности с доставките на електроенергия, е била надлежно взета предвид в съображение 101 от обжалвания регламент. Така Съветът обяснява в посоченото съображение, че дори ако данните относно този производител са били изключени от анализа на вредата, наблюдаваните тенденции за промишлеността на Общността щели да продължат да показват наличието на вреда. Жалбоподателите обаче не са се стремели да докажат, че последното съображение съдържа явна грешка в преценката.

174    Ето защо трябва да се направи извод, че доводът на жалбоподателите относно положението на Huta Laziska не може да бъде приет и че с оглед на всички изложени по-горе съображения настоящата част от четвъртото правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По третата част от четвъртото правно основание, свързана с намалението на производството на промишлеността на Общността

 Доводи на страните

175    Според жалбоподателите заключението на Съвета, че дъмпинговият внос е довел до намаление на производството на промишлеността на Общността, е явно неправилно, тъй като по-голямата част от общностните производители не намалили производството си.

176    Всъщност жалбоподателите напомнят, че са представили доказателства, установяващи, че FerroAtlántica и FerroPem — двама общностни производители, които представляват по-голямата част от промишлеността на Общността — не са намалили производството си въпреки дъмпинговия внос. Според жалбоподателите обаче, ако сам по себе си спорният внос е имал отрицателно въздействие върху производството на промишлеността на Общността, такава отрицателна промяна трябвало да се наблюдава за всеки от общностните производители. След като съдържащите се в преписката по процедурата данни показват много различни промени за отделните общностни производители, трябвало да бъде отхвърлен „опростенческият извод“, че дъмпинговият внос се е увеличил значително, което е довело до едновременния спад на производството на промишлеността на Общността.

177    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

178    Жалбоподателите твърдят по същество, че заключението на Съвета, че дъмпинговият внос е довел до намаление на производството на промишлеността на Общността, е явно неправилно, тъй като двама производители, които представляват по-голямата част от общностните производители, не намалили производството си.

179    Следва да се посочи, че макар настоящата част да има за предмет да се постави под съмнение правилността на преценката на институциите на причинно-следствената връзка, докато третото правно основание има за цел да се оспори правилността на извода за наличието на вредата, доводите, които жалбоподателите излагат в рамките на настоящата част, все пак са идентични на изложените в рамките на третото правно основание. Ето защо следва да се заключи, че тези доводи са неоснователни поради изложените в точки 107—123 по-горе мотиви.

180    Следователно настоящата част от четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По четвъртата част от четвъртото правно основание, свързана с въздействието на понесеното от промишлеността на Общността увеличение на разходите

 Доводи на страните

181    На първо място, жалбоподателите изтъкват, че изложените във временния и в обжалвания регламент твърдения, че от една страна, цената на електроенергията се е увеличила в целия свят, включително в разглежданите страни, при това понякога по-значително, отколкото в Европа, и от друга страна, че наличието на дъмпингов внос с ниски цени не е позволило на промишлеността на Общността да прехвърли увеличението на разходите върху клиентите си, са основани на явни грешки в преценката.

182    Първо, жалбоподателите смятат, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката относно въздействието на увеличението на производствените разходи. В това отношение те напомнят, че в хода на процедурата по разследване са представили доказателства, установяващи, от една страна, че понасяните от промишлеността на Общността разходи за единица работна сила са се увеличили средно с 45 % за тон и от друга страна, че разходите за електроенергия са се увеличили за всички общностни производители, с изключение на един, с повече от 10 %. Освен това жалбоподателите доказали, че тези разходи са се увеличили значително повече в Съюза, отколкото в други части на света, включително в засегнатите от антидъмпинговата процедура страни. Съветът обаче нито взел предвид, нито оспорил тези доказателства.

183    Второ, жалбоподателите твърдят, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката на значението на търсенето в стоманената промишленост за възможността на промишлеността на Общността да прехвърли увеличението на разходите върху потребителите. В това отношение жалбоподателите напомнят, че въз основа на графика, която показва липсата на взаимовръзка между световното производство на необработена стомана и договорните цени на феросилиций в Съюза, в документа за окончателно разгласяване Съветът посочва, че търсенето на производителите на стомана не е изиграло никаква роля при определянето на цените, тъй като в Общността през определени периоди цената на феросилиция намалявала въпреки увеличението на търсенето в стоманената промишленост.

184    Според жалбоподателите обаче, от една страна, използваната от Съвета графика доказва, че цените като цяло са се променяли успоредно с търсенето на стомана. От друга страна, Съветът не използвал подходящата графика и трябвало да анализира промяната на общностното производство на стомана с оглед на промяната на цените на феросилиций на общностния пазар. Този анализ щял да покаже, че промяната на общностните цени на феросилиций следвала точно промяната на общностното производство на стомана, че общностното производство на стомана представлявало основният фактор за определяне на цената на феросилиция и че следователно търсенето на производителите на стомана ограничило възможностите за прехвърляне на увеличението на производствените разходи върху потребителите.

185    На второ място, жалбоподателите твърдят, че Съветът не е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа и задължението си за мотивиране, тъй като, макар те да са представили през периода на разследване многобройни доказателства за увеличението на производствените разходи, Съветът нито е оспорил, нито е отговорил на тези доводи.

186    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

–       По оплакването, изведено от явни грешки в преценката

187    Жалбоподателите твърдят по същество, че Съветът е допуснал явни грешки в преценката на въздействието на понесеното от промишлеността на Общността увеличение на разходите.

188    В това отношение следва да се напомни, че съгласно съдебната практика Съветът и Комисията са длъжни да преценят дали установената от тях вреда действително произтича от дъмпинговия внос и да разграничат всяка вреда, настъпила в резултат от други фактори (Решение на Съда от 11 юни 1992 г. по дело Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, Recueil, стр. I‑3813, точка 16).

189    Освен това съгласно съдебната практика, посочена в точка 136 по-горе, въпросът дали различни от дъмпинговия внос фактори са допринесли за претърпяната от промишлеността на Общността вреда предполага анализ на сложни икономически въпроси, за което институциите разполагат с широко право на преценка, като това означава, че съдилищата на Съюза могат да упражняват само ограничен контрол върху този анализ.

190    В този контекст следва да се посочи, че в съображения 131—133 от временния регламент и 97—99 от обжалвания регламент институциите са изложили причините, поради които смятат, че увеличението на производствените разходи не може да прекъсне причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата. Анализът им е извършен на три етапа. Първо, те подчертават, че наблюдаваните увеличения на разходите в промишлеността за сплави обикновено се проявяват в световен мащаб и следователно оказват едно и също въздействие върху сектора в световен план. Второ, те отбелязват, че разходите действително са се увеличили през разглеждания период. Трето, те установяват, че макар тези увеличения да са били частично компенсирани от увеличения в продажните цени, наличието на дъмпингов внос с ниски цени не е позволило на промишлеността на Общността да отрази целия ефект от увеличенията на разходите в продажните си цени.

191    Жалбоподателите оспорват този анализ и напомнят, че в хода на административното производство са представили две групи доказателства, установяващи липсата на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата. От една страна, те твърдят, че са доказали, че цените на електроенергията са по-високи в Съюза, отколкото на международно равнище. В това отношение те препращат към общи твърдения, изложени от Комисията в „третия енергиен пакет“ и от Alliance of Energy-Intensive Industries. От друга страна, жалбоподателите твърдят, че са доказали, че търсенето на стомана е изиграло определяща роля за невъзможността на промишлеността на Общността да отрази увеличението на разходите в цените. В това отношение те представят графика, която илюстрира промяната на производството на стомана в Общността спрямо цените на феросилиция също в Общността. Според жалбоподателите тази графика показва, че цените на феросилиция в Общността следват точно производството на стомана в Общността и че следователно посоченото производство на стомана представлява основния елемент за определяне на цената на феросилиция. Те противопоставят тази графика на представената от институциите в документа за окончателно разгласяване графика, която показва липсата на взаимовръзка между световното търсене на стомана и договорните цени на феросилиций в Общността.

192    Следва да се отбележи обаче, че нито едно от представените от жалбоподателите доказателства не е решаващо. Първо, що се отнася до доказателството, че цените на електроенергията са по-високи в Съюза, отколкото на международно равнище, е важно да се отбележи, че жалбоподателите само препращат към общи твърдения, но не представят никакви цифрови данни. По-специално те не извършват точно статистическо сравнение между общностните и световните цени на електроенергията и не доказват също така, че увеличението на цените на електроенергията в Общността е толкова голямо, че е довело до претърпяната от промишлеността на Общността вреда.

193    На следващо място, що се отнася до графиката за промяната на производството на стомана в Общността спрямо цените на феросилиций в Общността, трябва да се отбележи, че въз основа на тази графика жалбоподателите само твърдят общо, че цените на феросилиция в Общността следват точно производството на стомана. Те обаче не анализират графиката, за да докажат, че търсенето на стомана (тоест производството на стомана) се е променило по такъв начин, че през периода на разследване общностните производители не са могли да отразят увеличението на производствените разходи в цените. Освен това следва да се отбележи, че графиката показва увеличение на производството на стомана през първите три тримесечия от периода на разследване, който обхваща времето от 1 октомври 2005 г. до 30 септември 2006 г., като едва през четвъртото тримесечие е налице намаление. Графиката показва и че цените на феросилиция в Общността са се увеличавали през целия период на разследване. Жалбоподателите обаче не обясняват защо увеличението на производството на стомана през първите три тримесечия от периода на разследване не е достатъчно, за да доведе до увеличение на цените, позволяващо на общностните производители на феросилиций да прехвърлят увеличението на производствените разходи върху потребителите.

194    Следователно представените от жалбоподателите доказателства не могат да установят, че увеличението на разходите е довело до претърпяната от промишлеността на Общността вреда.

195    С оглед на изложеното по-горе, по-специално на анализа на институциите във временния и в обжалвания регламент, и на липсата на достатъчно представени от жалбоподателите доказателства следва да се отхвърлят твърденията на последните за явни грешки в преценката.

196    Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

–       По оплакването, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и от неизпълнение на задължението за мотивиране

197    Жалбоподателите твърдят по същество, че Съветът не е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа и задължението си за мотивиране, тъй като макар през периода на разследване те да са представили многобройни доказателства за увеличението на производствените разходи, Съветът нито е оспорил, нито се е произнесъл по тези доказателства.

198    В това отношение следва да се посочи, първо, че обратно на твърденията на жалбоподателите Съветът се е произнесъл по представените от тях доказателства. Така, от една страна, институциите са отговорили на твърденията на жалбоподателите във връзка с производствените разходи в съображения 131—133 от временния регламент, в документа за окончателно разгласяване, в документа за окончателно разгласяване конкретно за CHEMK и в съображения 97—99 от обжалвания регламент. От друга страна, институциите са отговорили на твърденията на жалбоподателите за търсенето на стомана в документа за окончателно разгласяване и в документа за окончателно разгласяване конкретно за CHEMK. Следователно институциите не могат основателно да бъдат упрекнати, че са нарушили принципа на добра администрация и не са изпълнили задължението за мотивиране.

199    Освен това, както бе посочено в точка 162 по-горе, жалбоподателите не могат да се позоват на неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа и на задължението за мотивиране, при положение че в действителност оспорват правилността на заключението на институциите. Всъщност обстоятелството, че според жалбоподателите представените от институциите пояснения не са задоволителни, по никакъв начин не доказва, че последните не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа и задължението за мотивиране.

200    Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

201    С оглед на всички изложени по-горе съображения четвъртата част от четвъртото правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По петата част от четвъртото правно основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране във връзка с анализа на претърпяната от Huta Laziska вреда

 Доводи на страните

202    Жалбоподателите твърдят, че Съветът не е изпълнил задължението за мотивиране, определено по-конкретно в Решение на Съда от 9 януари 2003 г. по дело Petrotub и Republica/Съвет (C‑76/00 P, Recueil, стр. I‑79, точка 87), тъй като твърдението му в съображение 101 от обжалвания регламент относно въздействието за установяването на вредата на данните конкретно за Huta Laziska не било подкрепено от нито едно доказателство. Според жалбоподателите това твърдение представлява „повторение“, с което не се дава никаква информация и не се представя нито един проверим мотив в подкрепа на заключението на Съвета, и то въпреки, от една страна, направените от тях в този смисъл искания, по-конкретно в становището им по документа за окончателно разгласяване, и от друга страна, доказателствата, които те са представили по време на процедурата по разследване. Тези доказателства установявали, че Huta Laziska — най-големият общностен производител на феросилиций — преустановил производството на феросилиций през периода 2005—2006 г. вследствие на спор с доставчика си на електроенергия и че следователно това дружество претърпяло вреда, която не била причинена от разглеждания в процедурата по разследване внос. Освен това жалбоподателите твърдят, че намалението на производството на Huta Laziska е толкова значително, че е отговорно за по-голямата част от намалението на производството на промишлеността на Общността като цяло.

203    В писмената реплика жалбоподателите оспорват твърдението на Съвета, че не са поискали уточнения относно оценката на вредата, която последният е направил, като е изключил данните за Huta Laziska, както било видно от съображение 101 от обжалвания регламент. Така жалбоподателите подали ясно искане в този смисъл на 7 януари 2008 г.

204    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

205    Жалбоподателите твърдят по същество, че Съветът не е изпълнил задължението за мотивиране, тъй като съображение 101 от обжалвания регламент относно въздействието за установяването на вредата на данните конкретно за Huta Laziska представлявало „повторение“, с което не се дава никаква информация и не се представя нито един проверим мотив в подкрепа на заключението на Съвета, и то въпреки направените от тях в този смисъл искания.

206    Както бе посочено в точка 162 по-горе, жалбоподателите не могат да се позоват на неизпълнение на задължението за мотивиране, при положение че в действителност оспорват правилността на заключението на институциите. Всъщност обстоятелството, че според жалбоподателите представените от институциите пояснения не са задоволителни, по никакъв начин не доказва, че последните не са изпълнили задължението за мотивиране.

207    Освен това следва да се допълни, че видно от точки 99 и 100 от документа за окончателно разгласяване и от съображения 100 и 101 от обжалвания регламент, институциите са приели, от една страна, че причината за вредата трябва да бъде анализирана на равнището на промишлеността на Общността като цяло и че информацията относно Huta Laziska е взета предвид, и от друга страна, че дори данните за този производител да бяха изключени от анализа, наблюдаваните тенденции за останалата част от промишлеността на Общността биха останали определено отрицателни. Макар тези обяснения да могат безспорно да се приемат за лаконични, те все пак излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институциите съгласно съдебната практика, посочена в точка 44 по-горе. Във всички случаи положението по настоящото дело не може в никакъв случай да се сравнява с разглежданото в Решение по дело Petrotub и Republica/Съвет, точка 202 по-горе, което жалбоподателите цитират в писмените си изявления. Всъщност по последното дело Съдът е установил, че Съветът само е препратил към разпоредби от общностното право без никакво обяснение, което да даде информация на заинтересованите лица и на съда.

208    На последно място следва да се отбележи, че обстоятелството, че институциите не са уважили искането за предоставяне на оценката на претърпяната от промишлеността на Общността вреда, която изключва Huta Laziska, само по себе си не представлява неизпълнение на задължението за мотивиране.

209    Следователно петата част от четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По шестата част от четвъртото правно основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране във връзка със заключенията на Съвета относно въздействието на вноса от трети страни

 Доводи на страните

210    Жалбоподателите твърдят, че Съветът не е изпълнил задължението за мотивиране, тъй като в съображение 95 от обжалвания регламент е посочил, че вносът от други трети страни не е допринесъл за вредата, понесена от промишлеността на Общността. В това отношение те препращат към становището си по документа за окончателно разгласяване, в който, позовавайки се на представените към становището им по документа за временно разгласяване доказателства, те изтъкват, че това твърдение е погрешно, тъй като вносът от Исландия и Венецуела силно се увеличил от 2005 г. до периода на разследване, отнемайки по този начин пазарни дялове от общностните производители на феросилиций.

211    В писмената реплика жалбоподателите посочват още, че обратно на твърдяното от Съвета няма противоречие между довода, че вносът от други трети страни е допринесъл за понесената от промишлеността на Общността вреда, и довода, че дъмпинговият внос е заел „мястото, освободено“ от вноса от Норвегия, Венецуела и Исландия. Всъщност дъмпинговият внос заместил феросилиция от Венецуела и Исландия в периода от 2004 г. до 2005 г. В същото време от 2005 г. до периода на разследване, тоест през различен период от време, вносът от Венецуела и Исландия се увеличил и поради това засегнал промишлеността на Общността.

212    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

213    Жалбоподателите твърдят по същество, че Съветът не е изпълнил задължението за мотивиране, тъй като в съображение 95 от обжалвания регламент е посочил, че вносът от други трети страни не е допринесъл за понесената от промишлеността на Общността вреда.

214    Още веднъж, както бе посочено по-конкретно в точка 162 по-горе, жалбоподателите не могат да се позоват на неизпълнение на задължението за мотивиране, при положение че в действителност оспорват правилността на заключението на институциите. Всъщност обстоятелството, че според жалбоподателите представените от институциите пояснения не са задоволителни, по никакъв начин не доказва, че последните не са изпълнили задължението за мотивиране.

215    Освен това следва да се посочи, че институциите подробно са разгледали в съображения 115—121 от временния регламент въздействието на вноса от други трети страни върху положението на промишлеността на Общността. Те потвърждават в съображение 95 от обжалвания регламент представения във временния регламент анализ. По-специално в съображения 118 и 120 от временния регламент институциите излагат редица доводи във връзка с разглеждането на въздействието на вноса от Венецуела и Исландия. В тези съображения институциите по-конкретно уточняват, че макар да не може да се изключи възможността вносът от Исландия и Венецуела да е оказал отрицателно въздействие върху положението на промишлеността на Общността, не може да се смята, че това въздействие е съществено в сравнение с обема и цените на дъмпинговия внос. Следователно институциите излагат по ясен и недвусмислен начин основанията си в тези съображения, така че не могат основателно да бъдат упрекнати в неизпълнение на задължението за мотивиране.

216    Ето защо шестата част от четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

5.     По петото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателите, що се отнася до предоставянето на информация относно образуването на антидъмпинговата процедура

 Доводи на страните

217    Жалбоподателите твърдят, че Съветът е нарушил правото им на защита, тъй като не е уважил направените от тях искания за включване в неповерителната преписка по процедурата на допълнителни неповерителни данни относно доказателствата, които трябва да съдържа подадената до Комисията жалба, за да доведе до образуване на антидъмпинговата процедура.

218    В това отношение, на първо място, жалбоподателите отбелязват, че в представеното от тях на 15 януари 2007 г. становище относно вредата и в становището им по документа за временно разгласяване те са поискали да бъдат предоставени неповерителни обобщения на съдържащата се в жалбата до Комисията информация по-специално относно изчисляването на явното потребление, основата за изчисляване на дъмпинговия марж и производствените разходи на дружествата, които подкрепят подадената до Комисията жалба. Те уточняват, че тези обобщения е трябвало да бъдат представени, от една страна, за да се установи, че такава информация действително е била предоставена в подадената до Комисията жалба и е били достатъчна, за да обоснове съдържащите се в тази жалба твърдения, и от друга страна, за да се позволи на съответните износители да се запознаят с представената под формата на неповерително обобщение информация, въз основа на която Комисията е приела, че е необходимо да се образува антидъмпингова процедура. Според жалбоподателите без тези обобщения те не са били в състояние да отговорят на оплакванията, изложени от Euroalliages в подадената до Комисията жалба.

219    По-специално що се отнася до информацията за изчисляването на явното потребление, жалбоподателите поясняват, от една страна, че в подадената до Комисията жалба се съдържат две различни групи от данни относно потреблението (внос, износ, продажби, наличности и производство), като разликата произтичала от различни корекции. Поради тази разлика жалбоподателите поискали уточнения, както и съгласуване на изчисленията за двете групи от данни. Те не получили никакъв отговор от институциите. От друга страна, в отговор на довода на Съвета, че е била съобщена използваната формула за преобразуването на различните видове феросилиций във феросилиций от 75 %, жалбоподателите твърдят в писмената реплика, че те не искали да им бъде дадена формулата, а да бъдат изложени мотивите за използването на такава формула в хипотеза, при която не била необходима никаква формула.

220    Що се отнася до информацията за основата за изчисляване на дъмпинговия марж, жалбоподателите посочват, че в неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба, в приложение C bis се обобщават всички предоставени на жалбоподателите подробни сведения относно дъмпинга. Тези страници обаче били празни, което означавало, че жалбоподателите не могли да проверят дали в подадената до Комисията жалба се съдържали доказателства за дъмпинга и във всеки случай дали те били достатъчни.

221    Що се отнася до информацията за производствените разходи на дружествата, които подкрепят подадената до Комисията жалба, жалбоподателите уточняват, че в хода на административното производство са направили сравнение на промяната на производствените разходи, посочени в подадената до Комисията жалба, за цялата промишленост на Общността със съдържащите се в отговорите на антидъмпинговия въпросник данни за всеки общностен производител. Сравнението показало значителни различия, което подтикнало жалбоподателите да поискат от Комисията да оповести съдържащите се в подадената до нея жалба неповерителни данни за всеки общностен производител. Комисията отказала да ги оповести, без да се обоснове.

222    На второ място, жалбоподателите твърдят, че в преписката по процедурата не е бил включен никакъв „използваем неповерителен вариант“ на информацията, предоставена от дружествата, подкрепящи подадената от Euroalliages жалба до Комисията. Освен това те посочват, че макар определена информация в крайна сметка да е била предоставена, нейната достоверност е била поставена под съмнение поради установената непоследователност между данните, посочени в различните представени от тези дружества документи.

223    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

224    Съгласно съдебната практика, която вече беше посочена в точка 52 по-горе, по силата на принципа на спазване на правото на защита заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда. В това отношение институциите трябва да предоставят на засегнатите предприятия, доколкото е гарантирано опазването на търговската тайна, полезни за защитата на техните интереси сведения, като изберат, ако е необходимо служебно, подходящите ред и условия за предоставяне на тези сведения (Решение по дело Al‑Jubail Fertilizer/Съвет, точка 52 по-горе, точка 17).

225    Що се отнася до търговската тайна, следва да се напомни също, че съгласно член 19, параграф 1 от основния регламент (понастоящем член 19, параграф 1 от Регламент № 1225/2009) всяка поверителна по своя характер информация, както и информацията, предоставена от страните по разследването като поверителна, се разглежда от органите като такава, ако са посочени уважителни причини за това. Освен това по силата на член 19, параграф 2 от основния регламент (понастоящем член 19, параграф 2 от Регламент № 1225/2009) от заинтересованите лица, които предоставят поверителна информация, се изисква да представят неповерителни обобщения на тази информация, освен в изключителни случаи, в които информацията не подлежи на обобщаване. Също съгласно тази разпоредба посочените обобщения трябва да са достатъчно подробни, за да може да се разбере смисълът на предоставената поверителна информация.

226    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се определи дали Съветът действително е нарушил правото на защита на жалбоподателите, като не е уважил исканията им за включване в неповерителната преписка по процедурата на допълнителни неповерителни данни.

227    На първо място, жалбоподателите твърдят, че в изпратеното на Комисията на 15 януари 2007 г. становище относно вредата са поискали в неповерителната преписка по процедурата да бъдат включени неповерителни обобщения на съдържащата се в жалбата до Комисията информация относно изчисляването на потреблението, основата за изчисляване на дъмпинговия марж и производствените разходи на дружествата, които подкрепят посочената жалба. Поради липсата на тази информация в неповерителната преписка жалбоподателите не могли да отговорят на изложените в жалбата до Комисията оплаквания.

228    Най-напред, що се отнася до изчисляването на потреблението, следва да се посочи, че в становището относно вредата жалбоподателите са поискали предоставянето на три вида данни: първо, обосновка на формулата, използвана за преобразуването на всички данни относно вноса на феросилиций от 75 %; второ, изясняване на начина, по който това преобразуване е изчислено за целите на определянето на вътрешните товари; и трето, очакваното производство за двама общностни производители — SKW Trostberg AG и TDR – Metalurgija d.d., — посочено в таблицата за явното потребление, предоставена в неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба, както и начина, по който преобразуването е изчислено във връзка с тези очаквания.

229    Следва да се отбележи обаче, че използваната формула за преобразуване на различните видове феросилиций във феросилиций от 75 % се съдържа в неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба. Освен това Комисията е обосновала използването на тази формула пред жалбоподателите в изпратения им на 10 септември 2007 г. допълнителен документ за временно разгласяване, от който е видно, че използваната формула за преобразуване се е оказала необходима, за да могат да се сравнят данните по подходящ начин.

230    Важно е също да се отбележи, че от неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба е видно, че данните за вътрешните товари са основани на действителни товари, данните за които са били предоставени от различни подали жалба до Комисията лица, въз основа на феросилиция от 75 % и на очакванията относно SKW и TDR. От неповерителния вариант на посочената жалба е видно също, че данните относно действителните товари са били приети за поверителни. След като общите данни относно вътрешните товари се съдържат в неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба, следва да се приеме, че институциите са действали в съответствие с член 19, параграфи 1 и 2 от основния регламент.

231    Накрая следва да се отбележи, че в допълнителния документ за временно разгласяване Комисията е обяснила, че очакваното производство на SKW и TDR е основано на познаване на пазара от страна на подалите жалба до Комисията лица и че следователно то е било прието за поверително. Както е посочено в точка 230 по-горе, след като общите данни относно вътрешните товари се съдържат в неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба, институциите са действали в съответствие с член 19, параграфи 1 и 2 от основния регламент.

232    С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че жалбоподателите неправилно твърдят, че информацията за изчисляването на потреблението, чийто неповерителен вариант са поискали, не им е била предоставена. Всъщност тази информация или е била включена в неповерителната преписка или е била изложена в допълнителния документ за временно разгласяване. Следователно, що се отнася до този аспект на подадената до Комисията жалба, жалбоподателите не могат основателно да се позоват на нарушение на правото им на защита.

233    По-нататък, що се отнася до основата за изчисляване на дъмпинговия марж, следва да се констатира, че в неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба се съдържа кратко, но ясно обяснение на начина, по който са изчислени нормалната стойност и експортната цена. Освен това в допълнителния документ за временно разгласяване се предоставят подробни обяснения за начина, по който е изчислена нормалната стойност. По-специално в последния документ Комисията посочва използваните като основа за изчисляването на нормалната стойност цени, които се съдържат в приложения C 1, C 2, C 3 и C 4 към неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба. Следователно трябва да се заключи, че жалбоподателите са разполагали с достатъчно данни относно основата за изчисляване на дъмпинговия марж, за да могат да упражнят правото си на защита, и обстоятелството, че страниците от приложение C bis към неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба са били празни, е без значение.

234    Накрая, що се отнася до производствените разходи на дружествата, които подкрепят жалбата до Комисията, е важно да се отбележи, че всички производствени разходи на подалите жалба до Комисията лица се съдържат в приложение 5 към неповерителния вариант на тази жалба. След като данните относно действителните производствени разходи на всяко от подалите жалба до Комисията лица са безспорно поверителни и в неповерителния вариант на посочената жалба се съдържат общи данни за производствените разходи на подалите жалба до Комисията лица, институциите са действали в съответствие с член 19, параграфи 1 и 2 от основния регламент. Следователно институциите са предоставили на жалбоподателите полезни за защитата на интересите им сведения, като същевременно са гарантирали опазването на търговската тайна. Ето защо, що се отнася до производствените разходи на дружествата, които подкрепят подадената до Комисията жалба, жалбоподателите също не могат основателно да се позоват на нарушение на правото им на защита.

235    На второ място, жалбоподателите упрекват Съвета, че не е включил в преписката по процедурата „използваем неповерителен вариант“ на информацията, предоставена от дружествата, подкрепящи подадената от Euroalliages жалба до Комисията. Освен това те посочват, че макар определена информация в крайна сметка да е била предоставена, нейната достоверност е била поставена под съмнение поради установената непоследователност между данните, посочени в различните представени от тези дружества документи.

236    В това отношение следва да се отбележи неяснотата на тези твърдения и да се заключи, че те трябва да бъдат обявени за недопустими съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, и съгласно член 44, параграф 1, букви в) и г) от Процедурния правилник на Общия съд, тълкувани в посочената в точка 60 по-горе съдебна практика. Всъщност жалбоподателите не дават никакво уточнение относно неповерителните варианти, които считат за недостатъчно използваеми. По-специално те не уточняват дали става въпрос за неповерителните варианти на документи, представени в подкрепа на подадената до Комисията жалба, или за предоставени впоследствие документи. Освен това те не дават никакво уточнение относно данните, които считат за непоследователни. Ето защо настоящото оплакване следва да бъде отхвърлено като недопустимо.

237    Следователно петото правно основание трябва да се отхвърли като частично неоснователно и частично недопустимо.

238    С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

239    Следва също да се отхвърли искането на жалбоподателите за предприемане на процесуално-организационни действия и на събиране на доказателства. Всъщност, от една страна, жалбоподателите молят Общия съд да разпореди предоставянето на информация в подкрепа на съображение 101 от обжалвания регламент относно въздействието на данните конкретно за Huta Laziska за установяването на вредата. Тъй като в точки 205—209 по-горе бе установено, че посоченото съображение е надлежно мотивирано, искането на жалбоподателите не следва да бъде уважено. От друга страна, жалбоподателите молят Общия съд да разпореди предоставянето на информация относно изчисляването на потреблението, основата на изчисляването на дъмпинговия марж, както и производствените разходи на всяко от дружествата, подкрепило подадената до Комисията жалба, така че да може да се провери дали разследването е започнало въз основа на достатъчно доказателства за наличието на дъмпинг и вреда. В точки 224—234 по-горе обаче бе установено, че жалбоподателите са получили полезни за защитата на интересите им сведения във връзка с всеки от тези три елемента. Ето защо искането на жалбоподателите в това отношение не следва да бъде уважено.

 По съдебните разноски

240    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Съвета.

241    Освен това съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Ето защо Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Chelyabinsk electrometallurgical integrated plant OAO (CHEMK) и Kuzneckie ferrosplavy OAO (KF) понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Pelikánová Jürimäe Soldevila Fragoso

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 октомври 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По първото правно основание относно използването на абстрактен марж на печалбата при образуването на експортната цена

По първата част от първото правно основание, изведена от грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 2, параграф 9 от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По втората част от първото правно основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По третата част от първото правно основание, изведена от нарушение на правото на защита на жалбоподателите

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По четвъртата част от първото правно основание, изведена от нарушение на принципа на добра администрация

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

2.  По второто правно основание относно предложената от Silmak ценова гаранция

По първата част от второто правно основание, изведена от нарушение на принципа на равно третиране

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По втората част от второто правно основание, изведена от нарушение на член 6, параграф 7, член 8, параграф 4 и член 20, параграф 1 от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По третата част от второто правно основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По четвъртата част от второто правно основание, изведена от нарушение на правото на защита на жалбоподателите

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

3.  По третото правно основание относно установяването на вредата

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

4.  По четвъртото правно основание относно анализа на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата

По първата част от четвъртото правно основание, свързана с въздействието върху промишлеността на Общността на оттеглянето от общностния пазар на производители от трети страни и на преориентирането и намаляването на производството на някои общностни производители

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

–  По оплакването относно пазарните дялове, отстъпени от производители от трети държави и от общностни производители

–  По оплакването относно степента и причината за доброволното намаляване на производството от промишлеността на Общността

–  По оплакването, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателите

–  По оплакването, изведено от неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа и на задължението за мотивиране

По втората част от четвъртото правно основание, свързана с причините за вредата, претърпяна индивидуално от членовете на промишлеността на Общността

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По третата част от четвъртото правно основание, свързана с намалението на производството на промишлеността на Общността

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По четвъртата част от четвъртото правно основание, свързана с въздействието на понесеното от промишлеността на Общността увеличение на разходите

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

–  По оплакването, изведено от явни грешки в преценката

–  По оплакването, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и от неизпълнение на задължението за мотивиране

По петата част от четвъртото правно основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране във връзка с анализа на претърпяната от Huta Laziska вреда

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По шестата част от четвъртото правно основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране във връзка със заключенията на Съвета относно въздействието на вноса от трети страни

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

5.  По петото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателите, що се отнася до предоставянето на информация относно образуването на антидъмпинговата процедура

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.