Жалба, подадена на 24 септември 2008 г. - Säveltäjäin Tekijänoikeustoimisto Teosto/Комисия
(Дело T-401/08)
Език на производството: фински
Страни
Жалбоподател: Säveltäjäin Tekijänoikeustoimisto Teosto ry (Хелзинки, Финландия) (представител: H. Pokela, asianajaja)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
Да се отмени изцяло Решение C (2008) 3435 окончателен на Комисията на Европейските общности от 16 юли 2008 г. по дело COMP/C2/38.698 - CISAC, и
да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски, направени от Teosto.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят иска отмяната на Решение на Комисията C(2008)3435 окончателен от 16 юли 2008 г. (дело COMP/C2/38.698 - CISAC), съгласно което посочените в решението предприятия са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са използвали в реципрочните си споразумения ограниченията на членството, предвидени в типовия договор на Международната конфедерация на сдруженията на авторите и композиторите (наричан по-нататък "типовия договор на CISAC"), или като са приложили de facto тези ограничения.
Комисията не била обосновала решението си в достатъчна степен. В него тя не била анализирала различаващите се една от друга изходни точки и особености на различните дружества за колективно управление на авторски права. Комисията неправилно била приела подбуди, свързани с ограничаване на конкуренцията, като причина за положение, което било резултат от естествено развитие на пазара. Teosto бил представил на Комисията своеобразността на средата, в която извършва дейност, и особеностите на финландския музикален пазар, Комисията обаче не ги споменала по никакъв начин в своето решение. Тъй като Комисията не е преценила логиката на действие на Teosto при дадените рамкови условия, то основанията за решението не следвали ясно от мотивите на Комисията.
По отношение на нарушението на член 81, параграф 1 ЕО във връзка с изискванията за членство, според Комисията дружествата за колективно управление на авторските права били нарушили тази разпоредба или като са включили в договорите си считаните от нея за забранени предпоставки или като са продължили да ги прилагат, въпреки премахването им от договорите. Комисията не била посочила кое от тези две нарушения според нея било извършено от Teosto и така била нарушила член 81, параграф 1 ЕО. От решението също не произтичало ясно, какви са причините Комисията да приеме, че Teosto фактически е прилагал предпоставките за членство. Решението било погрешно от правна страна, тъй като Комисията би трябвало да е в състояние точно да посочи за кое нарушение според нея е отговорен адресатът на решението и по какви причини.
Мотивите на Комисията за твърдяното координиране по отношение на териториалното ограничение били противоречиви.
Комисията била приложила погрешно член 81, параграф 1 ЕО. Обратно на твърдяното от Комисията, Teosto не бил нарушил член 81, параграф 1 ЕО чрез прилагането на ограничения на членството, съответстващи на член 11, параграф ІІ от типовия договор на CISAC. Teosto не бил прилагал никое от предпоставките за членство, считани от Комисията за забранени. Предпоставките за членство нямали нито ограничаваща конкуренцията цел, нито ограничаващо конкуренцията действие.
Обратно на твърденията на Комисията, Teosto не бил нарушил член 81, параграф 1 ЕО посредством координирането на териториалното ограничение на правомощието за предоставяне на лизенция. Териториалните ограничения не били резултат от координиране. Ограниченията на територията нямали нито ограничаваща конкуренцията цел, нито ограничаващо конкуренцията действие. Ограничаването на пълномощните в рамките на определен район, дори и в рамките на държавата по седалището на насрещната страна по договора, не било забранено. Това поведение било допустимо и с оглед на естествените пазарни отношения - най-разумно за Teosto.
Следователно, обратно на твърденията на Комисията, Teosto не бил нарушил член 81, параграф 1 ЕО чрез прилагането на клауза за изключителност, съответстваща на член 1, параграфи І и ІІ от типовия договор на CISAC. Клаузата за изключителност била неутрална по отношение на конкуренцията, тя нямала нито ограничаваща конкуренцията цел, нито ограничаващо конкуренцията действие. Teosto не бил приложил клаузата за изключителност; териториалното разширяване на собствената дейност и обхватът на пълномощните, предоставени на насрещните страни по договорите, се основавали на съображения, продиктувани от естествената пазарна логика.
Дори да се застъпи схващането, че Teosto е нарушил по някакъв начин член 81, параграф 1 ЕО, то това поведение би било допустимо на основание член 81, параграф 3 ЕО. Съществуващата система и по-специално спадащите към нея ограничения на пълномощните, водели до чувствително увеличение на ефективността, което облагодетелствало потребителите, без да премахва конкуренцията и без да надхвърля необходимото за постигането на увеличение на ефективността.
Като е наредила на дружествата за колективно управление на авторски права да предоговорят договорите, Комисията е надхвърлила правомощията си. Комисията не можела да нареди предприемането на активни мерки за промяна на дадено поведение, което не нарушавало член 81 ЕО.
____________