Жалба, подадена на 21 януари 2011 г. - Rheinischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия

(Дело T-27/11)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Rheinischer Sparkassen- und Giroverband (Дюселдорф, Германия) (представители: A. Rosenfeld и I. Liebach, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Да се отмени отчасти Решението на Комисията от 21 декември 2010 г. С(2010) 9525 окончателен, държавна помощ № MC 8/2009 и № C 43/2009 - Германия - WestLB в частта, в която тя отказва да удължи срока за отчуждаването и приключването на продажбата на дружеството Westdeutsche ImmobilienBank AG след 15 февруари 2011 г., за което е получила искане от Германия на 28 октомври 2010 г.,

при условията на евентуалност, да се отмени отчасти решението на Комисията от 21 декември 2010 г. С(2010) 9525 окончателен, държавна помощ № MC 8/2009 и № C 43/2009 - Германия - WestLB, доколкото Комисията е взела конклудентно решение, че Германия е подала едно-единствено искане за удължаване на срока за отчуждаването и приключването на продажбата на Westdeutsche ImmobilienBank AG до 15 февруари 2011 г. и следователно не може да се вземе последващо решение за ново удължаване на срока след тази дата,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания.

1.    Първо правно основание: Нарушение на задължението за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС

-    Жалбоподателят поддържа, че Комисията не се е мотивирала защо е обединила двете искания на Германия за удължаване на срока в едно-единствено искане.

-    Освен това жалбоподателят посочва, че Комисията не е мотивирала защо не са изпълнени предпоставките за удължаване на срока съгласно член 2, параграф 2 от Решението на Комисията С(2009) 3900 окончателен, коригирано на 12 май 2009 г. относно държавната помощ, която Германия иска да отпусне за преструктурирането на WestLB AG (C 43/2008 [N 390/2008]) (по-нататък "Решението от 12 май 2009 г.").

2.    Второ правно основание: грешки в преценката и злоупотреба с власт

-    В това отношение жалбоподателят поддържа, че Комисията основава преценката си относно решението за удължаване на срока върху погрешно установени факти. Според жалбоподателя Комисията погрешно установява, че до 15 февруари 2011 г. е подадено само едно искане за удължаване на срока и следователно мълчаливо се приема, че не е необходимо да се постанови решение относно друго искане за удължаване на срока.

-    Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията не се е възползвала от изрично предвидената в член 2, параграф 2 от Решението от 12 май 2009 г. възможност за удължаване на срока, въпреки че предпоставките за това са били налице. Вместо това Комисията се позовала на неписано sui generis право на удължаване, за което не съществувало никакво правно основание и чиито детайлни предпоставки за прилагането му били напълно неясни.

3.    Трето правно основание: Нарушение на принципа на пропорционалност

-    В това отношение жалбоподателят твърди освен това, че решението на Комисията за преустановяване на новите операции на Westdeutschen Immobilienbank AG след 15 февруари 2011 г. е непропорционално спрямо произтичащите от него неудобства.

4.    Четвърто правно основание: Нарушение на принципа на равно третиране

-    В това отношение жалбоподателят твърди, че в други случаи, свързани с финансовата криза, при които финансови институции са получили значително по-големи държавни помощи, Комисията е разрешила много по-дълги срокове за отчуждаването на дялови участия и на финансови дружества, занимаващи се с недвижими имоти.

5.    Пето правно основание: Нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюзи и на принципа на добра администрация

-    В рамките на петото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията няма право да тълкува исканият на държава членка в противоречие с тяхното изрично съдържание, смисъл и цел и да взема решение, основано на такова тълкуване.

____________