Language of document : ECLI:EU:T:2022:253

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

27 април 2022 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго — Замразяване на средства — Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки — Оставяне на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица — Доказване на основателността на включването и оставянето в списъците — Липса на промяна във фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки“

По дело T‑108/21

Ferdinand Ilunga Luyoyo, с местожителство в Киншаса (Демократична република Конго), представляван от T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, представляван от M.‑C. Cadilhac и H. Marcos Fraile,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: R. da Silva Passos (докладчик), председател, I. Reine и L. Truchot, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид факта, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Ferdinand Ilunga Luyoyo, иска отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 419, 2020 г., стр. 30) и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 419, 2020 г., стр. 5) (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“), в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя.

 Обстоятелствата по спора

 Контекст на ограничителните мерки

2        Жалбоподателят е гражданин на Демократична република Конго, който е бил командващ звеното за борба с безредиците на националната конгоанска полиция (PNC), наречено Légion nationale d’intervention (LNI), а впоследствие командващ звеното на PNC за охрана на институции и високопоставени длъжностни лица (UPIHP).

3        Настоящото дело е образувано във връзка с ограничителните мерки, наложени от Съвета на Европейския съюз с оглед на установяването на траен мир в Демократична република Конго и на оказването на натиск върху лицата и образуванията, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на тази държава.

 Мерки, приети самостоятелно от Съюза

4        На 18 юли 2005 г., на основание членове 60, 301 и 308 ЕО Съветът приема Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 193, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 4, стр. 3).

5        На 20 декември 2010 г. на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго и за отмяна на Обща позиция 2008/369/ОВППС (ОВ L 336, 2010 г., стр. 30).

6        На 17 октомври 2016 г. Съветът приема заключения, в които изразява, най-напред, дълбоката загриженост на Европейския съюз за ситуацията в Демократична република Конго, утежнена от „актовете на крайно насилие, извършени на 19 и 20 септември 2016 г., най-вече в Киншаса [(Демократична република Конго)] и припомня „първостепенната отговорност на органите на [Демократична република Конго] за организацията на изборите“. По-нататък Съветът посочва, че с цел да осигури благоприятна обстановка за провеждането на диалога и изборите, правителството на Демократична република Конго следва да поеме ясен ангажимент да следи за зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава и да прекрати инструментализирането на правосъдието. Освен това Съветът посочва, че Съюзът призовава за освобождаване на всички политически затворници и прекратяване на наказателното преследване по политически причини срещу опозицията и гражданското общество, както и за реабилитиране на жертвите на политически присъди, след което уточнява, че забраната на мирните демонстрации, сплашването и тормозът на опозицията, гражданското общество и медиите не позволяват подготовката на мирен и демократичен преход. Накрая, Съветът отбеляза, че „[Съюзът] ще използва всички средства, с които разполага, включително налагането на индивидуални ограничителни мерки срещу лицата, които са отговорни за тежки нарушения на правата на човека, […] подтикват към насилие или възпрепятстват намирането на консенсусен и мирен изход от кризата при зачитане на стремежа на конгоанския народ да избере своите представители“.

7        На 12 декември 2016 г. на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение (ОВППС) 2016/2231 за изменение на Решение 2010/788 (ОВ L 336 I, 2016 г., стр. 7).

8        На същата дата на основание член 215 ДФЕС Съветът приема Регламент (ЕС) 2016/2230 за изменение на Регламент № 1183/2005 (ОВ L 336 I, 2016 г., стр. 1).

9        Съображения 2—4 от Решение 2016/2231 възпроизвеждат посочените в точка 6 по-горе заключения, приети от Съвета на 17 октомври 2016 г.

10      На 6 март 2017 г. Съветът приема заключения, в които най-напред изразява безпокойството на Съюза от политическата ситуация в Демократична република Конго, предизвикана по-специално от положението със сигурността в различни части на страната, подложени на несъразмерна употреба на сила. По-нататък, след като осъжда тежките нарушения на правата на човека, Съветът уточнява, че борбата срещу безнаказаността е едно от необходимите условия за мирен преход и трайно стабилизиране на страната. Накрая Съветът посочва, че Съюзът изразява съжаление във връзка с появата на огнища на насилие в трите провинции на Касаи и в централната част на Конго (Демократична република Конго) и изразява загриженост във връзка с последната информация, която отчита тежки нарушения на правата на човека и на хуманитарното право, извършени от местните милиции в Касаи, по-специално набирането и незаконното използване на деца войници, както и убийството на цивилни от членове на силите за сигурност на Демократична република Конго, които деяния могат да представляват военни престъпления съгласно международното право.

11      На 29 май 2017 г. на основание по-специално на член 31, параграф 2 ДЕС и член 6, параграф 2 от Решение 2010/788 Съветът приема Решение за изпълнение (ОВППС) 2017/905 за прилагане на Решение 2010/788 (ОВ L 138 I, 2017 г., стр. 6). На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/904 за прилагане на член 9, параграф 2 от Регламент № 1183/2005 (ОВ L 138 I, 2017 г., стр. 1).

 Критерии, приложени за приемането на ограничителни мерки срещу Демократична република Конго

12      Член 3, параграф 2 от Решение 2010/788, изменен с Решение 2016/2231, предвижда следното:

„Ограничителните мерки, предвидени в член 4, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 2, се налагат на лица и образувания:

а)      които възпрепятстват намирането на консенсусно и мирно решение за провеждането на избори в [Демократична република Конго], включително чрез актове на насилие, репресии или подбуждане към насилие, или чрез подкопаване на принципите на правовата държава;

б)      които участват в планирането, ръководенето или извършването на действия, които представляват сериозни нарушения или злоупотреби с правата на човека в [Демократична република Конго];

в)      които са свързани с посочените в букви а) и б);

и са изброени в приложение II“.

13      Член 4, параграф 1 от Решение 2010/788, изменен с Решение 2016/2231, гласи, че „[д]ържавите членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през техните територии на лицата, посочени в член 3“.

14      Член 5, параграфи 1 и 2 от Решение 2010/788, изменен с Решение 2016/2231, предвижда следното:

„1.      Замразяват се всички финансови средства, други финансови активи и икономически ресурси, притежавани или контролирани пряко или непряко от лицата или образуванията, посочени в член 3, или държани от образувания, притежавани или контролирани пряко или непряко от такива лица или от всяко друго лице или образувание, действащо от тяхно име или [под тяхно] ръководство, съгласно посоченото в приложения I и II.

2.      Никакви финансови средства, други финансови активи или икономически ресурси не се предоставят пряко или непряко на лицата и образуванията, посочени в параграф 1, или в тяхна полза“.

15      Що се отнася до Регламент № 1183/2005, член 2б, параграф 1 от него, изменен с Регламент 2016/2230, предвижда следното:

„В приложение Iа се посочват физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени от Съвета на което и да е от следните основания:

а)      заради възпрепятстване на постигането на консенсусно и мирно решение за провеждане на избори в [Демократична република Конго], включително чрез насилие, репресии или подстрекаване към насилие, или чрез подкопаване на върховенството на закона;

б)      заради планиране, ръководене или извършване на действия, които съставляват тежки нарушения или злоупотреби с правата на човека в [Демократична република Конго];

в)      заради връзки с физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в букви а) и б)“.

16      Съгласно член 2 от Регламент № 1183/2005, изменен с Регламент 2016/2230:

„1.      Всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани, пряко или непряко, от физическо или юридическо лице, образувание или орган, посочени в приложение I или приложение Ia, включително от трети лица, действащи от тяхно име или по тяхно указание, се замразяват.

2.      Никакви финансови средства или икономически ресурси не се предоставят директно или косвено[ на] или в полза на физическите или юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение I или приложение Iа“.

 Първоначален срок на прилагане на ограничителните мерки

17      Съгласно член 9, параграф 2 от Решение 2010/788, изменен с Решение 2016/2231, „[м]ерките, посочени в член 3, параграф 2, се прилагат до 12 декември 2017 г.“ и „[д]ействието на тези мерки се удължава или изменя по целесъобразност, ако Съветът прецени, че целите им не са постигнати“.

 Първоначално включване на името на жалбоподателя в списъците на лицата, за които се отнасят ограничителните мерки

18      С Решение 2016/2231 и Регламент 2016/2230 името на жалбоподателя е включено в списъците на лицата и образуванията, обхванати от ограничителните мерки, които се съдържат в приложение II към Решение 2010/788 и приложение Iа към Регламент № 1183/2005 (наричани по-нататък заедно „спорните списъци“).

19      Съветът излага следните основания за включването в спорните списъци:

„В качеството си на командващ звеното [на PNC] за борба с безредиците[, наречено LNI], Ferdinand Ilunga Luyoyo е отговорен за употребата на прекомерна сила и жестоки репресии през септември 2016 г. в Киншаса. В това си качество Ferdinand Ilunga Luyoyo е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в [Демократична република Конго]“.

20      На 6 март 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, по която е образувано дело с номер T‑143/17 и с която по същество иска отмяната на Регламент 2016/2230 в частта, в която този акт се отнася до него. След оттеглянето на жалбата от жалбоподателя делото е заличено от регистъра на Общия съд с определение от 7 декември 2018 г., Ilunga Luyoyo/Съвет (T‑143/17, непубликувано, EU:T:2018:987).

 Три първи удължавания на действието на наложените на жалбоподателя ограничителни мерки

21      С Решение (ОВППС) 2017/2282 на Съвета от 11 декември 2017 година за изменение на Решение 2010/788 (ОВ L 328, 2017 г., стр. 19) ограничителните мерки, приложени спрямо жалбоподателя, са оставени в сила до 12 декември 2018 г. на същите основания.

22      На 8 март 2018 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, по която е образувано дело с номер T‑166/18, срещу Решение 2017/2282 в частта, в която това решение се отнася до него. Тази жалба е отхвърлена с решение от 12 февруари 2020 г., Ilunga Luyoyo/Съвет (T‑166/18, непубликувано, EU:T:2020:50).

23      На 10 декември 2018 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2018/1940 за изменение на Решение 2010/788 (ОВ L 314, 2018 г., стр. 47) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 за прилагане на член 9 от Регламент № 1183/2005 (ОВ L 314, 2018 г., стр. 1). Тези актове предвиждат, че името на жалбоподателя следва да остане в спорните списъци до 12 декември 2019 г. Основанията за включването на името на жалбоподателя в спорните списъци са актуализирани, като е добавена информацията, че „[п]рез юли 2017 г. Ferdinand Ilunga Luyoyo е назначен за командващ [UPIHP] на PNC“.

24      На 20 февруари 2019 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, по която е образувано дело с номер T‑124/19, срещу Решение 2018/1940 и Регламент за изпълнение 2018/1931, в частта, в която тези актове се отнасят до него. Тази жалба е отхвърлена с решение от 3 февруари 2021 г., Ilunga Luyoyo/Съвет (T‑124/19, непубликувано, EU:T:2021:63).

25      На 9 декември 2019 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2019/2109 за изменение на Решение 2010/788 (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 за прилагане на член 9 от Регламент № 1183/2005 (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1). Тези актове предвиждат, че името на жалбоподателя следва да остане в спорните списъци до 12 декември 2020 г. Съветът актуализира основанията за включването на жалбоподателя в спорните списъци, като след посочването на длъжността му на командващ UPIHP добавя, че „[в] това си качество [той] носи отговорност за извършените неотдавна от PNC нарушения на правата на човека“.

26      С писмо от 10 декември 2019 г. Съветът уведомява жалбоподателя за Решение 2019/2109 и уточнява, че ако иска да представи ново становище, то трябва да бъде изпратено преди 1 септември 2020 г.

27      На 19 февруари 2020 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, по която е образувано дело с номер T‑101/20, срещу Решение 2019/2109 и Регламент за изпълнение 2019/2101, в частта, в която тези актове се отнасят до него. Тази жалба е отхвърлена с решение от 15 септември 2021 г., Ilunga Luyoyo/Съвет (T‑101/20, непубликувано, EU:T:2021:575).

 Преразглеждане

28      С писмо от 4 юни 2020 г. адвокатите на жалбоподателя искат от Съвета достъп до преписката и удължаване до 1 октомври 2020 г. на крайния срок за представяне на доказателства в подкрепа на искането за преразглеждане на включването на името на жалбоподателя в спорните списъци.

29      С писмо от 7 юли 2020 г. Съветът уведомява адвокатите на жалбоподателя, че уважава искането крайният срок за представяне на искане за преразглеждане да бъде удължен до 1 октомври 2020 г.

30      С писмо от 23 юли 2020 г. Съветът изпраща на адвокатите на жалбоподателя осем работни документа.

31      На 1 октомври 2020 г. адвокатите на жалбоподателя отправят официално до Съвета искане за преразглеждане, в което твърдят по-специално, че Съветът е допуснал грешка в преценката. В това отношение те подчертават, че функциите на жалбоподателя са се променили, тъй като от декември 2019 г., въпреки че е запазил званието „генерал“ и съответното възнаграждение, той не е заемал повече никаква длъжност в конгоанската полиция и че през 2020 г. не е заемал никаква длъжност и не е участвал в никакви политически, военни или административни действия на Демократична република Конго, като в лично качество е упражнявал функциите на председател на Конгоанската федерация по бокс.

32      Като приложения към писмо, изпратено на адвокатите на жалбоподателя на 30 октомври 2020 г., Съветът им предоставя четири работни документа, отнасящи се до включването на името на жалбоподателя в спорните списъци.

33      В писмото от 30 октомври 2020 г. Съветът посочва, че описаните в тези документи обстоятелства са го накарали да актуализира изложените във връзка с жалбоподателя основания, като уточни, че последният е бил командващ UPIHP „до декември 2019 г.“ и освен това „е запазил званието си „генерал“ и продължава активната си публична дейност в [Демократична република Конго]“.

34      Съветът добавя, че ако жалбоподателят желае да представи ново становище, то трябва да бъде изпратено преди 20 ноември 2020 г.

35      С писмо от 20 ноември 2020 г. до Съвета адвокатите на жалбоподателя представят становището си по посочените в точка 32 по-горе документи, като поддържат, че нито един от тях не обосновава удължаването на действието на разглежданите мерки. Те отбелязват по-конкретно, че в единия от документите, представени от Съвета като приложение към писмото от 30 октомври 2020 г., действително се посочва новата длъжност на жалбоподателя като председател на Конгоанската федерация по бокс, но според тях това обстоятелство не е основание за оставянето на името му в спорните списъци.

 Четвърто удължаване на действието на наложените на жалбоподателя ограничителни мерки

36      На 10 декември 2020 г. Съветът приема обжалваните актове, с които името на жалбоподателя е оставено в спорните списъци до 12 декември 2021 г., като текстът на съответните основания вече е следният:

„В качеството си на командващ звеното за борба с безредиците, наречено [LNI], на [PNC] до 2017 г. и на командващ [UPIHP] на PNC […] до декември 2019 г., Ferdinand Ilunga Luyoyo е отговорен за употребата на прекомерна сила и жестоки репресии през септември 2016 г. в Киншаса и носи отговорност за извършените впоследствие от PNC нарушения на правата на човека.

Ferdinand Ilunga Luyoyo следователно е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в [Демократична република Конго].

Ferdinand Ilunga Luyoyo е запазил званието си „генерал“ и продължава активната си публична дейност в [Демократична република Конго]“.

37      С писмо от 11 декември 2020 г. Съветът уведомява жалбоподателя за Решение 2020/2033, като припомня, че продължават случаите на нарушения на правата на човека.

38      В същото писмо Съветът посочва, че положението на жалбоподателя към момента на приемането на обжалваните актове обосновава оставянето на името му в спорните списъци, доколкото „в качеството си на командващ звеното за борба с безредиците на PNC до 2017 г. и на командващ [UPIHP] на PNC до декември 2019 г., [той] е отговорен за употребата на прекомерна сила и жестоки репресии през септември 2016 г. в Киншаса и носи отговорност за извършените впоследствие от PNC нарушения на правата на човека“ и че „макар вече да не заема никаква длъжност в PNC, той е запазил званието си „генерал“ и […] продължава активната си публична дейност в [Демократична република Конго], както сочат изпратените му документи“.

39      Съветът добавя, че ако жалбоподателят желае да представи ново становище, то трябва да бъде изпратено преди 1 септември 2021 г.

 Искания на страните

40      На 19 февруари 2021 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Той моли Общия съд:

–        да отмени обжалваните актове в частта, която се отнася до него,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

41      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        при условията на евентуалност, ако отмени обжалваните актове, да запази действието на Решение 2020/2033 „до момента, в който ще породи действие частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2020/2021“,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

42      В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваните актове жалбоподателят изтъква две основания: първото — нарушение на правото на изслушване, и второто — грешки в преценката. Общият съд счита, че трябва да разгледа най-напред второто основание за отмяна.

 По второто основание: грешки в преценката

43      На първо място, жалбоподателят изтъква явна грешка в преценката, що се отнася до контекста на преразглеждането на положението с демокрацията и политическата ситуация в Демократична република Конго преди удължаването на действието на ограничителните мерки срещу него.

44      На второ място, жалбоподателят оспорва по същество правилността на обжалваните актове, доколкото с тях името му е оставено в спорните списъци, въпреки че към момента на приемането на тези актове не е можело да се счита, че той участва в тежки нарушения на правата на човека в Демократична република Конго.

45      От една страна, жалбоподателят упреква Съвета, че е оставил името му в спорните списъци поради минали деяния и поради длъжности, които към момента на приемането на обжалваните актове той вече не е заемал, в противоречие с критерия за включване, формулиран в сегашно време.

46      В това отношение жалбоподателят твърди, че след напускането на LNI на PNC през 2017 г. вече не заема никаква командна длъжност в PNC и че от декември 2019 г. вече не е командващ UPIHP. Той подчертава, че макар да е запазил званието си „генерал“, вече не упражнява никакви конкретни публични правомощия.

47      От друга страна, жалбоподателят оспорва възприетите от Съвета обстоятелства, свързани с длъжността му на председател на Конгоанската федерация по бокс, доколкото такава длъжност, която упражнява в лично качество, не дава основание да се приеме, че той продължава да участва в действия, които обосновават оставянето в сила на ограничителните мерки срещу него. По-конкретно жалбоподателят оспорва релевантността и доказателствената сила, поради пристрастността на нейния автор, на статия от 8 октомври 2020 г., публикувана на уебсайта desc-wondo.org, от която следвало, че тази длъжност му позволява да запази политическото си влияние.

48      Съветът поддържа, че към момента на приемането на обжалваните актове преследваните с ограничителните мерки цели, които включват по-специално подкрепа за правовата държава и правата на човека, не са били постигнати, в частност поради това че и във въпросния период на преразглеждане PNC е продължила да извършва тежки нарушения на правата на човека. Освен това той твърди, че режимът на предишния президент се е променил само частично през 2019 г. с назначаването на новия президент на Демократична република Конго и че тази политическа ситуация е продължила през 2020 г. Подчертава още, че жалбоподателят не представя доказателства или данни, от които да е видно, че е заел позиция, с която да се разграничи от предишния режим. Поради това при липсата, към момента на приемането на обжалваните актове, на достатъчно дълбока промяна на политическата ситуация и на положението със сигурността в Демократична република Конго Съветът счита, че следва да се основе на настоящото положение на жалбоподателя, за да прецени дали все още са налице фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки, както и дали е необходимо мерките да бъдат оставени в сила с оглед на осъществяването на техните цели.

49      В това отношение Съветът отбелязва, че макар да не заема повече длъжността на командващ UPIHP от 2019 г. след отстраняването му поради участието му в насилнически и агресивни действия срещу адвокат, жалбоподателят е запазил званието си „генерал“ и продължава активната си публична дейност в Демократична република Конго, по-конкретно благодарение на новата си длъжност на председател на Конгоанската федерация по бокс, която била силно политизирана и му позволявала да поддържа тесни връзки с политическите фигури начело на държавата.

50      Съветът свързва тези констатации с факта, че обжалваните актове са приети едва една година след като жалбоподателят е престанал да изпълнява функциите си на командващ UPIHP през декември 2019 г., и че освен това той е участвал в действия, съставляващи тежки нарушения на правата на човека, през септември 2016 г. и в извършените впоследствие от PNC такива действия, както и в насилнически действия през декември 2019 г. Поради това счита, че е имал основание за извода, че ограничителните мерки срещу жалбоподателя трябва да продължат да се прилагат с оглед на постигането на преследваните с тях цели, и че е разполагал с непротиворечиви и надеждни доказателства, позволяващи му да направи съдържащите се в обжалваните актове актуализирани заключения по отношение на жалбоподателя.

51      Като начало следва да се припомни, че съгласно съдебната практика ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква по-специално съдът на Съюза да се увери, че решението, с което са приети или оставени в сила ограничителни мерки и което за съответното лице или образувание е индивидуален акт, почива на достатъчно солидни факти. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на основанията на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените основания, а да обхване и въпроса дали тези основания, или поне едно от тях, считано само по себе си за достатъчно да мотивира същото това решение, са подкрепени с доказателства (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119).

52      Съветът следва в случай на оспорване да докаже наличието на основанията срещу засегнатото лице и не е нужно това лице да доказва отрицателен факт, а именно че тези основания не са налице (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 121 и от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 66).

53      За целта не се изисква Съветът да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства относно основанията, изложени в акта, чиято отмяна се иска. Все пак е важно представените данни или доказателства да подкрепят основанията срещу засегнатото лице (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 122 и от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 67).

54      При преценката дали възприетите от Съвета факти са достатъчно солидни, доказателствата и данните не трябва да се разглеждат отделно, а в техния контекст. Всъщност Съветът е доказал фактите, които е в негова тежест да докаже, ако е представил пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между образуванието, на което е наложена мярка за замразяване на финансовите му средства, и режима или най-общо ситуациите, на които трябва да се противодейства (вж. решение от 20 юли 2017 г., Badica и Kardiam/Съвет, T‑619/15, EU:C:2017:532, т. 99 и цитираната съдебна практика).

55      Освен това следва да се припомни, че ограничителните мерки имат охранителен и по дефиниция временен характер и действието им винаги зависи от това дали все още са налице фактическите и правните обстоятелства, поради които са приети, както и от необходимостта да бъдат оставени в сила с оглед на осъществяването на техните цели. Съответно при периодичното преразглеждане на тези ограничителни мерки Съветът трябва да актуализира преценката на положението и да направи равносметка на въздействието на такива мерки, за да определи дали те са позволили да се постигнат целите, преследвани с първоначалното включване на имената и респективно на наименованията на съответните лица и образувания в спорния списък, или все още е възможно да се направи същият извод за посочените лица и образувания (решение от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет, T‑163/18, EU:T:2020:57, т. 58 и 59).

56      В този контекст Общият съд постановява, че Съветът може да реши да остави в спорните списъци имената на лица, които не са извършили нови нарушения на правата на човека в периода, предхождащ преразглеждането, като се позове на същите основания, свързани с минали факти и възприети в отнасящи се до въпросните лица предишни решения, ако това продължава да е обосновано с оглед на всички релевантни обстоятелства, и по-специално с оглед на факта, че целите, преследвани с ограничителните мерки, не са постигнати (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет, T‑163/18, EU:T:2020:57, т. 82—84 и цитираната съдебна практика).

57      В настоящия случай от съображения 3 и 4 от Решение 2016/2231 следва, че разглежданите ограничителни мерки срещу определени категории лица, и по-специално срещу тези, които допринасят за извършването на тежки нарушения на правата на човека, са имали за цел по-специално да позволят стабилизиране на ситуацията в Демократична република Конго, насърчавайки правителството да осигури благоприятна обстановка за провеждането на демократичния диалог, да следи за зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава и да прекрати инструментализирането на правосъдието, за да позволи съдебното преследване на извършителите на тежки нарушения на тези права (вж. т. 6—11 по-горе). Затова с тях е трябвало да се окаже натиск върху лицата, които са отговорни за нестабилното положение със сигурността в Демократична република Конго.

58      Поради това името на жалбоподателя е било включено в спорните списъци с Решение 2016/2231 и Регламент 2016/2230 най-вече на основание на това, че е изпълнявал функциите на командващ в LNI, звено на PNC, участвало в употребата на прекомерна сила и жестоки репресии на демонстрации в Киншаса през септември 2016 г. В това отношение в решения от 12 февруари 2020 г., Ilunga Luyoyo/Съвет (T‑166/18, непубликувано, EU:T:2020:50, т. 87—136) и от 3 февруари 2021 г., Ilunga Luyoyo/Съвет (T‑124/19, непубликувано, EU:T:2021:63, т. 96—144) Общият съд вече е констатирал, че това основание е подкрепено с доказателства, що се отнася съответно до първото и второто удължаване на срока на действие на решението за включване на името на жалбоподателя в спорните списъци.

59      Освен това с приемането на Решение 2019/2109 и на Регламент за изпълнение 2019/2101, с които за трети път се удължава срокът на действие на решението за включване на името на жалбоподателя в спорните списъци, Съветът добавя в изложението на основанията за това включване, че след назначаването си през юли 2017 г. за командващ UPIHP на PNC жалбоподателят носи отговорност за нарушенията на правата на човека, извършени от PNC в Демократична република Конго. В производството по обжалване на тези актове Общият съд констатира, че връзката между жалбоподателя и тези нарушения е надлежно доказана (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2021 г., Ilunga Luyoyo/Съвет, T‑101/20, непубликувано, EU:T:2021:575, т. 156—160).

60      В обжалваните актове, чийто текст е възпроизведен в точка 36 по-горе, Съветът продължава да се позовава на фактите, описани в точки 58 и 59 по-горе и отнасящи се до участието на жалбоподателя в нарушения на правата на човека като командващ най-напред LNI до 2017 г., а след това — UPIHP. Съветът все пак е актуализирал изложението на възприетите срещу жалбоподателя основания, от една страна, като е уточнил, че последният е командващ UPIHP до декември 2019 г., и от друга страна, като е добавил, че същият е запазил званието си „генерал“ и продължава активната си публична дейност в Демократична република Конго.

61      Жалбоподателят оспорва като неправилно това, че с обжалваните актове разглежданите ограничителни мерки срещу него са оставени в сила, тъй като към момента на приемането на тези актове той вече не е изпълнявал никаква длъжност в PNC, а по-същество новите му функции на председател на Конгоанската федерация по бокс не позволяват да се установи надлежно наличието на връзка между него и положението със сигурността в Демократична република Конго. Ето защо следва да се провери дали съгласно цитираната в точки 55 и 56 по-горе съдебна практика Съветът е могъл, след като при преразглеждането на въпросните ограничителни мерки е актуализирал преценката си на ситуацията, да продължи да се позовава на минали факти, вече възприети в предишни решения относно жалбоподателя, за да обоснове оставянето в сила на ограничителните мерки срещу него.

62      В това отношение, от една страна, що се отнася до положението със сигурността в Демократична република Конго към момента на приемане на обжалваните актове, следва да се констатира, че Съветът е разполагал с набор от данни от различни източници, че въпреки провеждането на президентски избори на 30 декември 2018 г. положението от гледна точка на зачитането на принципите на правовата държава и на правата на човека в Демократична република Конго все още е тревожно. Всъщност констатацията, че има тенденция на увеличаване на нарушенията на правата на човека във въпросния период на преразглеждане, и по-специално на тези, свързани с демократичното пространство и извършени от служители на PNC, се подкрепя от данните, изпратени на жалбоподателя от Съвета като приложения към писмото му от 30 октомври 2020 г., и по-конкретно от три докладни записки на Съвместната служба на ООН за правата на човека (UNJHRO) относно основните тенденции при нарушенията на правата на човека между януари и юни 2020 г., както и през юли и август 2020 г.

63      Следователно Съветът е разполагал с достатъчно данни, за да приеме, че са изпълнени условията по член 3, параграф 2, буква б) от Решение 2010/788 и по член 2б, параграф 1, буква б) от Регламент № 1183/2005.

64      От друга страна, що се отнася до индивидуалното положение на жалбоподателя към момента на приемането на обжалваните актове, на първо място, страните не спорят, че от декември 2019 г. жалбоподателят вече не е заемал длъжности в PNC. Освен това към момента на преразглеждането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя Съветът вече е разполагал с тази информация. За това свидетелства писмото, което Съветът изпраща на жалбоподателя на 30 октомври 2020 г. и в което го уведомява за намерението си да вземе предвид тази информация при актуализирането на възприетите спрямо него основания.

65      При това положение, на второ място, следва да се разгледа посоченото в обжалваните актове основание, че оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци е било обосновано и към момента на приемането им, тъй като въпреки участието си в различни нарушения на правата на човека между септември 2016 г. и декември 2019 г., жалбоподателят е запазил званието си „генерал“ и заема нова длъжност като председател на Конгоанската федерация по бокс, която му позволява да има политическо влияние.

66      В това отношение първо се налага изводът, че Съветът не сочи данни за евентуална връзка между нарушения на правата на човека и жалбоподателя след декември 2019 г., т.е. близо една година преди приемането на обжалваните актове.

67      Вярно е, че от статия в уебсайта actualite.cd от 18 декември 2019 г., озаглавена „[Демократична република Конго]: полицията отстрани генерал Ilunga Luyoyo за нападение над адвокат в Лубумбаши“, приложена от Съвета към писмото от 30 октомври 2020 г., е видно, че жалбоподателят лично е участвал в нападението над адвокат. Именно в отговор на тези действия обаче жалбоподателят е отстранен от длъжност в PNC. Освен това в статията се съобщава, че въпросното нападение е станало след пререкание между жалбоподателя и лице, което е адвокат, но по причини от частен характер, а не конкретно поради упражняваната от това лице професия. Нещо повече, документите на Съвета не сочат, а и последният не твърди, че към момента на приемането на обжалваните актове, тоест почти една година след посочените събития, жалбоподателят е бил възстановен на предишната си длъжност в PNC или на друга длъжност, имаща връзка с положението със сигурността в Демократична република Конго, нито че това е можело да се случи.

68      Второ, обстоятелството, че след напускането на PNC през декември 2019 г. жалбоподателят е запазил генералското си звание, само по себе си не дава основание да се приеме, че е можел да има каквото и да било влияние върху силите за сигурност в Демократична република Конго. Впрочем Съветът не твърди подобно нещо, а само констатира, че жалбоподателят е запазил генералското си звание, докато последният изрично твърди в жалбата, че „вече не упражнява никакви конкретни правомощия“.

69      Трето, що се отнася до функциите на жалбоподателя като председател на Конгоанската федерация по бокс, Съветът се позовава на три статии, а именно статия на уебсайта Matininfos.net от 9 септември 2020 г., озаглавена „Бокс: Ilunga Makabu ще защитава пояса си на Световния боксов съвет през ноември в Киншаса“, статия на уебсайта Scoop.rdc от 5 февруари 2020 г., озаглавена „Невероятният шампион на Световния боксов съвет в полутежка категория: Junior Makabu Ilunga приет от [президента] Fatshi!“, и статия от 8 октомври 2020 г., публикувана на уебсайта desc-wondo.org и озаглавена „Европейският съюз трябва да удължи санкциите срещу бившите сътрудници на Жозеф Кабила“ (наричана по-долу „статията от 8 октомври 2020 г.“).

70      Вярно е, че в статията от 8 октомври 2020 г. се посочва, че „жалбоподателят продължава да заема силно политизирана длъжност“.

71      Въпреки това, независимо от надеждността си, оспорвана от жалбоподателя поради твърдяна пристрастност на нейния автор, статията от 8 октомври 2020 г. не съдържа никаква конкретна информация, която да сочи, че президентът на Конгоанската федерация по бокс на Демократична република Конго би могъл да има влияние, що се отнася до политиката на сигурност.

72      Освен това в другите две статии, посочени в точка 69 по-горе, се отбелязва, че във въпросния период на преразглеждане жалбоподателят е контактувал с политическите кръгове на Демократична република Конго в рамките на задълженията си като председател на Конгоанската федерация по бокс, а именно когато президентството на републиката организира прием в чест на спечелил световната титла млад конгоански боксьор и когато този боксьор иска от министерството на спорта и отдиха финансова помощ за подпомагане на спортната му дейност.

73      От тези факти обаче не следва, че жалбоподателят е излязъл извън рамките на обичайните си задължения като председател на национална спортна федерация, тъй като тези задължения могат да включват в частност подпомагане на професионални спортисти чрез подкрепа на техни молби за финансова помощ до министерството, отговарящо конкретно за сектора, и придружаването им на почетни публични събития.

74      Следователно споменатите в точка 72 по-горе статии не дават възможност да се потвърди информацията, представена в статията от 8 октомври 2020 г., че жалбоподателят е заемал „силно политизирана“ длъжност като председател на Конгоанската федерация по бокс.

75      От гореизложеното следва, от една страна, че жалбоподателят не е заемал свързана с PNC длъжност в продължение на значителен период от почти една година преди приемането на обжалваните актове и от друга страна, че Съветът не е доказал в достатъчна степен, че жалбоподателят е бил в състояние да влияе върху политиката на сигурност на Демократична република Конго.

76      При това положение посочените в обжалваните актове обстоятелства, че жалбоподателят е запазил званието си „генерал“ и че продължава активната си публична дейност, не са основание да се заключи, че оставянето в сила на ограничителните мерки срещу него продължава да е обосновано с оглед на постигането на целите, преследвани с тези мерки, а именно по-специално подкрепа за подобряване на положението с правата на човека в тази държава.

77      Накрая, що се отнася до възможността за Съвета да се позове на факта, че жалбоподателят не е заел позиция, с която да се разграничи от предишния управляващ режим в Демократична република Конго, следва да се подчертае, че при определени конкретни обстоятелства липсата на разграничаване на съответното лице от управляващия режим може да се приеме от Съвета за аргумент в подкрепа на оставянето в сила на ограничителните мерки срещу това лице.

78      В настоящия случай обаче от гореизложеното следва, че в продължение на значителен период от почти една година преди приемането на обжалваните актове жалбоподателят не е заемал различните длъжности, обосновали първоначалното включване на името му в спорните списъци, както и последователните подновявания на това включване. Видно е също, че Съветът е бил уведомен навременно за това, че жалбоподателят вече не заема тези длъжности. Въпреки тези обстоятелства обаче Съветът не е представил достатъчно доказателства, за да се приеме, че в края на въпросния период на преразглеждане все още е била налице достатъчна връзка между жалбоподателя и положението със сигурността в основата на нарушенията на правата на човека в Демократична република Конго. При това положение фактът, че жалбоподателят не е заел позиция, с която да се разграничи от предишния управляващ режим в Демократична република Конго, не е надлежно основание за Съвета да поддържа, че е необходимо ограничителните мерки срещу жалбоподателя да останат в сила. При конкретните обстоятелства по настоящото дело такъв довод съответно не е достатъчен, за да обоснове обжалваните актове.

79      Следователно Съветът не е бил в състояние да докаже — в отговор на възраженията на жалбоподателя — правилността на решението си да остави в сила мерките срещу него.

80      От това следва, че Съветът е допуснал грешка в преценката, като е заключил в обжалваните актове, че включването на името на жалбоподателя в спорните списъци продължава да е обосновано, поради това че жалбоподателят е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които представляват сериозни нарушения или злоупотреби с правата на човека в Демократична република Конго.

81      Следователно във втората си част второто основание за отмяна е налице и не е необходимо произнасяне по останалите доводи на жалбоподателя и по първата част на това основание.

82      С оглед на гореизложеното обжалваните актове следва да се отменят в частта им, която се отнася до жалбоподателя, без да е необходимо да се разглежда повдигнатото от него първо основание за отмяна.

 По действието във времето на частичната отмяна на Решение 2020/2033

83      Що се отнася до искането, представено от Съвета при условията на евентуалност, за запазване на действието на Решение 2020/2033 до момента, в който частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2020/2021 ще породи действие спрямо жалбоподателя, следва да се припомни, че с това решение Съветът оставя, от 12 декември 2020 г. до 12 декември 2021 г., името на жалбоподателя в съдържащия се в приложение II към Решение 2010/788 списък на лицата, засегнати от ограничителните мерки.

84      С Решение (ОВППС) 2021/2181 на Съвета от 9 декември 2021 година за изменение на Решение 2010/788 (ОВ L 443, 2021 г., стр. 75) обаче Съветът актуализира съдържащия се в приложение II към Решение 2010/788 списък на лицата, засегнати от ограничителните мерки, като оставя в него името на жалбоподателя до 12 декември 2022 г.

85      Следователно, макар отмяната на Решение 2020/2033 в частта, която се отнася до жалбоподателя, да предполага отмяната на включването на името му в списъка, съдържащ се в приложение II към Решение 2010/788, за периода от 12 декември 2020 г. до 12 декември 2021 г., тази отмяна не може да постави под въпрос законосъобразността на включването на името му за следващия период, тъй като настоящото производство по обжалване не се отнася до Решение 2021/2181.

86      Тъй като понастоящем спрямо жалбоподателя се прилагат нови ограничителни мерки, предметът на припомненото в точка 83 по-горе и предявено при условията на евентуалност искане на Съвета относно действието във времето на частичната отмяна на Решение 2020/2033 съответно е отпаднал.

 По съдебните разноски

87      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отменя Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго, в частта, в която тези актове се отнасят до гн Ferdinand Ilunga Luyoyo.

2)      Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

da Silva Passos

Reine

Truchot

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 април 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.