Иск, предявен на 11 май 2021 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-303/21)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Roels, A. Spina)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

Комисията моли Съда:

да установи, че като e изключила гражданите на Европейския съюз, които не са италиански граждани и които не възнамеряват да се установят в Италия, от режима на намалена ставка на данъка за придобиване на първо нелуксозно жилище на италианска територия, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 18 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

да осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Намелена ставката на данъка за придобиване на недвижим имот за жилищни нужди (т.нар. първо жилище) в Италия се прилага при определени условия, а именно имотът трябва да се намира на територията на общината, в която данъкоплатецът живее или възнамерява да се установи в срок от 18 след придобиването на имота. За целите на прилагане на данъчното облекчение това условие се прилага без разлика както за италианските граждани, така и за гражданите на други държави членки. Съгласно разпоредбите, предмет на настоящия иск, обаче такова условие не се изисква за италиански граждани, които, по причини, свързани с работата, живеят в чужбина.

Според Комисията, като предвижда за целите на това данъчно облекчение, че италианското гражданство на данъкоплатеца е решаващ фактор за прокарването на разграничение между италианските граждани и гражданите на други държави членки, разглежданото национално законодателство е източник на пряка дискриминация, основана на гражданството, която е забранена от член 18 ДФЕС.

Освен това Комисията счита, че тъй като придобиването на недвижим имот на територията на държава членка от страна на чуждестранно лице е инвестиция в недвижими имоти, която е обхваната от движението на капитали между държави членки, по-благоприятното третиране на гражданите на една държава членка, предвидено в разглежданото национално законодателство, представлява ограничение на свободното движение на капитали, забранено от член 63, параграф 1 ДФЕС, което не може да бъде обективно обосновано от член 65, параграфи 1 и 3 ДФЕС.

____________