Дело T‑346/10

Borax Europe Ltd

срещу

Европейска агенция по химикали (ECHA)

„Жалба за отмяна — REACH — Идентифициране на борната киселина и на безводния динатриев тетраборат като вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Липса на пряко засягане — Недопустимост“

Резюме на определението

Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии — Решение на Европейската агенция по химикали (ECHA) за идентифициране на боратите като вещества, пораждащи сериозно безпокойство

(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 7, параграфи 2 и 3, член 31, параграф 9, буква а), член 33, член 34, буква а), член 59 и приложение XIV към Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

Прякото засягане на жалбоподателя — като условие за допустимостта на жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице срещу решение, което не е адресирано до него — изисква оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на адресатите на тази мярка, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.

В това отношение следва да се приеме, че решението на Европейската агенция по химикалите (ECHA) за идентифициране на боратите като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, с оглед възможното им включване в списъка в приложение XIV към изменения Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикалите, не поражда преки последици за правното положение на жалбоподател, вносител на борати, от гледна точка на предвидените от посочения регламент задължения, щом като е установено, от една страна, че идентифицирането на боратите като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006, не представлява нова информация, която може да засегне мерките за управление на риска или нова информация за опасностите по смисъла на член 31, параграф 9, буква а) от посочения регламент, поради което жалбоподателят не е длъжен да актуализира информационния лист за безопасност, и щом като е установено, от друга страна, че задълженията за предоставяне на информация, произтичащи от член 7, параграф 2, от член 33 и от член 34, буква а) от същия регламент, не се отнасят до жалбоподателя.

Освен това само фактът, че даден акт може да повлияе върху материалното положение на жалбоподателя, не е достатъчен, за да може да се счита, че той го засяга пряко. Единствено наличието на специфични обстоятелства би могло да предостави на правен субект, който претендира, че актът се отразява върху пазарната му позиция, правото да обжалва по реда на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Жалбоподател, който изтъква единствено че неговите клиенти ще се поколебаят да продължат да купуват продуктите, фигуриращи в списъка на кандидат-веществата, не доказва наличието на такива специфични обстоятелства.

(вж. точки 22, 38, 44—46)