РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
23 октомври 2013 година(*)
„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистрирани промишлени дизайни на Общността, представляващи чаша, чинийка с ивици и дълбока чиния с ивици — Основание за недействителност — Неразрешено използване на произведение, защитено от законодателството на държава членка в областта на авторското право — Член 25, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 6/2002“
По дела T‑566/11 и T‑567/11
Viejo Valle, SA, установено в L’Olleria (Испания), за което се явява I. Temiño Ceniceros, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑жа V. Melgar, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производствата пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е:
Établissements Coquet, установено в Saint-Léonard-de-Noblat (Франция), представлявани от C. Bouchenard, avocat,
с предмет жалби, подадени срещу решенията на трети апелативен състав на СХВП от 29 юли 2011 г. (преписки R 1054/2010‑3 и R 1055/2010‑3) относно производства за обявяване на недействителност между Établissements Coquet и Viejo Valle, SA,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood, председател, г‑н F. Dehousse (докладчик) и г‑н J. Schwarcz, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид жалбите, подадени в секретариата на Общия съд на 31 октомври 2011 г.,
предвид писмените отговори на СХВП, представени в секретариата на Общия съд на 9 март 2012 г.,
предвид писмените отговори на встъпилата страна, представени в секретариата на Общия съд на 16 февруари 2012 г.,
предвид направеното от жалбоподателя искане за съединяване на дела T‑566/11 и T‑567/11,
предвид становищата на СХВП и на встъпилата страна по съединяването на дела T‑566/11 и T‑567/11,
предвид разпределянето на делата на втори апелативен състав и на нов съдия докладчик,
предвид решенията от 26 февруари 2013 г. за отхвърляне на подадените от жалбоподателя молби за спиране на производствата,
предвид факта, че в едномесечния срок от съобщението за приключване на писмената фаза на производствата страните не са направили искане за насрочване на съдебно заседание, и след като поради това въз основа на доклад на съдията докладчик и съгласно член 135а от Процедурния правилник на Общия съд взе решение да не провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, Viejo Valle, SA, е притежател на регистрираните под номера 384912‑0001 и 384912‑0009 промишлени дизайни на Общността, заявени на 9 август 2005 г. в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и публикувани на 18 октомври 2005 г. в Бюлетин за промишлените дизайни на Общността (наричани по-нататък „оспорваните промишлени дизайни“).
2 Оспорваните промишлени дизайни се нанасят, според посоченото в заявките за промишлен дизайн, върху съдове и са представени по следния начин:
– що се отнася до промишлен дизайн на Общността, регистриран под номер 384912‑0001:
– що се отнася до промишлен дизайн на Общността, регистриран под номер 384912‑0009:
3 На 30 септември 2008 г. встъпилата страна, Établissements Coquet, подава до СХВП искания за обявяване на недействителност на оспорваните промишлени дизайни. Тези искания за обявяване на недействителност се основават на член 25, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).
4 В подкрепа на исканията си за обявяване на недействителност встъпилата страна посочва срещу оспорваните промишлени дизайни съществуването на два съда, тоест съответно чаша и чинийка към нея (що се отнася до промишления дизайн, регистриран под номер 384912‑0001) и дълбока чиния (що се отнася до промишления дизайн, регистриран под номер 384912‑0009), спадащи към нейната колекция „Hémisphère“, модел „Satin“, за които тази страна претендира право на защита на основание на френското авторско право.
5 Към исканията си за обявяване на недействителност тя прилага следните фотографии:
– що се отнася до искането за обявяване на недействителност на промишления дизайн на Общността, регистриран под номер 384912‑0001:
– що се отнася до искането за обявяване на недействителност на промишления дизайн на Общността, регистриран под номер 384912‑0009:
6 С решения от 7 април 2010 г. отделът по отмяна обявява недействителността на оспорваните промишлени дизайни на основание член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002.
7 На 10 юни 2010 г. жалбоподателят подава жалби до СХВП срещу решенията на отдела по отмяна.
8 С две решения от 29 юли 2011 г. (преписки R 1054/2010‑3 и R 1055/2010‑3) (наричани по-нататък „обжалваните решения“) трети апелативен състав на СХВП отхвърля жалбите на жалбоподателя.
9 Първо, апелативният състав приема, че становището на жалбоподателя, според което встъпилата страна не е идентифицирала в достатъчна степен защитеното произведение и следователно не е изпълнила условията по член 28, параграф 1), буква б), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета за промишления дизайн на Общността (ОВ L 341, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 14), е явно неоснователно.
10 Второ, апелативният състав приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, според което встъпилата страна не е представила доказателства за това, че тя е притежател на авторско право.
11 Трето, апелативният състав разглежда становището на жалбоподателя, според което съдовете, изтъкнати от встъпилата страна в подкрепа на нейните искания за обявяване на недействителност, не са защитими на основание на авторското право, а са промишлени творения, които могат да бъдат защитени единствено с правната уредба относно промишлените дизайни.
12 На първо място, апелативният състав посочва, че изтъкнатите от встъпилата страна произведения не са самите съдове (чаша, чинийката към нея и дълбока чиния), а декоративните ивици, положени върху стените на тези съдове. Встъпилата страна винаги ясно е твърдяла, че тя не упреква жалбоподателя за използването на формите на съдовете, а за използването на декорацията върху тях, която можела да бъде защитена като интелектуално произведение.
13 На второ място, апелативният състав отбелязва, че встъпилата страна е доказала, че изтъкнатият от жалбоподателя промишлен характер на произведение не е основание, на което може да се откаже защита по силата на авторското право.
14 Произведението се състояло в декориране на съдовете посредством прилагане на мотив от фини, паралелни и концентрични, еднакво дебели и непрекъснати ивици върху цялата външна част на чашата, върху почти цялата вътрешна част на чинийката и на дълбоката чиния, без централния кръг. Тази декорация позволявала разграничаването на тези съдове и им придавала достатъчно оригинален характер, който обосновавал тяхната правна закрила по френското право.
15 Апелативният състав отбелязва, че жалбоподателят не е обяснил причините, поради които тази декорация не може да бъде предмет на авторското право. Жалбоподателят изтъкнал липса на „художествен“ характер, но това не било релевантен критерий. Той се позовал на липсата на оригиналност, но не представил доказателство в това отношение.
16 Апелативният състав приема, че в крайна сметка изтъкнатото от встъпилата страна външно оформяне на съдовете попада в категорията на интелектуалните творения, способни да отразят личността на техния автор, и че на това основание то е защитено от френското законодателство в областта на авторското право.
17 Четвърто, апелативният състав разглежда доводите на жалбоподателя относно използването на защитеното произведение в рамките на общностната система на промишлени дизайни, според които доводи, от една страна, сравняването на разглежданите съдове като цяло показвало големи различия помежду им и от друга страна, трябвало да се има предвид степента на свобода на автора.
18 Апелативният състав посочва, че тези доводи се отнасят до друго, различно от посоченото основание за недействителност, предвидено в член 6 от Регламент № 6/2002. За разглеждането на посоченото в случая основание за недействителност не било необходимо да се сравняват съдовете като цяло, а само да се определи дали в оспорваните промишлени дизайни е налице използване на защитено с авторско право произведение. Различията във формите на тези съдове не били релевантни. За сметка на това релевантно било обстоятелството, че в оспорваните промишлени дизайни ясно се забелязвало, на първо място, наличието на защитеното произведение, тоест същият модел ивици, и на второ място, това, че тези ивици покривали същите части на съдовете. Тъкмо в обединението на тези две характеристики проличавал творческият характер на по-ранното произведение, което е възпроизведено или „използвано“ без разрешение в оспорваните промишлени дизайни.
19 Вследствие на това апелативният състав отхвърля жалбите на жалбоподателя.
Искания на страните
20 Жалбоподателят моли Общият съд по същество:
– да обяви за допустими приложенията към жалбите,
– да отмени обжалваните решения,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
21 СХВП моли Общия съд по същество:
– да обяви за недопустими приложения B 7—B 14 към жалбата по дело T‑566/11 и приложения B 7—B 15 към жалбата по дело T‑567/11,
– да отхвърли жалбите,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
22 Встъпилата страна моли Общия съд по същество:
– да обяви за недопустими приложения B 7—B 14 към жалбата по дело T‑566/11 и приложения B 7—B 17 към жалбата по дело T‑567/11,
– да отхвърли жалбите,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
23 С оглед на направеното от жалбоподателя искане за съединяване на делата и становищата на другите страни следва в приложение на член 50 от Процедурния правилник на Общия съд да се извърши съединяване на настоящите дела за целите на съдебното решение.
24 Жалбоподателят изтъква различни правни основания и доводи, които могат да бъдат обобщени, както следва.
25 В рамките на първото правно основание, изведено от нарушението на член 28, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 2245/2002, жалбоподателят изтъква по същество, че встъпилата страна не е представила необходимите данни относно защитените произведения.
26 Жалбоподателят добавя към това първо правно основание твърдението, че поради предходно оповестяване на произведенията и поради липсата на оригиналност в тях не е налице авторско право.
27 В рамките на второто правно основание, изведено от нарушението на член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002, жалбоподателят изтъква по същество, че апелативният състав погрешно е приел, че оспорваните промишлени дизайни представляват неразрешено използване на произведения на встъпилата страна.
28 Следва още в самото начало да се направи произнасяне по допустимостта и евентуално по релевантността на някои доказателства, приложени от жалбоподателя към неговите жалби и молби за спиране на производствата.
По допустимостта и релевантността на някои доказателства, приложени към жалбите и към молбите за спиране на производствата
29 Жалбоподателят представя за първи път пред Общия съд документи, изведени от уебсайтовете на други предприятия в сектора на съдовете, на музеите или на вестниците (приложения B 7—B 14 към жалбата по дело T‑566/11; приложения B 7—B 17 към жалбата по дело T‑567/11), от които според него става ясно, че други предприятия преди встъпилата страна са декорирали съдове посредством нанасянето на фини концентрични ивици върху външните части на тези съдове и че тази декорация изобщо не е оригинална, а е практика, използвана през епохите.
30 От това жалбоподателят прави извод, че встъпилата страна на практика няма никакво авторско право върху произведенията, които изтъква в подкрепа на своите искания за обявяване на недействителност.
31 Впрочем в молбите си за спиране на производствата от 3 декември 2012 г. и 8 януари 2013 г. жалбоподателят представя две решения на френски юрисдикции от ноември и декември 2012 г. В тях две френски юрисдикции, всяка от тях сезирана от встъпилата страна с иск за установяване на нарушение срещу трети лица, с предмет същите произведения като изтъкнатите от встъпилата страна в настоящия случай, са приели, че встъпилата страна няма авторско право върху тези произведения.
32 От това жалбоподателят прави извод, че изтъкнатото от встъпилата страна пред СХВП срещу него основание за недействителност е отпаднало и че би следвало веднага щом посочените национални решения придобият окончателен характер, настоящите жалби да се уважат и обжалваните решения да се отменят.
33 СХВП и встъпилата страна оспорват допустимостта на доказателствата, които жалбоподателят представя пред Общия съд, и позицията на жалбоподателя.
34 Най-напред, що се отнася до доказателствата, представени от жалбоподателя в приложения B 7—B 14 към жалбата по дело T‑566/11 и в приложения B 7—B 17 към жалбата по дело T‑567/11, следва да се посочи, че те представляват нови елементи, с които апелативният състав не е разполагал.
35 Тези представени за пръв път пред Общия съд доказателства не могат да се вземат предвид. Всъщност целта на жалбата до Общия съд е контролът за законосъобразност на решенията на апелативните състави на СХВП по смисъла на член 61 от Регламент № 6/2002, така че функцията на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на документите, представени пред него за пръв път. Ето защо посочените по-горе документи следва да се изключат от доказателствата, без да е необходимо да се изследва тяхната доказателствена сила (Решение на Общия съд от 18 март 2010 г. по дело Grupo Promer Mon Graphic/СХВП — PepsiCo (Изображение на кръгъл рекламен предмет), T‑9/07, Сборник, стр. II‑981, точка 24 и Решение на Общия съд от 13 ноември 2012 г. по дело Antrax It/СХВП — THC (Радиатори за отопление), T‑83/11 и T‑84/11, точка 28; вж. също по аналогия Решение на Общия съд от 14 май 2009 г. по дело Fiorucci/СХВП — Edwin (ELIO FIORUCCI), T‑165/06, Сборник, стр. II‑1375, точки 21 и 22 и цитираната съдебна практика).
36 По-нататък, що се отнася до приложените към молбите за спиране на производството решения на френските юрисдикции, следва да се отбележи, че те също представляват нови доказателства, с които СХВП не е разполагала. Обстоятелството, че тези съдебни решения са постановени по-късно от обжалваните решения, с нищо не променя тази констатация.
37 При все това възможността за позоваване за пръв път пред Общия съд на решения на национални юрисдикции не се изключва в съдебната практика, припомнена в точка 35 по-горе, когато апелативният състав не се упреква в това, че е пропуснал да вземе предвид факти от определено решение на национална юрисдикция, а че е нарушил разпоредба на Регламент № 6/2002 и се е позовавал на националната съдебна практика в подкрепа на това правно основание (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 12 март 2008 г. по дело Sebirán/СХВП — El Coto De Rioja (Coto D’Arcis), T‑332/04, непубликувано в Сборника, точка 56, Решение на Общия съд от 17 юни 2008 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — Abril Sanchez и Ricote Saugar (BOOMERANG TV), T‑420/03, Сборник, стр. II‑837, точка 37 и Решение на Общия съд от 12 ноември 2008 г. по дело Lego Juris/СХВП — Mega Brands (Червено блокче „Lego“), T‑270/06, Сборник, стр. II‑3117, точки 23—25).
38 От гореизложеното следва, че макар и приложените към молбите за спиране на производството решения на френските юрисдикции да са явно недопустими, що се отнася до посочените в тях факти, с които апелативният състав не е разполагал, те не са недопустими, в случай че жалбоподателят упреква апелативния състав в нарушение на разпоредба на правото на Европейския съюз.
39 В конкретния случай жалбоподателят е представил тези решения в подкрепа на един-единствен довод, според който, „доколкото националният съд е отхвърлил съществуването на каквото и да е право на интелектуална собственост върху продуктите, на които [встъпилата страна] основава своите искания за обявяване на недействителност, […] основанието за недействителност трябва да отпадне изцяло, […] тъй като в противен случай би се стигнало до необратима вреда за жалбоподателя, който би загубил своето легитимно право на изключителност поради несъществуване на предварително право“.
40 Относно този довод следва все пак да се посочи, че както по същество изтъква встъпилата страна, посочените френски съдебни решения важат единствено между страните в националните производства и в рамките на споровете между тях във връзка с нарушенията. Следователно тези решения, дори и да станат окончателни, нямат никаква декларативна стойност, действаща erga omnes, що се отнася до съществуването или несъществуването на авторско право на встъпилата страна.
41 Следователно, за разлика от окончателните административни решения, постановени в рамките на системите за защита, основани на административните заявки и регистрации на правото на интелектуалната собственост, тези решения не биха могли да накарат съда на Съюза да констатира отпадане на предмета на жалбата и да се произнесе в смисъл на липса на основание за произнасяне (вж. за случаите на липса на основание за произнасяне вследствие на отмяна на противопоставеното право на марка, обявена с окончателно решение на компетентната служба за марките и приложима erga omnes, Определение на Общия съд от 26 юни 2008 г., Pfizer/СХВП — Isdin (FOTOPROTECTOR ISDIN), T‑354/07—T‑356/07, непубликувано в Сборника и Определение на Общия съд от 27 февруари 2012 г. по дело MIP Metro/СХВП — Jacinto (My Little Bear), T‑183/11).
42 Така единственият довод, който жалбоподателят извежда от тези решения, и следователно единственото основание, на което той ги представя, тоест фактът, че те премахвали автоматично основанието на исканията на встъпилата страна за обявяване на недействителност, са погрешни.
43 При липсата на какъвто и да било друг довод на жалбоподателя, изведен от тези решения (вж. в този смисъл Решение по дело Coto D’Arcis, точка 37 по-горе, точка 57), и при положение че Общият съд няма задачата да замества жалбоподателя в управлението на жалбата му (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 29 ноември 1993 г. по дело Koelman/Комисия, T‑56/92, Recueil, стр. II‑1267, точка 23 и Решение на Общия съд от 17 септември 2007 г. по дело Microsoft/Комисия, T‑201/04, Сборник, стр. II‑3601, точки 94 и 97), посочените решения на френски юрисдикции, вече недопустими поради фактическите елементи, които съдържат, впрочем не биха могли да бъдат взети предвид при разглеждане на законосъобразността на обжалваните решения и следователно поради това обстоятелство трябва да се считат за ирелевантни.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 28, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 2245/2002, доколкото встъпилата страна не представила необходимите данни относно защитените произведения
44 Жалбоподателят изтъква, че встъпилата страна не е представила необходимите данни относно защитените произведения. По-конкретно встъпилата страна не доказала датите на създаването на произведенията и освен това не посочила кое физическо лице е техният действителен автор.
45 По френското право авторското право възниква единствено от факта на създаването на произведение и от момента на това създаване. От съществено значение е да се знае кой е авторът на произведението и датата на неговото създаване, за да се определи дали то е оригинално и дали на това основание то може да бъде защитено или дали, напротив, то вече е било създадено преди това от друг автор. Освен това също е трябвало да се представи доказателство за прехвърлянето на авторското право от физическото лице — създател на встъпилата страна.
46 СХВП и встъпилата страна оспорват становището на жалбоподателя. Според тях встъпилата страна е представила необходимите и достатъчни данни.
47 От разпоредбите на член 25, параграф 1, буква е) и параграф 3 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 28, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 2245/2002 следва, първо, че промишлен дизайн на Общността може да бъде обявен за недействителен, ако представлява неразрешено използване на произведение, защитено от законодателството на държава членка в областта на авторското право, второ, че тази недействителност може да бъде поискана само от притежателя на авторското право и трето, че това искане трябва да съдържа изображението и подробности относно защитеното произведение, на което то се основава, както и доказателства, че авторът на искането за обявяване на недействителност е притежател на авторското право.
48 Най-напред, що се отнася до въпроса дали в направените от встъпилата страна пред СХВП искания за обявяване на недействителност са посочени изображението и подробностите относно защитените произведения, на които те се основават, с пълно право апелативният състав приема, че встъпилата страна е изпълнила до голяма степен изискванията в това отношение, наложени с член 28, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 2245/2002.
49 Всъщност в исканията си за обявяване на недействителност от 30 септември 2008 г. встъпилата страна е идентифицирала с точност изтъкнатите в подкрепа на тези искания произведения както с приложени към посочените искания техни снимки, така и с дадени текстови описания. Тези описания визират, от една страна, чаша с бял цвят с фини ивици по външната част и гладка вътрешна повърхност и нейната бяла на цвят чинийка с широка набраздена външна обиколка, чиито краища са леко повдигнати и с плоска гладка централна част с малък размер, а от друга страна, дълбока чиния с много широка хоризонтална и набраздена с фини ивици външна обиколка, с тясна удебелена част в центъра на чинията, без орнаменти и с форма на купа, като тази дълбока част се явява също основата на чинията.
50 По-нататък, що се отнася до критиката на жалбоподателя, според която встъпилата страна е трябвало да предостави данни относно датите на създаването на произведенията, идентичността на физическото лице създател и доказателството за прехвърлянето на неговите авторски права на встъпилата страна, достатъчно е тя да се отхвърли на следните основания.
51 Член 25, параграф 3 от Регламент №°6/2002 и член 28, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 2245/2002 изискват авторът на искането за обявяване на недействителност на промишлен дизайн на Общността въз основа на защитено съгласно законодателството на държава членка авторско право да е притежател на това авторско право и да представи на СХВП доказателства за това.
52 Въпросът дали авторът на искането за обявяване на недействителност е притежател на авторското право по смисъла на тази разпоредба, както и въпросът за доказването на това право пред СХВП не могат да се разглеждат независимо от правото на държавата членка, в конкретния случай френското право, изтъкнато в подкрепа на искането за обявяване на недействителност. Всъщност приложимото право на държавата членка е от значение в този контекст по-специално за определяне на реда и условията за придобиването и доказването на авторското право върху произведението, на което е направено позоваване в подкрепа на искането за обявяване на недействителност (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 18 януари 2012 г. по дело Tilda Riceland Private/СХВП — Siam Grains (BASmALI), T‑304/09, точка 22).
53 От преписката по делото обаче следва, че освен ако не бъде доказано противното, по френското право притежателят на авторското право е лицето, под името на което е оповестено произведението.
54 Всъщност и както посочват СХВП и встъпилата страна, макар и френското право да предвижда, че „авторът на произведение, което е резултат на интелектуална дейност, се ползва поради самия факт на създаването му с изключително и противопоставимо на всички право на нематериална собственост върху това произведение“ (член L. 111‑1 от френския code de la propriété intellectuelle (Кодекс на интелектуалната собственост) (наричан по-нататък „CPI“)] и че „произведението се счита за създадено, независимо от всякакво публично оповестяване, със самия факт на реализирането, дори недовършено, на концепцията на автора“ (член L. 111‑2 от CPI), то гласи също, че „[о]свен при наличие на доказателство за противното, авторското право принадлежи на лицето или на лицата, под чието име произведението е оповестено“ (член L. 113‑1 от CPI), и че „освен при наличие на доказателство за противното, колективното произведение е собственост на физическото или юридическото лице, под името на което то е оповестено, доколкото това лице е носител на авторските права“ (член L. 113‑5 от CPI).
55 Встъпилата страна уточнява, че съгласно френската съдебна практика при липсата на претенция от страна на физическото лице автор, авторските права върху произведение се присъждат на юридическото лице, което използва в търговията това произведение от свое име.
56 Следователно, макар и да е вярно, че апелативният състав е посочил погрешно в обжалваните решения, че авторското право възниква със създаването „и/или оповестяването“ на произведението, тъй като от разпоредбите на CPI следва, че това право възниква със самото създаване, това обстоятелство е без значение. В конкретния случай единственият релевантен въпрос е този за идентифицирането на притежателя на авторското право, който при липсата на претенция на физическото лице, създало произведението, е физическото или юридическото лице, под името на което това произведение е оповестено.
57 Следователно жалбоподателят напразно упреква, от една страна, СХВП, че не е изискала данни относно създаването на произведенията, като датата на създаването и идентичността на автора, и относно прехвърлянето на авторските права на встъпилата страна, и от друга страна, апелативния състав за това, че не е уважил жалбата му при липсата на подобни данни.
58 Следва да се добави, между впрочем, че жалбоподателят не оспорва, че датата на оповестяването от встъпилата страна на изтъкнатите в полза на исканията за обявяване на недействителност произведения може да бъда определена въз основа на документите, които тази страна е представила пред СХВП.
59 Следователно настоящото правно основание следва да се отхвърли, доколкото то е основано на твърдение за недостатъчност на предоставените от встъпилата страна пред СХВП данни относно защитените произведения, и по-конкретно на липсата на доказателство за датите на създаването на произведенията, за идентичността на физическото лице създател и за прехвърлянето на неговите права на встъпилата страна.
60 Колкото до твърденията, изтъкнати като продължение на това първо правно основание, според които встъпилата страна няма никакво авторско право, тъй като декорирането на съдове чрез прилагане на фини концентрични ивици върху тяхната външна повърхност се практикувало от други предприятия от сектора преди встъпилата страна, и според които това декориране изобщо не било оригинално, а практика, използвана през епохите, следва да се отбележи, че тези твърдения са нови или най-малкото основани на доказателства, представени на стадия на обжалването пред Общия съд и следователно вече отхвърлени като недопустими.
61 Така пред СХВП жалбоподателят не твърди, че други предприятия в сектора на съдовете, различни от встъпилата страна, са оповестили преди нея произведенията, изтъкнати в подкрепа на исканията за обявяване на недействителност. Впрочем самият жалбоподател се съгласява в своите жалби, че се е позовал на данни в това отношение едва пред Общия съд.
62 Що се отнася до липсата на оригиналност на декорацията от ивици върху съд, жалбоподателят по никакъв начин не оспорва преценката на апелативния състав, според която, макар и тази липса на оригиналност да е била изтъкната на стадия на производството пред отдела по отмяна, към този момент не е било представено никакво доказателство в подкрепа на това твърдение.
63 От съдебната практика обаче следва, че с оглед на съдържанието на член 61 от Регламент № 6/2002 контролът за законосъобразност от страна на Общия съд върху решение на апелативния състав трябва да се извършва с оглед на поставените му правни въпроси. При това положение задачата на Общия съд не е да разгледа представените пред него нови правни основания или да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за пръв път пред него. Всъщност разглеждането на тези нови правни основания и допускането на тези доказателства би било в разрез с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник, според който с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав (вж. по аналогия Решение по дело ELIO FIORUCCI, точка 35 по-горе, точки 21 и 22 и цитираната съдебна практика).
64 От съображенията в точки 60—63 по-горе следва, че претенциите на жалбоподателя относно предходното оповестяване на произведението от други предприятия в сектора на съдовете, както и относно липса на оригиналност на декорацията, поради това че тя е била използвана през епохите, трябва да бъдат отхвърлени, ако не като недопустими в качеството им на нови правни основания, най-малкото като неоснователни, тъй като те се основават изцяло върху недопустими доказателства.
65 Следователно настоящото правно основание и твърденията, направени в продължение на същото, трябва да се отхвърлят.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002, поради това че апелативният състав погрешно приел, че оспорваните промишлени дизайни представляват неразрешено използване на произведението на встъпилата страна
66 Жалбоподателят упреква апелативния състав за становището му, че произведението, изтъкнато от встъпилата страна, не било чашата, чинийката и дълбоката чиния, а декоративните ивици върху стените на тези съдове. Жалбоподателят поддържа, че е трябвало да се вземат предвид други характеристики, а не тези концентрични ивици, за да се прецени въпросът за наличието на произведение на встъпилата страна в оспорваните промишлени дизайни на жалбоподателя и следователно за нарушение на претендираното от встъпилата страна авторско право.
67 При преценката на различните елементи на съдовете на жалбоподателя и на встъпилата страна можело да се открият множество различия, придаващи различни характеристики на тези съдове, от естество да създадат напълно различно цялостно впечатление. Тези различия не позволявали да се твърди, че защитеното произведение е било използвано в оспорваните промишлени дизайни.
68 Всъщност от представените изображения ясно следвало, че чашите, чинийките към тях и дълбоките чинии нямали никакъв общ елемент, освен техните ивици.
69 Чашата на встъпилата страна имала заоблена форма с особена дръжка, която по нищо не приличала на коничните форми на чашата на жалбоподателя. Чинийката на жалбоподателя имала гладък централен контур, относително по-голям от чинийката на встъпилата страна, и по-плоска външна обиколка, тъй като единствено външният ръб бил наклонен. Погледнато отвън, вдлъбнатата част на дълбоката чиния на жалбоподателя била напълно гладка, с изключение на разрез на няколко милиметра от основата. Тази вдлъбната част била по-обла от тази на дълбоката чиния на встъпилата страна и нямала ръбове или нива. Външните обиколки на чиниите се различавали по техния наклон и техния отвор, тази на жалбоподателя била по-заоблена от тази на встъпилата страна, с по-праволинеен наклон. Освен това ивиците били по-широки и по-изразени в оспорваните промишлени дизайни.
70 С оглед на обстоятелството, че свободата на автора в областта на съдовете е ограничена, не било възможно да се счита, че оспорваните промишлени дизайни съдържат използване на претендираните от встъпилата страна произведения.
71 Жалбоподателят добавя, че дори и да се приеме, че произведението, за което встъпилата страна иска защитата, се състои от декоративни ивици върху стените на неговите съдове, все пак би трябвало да се установи какво е оригиналното във въпросното произведение.
72 СХВП и встъпилата страна оспорват становището на жалбоподателя.
73 Следва да се напомни, че изтъкнатото от встъпилата страна основание за недействителност не се базира върху липсата на индивидуален характер на оспорваните промишлени дизайни по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002, а върху неразрешено използване в тези промишлени дизайни на произведение, защитено със законодателството на държава членка относно авторското право.
74 От това следва, че единственият въпрос, който е стоял пред СХВП, е бил този, дали встъпилата страна е притежател на авторско право по френското право и дали това авторско право е предмет на неразрешено използване в оспорваните промишлени дизайни.
75 В точки 48—59 по-горе вече беше констатирано, че встъпилата страна е изпълнила изискванията на член 28, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 2245/2002 относно представянето в искането за обявяване на недействителност на изображението и подробностите относно защитеното с авторското право произведение, на което се основава искането.
76 Що се отнася до претенциите, според които встъпилата страна няма никакво авторско право, тъй като декорирането на съдове посредством прилагането на фини концентрични ивици върху външната им повърхност се практикувало от други предприятия в сектора преди встъпилата страна и според които тази декорация в никакъв случай не била оригинална, а практика, използвана през епохите, вече беше установено в точки 60—64 по-горе, че тези претенции са, ако не недопустими, поради това че са нови, най-малкото неоснователни, тъй като изцяло почиват върху недопустими доказателства.
77 Колкото до довода, развит в настоящото правно основание, според който апелативният състав не е трябвало да се ограничи с декорацията на съдовете, а да вземе предвид техните форми, следва той да се отхвърли поради следните причини.
78 Вярно е, че произведението, на което встъпилата страна се позовава пред СХВП, за да поиска обявяване на недействителност на оспорваните промишлени дизайни, не се свежда единствено до декорацията на тези съдове, а се разпростира до други аспекти на тези съдове, по-конкретно до техните форми. При все това декорацията в качеството на такава е ясно изтъкната от встъпилата страна пред СХВП като материален израз на творческо усилие, защитено на основание на авторското право. По този начин встъпилата страна твърди, че оригиналността на съдовете от нейната колекция „Hémisphère“ се състои най-вече в техните положени върху повърхността ивици и в редуването им с гладки части, доколкото според нея това представяне се отличава с оригиналност и отразява творческия дух на автора.
79 Както обаче става ясно от френската съдебна практика, приложена към преписката по делото и цитирана от апелативния състав, по френското право съд може както със своята форма, така и със своята декорация да представлява защитено с авторско право произведение, при положение че единият от тези аспекти се явява резултат от творческа дейност и има оригинален характер, отразяващ личността на автора.
80 При това положение по принцип е нямало пречка апелативният състав да счете декорацията на съдовете на встъпилата страна за произведение, чието неразрешено използване се оспорва. Настина, това свежда преценката на апелативния състав до един аспект на съдовете на страните. От двете страни по спора обаче единствено встъпилата страна е можела евентуално да изрази несъгласие, което тя не е направила, с този подход на апелативния състав, който оставя неразгледани някои от нейните претенции на основание на авторското право.
81 От гореизложените съображения следва, че в конкретния случай ограничаването на анализа на апелативния състав до декорацията на съдовете на встъпилата страна не е от естество да доведе до незаконосъобразност на обжалваните решения.
82 От това следва, че всички доводи, с които жалбоподателят подчертава различията на формите на оспорваните промишлени дизайни и съдовете на встъпилата страна, са ирелевантни.
83 Единственото релевантно съображение за преценката на законосъобразността на обжалваните решения е това дали, както апелативният състав е заключил, първо, декорацията от ивици на съдовете на встъпилата страна представлява интелектуално творение и второ, дали това произведение е било възпроизведено върху оспорваните промишлени дизайни, водейки по този начин до неразрешено използване на авторското право на встъпилата страна.
84 Относно първия аспект апелативният състав прави следните преценки.
85 Той приема, че произведението се състои в декориране на съдовете с прилагане на мотив от фини паралелни и концентрични, еднакво дебели и непрекъснати ивици върху цялата външна част на чашата, върху почти цялата вътрешна част на чинийката и на дълбоката чиния, без централния кръг.
86 Според апелативния състав тази особена декорация на съдовете позволява тяхното разграничаване и им придава достатъчно оригинален характер, което обосновава правната им защита съгласно френското право. Вследствие на това наличието на въпросните фини ивици отговаряло на предвидените във френското право критерии.
87 Апелативният състав посочва, че в нито един момент жалбоподателят не е изложил пред него по изричен начин основанията, поради които не било обосновано декорацията на съдовете на встъпилата страна да се ползва със защитата на авторското право. Апелативният състав сочи, че липсата на изтъкнатия от жалбоподателя художествен характер не е релевантен критерий. Той отбелязва, че жалбоподателят споменава също липсата на оригиналност на съд с ивици върху повърхността, но не посочва никакво доказателство в подкрепа на този довод и че жалбоподателят също оспорва, погрешно, че произведението на встъпилата страна заслужава защита по силата на френското право, на основание че съдовете са индустриален продукт.
88 Апелативният състав приема, че в крайна сметка изтъкнатото от встъпилата страна външно оформяне на съдовете, както е представено, влиза „въпреки (или поради) своята опростена форма“ в категорията на интелектуалните творения, способни да отразят личността на техния автор, и че на това основание то е защитено от френското законодателство в областта на авторското право.
89 Налага се констатацията, че жалбоподателят не успява да оспори тези преценки.
90 Всъщност жалбоподателят не оспорва пред Общия съд твърденията, впрочем правилни, на апелативния състав относно ирелевантността на художествена преценка на произведението и относно приложимостта на авторското право към индустриалните продукти. Що се отнася до твърдяната липса на оригиналност, вече беше установено, че всички представени от жалбоподателя пред Общия съд доказателства по този въпрос са недопустими.
91 Вследствие на това следва да се заключи, че жалбоподателят не успява да докаже, че апелативният състав погрешно е заключил, че декорацията на съдове от встъпилата страна представлява защитено на основание на авторското право произведение.
92 По втория аспект, свързан с използването на произведението на встъпилата страна в оспорваните промишлени дизайни, апелативният състав прави следните изявления.
93 Апелативният състав констатира, на първо място, наличието в оспорваните промишлени дизайни на защитеното произведение, в конкретния случай същия мотив от ивици, и на второ място, обстоятелството, че тези ивици покриват точно същите части на съдовете. Апелативният състав отбелязва, че именно в обединението на тези две характеристики се изразява творческият характер на по-ранното произведение, „който е възпроизведен или използван без разрешение“ в оспорваните промишлени дизайни.
94 След като приема, че общият елемент за разглежданите съдове са техните ивици, жалбоподателят се ограничава да изтъкне пред Общия съд, че ивиците са „по-широки и по-изразени“ в оспорваните промишлени дизайни. В този контекст жалбоподателят се позовава на заключението на генералния адвокат Mengozzi по Решение на Съда от 20 октомври 2011 г. по дело PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic (C‑281/10 P, Сборник, стр. I‑10153) и на твърдяно ограничаване на степента на свобода на автора.
95 Все пак тези доводи на жалбоподателя не са достатъчни, за да докажат допусната грешка от апелативният състав.
96 На първо място, следва да се отбележи, че жалбоподателят погрешно се позовава на заключението на генералния адвокат Mengozzi във връзка с Решение по дело PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, точка 94 по-горе и на евентуално ограничаване на степента на свобода на автора.
97 Всъщност изтъкнатото в конкретния случай основание за недействителност е това, изведено от член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002, а не, както в делото, приключило с Решение по дело PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, точка 94 по-горе, това, изведено от член 25, параграф 1, буква г) от същия регламент.
98 Следователно изходът на настоящия спор не трябва по никакъв начин да се определи въз основа на общо сравнение между два промишлени дизайна, при което наложеното от технически или законови изисквания, впрочем недоказани в конкретния случай, ограничаване на степента на свобода на автора може да направи информирания потребител по-внимателен към детайлите и да улесни признаването на индивидуалния характер на оспорвания промишлен дизайн (вж. в това отношение Решение по дело Радиатори за отопление, точка 35 по-горе, точки 43—45 и цитираната съдебна практика).
99 Изходът на настоящия спор зависи единствено от това дали оспорваният промишлен дизайн съдържа „неразрешено използване“ на произведението, защитено със законодателството на съответната държава членка в областта на авторското право.
100 Следователно напълно правилно апелативният състав е приел, че за да се прецени основанието за недействителност, не следва да се сравняват конфликтните модели като цяло, а единствено да се определи дали защитеното с авторското право произведение е използвано в последващи модели, тоест да се определи дали наличието на това произведение може да бъде установено в тези модели, вследствие на което, в този контекст, изтъкнатите от жалбоподателя различия, като формата на чашата или дизайна на нейната дръжка, или формата на купата на дълбоката чиния, са ирелевантни.
101 На второ място, както напълно правилно отбелязва апелативният състав, безспорно е, че декорацията на оспорваните промишлени дизайни много прилича на тази на съдовете на встъпилата страна, както що се отнася до облика на повърхностите, които тя покрива, така и до концентричния характер, последователността и финото полагане на ивиците. По-голямата широчина и по-изразеният характер на ивиците, на които жалбоподателят се позовава, не са достатъчни, за да премахнат тази прилика.
102 От гореизложените съображения следва, че жалбоподателят не доказва пред Общия съд, че апелативният състав е допуснал грешка, като е приел въз основа на данните, с които е разполагал, че декорацията на съдовете, на която встъпилата страна се позовава в подкрепа на своите искания за обявяване на недействителност, е защитена с френското законодателство в областта на авторското право и че тази декорация е предмет на неразрешено използване в оспорваните промишлени дизайни.
103 От това следва, че настоящото правно основание трябва да се отхвърли.
104 С отхвърлянето на всички правни основания на жалбоподателя следва да се отхвърлят и настоящите жалби.
По съдебните разноски
105 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
106 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати разноските, направени от СХВП и от встъпилата страна, в съответствие с техните искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Съединява дела T‑566/11 и T‑567/11 за целите на съдебното решение.
2) Отхвърля жалбите.
3) Viejo Valle, SA понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и на Établissements Coquet.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 октомври 2013 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Искания на страните
От правна страна
По допустимостта и релевантността на някои доказателства, приложени към жалбите и към молбите за спиране на производствата
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 28, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 2245/2002, доколкото встъпилата страна не представила необходимите данни относно защитените произведения
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002, поради това че апелативният състав погрешно приел, че оспорваните промишлени дизайни представляват неразрешено използване на произведението на встъпилата страна
По съдебните разноски