Дело T‑406/08
Industries chimiques du fluor (ICF)
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Световен пазар на алуминиев флуорид — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Определяне на цените и подялба на пазарите — Доказване на нарушението — Право на защита — Съгласуваност между изложението на възраженията и обжалваното решение — Глоби — Насоки от 2006 г. относно метода за определяне на глобите — Евро-средиземноморско споразумение“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 18 юни 2013 г.
1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Саморъчен подпис на адвокат — Съществено изискване, което подлежи на стриктно прилагане — Оригинална жалба с подпис, който не е саморъчен, придружена от писмо, съдържащо саморъчния подпис на същия представител — Липса на съмнение относно самоличността на автора на жалбата — Допустимост
(член 21 от Статута на Съда; член 43, параграф 1 и член 6 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Необходима доказателствена сила
(член 81 ЕО)
3. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация — Необходимост да се проверява дали в конкретния случай са изпълнени критериите, които уреждат понятието за съгласувана практика — Липса
(член 81, параграф 1 ЕО)
4. Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Понятие — Отговорност на предприятията — съизвършители на нарушението, за цялото нарушение — Условия — Тежест на доказване — Единна цел — Понятие
(член 81, параграф 1 ЕО)
5. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита
(член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Решение, различно от изложението на възражения — Зачитане на правото на защита — Намаляване на броя на участниците в нарушението и на продължителността на последното — Липса на допълнителни твърдения за нарушение, които да накърняват интересите на съответното предприятие — Частично и допустимо оттегляне на твърдение за нарушение — Възможност да се представи становище относно обстоятелствата, взети предвид в изложението на възраженията
(член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
7. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Право на достъп до преписката — Нарушаване — Отказ на достъп до документи, които могат да бъдат полезни за защитата на предприятието
(член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест и продължителност на нарушението — Липса на обвързващ или изчерпателен списък с критерии
(член 81, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
9. Конкуренция — Глоби — Насоки за определяне на размера на глобите — Правно естество — Насочващи правила за поведение, които предполагат самоограничение от страна на Комисията на правото ѝ на преценка — Задължение за спазване на принципите на равно третиране, на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
10. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Липса — Недопустимост
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Насоки, приети от Комисията — Основен размер на глобата — Изчисляване въз основата на стойността на продажбите на участващите в нарушението предприятия в съответния географски район — Договорености за световна подялба на пазара — Отчитане на съвкупните продажби на съответните предприятия на световния пазар и на най-добрите налични данни
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 12, 13, 15 и 18 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Насоки, приети от Комисията — Основен размер на глобата — Изчисляване въз основата на стойността на продажбите без приспадане на транспортни разходи и на комисиони
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 15, 16 и 18 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Задължение на Комисията да се придържа към предишната си практика при вземане на решения — Липса
(член 81 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известия 98/C 9/03 и 2006/C 210/02 на Комисията)
14. Конкуренция — Правила на Съюза — Териториален обхват — Картелно споразумение между предприятия, установени извън Съюза, което има действие на територията на вътрешния пазар — Прилагане на правилата на Съюза относно конкуренцията — Допустимост с оглед на международното публично право
(член 81 ЕО;член 36 от Евро-средиземноморското споразумение между Съюза и Тунис)
1. Изискването за саморъчен подпис по смисъла на член 43, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд цели да гарантира с оглед на правната сигурност автентичността на исковата молба или жалбата и да изключи риска те всъщност да не са дело на автора, упълномощен за тази цел. Ето защо това изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и да подлежи на стриктно прилагане, така че неговото неспазване да води до недопустимост на исковата молба или жалбата. При все това исковата молба или жалбата трябва да се обяви за допустима, макар да не носи оригинален подпис на представляващия адвокат, когато е приложена към съпровождащо писмо, което съдържа оригинален саморъчен подпис на същия представляващ адвокат, който подпис съответства и на подписа върху съпровождащото писмо при изпращането на жалбата по факс. При тези обстоятелства няма никакво съмнение относно самоличността на автора на жалбата, приета за оригинал. Освен това придружаващо писмо или бележка, подписано или подписана от представителя на жалбоподателя, и неподписано писмено изложение трябва да се считат за един-единствен надлежно подписан процесуален документ, когато са част от една и съща пощенска пратка.
(вж. точки 52 и 55)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 66—69)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 88—91)
4. Понятието за едно-единствено нарушение се отнася до положение, при което няколко предприятия са участвали в нарушение, което съставлява продължавано поведение и преследва единствената икономическа цел да наруши конкуренцията, или отделни нарушения, свързани помежду си от еднаква цел и едни и същи субекти. Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на член 81 ЕО. По-нататък, понятието за едно-единствено нарушение може да се свърже с правната квалификация на антиконкурентно поведение, състоящо се от споразумения, съгласувани практики и решения на сдружения на предприятия.
Когато различните действия се вписват в общ план, тъй като имат еднаква цел да нарушат конкуренцията в рамките на общия пазар, Комисията е в правото си да счита, че отговорността за тези действия е в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост. Различните проявления на неправомерното поведение трябва да се разглеждат в общия контекст, който обяснява причината за съществуването им. В това отношение в рамките на събирането на доказателствата доказателствената стойност на различните фактически елементи е увеличена или затвърдена с другите съществуващи фактически елементи, които заедно дават логическа и пълна картина на едно-единствено нарушение.
На последно място, понятието за единна цел не би могло да се определи чрез общото позоваване на нарушаване на конкуренцията на засегнатия от нарушението пазар. Така, за да бъдат квалифицирани различни деяния като едно-единствено продължавано нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и посредством взаимодействие допринасят за осъществяването на всички антиконкурентни последици, желани от техните автори в рамките на цялостен план, насочен към постигане на единна цел.
(вж. точки 101—104)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 117)
6. Посочването на съществените елементи, на които се основава Комисията в изложението на възраженията, може да бъде направено обобщено, а окончателното решение не трябва непременно да бъде копие на изложението на възраженията, тъй като това изложение е подготвителен документ, съдържащ фактически и правни преценки с напълно неокончателен характер. Ето защо, докато не е прието окончателно решение, Комисията може, с оглед по-специално на писмени или устни становища на страните, или да оттегли някои или дори всички от първоначално повдигнатите срещу тях твърдения за нарушения и така да измени позицията си в тяхна полза, или обратно — да реши да включи нови твърдения за нарушения, при условие че даде на съответните предприятия възможност да изложат гледната си точка по въпроса.
Що се отнася по-специално до зачитането на правото на защита, когато в окончателното решение продължителността на нарушението е намалена в сравнение с тази, която е посочена в изложението на възраженията, в зависимост от доказателствената стойност, придадена на наличните доказателства, това ограничение не съставлява допълнително твърдение за нарушение и не накърнява по никакъв начин интересите на предприятието — адресат на посоченото решение. Напротив, това намаляване е от полза за посоченото предприятие. Това всъщност е равнозначно на частично и допустимо оттегляне от страна на Комисията на твърдение за нарушение в полза съответното предприятие. Освен това, доколкото последното е имало възможност да представи своите съображения относно изложението на възраженията, включително относно данните за продължителността на нарушението, не може да се приеме, че е било нарушено правото му на защита.
(вж. точки 118 и 123—125)
7. В рамките на административното производство по прилагане на правилата на конкуренцията нарушение на правото на защита е налице, когато съществува възможност поради допуснато от Комисията нарушение провежданото от нея административно производство да доведе до различен резултат. Предприятие жалбоподател установява извършването на такова нарушение, като надлежно докаже не че съдържанието на решението на Комисията би било различно, а че то е можело да осигури по-добре своята защита, ако не е било допуснато процесуалното нарушение, например поради факта че е можело да използва за своята защита документи, достъпът до които му е бил отказан в хода на административното производство.
Що се отнася по-специално до правото на достъп до преписката, достатъчно е предприятието да докаже, че е можело да използва този документ за своята защита. Заинтересованото предприятие не следва да доказва, че това нарушение е повлияло в негов ущърб върху протичането на производството и върху съдържанието на решението на Комисията, а само че е могло да повлияе върху протичането на производството и върху съдържанието на решението на Комисията. Поради това в случай на неоповестяване на документи съответното предприятие не следва да доказва, че оповестяването на документите е щяло да доведе административното производство до различен резултат, а е достатъчно да докаже съществуването на възможност, макар и само ограничена, документите, които не са били оповестени в административното производство, да са можели да бъдат от полза за защитата му.
Доколкото в конкретен случай жалбоподателят — на първо място — е имал достъп до документите относно определени контакти, но не е извел каквото и да било оневиняващо доказателство от тези документи нито в рамките на административното производство, нито в съдебното производство, доколкото — на второ място — във фазата на административното производство той освен това е отказал да вземе отношение по последващи контакти, и доколкото — на трето място — в хода на съдебното производство той нито е обяснил, нито е доказал по какъв начин липсата на изрично посочване на тези документи в изложението на възраженията е можела да накърни ефективността на защитата му в хода на административното производство и как е можел да се защити по-ефективно, ако е бил изрично уведомен по този повод за обстоятелството, че Комисията възнамерява да използва тези документи. като уличаващи доказателства, жалбоподателят не е доказал, че обстоятелството, че не е уведомен с изложението на възраженията за намерението на Комисията да използва съответните документи като уличаващи доказателства, е от естество да засегне ефективността на защитата му и следователно резултата, до който стига Комисията в решението.
(вж. точки 119, 120, 137 и 141)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точки 148—152)
9. Приетите от Комисията Насоки относно метода за определяне на глобите за нарушения на правилата на конкуренцията съдържат правило за поведение, указващо практиката, която трябва да се следва, и от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи съвместими с принципа на равно третиране причини. Тези насоки се ограничават до описание на следвания от Комисията метод на разглеждане на нарушението и на критериите, които тя се задължава да вземе предвид, за да определи размера на глобата. Всъщност Насоките са инструмент, предназначен при спазване на нормите от по-висок ранг да уточни критериите, които Комисията възнамерява да прилага при упражняване правото си на преценка при определяне размера на глобите, което ѝ е предоставено от член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Насоките не са правното основание на решението за налагане на глоба, което почива на Регламент № 1/2003, а определят общо и абстрактно методологията, която Комисията се е задължила да прилага за целите на определяне на размера на наложените с това решение глоби, и следователно гарантират правната сигурност на предприятията. Така, независимо че не могат да се разглеждат като правна норма, Насоките съдържат правило за поведение, указващо практиката, която трябва да се следва, и от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи причини, поради опасността да наруши принципите на правна сигурност и на равно третиране.
(вж. точки 153—156)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 163—165, 218 и 219)
11. При налагане на глоба за нарушение на правилата на Съюза относно конкуренцията, когато географският обхват на нарушението се разпростира извън Европейското икономическо пространство (ЕИП), Комисията може, съгласно точка 18 от относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, за целите на определянето на основния размер на глобата, да оцени общата стойност на продажбите, с които е свързано нарушението в съответния географски район (по-широк от ЕИП), може да определи дела на продажбите на всяко предприятие — участник в нарушението на този пазар, и може да приложи този дял към съвкупните продажби в ЕИП на съответните предприятия. В това отношение съгласно структурата и текста на параграф 18 от Насоките изразът „общата стойност на продажбите на стоки или услуги, с които е свързано нарушението“ трябва да се разбира като обозначаващ общата стойност на продажбите на предприятията — участници в нарушението, а не общата стойност на продажбите на всички предприятия, които осъществяват дейност на пазара, където е било извършено нарушението от страна на предприятията. Всъщност продажбите на предприятията, които не участват в нарушението, не са продажби, „с които е свързано нарушението“. Това буквално тълкуване е в съответствие и със структурата на посочената точка 18, която цели да отрази едновременно съвкупния размер на съответните продажби и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението. Последната цел предполага да се вземе предвид единствено стойността на продажбите на предприятията — участници в нарушението.
(вж. точки 171, 172 и 182—184)
12. С оглед на определянето на основния размер на глобата за нарушение на правилата на Съюза относно конкуренцията именно оборотът, който отразява в пълна степен действителната сума по сделката, е от значение за определянето на стойността на продажбите. Поради това следва да бъде взет предвид оборотът, който следва от счетоводството на предприятието. Освен това, стойността на продажбите отразява цената, фактурирана на клиента, без приспадане на разходите за транспорт или на други разходи. Всъщност, когато по искане на клиента даден производител осъществява доставка на продадените количества по местоназначение, транспортната услуга е неразделна част от продажбата на продукта. Следователно исканата за подобна услуга цена, макар да съответства на възстановяването на дължимите суми от продавача на независимия превозвач, чиито услуги е използвал продавачът в случая, е съставна част на общата продажна цена.
(вж. точки 175 и 176)
13. Вж. текста на решението.
(вж. точки 189—191)
14. Конкурентното право на Съюза е приложимо към картелно споразумение, което има действие на територията на вътрешния пазар, независимо от обстоятелството, че едно от предприятията, участващи в споразумението, е разположено в трета държава.
Що се отнася до Евро-средиземноморското споразумение, независимо от правното му естество и влиянието му върху правовия ред на Съюза, то няма предимство пред приложимото право на Съюза, и по-специално пред член 81 ЕО, и не изключва прилагането на тази разпоредба. Когато решението на Комисията, с което се установява нарушение на правилата на Съюза относно конкуренцията, не се отнася до практика, която засяга конкретно търговията между Европейския съюз и държава — страна по това споразумение, а до практика със световни мащаби, която засяга европейския пазар, то не попада в приложното поле на Евро-средиземноморското споразумение между Съюза и посочената държава, а на още по-голямо основание — не противоречи на това споразумение. В такова решение Комисията упражнява своята компетентност и прилага член 81 ЕО във връзка със засягането на конкуренцията в европейското икономическо пространство. Следователно липсва основание за прилагане на Евро-средиземноморското споразумение и на неговите механизми.
(вж. точки 210, 212, 213 и 216)