Дело T‑855/16
Fertisac, SL
срещу
Европейска агенция по химикалите
„REACH — Такса, дължима за регистрацията на вещество — Намаление за МСП — Проверка на ECHA по декларацията относно размера на предприятието — Решение за налагане на административна такса — Препоръка 2003/361/ЕО — Превишаване на финансовите тавани — Понятието „свързано предприятие“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 7 март 2018 г.
1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Фактура, приложена към решение на Европейската агенция по химикалите (ECHA), отказваща прилагането на намалената такса за малки и средни предприятия и налагаща административна такса — Включване
(член 263 ДФЕС; Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искания за установяване на статут на малко и средно предприятие от жалбоподател, който желае да се възползва от намалената такса пред Европейската агенция по химикалите (ECHA) — Недопустимост
(членове 263 ДФЕС, 264 ДФЕС и 266 ДФЕС; Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Такси и плащания, дължими на Европейската агенция по химикалите (ECHA) — Намаление на такса, предвидено за малки и средни предприятия — Определяне на големината на предприятие — Критерии, свързани с наетия персонал и с финансовите характеристики — Кумулативен характер
(член 6, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 340/2008 на Комисията; четвърто съображение от Препоръка на Комисията 2003/361 и член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 от приложението към нея)
1. Жалба за отмяна може да бъде подадена само срещу актовете, които пораждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Следва да се съобрази същността на акта, чиято отмяна се иска, за да се прецени дали той подлежи на обжалване, като формата му по принцип е без значение.
Същото се отнася и за фактурите, приложени към решение на Европейската агенция по химикалите (ECHA), задължаващо лице, заявило регистрация на вещество, да заплати сумата от таксата за големи предприятия и административна такса, като размерите, отговарящи на тези две позиции; са посочени във фактурите. Всъщност най-общо приложенията се считат от съдебната практика за част от документа, към който са приложени, с тази последица, че признатата им нормативна сила е идентична на тази, която характеризира разпоредбите, съставляващи основната част на документа. Нищо не разграничава посоченото решение от фактурите, които, взети заедно, съставляват единен акт, съставен от две части, а именно административна част (решението) и счетоводна част (приложените към него обжалвани фактури), като този единен акт изразява направената от ECHA констатация, че доказателствата, изискуеми от правната уредба, не са били представени, и разкрива волята ѝ да извлече следващите от нея последици, като наложи финансови задължения на жалбоподателя. Този единен акт поражда задължително правно действие, което може да засегне неговото правно положение, след като има за последица невъзможност за жалбоподателя да се възползва от намалената такса, приложима за малките и средни предприятия; и задължение да заплати размера на таксата, приложима за големите предприятия, както и административната такса, предвидена от правната уредба при такива обстоятелства.
(вж. т. 18—21, 25—27)
2. Когато е сезиран с оспорване на таксата и административната такса, изисквани от дадено предприятие от Европейската агенция по химикалите (ЕСНА) в резултат на грешка в декларирания размер, съдът на Съюза не може да се произнася по квалификацията на това предприятие като малко и средно предприятие, тъй като такава декларация би предполагала, че той замества ECHA в нарушение на членове 263 ДФЕС, 264 ДФЕС и 266 ДФЕС.
(вж. т. 31)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 42, 49, 50 и 52)