РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
20 април 2023 година(*)
„Жалба за отмяна — Решение за изпълнение C(2020) 8797 — Разрешаване на някои видове употреба на хромен триоксид — Регламент (ЕО) № 1907/2006 — Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали — Член 60 — Издаване на разрешения — Задължение да се докаже, че социално-икономическите ползи надхвърлят произтичащия от употребата на веществото риск за здравето на човека или за околната среда и няма подходящи алтернативни вещества или технологии — Член 62 — Заявления за разрешения — Член 64 — Процедура за вземане на решения за разрешение“
По дело C‑144/21
с предмет жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, подадена на 5 март 2021 г.,
Европейски парламент, представляван от C. Ionescu Dima, M. Menegatti и L. Visaggio,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от R. Lindenthal и K. Mifsud-Bonnici,
ответник,
подпомагана от
Европейска агенция по химикали (ECHA), представлявана от W. Broere, M. Heikkilä и T. Zbihlej,
встъпила страна,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, L. S. Rossi, J.‑C. Bonichot (докладчик), S. Rodin и O. Spineanu‑Matei, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 октомври 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Европейският парламент иска от Съда да отмени член 1, параграфи 1 и 5 и членове 2—5, 7, 9 и 10 от Решение за изпълнение C(2020) 8797 на Комисията от 18 декември 2020 година за издаване на частично разрешение за някои видове употреба на хромен триоксид съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (Chemservice GmbH и др.) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), доколкото тези членове се отнасят до разрешенията за употреби 2, 4 и 5 и за употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5.
Правна уредба
2 Съгласно съображения 1, 8, 12, 22, 69, 70, 72, 73, 77, 82 и 119 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламентът REACH“):
„(1) Настоящият регламент следва да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, както и свободното движение на вещества в самостоятелен вид, в смеси и в изделия, като същевременно повиши конкурентоспособността и иновацията. Настоящият регламент също така следва да насърчи разработването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества.
[…]
(8) Специално внимание следва да бъде обърнато на възможното влияние на регламента върху малките и средните предприятия (МСП) и необходимостта да се избегне всякакъв вид дискриминация спрямо тях.
[…]
(12) Важна цел на новата система, която следва да бъде създадена чрез настоящия регламент, е да поощри и евентуално да гарантира замяната на вещества, пораждащи сериозно безпокойство с по-малко опасни вещества или технологии, когато са налице подходящи икономически и технически надеждни алтернативи. […]
(22) Разпоредбите за разрешаване следва да гарантират добро функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира, че рисковете от вещества, пораждащи сериозно безпокойство са подходящо контролирани. Разрешения за пускане на пазара и употреба следва да бъдат издавани от [Европейската комисия], само ако рисковете, произтичащи от тяхната употреба, са адекватно контролирани, където това е възможно или употребата може да бъде оправдана по социално-икономически причини и не съществуват подходящи икономически и технически надеждни алтернативи.
[…]
(69) За да се гарантира достатъчно високо ниво на защита на човешкото здраве, включително да се вземат предвид съответните групи от населението и ако е възможно, определени уязвими подгрупи от населението и околната среда, веществата, пораждащи сериозно безпокойство, следва да бъдат обект на специално внимание в съответствие с принципа на предпазливостта. Разрешение следва да бъде издавано, когато физическите или юридическите лица, кандидатстващи за разрешение, докажат на органа, издаващ съответното разрешение, че рисковете за здравето на човека и околната среда, произтичащи от употребата на веществото са адекватно контролирани. В противен случай употребите могат да бъдат разрешени само ако може да бъде доказано, че социално-икономическите ползи от употребата на веществото надхвърлят риска, свързан с неговата употреба и не съществуват подходящи алтернативни вещества или технологии, които да са технически или икономически надеждни. Като се вземе предвид безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, уместно е Комисията да бъде органът, упълномощен да издава разрешения.
(70) Неблагоприятните въздействия върху здравето на човека и околната среда от вещества, пораждащи сериозно безпокойство, следва да бъдат предотвратени чрез прилагането на подходящи мерки за управление на риска, които да гарантират, че всички рискове от употребите на веществото са адекватно контролирани и с цел постепенно заместване на тези вещества с по-безопасни такива. Мерките за управление на риска следва да се прилагат с цел да се гарантира, че когато веществата са произвеждани, пускани на пазара или употребявани експозицията на тези вещества, включително изпускания, емисии и загуби по време на целия жизнен цикъл е под праговите нива, над които могат да възникнат неблагоприятни ефекти. За всяко вещество, за което е издадено разрешение, както и за друго всяко вещество, за което е невъзможно да се установи безопасно ниво на експозиция, винаги следва да бъдат предприемани мерки за намаляване на експозицията и емисиите, доколкото е възможно технически и практически, с цел минимизиране на вероятността от неблагоприятни последствия. Мерки, които да гарантират адекватно контролиране, следва да бъдат посочвани във всеки доклад за безопасност на химикала. Тези мерки следва да се прилагат и когато е уместно, да се препоръчват на други участници надолу по веригата на доставки.
[…]
(72) За да се подкрепи евентуалното заместване на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, с подходящи алтернативни вещества или технологии, всички подали заявление за разрешение следва да предоставят анализ на алтернативите, като отчитат рисковете, както и тяхната техническа и икономическа приложимост, включително информация за всяка научноизследователска и развойна дейност, която заявителят е предприел или възнамерява да предприеме. Освен това разрешенията следва да бъдат обект на ограничено във времето преразглеждане, чиято продължителност ще бъде определяна за всеки конкретен случай, както и ще подлежи на условия, включително мониторинг.
(73) Заместване на вещество в самостоятелен вид, в смес или в изделие следва да се изисква, когато производството, употребата или пускането на пазара на това вещество представлява неприемлив риск за човешкото здраве или за околната среда, като се вземат предвид и наличието на подходящи алтернативни вещества и технологии и социално-икономическите ползи от употребата на веществото, представляващо неприемлив риск.
[…]
(77) С оглед приложимостта и практичността, както физическите, така и юридическите лица, които следва да изготвят заявление и да предприемат съответните мерки за управление на риска, и що се касае до органите, които следва да обработват тези заявления за разрешаване, само ограничен брой вещества следва да бъдат предмет на процедура по разрешаване по едно и също време, като за тях се определят реалистични крайни срокове, като е възможно да се изключат определени употреби. Вещества, които отговарят на критериите за разрешаване, следва да бъдат включени в списък на кандидатите за евентуално включване в разрешителната процедура. Веществата от списъка, част от работната програма на Агенцията, следва да бъдат ясно определени.
[…]
(82) За да се позволи ефективен мониторинг и изпълнение на изискванията за разрешаване, потребителите надолу по веригата, които се възползват от издаденото на техните доставчици разрешение, следва да информират Агенцията за своята употреба на веществото.
[…]
(119) Освен участието им в прилагането на законодателството на Общността, компетентните органи на държавите членки следва поради близостта им до заинтересованите страни в самите държави членки да играят роля в обмена на информация за рисковете от вещества и задълженията на физическите и юридическите лица съгласно законодателството по химикалите. В същото време е необходимо близко сътрудничество между Агенцията, Комисията и компетентните органи от държавите членки за гарантиране на съгласуваност и ефективност на глобалния комуникационен процес“.
3 Член 1 от Регламента REACH е озаглавен „Цел и обхват“ и параграфи 1—3 от него гласят:
„1. Целта на настоящия регламент е да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на вещества на вътрешния пазар и в същото време подобряване конкурентоспособността и иновацията.
2. Настоящият регламент установява разпоредби за вещества и смеси по смисъла на член 3. Тези разпоредби се прилагат за производството, пускането на пазара или употребата на такива вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия, както и при пускането на пазара на смеси.
3. Настоящият регламент се основава на принципа, че производителите, вносителите и потребителите надолу по веригата са длъжни да произвеждат, пускат на пазара или употребяват тези вещества, така че да няма неблагоприятно въздействие върху здравето на човека или околната среда. Неговите разпоредби са основани на принципа на превантивността“.
4 Член 3 от Регламента е озаглавен „Определения“ и гласи:
„По смисъла на настоящия регламент:
1. Вещество: означава химичен елемент и неговите съединения в естествено състояние или получени чрез всеки производствен процес, включително всяка добавка, необходима за запазване на неговата стабилност и всеки примес, извлечен от използвания процес, с изключение на всеки разтворител, който може да бъде отделен, без да се засяга стабилността на веществото или да се променя неговият състав;
2. Смес: означава смес или разтвор, съставен от две или повече вещества;
3. Изделие: означава предмет, на който по време на производството му е дадена специална форма, повърхност или дизайн, които определят неговите функции в по-голяма степен от неговия химичен състав;
[…]
13. Потребител надолу по веригата: означава физическо или юридическо лице, установено в Общността, различно от производителя или вносителя, което употребява вещество, в самостоятелен вид или в смес при извършването на неговите производствени или професионални дейности. Дистрибуторът или крайният потребител не са потребители надолу по веригата. Лице, осъществяващо повторен внос, попадащо в изключенията съгласно член 2, параграф 7, буква в), се счита за потребител надолу по веригата;
[…]
18. Агенция: означава Европейската агенция по химикали, създадена с настоящия регламент;
[…]
24. Употреба: означава всяка преработка, формулиране, потребление, съхранение, отговорно пазене, обработка, пълнене в контейнери, прехвърляне от един съд в друг, смесване, производство на изделие или всяко друго оползотворяване;
[…]
37. Сценарий на експозиция: означава съвкупността от условия, включително работни условия и мерки за управление на риска, които описват как веществото е произведено или употребено по време на жизнения му цикъл и как производителят или вносителят контролират или препоръчват на потребителите надолу по веригата да контролират експозицията на хората и околната среда. Тези сценарии на експозиция могат да обхващат един определен процес или употреба или няколко процеса или употреби, ако е подходящо;
38. Категория на употреба и експозиция: означава сценарий на експозиция, покриващ широк обхват от процеси или употреби, при който процесите или употребите са представени най-малко под формата на кратко описание на употребата;
[…]“.
5 Дял VII от Регламента REACH обхваща членове 55—66 и урежда разрешаването на „веществата, пораждащи сериозно безпокойство“ заради сериозното си и често необратимо въздействие върху здравето на човека и околната среда.
6 Член 55 от Регламента е озаглавен „Цел на разрешаването и съображения за заместване“ и предвижда:
„Целта на този дял е да гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това гарантира, че рискът от веществата, пораждащи сериозно безпокойство, е правилно контролиран и че тези вещества постепенно са заменени с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно. За тази цел всички производители, вносители и потребители надолу по веригата, кандидатстващи за разрешения, анализират наличието на алтернативи и вземат предвид техните рискове, техническата и икономическата възможност за заместване“.
7 Член 56 от Регламента е озаглавен „Общи разпоредби“ и параграф 1 от него гласи:
„Един производител, вносител или потребител надолу по веригата не пуска вещество на пазара за употреба или негова собствена употреба, ако това вещество е включено в приложение XIV, освен ако:
а) употребата(ите) на това вещество в самостоятелен вид или в смес, или влагането на веществото в изделие, за която веществото е пуснато на пазара, или за която той употребява веществото за себе си, е била разрешена в съответствие с членове 60—64; или
[…]
г) датата, посочена в член 58, параграф 1, буква в), i), е била достигната и той е подал заявление 18 месеца преди тази дата, но решение по заявлението за разрешаване още не е било взето; или
[…]“.
8 Член 57 от Регламента REACH е озаглавен „Вещества, предмет на включване в приложение XIV“ и гласи:
„Следните вещества могат да бъдат включени в приложение XIV в съответствие с процедурата, установена в член 58:
а) вещества, отговарящи на критериите за класифициране в клас на опасност канцерогенност, категория 1A или 1В съгласно раздел 3.6 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008 [на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (OB L 353, 2008 г., стр. 1)];
б) вещества, отговарящи на критериите за класифициране в клас на опасност мутагенност за зародишните клетки от категория 1A или 1В съгласно раздел 3.5 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008;
[…]“.
9 Член 58 от Регламента е озаглавен „Включване на вещества в приложение XIV“ и гласи:
„1. Когато бъде взето решение за включване в приложение XIV на вещества, посочени в член 57, то това решение се взема в съответствие с процедурата по член 133, параграф 4. Решението определя за всяко вещество:
а) наименование на веществото, както е посочено в раздел 2 от приложение VI;
б) характерното свойство (свойства) на веществото, упоменато в член 57;
в) преходни разпоредби:
i) датата(ите), от която пускането на пазара и употребата на веществото се забраняват, освен ако е издадено разрешение (наричано по-долу „дата на забрана“), която, когато е подходящо, следва да вземе предвид производствения цикъл, установен за тази употреба;
ii) дата или дати, поне 18 месеца преди датата(ите) на забрана, до които трябва да бъдат получени заявленията, ако заявителят иска да продължи да употребява веществото или да го пуска на пазара за определени употреби след датата(ите) на забрана; тези продълж[аващи] употреби се допускат след датата на забрана, докато бъде взето решение по заявлението за разрешаване;
[…]
3. […]
Броят на веществата, включени в приложение XIV и датите, определени в параграф 1, също така са съобразени с капацитета на Агенцията да обработва заявленията в предвиденото време. Агенцията прави своята първа препоръка за приоритетни вещества, които да бъдат включени в приложение XIV до 1 юни 2009 г. Агенцията прави по-нататъшни препоръки поне на всяка втора година с оглед включване на допълнителни вещества в приложение XIV.
[…]“.
10 С Регламент (ЕС) № 348/2013 на Комисията от 17 април 2013 година за изменение на приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („REACH“) (OB L 108, 2013 г., стр. 1) хромният триоксид поради характерните си свойства е включен в това приложение като канцерогенно вещество от категория 1A и мутагенно вещество от категория 1B.
11 Член 60 от Регламента REACH е озаглавен „Издаване на разрешения“ и гласи:
„1. Комисията е отговорна за вземането на решения по заявления за разрешения в съответствие с настоящия дял.
2. Без да се засяга параграф 3, разрешение се издава, ако рискът за здравето на човека или околната среда от употребата на веществото, произтичащ от характерните му свойства, определени в приложение XIV, е адекватно контролиран в съответствие с раздел 6.4 от приложение I, и както е документирано в доклада за безопасност на химичното вещество от заявителя, като се вземе предвид становището на Комитета за оценка на риска, упоменат в член 64, параграф 4, буква а). Когато издава разрешение и при условията, поставени в него, Комисията взема предвид всички изпускания, емисии и загуби, включително рисковете, породени от дифузни и дисперсни употреби, известни по време на вземането на решение.
[…]
4. Ако не може да бъде издадено разрешение съгласно параграф 2 или за вещества, описани в параграф 3, разрешение може да бъде издадено само ако се докаже, че социално-икономическите ползи надхвърлят риска за здравето на човека или околната среда, произтичащ от употребата на веществото и ако няма подходящи алтернативни вещества или технологии. Това решение се взема след разглеждане на всеки от следните елементи и като се има предвид становището на Комитета за оценка на риска и Комитета за социално-икономически анализ, упоменати в член 64, параграф 4, букви а) и б):
а) рискът, предизвикан от употребите на веществото, включително целесъобразността и ефективността на предложените мерки за управление на риска;
б) социално-икономическите ползи, произтичащи от неговата употреба и социално-икономическите усложнения от отказа за разрешаване, изложени от заявителя или други заинтересовани страни;
в) анализа на алтернативите, представен от заявителя съгласно член 62, параграф 4, буква д) или плана за заместване, представен от заявителя съгласно член 62, параграф 4, буква е) и всяка информация от трета страна, предоставена съгласно член 64, параграф 2;
г) наличната информация относно рисковете за здравето на човека или околната среда от всички алтернативни вещества или технологии.
5. Когато оценява наличието на подходящи алтернативни вещества или технологии, Комисията взема предвид всички съответни аспекти, включително:
а) дали замяната с алтернативи би довела до намаляване на цялостния риск за здравето на човека и околната среда, като се взема предвид целесъобразността и ефективността на мерките за управление на риска;
б) техническата и икономическата приложимост на алтернативите за заявителя.
[…]
7. Разрешение се издава само ако заявлението е изготвено в съответствие с изискванията на член 62.
[…]“.
12 Член 62 от Регламента е озаглавен „Заявление за разрешения“ и параграф 4 от него предвижда:
„Заявлението за разрешение включва следната информация:
а) наименование на веществото(а), както е посочено в раздел 2 от приложение VI;
б) името и данните за контакт на лицето или лицата, подаващи заявлението;
в) искане за разрешение, в което се посочва за каква употреба(и) се иска разрешение, и включващо употребата на веществото в смеси и/или влагането на вещество в изделие, когато е уместно;
г) освен ако вече е подаден като част от регистрацията, доклад за безопасност на химичното вещество в съответствие с приложение I, включващ рисковете за здравето на човека и/или околната среда от употребата на веществото(ата), произтичащи от характерните свойства, определени в приложение XIV;
д) анализ на алтернативите, разглеждащ техните рискове и техническата и икономическата възможност за заместване, включително, ако е уместно, информация относно съответната научноизследователска и развойна дейност на заявителя;
е) план за заместване, включващ график на предложените от заявителя дейности, когато анализът по буква д) показва, че са налице подходящи алтернативи, като взема предвид елементите в член 60, параграф 5“.
13 Член 64 от Регламента е озаглавен „Процедура за вземане на решения за разрешение“ и гласи:
„1. Агенцията потвърждава датата на получаване на заявлението. Комитетите на Агенцията за оценка на риска и за социално-икономически анализ дават своите проектостановища в рамките на десет месеца от датата на получаване на заявлението.
2. Агенцията предоставя на разположение на своята интернет страница обща информация за употребите, за които са били получени заявления и за преразглеждане на разрешения, като взема предвид членове 118 и 119 за достъпа до информация, като посочи краен срок за подаване на информация за алтернативни вещества или технологии, която може да бъде подадена от заинтересовани трети страни.
3. При изготвянето на своето становище всеки от комитетите, посочени в параграф 1, първо проверява дали заявлението включва цялата информация, посочена в член 62, в рамките на техните компетенции. Ако е необходимо, комитетите след консултация помежду си отправят съвместно искане към заявителя за допълнителна информация, за да приведат заявлението в съответствие с изискванията на член 62. Комитетът за социално-икономически анализ може, ако счете за необходимо, да изиска от заявителя или да прикани трети страни да представят в рамките на определен период от време допълнителна информация за възможните алтернативни вещества или технологии. Всеки комитет също така взема предвид всяка информация, предоставена от трети страни.
4. Проектостановищата включ[в]ат следните елементи:
а) Комитет за оценка на риска: оценка на риска за здравето на човека и/или околната среда, произтичащ от употребата(ите) на веществото, включително целесъобразността и ефективността на мерките за управление на риска, както е описано в заявлението и, ако е уместно, оценка на рисковете, произтичащи от възможни алтернативи;
б) Комитет за социално-икономически анализ: оценка на социално-икономическите фактори и доколк[о] са налични, подходящи и технически приложими алтернативите, свързани с употребата(ите) на веществото, както е описано в заявлението, когато последното е направено в съответствие с член 62 и всяка информация, предоставена от трети страни съгласно параграф 2 от настоящия член.
[…]
8. Комисията подготвя проекторешение за разрешение в рамките на три месеца след получаването на становищата от Агенцията. Крайното решение, даващо или отказващо разрешение, се взема в съответствие с процедурата по член 133, параграф 3.
[…]“.
14 Приложение I към Регламента REACH е озаглавено „Общи разпоредби за оценка на вещества и изготвяне на доклад за безопасност на химичното вещество“ и включва раздел 5, „Оценка на експозицията“, който предвижда, че тази оценка обхваща две стъпки. По отношение на втората стъпка — „определяне на експозиция“, точка 5.2.4 съдържа следния текст:
„Определянето на нивата на експозиция се извършва за всички групи хора (работници, крайни потребители и хора, изложени непряко на въздействието на веществото посредством околната среда) […]. При определянето на експозицията трябва да се взем[ат] предвид:
– адекватно измерени, представителни данни за експозицията,
[…]“.
Фактическа обстановка
15 Заради канцерогенните и токсичните си свойства хромният триоксид се числи към веществата, квалифицирани като „пораждащи сериозно безпокойство“ и включени в приложение XIV към Регламента REACH. За употребата на това вещество се изисква разрешение съгласно член 56, параграф 1, буква а) от Регламента.
16 През 2015 г. Lanxess Deutschland GmbH и други оператори (наричани по-нататък „заявителите“) подават заявление за издаване на разрешение за шест категории употреба на хромен триоксид.
17 Шестте категории употреба, за които е поискано разрешението, са следните: употреба за формулиране на смеси („категория 1“), употреба за функционално хромиране („категория 2“), употреба за функционално хромиране с декоративен характер („категория 3“), употреба за повърхностна обработка за приложения в аеронавтиката и космическата промишленост (които не са свързани с функционалното хромиране с декоративен характер) („категория 4“), употреба за повърхностна обработка (с изключение на пасивиране на бяло тенеке (калайдисана ламарина — ETP) за приложения в архитектурата, автомобилната промишленост, производството на метали и апретирането, както и общото инженерство (които не са свързани с функционалното хромиране или с функционалното хромиране с декоративен характер) („категория 5“), и употреба за пасивиране на бяло тенеке (ЕТР) („категория 6“).
18 През септември 2016 г. са публикувани становищата на Комитета за оценка на риска (наричан по-нататък „КОР“) и на Комитета за социално-икономически анализ (наричан по-нататък „КСИА“) в съответствие с член 64 от Регламента REACH.
19 На 27 март 2019 г. Парламентът приема резолюция, с която се противопоставя на първия проект на решение. По същество възражението на Парламента се основава на това, че в предоставената от заявителите информация има сериозни пропуски и съответно не е възможно да се оцени правилно спазването на условията за издаване на разрешение, особено наличието или липсата на по-безопасни алтернативи. Според Парламента това е така още повече защото описанието на предвидените употреби на разглежданото вещество е толкова общо, че води до изключително широк обхват на разрешението. В това отношение Парламентът счита също, че подходът на Комисията, а именно да запълни пропуските в заявлението, като изиска от заявителя да предостави липсващите данни с доклада си за преразглеждането, не е в съответствие с решение на Общия съд от 7 март 2019 г., Швеция/Комисия (T‑837/16, EU:T:2019:144).
20 Вследствие на резолюцията на Парламента Комисията изключва категория 3 (употреба за функционално хромиране с декоративен характер) от обхвата на проекторешението си. За останалото Комисията запазва първоначалния си подход, а именно издаване на разрешението, но с определени условия и ограничения.
21 На 18 декември 2020 г. Комисията приема обжалваното решение.
Обжалваното решение
22 В съображение 8 от обжалваното решение Комисията посочва, че разрешение за хромния триоксид може да се издаде само на основание член 60, параграф 4 от Регламента REACH.
23 В съображения 9—15 Комисията разглежда първото от двете условия по тази разпоредба, а именно социално-икономическите ползи да надхвърлят произтичащия от употребата на веществото риск за здравето на човека или околната среда.
24 По-конкретно, съображения 10—12 и 15 гласят:
„(10) За употреби 1, 2, 4 и 5 КОР също така заключи, че съществува значителна несигурност по отношение на експозицията на работниците поради ограничената наличност на измерени данни за експозицията. Освен това КОР заключи, че трайната липса на контекстуална информация е затруднила установяването на връзка между работните условия и мерките за управление на риска, описани в заявлението, и заявените нива на експозиция за конкретни задачи и обекти, като по този начин КОР не може да направи допълнителна оценка. Тази несигурност засяга надеждността и представителността на данните за експозицията и установяването на връзка с конкретните мерки за управление на риска на място, в частност що се отнася до употреба 4, за която заявлението обхваща, наред с ванното потапяне, и редица дейности като пръскане, валцуване, четкане и машинно обработване, а заявителите не са били в състояние да оценят цялостно комбинираната експозиция във връзка с всички тези задачи. Комисията обаче отбелязва, че тази несигурност не е възпрепятствала КСИА да извърши по-нататъшния анализ на заявлението.
(11) За употреби 1, 2, 4 и 5 КОР освен това заключи, че е налице несигурност и по отношение на оценката на експозицията на общото население на това вещество посредством околната среда на местно равнище, като се имат предвид в частност емисиите на хром (VI) в отпадните води. Този въпрос е от голямо значение за оралната експозиция посредством питейната вода. КОР обаче прие, че оценката на рисковете за общото население посредством околната среда е достатъчна, за да може да се премине към анализ от КСИА, и отбеляза, че избраният от заявителите подход почива на допускания, които вероятно надценяват рисковете за общото население. Регионалната експозиция, макар и оценена от заявителите, не е счетена за релевантна, тъй като при повечето условия в природата хром (VI) бързо се превръща в неканцерогенен хром (III).
(12) В становищата си относно употреби 1, 2, 4 и 5 поради несигурността на оценката на рисковете за работниците и за общото население посредством околната среда КОР препоръча да се определят допълнителни условия и правила за мониторинг. След оценка на анализа на КОР Комисията приема неговото заключение.
[…]
(15) В становищата си относно описаните в заявлението употреби 1, 2, 4, 5 и 6 на хромен триоксид КСИА заключи, че цялостните социално-икономически ползи от всяка от тези употреби надхвърлят произтичащия от тях риск за здравето на човека. […] Що се отнася до употреби 2, 4, 5 и 6, КСИА прие, че социално-икономическите ползи от употребата на веществото, определени въз основа на оценка на загубите и социалните разходи във връзка само със загубата на работни места, осезаемо надхвърлят изразените в пари ефекти върху здравето на човека, изчислени въз основа на най-лошия сценарий. […]“.
25 В съображения 16—24 от обжалваното решение Комисията анализира второто условие, предвидено в член 60, параграф 4 от Регламента REACH, за да може да се издаде разрешение, а именно условието да няма подходящи алтернативни вещества или технологии.
26 По-конкретно, съображения 18—20 и 22 гласят:
„(18) В становищата си относно употреби 2, 4 и 5 КСИА заключи, че няма подходящи алтернативни вещества или технологии. Поради твърде голямото многообразие на посочените в заявлението употреби обаче КСИА не успя да изключи евентуална несигурност по въпроса за техническата осъществимост на алтернативи за ограничен брой конкретни приложения, обхванати от описанието на тези употреби. Комисията приема заключението на КСИА.
(19) Необходимо е да се конкретизира допълнително описанието на употреби 2, 4 и 5, като се приведе в съответствие със заключенията от представения в заявлението и оценен от КСИА анализ на алтернативите, така че разрешението да обхваща само онези употреби, за които няма подходяща алтернатива. Комисията счита, че заявителите са изпълнили задълженията си за доказване, като са доказали липсата на подходящи алтернативи за употреби 2, 4 и 5, но само във връзка с тези ограничени употреби.
(20) Поради това описанието на употреби 2, 4 и 5 следва да се конкретизира допълнително, като се споменат употребите, при които следните основни функции са необходими за предвидената употреба […].
[…]
(22) Освен това Комисията отбелязва сложността на веригите на доставки във връзка с посочените в заявлението употреби, необходимото време и инвестиции за въвеждането на евентуална алтернатива, както и необходимото време за промишленото ѝ разработване и оценката на качеството на съответните продукти във веригите на доставки. След като разгледа оценката на КСИА, по изложените съображения Комисията е съгласна със заключението, че няма подходящи алтернативни вещества или технологии за употреби 2, 4 и 5“.
27 Освен това съображения 26 и 27 гласят:
„(26) Комисията основава оценката си на всички налични към настоящия момент релевантни научни данни, оценени от КОР, и формулира заключенията си с оглед на достатъчната им за целта убедителност. При наличие на допълнителни научни данни обаче Комисията ще е в състояние в бъдеще да опре оценката си на по-солидна и по-широка доказателствена основа. Ето защо следва да се изиска представяне на допълнителна информация за експозицията и емисиите.
(27) Освен това, за да се улесни прилагането на настоящото решение, е необходимо по отношение на употреби 2, 4 и 5 да се изиска от потребителите надолу по веригата на доставяни от притежателите на разрешението вещества да включат в изпращаната на Агенцията нотификация по член 66, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 обяснение за основните функции, изброени в член 1, параграф 1 от настоящото решение, които са необходими за тяхната употреба, включително обосновка защо те са необходими за тази употреба“.
28 С член 1, параграф 1 от обжалваното решение са разрешени петте заявени категории употреба на хромен триоксид при следните ограничения:
– категория употреба 1 — формулиране на смеси за употреби 2, 4, 5 и 6,
– категория употреба 2 — функционално хромиране, когато една от следните основни функции е необходима за предвидената употреба: износоустойчивост, твърдост, дебелина на слоя, устойчивост на корозия, коефициент на триене или ефект върху морфологията на повърхността,
– категория употреба 4 — повърхностна обработка за приложения в аеронавтиката и космическата промишленост, които не са свързани с функционалното хромиране или с функционалното хромиране с декоративен характер, когато една от следните основни функции е необходима за предвидената употреба: устойчивост на корозия/активно потискане на корозията, химична устойчивост, твърдост, способстване на адхезията (адхезия към последващо покритие или боя), топлоустойчивост, устойчивост на окрехкостяване, износоустойчивост, повърхностни свойства, възпрепятстващи отлагането на организми, дебелина на слоя, гъвкавост и съпротивление,
– категория употреба 5 — повърхностна обработка (с изключение на пасивиране на бяло тенеке (калайдисана ламарина — ETP) за приложения в архитектурата, автомобилната промишленост, производството на метали и апретирането, както и общото инженерство, които не са свързани с функционалното хромиране или с функционалното хромиране с декоративен характер, когато една от следните основни функции е необходима за предвидената употреба: устойчивост на корозия/активно потискане на корозията, дебелина на слоя, влагоустойчивост, способстване на адхезията (адхезия към последващо покритие или боя), съпротивление, химична устойчивост, износоустойчивост, електропроводимост, съвместимост със субстрата, (термо)оптични свойства (външен вид), топлоустойчивост, хранителна безопасност, еластичност на покритието, електрическа изолация или скорост на отлагане,
– категория употреба 6 — пасивиране на бяло тенеке (ETP).
29 Съгласно член 2, параграф 2 от това решение:
„Притежателите на разрешението разработват специфични сценарии на експозиция за конкретните процеси, операции и задачи (включително за автоматични/ръчни системи и отворени/затворени системи и комбинации от тях) и описват за всеки от специфичните сценарии мерките за управление на риска и работните условия за контрол на експозицията на работниците на хром (VI) и неговите емисии в околната среда, представителни за всички обекти, в които се извършват разрешени употреби. Сценариите на експозиция съдържат информация за нивата на експозиция, произтичащи от прилагането на тези мерки за управление на риска и работни условия.
Притежателите на разрешението избират мерките за управление на риска, описани в сценариите на експозиция, в съответствие с член 5 от Директива 2004/37/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (шеста специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 на Директива 89/391/ЕИО на Съвета) (ОВ L 158, 2004 г., стр. 50; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 45)]. Притежателите на разрешението документират и обосновават избора на мерките за управление на риска и при поискване предоставят съответните документи на компетентните органи на държавата членка, в която се извършва разрешената употреба“.
30 Член 5 от обжалваното решение гласи, че що се отнася до категориите употреба 2, 4 и 5, „потребителите надолу по веригата включват в нотификацията си до Агенцията по член 66, параграф 1 от Регламента [REACH] обяснение за основните функции на хромния триоксид, изброени в член 1, параграф 1, които са необходими за тяхната употреба, включително обосновка защо тези основни функции са необходими за тази употреба“.
Исканията на страните и производството пред Съда
31 Парламентът иска от Съда:
– да отмени член 1, параграфи 1 и 5 и членове 2—5, 7, 9 и 10 от обжалваното решение, доколкото се отнасят до разрешенията за употреби 2, 4 и 5, както и за употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5,
– при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение, както и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
32 Комисията иска от Съда:
– главно, да отхвърли искането за частична отмяна на обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, да отхвърли искането за цялостна отмяна на обжалваното решение,
– в случай че отмени обжалваното решение, да разпореди запазване на правните му последици, както и
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
33 С писмена молба, подадена в секретариата на Съда на 27 май 2021 г., Европейската агенция по химикали (ECHA) подава искане на основание член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 130 от Процедурния правилник на Съда да встъпи по делото в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 17 септември 2021 г. председателят на Съда уважава това искане.
34 ECHA представя изявление при встъпване в подкрепа на исканията на Комисията.
По исканията за отмяна
По допустимостта на искането за частична отмяна
35 Главното искане на Парламента е Съдът да отмени член 1, параграфи 1 и 5 и членове 2—5, 7, 9 и 10 от обжалваното решение, доколкото се отнасят до разрешенията за употреби 2, 4 и 5, както и за употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5.
36 Съгласно постоянната практика на Съда частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само доколкото елементите, чиято отмяна се иска, могат да бъдат отделени от останалата част на акта. В това отношение Съдът нееднократно е постановявал, че това условие не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на същността на неотменената му част (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑205/16 P, EU:C:2017:840, т. 38 и цитираната съдебна практика).
37 В настоящия случай обжалваното решение се състои от съвкупност от разрешения, които се отнасят до отделни употреби на хромния триоксид, а главното искане на Парламента е за отмяна на обжалваното решение само в частта, в която се отнася до разрешенията за употреби 2, 4 и 5, както и за употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за тези употреби.
38 Ето защо евентуалната отмяна на разрешението, издадено с обжалваното решение за въпросните употреби, няма да засегне разрешението, издадено за другите употреби, и съответно няма да измени същността на неотменената част на това решение.
39 При тези условия главното искане на Парламента — за частична отмяна на обжалваното решение — се отнася до елементи, които могат да се отделят от останалата част на това решение, и следователно е допустимо.
По същество
Предварителни бележки
40 Следва да се припомни, че за вещество, което е включено в приложение XIV към Регламента REACH, каквото е хромният триоксид, може да се издаде разрешение в две хипотези, а именно:
– на основание член 60, параграф 2 от Регламента REACH, когато произтичащият от употребата му риск за здравето на човека или околната среда е адекватно контролиран,
– а ако не е така — на основание член 60, параграф 4 от Регламента, ако се докаже, че социално-икономическите ползи надхвърлят риска за здравето на човека или околната среда, произтичащ от употребата на веществото, и няма подходящи алтернативни вещества или технологии.
41 В случая Комисията приема, че рискът за здравето на човека от планираните употреби на хромния триоксид не е адекватно контролиран, и затова се основава на член 60, параграф 4 от Регламента REACH, за да разреши с обжалваното решение някои употреби на това вещество.
42 В подкрепа на жалбата си Парламентът изтъква само едно основание — че Комисията не се е уверила достатъчно в спазването на условията по член 60, параграфи 4 и 7 от Регламента REACH.
43 В това отношение Съдът е постановявал, на първо място, че съгласно член 60, параграф 4 във връзка със съображение 69 от Регламента REACH заявителят носи тежестта да установи наличието на предвидените в този член условия за издаването на разрешението (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Швеция, C‑389/19 P, т. 33).
44 Член 62, параграф 4 от Регламента REACH уточнява каква информация трябва да представи заявителят при подаването на заявлението си за разрешение. Така съгласно буква г) от тази разпоредба към заявлението трябва да се приложи доклад за безопасност на химичното вещество, който се изготвя в съответствие с приложение I към Регламента и обхваща рисковете за здравето на човека или околната среда от употребата на веществото, произтичащи от характерните му свойства, определени в приложение XIV към Регламента.
45 Съгласно точка 5.2.4 от посоченото приложение I определянето на нивата на експозиция за всички групи хора (работници, крайни потребители и хора, изложени непряко на въздействието на веществото посредством околната среда) в доклада за безопасност на химичното вещество трябва да се опира в частност на „адекватно измерени, представителни данни за експозицията“.
46 На второ място, Съдът също така е постановил, че член 60, параграфи 4 и 5 от Регламента REACH задължава Комисията да се увери, че посочените в член 60, параграф 4 условия действително са изпълнени. Ако след проверката си и предвид всички данни, представени от заявителя и от други лица или събрани от самата нея, Комисията приеме, че заявителят не е изпълнил задължението си за доказване, тази институция трябва да откаже исканото разрешение (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Швеция, C‑389/19 P, т. 33).
47 При упражняването на това правомощие Комисията се подпомага от ECHA, за която член 64 от Регламента REACH предвижда, че два нейни комитета — КОР и КСИА — дават поотделно становище по заявлението за издаване на разрешение.
48 По отношение на КОР член 64, параграф 4, буква а) от Регламента предвижда, че този комитет преценява „риска за здравето на човека и/или околната среда, произтичащ от употребата(ите) на веществото, включително целесъобразността и ефективността на мерките за управление на риска, както е описано в заявлението и, ако е уместно, оценка на рисковете, произтичащи от възможни алтернативи“. Що се отнася до КСИА, съгласно член 64, параграф 4, буква б) този комитет трябва да извърши „оценка на социално-икономическите фактори и [на това] доколк[о] са налични, подходящи и технически приложими алтернативите, свързани с употребата(ите) на веществото, както е описано в заявлението, когато последното е направено в съответствие с член 62 и всяка информация, предоставена от трети страни съгласно параграф 2 от настоящия член“.
По първото твърдение по единственото основание
– Доводи на страните
49 Първото твърдение на Парламента по единственото изтъкнато от него основание е, че Комисията е действала в нарушение на член 60, параграф 4 от Регламента REACH, като е разрешила някои употреби на пораждащо сериозно безпокойство вещество, а именно хромен триоксид, без преди това да е достигнала до задоволителна оценка на произтичащия от тези употреби риск за здравето на човека. При тези обстоятелства Комисията не била в състояние да се увери, че „социално-икономическите ползи надхвърлят риска за здравето на човека или околната среда, произтичащ от употребата на веществото“, както изисква посочената разпоредба.
50 Парламентът припомня, че член 62, параграф 4, буква г) от Регламента REACH изисква заявлението за разрешение да съдържа „доклад за безопасност на химичното вещество в съответствие с приложение I, включващ рисковете за здравето на човека и/или околната среда от употребата на веществото(ата)“, а точка 5.2.4 от посоченото приложение предвижда при определянето на експозицията да се вземат предвид в частност „адекватно измерени, представителни данни за експозицията“.
51 От становището на КОР, чиито заключения са изложени в съображения 10 и 11 от обжалваното решение, обаче личало, че предоставената от заявителите информация за употреби 1, 2, 4 и 5 не е особено представителна, като се има предвид ограниченият брой измерени данни, и е с несигурна надеждност, особено що се отнася до експозицията на работниците, при липсата на достатъчно информация за работните условия, мерките за управление на риска и стойностите на експозицията за конкретните задачи и обекти.
52 Както впрочем следвало от съображение 12 от обжалваното решение, по изрична препоръка на КОР Комисията решила да определи допълнителни условия и правила за мониторинг. Затова член 2, параграф 2 от обжалваното решение предвиждал, че разрешенията се издават с условието притежателите им да представят в доклада за преразглеждането определени липсващи в оценката на риска основни данни, като сценариите на експозиция и съответните мерки за управление на риска. Включването на подобно условие показвало, че Комисията не е можела да определи надеждно и задоволително дали „социално-икономическите ползи надхвърлят риска за здравето на човека или околната среда, произтичащ от употребата на веществото“.
53 В своя защита Комисията изтъква, че поначало всяка научна оценка съдържа известна несигурност. Независимо от споменатата от жалбоподателя несигурност, констатирана вече и в становището на КОР и изцяло призната в съображенията на обжалваното решение, Комисията смята, че заявителите са изпълнили задълженията си за доказване. Тя намира, че е била в състояние да прецени обстоятелството, че социално-икономическите ползи надхвърлят риска за здравето на човека.
54 Що се отнася до несигурността във връзка с експозицията на работниците, Комисията отбелязва, на първо място, че въпреки ограниченото количество измерени данни за експозицията, съдържащи се в доклада за безопасността на химичното вещество, КОР е приел, че представените данни са достатъчни, за да се извърши оценката и за да може КСИА да пристъпи към претеглянето на ползите спрямо рисковете, както е посочено в съображение 10 от обжалваното решение.
55 На второ място, не можело да се очаква от заявителите да представят измерени данни за експозицията за над 1 500 обекта на потребители надолу по веригата, чийто брой впрочем нямало как да се знае към момента на издаване на разрешението.
56 На трето място, релевантните стойности на експозиция от 2 μg/m3 за категории употреба 2, 4 и 5 и от 0,5 μg/m3 за категория употреба 1 представлявали съответно една пета и една двадесета от задължителните стойности на професионална експозиция в Европейския съюз за съединенията на хром (VI) съгласно Директива (ЕС) 2017/2398 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (ОВ L 345, 2017 г., стр. 87), а това показвало, че обжалваното решение способства за намаляване на експозицията, като подобрява защитата на работниците, и следователно е в съответствие с целите на разрешението.
57 На четвърто място, КОР също препоръчал допълнителни условия и правила за мониторинг, като те били възпроизведени в обжалваното решение и целта им била да се намали още повече експозицията на работното място.
58 Предвид констатираната от КОР несигурност и с цел да се увери в надеждността на съотношението ползи/рискове, КСИА взел предвид най-лошия сценарий, както обяснила Комисията в съображение 15 от обжалваното решение, и въз основа на този сценарий стигнал до заключението, че ползите от по-нататъшната употреба на хромен триоксид надхвърлят рисковете за здравето на човека.
59 Комисията разгледала подробно становищата на КОР и КСИА и ги намерила за пълни, последователни и релевантни. Противно на твърденията на Парламента, изискванията за мониторинг по член 2, параграф 2 от обжалваното решение не били предназначени да отстранят „пропуските в заявлението“, а били въведени с цел да се събере допълнителна информация за експозицията и емисиите в съответствие с препоръките в становищата на ECHA. Това изискване отговаряло на общата логика на Регламента REACH, който се основавал на принципа за непрекъснато усъвършенстване и бил конкретно насочен към подобряване на качеството на правната уредба в областта на химикалите с течение на времето благодарение на изготвянето и непрекъснатото усъвършенстване на данните за веществата за регулаторни цели.
60 В изявлението си при встъпване, с което подкрепя исканията на Комисията, ECHA изтъква, че КСИА е взел предвид оставащата несигурност относно експозицията на работниците, като е отчел най-лошия сценарий, поради което тази несигурност не поставяла под въпрос заключението на този комитет, че социално-икономическите ползи от разрешените употреби надхвърлят рисковете за здравето на човека.
– Съображения на Съда
61 С първото си твърдение по единственото изтъкнато основание Парламентът упреква Комисията за това, че макар преди произнасянето си да не е разполагала с достатъчно пълна и надеждна оценка на рисковете, все пак е приела, че социално-икономическите ползи от разрешените от нея категории употреба 1, 2, 4 и 5 на хромния триоксид надхвърлят произтичащите от тези употреби рискове за здравето на човека.
62 На първо място, видно от съображение 10 от обжалваното решение, в становищата си КОР подчертава отсъствието на надеждни данни за експозицията на работниците за всички разглеждани употреби при „трайната липса на контекстуална информация“ за условията, при които са измерени.
63 По-конкретно, в становището си относно категория употреба 2 (функционално хромиране) КОР описва тези затруднения по следния начин: „[н]ай-голямата несигурност произтича от липсата на ясна връзка между работните условия, мерките за управление на риска и стойностите на експозицията за конкретните задачи и обекти, които биха могли да обосноват заявлението. КОР счита това за съществена слабост в заявлението, като се има предвид, че има големи разлики между обектите за хромиране от гледна точка например на оборудването на сградата, мащаба и честотата на операциите по хромиране, степента на автоматизация на процеса, използването на електролиза, големината на обработваните части и наличието на локална смукателна вентилационна система, а тези разлики се отразяват на експозицията и необходимите мерки за управление на риска с цел ограничаване на експозицията“.
64 На второ място, както сама признава Комисията в съображение 10 от обжалваното решение, в становищата си КОР констатира значителна несигурност във връзка с експозицията на работниците, която се дължи на ограниченото наличие на измерени данни за експозицията.
65 В този смисъл, въпреки че по тяхна преценка броят на потенциалните обекти в Съюза за функционално хромиране (категория употреба 2) е 1 590, заявителите основават оценката си за експозицията на работниците върху данни, които са измерени от 23 дружества, установени в седем различни държави и представляващи под 2 % от дружествата, чиято дейност включва този вид употреба. Също така, при все че по тяхна преценка броят на потенциалните обекти в Съюза за повърхностна обработка (категории употреба 4 и 5) е съответно 374 и 515, заявителите основават оценката си за експозицията на работниците върху данни, които са измерени от 11 предприятия, представляващи под 3 % от дружествата, чиято дейност включва тези видове употреба, и които произхождат от изследвания, извършени основно в страни от Западна Европа.
66 Ето защо следва да се констатира, че предвид споменатите в точка 63 от настоящото решение големи разлики между обектите за хромиране в редица определящи аспекти, предвид малкия брой на обектите за хромиране, от които произхождат данните, на които са основали оценката си заявителите, и предвид липсата на контекстуална информация за условията в тези обекти представените от заявителите данни за експозицията на работниците не са представителни.
67 На трето място, що се отнася до оценката на рисковете от експозицията на общото население поради изпускането на веществото в околната среда, КОР отбелязва, че за жалост, заявителите не са представили оценка за тези изпускания в отпадните води. Както обаче личи от съображение 11 от обжалваното решение, този комитет не намира този пропуск за решаващ по две причини — защото допусканията на заявителите вероятно надценяват рисковете за общото население и защото при повечето условия в природата хром (VI) бързо се превръща в неканцерогенен хром (III).
68 От изложеното по-горе следва, че предадените от заявителите данни за експозицията на работниците и на общото население на хромен триоксид поради употребите, за които е поискано разрешението, не са представителни, надеждни и пълни. Извън това в съображения 10—12 от обжалваното решение Комисията сама признава, че оценката на тази експозиция на хромен триоксид е несигурна.
69 Наистина, както правилно изтъква Комисията, всяка научна оценка поначало съдържа известна несигурност, така че не може достоверността ѝ да зависи от пълното елиминиране на всяка несигурност в нея.
70 Комисията обаче може да издаде исканото разрешение по член 60, параграф 4 от Регламента REACH само когато действително са изпълнени посочените в тази разпоредба условия и тя след задълбочен анализ и проверка на достатъчна по количество съществена и надеждна информация прецени, че оставащата в това отношение несигурност е незначителна (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Швеция, C‑389/19 P, EU:C:2021:131, т. 33 и 35).
71 В случая обаче, както посочва генералният адвокат в точка 124 от заключението си, несигурността относно експозицията на работниците, а и относно непряката експозиция на населението поради изпусканията на хромен триоксид в околната среда не е окачествена като „незначителна“ нито в обжалваното решение, нито в становищата на КОР. Напротив, в съображение 10 от обжалваното решение Комисията сама окачествява несигурността относно експозицията на работниците като „значителна“. Както отново отбелязва генералният адвокат в точка 119 от заключението си, КОР дори приема, че липсата на ясна връзка между работните условия, които се променят в зависимост от задачите и обектите, мерките за управление на риска и докладваните стойности на експозицията представлява „най-голямата несигурност“, поради която заявлението страда от „съществена слабост“ за четирите съответни категории употреба.
72 Освен това следва да се припомни, че хромният триоксид се числи към „веществата, пораждащи сериозно безпокойство“, които в съответствие с принципа на предпазливостта трябва да са обект на специално внимание съгласно съображение 69 от Регламента REACH. Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точка 133 от заключението си, подход, който дава възможност за разрешаване на определени употреби на хромен триоксид въз основа на съвсем ограничен брой данни за тези употреби, явно противоречи на целта да се подхожда със специално внимание към това вещество.
73 Комисията обаче оспорва значимостта на несигурността, от която страда оценката на рисковете, като твърди, на първо място, че не може да се изисква от заявителите да представят данни за експозицията във всички обекти, за които се отнася заявлението, тъй като те са твърде много на брой. За пример Комисията посочва, че за категория употреба 2 (функционално хромиране) броят на обектите е над 1 500.
74 Вярно е, както подчертава Комисията, че възможността за операторите нагоре по веригата, обикновено производители или вносители на веществото, да подават едно заявление за цялата верига на доставки, има предимството да рационализира разрешителната система, а това предимство би било застрашено, ако от заявителите се изисква да представят данни за всички обекти на потребителите надолу по веригата.
75 Това обаче не променя факта, че точка 5.2.4 от приложение I към Регламента REACH задължава заявителя да предостави „адекватно измерени, представителни данни за експозицията“.
76 Във връзка с това, що се отнася до довода на Комисията, че малкият брой оценени обекти се обяснявал с твърде големия брой на обектите, за които е поискано разрешението, следва да се отбележи, както посочва и генералният адвокат в точка 134 от заключението си, че задълженията във връзка с тежестта на доказване, която се носи от заявителя, не може да зависят от броя на употребите, за които е поискано разрешението, нито от броя на потенциално засегнатите обекти и предприятия. Всъщност при такъв подход, колкото по-голям е обхватът на заявлението, толкова по-нисък би бил стандартът за оценка на рисковете, а това би било в противоречие както с принципа на равно третиране на заявителите, така и с целта за защита на здравето на човека и околната среда.
77 На второ място, Комисията изтъква, че при всички положения обжалваното решение способства за намаляване на експозицията на хромен триоксид и подобрява защитата на работниците. Всъщност релевантните стойности на експозиция за потребителите били 2 μg/m3 за категории 2, 4 и 5 и 0,5 μg/m3 за категория 1, което отговаряло на една пета и съответно една двадесета от прилаганите понастоящем съгласно действащата правна уредба задължителни стойности на професионална експозиция в Съюза за съединенията на хром (VI).
78 В становищата си обаче КОР посочва, че експозиционната стойност от 2 μg/m3 е само оценка на заявителите, а наличните данни показват вариации в експозицията, включително от порядък над 2 μg/m3, и че той „очевидно не приема предложените от заявителите експозиции от 2 μg/m3 Cr(VI) като безопасни“.
79 При всички положения, дори да се допусне за доказано обстоятелството, че стойностите на експозиция на работниците са под максималните стойности на експозиция за хром (VI), това не би могло да освободи заявителите от задължението да извършат оценка на рисковете в съответствие с изискванията на член 60, параграф 4 от Регламента REACH във връзка в частност с точка 5.2.4 от приложение I към него въз основа на надеждни и представителни данни.
80 На трето място, Комисията подчертава, че е взела предвид несигурността в оценката на рисковете, като по препоръка на КОР е въвела допълнителни условия и правила за мониторинг, за да намали още повече експозицията на работниците на хромен триоксид.
81 В това отношение е вярно, че член 2 от обжалваното решение предвижда редица задължения за притежателите на разрешението и потребителите надолу по веригата. Съответно притежателите на разрешението трябва да разработят специфични сценарии на експозиция за конкретните процеси, операции и задачи (параграф 2), трябва да предоставят специфичните сценарии на експозиция на разположение на потребителите надолу по веригата, които са длъжни да прилагат без неоправдано забавяне предвидените в тези сценарии мерки за управление на риска и работни условия (параграф 3), и трябва да проверяват и одобряват специфичните сценарии на експозиция въз основа на анализ на задачите, който се опира на данните за експозицията и емисиите, измерени от потребителите надолу по веригата (параграф 4). Притежателите на разрешението и потребителите надолу по веригата трябва да изпълняват програми за мониторинг, представителни за работните условия и мерките за управление на риска (параграф 6). Потребителите надолу по веригата трябва да предоставят на ECHA информацията, събрана посредством тези програми за мониторинг, за да бъде изпратена на притежателите на разрешението за проверка и одобряване на сценариите на експозиция (параграф 9).
82 Както обаче следва от съдебната практика, припомнена в точка 70 от настоящото решение, преди да издаде разрешение по член 60, параграф 4 от Регламента REACH, Комисията трябва да се увери, че действително са изпълнени предвидените в тази разпоредба условия.
83 Наистина допълнителните условия и правила за мониторинг, установени от Комисията в член 2, параграф 2 от обжалваното решение, могат евентуално да намалят рисковата експозиция за потребителите на хромен триоксид, но за сметка на това не е възможно с подобни мерки да се реши проблемът с недостатъците на оценката на рисковете към датата на приемане на това решение.
84 От всичко изложено следва, че с обжалваното решение Комисията е разрешила определени употреби на хромен триоксид въз основа на оценка на рисковете от тях за здравето на човека, която е била твърде непълна, за да отговаря на изискванията на член 60, параграф 4 от Регламента REACH.
85 Ето защо Парламентът основателно поддържа, че Комисията не е била в състояние да заключи, че социално-икономическите ползи от тези употреби надхвърлят произтичащите от тях рискове за здравето на човека.
86 Поради това първото твърдение по единственото посочено основание трябва да се приеме.
По второто твърдение по единственото основание
– Доводи на страните
87 Второто твърдение на Парламента по единственото посочено от него основание е, че Комисията не е изпълнила задължението си да се увери, че няма подходяща алтернатива за разрешените категории употреба 2, 4 и 5, както изисква член 60, параграф 4 от Регламента REACH.
88 Всъщност, видно от съображение 18 от обжалваното решение, самата Комисия приела заключението на КСИА за категории употреба 2, 4 и 5, а именно че поради твърде големия обхват на посочените в заявлението употреби този комитет не може да изключи евентуална несигурност по въпроса за техническата осъществимост на алтернативи за ограничен брой конкретни приложения.
89 За да гарантира, че разрешението ще обхваща само употребите, за които няма подходяща алтернатива, Комисията наистина решила да ограничи обхвата на разрешението за категории 2, 4 и 5, като включи споменаване на „основните функции, необходими за предвидената употреба“, видно от съображения 19 и 20 от обжалваното решение. Затова в посоченото решение бил включен списък на основните функции за всяка от трите категории употреба и употребата на веществото била разрешена само ако и доколкото поне една от съответните основни функции е необходима за тази употреба.
90 Така Комисията приела, че заявителите са изпълнили задълженията си за доказване, като са доказали липсата на подходящи алтернативи за категориите употреба 2, 4 и 5 само в тези граници.
91 Според Парламента обаче споменаването на „основните функции, необходими за предвидената употреба“ не е годно да отстрани констатираната от самата Комисия несигурност. Извън това, Общият съд изрично постановявал, че възможността в разрешението да се включат определени условия, например предвидените в член 60, параграф 8 и параграф 9, буква г) от Регламента REACH, не може да служи на Комисията за отстраняване на непълнотите в представения от заявителите анализ на алтернативите или на недостатъците или пропуските в нейната оценка (вж. в този смисъл решение от 7 март 2019 г., Швеция/Комисия, T‑837/16, EU:T:2019:144, т. 81—83).
92 Нещо повече, Комисията не се уверила лично в отсъствието на подходящи алтернативи, както личало от съображение 27 и член 5 от обжалваното решение. Всъщност този член задължавал потребителите надолу по веригата да включват в нотификацията си до ECHA по член 66, параграф 1 от Регламента REACH обяснение за основните функции, изброени в член 1, параграф 1 от обжалваното решение, които са необходими за тяхната употреба, включително обосновка защо са необходими за тази употреба.
93 Това изискване за предоставяне на информация показвало, че дори в рамките на уж ограниченото разрешение — ограничено чрез изискването във връзка с „основните функции, необходими за предвидената употреба“ — пак оставала несигурност по въпроса дали не съществуват подходящи алтернативи по отношение на категории употреба 2, 4 и 5. Член 1, параграф 1 във връзка с член 5 от обжалваното решение възлагал на потребителите надолу по веригата задачата да обясняват основните функции, изброени в решението, и да обосновават a posteriori действителната необходимост от някоя от тях за предвидените употреби.
94 По-нататък, включването на споменаване на „основните функции“ не ограничавало истински обхвата на разрешението. Всъщност, при положение че в обжалваното решение Комисията не установявала кога и при какви обстоятелства тези „основни функции“ са необходими за въпросните употреби, със споменаването им просто се припомняло едно от общите изисквания по член 60, параграф 4 от Регламента REACH, а именно че веществото може да бъде разрешено само ако е необходимо за предвидената употреба. Смисълът на това ограничение бил още по-нищожен, понеже „основните функции“, изброени в член 1, параграф 1 от обжалваното решение, всъщност представлявали всичките функции на хромния триоксид за категории употреба 2, 4 и 5.
95 В своя защита Комисията посочва, че е изпълнила задължението си да се увери, че няма подходяща алтернатива за разрешените употреби, както изисква член 60, параграф 4 от Регламента REACH.
96 Комисията изтъква, че е била в състояние да достигне до надеждна констатация, че за всичките дефинирани в заявлението употреби от категории 2, 4 и 5 няма подходяща алтернатива, но това нямало как да се направи за всяка визирана в заявлението употреба надолу по веригата. Затова тя изброила „основните функции“ на веществото, които не могат да бъдат постигнати с никаква алтернатива, и разрешила само употребите, за които са необходими тези „основни функции“.
97 В този смисъл обхватът на обжалваното решение бил ограничен по обективни критерии, като устойчивост на корозия, адхезия, хранителна безопасност, които позволяват да се определи приложното му поле. В никакъв случай не се налагало потребителите надолу по веригата или компетентните органи да извършват нова оценка на веществото или алтернативите, нито по някакъв начин да ги сравняват. Необходимостта от веществото за всички категории употреба надолу по веригата била установена с обжалваното решение.
98 Затова обжалваното решение представлявало само частично разрешение за посочените в заявлението видове употреба на хромния триоксид, както ясно личало от член 1, параграфи 2—4. Всички потребители надолу по веригата, които смятат да използват разрешеното вещество, трябвало да декларират пред ECHA как ще го използват въз основа на това разрешение, и да посочат основната(ите) функция(и) на веществото, която(ито) е (са) технически необходима(и) за техните дейности, като обяснят защо е така. Компетентните органи, които имат достъп до регистъра на ECHA на потребителите надолу по веригата, били длъжни по силата на Регламента REACH да следят той да се прилага и изпълнява по подходящ начин.
99 Комисията посочва, че не е извършвала отделна оценка на алтернативите за всеки потребител надолу по веригата или за всеки продукт, тъй като за тази задача биха били необходими хиляди или дори милиони отделни оценки в зависимост от степента на конкретност, което Регламентът REACH не изисквал нито дори имплицитно.
100 Освен това, ако Съдът постанови, че попадащите в обхвата на заявлението за разрешение употреби надолу по веригата трябва да се оценяват по-подробно и специфично, отколкото това се прави понастоящем, целият процес по заявяване и оценяване щял да стане много по-сложен и от сегашния. Това изискване щяло да е в противоречие с целта на Регламента REACH да се насърчава конкурентоспособността на индустрията на Съюза, като се обръща специално внимание на възможното влияние върху МСП, както се припомня в съображение 8 от Регламента REACH. То нямало да е съобразено и с обстоятелството, че видно от член 55, Регламентът цели и постепенна замяна на пораждащите сериозно безпокойство вещества с други, както и непрекъснато включване на нови вещества в разрешителната система и усъвършенстване на регулаторните мерки с времето, в частност чрез редовно преразглеждане на издадените разрешения.
101 Освен това една по-взискателна концепция за оценката на алтернативите щяла да надхвърли административния капацитет на ECHA и да наложи ограничаване на броя на веществата, за които се изисква разрешение. Впрочем член 58, параграф 3 от Регламента REACH изрично предвиждал, че „[б]роят на веществата, включени в приложение XIV и датите, определени в параграф 1, също така са съобразени с капацитета на Агенцията да обработва заявленията в предвиденото време“. Умножаването на оценките на алтернативите щяло да доведе до блокиране на процеса по определяне на нови вещества, пораждащи сериозно безпокойство, а така щяло да се стигне до хиперрегулация за малък брой вещества. Това щяло да доведе до замяната на някои вещества с други, по-слабо регулирани вещества, които са по-непознати и за които има по-малко данни, и щяло да ускори само замяната на пораждащите сериозно безпокойство вещества, които са включени в приложение XIV към Регламента REACH.
102 Накрая, Комисията посочва, че Регламентът следва да не се тълкува статично. В съответствие с принципа на прогресивност дискреционната оценка на Комисията трябвало да става все по-взискателна с течение на времето. Приложеният от Комисията и ECHA подход при оценяването на заявленията за разрешение бил резултат от дългогодишен опит в управлението на разрешителната система и почивал на много деликатен баланс между научните и социално-икономическите съображения, както и на множеството цели на Регламента REACH, като ударението винаги било върху целта за защита на здравето на човека и околната среда.
103 В изявлението си при встъпване ECHA подчертава, че Комисията не се е доверила на субективната преценка на потребителите надолу по веригата, що се отнася до липсата на подходяща алтернатива, а те само били задължени да предоставят на контролните органи информация, от която да личи, че употребата на хромен триоксид е необходима поради обективни технически изисквания или нормативни стандарти.
– Съображения на Съда
104 С второто си твърдение по единственото изтъкнато основание Парламентът поддържа, че Комисията не е изпълнила задължението си да се увери в наличието на второто условие по член 60, параграф 4 от Регламента REACH за разрешените категории употреба 2, 4 и 5, а именно в липсата на подходяща алтернатива за тези употреби.
105 В това отношение от съображение 12 от Регламента REACH следва, че това условие съответства на една от важните цели на установената с Регламента система, а именно да се поощри и евентуално да се гарантира замяната на пораждащите сериозно безпокойство вещества с по-малко опасни вещества или технологии, когато са налице подходящи икономически и технически надеждни алтернативи.
106 Както беше припомнено в точка 46 от настоящото решение, член 60, параграфи 4 и 5 от Регламента REACH задължава Комисията да се увери в действителното изпълнение на това условие, също както и на първото условие по член 60, параграф 4 от Регламента.
107 Следва също така да се припомни, че за тази цел Комисията се подпомага от ECHA, и по-конкретно от КСИА, който трябва да дава становище в частност за това дали има налични алтернативи и дали са подходящи и технически приложими.
108 В случая КСИА излага следния извод за категория употреба 2, а с почти същата формулировка — и за категории употреба 4 и 5:
„Заявителите са извършили задълбочена оценка на алтернативите, особено що се отнася до техническата осъществимост.
[…]
Като се има предвид обаче изключително широкият обхват на употребата, за която е поискано разрешението, КСИА не може да изключи в действителност да са налице ограничен брой приложения, при които заместването вече е възможно или ще стане възможно в близко бъдеще. Всъщност за КСИА не е ясно кога евентуално ще са достъпни алтернативи за специфични приложения. Най-добре щеше да е, ако на КСИА беше представен изчерпателен списък на всички приложения/компоненти, попадащи в обхвата на [разглежданата] употреба, за да оцени действителната осъществимост/неосъществимост на алтернативите и да се увери, че замяната се извършва там, където вече е възможна. КСИА обаче признава, че това едва ли е приложимо при заявления за разрешаване с толкова широк обхват и следователно [включващи] толкова голям брой продукти. Заявителите предоставят списък, съдържащ общ преглед на съответните сектори, примери за съответните изделия и [анализ на въпроса] дали могат да бъдат приложени алтернативни технологии, считани за осъществими от трети страни. Поради широкия обхват на употребата, за която е поискано разрешението, и поради факта, че многобройни приложения попадат в обхвата на тази употреба, посоченият списък не може да се счита за изчерпателен. Според заявителите приложенията, при които замяната вече е възможна, при всички случаи не са обхванати от заявлението. Заявителите обаче не уточняват кои са тези приложения, нито пък какви са свързаните с тях технически изисквания. КСИА счита, че подходът на заявителите към решаването на този проблем не е напълно подходящ, и подчертава необходимостта заявителите да докажат по-конкретно, че заместването е било осъществено там, където действително вече е възможно. Това е можело да се постигне чрез извършване на по-точна и специфична за съответните употреби оценка на алтернативите. По принцип заявителите е трябвало да изяснят кои технически приложения попадат в обхвата на заявената употреба и кои — не.
Въз основа на наличната информация обаче КСИА се съгласява с извода на заявителите, че като цяло изглежда, че не са съществували подходящи алтернативи на хромния триоксид преди датата на забрана. Горепосочената несигурност е отчетена от КСИА в рамките на препоръката относно периода на преразглеждане и условието за доклада за преразглеждане“.
109 В съображение 18 от обжалваното решение Комисията формулира по следния начин съгласието си със становището на КСИА по този въпрос:
„В становищата си относно употреби 2, 4 и 5 КСИА заключи, че няма подходящи алтернативни вещества или технологии. Поради твърде голямото многообразие на посочените в заявлението употреби обаче КСИА не успя да изключи евентуална несигурност по въпроса за техническата осъществимост на алтернативи за ограничен брой конкретни приложения, обхванати от описанието на тези употреби. Комисията приема заключението на КСИА“.
110 В този смисъл, като възприема заключенията от становището на КСИА, Комисията признава, че остава известна несигурност по въпроса дали съществуват подходящи алтернативни вещества или технологии за някои приложения от обхвата на употребите, за които е поискано разрешението.
111 Както личи от съображение 19 от обжалваното решение, Комисията поисква да се конкретизира описанието на употреби 2, 4 и 5, така че разрешението да обхване само употребите, за които няма подходяща алтернатива.
112 Ето защо, както посочва в съображение 20 от решението си, Комисията решава да ограничи обхвата на разрешението и то да се отнася само за употребите, за които са необходими „основните функции“ на хромния триоксид, като например за функционалното хромиране (категория 2) тези функции са износоустойчивост, твърдост, дебелина на слоя, устойчивост на корозия, коефициент на триене или ефект върху морфологията на повърхността.
113 Ограничаването на обхвата на разрешението чрез споменаването на „основните функции“ на хромния триоксид обаче не е годно да гарантира изпълнението на второто условие по член 60, параграф 4 от Регламента REACH.
114 На първо място, както отбелязва генералният адвокат в точка 178 от заключението си, всъщност от това, че някоя от посочените в обжалваното решение „основни функции“ е необходима за дадена употреба, не е възможно да се стигне до заключение за липсата на подходящи за тази употреба алтернативни вещества или технологии. В този смисъл ограничаването на обхвата на разрешението за употребата на хромен триоксид, така че то да важи само за употребите, за които са необходими основните функции на това вещество, не е годно да реши проблема с несигурността относно липсата на алтернативи за някои употреби.
115 На второ място, споменаването на „основните функции“, необходими за предвидената употреба, изброени в член 1, параграф 1 от обжалваното решение, не ограничава реално приложното поле на издаденото разрешение.
116 От една страна, както поддържа Парламентът в писмените си изявления, без да бъде опроверган по този въпрос, в действителност изброените „основни функции“ видимо обхващат всички функции на хромния триоксид за категории употреба 2, 4 и 5.
117 От друга страна, понятието „основна функция“ няма обективно съдържание, тъй като не е уточнено какво е изискваното равнище на резултатност за такава функция. В този смисъл споменаването на „твърдостта“ като основна функция е безполезно, тъй като не е конкретизирана изискваната степен на твърдост. Аналогично, споменаването на „устойчивостта на корозия“ не може да служи за ограничаване на разрешението за употребата, при положение че не са уточнени трайността на тази устойчивост и условията, при които е необходима.
118 При това положение ограничението на обхвата на разрешението, което е следвало да се постигне чрез споменаването на „основните функции“ на хромния триоксид, реално не представлява никакво ограничение, тъй като всъщност чрез него просто се припомня едно от условията за разрешаването на пораждащи сериозно безпокойство вещества, а именно веществото да е необходимо за предвидената употреба (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Швеция, C‑389/19 P, EU:C:2021:131, т. 44).
119 На трето място, като се има предвид неточността на понятието „основна функция“, при всички положения едва ли може да се упражни ефективен контрол над произтичащите от него ограничения на разрешението.
120 Тази констатация намира потвърждение в задължението, което е наложено на потребителите надолу по веригата с член 5 от обжалваното решение — да предоставят на ECHA обяснение за основните функции на хромния триоксид, които са необходими за планираната от тях употреба, включително обосновка защо тези основни функции са необходими за тази употреба.
121 Наистина съображение 82 от Регламента REACH гласи, че „[з]а да се позволи ефективен мониторинг и изпълнение на изискванията за разрешаване, потребителите надолу по веригата, които се възползват от издаденото на техните доставчици разрешение, следва да информират Агенцията за своята употреба на веществото“.
122 В настоящия случай обаче задължението по член 5 от обжалваното решение, от една страна, е равносилно на искане към потребителите надолу по веригата да представят допълнителна информация, предназначена за преценка на условието да няма алтернативи за разглежданите употреби, и то след като Комисията разрешава тези употреби. От друга страна, при положение че в обжалваното решение не е адекватно уточнено, както беше посочено в точка 117 от настоящото решение, какво е съдържанието на „основните функции“, отговорността да определят дали употребата на хромен триоксид е необходима за постигането на изискваното равнище на резултатност, де факто се прехвърля на потребителите надолу по веригата, като те имат пълна свобода да определят какво е изискваното равнище на резултатност и съответно дали има или няма алтернативи.
123 Както обаче беше припомнено в точки 46 и 82 от настоящото решение, проверката за наличието на условията по член 60, параграф 4 от Регламента REACH трябва да се извършва преди издаването на разрешение въз основа на тази разпоредба, от една страна, а от друга, е от компетентността само на Комисията.
124 От изложеното следва, че Комисията не е била в състояние да заключи, че няма подходяща алтернатива за употребите на хромен триоксид, които е разрешила с обжалваното решение.
125 Първо, този извод не може да се обори със съображението, че отразявал степен на взискателност, която е несъвместима с целта на Регламента REACH за насърчаване на конкурентоспособността на индустрията на Съюза, от една страна, и с капацитета на ECHA да обработва заявленията за разрешение в предвиденото за това време, от друга.
126 Всъщност, както следва от съображение 1 от Регламента REACH, целите на този регламент са да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, както и свободното движение на вещества на вътрешния пазар, като същевременно повиши конкурентоспособността и иновацията (решение от 7 юли 2009 г., S.P.C.M. и др., C‑558/07, EU:C:2009:430, т. 35). Освен това, както следва от съображение 22 от Регламента, разрешенията следва да гарантират добро функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира подходящ контрол над рисковете от веществата, пораждащи сериозно безпокойство. Ето защо съображенията, които са свързани единствено с конкурентоспособността на индустрията на Съюза, не са годни да обосноват разрешаването на употребата на вещество, което поражда сериозно безпокойство за здравето на човека и околната среда, ако тази употреба не е строго необходима.
127 Второ, макар че броят на веществата, които се включват в приложение XIV към Регламента REACH, трябва да се съобразява и с капацитета на ECHA да обработва заявленията в предвиденото за това време, както изрично предвижда член 58, параграф 3 от този регламент, това не означава, както правилно отбелязва генералният адвокат в точка 191 от заключението си, че оценките, които се изискват в процедурата за разрешаване на пораждащи сериозно безпокойство вещества, може поради ограниченията на този капацитет да не се извършват толкова задълбочено, колкото изисква принципът на превантивност, към който препраща член 1, параграф 3 от Регламента.
128 Затова трябва да се приеме и второто твърдение по единственото изтъкнато основание.
129 Оттук следва, че като е разрешила употреби 2, 4 и 5 на хромния триоксид, както и употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5, Комисията не е изпълнила задължението си по член 60, параграф 4 от Регламента REACH.
130 Ето защо трябва да се приеме, че единственото посочено основание е налице, без да е необходимо произнасяне по третото свързано с него твърдение.
131 От всичко изложено по-горе следва, че член 1, параграфи 1 и 5 и членове 2—5, 7, 9 и 10 от обжалваното решение трябва да бъдат отменени в частта, в която се отнасят до разрешенията за употреби 2, 4 и 5 на хромния триоксид и за употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5.
По искането за временно запазване на последиците на обжалваното решение
Доводи на страните
132 В интерес на защитата на здравето на човека Комисията моли да бъдат запазени последиците на обжалваното решение до приемането на ново решение.
133 Тя изтъква, че член 56, параграф 1, буква г) във връзка с член 58, параграф 1, буква в) от Регламента REACH предвижда преходен механизъм, който дава възможност на заявителя и на потребителите надолу по веригата да продължат да пускат на пазара и да употребяват дадено вещество дори след датата на забрана, ако за употребата му има подадено заявление за разрешение и то е подадено поне 18 месеца преди датата на забрана, но Комисията още не се е произнесла по него.
134 Затова според Комисията отмяната на обжалваното решение без запазване на последиците му ще отвори възможност за заявителите и техните потребители надолу по веригата да продължат да пускат на пазара и да употребяват хромен триоксид за заявените употреби, докато Комисията приеме ново решение, при това без да са длъжни да прилагат различните предвидени в обжалваното решение мерки за управление на риска и за мониторинг, специално предназначени за защита на здравето на човека.
135 Парламентът не възразява срещу искането на Комисията.
Съображения на Съда
136 Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът може, ако счете за необходимо, да определи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. За да упражни правомощието, което му предоставя посоченият член, Съдът взема предвид зачитането на принципа на правна сигурност и други публични или частни интереси (решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Швеция, C‑389/19 P, EU:C:2021:131, т. 72 и цитираната съдебна практика).
137 В самото начало следва да се отбележи, че искането за временно запазване на последиците на обжалваното решение може да се отнася само до разпоредбите, посочени в точка 138 от настоящото решение, в частта, в която се отнасят до разрешенията за употреби 2, 4 и 5, както и за употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5.
138 Както следва от точки 84 и 124 от настоящото решение, от една страна, Комисията е разрешила някои употреби на хромния триоксид въз основа на оценка на рисковете от тях за здравето на човека, която е била твърде непълна, за да отговаря на изискванията на член 60, параграф 4 от Регламента REACH, а от друга страна, тя не е била в състояние да заключи, че няма подходяща алтернатива за разрешените от нея употреби на хромния триоксид, поради което Комисията е трябвало да отхвърли заявлението.
139 Това не променя факта, че няма как да не изтече известно време между датата на обявяване на настоящото съдебно решение и решението на тази институция за отхвърляне на заявлението. Както обаче посочва Комисията, съгласно член 56, параграф 1, буква г) от Регламента REACH производителят, вносителят или потребителят надолу по веригата не трябва да пуска веществото на пазара за употреба или сам да го употребява, ако това вещество е включено в приложение XIV, „освен ако датата, посочена в член 58, параграф 1, буква в), i), е била достигната и той е подал заявление 18 месеца преди тази дата, но решение по заявлението за разрешаване още не е било взето“.
140 Така член 56, параграф 1, буква г) препраща към двете дати, посочени в член 58, параграф 1, буква в), подточки i) и ii) от Регламента REACH, които са „датата на забрана“, тоест датата, от която пускането на пазара и употребата на веществото се забраняват, освен ако е издадено разрешение, и съответно датата, която предхожда с поне 18 месеца датата на забрана и която е крайният срок, в който трябва да са получени заявленията за разрешаване, ако заявителят иска да продължи да употребява веществото или да го пуска на пазара за определени употреби след датата на забрана. В последно посочения случай тези продължаващи употреби на веществото се допускат след датата на забрана, докато бъде взето решение по заявлението за разрешаване.
141 Що се отнася до веществото хромен триоксид, от приложение XIV към Регламента REACH е видно, че крайният срок за подаване на заявлението за разрешаване е бил 21 март 2016 г., тоест 18 месеца преди датата на забрана, за каквато е определен 21 септември 2017 г. В настоящия случай обаче заявителите подават заявлението си през 2015 г.
142 Оттук следва, че през времето между обявяването на настоящото съдебно решение и решението на Комисията, с което тя ще изпълни това съдебно решение, заявителите на хромния триоксид и потребителите му надолу по веригата ще могат да употребяват това вещество, без да са длъжни да спазват различните предвидени в обжалваното решение мерки за управление на риска и за мониторинг. Ето защо в интерес на защитата на здравето на човека е необходимо да се предвиди временно запазване на последиците на обжалваното решение.
143 Като се има предвид обаче несигурността относно обхвата на обжалваното решение, констатирана в точка 124 от настоящото решение, не е изключено обжалваното решение да разрешава употреби от спорните категории, за които съществуват подходящи алтернативи, и поради това то да води до неоправдани рискове за здравето на човека, и особено на работниците, които използват хромен триоксид. При тези условия следва да се предвиди временно запазване на последиците на обжалваното решение за срок от не повече от година, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение.
По съдебните разноски
144 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
145 След като Парламентът е направил искане за осъждането на Комисията и последната е загубила делото, следва Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Отменя член 1, параграфи 1 и 5 и членове 2—5, 7, 9 и 10 от Решение за изпълнение C(2020) 8797 на Комисията от 18 декември 2020 година за издаване на частично разрешение за някои видове употреба на хромен триоксид съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (Chemservice GmbH и др.) в частта, в която тези членове се отнасят до разрешенията за употреби 2, 4 и 5, както и за употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5.
2) Запазва последиците на Решение за изпълнение C(2020) 8797 за срок от не повече от година, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение.
3) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Подписи