Language of document :

Жалба, подадена на 9 април 2013 г. от Patrizia De Luca срещу решението, постановено на 30 януари 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-20/06 RENV, De Luca/Комисия

(Дело T-200/13 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Patrizia De Luca (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi и J.-N. Louis, avocats)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателката иска от Общия съд:

да постанови, че

отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 30 януари 2013 г. по дело De Luca/Комисия (F-20/06 RENV, все още непубликувано в Сборника;

да постанови ново решение, в което,

да приеме, че

отменя решението на Европейската комисия от 23 февруари 2005 г. за назначаване на жалбоподателката за администратор, доколкото я класира в степен A*9, стъпка 2;

осъжда Комисията да заплати съдебните разноски в двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката твърди някои нарушения, изведени от грешки при прилагане на правото.

СПС тълкувал Решение на Общия съд 14 декември 2011 г. по дело T-563/10 P, De Luca/Комисия в смисъл, че проверката на законосъобразността на обжалваното в първоинстанционното производство решение се свежда само до прилагането по аналогия на правилата за назначаване, без да взема предвид предимството на разпоредбите, приложими в областта на нормалното развитие на кариерата;

СПС приел, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз може законосъобразно да се прилага по аналогия, като същевременно констатирал, че това не представлява никакво предимство за жалбоподателката от гледна точка на кариерата и че ограниченото предимство от гледна точка на възнаграждението ще изчезне с течение на времето;

СПС не извършил проверка на законосъобразността на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица и на неговото прилагане по аналогия спрямо жалбоподателката, предвид принципа на равно третиране и на кариерно развитие;

СПС е следвало да провери, а не жалбоподателката да доказва, че прилагането на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника е явно неуместно;

СПС веднага, без задълбочена проверка, отхвърлил довода на жалбоподателката, изведен от нарушението на равното третиране, което следвало от факта, че длъжностните лица ще продължат да могат да бъдат повишавани по член 45 от Правилника независимо от промените в него, макар че поради прилагането на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника случаят на жалбоподателката не е такъв.

____________