Жалба, подадена на 26 април 2010 г. - Ferracci/Комисия

(Дело T-192/10)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Pietro Ferracci (San Cesareo, Италия) (представител: A. Nucara, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението на Комисията, съдържащо се в писмото от 15 февруари 2010 г., с което ответникът отхвърля оплакванията на жалбоподателя,

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението, което се съдържа в писмото от 15 февруари 2010 г., за отхвърляне на оплакването, подадено от жалбоподателя.

Това оплакване се отнася до освобождаването от общинския данък върху недвижимите имоти, предвидено в член 7, параграф 1, буква i) от Декрет-закон № 504/1992, което, съгласно член 7, параграф 2а от Декрет-закон № 203/2005, в преработената му в закон редакция, се прилага към посочените в споменатата буква дейности, независимо от евентуалния им търговски характер. Според жалбоподателя тази норма предоставя държавна помощ в полза на религиозните организации и на организациите с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, доколкото тези субекти упражняват търговски дейности или във всеки случай икономически дейности по смисъла на общностната съдебна практика.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква две правни основания:

На първо място, жалбоподателят счита, че обжалваното решение е опорочено от нарушение и неправилно прилагане, както и от погрешно тълкуване на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Всъщност ответникът, въз основа на оплакването на жалбоподателя, получено на 14 юни 2006 г., започва продължителна фаза на предварително разглеждане, характеризираща се с интензивна размяна на писма с жалбоподателя и с искания за предоставяне на информация от националните органи, за да достигне в крайна сметка до извода, направен в обжалваното решение, че не съществува никакво съмнение, че въпросните мерки не представляват държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС.

Жалбоподателят смята, че съществуват сериозни индикации, сред които извънредно дългия период за приключване на предварителното разглеждане, за това че ответникът не е бил в състояние да отговори на съмненията, изразени в жалбите, и във всеки случай е трябвало поне да разпореди задълбочено разглеждане чрез официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 от ДФЕС.

От друга страна, от внимателния прочит на обжалваното решение задължително следва, че ответникът е имал съмнения относно характера на държавна помощ на спорните мерки, но в крайна сметка е избрал да отхвърли жалбите без да открие официална процедура и по този начин е засегнал интереса на жалбоподателя да представи становище във връзка с обосноваването, което италианските органи трябва да представят пред Комисията в рамките на официалната процедура по разследване съгласно член 108 от ДФЕС и интереса от задължителната проверка за съвместимост, която Комисията трябва да извърши с цел преценка на степента на нарушаване на конкуренцията от оспорвания преференциален данъчен режим.

На второ място жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради липса на мотиви в нарушение на член 296 от ДФЕС (предишен член 253 от Договора за ЕО).

____________