Дело T‑529/13
Balázs-Árpád Izsák
и
Attila Dabis
срещу
Европейска комисия
„Институционално право — Европейска гражданска инициатива — Политика на сближаване — Региони с национални малцинства — Отказ за регистрация — Явна липса на компетентност на Комисията — Член 4, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Регламент (EС) № 211/2011“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 10 май 2016 г.
1. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Доразвиване на вече посочено основание — Допустимост
(член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд (1991)
2. Гражданство на Съюза — Права на гражданина — Представяне на гражданска инициатива — Регламент № 211/2011 — Условия за регистриране — Информация, която трябва да се приложи към предложението — Информация относно предмета, целите и контекста — Факултативен характер — Последствия от представянето на тази информация — Задължение за Комисията да я разгледа
(член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета и приложение II към него)
3. Гражданство на Съюза — Права на гражданина — Представяне на гражданска инициатива — Регламент № 211/2011 — Условия за регистриране — Предложение, което трябва да попада в обхвата на правомощията на Комисията — Установяване при първи преглед на информацията на явна липса на компетентност на Комисията — Отхвърляне на предложението — Нарушение на принципа на добрата администрация — Липса
(член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4, параграф 2, буква б) и член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Актове на институциите — Избор на правното основание — Избор, който трябва да се основава на обективни елементи, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол
(член 5 ДEС)
5. Икономическо, социално и териториално сближаване — Компетентност на Съюза — Обхват — Приемане на акт, чиято цел е да се осигури на регионите с национални малцинства специален статут независимо от политическото, административно и институционално положение на съответните държави членки — Изключване
(член 4, параграф 2 ДEС; членове 174—178 ДФEС; член 3, параграф 5 от Регламент № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Икономическо, социално и териториално сближаване — Компетентност на Съюза — Обхват — Приемане на акт, чиято цел е да се предотврати всяко неравенство в развитието на регионите с национални малцинства поради техните специфични етнически, културни, религиозни или езикови особености — Изключване
(член 2 ДEС и член 6, параграф 1 ДEС; член 174, трета алинея ДФEС; член 21, параграф 1 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
7. Култура — Компетентност на Съюза — Обхват — Приемане на акт, чиято цел е създаването в рамките на политиката на сближаване на някои гаранции за запазването на специфичните етнически, културни, религиозни или езикови особености на регионите с национални малцинства — Изключване
(член 3, параграф 3 ДEС; член 167 ДФEС; член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
8. Европейски съюз — Правомощия — Борба с дискриминацията — Обхват — Приемане на акт, чиято цел е да се предотврати всяко неравенство в развитието на регионите с национални малцинства поради техните специфични етнически, културни, религиозни или езикови особености — Изключване
(член 19, параграф 1 ДФEС)
9. Жалба за отмяна — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие
(член 263 ДФEС)
1. В съответствие с разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от 1991 г. въвеждането на нови основания след подаването на исковата молба или жалбата не е допустимо, освен ако тези основания не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Следва обаче да се обяви за допустимо основание, което представлява разгръщане на основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата и което има тясна връзка с последното.
За да може да се счита за разгръщане на изложено по-рано основание или твърдение за нарушение, новият аргумент трябва да има достатъчно тясна връзка с първоначално изложените в жалбата основания или твърдения за нарушения, така че да може да се разглежда като резултат от обичайното развитие на обсъжданията в състезателното производство.
(вж. т. 32 и 33)
2. От член 4 от Регламент № 211/2011 относно гражданската инициатива и от приложение II към него следва, че Комисията разглежда представената от организаторите информация, за да прецени дали предложената гражданска инициатива отговаря на условията за регистрация, посочени по-конкретно в член 4, параграф 2, буква б) от същия регламент. В това отношение, що се отнася до правото на организаторите да представят „информацията, посочена в приложение II“, към която препраща член 4 от същия регламент, тя не се свежда до минималната информация, която по силата на същото приложение трябва да бъде предоставена в регистъра.
Наистина, правото, признато в приложение II към Регламент № 211/2011 на организаторите на предложената инициатива, да представят допълнителна информация относно предмета, целите и контекста на предложената гражданска инициатива, дори проект на правен акт на Съюза, води до задължение за Комисията да разгледа тази информация по същия начин както всяка информация, предоставена въз основа на това приложение, в съответствие с принципа на добра администрация, с който е свързано задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни. При това положение, независимо от това дали необходимата информация, предоставена в регистъра, е била достатъчна, за да се прецени дали предложена гражданска инициатива отговаря на условията за регистрация, посочени в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, Комисията трябва да разгледа допълнителната информация.
Освен това именно организаторите на предложение за гражданска инициатива трябва да преценят във всеки конкретен случай дали е в техен интерес да упражнят правото си, признато в приложение II към Регламент № 211/2011, да предоставят допълнителната информация, като се отчете произтичащото от него задължение в тежест на Комисията да я разгледа, за да прецени по-конкретно дали предложението за гражданска инициатива трябва да бъде регистрирано. Все пак, след като организаторите на предложение за гражданска инициатива са решили да упражнят правото си и да предоставят такава допълнителна информация, тя трябва да се вземе предвид от Комисията, без тя да може и да трябва да се пита дали е в интерес на организаторите тази информация да се вземе предвид.
(вж. т. 47—50 и 56)
3. От текста на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 относно гражданската инициатива следва, че Комисията трябва да направи един първи преглед на доказателствата, с които разполага, за да прецени дали предложението за гражданска инициатива не попада по очевиден начин извън обхвата на нейните правомощия, като следва да се уточни, че в случай на регистрация на предложението е предвиден по-пълен преглед. Наистина, член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011 гласи, че когато Комисията получи европейска гражданска инициатива, в срок от три месеца тя излага в съобщение своите правни и политически заключения за гражданската инициатива, действията, които смята да предприеме, ако има такива, и причините за решението дали да предприеме тези действия или не.
В това отношение Комисията не може да бъде упреквана за нарушение на принципа на добра администрация, закрепен в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, след като тя с основание отказва да регистрира предложение за гражданска инициатива, което не отговаря на условията за регистрация, посочени в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.
(вж. т. 60, 124 и 125)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 66)
5. От текстовете на членове 174—178 ДФЕС, разгледани заедно, следва, че законодателят на Съюза е оправомощен да приема мерки, чиято цел е да насърчават хармоничното развитие на целия Съюз, и по-конкретно да намаляват неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони, като във връзка с това обръщат специално внимание на селските райони, районите, засегнати от промишлен преход, и региони, засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като например най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони.
Във връзка с това членове 174—178 ДФЕС не могат да бъдат правно основание за приемане на акт, който води до предефиниране на понятието за регион по смисъла на посочените разпоредби, като придаде истински статут на регионите с национални малцинства, и то независимо от наложилото се в съответните държави членки политическо, административно и институционално положение. Наистина, в съответствие с член 4, параграф 2 ДЕС, в рамките на политиката на сближаване Съюзът трябва да зачита наложилото се в съответните държави членки политическо, административно и институционално положение. Така, когато само с цел да се осигури сравнимостта на регионалните статистически данни член 3, параграф 5 от Регламент № 1059/2003 за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели предвижда, че трябва да се вземат предвид критерии като географските, социално-икономическите, историческите, културните условия или условията на околната среда, това се прави единствено с цел да се обединят в една неадминистративна единица, достатъчно голяма от гледна точка на населението, съществуващи в съответните държави членки административни единици и само с цел да се осигури сравнимостта на статистическите данни относно нивото на развитие на тези различни административни единици.
От това следва, че законодателят на Съюза не би могъл, без да наруши член 4, параграф 2 ДЕС, да приеме акт, в който регионите с национални малцинства, които могат да се ползват с особено внимание в рамките на политиката на сближаване на Съюза, са определени въз основа на самостоятелни критерии и следователно независимо от съществуващото в съответните държави членки политическо, административно и институционално положение. Освен това, дори да се предположи, че регионите с национални малцинства могат да съответстват на съществуващи в съответните държави членки административни единици или на обединения на такива единици, запазването на специфичните етнически, културни, религиозни или езикови особености на тези региони не е цел, която би могла да обоснове приемането на правен акт на Съюза въз основа на членове 174 ДФЕС, 176 ДФЕС, 177 ДФЕС и 178 ДФЕС.
(вж. т. 69, 72 и 74—77)
6. Според член 2 ДЕС Съюзът се основава на зачитането на правата на човека, включително на лицата, които принадлежат към малцинства. Освен това член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз забранява всяка форма на дискриминация, основана на принадлежност към национално малцинство. Впрочем член 6, параграф 1 ДЕС гласи, че Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата, която има същата юридическа сила като Договорите, а в член 51, параграф 1 от посочената харта се уточнява, че нейните разпоредби се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. От това следва, че при упражняване на тяхната споделена компетентност в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване Съюзът и държавите членки не трябва да дискриминират лицата и населенията поради тяхната принадлежност към национално малцинство.
В това отношение нито член 2 ДЕС, нито член 21, параграф 1 от Хартата на основните права, нито която и да е друга разпоредба от правото на Съюза, чиято цел е борбата с дискриминациите, по-конкретно разпоредбите, основани на принадлежността към национално малцинство, не могат да позволят на Комисията да предложи в рамките на политиката на сближаване на Съюза правен акт на Съюза, чиято цел е да предотврати всяко неравенство или всяко изоставане в икономическото развитие на регионите с национални малцинства спрямо заобикалящите ги региони, поради неблагоприятните условия, каквито са за тези региони техните специфични етнически, културни, религиозни или езикови особености. По-конкретно, докато в член 174, трета алинея ДФЕС се установява, че най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, съответстващи на техните островни особености, на трансграничния им характер, на техния релеф, на тяхната изолираност, на ниската или много ниска гъстота на населението в тях, в него не се посочват регионите, чиито етнически, културни, религиозни или езикови особености ги отличават от тези на заобикалящите ги региони.
(вж. т. 82—84 и 86)
7. От член 167 ДФЕС, и по-конкретно от параграфи 2 и 5 от него, следва, че в рамките на културната политика на Съюза и за да допринесе за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно извежда на преден план общото културно наследство, законодателят на Съюза е овластен да приема поощрителни мерки, с изключение на хармонизацията на законови и подзаконови разпоредби в държавите членки, или препоръки, с които се преследват конкретни цели, а именно, първо, подобряване на знанията и разпространяване на културата и историята на европейските народи, второ, опазване и закрила на културното наследство от европейско значение, трето, културен обмен с нетърговска цел, и четвърто, създаването на художествени и литературни произведения, включително и в аудио-визуалния сектор.
Предложение за правен акт на Съюза, чиято цел е създаването в рамките на политиката на сближаване на Съюза на някои гаранции за запазването на специфичните етнически, културни, религиозни или езикови особености на регионите с национални малцинства, не допринася за никоя от преследваните с културната политика на Съюза цели, посочени в член 167 ДФЕС. Наистина, запазването на регионите с национални малцинства чрез техните специфични етнически, културни, религиозни или езикови особености, дори признаването на автономен статут на такива региони за целите на прилагането на политиката на сближаване на Съюза, е цел, която, от една страна, е много извън пределите на обикновения принос за разцвета на културите на държавите членки, при зачитане на тяхното национално и регионално многообразие, или на обикновеното извеждане на преден план на общото културно наследство и която, от друга страна, не е пряко свързана с някоя от целите, точно посочени в член 167, параграф 2 ДФЕС. Нито член 3, параграф 3 ДЕС, нито член 167, параграф 1 ДФЕС, нито член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз позволяват на Комисията да предложи в рамките на политиката на сближаване на Съюза правен акт, чиято цел е опазването на културното многообразие, представлявано от националните малцинства.
(вж. т. 98—102)
8. Член 19, параграф 1 ДФЕС овластява законодателя на Съюза, при спазване на другите разпоредби на Договорите и в пределите на правомощията, които те предоставят на Съюза, да приема необходимите мерки за борба с дискриминацията, основана на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация. Поради това тази разпоредба не би могла да бъде подходящо правно основание за предложение за правен акт на Съюза относно регионите с национални малцинства, чиято цел не е да се бори с дискриминациите, от които страдат лицата или населенията, установени в тези региони, поради принадлежността си към такова малцинство, а да предотврати всяко неравенство или всяко изоставане в икономическото развитие на регионите с национални малцинства спрямо заобикалящите ги региони, поради неблагоприятните условия, каквито са за тези региони техните специфични етнически, културни, религиозни или езикови особености.
(вж. т. 111—113)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 118)