Съединени дела T‑268/08 и T‑281/08

Land Burgenland (Австрия) и

Република Австрия

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Държавна помощ, предоставена от австрийските власти в полза на групата Grazer Wechselseitige (GRAWE) във връзка с приватизацията на Bank Burgenland — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Критерий за частния инвеститор в условията на пазарна икономика — Прилагане в случаите, когато държавата действа като продавач — Определяне на пазарната цена“

Резюме на решението

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Продажба на имущество от публичноправна структура на частно лице при преференциални условия — Включване — Преценка според критерия за частния инвеститор

(член 87, параграф 1 ЕО)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Прехвърляне на предприятие — Определяне на цената — Предпочитание, което следва да се даде на открита, прозрачна и безусловна тръжна процедура пред оценка

(член 87, параграф 1 ЕО)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Прехвърляне на предприятие — Несигурен резултат и продължителност на процедура по издаване на разрешение, която a priori не предполага изключване на купувач от частен инвеститор

(член 87, параграф 1 ЕО)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Прехвърляне на предприятие — Необходимост правилата, наложени на публичен орган с оглед упражняване на прерогативите му на публична власт, да не бъдат засегнати от избора, който той следва да направи при упражняване на икономическа дейност

(член 87, параграф 1 ЕО)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Вземане предвид на риска за определянето на продажната цена на предприятие, изразяващ се в наличието на законова гаранция в полза на предприятието, което трябва да бъде прехвърлено — Изключване

(член 87, параграф 1 ЕО)

1.      Доставката на стоки или услуги при преференциални условия може да съставлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Когато се прилага при продажба на стока от публичноправна структура на частно лице, този принцип налага да се определи по-специално дали продажната цена на стоката отговаря на пазарната цена, тъй като последната съответства на цената, която приобретателят би могъл да получи при нормални пазарни условия. При това положение Комисията трябва да приложи критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика, за да установи дали цената, платена от предполагаемия получател на помощта, съвпада с цената, която един частен оператор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи. Конкретното прилагане на този критерий по принцип предполага извършването на сложна икономическа преценка.

(вж. точки 47 и 48)

2.      Пазарната цена на предприятие, която обикновено е следствие от взаимодействието между предлагането и търсенето, е най-високата цена, която частен инвеститор, действащ в обичайни условия на конкуренция, е готов да заплати за него. Следователно, когато публичен орган реши да продаде притежавано от него предприятие и за тази цел използва открита, прозрачна и безусловна тръжна процедура, може да се предположи, че пазарната цена съответства на най-високата оферта, като, разбира се, трябва да се установи, на първо място, че тази оферта е равностойна на поемане на задължение и заслужава доверие, и на второ място, че не е оправдано да се вземат предвид различни от цената икономически фактори, като например извънбалансовите рискове, съществуващи между офертите. Ето защо Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е направила извода, че елементът на помощ може да се оцени, като се изхожда от пазарната цена, която сама по себе си по принцип е следствие от конкретно представените оферти в търга. При това положение Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид независимите оценки.

Всъщност използването на такива оценки за определяне на пазарната цена на предприятие би имало смисъл единствено ако не е проведена никаква тръжна процедура за продажбата му или евентуално ако е направен изводът, че използваната тръжна процедура не е била открита, прозрачна и безусловна. В това отношение е безспорно, че валидно и действително подадените оферти в започнала тръжна процедура по приватизация на дадено предприятие по принцип съдържат по-добра, близка до пазарната цена на посочената единица спрямо независимите оценки. Всъщност, независимо от избрания метод и параметри за тяхното изготвяне, такива оценки се основават на прогнозна преценка и следователно водят до по-ниска оценка на пазарната цена на съответното предприятие спрямо произтичащата такава от конкретно и валидно подадени оферти в редовно проведен търг. Поради същите причини Комисията не може да бъде упреквана за това, че не е счела за нужно да поръча изготвянето на последващо проучване от независим експерт, нито за това, че по този начин не е изпълнила задължението си да разгледа внимателно и безпристрастно мерките, които трябва да проучи.

Освен това от гледна точка на частния продавач в условията на пазарна икономика субективните или стратегически причини, които карат даден оферент да направи оферта за определена сума, не са определящи. По принцип частният продавач в условията на пазарна икономика ще избере най-високата оферта за покупка, при това независимо от причините, които са накарали потенциалните купувачи да направят оферти за определена сума.

(вж. точки 69—73 и 89)

3.      С оглед на критерия за частния инвеститор, за да се определи дали продажбата на предприятие от публичноправна структура на частно лице представлява държавна помощ, следва да се установи, че продавач, действащ според принципите на пазарната икономика, може да избере по-ниската оферта, ако е ясно, че продажбата на предложилия най-високата цена е неосъществима. В това отношение в условията на пазарна икономика продавач не би избрал купувач, който по всяка вероятност няма да получи необходимите разрешения от компетентните органи.

При все това нито несигурния изход, нито предвидимата продължителност на процедурата по издаване на разрешение дават основание да се изключи възможността кандидат за купувач да придобие качеството на приобретател. При продажба на предприятие в рамките на приватизация не е налице особена спешност, обосноваваща продажбата му на друг купувач, и не е доказано, че продължителността на процедурата по издаване на разрешение би навредила на възможностите за приватизация.

(вж. точки 107, 132 и 133)

4.      При определянето дали е налице предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО трябва да се направи разграничение между задълженията, които държавата трябва да поеме като предприятие, упражняващо икономическа дейност, и евентуалните ѝ задължения като публична власт. Макар че държавата действа в качеството на частен оператор в условията на пазарна икономика, по отношение на решението за продажба тя упражнява своите прерогативи на публична власт, тъй като действа като орган, натоварен с извършването на предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор.

В такъв случай, като обосновава отказа си да вземе предвид обстоятелството, че при продажбата на предприятието на даден оферент продължителността на вероятно по-дългата процедура пред компетентните органи може да съставлява пречка за продажбата, Комисията неправилно посочва опасността от нарушаване на равното третиране на оферентите. Всъщност съществува противоречие между, от една страна, разглеждането на поведението на държавата предвид критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика, и от друга страна, възражението за опасност от нарушаване на принципа на недопускане на дискриминация поради разликата в продължителността на процедурата по издаване на разрешение при продажба на предприятието на един от оферентите спрямо тази при продажбата му на друг оферент.

(вж. точки 128—130)

5.      Правна уредба на законова гаранция, която задължава държавните органи, а в случая регионалните, да се намесват при неплатежоспособност или ликвидация на съответната кредитна институция и съгласно която кредиторите на кредитните институции имат пряк иск срещу гарантиращия публичен орган, ако кредитната институция се окаже в ликвидация или неплатежоспособност и нейните активи са недостатъчни, за да удовлетворят кредиторите, не може да се вземе предвид, когато определена сделка трябва да се разгледа в светлината на принципа за частния оператор в условията на пазарна икономика.

Всъщност определящо значение при прилагането на критерия за частния оператор има това дали съответните мерки са такива, че частен оператор в условията на пазарна икономика, който в сравнително дългосрочен план очаква да реализира печалби, би могъл да ги предоставя. Освен това, независимо каква квалификация може да се даде на спорните задължения, основният въпрос е дали частен оператор в условията на пазарна икономика би могъл да поеме такива задължения. Следователно правна уредба на законова гаранция като описаната по-горе не се вписва в нормалните пазарни условия и поради това не може да се вземе предвид при преценката на поведението на националните власти в светлината на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

(вж. точки 149, 157 и 158)