Дело T-462/04
HEG Ltd и Graphite India Ltd
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща търговска политика — Антидъмпингови мита — Изравнителни мита — Внос на някои графитни електродни системи с произход от Индия — Право на защита — Равно третиране — Определяне на вреда — Причинно-следствена връзка“
Резюме на решението
1. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Разследване — Започване на разследване относно някои категории внос
(член 9, параграф 2 от Споразумение за прилагане на член VI от Общото споразумение по митата и търговията, „Антидъмпингов кодекс от 1994 г.“; член 5, параграф 6 и член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96 на Съвета)
2. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на защита — Обхват
(член 5, параграф 10 от Регламент № 384/96 на Съвета)
3. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг или субсидии от страна на трети държави — Определяне на антидъмпинговите и изравнителните мита — Разширяване на Общността след периода на разследване
(член 6, параграф 1 и член 11 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 11, параграф 1 и член 18 от Регламент № 2026/97 на Съвета)
4. Обща търговска политика — Защита срещу субсидиране от страна на трети държави — Субсидия — Понятие
(член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 5 от Регламент № 2026/97 на Съвета и приложения І—ІІІ към него)
5. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг или субсидии от страна на трети държави — Вреда — Правомощие за преценка на институциите
(член 3 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 8 от Регламент № 2026/97 на Съвета)
6. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг или субсидии от страна на трети държави — Вреда — Установяване на причинно-следствена връзка
(член 3, параграфи 2, 3 и 7 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 8, параграфи 2, 3 и 7 от Регламент № 2026/97 на Съвета)
7. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг или субсидии от страна на трети държави — Вреда — Причинно-следствена връзка
(член 3, параграфи 2, 3 и 7 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 8, параграфи 2, 3 и 7 от Регламент № 2026/97 на Съвета)
1. Дори да се предположи, че Комисията започва антидъмпингова процедура само срещу вноса на една определена стока от някои страни, при положение че са съществували улики от естество да оправдаят воденето на разследване и за внос от други държави на същата стока, такава разлика в третирането не би могла да представлява нарушение нито на член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент № 384/96, нито на член 9, параграф 2 от Общото споразумение по митата и търговията („Антидъмпингов кодекс от 1994 г.“), нито на общия принцип на равно третиране.
Действително, от една страна, такава твърдяна разлика в третирането между случаи на внос, за който е било събрано антидъмпингово мито, и случаи на внос, за който не е правено разследване, не попада в приложното поле на член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96, който забранява дискриминационното третиране на всички случаи на внос, за който е събрано антидъмпингово мито за внос на същия продукт, нито в това на член 9, параграф 2 от антидъмпинговия кодекс от 1994 г., който забранява дискриминационно третиране при събирането на антидъмпинговите мита, с които е обложен даден продукт, според произхода на съответния внос. От друга страна, общият принцип на равно третиране също не е приложим, тъй като трябва да се съчетае със спазването на принципа на законност, според който никой не може да изтъква в своя полза извършено в полза на друго лице неправомерно действие.
(вж. точки 36, 38—40 и 42)
2. По силата на принципа на зачитане на правото на защита, на предприятията, подложени на процедура за разследване, предхождаща приемането на регламент за защита срещу дъмпингов внос, трябва да е била предоставена възможност по време на административната процедура да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно доказателствата, на които Комисията основава твърдението си за наличие на дъмпинг и за причинената от него вреда.
Засегнато от такава процедура предприятие не може да се позовава на нарушение на правото му на защита като последица от факта, че някои доказателства, съдържащи се в поверителната версия на жалбата, въз основа на която започва посочената процедура, не са били резюмирани в неповерителната версия, която му е била съобщена, когато като не е обърнало достатъчно внимание на Комисията, а след това на Съвета, то не е дало възможност на тези институции да преценят проблемите, които могат да възникнат за него поради това отсъствие.
(вж. точки 45—47 и 49)
3. За определяне на временните или окончателни антидъмпингови и изравнителни мита трябва да бъде взет предвид съставът на Общността към момента на приемането на съответните регламенти. Всъщност тези мита не представляват санкция за минало поведение, а защитна и предпазна мярка срещу нелоялната конкуренция, резултат от дъмпинга и субсидирането. Впрочем съгласно член 3, параграф 2 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 и член 8, параграф 2 от Регламент № 2026/97 относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Общността, установяването на вреда трябва да се основава на достоверни доказателства и обективно изследване, от една страна, на обема на дъмпинговия или на субсидирания внос и ефекта на този внос върху цените на подобни продукти на пазара на Общността, и от друга страна, на въздействието на този внос върху промишлеността на Общността. От това следва, че когато разширяване на Общността е осъществено след времето на разследването и събраните от Комисията през това време сведения не са съобразени с предстоящото разширяване и следователно се отнасят само до Общността, състояща се от първоначалния брой държави членки, задължение на Комисията, при приемането на временните регламенти, и евентуално на Съвета, при приемане на окончателните регламенти, е да провери дали тези сведения са релевантни и по отношение на разширената Общност.
Нито забраната обикновено да се взема предвид информация, отнасяща се до период, настъпил след периода на разследване, предвидена в член 6, параграф 1 от основния антидъмпингов Регламент № 384/96 и в член 11, параграф 1 от Регламент № 2026/97, нито възможността за преразглеждане на мерките биха могли по някакъв начин да освободят институциите от такова задължение. Всъщност, от една страна, посочения период и посочената забрана, съчетана с изключения, целят да осигурят представителността и достоверността на резултатите от разследването, като гарантират, че информацията, на която се основава установяването на дъмпинга или на субсидията и на вредата, не е повлияна от поведението на заинтересованите производители в резултат на образуването на процедурата и следователно че наложеното в края на процедурата окончателно мито може действително да поправи посочената вреда. От друга страна, само възможността за такова преразглеждане, поставено изцяло в зависимост от преценката на Комисията и с проявление след приемането на регламентите, по никакъв начин не би могло да представлява достатъчно съобразяване с последиците от разширяването.
(вж. точки 63—67 и 71)
4. От гледна точка на особено ясния текст на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 2026/97 относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Общността, който изключва от понятието „субсидия“ освобождаването на изнасяния продукт от мита или данъци, с които се облага подобния продукт, когато е предназначен за местно потребление, или опрощаването на тези мита или данъци до стойност, която не превишава фактически начислената стойност, ако освобождаването е предоставено в съответствие с разпоредбите на приложения І—ІІІ към Регламента, тези приложения не са просто насоки, целящи да определят съществуването на гаранции срещу възможността за прекалено възстановяване, а съдържат правила, чието спазване е необходимо, за да не бъде квалифицирано като субсидия възстановяване или освобождаване по право. Впрочем от системата на този член произтича, че предоставената за освобождаванията или за възстановяванията по право дерогация е изключение от принципа, според който е налице субсидия, когато правителството се е отказало или не е събрало приходи, които обичайно са дължими. При това положение тя се тълкува ограничително.
Ето защо при неспазване на разпоредбите на приложения І—ІІІ към Регламент № 2026/97 предимството, което е предмет на изравняване, се състои във всички вносни мита или такси, които обикновено се изискват. Всъщност ограничаването на определението за субсидия само до получения излишък предполага преди това системата на възстановяване или на освобождаване по право да бъде съвместима с член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 2026/97, а следователно и с приложения І—ІІІ към него, тъй като износителите имат право да се ползват от възстановяване на митата върху вложените в изнесените продукти суровини само при спазването на посочените разпоредби.
Що се отнася до критериите, изложени в приложения ІІ и ІІІ към посочения регламент, тяхната цел е да се провери дали съществуващата в страната износител система с възстановявания позволява да се провери реалното потребление на суровини и заместители. Първият критерий се състои в наличието на система или на процедура, която позволява извършването на такава проверка. Вторият критерий, който се прилага субсидиарно, в случай че такава процедура или система не съществува или не действа, се състои в използването от страната износител на проверка, основана на действително използваните суровини или на реализираните сделки. В това отношение Комисията трябва само да определи дали правителството на страната износител е въвело и прилага система или процедура за контрол. Тя изобщо не е длъжна да проведе разследване, за да провери функционирането на посочената система или на посочената процедура на практика. Обратно, при липса на подходяща система или процедура за контрол страната износител, а не Общността, трябва да извърши нова проверка, основана на разглежданите реално вложени суровини и реално извършени сделки.
Обстоятелството, че в тези приложения се използва наречието „обичайно“, когато става въпрос за действията, които Комисията трябва да осъществи при проверката на дадена система на възстановяване, предполага, че при особени обстоятелства институциите могат евентуално да използват други критерии, но това не може да ги лиши от възможността да се основат на липсата на предвидените критерии, за да установят, че режим с възстановяване за суровини или за заместители не е разрешен.
(вж. точки 89—92, 98, 103 и 106)
5. Въпросът дали промишлеността на Общността е понесла вреда и дали тя се дължи на дъмпинговия или на субсидирания внос, както и дали вносът с произход от други страни или, по-общо, дали други известни фактори са допринесли за претърпяната от промишлеността на Общността вреда, предполагат оценяване на сложни икономически въпроси, за което институциите разполагат с широко право на преценка. От това следва, че контролът на общностния съд върху преценката на институциите трябва да се ограничи до проверка дали са спазени съответните процесуални правила, дали фактите са били точно установени, както и дали не са допуснати явна грешка в преценката на фактите и злоупотреба с власт.
(вж. точка 120)
6. Въз основа на член 3, параграфи 2 и 3 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 и член 8, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2026/97 относно защитата срещу субсидиран внос с произход от страни, които не са членки на Общността, установяването на вредата е функция именно на увеличението на вноса, развитието на цените на пазара на Общността и развитието на рентабилността на промишлеността на Общността. Следователно е важно показателите, на които се основават институциите, да отговарят на нормални пазарни условия.
Така при установяването на вредата Съветът и Комисията са длъжни да преценят дали установената от тях вреда действително произтича от дъмпингов или от субсидиран внос и да разграничат всяка вреда, резултат от други фактори, и по-конкретно тази, която се дължи на собственото поведение на производителите в Общността или на вноса на разглеждания продукт с произход от трета страна. Институциите следва да преценят въздействието на известните фактори не само при анализа на съществуващата причинно-следствена връзка между тези фактори и претърпяната от промишлеността на Общността вреда, но също и при установяване на претърпяната от нея вреда.
(вж. точки 121, 135 и 146)
7. В рамките на процедурите срещу дъмпинговия и субсидирания внос изборът на метода на изчисляване на нивото на отстраняване на вредата спада към свободата на преценка, призната на институциите, когато става въпрос за определянето на понесена от промишлеността на Общността вреда и е обоснован от сложните икономически преценки, които са му вътрешноприсъщи. Всъщност използването на метод на изчисляване, основан на маржа на печалбата, която би могла да очаква промишлеността на Общността при липсата на нелоялни практики, вместо на друг метод на изчисляване, основан само на подбиването на цената, не съдържа каквато и да било явна грешка в преценката.
Важно е маржът на печалбата, възприет от Съвета за изчисляване на препоръчителната цена, която може да отстрани разглежданата вреда, да бъде ограничен до маржа на печалбата, която промишлеността на Общността би могла разумно да очаква, при нормални условия на конкуренция, при липса на дъмпингов или субсидиран внос случай.
(вж. точки 161—162)