ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
17 декември 2015 година
Дело F‑76/14
Alfonso López Cabeza
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AD/248/13 — Невключване в списъка с резерви за назначения — Недостатъчна оценка на изпитите в центъра за оценяване — Жалба за отмяна — Нарушение на обявлението за конкурс — Незаконосъобразност на даден изпит“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н López Cabeza иска по същество отмяна на решението на конкурсната комисия на конкурс на общо основание EPSO/AD/248/13 да не включи името му в списъка с резерви, изготвен за конкурса, в който е участвал
Решение: Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Осъжда Европейската комисия да поеме изцяло разноските, направени от г‑н López Cabeza, и да понесе своите собствени разноски.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Жалба срещу решение за невписване в списъка с резерви по конкурс — Възможност да се изтъкне нередовност на обявлението за конкурс, за да се оспори невписването — Условия
(член 90, параграф 2 и член 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Равно третиране — Понятие — Конкурс — Различно третиране на кандидатите в рамките на конкурс, който се отнася до две различни области — Законосъобразност
3. Съдебно производство — Съдебни разноски — Възлагане — Съобразяване на изискванията за справедливост — Осъждане на спечелилата делото страна да заплати съдебните разноски
(член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Макар да е вярно, че кандидат в конкурс има право да се позовава на нарушения при провеждането на конкурса, в това число и на такива, които произтичат от самия текст на обявлението за конкурса, включително от текста на Наръчника, който е неразделна част от посоченото обявление за конкурс, в рамките на жалба срещу решението да не бъде вписан в списъка с резервите, също така е вярно, че ако липсва тясна връзка между самите мотиви на обжалваното решение и основанието, изведено от твърдяната нередовност на необжалваното своевременно обявление за конкурс, това основание трябва да се обяви за недопустимо.
(вж. т. 62)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решения от 23 януари 2013 г., Katrakasas/Комисия, F‑24/11, EU:F:2013:4, т. 71 и от 21 март 2013 г., Taghani/Комисия, F‑93/11, EU:F:2013:40, т. 38
2. Нарушение на принципа на равно третиране е налице, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различава съществено, са третирани различно, и когато различни положения се третират идентично. Освен това спазването на принципа на равно третиране трябва да се съвмести с това на принципа на законност, според който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, извършена в услуга на другиго.
В рамките на конкурс, който се отнася до две различни области, не е налице нарушение на принципа на равно третиране, когато комисията на конкурса е вписала за една от областите повече лауреати от броя на свободните места, а не е направила същото по отношение на областта, избрана от засегнатия кандидат. След като последният е избрал да подаде кандидатурата си за една от областите на конкурса, той вече не се намира в същото положение като кандидатите от другата област и не може да се позовава на нарушение на принципа на равно третиране.
(вж. т. 63—65)
Позоваване на:
Съд — решение от 4 юли 1985 г., Williams/Сметна палата, 134/84, EU:C:1985:297, т. 14
Първоинстанционен съд — решение от 22 декември 2005 г., Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, T‑146/04, EU:T:2005:584, т. 141
Съд на публичната служба — решение от 18 май 2015 г., Dupré/ЕСВД, F‑11/14, EU:F:2015:47, т. 69
3. Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба той може да осъди спечелилата делото страна да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на другата страна, ако това изглежда оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство. В това отношение възлагането на съдебните разноски в тежест на институцията може да бъде обосновано от неполагането на дължимата от нея грижа в досъдебното производство.
Член 102, параграф 2 от Процедурния правилник трябва да се приложи, когато решението за отхвърляне на молба за преразглеждане, подадена от кандидат в рамките на конкурс на общо основание, не е произнесено в разумен срок, а близо шест месеца след получаването на молбата от страна на Европейската служба за подбор на персонал и повече от пет месеца след публикуването на списъка с резерви от конкурса, тъй като кандидатът е бил поставен в положение на несигурност без приемливо основание, що се отнася до възможността името му да бъде вписано в списъка с резерви, в случай че молбата му за преразглеждане бъде уважена.
(вж. т. 103 и 107—109)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — определение от 5 юли 2011 г., Coedo Suárez/Съвет, F‑73/10, EU:F:2011:102, т. 47