РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (седми състав)
11 юни 2009 година(*)
„Oбща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Промяна на исканията — Основни права — Право на зачитане на собствеността, право на лицето да бъде изслушано и право на ефективен съдебен контрол“
По дело T‑318/01
Omar Mohammed Othman, с местожителство в Лондон (Обединеното кралство), за когото първоначално се явяват г‑н J. Walsh, barrister, г‑жа F. Lindsley и г‑жа S. Woodhouse, solicitors, впоследствие г‑н S. Cox, barrister, и г‑н H. Miller, solicitor,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който първоначално се явяват г‑н M. Vitsentzatos и г‑н M. Bishop, впоследствие г‑н M. Bishop и г‑жа E. Finnegan, в качеството на представители,
и
Комисия на Европейските общности, за която първоначално се явяват г‑н A. van Solinge и г‑н C. Brown, впоследствие г‑н E. Paasivirta и г‑н P. Aalto, в качеството на представители,
ответници,
подпомагани от
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което първоначално се явява г‑н J. Collins, впоследствие г‑жа C. Gibbs, впоследствие г‑жа E. O’Neill и накрая г‑жа I. Rao, в качеството на представители, подпомагани първоначално от г‑жа S. Moore, впоследствие от г‑н M. Hoskins, barristers,
встъпила страна,
с предмет, първоначално, искане за отмяна, от една страна, на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета от 6 март 2001 година за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на финансови средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 337/2000 (ОВ L 67, стр. 1), и от друга страна, на Регламент (ЕО) № 2062/2001 на Комисията от 19 октомври 2001 година за изменение за трети път на Регламент № 467/2001 (ОВ L 277, стр. 25), впоследствие искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент № 467/2001 (ОВ L 139, стр. 9) в частта, в която тези актове засягат жалбоподателя,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (седми състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н D. Šváby и г‑н E. Moavero Milanesi, съдии,
секретар: г‑жа K. Pocheć, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 януари 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба и обстоятелства, предхождащи спора
1 За кратко изложение на приложимата към настоящия спор правна уредба се препраща към точки 3—10 от Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. І‑6351, наричано по-нататък „Решение на Съда по дело Kadi“).
2 За кратко изложение на обстоятелствата, предхождащи настоящия спор, обхващащо периода от 15 октомври 1999 г. до 8 март 2001 г. и визиращо по-конкретно приемането на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета от 6 март 2001 година за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 337/2000 (ОВ L 67, стр. 1) се препраща към точки 13—30 от Решение на Съда по дело Kadi.
3 На 19 октомври 2001 г. Комитетът по санкциите, създаден с Резолюция 1267 (1999) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“), публикува допълнение към своя консолидиран списък от 8 март 2001 г. на лицата и образуванията, за които се прилага замразяването на средства по силата на резолюции 1267 (1999) и 1333 (2000) на Съвета за сигурност (вж. прессъобщение SC/7180), включващо по-конкретно името на жалбоподателя, посочен като лице, свързано с Осама бен Ладен.
4 С Регламент (ЕО) № 2062/2001 на Комисията от 19 октомври 2001 година за изменение за трети път на Регламент № 467/2001 (ОВ L 277, стр. 25) името на жалбоподателя е добавено наред с други имена в приложение I към посочения регламент.
5 На 16 януари 2002 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 1390 (2002), определяща мерките, които трябва да бъдат наложени на Осама бен Ладен, на членовете на организацията Ал Кайда, както и на талибаните и на други лица, групи, предприятия и образувания, свързани с тях. В параграфи 1 и 2 от тази резолюция по същество се предвижда по-специално да бъдат запазени мерките за замразяване на средства, наложени с параграф 4, буква б) от Резолюция 1267 (1999) и с параграф 8, буква в) от Резолюция 1333 (2000).
6 Като счита, че за прилагането на тази резолюция е необходимо действие на Общността, на 27 май 2002 г. Съветът приема Обща позиция 2002/402/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Осама бен Ладен, членовете на организацията Ал Кайда и талибаните и други лица, групи, предприятия и образувания, свързани с тях, и за отмяна на общи позиции 96/746/ОВППС, 1999/727/ОВППС, 2001/154/ОВППС и 2001/771/ОВППС (ОВ L 139, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 187). В член 3 от тази обща позиция по-специално се предвижда да продължи замразяването на средства и други финансови активи или икономически ресурси на лицата, групите, предприятията и образуванията, посочени в списъка, изготвен от Комитета по санкциите въз основа на резолюции 1267 (1999) и 1333 (2000) на Съвета за сигурност.
7 На 27 май 2002 г. на основание членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО Съветът приема Регламент (ЕО) № 881/2002 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните и за отмяна на Регламент № 467/2001 (ОВ L 139, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 189).
8 Член 1 от Регламент № 881/2002 съдържа определения за „средства“ и „замразяване на средства“, които по същество са идентични с определенията, дадени в член 1 от Регламент № 467/2001. По-нататък той определя какво следва да се разбира под „икономически ресурси“.
9 Приложение I към Регламент № 881/2002 съдържа списъка на лицата, образуванията и групите, за които се прилага замразяването на средства, наложено с член 2. Този списък включва по-конкретно името на жалбоподателя.
10 На 20 декември 2002 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 1452 (2002), предназначена да улесни спазването на задълженията в областта на борбата с тероризма. Параграф 1 от тази резолюция предвижда определен брой случаи на дерогиране и изключения от замразяването на средствата и икономическите ресурси, наложени с резолюции 1267 (1999), 1333 (2000) и 1390 (2002), които биха могли да бъдат приложени от държавите по хуманитарни съображения, при условие че бъдат одобрени от Комитета по санкциите.
11 На 17 януари 2003 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 1455 (2003), чиято цел е да се подобри прилагането на мерките, наложени с параграф 4, буква б) от Резолюция 1267 (1999), с параграф 8, буква в) от Резолюция 1333 (2000) и с параграфи 1 и 2 от Резолюция 1390 (2002). Съгласно параграф 2 от Резолюция 1455 (2003) тези мерки ще бъдат подобрени отново до изтичането на дванадесетмесечен период или по-рано, ако се налага.
12 Като счита, че за прилагането на Резолюция 1452 (2002) е необходимо действие на Общността, на 27 февруари 2003 г. Съветът приема Обща позиция 2003/140/ОВППС относно изключения към ограничителните мерки, наложени с Обща позиция 2002/402/ОВППС (ОВ L 53, стр. 62; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 2, стр. 20) Член 1 от тази обща позиция предвижда, че при прилагане на мерките, определени в член 3 от Обща позиция 2002/402, Европейската общност ще има предвид изключенията, разрешени с посочената резолюция.
13 На 27 март 2003 г. Съветът приема Регламент № 561/2003 за изменение на Регламент (ЕО) № 881/2002 за налагане на някои специфични ограничителни мерки по отношение на изключенията за замразяване на финансови средства и други финансови ресурси (ОВ L 82, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 2, стр. 29). В съображение 4 от този регламент Съветът сочи, че с оглед на Резолюция 1452 (2000) е необходимо да се адаптират мерките, наложени от Общността.
14 На 30 януари 2004 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 1526 (2004), чиято цел, от една страна, е да се подобри прилагането на мерките, наложени с параграф 4, буква б) от Резолюция 1267 (1999), с параграф 8, буква в) от Резолюция 1333 (2000) и с параграфи 1 и 2 от Резолюция 1390 (2002), и от друга страна, да засили мандата на Комитета по санкциите. В съответствие с параграф 3 от Резолюция 1526 (2004) тези мерки ще бъдат допълнително подобрени след изтичане на осемнадесетмесечен срок или преди това, ако е необходимо.
15 На 29 юли 2005 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 1617 (2005). Тя предвижда по-конкретно запазването на мерките, наложени с параграф 4, буква б) от Резолюция 1267 (1999), с параграф 8, буква в) от Резолюция 1333 (2000) и с параграфи 1 и 2 от Резолюция 1390 (2002). В съответствие с параграф 21 от Резолюция 1617 (2005) тези мерки ще бъдат преразгледани след изтичане на седемнадесетмесечен срок или преди това, ако се налага, с оглед на евентуалното им засилване.
16 На 22 декември 2006 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 1735 (2006). Последната предвижда по-конкретно запазването на мерките, наложени с параграф 4, буква б) от Резолюция 1267 (1999), с параграф 8, буква в) от Резолюция 1333 (2000) и с параграфи 1 и 2 от Резолюция 1390 (2002). В съответствие с параграф 33 от Резолюция 1735 (2006) тези мерки ще бъдат разгледани след изтичане на осемнадесетмесечен срок или преди това, ако е необходимо, с оглед евентуалното им засилване.
17 С Регламент (ЕО) № 374/2008 на Комисията от 24 април 2008 г за изменение за деветдесет и четвърти път на Регламент № 881/2002 (ОВ L 113, стр. 15) споменаването на името на жалбоподателя в приложение I към Регламент № 881/2002 се изменя вследствие на съответно изменение, направено от Комитета по санкциите в неговия списък на лицата и образуванията, за които се прилага замразяването на средства по силата на разглежданите резолюции на Съвета за сигурност.
18 На 30 юни 2008 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 1822 (2008). Последната по-конкретно предвижда запазването на мерките, наложени с параграф 4, буква б) от Резолюция 1267 (1999), с параграф 8, буква в) от Резолюция 1333 (2000) и с параграфи 1 и 2 от Резолюция 1390 (2002). В съответствие с параграф 40 от Резолюция 1822 (2008) тези мерки ще бъдат преразгледани след изтичане на осемнадесетмесечен срок или по-рано, ако е необходимо, с оглед евентуалното им засилване,
Производство и искания на страните
19 С жалба на основание член 230 ЕО, подадена срещу Съвета и Комисията на 17 декември 2001 г. в секретариата на Първоинстанционния съд, жалбоподателят г‑н Omar Mohammed Othman моли Първоинстанционния съд да отмени регламенти № 467/2001 и № 2062/2001.
20 В писмените си защити, представени в секретариата на Първоинстанционния съд на 15 март 2002 г., Съветът и Комисията молят Първоинстанционния съд да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
21 С акт, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 1 май 2002 г., Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на Съвета и на Комисията.
22 Жалбоподателят подава молба за правна помощ в секретариата на Първоинстанционния съд на 27 май 2002 г.
23 С Определение на председателя на първи състав на Първоинстанционния съд от 31 май 2002 г. писмената фаза на производството е спряна по искане на жалбоподателя и без възражения от другите страни до постановяване на решението, с което приключва производството по дело Yusuf и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (T‑306/01).
24 След промяна в съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен във втори състав, на когото впоследствие се разпределя настоящото дело.
25 Писмената фаза на производството се възобновява на 21 септември 2005 г.
26 С писмо от секретариата на Първоинстанционния съд от 3 октомври 2005 г. до жалбоподателя е отправена покана да се произнесе в своята реплика по новите фактически и правни обстоятелства, настъпили след подаването на жалбата и които биха могли да имат значение при решаването на настоящия спор. По-специално, до него е отправена покана:
– да представи становището си по последиците, които трябва да се изведат за поддържането на настоящата жалба, от отмяната на Регламент № 467/2001 и от замяната му с Регламент № 881/2002;
– да преразгледа исканията, правните основания и доводите в жалбата си в светлината на двете решения на Първоинстанционния съд от 21 септември 2005 г. — по дело Yusuf и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (T‑306/01, Recueil, стр. II‑3533, наричано по-нататък „Решение на Първоинстанционния съд по дело Yusuf“) и по дело Kadi/Съвет и Комисия (T‑315/01, Recueil, стр. II‑3649, наричано по-нататък „Решение на Първоинстанционния съд по дело Kadi“).
27 Със същото писмо от секретариата до жалбоподателя е отправена покана да представи актуализирана молба за правна помощ.
28 В писмената си реплика, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 14 ноември 2005 г., жалбоподателят посочва, че изменя своята жалба, за да поиска отмяната на Регламент № 881/2002 (наричан по-нататък „обжалваният регламент“) в частта, в която той го засяга.
29 С Определение от 2 декември 2005 г. председателят на втори състав на Първоинстанционния съд уважава встъпването на Обединеното кралство в подкрепа на исканията на Съвета и на Комисията. Встъпилата страна представя своето писмено становище при встъпване в предоставения срок.
30 В писмената си дуплика, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 декември 2005 г., Съветът поддържа исканията, представени в писмената му защита.
31 В писмената си дуплика, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 13 януари 2006 г., Комисията моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима в частта, в която тя е насочена срещу нея;
– да отхвърли жалбата като неоснователна;
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
32 В писменото си становище при встъпване, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 1 март 2006 г., Обединеното кралство подкрепя исканията на Съвета и на Комисията.
33 С писмо, също подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 1 март 2006 г., Обединеното кралство представя искане информацията, която се съдържа в приложенията към писменото становище при встъпване, да не се оповестява публично.
34 Писмената фаза на производството е закрита на 3 април 2006 г.
35 Жалбоподателят подава актуализирана молба за правна помощ в секретариата на Първоинстанционния съд на 25 април 2006 г.
36 По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (втори състав) решава да открие устната фаза на производството.
37 Макар че устните състезания пред втори състав на Първоинстанционния съд са насрочени за 17 октомври 2006 г., на 22 септември 2006 г. жалбоподателят подава ново искане за спиране на производството до постановяването на решението на Съда по дело Kadi. Тогава Първоинстанционният съд (втори състав) докладва решението си за откриване на устната фаза на производството и с определение на председателя на втори състав на Първоинстанционния съд от 9 ноември 2006 г. производството е спряно без възражения от другите страни до постановяването на решението на Съда по дело Kadi.
38 С Определение на председателя на втори състав на Първоинстанционния съд от 27 октомври 2006 г. се уважава молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ.
39 След нова промяна в съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен в седми състав, на който впоследствие се преразпределя настоящото дело.
40 Производството е възобновено на 3 септември 2008 г.
41 С писмо от секретариата на Първоинстанционния съд от 16 октомври 2008 г. до страните е отправена покана:
– да се произнесат по последиците, които според тях следва да се изведат от решението на Съда по дело Kadi за целите на настоящата жалба;
– да уведомят Първоинстанционния съд за развитието на фактическото и правното положение на жалбоподателя, доколкото според тях това е релевантно за целите на тази жалба.
42 Това искане е изпълнено с писма, съответно подадени в секретариата на Първоинстанционния съд на 30 октомври 2008 г. от Съвета и от Комисията и на 31 октомври 2008 г. от жалбоподателя и от Обединеното кралство.
43 По нов доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (седми състав) решава да открие устната фаза на производството.
44 Страните са изслушани по време на устните състезания и отговарят на поставените от Първоинстанционния съд въпроси в съдебното заседание от 21 януари 2009 г.
45 В съдебното заседание жалбоподателят допълва исканията си, като отправя искане да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.
От фактическа страна
46 Жалбоподателят е гражданин на Йордания, който от 1993 г. пребивава в Обединеното кралство, където през 1994 г. получава временно политическо убежище. Подадената от него молба за окончателно предоставяне на убежище все още е била предмет на разглеждане към датата на подаване на настоящата жалба. На негова издръжка са жена и пет деца.
47 През февруари 2001 г. жалбоподателят е задържан и му е наложена мярка неотклонение за разпит в рамките на разследване, провеждано по силата на Prevention of Terrorism (Temporary Provisions) Act 1989 (Закон за предотвратяване на тероризма (временни разпоредби) от 1989 г.). По време на претърсване полицията открива и изземва от неговото жилище значителна сума пари в брой в различни валути (лири стерлинги, германски марки, испански песети и щатски долари), чиято обща стойност възлиза приблизително на 180 000 GBP (лири стерлинги). Жалбоподателят не дава никакви обяснения по отношение на произхода на тези средства. Освен това двете банкови сметки на жалбоподателя, чието кредитно салдо възлиза приблизително на 1 900 GBP, са замразени в рамките на прилагането на мерките, за които е взето решение от Комитета по санкциите.
48 От преписката освен това е видно, че жалбоподателят минава в нелегалност през декември 2001 г. поради опасения да не бъде задържан и да му бъде наложена мярка за неотклонение за неопределен срок на основание Anti-Terrorism, Crime and Security Act 2001 (Закон за противодействие на тероризма, тежката престъпност и за сигурността от 2001 г.), който е трябвало да бъде приет от парламента на Обединеното кралство. Той е задържан от полицията и му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража в затвора в Belmarsh (Обединеното кралство) от 23 октомври 2002 г. до 13 март 2005 г., когато е освободен под строго наблюдение вследствие на решение на House of Lords (Камара на лордовете), с което се постановява незаконосъобразността на наложения му режим на „задържане под стража без решение на съд“ в Обединеното кралство. Жалбоподателят е задържан отново на 11 август 2005 г. и му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража в затвора в Long Lartin (Обединеното кралство) по силата на нови мерки за борба с тероризма, приети от правителството на Обединеното кралство. Срещу решението на това правителство за екстрадиране на жалбоподателя в Йордания, като междувременно се запази наложената му мярка за неотклонение, за което заинтересованото лице е уведомено на 11 август 2005 г., е подадена жалба, която е отхвърлена от компетентните юрисдикции на Обединеното кралство. Посоченото правителство обаче се съгласява да не приведе в изпълнение това решение до приключване на делото по жалбата пред Европейския съд по правата на човека, подадена от жалбоподателя. Междувременно жалбоподателят отново е освободен под условие на 17 юни 2008 г. Това освобождаване под условие е отменено на 2 декември 2008 г. от Special Immigration Appeals Commission (специална апелативна имиграционна комисия). Оттогава жалбоподателят отново е с наложена мярка за неотклонение задържане под стража.
От правна страна
По процесуалните последици от приемането на обжалвания регламент
Доводи на страните
49 В репликата си жалбоподателят поддържа, че има право да измени своите искания по начин, по който те да визират отмяната на обжалвания регламент в частта, в която той го засяга. В този смисъл той се позовава на точка 55 от Решение на Първоинстанционния съд по дело Kadi.
50 В дупликата си Съветът и Комисията твърдят, че в съответствие с постановеното в Решение на Първоинстанционния съд по дело Yusuf и в Решение на Първоинстанционния съд по дело Kadi на жалбоподателя трябва да се разреши да пренасочи жалбата си срещу обжалвания регламент в частта, в която същият го засяга.
51 Комисията допълва, че поради това ново законодателно положение жалбата повече не е допустима в частта, в която е насочена срещу нея. Тя обаче иска по съображения за процесуална икономия и за добро правораздаване да се вземат под внимание нейните искания, правни основания за защита и доводи, без да се налага формалното ѝ ново допускане в производството като встъпила страна. Комисията се позовава в този смисъл на Решение на Първоинстанционния съд по дело Yusuf и на Решение на Първоинстанционния съд по дело Kadi (съответно точка 76 и точка 57).
Преценка на Първоинстанционния съд
52 Главните страни по спора признават, че жалбоподателят има право да измени своите искания и правни основания по начин, по който те да бъдат насочени към отмяната на обжалвания регламент, който отменя и заменя Регламент № 467/2001, изменен с Регламент № 2062/2001. В писмената си реплика жалбоподателят действително посочва, че изменя в този смисъл своите първоначални искания и правни основания.
53 В това отношение следва да се припомни, че когато дадено решение в хода на производството е заменено с друг акт със същия предмет, то следва да бъде разглеждано като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и правни основания. Всъщност задължаването на жалбоподателя да подаде нова жалба би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия. Освен това би било несправедливо, ако за да отговори на критиките, съдържащи се в жалба, подадена пред общностния съд срещу определен акт, съответната институция може да измени обжалваното решение или да го замени с друго и да се позовава в производството на това изменение или замяна с цел да лиши другата страна от възможността да обхване в първоначалните си искания и правни основания последващото решение или да представи допълнителни искания и правни основания срещу него (Решение на Съда от 3 март 1982 г. по дело Alpha Steel/Комисия, 14/81, Recueil, стр. 749, точка 8, Решение на Съда от 29 септември 1987 г. по дело Fabrique de fer de Charleroi и Dillinger Hüttenwerke/Комисия, 351/85 и 360/85, Recueil, стр. 3639, точка 11 и Решение на Съда от 14 юли 1988 г. по дело Stahlwerke Peine-Salzgitter/Комисия, 103/85, Recueil, стр. 4131, точки 11 и 12; Решение на Първоинстанционния съд от 3 февруари 2000 г. по дело CCRE/Комисия, T‑46/98 и T‑151/98, Recueil, стр. II‑167, точка 33).
54 Тази съдебна практика може да се съотнесе към хипотезата, при която регламент, който засяга пряко и лично частноправен субект, в хода на производството бъде заменен с друг регламент със същия предмет.
55 Тъй като тази хипотеза напълно съответства на разглежданата в настоящия случай, следва да се уважи искането на жалбоподателя да се приеме, че жалбата му е насочена към отмяната на обжалвания регламент в частта, в която той го засяга, и да се позволи на страните да преформулират своите искания, правни основания и доводи в светлината на това ново обстоятелство.
56 При тези условия следва да се приеме, че първоначалното искане на жалбоподателя за частична отмяна на Регламент № 467/2001 е останало без предмет поради отмяната на този регламент с обжалвания регламент. Поради това вече липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по това искане, както и по искането за частична отмяна на Регламент № 2062/2001, тъй като последното искане също е останало без предмет.
57 От изложеното по-горе следва, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата, доколкото тя е насочена срещу Комисията. При обстоятелствата в настоящия случай обаче принципът на добро правораздаване и изискването за процесуална икономия, на които се опира съдебната практика, цитирана в точка 53 по-горе, също така оправдават необходимостта да се вземат предвид исканията, правните основания за защита и доводите на Комисията, преформулирани, както се посочва в точка 55 по-горе, без да е нужно да се допусне формално тази институция до производството на основание член 115, параграф 1 и член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд като встъпила страна в подкрепа на исканията на Съвета.
58 С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че настоящата жалба занапред е насочена само срещу Съвета, подкрепян от Комисията и от Обединеното кралство, и че има за предмет само искане за отмяна на обжалвания регламент в частта, в която той засяга жалбоподателя.
По съществото на спора
Доводи на страните
59 В своята жалба в подкрепа на исканията си за отмяна на регламенти № 467/2001 и № 2062/2001 жалбоподателят изтъква по същество три правни основания, изведени, първото — от нарушение на членове 60 ЕО и 301 ЕО, както и от превишаване на правомощия, второто — от нарушение на неговите основни права, както те са гарантирани по-конкретно от членове 3 и 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и на общите принципи на пропорционалност и на субсидиарност, и третото — от нарушение на задължението за мотивиране.
60 В своето становище, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 31 октомври 2008 г., жалбоподателят обаче посочва, че с оглед на Решение на Съда по дело Kadi се отказва от първото и от третото правно основание.
61 Съветът и Комисията в съответните си писмени защити и Обединеното кралство — в писменото си становище при встъпване, оспорват второто правно основание за отмяна на жалбоподателя, като излагат по същество идентични доводи на изложените от тях в отговор на подобните правни основания за отмяна, на които се позовават жалбоподателите в делата, по които са постановени Решение на Първоинстанционния съд по дело Yusuf и Решение на Първоинстанционния съд по дело Kadi, Решение на Първоинстанционния съд от 12 юли 2006 г. по дело Ayadi/Съвет (T‑253/02, Recueil, стр. II‑2139) и Решение на Първоинстанционния съд по дело Hassan/Съвет и Комисия (T‑49/04, непубликувано в Recueil).
62 В своята реплика жалбоподателят излага нови доводи в рамките на правното основание, изведено от нарушение на основните му права.
63 Също така се признава, че член 2а от обжалвания регламент, въведен с Регламент № 561/2003, занапред разрешава предоставянето на заинтересованите лица на необходими за тяхната издръжка финансови средства и финансови ресурси и на други разходи за покриване на нужди от първа необходимост. Той обаче поддържа, че текстът на тази разпоредба е твърде ограничителен и че изключително сериозно накърнява достойнството на заинтересованите лица.
64 Първо, въпросната разпоредба лишавала жалбоподателя от възможността да разполага със средства за издръжка за едно нормално и цивилизовано съществуване.
65 Второ, същата разпоредба забранявала на жалбоподателя да приема всякакво занятие, професия или работа срещу възнаграждение.
66 Трето, за разлика от Резолюция 1333 (2000), с която се е прилагал Регламент № 467/2001, Резолюция 1390 (2002), с която се прилага обжалваният регламент, не е ограничена във времето. Така този регламент разрешавал жалбоподателят да бъде постоянно изключен от почти всички аспекти на социалния живот.
67 Четвърто и последно, жалбоподателят бил лишен от всякакво право на обжалване по съдебен ред на наложените му ограничителни мерки. Решението да бъде включен в списъка, приложен към обжалвания регламент, било изцяло политическо решение на Съвета за сигурност, взето, без да се отчитат правилата за събиране на доказателства или на справедливостта, по напълно извънсъдебни способи. Не съществувал никакъв правен способ, било и от квазиюрисдикционно естество, който да можел да се упражни срещу решението на Съвета за сигурност.
68 Съветът и Комисията в съответните им дуплики и Обединеното кралство в писменото си становище при встъпване оспорват тези нови доводи, като по-конкретно препращат към решенията на Първоинстанционния съд по дело Yusuf и по дело Kadi.
69 В своето становище, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 31 октомври 2008 г., жалбоподателят поддържа, че се намирал в същото положение като жалбоподателите в делата, по които е постановено Решение на Съда по дело Kadi. Никой от тях никога не е получил от Съвета и най-малко указание по отношение на доказателствата, събрани срещу тях, за да се обоснове приемането на ограничителни мерки, наложени с обжалвания регламент.
70 Според жалбоподателя Първоинстанционният съд трябва да признае в светлината на Решение на Съда по дело Kadi (точки 336, 348, 349 и 370), че обжалваният регламент нарушава правото му на защита, правото му на ефективно обжалване по съдебен ред и правото му на собственост и че този акт поради това трябва да се отмени в частта, в която последният го засяга.
71 В своето становище, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 30 октомври 2008 г., Съветът признава, че вследствие на Решение на Съда по дело Kadi било необходимо да се предостави на жалбоподателя изложение на мотивите, да му се даде възможност да изложи своето становище в това отношение и то да бъде взето предвид преди приемането на ново решение за замразяване на средства, което го засяга.
72 Били направени необходимите постъпки за получаване на необходимите данни за изготвяне на това изложение на мотивите, без тогава Съветът да е бил в състояние да посочи в кой момент би било възможно то да бъде съобщено на жалбоподателя. Съветът се ангажира да действа възможно най-бързо с оглед на зачитането на правото на защита на жалбоподателя и да предоставя информация на Първоинстанционния съд за бъдещото развитие.
73 В своето становище, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 30 октомври 2008 г., Комисията от своя страна също признава, че положението на жалбоподателя е идентично на това на жалбоподателите в делата, по които е постановено Решение на Съда по дело Kadi, поради това че неговите средства са били замразени, първоначално на основание Регламент № 467/2001, впоследствие на основание Регламент № 881/2002, без да са му били съобщени мотивите за тази мярка. Следователно било необходимо неговото положение по отношение на последния регламент да се преразгледа, след като му се съобщи изложението на мотивите и след като му се предостави възможност да изложи своето становище. Според Комисията действията в този смисъл все още били в процес на разглеждане пред Комитета по санкциите, но това можело да отнеме няколко седмици.
74 Комисията обаче привлича вниманието на Първоинстанционния съд към обстоятелството, че за разлика от твърдяното в делата, по които е постановено Решение на Съда по дело Kadi, с второто си правно основание жалбоподателят не оспорва самото си включване в спорния списък, а само последиците от него върху средствата му за съществуване, по-конкретно прекъсването на изплащането на неговите социалноосигурителни вноски.
75 В своето становище, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 31 октомври 2008 г., Обединеното кралство се присъединява към становището, представено от Съвета в отговор на поканата от страна на Първоинстанционния съд.
76 В съдебното заседание Съветът и Комисията признават в светлината на Решение на Съда по дело Kadi, че обжалваният регламент е приет в рамките на процедура, в хода на която не е спазено правото на защита на жалбоподателя.
77 Тези институции освен това посочват, че предприетите действия, по-конкретно пред Комитета по санкциите, с оглед привеждане на общностните процедури за замразяване на средства в съответствие с принципите, посочени от Съда в неговото Решение по дело Kadi (вж. точки 71 и 72 по-горе), все още не са приключили в случая на жалбоподателя.
78 Вследствие на това Съветът и встъпилите страни молят Първоинстанционния съд, в случай че последният отмени обжалвания регламент в частта, в която засяга жалбоподателя, да запази неговите последици за кратък срок, както е постъпил Съдът по силата на член 231 ЕО в своето Решение по дело Kadi.
79 В това отношение Обединеното кралство по-специално изтъква, като се позовава на точка 373 от посоченото решение, че такава отмяна с незабавно действие би могла да засегне сериозно и необратимо ефикасността на наложените с този регламент ограничителни мерки, които Общността е длъжна да прилага, тъй като в периода до неговото евентуално заместване с нов регламент жалбоподателят би могъл да вземе мерки за избягване на възможността за бъдещо налагане на мерки за замразяване на средства.
80 Освен това, доколкото евентуалното решение за отмяна би се основавало на същите, по същество процесуални съображения като съображенията, на които се основава Решение на Съда по дело Kadi, Обединеното кралство припомня, че в точка 374 от посоченото решение Съдът е държал да отбележи, че не би могло да се изключи възможността налагането на такива мерки по отношение на заинтересованите лица по същество все пак да се окаже обосновано. Такъв по-специално би бил настоящият случай, както се потвърждава от няколко решения, взети срещу жалбоподателя от компетентните в областта на тероризма юрисдикции на Обединеното кралство.
81 Жалбоподателят възразява срещу това искане на Съвета и на встъпилите страни.
Съображения на Първоинстанционния съд
82 Не се оспорва, че както поради процедурата, в резултат на която е приет обжалваният регламент, така и що се отнася до обхвата, последиците и евентуалното обосноваване на ограничението на използването на правото му на собственост, произтичащо от предвидените от този регламент ограничителни мерки, жалбоподателят се намира във фактическо и правно положение, което е напълно сравнимо с това на жалбоподателите в делата, по които е постановено Решение на Съда по дело Kadi.
83 Що се отнася, на първо място, до процедурата, в резултат на която е приет обжалваният регламент, трябва да се отбележи, че в никой момент Съветът не е уведомил жалбоподателя за доказателствата срещу него, които биха обосновали първоначалното включване на неговото име в приложение I към посочения регламент и следователно налагането на предвидените от същия ограничителни мерки.
84 Всъщност не се оспорва, че в това отношение не е предоставена никаква информация на жалбоподателя, било в Регламент № 467/2001, изменен с Регламент № 2062/2001, в който за първи път неговото име се споменава в списък на лица, образувания или органи, визирани от мярка за замразяване на средства, било в обжалвания регламент или на какъвто и да е последващ етап.
85 При положение че Съветът нито е уведомил жалбоподателя за доказателствата срещу него, въз основа на които са му наложени ограничителните мерки, нито му е предоставил правото да се запознае с тях в разумен срок след налагането на тези мерки, жалбоподателят не е бил в състояние да изложи надлежно своята гледна точка в това отношение. Следователно не е спазено правото на защита на жалбоподателя и в частност правото му да бъде изслушан (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Kadi, точка 348).
86 Освен това, тъй като не е бил информиран за приетите срещу него доказателства и като се има предвид посоченото от Съда в точки 336 и 337 от неговото Решение по дело Kadi съотношение между правото на защита и правото на ефективно обжалване по съдебен ред, жалбоподателят не е могъл също така да защити при задоволителни условия своите права пред общностния съд с оглед на посочените факти и доказателства, поради което трябва да се установи и нарушение на посоченото право на на ефективно обжалване по съдебен ред (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Kadi, точка 349).
87 Накрая, следва да се установи, че това нарушение не е отстранено в настоящото производство по обжалване, тъй като Съветът не е посочил такива доказателства за тази цел (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Kadi, точка 350).
88 Следователно за Първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да установи, че не е в състояние да упражни контрол за законосъобразността на обжалвания регламент в частта, в която той засяга жалбоподателя, поради което трябва да се заключи, че по същата причина в настоящия случай не е спазено съществуващото в негова полза основно право на ефективно обжалване по съдебен ред. (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Kadi, точка 351).
89 Следователно трябва да се приеме, че в частта, в която засяга жалбоподателя, обжалваният регламент е приет, без да бъде предоставена каквато и да е гаранция, че жалбоподателят ще бъде уведомен за приетите срещу него доказателства или че ще бъде изслушан във връзка с тях, поради което трябва да се заключи, че регламентът е приет в процедура, в хода на която не е спазено правото на защита, което също е довело до нарушаване на принципа на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Kadi, точка 352).
90 От изложените по-горе съображения следва, че изтъкнатите от жалбоподателя в неговата реплика твърдения за нарушение (вж. точка 67 по-горе) и в неговото становище, подадено в секретариата на 31 октомври 2008 г. (вж. точка 69 по-горе) в подкрепа на неговите искания за отмяна на обжалвания регламент, изведени от нарушение на правото му на защита и в частност — на правилата относно събирането на доказателствата, както и на правото на ефективен съдебен контрол, са основателни (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Kadi, точка 353).
91 Що се отнася, на второ място, до обхвата, последиците и евентуалното обосноваване на ограничението на използването на правото на собственост, произтичащо от предвидените от обжалвания регламент ограничителни мерки, следва да се допълни, че този регламент в частта, в която засяга жалбоподателя, е приет, без на последния да бъде предоставена никаква гаранция, която да му позволява да изложи своята позиция пред компетентните органи, и то при положение че ограничението на правото му на собственост трябва да се определи като съществено с оглед на общото приложение и на ефективната продължителност на наложените по отношение на него ограничителни мерки (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Kadi, точка 369).
92 Следователно трябва да се заключи, че при обстоятелствата по настоящия случай налагането на жалбоподателя на съдържащите се в спорния регламент ограничителни мерки чрез включването му в списъка по приложение I към посочения регламент представлява необосновано ограничение на неговото право на собственост (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Kadi, точка 370).
93 Доколкото обаче някои твърдения за нарушения, на които се позовава жалбоподателят в своята реплика (вж. точки 63—66 по-горе) в подкрепа на исканията си за отмяна на обжалвания регламент, биха могли да се разберат като изведени от нарушение на основното право на зачитане на собствеността, те също така са основателни (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Kadi, точка 371).
94 От всичко изложено по-горе следва, че обжалваният регламент трябва да се отмени в частта, в която засяга жалбоподателя.
95 При обстоятелствата по настоящия случай не следва да се уважи искането, представено по време на съдебното заседание от Съвета и от встъпилите страни, насочено към запазване на последиците от обжалвания регламент за един кратък срок по силата на член 231 ЕО.
96 Всъщност изтеклото вече доста време от датата на постановяване на Решение на Съда по дело Kadi — 3 септември 2008 г., превишава в много голяма степен максималния период от три месеца, считано от датата на обявяване на това решение, приет като разумен от Съда, и позволяващ на Съвета да отстрани установените в настоящия случай нарушения, като се отчитат важните последици на съответните ограничителни мерки за правата и свободите на заинтересованите лица (Решение на Съда по дело Kadi, точки 375 и 376).
97 Макар и да е вярно, че този период е определен чрез позоваване само на случая на двете лица, разглеждани в случаите, по които е постановено Решение на Съда по дело Kadi, а именно г‑н Kadi и Al Barakaat International Foundation, това не променя обстоятелството, че Съветът не е могъл да пренебрегне, че случаят на жалбоподателя, който е напълно съпоставим (вж. точка 82 по-горе), по необходимост налага същата реакция от негова страна. Впрочем институциите, които са страни по настоящото производство, потвърдиха, че са предприели действия по-конкретно пред Комитета по санкциите, възможно най-скоро след датата на постановяване на посоченото решение, с оглед на привеждането на всички общностни процедури по замразяване на средства в съответствие с посочените в посоченото решение принципи (вж. точки 72 и 73 по-горе).
98 Освен това по силата на член 60, втора алинея от Статута на Съда, чието прилагане в настоящия случай не се оспорва от никоя от страните, попитани в тази връзка в съдебното заседание, чрез дерогация от член 244 ЕО решенията на Първоинстанционния съд, които обявяват регламент за недействителен, влизат в сила само от датата на изтичането на срока, посочен в член 56, първа алинея от посочения статут, или — при предявяването на жалба в този срок — от датата на отхвърлянето на последната. Следователно Съветът във всеки случай разполага, извън изтеклото време след постановяването на Решение на Съда по дело Kadi, с минимален срок от два месеца, към който се прибавя срокът за отдалеченост от десет дни, считано от получаването на съобщаването на настоящото решение, за да поправи установените нарушения, като приеме съобразно случая нова ограничителна мярка срещу жалбоподателя. Впрочем това обстоятелство различава настоящия случай от този, по който е постановено Решение на Съда по дело Kadi, което автоматично има изпълнителна сила в съответствие с член 244 ЕО.
99 При тези обстоятелства опасността да се засегне сериозно и необратимо ефикасността на наложените с този регламент ограничителни мерки, които Общността е длъжна да прилага, на която се позовава Съдът в своето Решение по дело Kadi (точка 373), не изглежда достатъчно висока в настоящия случай с оглед на важните последици от тези мерки за правата и свободите на жалбоподателя, за да се обоснове запазването на последиците на посочения регламент за период, който превишава предвидения в член 60 от Статута на Съда.
По съдебните разноски
100 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По смисъла на член 87, параграф 4, първа алинея от посочения правилник държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. По смисъла на член 87, параграф 6, когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Първоинстанционният съд определя съдебните разноски по свое усмотрение.
101 В настоящия случай Съветът е загубил делото, доколкото Регламент № 881/2002 следва да се отмени в съответствие с исканията на последния в частта, в която той засяга жалбоподателя, докато по първоначалното искане за отмяна на Регламент № 467/2001, изменен с Регламент № 2062/2001, по-конкретно доколкото то е насочено срещу Комисията, липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество.
102 Жалбоподателят не е направил искане в писмените си бележки пред Първоинстанционния съд да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски. При все това той е посочил в съдебното заседание, че иска да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.
103 В това отношение от постоянната съдебна практика е видно, че искането в този смисъл на спечелилата делото страна, направено едва в съдебното заседание, не е пречка същото да бъде уважено (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 16 декември 2008 г. по дело Budějovický Budvar/СХВП — Anheuser-Busch (BUD), T‑225/06, T‑255/06, T‑257/06 и T‑309/06, Сборник, стр. ІІ‑3555, точка 206 и цитираната съдебна практика).
104 При тези обстоятелства и с оглед изменението на предмета на спора, както и на процесуалното качество на Комисията (вж. точки 56—58 по-горе), посочените-по-горе разпоредби ще се приложат правилно, ако се реши Съветът да понесе наред с направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на жалбоподателя, а Обединеното кралство и Комисията да понесат направените от тях съдебни разноски.
105 В съответствие с член 97, параграф 3 от Процедурния правилник, тъй като жалбоподателят е получател на правна помощ, а Първоинстанционният съд е осъдил Съвета да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски, Съветът трябва да възстанови на касата на Първоинстанционния съд предварително отпуснатите като помощ средства.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по исканията за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета от 6 март 2001 година за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на финансови средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 337/2000 и на Регламент (ЕО) № 2062/2001 на Комисията от 19 октомври 2001 година за изменение за трети път на Регламент № 467/2001.
2) Отменя Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните и за отмяна на Регламент № 467/2001 в частта, в която последният засяга г‑н Omar Mohammed Othman.
3) Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе наред с направените от него съдебни разноски съдебните разноски, направени от г‑н Othman, както и сумите, предварително отпуснати от касата на Първоинстанционния съд като правна помощ.
4) Комисията на Европейските общности и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.
Forwood | Šváby | Moavero Milanesi |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 юни 2009 година.
Подписи