Жалба, подадена на 2 декември 2011 г. - CB/Комисия
(Дело T-619/11)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: CB (Германия) (представители: T. Hackemann и H. Horstkotte)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят иска:
да се отмени Решение С (2011) 275 на Европейската комисия от 26 януари 2011 г., поправено с Решение С (2011) 2628, относно държавна помощ C 7/10 (ex CP 250/09 и NN 5/10), приведена в действие от Германия - схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение ("Sanierungsklausel"),
при условията на евентуалност, да се отмени решението поне в частта, в която не се допуска изключение от задължението за връщане на помощта по съображения за защита на оправданите правни очаквания на предприятията като жалбоподателя,
ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят по същество твърди следното:
Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: приспадането на загуби не е помощ, предоставена чрез държавни ресурси.
По този въпрос жалбоподателят поддържа, че член 8c, параграф 1 от германския закон за корпоративното подоходно облагане (Körperschaftsteuergesetz, наричан по-нататък "KStG") се отклонява от принципа за облагането на обективните нетни доходи и от принципа за съобразяването на данъците с финансовите възможности на лицата и че съответно с оздравителната клауза ("Sanierungsklausel") само се избягва противоконституционно посегателство срещу имуществото на данъчнозадължените лица в случаите, за които се прилага оздравителната клауза. Поради това според жалбоподателя не са изпълнени предвидените в общностното право условия за наличие на държавна помощ.
Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: липса на селективност, тъй като не е налице изключение от меродавната референтна система.
В това отношение жалбоподателят твърди, че меродавна референтна система се явява общият режим на приспадането на загубите от дружествата (член 10d от германския закон за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz) във връзка с член 8, параграф 1 KStG и член 10a от германския закон за данъка върху доходите от стопанска дейност (Gewerbesteuergesetz) и че член 8c KStG е просто изключение от референтната система, което на свой ред е ограничено в частност с оздравителната клауза.
Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: липса на селективност, тъй като не се прави разлика между отделните икономически оператори, които от гледна точка на целта на тази уредба се намират в сходно фактическо и правно положение.
В това отношение жалбоподателят в частност твърди, че оздравителната клауза се прилага в полза на всички данъчнозадължени предприятия, а не само в полза на определени отрасли или дейности, нито пък само в полза на предприятия с определена големина.
Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: липса на селективност, тъй като мярката е обоснована предвид естеството и цялостната структура на данъчната система.
По този въпрос жалбоподателят поддържа, че оздравителната клауза е приета по характерни за цялата данъчна система съображения, които съответстват на конституционни принципи като принципа за съобразяване на данъците с възможностите на лицата, принципа за недопускане на прекомерно облагане и принципа на пропорционалност.
Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: явна грешка в преценката поради непълно съобразяване на германската данъчна уредба.
В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията не е съобразила германския данъчен режим на приспадането на загубите.
Позоваване на общностния принцип за защита на оправданите правни очаквания.
Тук жалбоподателят поддържа, че едва в хода на официалната процедура по разследване Комисията за пръв път е възразила срещу данъчните привилегии по оздравителната клауза във връзка с приспадането на загуби при придобиването на дялово участие и че това е неочакван ход, доколкото евентуалната квалификация като държавна помощ може да се дължи само на нормативното опростяване на уредба, която безспорно е съвместима с изискванията в областта на държавните помощи (член 8, параграф 4 KStG). Нито германският законодател, нито консултиралите се със специалисти предприятия били в състояние да предвидят значението на това нормативно опростяване от гледна точка на държавните помощи.
____________