Дело T‑192/08
Transnational Company „Kazchrome“ AO и
ENRC Marketing AG
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Дъмпинг — Внос на феросилиций, произведен в бивша югославска република Македония, Китай, Египет, Казахстан и Русия — Причинно-следствена връзка — Интерес на Общността — Неоказване на съдействие — Налични данни — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Право на защита — Задължение за мотивиране“
Резюме на решението
1. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Установяване на причинно-следствена връзка — Критерии
(член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
2. Международни споразумения — Споразумение за създаване на Световната търговска организация — ГATT от 1994 г. — Непосредствено действие — Липса — Невъзможност за позоваване на споразуменията на СТО с оглед на оспорването на законосъобразността на общностен акт — Изключения — Общностен акт, целящ да осигури изпълнението на споразумение на СТО или който изрично препраща към конкретни разпоредби от него
(член 230 ЕО; Общо споразумение за митата и търговията от 1994 г.)
3. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Правомощие за преценка на институциите — Съдебен контрол — Граници
(член 3 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 3 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
4. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Установяване на причинно-следствена връзка — Задължения на институциите
(член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
5. Право на Съюза — Принципи — Право на защита — Спазване в административните процедури — Антидъмпинг
6. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Установяване на причинно-следствена връзка — Задължения на институциите
(член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 на Съвета, Регламент № 172/2008 и член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
7. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Общо препращане към други документи, дори и към такива, приложени към жалбата — Недопустимост
(член 21, алинея 1 и член 53, алинея 1 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
8. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Преценка на интереса на Общността — Вземане предвид на данни относно период след разследването — Допустимост
(член 6, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 6, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
9. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Преценка на интереса на Общността — Правомощие за преценка на институциите — Фактори, които следва да се вземат предвид
(член 21, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 21, параграф 1 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
10. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Регламент, с който се въвеждат антидъмпингови мита
(член 253 ЕО)
11. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Протичане на разследването — Налични данни — Възможност за използване в случай на отмяна на проверка на място
(член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
12. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Обхват на задължението на Комисията да провери достоверността на данните, предоставени от заинтересованите лица — Данни, предоставени в рамките на предоставянето на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Включване
(член 2, параграф 7, буква б), член 6, параграф 8 и член 16, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 2, параграф 7, буква б), член 6, параграф 8 и член 16, параграф 1 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
13. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Преценка на интереса на Общността — Нарушение на правото на защита — Липса на отражение върху законосъобразността на регламент за налагане на окончателни мита — Условия
(член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
1. Видно от член 3, параграф 6 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 3, параграф 6 от Регламент № 1225/2009), институциите трябва да докажат, че предвид неговия обем и цена дъмпинговият внос причинява съществена вреда на промишлеността на Общността (анализ на фактора „дъмпингов внос“). На следващо място, видно от член 3, параграф 7 от същия основен регламент (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009), институциите трябва, от една страна, да разгледат всички други известни фактори, които причиняват вреда на промишлеността на Общността в същото време като дъмпинговия внос, и от друга страна, да направят всичко възможно причинената от другите фактори вреда да не се приписва на посочения внос (анализ на другите фактори).
Целта на тези разпоредби е институциите да разделят и разграничат вредоносните последици от дъмпинговия внос и тези от другите фактори.
За тази цел, при някои обстоятелства е необходимо да се направи общ анализ на тези фактори. Такъв е случаят по-специално когато, след като направят индивидуален анализ, институциите заключат, че всеки от тези други фактори е оказал отрицателно въздействие върху положението на промишлеността на Общността, без това въздействие да може да бъде прието за съществено.
Не е задължително анализът за наличието на причинно-следствена връзка да се извършва на равнището на промишлеността на Общността като цяло, така че вредата, причинена само на един общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, да не може да бъде взета предвид. Всъщност институциите трябва, от една страна, да разгледат всички други известни фактори, които причиняват вреда на промишлеността на Общността едновременно с дъмпинговия внос, и от друга страна, да направят необходимото за това, причинената от другите фактори вреда да не бъде приписана на посочения внос. В член 3, параграф 7 от основния регламент не се уточнява, че при тази проверка трябва да се вземе предвид само вредата, причинена от други фактори на промишлеността на Общността като цяло. Вследствие на това при някои обстоятелства е възможно вреда, причинена индивидуално на общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, да трябва да бъде взета предвид, тъй като е допринесла за наблюдаваната вреда за промишлеността на Общността като цяло. При все това подобна възможност не означава, че институциите са били длъжни да анализират систематично индивидуалното положение на всеки общностен производител.
(вж. точки 30, 31, 37, 41—45, 88, 180, 194, 195 и 209)
2. Предвид тяхното естество и структура споразуменията на Световната търговска организация (СТО) по принцип не попадат сред нормите, с оглед на които съдилищата на Съюза упражняват контрол за законосъобразност върху актовете на институциите на Съюза на основание член 230, първа алинея ЕО. Въпреки това, ако Общността възнамерява да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО, или ако актът на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби от споразуменията на СТО, съдилищата на Съюза трябва да упражнят контрол за законосъобразност на въпросния акт на Съюза с оглед на правилата на СТО. Такъв е случаят на основния антидъмпингов регламент № 384/96, който има за цел, доколкото е възможно, да транспонира в правото на Съюза правилата, съдържащи се в антидъмпинговото споразумение от 1994 г. Освен това, макар тълкуването на антидъмпинговото споразумение, дадено от органа за уреждане на спорове на СТО, да не може да обвърже Общия съд при преценка на валидността на регламент за прилагане, няма пречка Общият съд да се позове на него, стига да става въпрос за тълкуване на разпоредба от основния регламент.
(вж. точки 32, 33 и 36)
3. Въпросът дали промишлеността на Общността е понесла вреда и дали тя се дължи на дъмпинговия внос, както и дали други известни фактори са допринесли за претърпяната от промишлеността на Общността вреда, предполага разглеждане на сложни икономически въпроси, за което институциите разполагат с широко право на преценка. От това следва, че контролът на съдилищата на Съюза върху преценката на институциите се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, приети, за да бъде направен оспорваният избор, са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт.
(вж. точки 51, 90 и 164)
4. Не би могло да се твърди, че да се основава анализът на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Общността, върху теоретичния номинален капацитет на използване вместо на действителния капацитет на използване, задължително нарушава правилото за анализиране на другите фактори. Всъщност, макар пренасочването на производствените средства към друг пазар да трябва да доведе до коригиране на данните относно производствените капацитети, тези данни не трябва да отразяват всички временни спирания на производствените съоръжения. За сметка на това при такива обстоятелства институциите трябва да следят за изпълнението на задълженията, предвидени в член 3, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009), и да направят надлежен анализ на другите фактори, чрез който да разделят и разграничат вредата, евентуално причинена от тези временни спирания на производството, от причинената от дъмпинговия внос вреда.
(вж. точки 105 и 109)
5. Изискванията, свързани със спазването на правото на защита, трябва да бъдат изпълнени не само в рамките на производства, които могат да приключат с налагане на санкции, но също и при процедури по разследване, предшестващи приемането на антидъмпингови регламенти, които могат да засегнат съответните предприятия пряко и лично и да породят неблагоприятни за тях последици. По-специално заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат ефективно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда.
Що се отнася до липсата на последователност и до аномалиите в основните факти и съображения, въз основа на които се предвижда въвеждане на временните антидъмпингови мита, заинтересовано лице не трябва да обърква нарушението на неговото право на защита с наличието на фактически грешки, които могат да засегнат законосъобразността на регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито. Всъщност това обстоятелство въпреки това не доказва, че Комисията е нарушила това право. Във всеки случай спазването на правото на защита ни най-малко не изисква институциите да отговарят на всеки довод, изложен от производител износител в хода на процедурата, а само да предоставят на заинтересованите лица възможност да защитят ефективно интересите си.
(вж. точки 110, 319, 321, 326, 327 и 332)
6. Институциите нарушават член 3, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009), като не са разделили и разграничили последиците на значителните инвестиции, направени от промишлеността на Общността през периода на разследване, от тези на дъмпинговия внос. Същото важи за пропуска на институциите да преценят отражението на липсата на рентабилност на някои общностни производители върху промишлеността на Общността като цяло.
При все това подобно нарушение обосновава отмяната на регламент за прилагане, като Регламент № 172/2008, само ако то поставя под съмнение неговата законосъобразност, като обезсилва целия анализ на причинно-следствената връзка, направен от институциите. Това не е така когато посочените инвестиции не са допринесли съществено за вредата, понесена от промишлеността на Общността през периода на разследване.
(вж. точки 116, 119, 120, 180—182 и 211)
7. По силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, и по силата на член 44, параграф 1, букви в) и г) от Процедурния правилник на Общия съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора и да съдържа исканията на ищеца или жалбоподателя и кратко изложение на приведените правни основания. Това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд да се произнесе по иска или жалбата. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към жалбата, не може да компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които трябва да се съдържат в жалбата.
(вж. точка 212)
8. Член 6, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 6, параграф 1 от Регламент № 1225/2009) не се прилага спрямо извода за наличие на интерес на Общността, предвиден в член 21, параграф 1 от същия основен регламент (понастоящем член 21, параграф 1 от Регламент № 1225/2009), което означава, че данните за период след този на разследване могат да бъдат взети предвид, за да се направи този извод. Всъщност с определянето на разследвания период и със забраната да се взема предвид информация, отнасяща се до последващ период, се цели да се гарантира представителността и достоверността на резултатите от разследването. С периода на разследване, предвиден в посочения член 6, параграф 1, се цели по-специално да се гарантира, че информацията, на която се основава установяването на дъмпинга и на вредата, не е повлияна от поведението на заинтересованите производители след образуването на антидъмпинговата процедура и следователно, че наложеното в края на процедурата окончателно мито може действително да поправи вредата, причинена от дъмпинга.
Впрочем, от една страна, член 21 от посочения основен регламент не предвижда никакво ограничение във времето по отношение на данните, които могат да бъдат взети предвид от институциите, за да се установи наличието на общностен интерес. От друга страна, проверката на общностния интерес изисква преценка на вероятните последици както от прилагането, така и от неприлагането на разглежданите мерки за интереса на промишлеността на Общността и за другите засегнати интереси. Тази преценка предполага прогноза, основана на хипотези за бъдещи събития, което включва преценката на сложни икономически положения. Тя е част от широкото право на преценка на Комисията и следователно от контрола на съдилищата на Съюза, който се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, използвани при извършване на оспорения избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт.
(вж. точки 221—224 и 227)
9. Преценката на интереса на Общността по смисъла на член 21, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 21, параграф 1 от Регламент № 1225/2009) изисква претегляне на интересите на различните засегнати лица и на общия интерес. Комисията разполага с широко право на преценка при анализиране на общностния интерес, което трябва да се упражнява за всеки конкретен случай в зависимост от всички релевантни факти. Въпреки това предходно решение за установяване на липса на коригиращо действие на антидъмпинговите мерки, наложени в миналото за внос на идентичен продукт от същите страни, като засегнатите от процедурата по разследване, може да бъде релевантно при прилагане на член 21, параграф 1 от основния регламент, ако то допринася за това да се докаже, че няма обществен интерес от приемането на антидъмпингови мерки.
(вж. точки 240 и 241)
10. Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа на Съюза, който е издал оспорвания акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на съдилищата на Съюза да упражнят своя контрол. За сметка на това институциите не са длъжни в съображенията на временен или окончателен регламент относно антидъмпингови мита да отговорят на всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованите лица в административното производство. При положение че Комисията е анализирала ясно и недвусмислено последиците от антидъмпинговите мерки за засегнатите ползватели и че Съветът е направил кратък, но все пак ясен анализ на последиците от установяването на антидъмпингови мита за посочените ползватели, институциите не биха могли да бъдат упрекнати в неизпълнение на задължението за мотивиране.
(вж. точки 256 и 257)
11. В областта на проверките, извършвани в хода антидъмпингова процедура, отмяната на проверка на място от страна на заинтересованото лице трябва да се разглежда не с оглед на параграф 3 от член 18 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем параграф 3 от член 18 от Регламент № 1225/2009), а с оглед на параграф 1 от него (понастоящем параграф 1 от член 18 от Регламент № 1225/2009). Всъщност, от една страна, макар и отмяната на проверка на място да не е обхваната от последните три хипотези, предвидени в член 18, параграф 1 от този регламент, извън случаите на непреодолима сила тя трябва да се разглежда като отказ да се предостави достъп до информация, която Комисията смята за необходима по смисъла на предвидената в тази разпоредба първа хипотеза. От друга страна, член 18, параграф 3 от този основен регламент не може да бъде използван, за да се заобиколи задължението да се позволи извършването на проверка на място, когато тя се смята за необходима от службите на Комисията. Безспорно по силата на тази разпоредба, в случай че информацията не е съвършена във всяко отношение, използването на наличните данни се изключва само когато заинтересованото лице е положило всички възможни усилия. При все това в хипотезата на отказ да се позволи извършването на проверка на място не може да се приеме, че лицето е действало по този начин.
Що се отнася до целта на член 18, параграф 1 от основния регламент, след като последният не предоставя на Комисията правомощие да разследва, което да ѝ позволи да принуди производителите и износителите, срещу които е подадена жалба, да участват в процедурата по разследване или да предоставят информация, Съветът и Комисията зависят от доброволното съдействие на заинтересованите лица, за да получат необходимата информация в определените срокове. Отказът да се позволи извършването на проверка на място, е в противоречие с целта за честно и надлежно съдействие, за чието спазване гарантира член 18, параграф 1 от посочения основен регламент.
Накрая, от анализа на структурата на същия основен регламент следва, от една страна, че институциите трябва да решат дали за целите на проверката на предоставената от заинтересовано лице информация те намират за необходимо да я потвърдят чрез извършването на проверка в помещенията на това лице, и от друга, че когато заинтересовано лице възпрепятства проверката на предоставените от него данни, се прилага член 18 от посочения основен регламент и могат да бъдат използвани наличните данни.
(вж. точки 270—276)
12. След като член 6, параграф 8 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 6, параграф 8 от Регламент № 1225/2009) не ограничава обхвата на задължението за извършване на проверка на данните, на които се основават констатациите на институциите, подобно задължение обхваща информацията, представена от заинтересовано лице в рамките на искането за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика. Освен това член 16, параграф 1 от същия основен регламент (понастоящем член 16, параграф 1 от Регламент № 1225/2009) не ограничава възможността за извършване на посещения в помещенията на заинтересованите лица, когато Комисията счита това за необходимо, в зависимост от сведенията, чиято достоверност тя иска да провери. От това следва, че тази втора разпоредба разрешава на Комисията да посети помещенията на производител износител, за да се произнесе по искането му за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, и ако счете за необходимо, да се увери в достоверността на предоставените ѝ сведения.
Следователно обстоятелството, че член 2, параграф 7, буква б) от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 2, параграф 7, буква б) от Регламент № 1225/2009) не изисква извършването на проверка на място в помещенията на производителя износител, направил искане за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, не означава, че не може да се направи такава проверка. Също така не би могло да се приеме, че организирането на проверка на място при разглеждане на искане за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, води до допълнително условие в член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент.
(вж. точки 294—296)
13. В рамките на антидъмпингова процедура институциите не са длъжни да изискват от общностните производители пояснения относно тенденциите, свързани с тяхното икономическо положение, тъй като не тези производители трябва да извършват анализ на другите фактори в съответствие с член 3, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009). За сметка на това институциите трябва да направят такъв анализ, за да достигнат до временни и окончателни изводи. Нещо повече, дори да се предположи, че принципът за спазване на правото на защита изисква производителите износители да бъдат уведомени за основните факти и съображения, въз основа на които се възнамерява да се наложат временни мита, неспазването на това право не може само по себе си да опорочи регламент за налагане на окончателни мита, ако в хода на процедурата по приемане на такъв регламент порокът в процедурата по приемане на съответния регламент за налагане на временни мита е бил отстранен.
(вж. точки 314 и 319)