Дело T‑571/11

El Corte Inglés, SA

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „CLUB GOURMET“ — По-ранна национална фигуративна марка „CLUB DEL GOURMET, EN.... El Corte Inglés“ — Относително основание за отказ — Липса на сходство на стоките и услугите — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Доводи и доказателства, представени за първи път пред Общия съд“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 20 март 2013 г.

1.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба до съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави — Вземане предвид от Общия съд на фактически и правни обстоятелства, непредставени по-рано пред инстанциите на Службата — Изключване

(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Служебна проверка на фактите — Производство по възражение — Проверка, ограничена до разглеждане на изтъкнатите правни основания — Задължение за страните да изтъкват факти и доказателства в подкрепа на исканията си — Правила на националното право — Включване

(член 76 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 25)

2.      Определянето и тълкуването на правилата на националното право, доколкото те са абсолютно необходими за дейността на институциите на Съюза, се числи за тях по принцип към установяването на фактите, а не към прилагането на правото. Действително последното засяга само прилагането на правото на Съюза. По този начин, макар да е вярно, че член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността трябва да се схваща в смисъл, че правилата на правото, чието нарушаване може да бъде основание за жалба пред Общия съд, могат да са както на националното право, така и на общностното право, само последното попада в правната област, в която се прилага принципът „iura novit curia“, докато първото се намира в областта на тежестта на твърдението и на доказването, характерно за изложението на фактите, като неговият обхват при необходимост трябва да се докаже с доказателства в подкрепа. От това произтича, че по принцип в рамките на производство пред институциите на Съюза страната, която се позовава на националното право, трябва да докаже, че то е в подкрепа на нейните претенции.

Безспорно е вярно, че Общият съд е смекчил този принцип, постановявайки, че Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) трябва служебно да се информира по начините, които ѝ изглеждат подходящи за целта, относно националното законодателство на съответната държава членка, ако тази информация е необходима за преценка на условията за прилагане на съответното основание за отказ на регистрация, и по-специално на истинността на изтъкваните факти или на доказателствената стойност на представените доказателства. Следователно само в хипотезата, когато Службата вече разполага с индикации относно националното право било под формата на твърдения за неговото съдържание, или под формата на доказателства, представени в обсъжданията и чиято доказателствена стойност се твърди, тя е длъжна съответно да се информира служебно относно националното право.

(вж. точки 35, 38, 39 и 41)