РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
19 ноември 2015 година(*)
„Преюдициално запитване — Директива 2001/29/ЕО — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятията „публично“ и „разгласяване“ — Разпространение на телевизионни програми — Способ, наречен „пряко въвеждане“
По дело C‑325/14
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд на Брюксел, Белгия) с акт от 17 юни 2014 г., постъпил в Съда на 7 юли 2014 г., в рамките на производство по дело
SBS Belgium NV
срещу
Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM),
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: J. Malenovský (докладчик), изпълняващ функцията на председател на състава, M. Safjan и K. Jürimäe, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 юни 2015 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за SBS Belgium NV, от P. Maeyaert и A. De Bleeckere, advocaten,
– за Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM), от E. Marissens, адвокат,
– за френското правителство, от D. Segoin и F.‑X. Bréchot, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от J. Samnadda и F. Wilman, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между SBS Belgium NV (наричано по-нататък „SBS“) и Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM) (Белгийско дружество на авторите, композиторите и издателите) относно задължение за заплащане на справедливо възнаграждение за разпространението на телевизионни програми по способа на прякото въвеждане.
Правна уредба
3 Съображения 23 и 27 от Директива 2001/29 гласят:
„(23) Настоящата директива следва да хармонизира в по-голяма степен правото на автора на [публично разгласяване]. Настоящото право следва да се разбира в широк смисъл, като обхваща всяко [разгласяване] на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването. Това право следва да обхваща всяко такова предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване. Това право не обхваща други действия.
[…]
(27) Самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си разгласяване по смисъла на настоящата директива“.
4 Член 3 от посочената директива, озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“, гласи:
„1. Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки [да] може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.
[…]
3. Правата, посочени в параграфи 1 и 2, не се изчерпват чрез акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, както е определено в настоящия член“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
5 В качеството си на дружество за колективно управление на авторски права SABAM представлява авторите по отношение на даването на разрешение за използване на техни защитени от авторско право произведения от трети лица и на събирането на дължимото за това използване възнаграждение.
6 SBS е нидерландскоезична търговска излъчваща организация, която изготвя и разпространява телевизионни програми. В рамките на дейността си по излъчване SBS стопанисва няколко частни търговски канала в Белгия. Програмната му схема обхваща както собствени програми, така и програми, закупени от местни и чуждестранни продуцентски къщи и от доставчици на програми.
7 SBS излъчва предаванията си само по способ, наречен „пряко въвеждане“. Става въпрос за двуетапен процес, при който SBS предава сигнали, носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за Belgacom.
8 SABAM твърди, че излъчването по способа на прякото въвеждане от SBS в качеството му на излъчваща организация представлява акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29. SBS следователно трябвало да има разрешение от притежателите на авторски права. С оглед на това SABAM иска да му се плати обезщетение в определен размер.
9 SBS оспорва това искане. Според него публично разпространение от гледна точка на авторското право извършват единствено разпространителите и други търговци като тях. Поради това то счита, че не дължи каквото и да било възнаграждение.
10 Rechtbank van koophandel te Brussel (Търговски съд, Брюксел) уважава искането на SABAM и осъжда SBS да заплати близо един милион евро за авторски права за 2009 г.
11 SBS обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.
12 При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд, Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Излъчваща организация, която предава програмите си само по способа на прякото въвеждане — тоест посредством двуетапен процес, при който подава сигнали, носители на програми, в кодиран вид чрез спътник, оптичен кабел или по всякакъв друг начин до разпространители (доставчици на пакети сателитни програми, предприятия за телевизионно разпространение чрез кабелни или xDSL мрежи), като по време или по повод на това предаване сигналите ѝ не са достъпни за публиката, а след това дистрибуторите ги подават на абонатите си, за да могат последните да гледат програмите — осъществява ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29?“.
По преюдициалния въпрос
13 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите.
14 В това отношение следва да се отбележи, че Директива 2001/29 има за основна цел да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите, като им позволи да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения, по-специално в случаите на публично разгласяване. Следователно понятието „публично разгласяване“ по член 3, параграф 1 от посочената директива трябва да се разбира в широк смисъл, както впрочем е изрично се указва в съображение 23 от същата директива (решение ITV Broadcasting и др., C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 20 и цитираната съдебна практика).
15 Съдът вече е приел, че понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 обединява два кумулативни елемента, а именно наличието на „акт на разгласяване“ на произведение и неговото „публично“ разгласяване (вж. решение Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 16).
16 Що се отнася, първо, до понятието „акт на публично разгласяване“, същото обхваща всяко предаване на защитените произведения, независимо от използваните средства или технически способи (решение Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 193).
17 Освен това за всяко предаване или препредаване на произведение, при което се използва специфичен технически способ, авторът на съответното произведение трябва да даде по принцип индивидуално разрешение (решение ITV Broadcasting и др., C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 24).
18 В случая, видно от преюдициалното запитване, разглежданата в главното производство излъчваща организация предава сигнали, носители на програми, на различни разпространители на сигнали по сателит, кабел или xDSL, т.е. следователно чрез различни средства или технически способи.
19 Ето защо такова предаване на сигнали, независимо дали се извършва едновременно или не чрез различните средства или технически способи, трябва да се приеме за „акт на разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.
20 На второ място, за да се установи съдържанието на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва, както се напомня в точка 15 от настоящото решение, защитените произведения да бъдат в действителност „публично“ разгласени.
21 В това отношение от практиката на Съда следва, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати — потенциални телевизионни зрители, и впрочем предполага наличие на доста голям брой лица (вж. в този смисъл решения SGAE, C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 37 и 38 и ITV Broadcasting и др., C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 32).
22 В случай като разглеждания в главното производство, както ясно следва от преюдициалния въпрос, съответната излъчваща организация предава сигнали, носители на програми, на отделни и определени разпространители, без потенциалните телевизионни зрители да имат достъп до сигналите.
23 Следователно произведенията, които излъчваща организация като разглежданата в главното производство предава, се разгласяват не „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, а на отделни и определени търговци.
24 Като се има предвид посоченото в точка 15 от настоящото решение изискване за кумулативно наличие на двата съставни елемента на публичното разгласяване, както и обстоятелството, че условието за публичност на разгласяването не е изпълнено, предаването на сигнали от излъчваща организация като разглежданата в главното производство принципно не попада в понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.
25 При все това обаче не може напълно да се изключи наличието на случаи, при които абонатите на разпространители като разглежданите в главното производство могат да се приемат за публика, към която е насочено първоначалното предаване на сигнали от излъчващата организация.
26 Във връзка с това най-напред е установено, че разпространители като разглежданите във всички случаи не спадат към тази публика за разлика от други субекти, каквито например са хотелиерите, за които се отнасят решения SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764) и Phonographic Performance (Ireland) (C‑162/10, EU:C:2012:141).
27 Следователно абонатите, на които въпросните разпространители предават сигнали, не могат a priori да се считат за „нова“ публика, към която първоначалният акт на разгласяване на излъчващата организация не е бил насочен (вж. a contrario решение SGAE, C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 40).
28 Ето защо в разглеждания в главното производство случай съществува само една публика, а именно всички абонати на всеки отделен разпространител.
29 В това отношение от текста на поставения от запитващата юрисдикция въпрос следва, че гледането на телевизионни програми от абонатите на разпространителите е възможно едва след намесата на последните.
30 Съдът обаче вече е приел, че разпространението на произведение, което търговец като разглеждания в главното производство излъчва на абонатите си, представлява самостоятелна доставка на услуга, осъществена с цел извличане на печалба, тъй като цената за абонамента се заплаща от посочените лица не на излъчващата организация, а на този търговец и се дължи не за евентуални технически престации, а за достъпа до разглежданото разпространение и следователно до защитените произведения (вж. по аналогия решение Airfield и Canal Digitaal, C‑431/09 и C‑432/09, EU:C:2011:648, т. 80).
31 Следователно предаване, извършено от търговец при посочените в предходната точка от настоящото решение условия, не представлява само техническо средство за осигуряване или подобряване на приемането на първоначалното предаване в неговата зона на покритие (вж. по аналогия решение Airfield и Canal Digitaal, C‑431/09 и C‑432/09, EU:C:2011:648, т. 79).
32 Като се има предвид това, не може да се изключи възможността разпространител да не бъде независим спрямо излъчващата организация и предоставянето на услугите му за разпространение да бъде от чисто техническо естество, така че намесата му да представлява обикновен технически способ по смисъла на практиката на Съда (вж. по-специално решения Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 194 и Airfield и Canal Digitaal, C‑431/09 и C‑432/09, EU:C:2011:648, т. 74 и 79).
33 Ако случаят е такъв, което запитващата юрисдикция следва да провери, абонатите на разглежданите разпространители биха могли да се приемат за публика на осъществяваното от излъчващата организация разгласяване и следователно би могло да се приеме, че последната извършва „публично разгласяване“.
34 С оглед на всички изложени съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация не осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.
По съдебните разноски
35 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация не осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.
Подписи