Жалба, подадена на 17 ноември 2011 г. - Oppenheim/Комисия
(Дело T-586/11)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Sal. Oppenheim jr. & Cie. AG & Co. KGaA (Кьолн, Германия) (представители: W. Deselaers, J. Brückner и M. Haisch, Rechtsanwälte)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени решение С (2011) 275 на Комисията от 26 януари 2011 г. относно държавна помощ C 7/10 при пренасянето на данъчни загуби на предприятия в затруднение "Sanierungsklausel", поправено с решение С (2011) 2608 от 15 април 2011 г.;
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.
Първо правно основание: prima facie не е налице селективност/погрешно определяне на референтната рамка
Жалбоподателят изтъква, че prima facie не е налице селективност по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Посочва, че Комисията погрешно определя референтната система и твърди, че меродавната референтна система - тоест продължението на прехвърлянето на непокрити данъчни загуби, независимо от промяната на собствеността на капитала - е по принцип националното данъчно право. По-нататък се изтъква, че оздравителната клауза представлява дерогация от това изключение, в резултат на което се стига отново до референтната система и поради тази причина самата клауза е в съответствие със системата.
Второ правно основание: оздравителната клауза като обща мярка
В рамките на това правно основание жалбоподателят посочва, че оздравителната клауза представлява обща мярка и следователно не е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Изтъква се, че от оздравителната клауза могат да се ползват всички дружества, коита са данъчнозадължени лица в Германия, и нейното прилагане не е обусловено нито изрично, нито косвено от техния размер, от регионът, в който са установени, или от производствения сектор, към който принадлежат.
Трето правно основание: обоснованост с оглед на естеството и вътрешната структура на режима на данъчно облагане
В рамките на третото правно основание жалбоподателят посочва, че оздравителната клауза е обоснована с оглед на естеството и вътрешната структура на германския режим за данъчно облагане, тъй като представлява съответстваща на системата дерогация от изключението за заличаването на загубите съгласно член 8c, параграф 1a от германския закон за корпоративното подоходно облагане (по-нататък "KStG"), в резултат на което се стига отново до референтната система.
Четвърто правно основание: липса на допълнително утежняване за държавния бюджет
В рамките на това правно основание жалбоподателят посочва, че оздравителната клауза не може да доведе до допълнително утежняване за държавния бюджет и само поради тази причина не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Жалбоподателят изтъква, че в случите на оздравяване извън производството по несъстоятелност на съответните дружества, за последните остава единствено алтернативната възможност да избегнат несъстоятелността чрез оздравителни мерки, както и че с оздравителната клауза, която позволява тези дружества да бъдат спасени от несъстоятелност, се запазва възможността в бъдеще от тях да се продължи да се събират данъци.
Пето правно основание: нарушение на принципа в правото на Съюза за защита на обоснованите правни очаквания
В рамките на петото правно основание жалбоподателят посочва, че с досегашната си практика и тъй като не оспорва нито предшестващата член 8c, параграф 1a от KStG германска уредба, нито сходни разпоредби на други държави членки, Комисията създава у жалбоподателя обосновани правни очаквания, които подлежат на правна закрила поради обвързващия характер на наличната информация и тъй като не е можело да се предвиди, че оздравителната клауза може да представлява държавна помощ.
____________