Жалба, подадена на 2 декември 2011 г. - ATMvision/Комисия
(Дело T-627/11)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: ATMvision AG (Салем, Германия) (представители: A. Cordewener, F. Kutt и C. Jehke)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят иска:
изцяло да се отмени решението на ответника от 26 януари 2011 г. относно държавна помощ C 7/10 (ex CP 250/09 и NN 5/10) - схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение ("Sanierungsklausel"),
при условията на евентуалност, да се отмени решението поне в частта, в която не се допуска изключение от задължението за връщане на помощта по съображения за защита на оправданите правни очаквания на предприятията в положението на жалбоподателя или най-малкото не се предвижда преходна уредба в полза на такива предприятия,
ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят по същество твърди следното:
В обжалваното решение ответникът неправилно приема, че оздравителната клауза ("Sanierungsklausel") по член 8c, параграф 1a от германския закон за корпоративното подоходно облагане (Körperschaftsteuergesetz, наричан по-нататък "KStG") представлява неправомерна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение жалбоподателят в частност твърди, че ответникът неправилно приема, че режимът по член 8c, параграф 1a KStG е селективен и съставлява необосновано изключение от закрепения в член 8c, параграф 1 KStG принцип, че при определени условия данъчните загуби на дружеството не се пренасят в случай на промяна в собствеността върху капитала. Според жалбоподателя ответникът неправилно разглежда режима по член 8c, параграф 1 KStG като националната референтна система, която е меродавна при проверката за наличието на помощи.
Меродавна референтна система всъщност се явявала принципно гарантираната в германското право възможност за приспадане на загубите от предходни данъчни периоди, която била следствие от така наречения принцип на облагане на обективните нетни доходи. Според жалбоподателя оздравителната клауза по член 8c, параграф 1a KStG само потвърждава референтната система. Освен това нормата на член 8c, параграф 1 KStG не можела да се разглежда като меродавната национална референтна система и защото била противоконституционна предвид изискванията на германския Основен закон.
Режимът по член 8c, параграф 1a KStG освен това съставлявал обща мярка, която можела да се приложи в полза на всеки приключил на загуба икономически оператор и не привилегировала някоя отделна група пазарни оператори. Затова според жалбоподателя оздравителната клауза не е селективна.
Оздравителната клауза по член 8c, параграф 1a KStG била обоснована и предвид естеството и цялостната структура на германската данъчна система, тъй като тази норма ограничавала действието на предвиденото в член 8c, параграф 1 KStG ограничение за приспадането на загубите. В това отношение жалбоподателят твърди, че първоначалната редакция на член 8c KStG била твърде широко формулирана разпоредба за предотвратяване на злоупотреби и че приетото впоследствие (и с обратна сила) изменение на тази разпоредба чрез добавянето на член 8c, параграф 1a KStG само намалило прекомерния нормативен обхват на член 8c, параграф 1 KStG и така възстановило действието на общото правило за приспадане на загубите от предходни данъчни периоди като приложима референтна система.
Накрая жалбоподателят твърди, че има оправдани правни очаквания, тъй като неблагоприятното решение на ответника не е можело да бъде предвидено и тъй като ответникът не е оспорвал структурно подобната по-ранна норма в старата редакция на член 8, параграф 4 KStG, нито пък сходните уредби в други държави членки.
____________