Дело T‑271/10 RENV II
H
срещу
Съвет на Европейския съюз
Решение на Общия съд (трети състав) от 18 ноември 2020 година
„Обща външна политика и политика на сигурност — Национален експерт, командирован към ПМЕС в Босна и Херцеговина — Решение за преназначаване — Злоупотреба с власт — Интерес на службата — Психически тормоз — Наказателен характер на преназначаването — Отговорност — Неимуществена вреда“
1. Обща външна политика и политика на сигурност — Граждански мисии на Европейския съюз — Персонал — Назначаване — Право на преценка на компетентните органи — Съдебен контрол — Граници
(вж. т. 43, 44 и 49)
2. Обща външна политика и политика на сигурност — Граждански мисии на Европейския съюз — Персонал — Обжалване пред съда на Съюза — Жалба на командирован национален служител срещу решение за преназначаване — Преназначаване, извършено в обстановка на психически тормоз — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие — Решение за преназначаване, прието поради сигнализиране от въпросния служител за нередности в управлението на мисията — Наказателен характер на преназначаването — Включване
(вж. т. 44, 45, 48, 50, 55 и 77)
3. Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Разкриване на факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задълженията — Обхват на задължението — Защита на длъжностното лице, съобщило такива факти — Обхват — Приложимост към член на полицейска мисия на Европейския съюз
(член 22а от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 76)
4. Съдебна производство — Предмет на спора — Изменение в хода на производството — Разширяване на искането за обезщетениe на стадия на репликата — Искане, почиващо на обстоятелства, установени в хода на производството — Допустимост
(член 76, буква д) и член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 84 и 88)
5. Съдебно производство — Представяне на доказателствата — Срок — Късно направени доказателствени искания — Условия — Приложимост към производство пред Общия съд след връщането на делото за ново разглеждане
(член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 90)
6. Извъндоговорна отговорност — Условия — Действителна и сигурна вреда, причинена от незаконосъобразен акт — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Адекватно обезщетяване на неимуществената вреда — Граници
(член 340, параграф 2 ДФЕС)
(вж. т. 97 и 98)
7. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Условие, което не е необходимо в съдебните спорове със служителите на полицейските мисии на Европейския съюз
(членове 268, 270 и 340, втора алинея ДФЕС; членове 91 и 90 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 105)
8. Извъндоговорна отговорност — Условия — Вреда — Вреда, подлежаща на обезщетяване — Неимуществена вреда, причинена от преназначаването на служител на полицейска мисия на Европейския съюз от длъжност „senior“ на длъжност „non senior“ в контекста на сигнализиране на нередности от същия — Включване
(член 340, параграф 2 ДФЕС)
(вж. т. 108)
Резюме
Жалбоподателката, H, италиански магистрат, е командирована в Полицейската мисия на Европейския съюз (ПМЕС)(1) в Сараево (Босна и Херцеговина), за да изпълнява там функциите на Criminal Justice Unit Adviser, считано от 14 ноември 2008 г. Командироването ѝ е продължавано двукратно, за да заеме длъжността Chief of Legal Office, впоследствие преименувана на Senior Legal Advisor/Legal Counsel.
С писмо от 17 март 2010 г. жалбоподателката и една от колегите ѝ уведомяват ръководителите си за твърдени нарушения, допуснати в управлението на ПМЕС. Впоследствие с две решения на ръководителя на ПМЕС(2) жалбоподателката е преназначена по оперативни съображения, основаващи се на необходимостта от съвети на прокурор в регионална служба, на длъжността Criminal Justice Adviser - Prosecutor в регионалното бюро в Баня Лука (Босна и Херцеговина).
Жалбоподателката подава жалба с предмет, на първо място, искане за отмяна на решенията за преназначаване и на второ място, искане за обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, които твърди, че е претърпяла. В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателката се позовава по-специално на наличието на психически тормоз и на злоупотреба с власт. Общият съд отменя обжалваните решения и уважава искането за обезщетение в частта, която се отнася до поправянето на причинените с тези решения неимуществени вреди.
Съображения на Общия съд
Най-напред Общият съд отбелязва, от една страна, че решенията на ПМЕС в областта на човешките ресурси имат оперативен аспект, който е от обхвата на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), и от друга страна, че сами по себе си те представляват актове за управление на личния състав, подобно на всяко подобно решение, прието от институциите на Съюза в рамките на упражняването на техните правомощия.
По-нататък Общият съд отбелязва, че решението за преназначаване би било опорочено от злоупотреба с власт, ако беше прието в контекста на психически тормоз и с цел да се навреди на личността, достойнството или физическото или психическото здраве на лицето, срещу което е прието такова решение. Общият съд отбелязва, че това важи и в случай че преназначаването в действителност е равносилно на санкция на жалбоподателката за критиките ѝ на управлението на ПМЕС. Според Общия съд такива обстоятелства представляват злоупотреба с власт, доколкото ръководителят на ПМЕС е използвал правомощията си за цел, различна от тази, за която те са му предоставени, и освен това не може да се счита, че преназначаването е в интерес на службата. В конкретния случай Общият съд уважава основанието, изведено от злоупотреба с власт.
Освен това Съдът на публичната служба счита, че присъждането на сума от 30 000 EUR, оценена ex æquo et bono, представлява подходящо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателката поради нейното преназначаване с обжалваните решения.
Що се отнася до искането за обезщетение за поправяне на имуществените вреди, Общият съд отбелязва, че жалбоподателката не е формулирала това искане в жалбата. Той обаче счита, че имуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла, се вписват във фактически контекст, настъпил след подаването на жалбата, като същевременно според жалбоподателката те са свързани с действията на психически тормоз, които тя твърди, че е претърпяла в рамките на ПМЕС, и които са посочени в жалбата. При тези условия Общият съд счита, че би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия жалбоподателката да бъде задължена да подаде нова жалба, що се отнася до разглежданото искане за обезщетение. По същество обаче това искане се отхвърля от Общия съд.
ПМЕС започва на 1 януари 2003 г., срокът ѝ на действие е продължаван многократно и завършва през 2012 г.