Дело T‑190/08

Chelyabinsk electrometallurgical integrated plant OAO (CHEMK) и Kuzneckie ferrosplavy OAO (KF)

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на феросилиций, произведен в бивша югославска република Македония, Китай, Египет, Казахстан и Русия — Определяне на експортната цена — Марж на печалбата — Ценова гаранция — Вреда — Причинно-следствена връзка — Жалба до Комисията — Право на защита — Задължение за мотивиране“

Резюме на решението

1.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на експортната цена

(член 2, параграф 9 от Регламент № 384/96 на Съвета)

2.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на експортната цена

(член 2, параграф 9 от Регламент № 384/96 на Съвета)

3.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Приемане на регламент, с който се въвежда антидъмпингово мито

(член 253 ЕО)

4.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — По-ранно съобщаване на документ за временно разгласяване на производител, установен в бивша югославска република Македония

(член 36, параграф 2 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и бивша югославска република Македония, от друга страна; Регламент № 384/96 на Съвета)

5.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на защита

(член 20, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета)

6.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на достъп до неповерителната преписка по процедурата

(член 6, параграф 7 и член 8, параграф 4 от Регламент № 384/96 на Съвета)

7.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Фактори, които трябва да се вземат предвид

(член 3, параграфи 2, 5 и 6, член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от Регламент № 384/96 на Съвета)

8.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Установяване на причинно-следствена връзка

(член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 на Съвета)

1.      Видно от член 2, параграф 9 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 2, параграф 9 от Регламент № 1225/2009), Комисията и Съветът могат да приемат, че експортната цена е ненадеждна в два случая, а именно когато съществуват отношения на съдружие между износителя и вносителя или трето лице или поради компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице. Извън тези случаи институциите са длъжни, когато съществува експортна цена, да се основат на нея при определянето на дъмпинга.

(вж. точка 26)

2.      По силата на член 2, параграф 9, втора алинея от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 2, параграф 9, втора алинея от Регламент № 1225/2009), когато експортната цена се образува на основата на цената за първия независим купувач или на друга разумна основа, се извършват корекции, за да се вземат предвид всички разходи, натрупани по веригата между вноса и препродажбата, и маржа на печалбата, така че да се определи надеждна експортна цена на равнището на границата на Общността. Член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 9, трета алинея от Регламент № 1225/2009) предвижда, че разходите, за които се допускат корекции, включват разумна граница на разходите за продажба, общите и административни разходи и печалбата.

Макар член 2, параграф 9 от основния регламент да предвижда, че се извършват корекции във връзка с маржа на печалбата, тази разпоредба не предвижда метода за изчисление или за определяне на посочения марж. В нея само се посочва, че подлежащият на корекция марж трябва да бъде разумен.

Такъв разумен марж на печалбата може, при отношения на съдружие между производителя и вносителя в Общността, да бъде изчислен не въз основа на данните на свързания вносител, които могат да бъдат повлияни от тези отношения на съдружие, а въз основа на данните на независим вносител.

Ето защо член 2, параграф 9 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на институциите избор между използването на действителния марж на печалбата на свързан вносител или на абстрактния марж на печалбата на несвързани вносители, като единственото условие е посоченият марж да бъде разумен.

При всички случаи в областта на мерките за търговска защита институциите разполагат с широко право на преценка, така че съдилищата на Съюза упражняват само ограничен съдебен контрол. Не е налице изключение от този принцип при определянето на разумен марж на печалбата, тъй като то по необходимост включва извършването на сложни икономически преценки.

(вж. точки 27—30 и 38)

3.      Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа на Съюза, който е издал оспорвания акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на съдилищата на Съюза да упражнят своя контрол.

В това отношение Съветът не е длъжен в съображенията на регламент за налагане на антидъмпингово мито да отговори на всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованите лица в административното производство. Освен това не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като изискванията за мотивиране трябва да се преценяват с оглед по-конкретно на контекста на акта и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. Достатъчно е Съветът да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на подобен регламент.

(вж. точки 44 и 45)

4.      Член 36, параграф 2 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и бивша югославска република Македония, от друга страна, предвижда, че Съветът за стабилизиране и асоцииране следва да бъде информиран за дъмпинга веднага след започване на разследването и че когато в срок до 30 дни от внасянето на въпроса в Съвета за стабилизиране и асоцииране дъмпингът не бъде прекратен или не бъде намерено друго задоволително решение, могат да бъдат предприети подходящи мерки. От тази разпоредба следва, че контактите между Комисията и производителите износители, установени в бивша югославска република Македония, задължително трябва да бъдат осъществени преди приемането на временни антидъмпингови мерки, като в противен случай няма да може да се намери задоволително решение по смисъла на тази разпоредба. Поради същата причина от тази разпоредба следва, че основните факти и съображения, въз основа на които институциите възнамеряват да препоръчат приемането на временни антидъмпингови мерки, трябва да бъдат известни на производителите износители, тъй като в противен случай за последните би било трудно да предложат задоволително решение.

От това следва, че производител, установен в бивша югославска република Македония, за който е било приложено това споразумение и който е получил по силата на същото по-рано документ за временно разгласяване относно приемането на антидъмпингови мерки, не може да се разглежда като намиращ се в положение, сходно на производител, установен в друга държава, с която не е било сключено подобно споразумение. При подобни обстоятелства по-ранното съобщаване на документа за временно разгласяване на първия производител, но не и на втория, не представлява нарушение на равното третиране, доколкото засегнатите предприятия се намират в различни положения, поради което разликата в третирането намира своето основание в правна норма.

(вж. точки 68, 69 и 72)

5.      Член 20, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 20, параграф 1 от Регламент № 1225/2009) се отнася до разгласяването. По-специално той предвижда възможността за заинтересованите лица да изискат разгласяване на основните факти и съображения, въз основа на които са приети временни мерки, и установява практическите правила за това. Така член 20, параграф 1 от основния регламент предвижда, че исканията за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след приемането на временните мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

Текстът на този член по никакъв начин не позволява да се заключи, че документът за временно разгласяване може да бъде предоставен на износителите едва след приемането на временните антидъмпингови мерки и въз основа на писмено искане. Макар от посочения член 20, параграф 1 от основния регламент да може да се заключи, че заинтересованите лица не могат да искат предоставянето на документа за разгласяване преди приемането на временните мерки и трябва да направят искането си в писмена форма, този член не забранява на Комисията да поеме инициативата за предоставяне на посочения документ преди приемането на временните мерки и без да ѝ е отправено писмено искане в това отношение.

(вж. точки 81 и 82)

6.      По същество член 6, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 6, параграф 7 от Регламент № 1225/2009) предвижда, че заинтересованите лица могат писмено да поискат да им бъде разрешено да се запознаят с неповерителната преписка по процедурата и могат да изложат становище по съдържащите се в посочената преписка данни, като това становище трябва да бъде взето предвид от Комисията. Нещо повече, член 8, параграф 4 от основния регламент (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент № 1225/2009) предвижда, че от лицата, които предлагат ценови гаранции, се изисква представяне на неповерителния вариант на тези гаранции, така че да е възможно те да бъдат предоставени на заинтересованите от разследването лица.

Текстът на тези разпоредби по никакъв начин не позволява да се направи изводът, че включването на предложената от производител ценова гаранция в неповерителната преписка по процедурата едва след официалното публикуване на временния регламент противоречи на член 6, параграф 7 и член 8, параграф 4 от основния регламент. Макар тези разпоредби да предвиждат, от една страна, задължение за лицата, които са предложили ценова гаранция, да предоставят неповерителния вариант на тази гаранция и от друга страна, задължение за Комисията да предостави достъп до посочения неповерителен вариант на заинтересованите лица, които са подали писмено искане за това, те не съдържат никакво указание и a fortiori никакво задължение относно момента, в който копието от ценовата гаранция трябва да се включи в неповерителната преписка по процедурата.

(вж. точки 84 и 85)

7.      От тълкуването на член 3, параграфи 2, 5 и 6 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 3, параграфи 2, 5 и 6 от Регламент № 1225/2009) следва по същество, че установяването на вредата предполага основано на достоверни доказателства обективно изследване на въздействието на обема и/или на равнището на цените на дъмпинговия внос върху положението на промишлеността на Общността, като това изследване се състои в оценка на икономическите фактори и показатели, които имат отношение към положението на тази промишленост.

Впрочем понятието за промишленост на Общността, посочено в член 3, параграфи 2, 5 и 6 от основния регламент, е определено в член 4, параграф 1 от същия регламент (понастоящем член 4, параграф 1 от Регламент № 1225/2009), съгласно който промишленост на Общността означава производителите от Общността на сходни продукти или тези от тях, чието съвкупно производство на сходни продукти съставлява голяма част по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент (понастоящем член 5, параграф 4 от Регламент № 1225/2009) от общото производство на Общността на такива продукти.

Освен това член 5 от основния регламент се отнася до образуването на антидъмпинговата процедура. Параграф 4 от този член предвижда, че подадената до Комисията жалба, която е довела до започването на антидъмпинговото разследване, се счита за подадена от или от името на промишлеността на Общността, ако се поддържа от производители от Общността, чието съвкупно производство представлява повече от 50 % от общото производство на Общността на съответния продукт.

Следователно от анализа на посочените разпоредби е видно, от една страна, че макар проверката на институциите да трябва да доведе до извода, че причинената на промишлеността на Общността вреда е съществена, не се изисква всички относими икономически фактори и показатели да показват отрицателна тенденция. От друга страна, институциите трябва да оценят въздействието на дъмпинговия внос върху положението на промишлеността на Общността като цяло — а именно на всички общностни производители или поне върху положението на общностните производители, които са подкрепили образуването на антидъмпинговата процедура и чието съвкупно производство представлява повече от 50 % от общото производство в Общността на съответния продукт, — но те могат свободно да изберат метода, който да използват за постигане на този резултат. По този начин институциите могат да изберат също така да докажат наличието на вреда, причинена на всеки общностен производител, както и да докажат наличието на такава вреда въз основа на обобщени или претеглени данни за всички общностни производители, съставящи промишлеността на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

(вж. точки 111—114)

8.      В рамките на приемането на антидъмпингови мерки не е задължително анализът за наличието на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и претърпяната от промишлеността на Общността вреда да се извършва на равнището на промишлеността на Общността като цяло, така че вредата, причинена само на един общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, да не може да бъде взета предвид. Всъщност в рамките на т.нар. „анализ на другите фактори“, предвиден в член 3, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009), институциите трябва, от една страна, да разгледат всички други известни фактори, които причиняват вреда на промишлеността на Общността едновременно с дъмпинговия внос, и от друга страна, да направят необходимото за това, причинената от другите фактори вреда да не бъде приписана на посочения внос. В член 3, параграф 7 от основния регламент не се уточнява, че при тази проверка трябва да се вземе предвид само вредата, причинена от други фактори на промишлеността на Общността като цяло. С оглед на целта на тази разпоредба, която е институциите да разделят и разграничат вредоносните последици от дъмпинговия внос и тези от другите фактори, при някои обстоятелства е възможно вреда, причинена индивидуално на общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, да трябва да бъде взета предвид, тъй като е допринесла за наблюдаваната вреда за промишлеността на Общността като цяло.

(вж. точка 172)