Дело T‑158/19
Patrick Breyer
срещу
Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания
Решение на Общия съд (десети състав) от 15 декември 2021 година
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) — Регламент (ЕС) № 1290/2013 — Документи относно научноизследователския проект „iBorderCtrl“: Intelligent Portable Border Control System“ — Изключение във връзка със защитата на търговските интереси на трето лице — Частичен отказ да се предостави достъп — По-висш обществен интерес“
1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Задължения на съответната институция в областта на разглеждането на заявление за достъп — Задължение за извършване на цялостно разглеждане на заявленията за достъп още при подаване на първоначалното заявление — Обхват
(членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 30—36)
2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Преценка на опасността от засягане на интереса, защитен от едно от тези изключения — Задължение за институцията да прибегне до обща презумпция за поверителност — Липса
(член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 63)
3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Съгласувано прилагане с Регламент № 1290/2013 за рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на търговските интереси на определено лице — Съвместяване със защитата на поверителността на документи
(член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета и член 3 от Регламент № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 66—71)
4. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на търговските интереси на определено лице — Обхват — Информация, съдържаща се в документи относно научноизследователски проект и необхваната от съответното изключение — Задължение за предоставяне на частичен достъп до посочените документи
(член 4, параграф 2, първо тире и параграф 6 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 83—87, 117—122, 124, 131, 142, 147, 154, 166 и 167)
5. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба срещу решение на агенция на Съюза, с което се дава само частичен достъп до поискани документи — Получаване от жалбоподателя със собствени средства на достъп до пълния текст на частично заличен документ — Запазване на правния интерес — Липса на отражение върху законосъобразността на обжалваното решение и върху съдебния контрол
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 158—160)
6. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на търговските интереси на определено лице — По-висш обществен интерес, който диктува оповестяването на документи — Тежест на доказване — Обществен интерес от разпространение на резултатите от проектите, получили финансиране от фондовете на Съюза, осигурен от законовите и договорните разпоредби
(член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 187, 188, 192 и 197—203)
7. Съдебно производство — Съдебни разноски — Необосновано или злонамерено причинени разноски — Получаване от жалбоподателя със собствени средства на достъп до пълния текст на документ с частично заличен текст — Вземане предвид на това поведение при разпределянето на съдебните разноски
(член 135, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 209)
Резюме
През 2016 г. Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) сключва споразумение за отпускане на безвъзмездни средства с консорциум относно научноизследователски проект по рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, който ще допринесе за управлението на външните граници на Съюза. На основание Регламент (ЕО) № 1049/2001(1) жалбоподателят, който е физическо лице, иска достъп до няколко документа относно различните етапи от разработването на проекта, изпратени на REA от членовете на консорциума. REA предоставя само частичен достъп до поисканите документи, като обосновава отказа за пълен достъп с прилагането на изключенията, предвидени в Регламент № 1049/2001, и по-специално с изключението, свързано със защитата на търговските интереси на членовете на съответния консорциум(2).
Сезиран с жалба срещу решението на REA(3), с което се предоставя частичен достъп до поисканите документи, Общият съд отменя това решение, тъй като, от една страна, REA не е разгледала цялостно заявлението за достъп и от друга страна, не е предоставила достъп до съдържащата се във въпросните документи информация, необхваната от съответното изключение.
Това дело позволява на Общия съд да развие и допълни практиката си относно достъпа до документи в рамките на финансирания от Съюза научноизследователски проект, както и практиката си относно задължението за цялостно разглеждане на заявление за достъп още на етапа на първоначалното заявление. Освен това делото предоставя възможност на Общия съд да отговори на неразглеждани досега въпроси по-специално относно значението на Регламент № 1290/2013(4) във връзка със заявление за достъп до документи, подадено на основание Регламент № 1049/2001, и до последиците от поведението на жалбоподателя, изразяващо се в получаването със собствени средства — и преди Общият съд да се произнесе по жалбата — на достъп до заличените части от документ, до който му е бил предоставен само частичен достъп.
Съображения на Общия съд
Най-напред Общият съд установява, че в конкретния случай REA е нарушила задължението си да извърши пълен преглед на всички посочени в заявлението за достъп документи, като това задължение се прилага не само при обработването на потвърдително заявление за достъп, но и при обработването на първоначално заявление за достъп. По-конкретно REA не се е произнесла по първоначалното заявление за достъп, доколкото това заявление се отнася до документите, свързани с разрешаването на разглеждания проект, и така явно засяга преследваните от Регламент № 1049/2001 цели.
В този контекст Общият съд отбелязва, от една страна, че в потвърдителното заявление за достъп жалбоподателят изрично посочва, че то е продължение на първоначалното му заявление за достъп, което се отнася в частност до документите, свързани с разрешаването на разглеждания проект. В този смисъл не е налице обстоятелство, въз основа на което REA да може да предполага, че в рамките на потвърдителното си заявление жалбоподателят се е отказал да поиска достъп до документите, свързани с разрешаването на проекта. От друга страна, в потвърдителното си заявление жалбоподателят не е бил длъжен изрично да оспори липсата на произнасяне от страна на REA в първоначалното решение по част от първоначалното заявление за достъп на жалбоподателя. Всъщност липсата на произнасяне e довела до това, че вторият етап на производството по отношение на засегнатите от този пропуск документи не е започнало. Освен това, въпреки че в случай на отказ на достъп дадено лице може да подаде ново заявление за достъп липсата на произнасяне по част от заявление за достъп не може да се приравни на отказ за предоставяне на достъп. В този смисъл възможността за подаване на ново заявление не може да послужи за поправяне на липсата на пълно разглеждане от страна на съответната институция на първото заявление за достъп или да представлява довод за лишаване на заявителя от възможност да обжалва.
По-нататък, Общият съд се произнася по съгласуваното прилагане на Регламенти № 1290/2013 и № 1049/2001 в конкретния случай. В това отношение Общият съд уточнява, че правилото, предвидено в Регламент № 1290/2013, съгласно което документи, обменени като поверителни в рамките на дейност, каквато е разглежданият проект, се съхраняват като поверителни(5), трябва да се взема предвид при разглеждането на заявлението за достъп на трето лице до тези документи. Обстоятелството, че в конкретния случай страните по споразумението квалифицират предадените на REA документи като поверителни, е указание, че тяхното съдържание е чувствително от гледна точка на интересите на членовете на консорциума. Квалифицирането на документите като поверителни в рамките на даден проект обаче не може да бъде достатъчно, за да обоснове прилагането на изключението във връзка със защитата на търговските интереси, предвидено в Регламент № 1049/2001. Така това квалифициране не освобождава REA при конкретното и индивидуално разглеждане на заявлението за достъп до тези документи от задължението ѝ да провери дали те попадат частично или изцяло в обхвата на това изключение.
Впоследствие, след извършената от REA конкретна и индивидуална проверка на поисканите документи, Общият съд стига до извода, че отказът на REA да предостави достъп до част от сведенията, съдържащи се в повечето от тези документи, не е обоснован със защитата на търговските интереси на членовете на консорциума. Става дума по-специално за сведения, които се отнасят до общи въпроси, които могат за възникнат независимо от конкретната концепция на системите и от проекта, изработен от членовете на консорциума, а не до оценките на конкретните юридически и етични последици на разглеждания проект или до разрешенията, предвидени за разработването на технологиите или функционалностите му.
Що се отнася до поисканите документи или частите от тези документи, по отношение на които REA правилно е заключила, че попадат в обхвата на изключението във връзка със защитата на търговските интереси на членовете на консорциума, Общият съд констатира, че жалбоподателят не е доказал наличието на по-висш обществен интерес, което би обосновало публичното оповестяване на информацията, обхваната от изключението(6).
В този контекст, като се произнася по-специално по обществения интерес от разпространение на резултатите от проектите, получили финансиране от фондовете на Съюза, Общият съд отбелязва, че този интерес се осигурява чрез въвеждането на законови и договорни разпоредби, свързани с разпространението на резултатите от финансирани проекти по програмата „Хоризонт 2020“, и че жалбоподателят не е доказал необходимостта от оповестяване на информацията, обхваната от съответното изключение. Що се отнася до законовите разпоредби, Общият съд уточнява, че Регламент № 1290/2013 предвижда както задължение на участниците в дадена дейност да оповестяват резултатите от проекта, но при определени ограничения, така и правото на достъп на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и на държавите членки до информация за резултатите, генерирани от участниците(7).
Накрая Общият съд отбелязва, че фактът, че жалбоподателят е получил със собствени средства достъп до пълния текст на документ, оповестен от REA с частично заличен текст, и че е разпространил пълния текст на документа в интернет, не поставя под въпрос интереса му от отмяна на обжалваното решение, доколкото REA е отказала достъп до заличените части от този документ. Това поведение е без значение за законосъобразността на обжалваното решение по този въпрос и за съдебния контрол на Общия съд в това отношение.
Общият съд обаче уточнява, че като е действал по този начин, жалбоподателят не е спазил предвидените в правото на Съюза процедури относно достъпа до документи и не е изчакал изхода от съдебното производство, за да разбере дали е могъл законно да получи достъп до пълния текст на въпросния документ. Ето защо Общият съд взема предвид това поведение на жалбоподателя при разпределянето на съдебните разноски, като го осъжда да заплати необосновано причинените на REA разноски.