Language of document : ECLI:EU:T:2022:454

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)

13 юли 2022 година(*)

„Арбитражна клауза — Международен договорно нает служител на EUCAP Somalia — Мисии в рамките на Общата външна политика и политика на сигурност — Неподновяване на трудовия договор вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза — Право на изслушване — Равно третиране — Недопускане на дискриминация на основание гражданство — Преходен период, предвиден в Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Съюза — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение — Актове, които не могат да се разглеждат отделно от договора — Недопустимост“

По дело T‑194/20

JF, представляван от A. Kunst, адвокат,

жалбоподател,

срещу

EUCAP Somalia, за която се явява E. Raoult, адвокат,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),

състоящ се от: R. da Silva Passos (докладчик), председател, V. Valančius, I. Reine, L. Truchot и M. Sampol Pucurull, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след съдебното заседание от 9 декември 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Основното искане в жалбата на JF е, от една страна, да се отменят на основание член 263 ДФЕС уведомлението на EUCAP Somalia от 18 януари 2020 г. (наричано по-нататък „уведомлението от 18 януари 2020 г.“) и писмото от 29 януари 2020 г. (наричано по-нататък „писмото от 29 януари 2020 г.“), с които тя е взела решение да не подновява трудовия му договор (наричани по-нататък заедно „спорните актове“), и от друга страна, на основание член 268 ДФЕС се иска той да бъде обезщетен за вредите, които е понесъл вследствие от тези актове, а при условията на евентуалност, на основание член 272 ДФЕС се иска тези актове да бъдат обявени за незаконосъобразни, като бъде обезщетен за претърпените от тях вреди.

I.      Обстоятелствата по спора

2        EUCAP Somalia, предишна EUCAP NESTOR, е мисия на Съюза като част от Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), която е създадена с Решение 2012/389/ОВППС на Съвета| от 16 юли 2012 година относно мисията на Европейския съюз за изграждане на капацитет [в Сомалия (EUCAP Somalia)] (ОВ L 187, 2012 г., p.40) в изпълнение на отнасящата се до ОВППС глава 2 от дял V от Договора за ЕС. Съгласно член 2 от Решение 2012/389, изменено с Решение (ОВППС) 2018/1942 на Съвета от 10 декември 2018 г. (ОВ L 314, 2018 г., стр. 56), EUCAP Somalia има за цел да се подпомогне Сомалия в укрепването на нейния капацитет в областта на морската сигурност, за да може да прилага по-ефективно морското право.

3        Съгласно член 7, параграф 3 от Решение 2012/389, в изменената му с Решение 2018/1942 редакция, „EUCAP Somalia може […] да назначава международен и местен персонал на договорна основа, ако необходимите функции не са осигурени от персонала, командирован от държавите членки“. Съгласно същата разпоредба „[п]о изключение, в надлежно обосновани случаи, когато не са налице квалифицирани кандидати от държавите членки, граждани на участващите трети държави могат да бъдат наемани на работа на договорна основа, по целесъобразност“. Съгласно изменената с Решение 2018/1942 редакция на член 7, параграф 4 от Решение 2012/389 „[у]словията на работа, както и правата и задълженията на членовете на международния и местния персонал се определят в договорите, сключени между EUCAP Somalia и съответния член на персонала“.

4        Съгласно изменената с Решение 2018/1942 редакция на член 12а от Решение 2012/389 „EUCAP Somalia има правото да възлага поръчки за услуги и доставки, да сключва договори и административни договорености, да наема персонал, да има банкови сметки, да придобива активи, да се разпорежда с тях, да изпълнява задълженията си, както и да бъде страна в съдебно производство, доколкото е необходимо за изпълнението на настоящото решение“.

5        Между [поверително] и 31 януари 2020 г., след подписването на няколко последователни срочни трудови договора, жалбоподателят е бил без прекъсване международен договорно нает служител на EUCAP Somalia, където е заемал длъжността [поверително].

6        Член 17 от последния му трудов договор (наричан по-нататък „разглежданият договор“), озаглавен „Срок на действие“, предвижда в параграф 1 следното:

„Служителят започва работа на 1 [ноември] 2019 г., а срокът на настоящия договор изтича на 31 [януари] 2020 г.“.

7        В член 22, параграф 1 разглежданият договор съдържа арбитражна клауза със следния текст:

„Споровете, произтичащи от или свързани с този договор, са подсъдни на Съда на Европейския съюз в съответствие с член 272 [ДФЕС]“.

8        След като на 29 март 2017 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия уведомява Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз съгласно член 50, параграф 2 ДЕС, Съюзът договаря с тази държава споразумение за определяне на условията и реда за такова оттегляне в съответствие със същата разпоредба.

9        Във връзка с това, от една страна, всеки от последните четири трудови договора на жалбоподателя, обхващащи общо периода от 1 януари 2019 г. до 31 януари 2020 г., определя краен срок, съответстващ на последователно определените крайни дати за сключване на Споразумението за оттегляне, който краен срок, след като не се сключва такова споразумение или се удължава периодът на преговорите, се приравнява към съответните дати на оттегляне без съгласие в съответствие с член 50, параграф 3 ДЕС.

10      От друга страна, последните два трудови договора на жалбоподателя, а именно договорът за периода от 13 април до 31 октомври 2019 г. и разглежданият договор, съдържат член 18, който е озаглавен „Прекратяване“ и гласи следното:

„18.1.      Настоящият договор може да бъде прекратен от [р]аботодателя или от [с]лужителя с едномесечно писмено предизвестие, посочващо основанието за прекратяване. Преди да бъде взето такова решение, заместник-ръководителят на мисията трябва да изслуша служителя, за което уведомява ръководителя на мисията.

[…]

18.3.      Настоящият договор може да бъде прекратен по-конкретно преди изтичането на срока му, ако Обединеното кралство престане да бъде член на Европейския съюз. Задължението на работодателя за спазване на едномесечното предизвестие се отменя. Работодателят следва да положи усилия да спазване на предизвестието за прекратяване“.

11      С уведомление от 18 януари 2020 г. ръководителят на мисията EUCAP Somalia (наричан по-нататък „ръководителят на мисията“) уведомява международните договорно наети служители в мисията, които са граждани на Обединеното кралство, че поради вероятното оттегляне на Обединеното кралство от Съюза на 31 януари 2020 г. техните трудови договори, в които този срок е вече предвиден, ще бъдат прекратени на тази дата, тъй като за заеманите от тях длъжности вече е направен подбор на кандидати.

12      На 24 януари 2020 г. представителите на Съвета и на Обединеното кралство подписват Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7, наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне на Обединено кралство“).

13      Същия ден жалбоподателят сезира своя пряк ръководител с вътрешна недисциплинарна жалба срещу уведомлението от 18 януари 2020 г. на основание член 21 от разглеждания договор, озаглавен „Недисциплинарно производство“, като посочва следното:

„1.      [С]лужителят може да подаде жалба срещу работодателя за увреждащ го акт в срок от един месец от издаването на този акт. Жалбата се подава до работодателя чрез прекия ръководител на члена от персонала, освен ако жалбата не се отнася до прекия ръководител, в който случай тя може да се подаде непосредствено до работодателя. Преди вземането на решение заместник-ръководителят на мисията трябва да изслуша служителя, за което уведомява ръководителя на мисията.

2.      Първоначалното обжалване не спира производството. Работодателят уведомява члена на персонала за своето мотивирано решение в едномесечен срок от подаването на жалбата […]“.

14      С писмо от 29 януари 2020 г., връчено на жалбоподателя на 31 януари 2020 г., ръководителят на мисията отхвърля вътрешната жалба и потвърждава на жалбоподателя, че поради оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза срокът на разглеждания договор ще изтече на 31 януари 2020 г.

15      На същата дата — 29 януари, Европейският парламент одобрява сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство.

16      На 30 януари 2020 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение (ЕС) 2020/135 относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1). Съгласно член 1 от това решение Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство се одобрява от името на Съюза и на Европейската общност за атомна енергия.

17      В член 126 от Споразумението се предвижда преходен период, който започва да тече от датата на влизане в сила на това Споразумение и приключва на 31 декември 2020 г. (наричан по-нататък „преходният период“).

18      На 31 януари 2020 г. в полунощ Обединеното кралство се оттегля от Съюза и от Европейската общност за атомна енергия, а на 1 февруари 2020 г. Споразумението за оттегляне от Обединеното кралство влиза в сила в съответствие с член 185 от него.

II.    Искания на страните

19      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        като главно искане, да отмени спорните актове и при условията на евентуалност да ги обяви за незаконосъобразни,

–        като главно искане, да осъди EUCAP Somalia да му изплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени на основание на извъндоговорната му отговорност, и при условията на евентуалност да осъди EUCAP Somalia да му заплати обезщетение за същите вреди на основание договорната му отговорност,

–        да осъди EUCAP Somalia да заплати съдебните разноски заедно с лихва в размер на 8 %.

20      EUCAP Somalia иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или във всички случаи като явно лишена от всякакво правно основание,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

21      Настоящата жалба се състои от главните искания за отмяна на основание член 263 ДФЕС и за обезщетение на основание член 268 ДФЕС, а при условията на евентуалност — от искания на основание член 272 ДФЕС.

А.      По главните искания на основание членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС

22      Без формално да повдига възражение по смисъла на член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, EUCAP Somalia оспорва допустимостта на настоящата претенция с оглед на това, че главните искания в нея се основават на членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС, тъй като тя имала договорен характер вследствие от невъзможността спорните актове да бъдат отделени от разглеждания договор.

23      Жалбоподателят оспорва доводите на EUCAP Somalia.

24      Най-напред, жалбоподателят твърди, че съдът на Съюза вече е констатирал своята компетентност на основание членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС да разглежда жалби срещу актове по управлението на персонала от страна на служители, които са командировани в мисии в рамките на ОВППС. В този смисъл жалбите на договорно наети служители на такива мисии също трябвало да попадат в приложното поле на тези разпоредби.

25      По-нататък жалбоподателят посочва, че трудовото му правоотношение с EUCAP Somalia се урежда от публичноправни документи, като той не е договарял свободно своите трудови договори с EUCAP Somalia.

26      Накрая според жалбоподателя спорните актове са административни решения, които могат да бъдат отделени от разглеждания договор, тъй като са приети в изпълнение на различни инструкции на командващия гражданските операции до ръководителя на мисията.

1.      По допустимостта на искането за отмяна на основание член 263 ДФЕС

27      В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС може да се подава срещу всички приети от институциите актове, независимо от техния характер или форма, чиято цел е да произведат задължително правно действие, можещо да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено неговото правно положение (вж. решение от 25 юни 2020 г., SC/Eulex Kosovo, C‑730/18 P, EU:C:2020:505, т. 31 и цитираната съдебна практика).

28      Освен това член 272 ДФЕС е специална норма, която позволява да се сезира съдът на Съюза по силата на арбитражна клауза, уговорена между страните за отнасящи се към публичното или частното право договори, при това без ограничение относно естеството на предявения пред съда на Съюза иск или жалба (вж. решение от 25 юни 2020 г., SC/Eulex Kosovo, C‑730/18 P, EU:C:2020:505, т. 30 и цитираната съдебна практика).

29      Така при наличието на договор между жалбоподателя и някоя от институциите съдът на Съюза може да бъде сезиран с жалба на основание член 263 ДФЕС само ако обжалваният акт цели да произведе задължителни правни последици, излизащи извън договорното правоотношение между страните и които предполагат упражняването на публичноправни властнически правомощия, възложени на договарящата институция в качеството ѝ на административен орган (вж. решение от 25 юни 2020 г., SC/Eulex Kosovo, C‑730/18 P, EU:C:2020:505, т. 32 и цитираната съдебна практика).

30      Следователно, когато жалбоподателят и ответникът са обвързани с договор, както e в настоящия случай, компетентен по принцип e съдът по договора. Поради това посочената в точка 29 по-горе хипотеза представлява изключение от този принцип, така че условията, които я характеризират, трябва да се тълкуват ограничително.

31      В случая е важно да се подчертае, че настоящата жалба се отнася до неподновяването на разглеждания договор след изтичането на неговия срок на действие, което е отразено в уведомлението от 18 януари 2020 г. и е потвърдено с писмото от 29 януари 2020 г.

32      Първо, съгласно член 7, параграф 4 от Решение 2012/389, изменено с Решение 2018/1942, условията за наемане на работа, както и правата и задълженията на международния персонал на EUCAP Somalia се определят с договор. Поради това трудовото правоотношение между жалбоподателя и EUCAP Somalia, което е прекратено на 31 януари 2020 г., има договорен характер.

33      Второ, писмото от 29 януари 2020 г. е изпратено след подаването от жалбоподателя на вътрешна недисциплинарна жалба въз основа на договорни клаузи, и по-точно на член 21, параграф 1 от разглеждания договор (вж. т. 13 по-горе).

34      Трето, спорните актове имат за предмет неподновяването на разглеждания договор вследствие от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза.

35      В това отношение, от една страна, страните не спорят, че продължителността на последните четири трудови договора на жалбоподателя, които обхващат целия период от 1 януари 2019 г. до 31 януари 2020 г., е определяна в зависимост от последователно предвижданите крайни дати за договарянето на Споразумение за оттегляне от Съюза, които при липсата на такова споразумение или на продължаване на преговорния период се превръщат в дати на оттегляне без споразумение в съответствие с член 50, параграф 3 ДЕС (вж. т. 9 по-горе). В този смисъл между страните е договорено, че периодът на назначаване на жалбоподателя в рамките на EUCAP Somalia по принцип не би могъл да продължи след датата на оттегляне на Обединеното кралство от Съюза.

36      От друга страна, всеки от последните два трудови договора на жалбоподателя съдържа в член 18, параграф 3 клауза, съгласно която тези договори биха могли да бъдат прекратени преди изтичането на срока им, в случай че Обединеното кралство стане трета държава (вж. т. 10 по-горе). Макар, както подчертава жалбоподателят, тази клауза да не е била приложена, нейното съществуване все пак показва, че качеството на държава членка на Обединеното кралство е договорно условие за запазване на заетостта на жалбоподателя в EUCAP Somalia.

37      Четвърто, от преписката е видно, че последователните трудови договори на жалбоподателя съдържат като приложение документ, озаглавен „Описание на длъжността“, съгласно който гражданите на трети държави не могат да заемат заеманата от жалбоподателя длъжност [поверително].

38      Пето, вярно е, както подчертава жалбоподателят, че в писмото от 29 януари 2020 г. ръководителят на мисията се позовава на инструкция на командващия гражданските операции от 30 октомври 2019 г., съгласно която последният указва на ръководителите на мисии в рамките на ОВППС, че подновяването на договори, които те могат да предложат на международните договорно наети служители, граждани на Обединеното кралство, не може да надхвърля 31 януари 2020 г. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че спорните актове излизат извън договорното правоотношение между страните, поради това че ръководителят на мисията просто е изпълнил посоченото указание.

39      Всъщност, от една страна, инструкцията от 30 октомври 2019 г. на командващия гражданските операции е издадена след удължаването до 31 януари 2020 г. на крайния срок за преговорите по Споразумението за оттегляне съгласно член 50, параграф 3 ДЕС. Именно в този контекст командващият гражданските операции е указал на ръководителите на мисии в рамките на ОВППС, че срокът на предложените трудови договори на техните служители, които са граждани на Обединеното кралство, не трябва да надхвърля 31 януари 2020 г., без обаче да се произнесе по възможността за евентуално подновяване на договорите след тази дата. От друга страна, в същата инструкция командващият гражданските операции уточнява, че подновяването на трудовите договори на международните договорно наети служители, които са граждани на Обединеното кралство, е обвързано с оценяване от страна на мисията на интереса на службата, като по този начин оставя на ръководителя на мисията свобода на преценка относно целесъобразността на такова подновяване, евентуално чрез индивидуални решения, вписващи се в рамките на договорните отношения със съответния персонал.

40      От гореизложеното следва, както правилно отбелязва EUCAP Somalia, че спорните актове имат договорен характер. Следователно тези актове нямат за цел да породят обвързващи правни последици, излизащи извън договорното правоотношение между жалбоподателя и EUCAP Somalia и предполагащи упражняването от тази мисия на властнически правомощия. Поради това не може да се приеме, че тези актове подлежат на обжалване за отмяна на основание член 263 ДФЕС.

41      Ето защо искането на основание член 263 ДФЕС за отмяна на спорните актове трябва да се отхвърли като недопустимо.

2.      По допустимостта на искането за обезщетение на основание член 268 ДФЕС

42      Съгласно съдебната практика, за да определят дали иск за обезщетение има за предмет договорна или извъндоговорна отговорност на Съюза, юрисдикциите на Съюза трябва да проверят дали този иск има за предмет искане за обезщетение, което е обективно и общо основано на права и задължения с договорен или с извъндоговорен характер. Във връзка с това тези юрисдикции трябва да проверят в зависимост от анализа на различните обстоятелства по делото — каквито по-специално са правната норма, за която твърди, че е нарушена, характерът на предполагаемата вреда, укоримото поведение, както и съществуващите между страните правни отношения — дали между тях е налице свързан с предмета на спора действителен договорен контекст, който е необходимо да бъде задълбочено разгледан с оглед на произнасянето по иска (вж. в този смисъл решение от 18 април 2013 г., Комисия/Systran и Systran Luxembourg, C‑103/11 P, EU:C:2013:245, т. 66).

43      В частност юрисдикциите на Съюза не биха могли да се основат само на нормите, на които се позовават страните. Така не би могло да промени договорния характер на спора самото позоваване на правни правила, които не следват от относим към случая договор, но обвързват страните. В противен случай естеството на спора би могло да се промени в зависимост от нормите, на които се позовават страните (вж. в този смисъл решение от 18 април 2013 г., Комисия/Systran и Systran Luxembourg, C‑103/11 P, EU:C:2013:245, т. 64 и 65 и цитираната съдебна практика).

44      В случая с искането си жалбоподателят иска да получи обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, за които твърди, че са му причинени от спорните актове.

45      Както обаче бе прието в точка 40 по-горе, тези актове имат договорен характер.

46      Освен това от текста на жалбата е видно, че неимуществените вреди, за които жалбоподателят иска обезщетение, произтичат по-точно от самите мотиви на тези актове и се състоят също в засягане на професионалните му перспективи да продължи своето трудово правоотношение с EUCAP Somalia, което има договорен характер (вж. т. 32 по-горе). Що се отнася до имуществените вреди, за които жалбоподателят иска обезщетение, те съответстват по-специално на заплатите, възнагражденията и плащанията, които той е щял да получи в случай на подновяване на разглеждания договор в преходния период.

47      От посоченото следва, че искането за обезщетение на жалбоподателя се съпровожда от действителен договорен контекст по смисъла на цитираната в точка 42 по-горе съдебна практика, така че това искане попада в обхвата на договорната отговорност на Съюза. Следователно главното искане за обезщетение, което се основава на член 268 ДФЕС и се отнася до извъндоговорната отговорност на Съюза за действията на EUCAP Somalia, трябва да се отхвърли като недопустимо.

Б.      По исканията на основание член 272 ДФЕС, направени при условията на евентуалност

48      При условията на евентуалност жалбоподателя предявява искане на основание член 272 ДФЕС, което е насочено, от една страна, срещу спорните актове, които счита за незаконосъобразни, и от друга страна, за ангажиране на договорната отговорност на EUCAP Somalia.

1.      Относно компетентността на Общия съд

49      Съгласно член 272 ДФЕС във връзка с член 256 ДФЕС Общият съд е компетентен да се произнася като първа инстанция по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, който се отнася към публичното или частното право и е сключен от Съюза или от негово име.

50      В случая, като се има предвид текстът на посочената в точка 7 по-горе арбитражна клауза, Общият съд е компетентен да разгледа направените при условията на евентуалност искания на жалбоподателя, което впрочем не се оспорва от EUCAP Somalia.

2.      По приложимото право

51      Следва да се припомни, че съгласно член 340, първа алинея ДФЕС договорната отговорност на Съюза се урежда от правото, приложимо по отношение на съответния договор.

52      Споровете, възникнали при изпълнението на договор, трябва по принцип да се решават въз основа на договорните клаузи (вж. решение от 18 ноември 2015 г., Synergy Hellas/Комисия, T‑106/13, EU:T:2015:860, т. 37 и цитираната съдебна практика). Тълкуването на договора с оглед на разпоредбите на приложимото към договора национално право е обосновано само в случай на съмнение относно съдържанието на договора или значението на някои от неговите клаузи, или когато само договорът не позволява да се разрешат всички аспекти на спора. Поради това преценка на основателността на жалбата с оглед единствено на договорните клаузи, без да се прибягва до приложимото към договора национално право, трябва да се прави само когато тези клаузи не позволяват да се разреши спорът (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2017 г., Talanton/Комисия, T‑65/15, непубликувано, EU:T:2017:491, т. 43 и цитираната съдебна практика).

53      Този принцип обаче не означава, че прилагането на клаузите на даден договор допуска страните да възпрепятстват императивните разпоредби на приложимото национално право, от които то не може да се отклонява и в съответствие с които произтичащите от договора задължения трябва да бъдат или са вече изпълнени.

54      Освен това, когато институциите, органите, службите или агенциите на Съюза изпълняват договор, те са обвързани от задълженията си по Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и общите принципи на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 86). По този начин, когато в договора страните се съгласят чрез арбитражна клауза да предоставят на съда на Съюза компетентността по споровете във връзка с този договор, съдът на Съюза ще е компетентен, независимо от определеното в договора приложимо право, да проверява за евентуални нарушения на Хартата и на общите принципи на правото на Съюза (решение от 16 юли 2020 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия, P, EU:C:2020:575, т. 81).

55      При липсата на уговорка в договора съдът на Съюза трябва при необходимост да определи приложимото право, като използва правилата на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 2008 г., стр. 6) (вж. в този смисъл решение от 18 февруари 2016 г., Calberson GE/Комисия, T‑164/14, EU:T:2016:85, т. 25).

56      В случая разглежданият договор не уточнява кое е приложимото към него право, с изключение на въпросите, свързани със социалното осигуряване, данъчното облагане и пенсиите, които нямат отношение към настоящия спор.

57      Жалбоподателят изтъква обаче в подкрепа на исканията си, направени при условията на евентуалност на основание член 272 ДФЕС, единствено основания, изведени от нарушения на правото на Съюза, и по-специално на неговите общи принципи и на Хартата. Освен това за разрешаването на настоящия спор не изглежда необходимо да се прилагат императивни разпоредби на национално право.

58      В отговор на поставен им в съдебното заседание въпрос страните потвърдиха, че за да се разгледа евентуалната договорна отговорност на EUCAP Somalia, е достатъчно да се анализира даденият договор, в който съгласно член 1, параграф 1 са включени по-специално стандартните оперативни процедури на EUCAP Somalia.

59      При тези условия не е необходимо да се определя кое е приложимото национално право към настоящия спор, който може да бъде разрешен въз основа на разглеждания договор, стандартните оперативни процедури на EUCAP Somalia, към които препраща, както и Хартата и общите принципи на правото на Съюза.

3.      По допустимостта

60      Без формално да повдига възражение по смисъла на член 130, параграф 1 от Процедурния правилник, EUCAP Somalia оспорва и допустимостта на настоящата жалба, доколкото при условията на евентуалност тя е основана на член 272 ДФЕС.

61      Първо, EUCAP Somalia оспорва възможността жалбоподателят да подаде настоящата жалба на субсидиарно правно основание. В този смисъл тя твърди, от една страна, че подаването на една и съща жалба на две правни основания — едното главно, а другото при условията на евентуалност — означава, че се иска от Общия съд да определи подходящото правно основание. От друга страна, тя подчертава, че свързаната с правното основание на жалбата несигурност е усложнила организирането на нейната защита в отговор на предявените при условията на евентуалност искания на жалбоподателя на основание член 272 ДФЕС.

62      Второ, EUCAP Somalia счита, че е изключено да бъде променяна правната квалификация на жалбата, тъй като никое от петте изтъкнати от жалбоподателя основания няма в достатъчна степен отношение към допуснати нарушения на правилата, които уреждат договорното отношение между него и EUCAP Somalia.

63      Жалбоподателят оспорва доводите на EUCAP Somalia.

64      На първо място, вярно е, както подчертава EUCAP Somalia, че правното основание на жалбата трябва да се посочи от жалбоподателя, а не следва самият съд на Съюза да избира най-подходящото правно основание (вж. решение от 15 март 2005 г., Испания/Евроюст, C‑160/03, EU:C:2005:168, т. 35 и цитираната съдебна практика).

65      В случая обаче такъв избор всъщност е бил направен от жалбоподателя, чиято жалба — и по-специално частта от нея, в която са изложени исканията — ясно показва, че той е избрал за основание на главното искане членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС, а за искането при условията на евентуалност — член 272 ДФЕС.

66      В това отношение, противно на твърдението на EUCAP Somalia, припомненият в точка 64 по-горе принцип сам по себе си не забранява на жалбоподателя да подаде жалбата си на дадено правно основание с уточнението, че при условията на евентуалност и в случай на недопустимост на жалбата, посочва за нея друго правно основание (вж. в този смисъл решение от 8 май 2007 г., Citymo/Комисия, T‑271/04, EU:T:2007:128, т. 66 и 67).

67      Освен това трябва да се отхвърли доводът на EUCAP Somalia, че подаването на искания на основание член 272 ДФЕС при условията на евентуалност не ѝ е позволило да организира своята защита. Всъщност, от една страна, посочените в настоящата жалба спорни актове, които се оспорват в нея при условията на евентуалност по член 272 ДФЕС, са идентични с актовете, които са посочени в главното искане на жалбата на основание членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС. От друга страна, жалбоподателят подчертава, че изведените от нарушения на правото на Съюза основания, които са изложени в подкрепа на главните му искания по членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС, трябва да се тълкуват като основания, изведени от наличието на договорни нарушения, ако жалбата му бъде разгледана на основание на посочения от него при условията на евентуалност член 272 ДФЕС.

68      Впрочем налага се изводът, че EUCAP Somalia оспорва действително основателността на различните основания за обжалване, които жалбоподателят е посочил в своята жалба.

69      На второ място, що се отнася до възпроизведения в точка 62 по-горе довод на EUCAP Somalia, изведен от естеството на изложените от жалбоподателя основания, следва да се констатира, че в подкрепа на исканията си на основание член 272 ДФЕС жалбоподателят изтъква основания, които извежда по-специално от нарушения на гарантираното с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата право на изслушване, както и на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, гарантирани съответно с членове 20 и 21 от Хартата. Освен това жалбоподателят изтъква основание, което извежда от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, който е общ принцип на правото на Съюза (вж. решение от 26 февруари 2016 г., Šumelj и др./Комисия, T‑546/13, T‑108/14 и T‑109/14, EU:T:2016:107, т. 72 и цитираната съдебна практика).

70      Както обаче следва от посочената в точка 54 по-горе съдебна практика, като се позовава в подкрепа на исканията си по член 272 ДФЕС на нарушение на гарантираните от Хартата принципи и на общите принципи на правото на Съюза, жалбоподателят се позовава всъщност на правила, които администрацията на Съюза е длъжна да спазва при договорните отношения. Следователно, освен ако не бъде нарушен гарантираният от член 47 от Хартата принцип на ефективна съдебна защита, на жалбоподателя не може да се попречи да твърди в подкрепа на своите искания, основани на член 272 ДФЕС, че тези принципи са нарушени, защото той можел да се позовава валидно само на неизпълнение на клаузите на своя договор или на нарушение на приложимото към него право (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 85—89).

71      При тези условия настоящата жалба е допустима в частта, в която се основава на член 272 ДФЕС.

4.      По същество

72      Както бе припомнено в точка 48 по-горе, жалбоподателят предявява при условията на евентуалност искания, с които цели, от една страна, да отмени считаните за незаконни спорни актове, и от друга страна, да ангажира договорната отговорност на Съюза вследствие на тези актове.

73      В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква по същество четири основания, първото от които е изведено от нарушение на правото на изслушване, второто — от нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация, третото — от нарушение на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство, и четвъртото — от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

а)      По първото основание, с което се твърди нарушение на правото на изслушване 

74      С първото основание жалбоподателят твърди, че е трябвало да бъде изслушан, преди да бъде съставено уведомлението от 18 януари 2020 г. В този смисъл той подчертава, от една страна, че този документ го е засегнал неблагоприятно, тъй като е довел до внезапно прекратяване на заетостта му на работно място, което е заемал от много години в EUCAP Somalia. Във връзка с това той твърди, че не е бил изслушан по време на проведена на 13 януари 2020 г. среща в присъствието на целия персонал и по време на работен обяд на 24 януари същата година, като поддържа, че свидетелствата на ръководителя на мисията за тази среща и за обяда са недопустими поради късното им представяне пред Общия съд. От друга страна, той изтъква, че член 21 от разглеждания договор е задължавал ръководителя на мисията да го изслуша, преди да изготви уведомлението от 18 януари 2020 г.

75      EUCAP Somalia оспорва тези доводи.

76      За да се анализира първото основание, което е изведено от нарушение на правото на изслушване, най-напред следва да се разгледат договорните клаузи, както и да се провери дали и в каква степен те са гарантирали на жалбоподателя такова право, преди да бъде съставено уведомлението от 18 януари 2020 г. Във всеки случай следва да се провери дали съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата EUCAP Somalia е имала задължението да изслуша жалбоподателя преди изготвянето на това уведомление.

77      В случая следва да се подчертае, че жалбоподателят и EUCAP Somalia са били обвързани от договорно правоотношение, а в съответствие с член 7, параграф 4 от Решение 2012/389, изменено с Решение 2018/1942, условията за наемане на работа, както и правата и задълженията на жалбоподателя са определени в разглеждания договор (вж. т. 32 по-горе).

78      Най-напред във връзка с това член 17 от разглеждания договор предвижда, че срокът му на действие е от 1 ноември 2019 г. до 31 януари 2020 г. Няма друга клауза от този договор, която да се отнася до изтичането на срока на действието му и да предвижда възможност той да бъде подновен.

79      По-нататък следва да се посочи, че стандартните оперативни процедури № 4.4 на EUCAP Somalia, явяващи се част от договора, са имали действително за предмет „стандартизирането на процедурите за […] подновяване на трудовите договори на договорно наетите служители“, за да „се гарантира, че процедурата за […] подновяването на договор се осъществява по прозрачен и отговорен начин, при следване на най-добрите практики“. По-конкретно в тях е предвидено процедурата за подновяването на договор да бъде започната от службата за човешки ресурси, която трябва да се свърже със служителя, на когото предстои да изтече срокът на договора, като го призове да състави своя „доклад за оценка на работата“.

80      Страните обаче не спорят, че тази процедура е приложима само когато решението за подновяване на договора зависи от оценката на работата на служителя. Не е такъв случаят със спорните актове, приети вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза и отнасящи се до целия договорно нает персонал на EUCAP Somalia, състоящ се от граждани на тази държава. От това следва, че жалбоподателят не е имал право да бъде изслушан в рамките на това производство.

81      Освен това, противно на твърдението на жалбоподателя, член 21, параграф 1 от разглеждания договор не е задължавал ръководителя на мисията да го изслуша, преди да състави уведомлението от 18 януари 2020 г. Всъщност тази клауза се отнася до вътрешните недисциплинарни жалби срещу увреждащи актове и предвижда изслушване от страна на заместник-ръководителя на мисията едва след подаването на такава жалба.

82      Накрая, от член 18, параграф 1 от разглеждания договор, чиито условия са възпроизведени в точка 10 по-горе, също не следва, че ръководителят на мисията е бил длъжен да изслуша жалбоподателя, преди да състави уведомлението от 18 януари 2020 г. Всъщност тази клауза задължава EUCAP Somalia да изслуша жалбоподателя и да спази едномесечно предизвестие в случай на прекратяване на разглеждания договор, преди да изтече срока му на действие, но настоящият случай не е такъв.

83      Следователно не следва нито от клаузите на разглеждания договор, нито от стандартните оперативни процедури на EUCAP Somalia, към които препраща този договор, че ръководителят на мисията е бил длъжен да изслуша жалбоподателя, преди да състави уведомлението от 18 януари 2020 г.

84      Що се отнася до гарантираното от Хартата право на изслушване, имащият общо приложение член 41, параграф 2, буква а) от нея признава „правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него“. По този начин правото на защита, което трябва да бъде гарантирано дори при липсата на приложима правна уредба, изисква съответното лице да получи възможност да изложи надлежно своето становище по обстоятелствата, които биха могли да бъдат изтъкнати в негова вреда в бъдещия акт (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 51 и от 19 декември 2019 г., Probelte/Комисия, T‑67/18, EU:T:2019:873, т. 86).

85      В случая най-напред следва да се отбележи, че със спорните актове EUCAP Somalia не е лишило жалбоподателя от право, с каквото той не е разполагал, а именно да бъде подновен разглежданият договор, както следва от точка 78 по-горе. Също така, както е видно от точки 79 и 80 по-горе, ако за подновяването на трудовите договори на международните договорно наети служители е съществувала особена вътрешна процедура за EUCAP Somalia, подобна процедура не е била относима към приемането на спорните актове.

86      Що се отнася по-специално до уведомлението от 18 януари 2020 г., преди съставянето на което жалбоподателят твърди, че е трябвало да бъде изслушан, ръководителят на мисията е уведомил с него международните договорно наети служители на EUCAP Somalia, които са граждани на Обединеното кралство, тоест включително жалбоподателя, че ще остави трудовите им договори да изтекат в съответствие с уговорения в тях срок, който е бил известен на жалбоподателя още от момента на подписването на разглеждания договор. Ръководителят на мисията е уточнил също така, че за заеманите от тях длъжности вече е направен подбор на кандидати.

87      Освен това следва да се отбележи, че запазването на жалбоподателя на неговата длъжност е било тясно свързано с условията за оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза. Всъщност, както самият той признава в рамките на настоящото разглеждане, продължителността на последните четири трудови договора е била съобразена с графика на преговорите за това оттегляне (вж. т. 9 по-горе). В този контекст жалбоподателят е можел да очаква, че протичането и резултатът от преговорите между Съюза и Обединеното кралство, за краен срок на които е бил определен 31 януари 2020 г., който е и крайният срок за действието на разглеждания договор, ще имат значение за избора на EUCAP Somalia да му предложи или да не му предложи подновяване на този договор.

88      При това към момента на съставяне на уведомлението от 18 януари 2020 г., тоест по-малко от две седмици преди изтичането на срока на разглеждания договор, жалбоподателят не е изразил становище по подновяването на този договор, което той признава в отговор на поставен му от Общия съд въпрос в съдебното заседание. От преписката също така не следва, че между началото на разглеждания договор 1 ноември 2019 г. и уведомлението от 18 януари 2020 г. жалбоподателят е поискал информация от ръководителя на мисията във връзка с евентуалното подновяване на разглеждания договор след изтичането на срока му на действие.

89      Поради това в уведомлението от 18 януари 2020 г. ръководителят на мисията само е припомнил разпоредбите на разглеждания договор относно датата на изтичане на срока, като спрямо вече договореното уведомлението не съдържа никакви нови елементи. Така решението на EUCAP Somalia да не използва възможността да поднови разглеждания договор, така както е отразено в уведомлението от 18 януари 2020 г. и потвърдено в писмото от 29 януари 2020 г., не представлява предприета срещу жалбоподателя мярка по смисъла на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, която го засяга неблагоприятно.

90      Следователно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата не е налагал задължение за EUCAP Somalia да изслуша жалбоподателя, преди да бъде съставено уведомлението от 18 януари 2020 г. Поради това EUCAP Somalia е могла да остави срока на действие на договора да изтече на определената в него дата.

91      Във всички случаи следва да се припомни, че нарушение на правото на изслушване може да доведе до недействителност на даден акт само ако се установи, че производството е могло да има различен резултат при липсата на такова нарушение (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2020 г., Adraces/Комисия, T‑714/18, непубликувано, EU:T:2020:591, т. 89 и цитираната съдебна практика).

92      В случая е вярно, че ако е бил изслушан преди съставянето на уведомлението от 18 януари 2020 г., жалбоподателят е можел да изтъкне доводи, отнасящи се до възможността да бъдат запазени на длъжност гражданите на Обединеното кралство в преходния период по Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство.

93      Само това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се установи, че производството е могло да доведе до различен резултат.

94      Всъщност, първо, както бе констатирано в точки 78 и 85 по-горе, жалбоподателят не е придобивал никакво право на подновяване на разглеждания договор. Второ, още преди да бъде съставено уведомлението от 18 януари 2020 г., не е било сигурно, че Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство ще влезе в сила, тъй като то е било сключено от Съвета едва на 30 януари същата година (вж. т. 16 по-горе). По този начин едва в деня преди изтичането на срока на разглеждания договор се е конкретизирала правната възможност да бъде предложено неговото подновяване. Трето, от преписката е видно, че преди съставянето на уведомлението от 18 януари 2020 г. EUCAP Somalia вече е пристъпила към назначаването на гражданин на Съюза, който да замести жалбоподателя на неговата длъжност в случай на оттегляне на Обединеното кралство от Съюза.

95      При тези обстоятелства Общият съд счита, че дори жалбоподателят да бе имал право да бъде изслушан преди съставянето на уведомлението от 18 януари 2020 г. и дори той да бе могъл да упражни това право, производството нямаше да доведе до различен резултат.

96      С оглед на гореизложеното първото основание следва да се отхвърли. Доколкото този извод не се основава на свидетелствата на ръководителя на мисията за срещата от 13 януари 2020 г. и за работния обяд на 24 януари същата година, не е необходимо произнасяне по оспорената от жалбоподателя допустимост на тези документи.

б)      По второто основание, с което се твърди нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация

97      В рамките на второто основание жалбоподателят твърди, на първо място, че спорните актове са дискриминационни, тъй като имат за предмет неподновяването на разглеждания договор с оглед на качеството му на гражданин на Обединеното кралство, докато другите негови колеги с различно гражданство са останали на служба. Той добавя, че спорните актове не могат да бъдат надлежно подкрепени от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство, тъй като съгласно последното Обединеното кралство следва да бъде третирано като държава членка до края на преходния период, така че през този период положението на служителите, граждани на Обединеното кралство, и на служителите, граждани на други държави членки, е било сходно.

98      На второ място, жалбоподателят твърди, че спорните актове нарушават принципа на равно третиране, тъй като по време на преходния период са били удължени трудовите договори на 20 международни договорно наети служители, също граждани на Обединеното кралство, които са работили в рамките на ОВППС в мисии, различни от EUCAP Somalia.

99      На трето място, жалбоподателят оспорва възможността EUCAP Somalia да може за първи път в съдебното производство да се позовава на спецификата на неговите функции като [поверително] и на предвидена в член 127, параграф 7, буква б) от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство дерогация, без да се е позовала на подобни мотиви в спорните актове.

100    EUCAP Somalia оспорва доводите на жалбоподателя, като подчертава по-специално че той се е намирал в особено положение поради чувствителния характер на функциите му на [поверително], което не допускало подновяването на неговия договор в съответствие с член 127, параграф 7, буква б) от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство. В това отношение EUCAP Somalia изтъква, че позоваването на този член само допълва вече съдържащите се в спорните актове мотиви, обосноваващи неподновяването на разглеждания договор.

101    В самото начало следва да се констатира по отношение на допълнителните мотиви, представени от EUCAP Somalia в хода на производството, че член 21, параграф 2 от разглеждания договор, чиито условия са възпроизведени в точка 13 по-горе, задължава EUCAP Somalia да мотивира отговора си по вътрешната жалба, която жалбоподателят е подал на основание параграф 1 от същия член.

102    Освен това е важно да се припомни, че задължението на администрацията на Съюза да мотивира своите решения е предвидено по-конкретно в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата и следователно е задължително за тази администрация, включително когато действа в рамките на договорни отношения, както бе посочено в точка 54 по-горе (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2021 г., Universität Koblenz-Landau/EACEA, T‑606/18, непубликувано, EU:T:2021:105, т. 27—32).

103    Във връзка с това задължението за мотивиране има за цел да позволи на съда на Съюза да упражни своя контрол за законосъобразност на дадено решение и да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да прецени дали посоченото решение е обосновано, или страда от порок, който позволява да се оспори законосъобразността му (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 51 и цитираната съдебна практика). Така в съответствие с установената по отношение на жалбата за отмяна съдебна практика, която може да се приложи към разглежданите в дадения случай договорни отношения, задължението за мотивиране не допуска институция, която се явява ответник, да замени в хода на съдебното производство изцяло с нови първоначалните мотиви на оспорваното решение (вж. в този смисъл решения от 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, EU:C:1990:49, т. 15, от 21 март 1996 г., Farrugia/Комисия, T‑230/94, EU:T:1996:40, т. 36 и от 22 април 2015 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, T‑190/12, EU:T:2015:222, т. 151 и цитираната съдебна практика).

104    В случая, с оглед на приетите в спорните актове мотиви, Общият съд счита за уместно да разгледа второто основание, което е изведено от твърдението за нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация, след което евентуално ще провери дали е необходимо да се вземат под внимание изложените от EUCAP Somalia в хода на производството допълнителни мотиви и така ще определи дали тези мотиви могат да бъдат взети предвид, или трябва да се отхвърлят като напълно нови.

105    В това отношение следва да се припомни, че с уведомлението от 18 януари 2020 г. всички международни договорно наети служители на EUCAP Somalia, които са граждани на Обединеното кралство, са били информирани, независимо от заеманите от тях функции, че трудовите им договори няма да бъдат подновени и срокът им ще изтече на посочената в тях дата, а именно на 31 януари 2020 г. В това уведомление ръководителят на мисията най-напред посочва, че от 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство ще стане трета държава, а съгласно Решение 2012/389 назначаването на граждани на трети държави в качеството на международни договорно наети служители е допустимо само по изключение, когато не може да бъде избран нито един кандидат, гражданин на държава членка. По-нататък той посочва, че Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство предвижда преходен период, през който би могло, вероятно след период на преговори, да се сключи рамково споразумение за участие между Съюза и тази държава по отношение на участието на нейните граждани в мисиите в рамките на ОВППС. Накрая той уведомява засегнатите служители, че за заеманите от тях длъжности вече е направен подбор на кандидати.

106    В писмото от 29 януари 2020 г., след като възпроизвежда мотивите, съдържащи се в уведомлението от 18 януари 2020 г., ръководителят на мисията уточнява на жалбоподателя, че неподновяването на разглеждания договор се основава на оперативна преценка на мисията в интерес на службата във връзка с подновяването на последващи договори в съответствие с инструкция на командващия гражданските операции от 30 октомври 2019 г. и съгласно препоръките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). В писмото ръководителят на мисията заключава, че уведомлението от 18 януари 2020 г. е изготвено „с оглед на останалите рискове и несигурността при преговорите между [Обединеното кралство] и [Съюза], на техния график и възможността за твърд Брексит, като са взети предвид трудностите, свързани с поредицата от краткосрочни договори, породени от несигурността и графика за осъществяването на Брексит, при което са отчетени трудовият стаж [на жалбоподателя] и необходимостта да се осигури непрекъснатост на дейностите в службата“.

107    Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране и принципът на недопускане на дискриминация са две проявления на един и същи общ принцип на правото, който забранява, от една страна, да се третират по различен начин сходни положения, и от друга страна, да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обосновано по обективни съображения (вж. в този смисъл решения от 27 януари 2005 г., Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, C‑422/02 P, EU:C:2005:56, т. 33 и от 20 ноември 2017 г., Voigt/Парламент, T‑618/15, EU:T:2017:821, т. 98).

108    По-специално член 21, параграф 2 от Хартата забранява всяка дискриминация, основана на гражданство. Тази разпоредба се отнася до случаите, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, в които гражданин на държава членка е подложен на дискриминационно третиране в сравнение с гражданите на друга държава членка единствено поради своето гражданство, но не намира приложение при евентуално различно третиране между гражданите на държавите членки и тези на трети държави (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2017 г., Petrov и др./Парламент, T‑452/15, EU:T:2017:822, т. 39 и 40, и цитираната съдебна практика).

109    Именно в светлината на тези съображения следва да се провери дали с оглед на изложените в точки 105 и 106 по-горе мотиви спорните актове, от една страна, представляват дискриминация, основана на гражданството на жалбоподателя, и от друга страна, водят до неравно третиране в различните мисии в рамките на ОВППС на служителите, които са граждани на Обединеното кралство.

1)      По твърдяната дискриминация въз основа на гражданството

110    В самото начало следва да се посочи, че Обединеното кралство се оттегля от Съюза едва на 1 февруари 2020 г., като става трета страна (решение от 15 юли 2021 г., The Department for Communities in Northern Ireland, C‑709/20, EU:C:2021:602, т. 47).

111    Поради това към момента на приемането на спорните актове, тоест към 18 и 29 януари 2020 г., жалбоподателят все още е гражданин на държава — членка на Съюза, и за да оспори основателността на тези актове, той може да се позове на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство.

112    Също така, както следва от точки 105 и 106 по-горе, спорните актове са приети, поради това че жалбоподателят има качеството на гражданин на Обединеното кралство.

113    Обстоятелството, че ръководителят на мисията е приел тези актове с оглед на гражданството на жалбоподателя, не означава обаче непременно, че те са проява на дискриминация, основана на гражданство.

114    Всъщност, доколкото жалбоподателят счита, че е бил третиран различно в сравнение със служителите, граждани на други държави членки в рамките на EUCAP Somalia, следва също да се провери дали може да се счита, че той се е намирал в сходно положение с това на другите служители.

115    Жалбоподателят всъщност е гражданин на държава членка, започнала процедура за оттегляне от Съюза по реда на член 50 ДЕС, което може обективно да го постави в положение, различно от това на гражданите на другите държави членки.

116    Всъщност Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство е подписано от Съюза и от тази държава на 24 януари 2020 г. (вж. т. 12 по-горе), след което е сключено от Съвета на 30 януари 2020 г. (вж. т. 16 по-горе). По този начин до дата, която е близка до датата на изтичане на действието на разглеждания договор, определена за 31 януари 2020 г., не е било изключено оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза да настъпи, без да се стигне до сключването на споразумение, което е щяло да попречи, освен по изключение, на възможността да се предложи на жалбоподателя подновяване на разглеждания договор в съответствие с член 7, параграф 3 от Решение 2012/389 (вж. т. 3 по-горе).

117    Следователно жалбоподателят, като част от наетия по договор за EUCAP Somalia персонал от граждани на Обединеното кралство, обективно не е бил в сходно положение с това на международните договорно наети служители, които са граждани на други държави членки в рамките на тази мисия, така че ръководителят на мисията е могъл да реши да не поднови трудовия договор на жалбоподателя след 31 януари 2020 г., без това да представлява дискриминация, основана на гражданство.

118    Впрочем между страните е безспорно, че на 31 януари 2020 г. е изтекъл срокът на действие на договорите за всички служители от EUCAP Somalia, които са граждани на Обединеното кралство и са се намирали в сравнимо с това на жалбоподателя положение.

119    С оглед на посоченото, като е приел спорните актове, ръководителят на мисията не е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство.

2)      По твърдяното нарушение на принципа на равно третиране спрямо служителите от други мисии в рамките на ОВППС, които са граждани на Обединеното кралство

120    Що се отнася до довода на жалбоподателя, че в преходния период са били запазени на длъжността си международни договорно наети служители от други мисии в рамките на ОВППС, които са граждани на Обединеното кралство, следва да се провери дали относно запазването на длъжността жалбоподателят се е намирал в сходно положение с това на тези други служители.

121    Във връзка с това, от една страна, следва да се припомни, че няма приет правен акт по смисъла на член 288 ДФЕС, който да създава единен статут за договорно наетите служители в мисиите, осъществяващи дейност в рамките на ОВППС, каквато е EUCAP Somalia.

122    От друга страна, както правилно подчертава EUCAP Somalia, всяка от мисиите в рамките на ОВППС е създадена с решение на Съвета по член 43, параграф 2 ДЕС, с което съгласно тази разпоредба се определя „тяхната цел и обхват, както и общите условия за изпълнението им“.

123    В случая с EUCAP Somalia членове 7 и 12а от Решение 2012/389, изменено с Решение 2018/1942, ѝ предоставят правоспособност за сключване на договори за наемане на персонал (вж. т. 3 и 4 по-горе). Освен това съгласно член 6 от същото решение ръководителят на мисията разполага с обща компетентност в областта на управлението на персонала.

124    Жалбоподателят обаче изобщо не е доказал по какъв начин вътрешното положение и нуждите от персонал на тези мисии са сравними с тези на EUCAP Somalia, предвид наличието на присъщи за всяка мисия на Съюза разпоредби и тяхната автономия при наемането на персонал и управлението на договорно наетите служители. Следователно подходът за запазването в длъжност на гражданите на Обединеното кралство в преходния период може да е различен в зависимост от съответната мисия в рамките на ОВППС.

125    При тези условия във връзка с твърдяното от него нарушение на принципа на равно третиране жалбоподателят не може да се позовава на мерки, приети в рамките на други мисии на Съюза, различни от EUCAP Somalia, с оглед на техните международни договорно наети служители, които са граждани на Обединеното кралство.

126    Предвид посоченото второто основание трябва да се отхвърли с оглед на мотивите, изложени в спорните актове. Съответно не е необходимо да се определя дали могат да се вземат под внимание допълнителните мотиви, изтъкнати от EUCAP Somalia в хода на производството, които са изведени от чувствителния характер на функциите на жалбоподателя и от прилагането на член 127, параграф 7, буква б) от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство.

в)      По третото основание, с което се твърди нарушение на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство

127    Според жалбоподателя в спорните актове EUCAP Somalia не се е съобразила със Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство, като е пренебрегнала предвидената в него възможност да продължи да наема граждани на Обединеното кралство в преходния период. От една страна, той счита, че съгласно член 127, параграфи 2 и 6 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство гражданите на тази държава трябва да се считат в преходния период за граждани на държава членка, в частност що се отнася до разпоредбите на правото на Съюза в областта на ОВППС. От друга страна, жалбоподателят подчертава, че член 129, параграф 7 от същото споразумение изключва в преходния период наемането на граждани на Обединеното кралство единствено за определени командни длъжности в мисии в рамките на ОВППС, но не изключва запазването на други длъжности в тях на международните договорно наети служители, които са граждани на Обединеното кралство.

128    EUCAP Somalia оспорва доводите на жалбоподателя.

129    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 216, параграф 2 ДФЕС сключените от Съюза международни споразумения обвързват институциите на Съюза.

130    В случая Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство е сключено от Съвета едва на 30 януари 2020 г. (вж. т. 16 по-горе). Така към датите на приемане на спорните актове — 18 и 29 януари 2020 г., EUCAP Somalia все още не е била обвързана от това споразумение, поради което не може да бъде упреквана, че не го е спазила.

131    Във всички случаи при прилагането във времето на нови норми съществува разлика в зависимост от това дали те са процесуални или материалноправни по своя характер. По принцип първите се считат за приложими към всички съдебни спорове, висящи към момента на тяхното влизане в сила, за разлика от вторите, които обикновено се тълкуват като приложими към бъдещите последици на положения, възникнали при действието на стария закон, както и към новите правни положения, но не и към положения, възникнали преди влизането в сила на тези норми, освен ако от текста, целта или структурата на посочените норми ясно следва, че трябва да им бъде придадено именно такова действие (вж. решение от 21 октомври 2021 г., Beeren-, Wild-, Feinfrucht, C‑825/19, EU:C:2021:869, т. 31 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 12 май 2005 г., Комисия/Huhtamaki Dourdan, C‑315/03, непубликувано, EU:C:2005:284, т. 51 и цитираната съдебна практика).

132    В случая, що се отнася до посочените от жалбоподателя разпоредби от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство, следва да се констатира, от една страна, че член 127 от това споразумение, който е озаглавен „Обхват на прехода“, предвижда следното:

„1.      Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.

[…]

2.      В случай че Съюзът и Обединеното кралство постигнат споразумение, уреждащо техните бъдещи отношения в областите на общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана, което стане приложимо по време на преходния период, дял V, глава 2 от ДЕС и актовете, приети въз основа на тези разпоредби, престават да се прилагат по отношение на Обединеното кралство от датата на прилагане на посоченото споразумение.

[…]

6.      Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период всяко позоваване на държавите членки в правото на Съюза, приложимо съгласно параграф 1, включително както то е въведено и приложено от държавите членки, се разбира като включващо Обединеното кралство“.

133    От друга страна, член 129 от същото споразумение, озаглавен „Специфична уредба относно външната дейност на Съюза“, предвижда в параграф 7 следното:

„По време на преходния период Обединеното кралство не предоставя командващи граждански операции, ръководители на мисии, командващи операции или командващи силите за мисии или операции, провеждани съгласно членове 42, 43 и 44 от ДЕС, нито осигурява щаб на операцията за такива мисии или операции или служи за рамкова държава за бойни групи на Съюза. По време на преходния период Обединеното кралство не предоставя ръководител[и] за оперативни действия по член 28 от ДЕС“.

134    Така член 127, параграфи 2 и 6 и член 129, параграф 7 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство уреждат условията, при които правото на Съюза се прилага в Обединеното кралство в преходния период, поради което се явяват материалноправни норми. Освен това нито от текста, нито от целта и структурата на тези разпоредби следва, че те би трябвало да се прилагат към правни положения, възникнали преди влизането в сила на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство. Напротив, посочените разпоредби се отнасят до преходния период, който съгласно член 126 от това споразумение започва да тече от датата на влизането му в сила (вж. т. 17 по-горе).

135    От това следва, че по силата на припомнения в точка 131 по-горе принцип член 127, параграфи 2 и 6 и член 129, параграф 7 от Споразумението за оттегляне от Обединеното кралство са станали приложими при влизането в сила на това споразумение на 1 февруари 2020 г. (вж. т. 18 по-горе). Следователно съгласно същия принцип нарушението на тези разпоредби не може да бъде изтъкнато в подкрепа на жалба, която се отнася до акт, предхождащ тази дата.

136    В случая обаче спорните актове от 18 и 29 януари 2020 г., отнасящи се до неподновяването на разглеждания договор, чийто срок на действие съгласно член 17 е изтекъл на 31 януари същата година, предхождат влизането в сила на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство на 1 февруари 2020 г. Ето защо не може да се приеме, че спорните актове са нарушили това споразумение.

137    Следователно третото основание във всички случаи трябва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали при предявяване на искане по член 272 ДФЕС е възможно позоваване на нарушение на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство.

г)      По четвъртото основание, с което се твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

138    Жалбоподателят твърди, че като не е подновила договора му вследствие на спорните актове, EUCAP Somalia е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания. От една страна, между септември 2016 г. и септември 2019 г. той получил конкретни уверения, че международните договорно наети служители, които са граждани на Обединеното кралство, ще бъдат запазени в длъжност в преходния период, ако бъде сключено споразумение за оттеглянето от Обединеното кралство. От друга страна, с оглед на различните подновявания на трудовия му договор в зависимост от последователно определяните крайни дати за преговорите по такова споразумение, както и с оглед на прослуженото му време в EUCAP Somalia, жалбоподателят е можел с основание да очаква, че този договор ще бъде подновен в преходния период.

139    EUCAP Somalia оспорва доводите на жалбоподателя.

140    В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика правото на позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания предполага, че компетентните органи на Съюза са предоставили на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. От друга страна, никой не може да твърди нарушение на този принцип, когато липсват такива уверения (вж. решение от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 75 и цитираната съдебна практика).

141    В случая нито прослуженото време на жалбоподателя в EUCAP Somalia, нито обстоятелството, че трудовият му договор е подновяван през последователните периоди на преговори между Обединеното кралство и Съюза по Споразумението за оттегляне, могат да се считат за конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения по смисъла на посочената в точка 140 по-горе съдебна практика. Освен това, макар жалбоподателят да твърди, че предишната ръководителка на мисията EUCAP Somalia е дала уверения на международните договорно наети служители, които са граждани на Обединеното кралство, че техните трудови договори ще бъдат подновени в преходния период, той не подкрепя твърденията си с доказателства.

142    Единственото конкретно обстоятелство, на което се позовава жалбоподателят, е изпратено по електронна поща писмо на началника на отдел „ЕСВД“ до персонала на мисиите в рамките на ОВППС. От една страна обаче, решението да се предложи на жалбоподателя подновяване на разглеждания договор в преходния период е от компетентност на ръководителя на мисията, а не на началника на отдел „ЕСВД“. От друга страна, това електронно писмо не позволява да се приеме, че жалбоподателят е получил конкретни уверения за подновяване на разглеждания договор в преходния период. Напротив, в посоченото електронно писмо до персонала на мисиите в рамките на ОВППС началникът на отдел „ЕСВД“ ясно посочва, че при запазването в мисиите на командировани или договорно наети служители, които са граждани на Обединеното кралство, ръководителят на съответната мисия трябва да прави преценка с оглед на интереса на службата. Следователно не може да се приеме, че по смисъла на цитираната в точка 140 по-горе съдебна практика жалбоподателят е получил конкретни уверения за подновяване на разглеждания договор в преходния период.

143    Поради това четвъртото основание трябва да се отхвърли.

5.      Заключение

144    Доколкото всички основания, изложени от жалбоподателя в подкрепа на исканията му по член 272 ДФЕС, са отхвърлени, то жалбата също трябва да бъде отхвърлена.

 IV.      По съдебните разноски

145    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUCAP Somalia.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда JF да заплати съдебните разноски.

Da Silva Passos

Valančius

Reine

Truchot

 

Sampol Pucurull

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 юли 2022 година.

Подписи


Съдържание


I. Обстоятелствата по спора

II. Искания на страните

III. От правна страна

А. По главните искания на основание членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС

1. По допустимостта на искането за отмяна на основание член 263 ДФЕС

2. По допустимостта на искането за обезщетение на основание член 268 ДФЕС

Б. По исканията на основание член 272 ДФЕС, направени при условията на евентуалност

1. Относно компетентността на Общия съд

2. По приложимото право

3. По допустимостта

4. По същество

а) По първото основание, с което се твърди нарушение на правото на изслушване

б) По второто основание, с което се твърди нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация

1) По твърдяната дискриминация въз основа на гражданството

2) По твърдяното нарушение на принципа на равно третиране спрямо служителите от други мисии в рамките на ОВППС, които са граждани на Обединеното кралство

в) По третото основание, с което се твърди нарушение на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство

г) По четвъртото основание, с което се твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

5. Заключение

IV. По съдебните разноски


*      Език на производството: английски.