Language of document : ECLI:EU:C:2009:648

Съединени дела C‑261/08 и C‑348/08

María Julia Zurita García

и

Aurelio Choque Cabrera

срещу

Delegado del Gobierno en la Región de Murcia

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Murcia)

„Визи, убежище и имиграция — Мерки относно преминаването на външните граници — Член 62, точка 1 и точка 2, буква а) ЕО — Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген — Членове 6б и 23 — Регламент (ЕО) № 562/2006 — Членове 5, 11 и 13 — Презумпция за продължителността на престоя — Граждани на трети страни, които пребивават незаконно на територията на държава членка — Национална правна уредба, която в зависимост от обстоятелствата допуска или налагането на глоба, или експулсиране“

Резюме на решението

Визи, убежище, имиграция — Преминаване на външните граници на държавите членки — Общи правила относно стандартите и процедурите за контрол — Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген — Кодекс на Общността за движението през границите — Лице, което пребивава незаконно на територията на държава членка — Задължение на последната да приеме решение за експулсиране — Липса

(членове 6б и 23 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, изменена с Регламент № 2133/2004; член 11 от Регламент № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

Членове 6б и 23 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, изменена с Регламент № 2133/2004 относно изискването компетентните органи на държавите членки да подпечатват систематично пътните документи на гражданите на трети страни при преминаване на външните граници на държавите членки и за изменение на разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и Общия наръчник за тази цел, както и член 11 от Регламент № 562/2006 за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) трябва да се тълкуват в смисъл, че когато гражданин на трета страна пребивава незаконно на територията на държава членка, тъй като не отговаря или вече не отговаря на приложимите на тази територия условия относно продължителността на престоя, тази държава членка не е задължена да приеме решение за неговото експулсиране.

(вж. точка 66 и диспозитива)