РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
28 февруари 2024 година(*)
„Сортове растения — Заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта SK20 — Недопустимост на жалбата пред апелативния състав — Липса на правен интерес — Член 81, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2100/94“
По дело T‑556/22,
House Foods Group, Inc., установено в Осака (Япония), представлявано от G. Würtenberger, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Общността за сортовете растения (CPVO), представлявана от M. García-Moncó Fuente и O. Lamberti,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: F. Schalin, председател, I. Nõmm и G. Steinfatt (докладчик), съдии,
секретар: A. Juhász-Tóth, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 септември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, House Foods Group, Inc., иска отмяна на решението на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения (CPVO) от 1 юли 2022 г. (преписка A 018/2021) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обстоятелствата по спора
2 На 18 септември 2017 г. жалбоподателят подава до CPVO заявка за право на закрила на Общността на сорт растение по силата на Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197).
3 Сортът растение, за който се иска правна закрила със заявката, е сортът лук SK20, принадлежащ към вида Allium cepa.
4 В техническия въпросник, приложен към разглежданата заявка за право на закрила на Общността на сорт растение, жалбоподателят, в отговор на въпрос 07.02, „Освен предоставените в раздели 5 и 6 сведения, съществуват ли допълнителни признаци, които могат да помогнат за различаването на сорта?“., посочва „слаб сълзотворен фактор и пирогроздена киселина“ на сорта кандидат.
5 CPVO възлага на Naktuinbouw (Инспекторат по градинарство, Нидерландия, наричан по-нататък „контролната агенция“) извършването на техническата проверка по член 55, параграф 1 от Регламент № 2100/94.
6 На 14 септември 2020 г. контролната агенция приема окончателния отчет за техническата проверка, в който се посочва, че сортът отговаря на критериите за различимост, хомогенност и устойчивост (наричани по-нататък „критериите РХУ“) и е придружен от предложение за описание на сорта кандидат. CPVO уведомява жалбоподателя за този окончателен отчет на 21 октомври 2020 г. и му дава възможност да заяви забележките си в съответствие с член 57, параграф 2 от Регламент № 2100/94.
7 На 21 декември 2020 г. жалбоподателят подава до CPVO искане слабият сълзотворен фактор и пирогроздена киселина, описани в точка 07.02 от техническия въпросник, да бъдат включени в описанието на признаците, като се има предвид, че те определят обхвата на закрилата на сорта и доколкото този слаб сълзотворен фактор и пирогроздена киселина бил изключително свойство, с висока стойност за култивирането и в частност за използването на сорта кандидат.
8 На 4 февруари 2021 г. CPVO уведомява жалбоподателя, че вследствие на вътрешно обсъждане неговото искане не може да бъде прието, тъй като описанието на сорта трябва да съдържа признаци, съответстващи на приложимия технически протокол или в някои случаи — допълнителни признаци, но само когато те са използвани в хода на техническата проверка, за да се оцени различимостта на сорта кандидат от общоизвестните сортове, което не било налице в конкретния случай.
9 На 9 февруари 2021 г. жалбоподателят отговаря на CPVO, като подчертава по-специално търговската стойност на своите усилия за селекция и изтъква посочването на допълнителния признак в точка 07.02 от техническия въпросник. Той обяснява, че според неговото тълкуване такова посочване би задължило CPVO да вземе предвид споменатия признак и по този начин е запитал дали посоченият признак е бил взет предвид преди началото на техническата проверка, а при отрицателен отговор — поради какви причини този признак не е бил разгледан.
10 На 7 април 2021 г. CPVO уведомява жалбоподателя, че проверката на допълнителния признак „слаб сълзотворен фактор и пирогроздена киселина“ не е била взета предвид и че резултатът от проверката е убедителен въз основа на стандартните признаци. Според CPVO тя е длъжна да прилага своя технически протокол и при положение че заявеният от жалбоподателя признак не е бил част от него, контролната агенция не е имала причина да го наблюдава при обичайните проверки, отнасящи се до критериите РХУ. Задачата на CPVO не била да проверява всеки признак, посочен от заявителите, ако такава проверка не е необходима за целта на приемането на нейното решение по заявлението. Същевременно тази допълнителна информация се съдържала в преписката за сорт SK20. CPVO изпращала техническите въпросници на Европейското патентно ведомство, така че, ако трето лице подаде заявка за патент за въпросния признак, в неговите преписки ще има следа, доказваща равнището на развитие на техниката.
11 С решение от 3 май 2021 г. CPVO предоставя закрила на сорта кандидат (наричано по-нататък „решението за предоставяне на закрила“). Към това решение е приложено официалното описание на сорта, както е установено от контролната агенция.
12 На 1 юли 2021 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението за предоставяне на закрила, с която иска слабият сълзотворен фактор и пирогроздена киселина да бъдат отразени в официалното описание на сорта или, при условията на евентуалност, да бъде извършена нова техническа проверка, за да се оцени сортът кандидат с оглед на този признак.
13 На 16 септември 2021 г. комитетът за поправка на CPVO решава да не поправя решението за предоставяне на закрила, поради това че жалбата на жалбоподателя била недопустима по силата на член 49, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 874/2009 на Комисията от 17 септември 2009 година относно установяване на правила за прилагане на Регламент № 2100/94 на Съвета относно производството пред CPVO (ОВ L 251, 2009 г., стр. 3). Тъй като решението за предоставяне на закрила не е било поправено, жалбата е препратена на отделението по жалбите на CPVO.
14 С обжалваното решение отделението по жалбите на CPVO отхвърля жалбата като недопустима на основание член 49, параграф 1 от Регламент № 874/2009 във връзка с член 81 от Регламент № 2100/94. Отделението по жалбите приема, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва, като се има предвид, че жалбата му изобщо не позволявала да се отмени обжалваното решение, понеже той не оспорвал решението да се предостави закрила на Общността на сортовете растения на сорта SK20. Впрочем отделението по жалбите отбелязва по същество, че председателят на CPVO не е длъжен да прилага процедурата, предвидена в член 23 от Регламент № 874/2009, която го оправомощава да включва нови характеристики и техни описания по отношение на сорт, като се има предвид че различимостта на сорта кандидат вече е била установена въз основа на признаците, включени в съответния технически протокол и че било достатъчно сортът да се различава ясно поне по един признак, за да му бъде предоставена закрила. Следователно не било необходимо да се взема предвид допълнителният признак, който жалбоподателят изтъква, за да установи различимостта.
Искания на страните
15 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди CPVO да заплати съдебните разноски.
16 CPVO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
17 Жалбоподателят изтъква по същество две правни основания, изведени, първото, от нарушение на член 81 от Регламент № 2100/94, а второто — от нарушение на член 76 от същия регламент.
По първото основание: нарушение на член 81 от Регламент № 2100/94
18 Както потвърждава в хода на съдебното заседание, жалбоподателят по същество счита, че има правен интерес, доколкото CPVO му е предоставила закрила в по-малка степен от поисканата, като не е включила слабия сълзотворен фактор и пирогроздена киселина в официалното описание на сорта, поради което жалбата му трябвало да се приеме за допустима.
19 CPVO оспорва доводите на жалбоподателя.
20 Отделението по жалбите приема в точка 14 от обжалваното решение, че жалбата на жалбоподателя е недопустима на основание член 49, параграф 1 от Регламент № 874/2009 във връзка с член 81 от Регламент № 2100/94. Всъщност правен интерес не бил налице, ако жалбата изобщо не позволява отмяна на обжалваното решение. В настоящия случай обаче било така, като се има предвид, че жалбоподателят не обжалва решението за предоставяне на закрила, а само част от описанието на сорта, свързана със списъка с признаците на същия.
21 Съгласно член 81, параграф 1 от Регламент № 2100/94 при липса на процесуални разпоредби в посочения регламент или на разпоредби, определени в изпълнение на същия регламент, CPVO прилага принципите на процесуалното право, общоприети в държавите членки.
22 Безспорно е, че нито една разпоредба от Регламент № 2100/94 или Регламент № 874/2009 не урежда въпроса за недопустимостта на жалба поради липса на правен интерес. Затова отделението по жалбите правилно се е позовало на член 81, параграф 1 от Регламент № 2100/94, който препраща към принципите на процесуалното право, общоприети в държавите членки.
23 Както страните признават в съдебното заседание, условието за наличие на правен интерес представлява принцип на процесуалното право, общоприет в държавите членки.
24 Всъщност правният интерес представлява съществена и основна предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред. Така жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само доколкото жалбоподателят има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Правният интерес на даден жалбоподател съществува, когато отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да има правни последици, когато жалбата може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 12 ноември 2015 г., HSH Investment Holdings Coinvest-C и HSH Investment Holdings FSO/Commission, T‑499/12, EU:T:2015:840, т. 24 и цитираната съдебна практика).
25 Следователно трябва да се провери дали в конкретния случай изменението на описанието на защитения сорт, придружаващо решението за предоставяне на закрила, може да донесе полза на жалбоподателя. Това предполага да се определи дали, както той твърди, съдържащите се в официалното описание на защитен сорт признаци определят обхвата на предоставената му закрила.
26 Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 2100/94 предмет на правната закрила на Общността на сортовете растения могат да бъдат всички растителни родове и видове, включително, в частност, и хибридите между растителни родове или видове.
27 Според член 5, параграф 2 от Регламент № 2100/94 „сорт“ означава растителна съвкупност в рамките на отделен ботанически таксон от най-ниската известна степен, независимо дали отговаря напълно, или не на условията за предоставяне на право на закрила на сортовете растения, която може да бъде дефинирана чрез изразяване на признаците, характеризиращи даден генотип или дадена комбинация от генотипове, да бъде различавана от всяка друга растителна съвкупност чрез изразяването на най-малко един от посочените признаци и да бъде смятана за съвкупност по отношение на нейната годност да се размножава в непроменен вид.
28 В съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент № 2100/94 една растителна съвкупност се състои от цели растения или части от растения, доколкото тези части могат да произвеждат цели растения, като и двете са наричани по-долу „сортови компоненти“.
29 Впрочем съобразно член 6 от Регламент № 2100/94 правната закрила на Общността на сортовете растения се предоставя за сортовете, които са различими, хомогенни, устойчиви и нови.
30 Член 7, параграф 1 от Регламент № 2100/94 уточнява, че сортът се счита за различим, ако ясно се разграничава, по отношение на проявата на признаците си, характерни за даден генотип или за дадена комбинация от генотипове, от всеки друг сорт, чието съществуване е общоизвестно към датата на подаване на заявката.
31 Освен това в член 8 от Регламент № 2100/94 се посочва, че сортът се счита за хомогенен, ако при всички разновидности, които могат да произхождат от особеностите на размножаването му, при проверката на различимостта той е достатъчно хомогенен, що се отнася до проявата на признаците, както и на всеки друг признак, използван при описанието на сорта.
32 Накрая, съгласно член 9 от Регламент № 2100/94 сортът се счита за устойчив, ако проявата на признаците, включени в проверката на различимостта му или всеки друг признак, използван при описанието на сорта, остава непроменен след последователни размножавания или при отделен цикъл на размножаване, в края на всеки цикъл.
33 Първо, както е видно от член 5, параграф 2, първо тире от Регламент № 2100/94, „сорт“ означава растителна съвкупност, която може по-конкретно да бъде дефинирана чрез изразяване на признаците, характеризиращи нейния генотип.
34 Второ, от членове 6—9 от Регламент № 2100/94 следва, че изразяването на признаците, характеризиращи генотипа на сорта, служи, за да се определи дали сортът отговаря на критериите РХУ и дали вследствие на това той е годен за закрила.
35 Впрочем единадесето съображение от Регламент № 2100/94 сочи, че „за предоставянето на правна закрила на Общността на сортовете растения е необходима оценка на съществените характеристики, присъщи на отделните сортове“ и че „не е необходимо тези характеристики да се обвързват задължително с тяхното икономическо значение“.
36 Така от гореизложените съображения следва, че предоставянето на даден сорт кандидат на правна закрила на Общността на сортовете растения не изисква да се оценяват изчерпателно всички признаци, които могат да характеризират генотипа на този сорт, а само тези, които имат определено значение за неговата годност да получи закрила и в частност неговата различимост. Следователно техническата проверка, предвидена в член 55 от Регламент № 2100/94, цели само да определи дали сортът кандидат е достатъчно различим, хомогенен и устойчив спрямо други общоизвестни сортове. Посочената проверка обаче няма за задача да оценява всички признаци, които могат да характеризират генотипа на сорта кандидат, нито полезността или търговската стойност на посочените признаци, като се има предвид, че предоставянето на закрила на нов сорт изобщо не е обусловено от наличието на признаци, на които е присъща търговска стойност.
37 Следователно официалното описание на сорта, установено от контролната агенция, което представлява само резюме на забележките, направени в хода на техническата проверка, също няма за цел да отразява изразяването на всички признаци, характеризиращи генотипа на сорта кандидат, и произтичащи от него, като слабия сълзотворен фактор и пирогроздена киселина, които жалбоподателят претендира, а само някои специфични признаци, които са достатъчни, за да се установи различимостта на сорта.
38 Всъщност според член 5, параграф 2, второ тире във връзка с член 7, параграф 1 от Регламент № 2100/94 е достатъчно сортът да се разграничава ясно по най-малко един от признаците, характеризиращи неговия генотип, за да може да бъде защитен. Така, дори ако даден сорт кандидат има някои признаци, идентични на общоизвестен сорт, е достатъчно той да се разграничава ясно по един или повече други признаци, за да бъде защитен. Следователно, дори ако допълнителният признак, претендиран от жалбоподателя, беше включен при техническата проверка и фигурираше в официалното описание на сорта SK20, това не би имало никакво отражение върху предоставената на този сорт закрила, като се има предвид, че нов сорт със същия слаб сълзотворен фактор и пирогроздена киселина все пак би могъл да получи закрила, при положение че той има един или няколко други признака, които ясно го разграничават от сорта на жалбоподателя.
39 Освен това добавянето в описанието на допълнителния признак, претендиран от жалбоподателя, не може да му донесе никаква полза, поради факта че закрилата на Общността на сортовете растения се отнася до самия сорт (вж. член 5, параграф 1 от Регламент № 2100/94), схващан като една растителна съвкупност (вж. член 5, параграф 2 от Регламент № 2100/94), състояща се от цели растения или части от растения, доколкото тези части могат да произвеждат цели растения, като и двете се наричат „сортови компоненти“ (вж. член 5, параграф 3 от Регламент № 2100/94). Всъщност от член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2100/94 е видно, че закрилата на Общността на сортовете растения има за последица да предостави на титуляря си правото да извършва определени действия по отношение на сортовите компоненти, дефинирани в член 5, параграф 3 от посочения регламент, или на посевния материал на защитения сорт. От това следва, че закрилата се отнася до самия растителен материал, дефиниран от съвкупността от признаците, характеризиращи неговия генотип, независимо дали са включени, или не в официалното описание на сорта.
40 Следователно добавянето в описанието на признака, претендиран от жалбоподателя, с нищо не би променил обхвата на закрилата, която му е била предоставена за сорта SK20. Поради това отделението по жалбите правилно е приело, че жалбоподателят няма правен интерес.
41 Този извод не може да бъде поставен под въпрос от решенията на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), на които се позовава жалбоподателят, които според последния признават, че обхватът на закрилата на защитен сорт се крепи на признаците, включени в официалното описание на същия. Всъщност режимът на закрила на Общността на сортовете растения е самостоятелна система, съставена от съвкупност от правила и преследваща специфични за нея цели, чието прилагане е независимо от всяка национална система, и законосъобразността на решенията на отделението по жалбите на CPVO трябва да се преценява само на основание на Регламенти № 2100/94 и № 874/2009, както са тълкувани от съда на Европейския съюз (вж. по аналогия решение от 6 юни 2018 г., Apcoa Parking Holdings/EUIPO, C‑32/17 P, непубликувано, EU:C:2018:396, т. 31 и цитираната съдебна практика). Следователно съдът на Съюза не е обвързан от решение, прието в държава членка, дори такова решение да е взето в изпълнение на хармонизирано национално законодателство (вж. по аналогия решение от 27 февруари 2002 г., Streamserve/СХВП (STREAMSERVE), T‑106/00, EU:T:2002:43, т. 47).
42 Поради това първото основание следва да се отхвърли по същество.
По второто основание: нарушение на член 76 от Регламент № 2100/94
43 В рамките на второто основание жалбоподателят поддържа по същество, че в съответствие с член 76 от Регламент № 2100/94 CPVO била длъжна да вземе предвид и разгледа изцяло заявлението му за включване в техническата проверка и в официалното описание на сорта на важен допълнителен признак.
44 CPVO оспорва тези доводи.
45 Като се има предвид, от една страна, че от точки 21—42 по-горе следва, че отделението по жалбите правилно е отхвърлило жалбата на жалбоподателя като недопустима, и от друга страна, че същото само за изчерпателност е приело жалбата за неоснователна по същество с мотива, че в конкретния случай председателят на CPVO не е длъжен да прилага процедурата, предвидена в член 23 от Регламент № 874/2009, която го оправомощава да включва нови характеристики и техни описания за даден сорт, второто основание е неотносимо.
46 От всички гореизложени съображение следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.
По съдебните разноски
47 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
48 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на CPVO.
Поради изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда House Foods Group, Inc. да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 февруари 2024 година.
Подписи